Излети по Марица 2018

След откриването на риболова (01.06.2018) направих към 4 излета по Марица в различни участъци. При три от тях имах слуха, но доста слаба – е по-добре от капо. Общо взето тази година, поради ред причини, по-слабо посещавам реката спрямо предходните.

На 13.06.2018 направих първия излет, след забраната, по Марица. Грабнах лайта и надвечер след работа се разходих по реката за отмора. Нивото й се бе вдигнало, като дори се повишаваше от изпусканията на водните каскади и дъждовете. Нужни ми бяха 40 минутки за да успея да излъжа първата рибка. Вода много, но риба малко. 😀 Малък кефал бе първата „жертва“, която атакува Аглия-та в по-спокойната вода на разлива.

Там, където обикновено съм хващал риби, сега нещо ги бе хванала липсата или водата им идваше студеничка и си бяха просто пасивни.
20 минути по-късно, при успоредна проводка покрай високия бряг, въдичката ми се сгъна мощно от яростна атака. Поведох рибата и се сборичкахме. Бях заложил на един от маришките ми любимци – Salmo Minnow 5S HPH!

Още не можех да видя какво съм закачил, когато рибката се отправи към мен. Започна да дърпа към дъното, и взе малко аванс. След като я повдигнах над повърхността на водата, щръкнаха първо едни мустаци, а след това и главата на….малкия мустакатко! Добра съпротива оказа той на пръчлето, което до последно ми подсказваше всеки негов ход, поради отличната си чувствителност, която притежава, като досега не бях ловлил с него в река.

За първи път имах слука на сомче по тези места, въпреки, че ги бях посещавал „N“ на брой пъти. За съжаление, друга слука до края на вечерта нямах. Два удара – две рибки.

През следващите седмици започна дъждовния сезон в България, а не лятото и Марица вдигна значително нивото си. Толкова се вдигна нивото, че все едно си беше пролетно пълноводие, а дори и повече. Условията за риболов се влошиха значително. Беше моментът да пробвам с хеви такъма дали ще се излъже някой сом.

На 7-ми и 08-ми юли реших да проверя Марица за сомско движение. Пуснах се по реката с хеви спининга и големите примамки. Първия ден отидох към 17 часа, след като яката се бе наваляло и натрещяло. Почнах да въртя на едно и също (сомско) място най-различни видове примамки – воблери, калтушки и силикони, облавяйки плавно първо повърхностния слой и ситгайки до дънния, и обратно. Към 18:30 часа се появи на фронта сомска активност!

 След 15-тина минути имах удар в дънния слой на Salmo Rattlin Hornet 65 CHB. Ударът бе в сравнително спокойна вода на 15 метра от мен.

И този път, слуката ми бе на малко сомче…, което се бе натумбило здравата с храна. 🙂

Откачих внимателно с кохера тройката и пуснах малкия дебеланко да ближе рани в подмола. До края на вечерта, друга слука нямах.

На следващия ден бях още от рано сутринта на реката малко преди изгрев, пак с хеви такъма. Марица, като че ли бе вдигнала още повече нивото си… До 10 часа нямах пипане с големите примамки, нямаше и активност от каквито е да е риби. Върнах се до колата и извадих лайта, за да пробвам дребосъците в участъка. След проверени 500 метра надолу по бурното течение, улових и пръвата риба – малък костур.

40 минути по-късно пък успях да намеря в един ръкав що-годе активни кефали. Бях заложил в течението на Yo-Zuri L-Minnow 44 в цвят M101, които вече като цвят не се произвежда. За мен това е една много добра примамка за кефал в течение, като лови дори и в студеничка вода. Та шумната му игра провокира на няколко пъти атаки на кефали, които обаче не взимаха стръвно, а само отиваха и побутваха примамката.

Всяко едно побутване го усещах не само на върха на спинига, но и в ръкохватката му, което доведе у мен известно недоволство, усещайки и разбирайки тази им пасивност. 🙂 Все пак боднах един от тези ленивци, като малката тройка се бе закачила отстрани за устата му.

Да обче, след тази риба, повече ударчета нямаше. Явно при ваденето, кефала беше изплашил останалите риби от пасажа и те се бяха пръснали нейде из пълноводната река.

По-късно през юли последва един неуспешен излет, при който обаче видях отдавна забравена гледка – в тихото край брега, се изплющя с цяло тяло над водата див шаран с лимонено-жълт цвят и ярко червени перки. На око около 3-4 килца. 🙂

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

three × five =