Месечни архиви: юли 2019

В тръсене на костури през март 2019

С оглед на хубавото и топло време през март, реших да потърся костурите – ей така за забава между риболова на дебели маришки кефали. 🙂 Първият ми костурски излет бе на 04.03.2019. Тъй като във водоемът имаше и бяла риба, заложих на спининг FilStar Jig Master в по-лекия му вариант от 742М с тест 5-21 гр. Не се знае откъде ще „излезе зайчето“, затова реших така да подходя.
С голям ентусиазъм пристигнах сутринта след 7 часа на язовира. Риболовът не потръгна добре – никаква активност на костури и закономерно никаква слука… Белите риби и те се бяха поизпокрили. След 3 часа обикаляне и честа смяна на различни видове и размери силикони с вариации в грамажа на оловната тежест най-после напипах аткивни риби… и то какви само… 😀

Бях заложил на 3 грамова чебурашка с пасивен силикон на Fanatik – Larva. Гадинките много стръвно го кълвяха, а ударчетата им отчетливо отразявах на Jig Master-a!

За първи път имах подобна слука и реших да си направя яка гаргара с прегладнелите каракудки! То се бе видяло, че хищника никакъв го няма, поне да ловя нещо – НЕмирни риби. 🙂

Имаше моменти, при които какарудите се зашиваха странично… За излета хванах някъде към 20-25 еднотипни каракудки, като беше безпредметно да снимам всичко. Общо взето си направих забавата, поразтъпчих се доволно и най-важното – не останах капо. 🙂

16-ти март – отново се впуснах, евентуално, да половя костури. Наспах се и някъде след 9 часа бях на язовира. Около бреговете му бяха цъфнали множество бели цветенца, които биваха посещавани и опрашвани от събудилите се работни пчелички.

Общо взето природата вече се беше събудила от зимния си сън и навсякъде щъкаха разни насекоми и животинки.

Костурите този път не ми се опънаха, но пък не бяха кой знае колко големи. Очаквах даже да се пораснали, но уви.

Печелившия момент беше продължителна пауза от 4-5 секунди, а успешната примамка отново бе пасивната Larva на Fanatik в размер от 1,6 инча.

Костурчетата не бяха гъсти и взимаха доста навътре от брега, като поради това, че не бях с лайтов спининг имах откачания при ваденето им от дистанция.

За около 2 часа улових 10 костурчета, които имах на идея да ги пренеса до един друг свободен язовир, в който от време на време мятам по някое костурче, само и само да има къде по-наблизо да ловя костури.

Общата бройка на пренесените от мен костури в „зарибявания“ язовир нарастна до скромната цифра от 36 броя. 🙂 Бавно и без много напъвне, някой ден ще жъна плодовете на труда, който не ми коства кой знае колко усилия и средства – така и така на връщане пътя ми минава покрай зарибяваното язовирче. 🙂

По Марица през февруари 2019

Здравейте, приятели, на спининговия риболов!
Лека-полека започвам да добавям в блога излетите си, които направих от началото на годината. Имам да ви покажа доста интересни моменти. Улових страхотни и борбени риби, като риболова тази година потръгна отлично в първите месеци от новата година спрямо миналата, когато беше пълна трагедия – „Слабо начало на 2018-та„.
Началото на 2019-та година беше изключително топло спрямо предходните години. През януари бях направил един единствен излет – капо на Марица. Това обаче не ме отказа и хубавото „пролетно“ време отново ме накара да посетя реката. През февруари имаше дни, в които дневните температури основно бяха около и над 10-те градуса. Стабилно, ясно и слънчево време без обичайния познат февруарски мраз и сняг. Инфото за риболов от брега на големите язовири не беше добро, а за пъстърва пък хич не смятах да ходя (заради навалицата) и реших да ги пренебрегна тези риболови. Денят беше неделя – 10-ти февруари. Хубаво, пролетно слънчево време без вятър, при което е грехота човек да си седи у дома. Бях отишъл на реката след 12 часа на обяд, когато слънцето вече беше високо и напичаше. Мисията за риболов беше всичко коз – към този момент още не бяха влезнали забраните на зимно размножаващите се риби и можеше да се лови всякакъв вид хищници. Бях си подбрал N-на брой различни примамки, разпределени в три кутии – за сом, щука, распер, бяла риба и кефал. Търсенето на хищниците беше ориентирано главно по дълбоките вирове, където мислех, че те ще са се групирали. Всеки вир беше методично облавян с различен тип примамки, за да не пропусна евентуално нещото, което търся. „Който търси – намира“ – нали я знаете тази поговорка. 🙂

Малко след 15 часа бях стигнал един хубав вир с мощен поток, който се влива бързо в него и също толкова бързо се разлива, забавяйки течението си по-надолу, като струята оставаше на срещуположния на мен бряг. Дълбочината не беше голяма – около метър и десет, но не повече. Реших, че в този момент от деня ако има хранещи се хищници то ще ги открия на точно такова място. След като бях пробвал обичайната си тактика за риболов вече 25 минути, сложих на линията следващата примамка от кутиите си – силикон на Fanatik Larva в размер от 3 инча. Това е пасивен силикон с формата на огромна ларва на водно конче. В Интернет може да намерите вече доста богата информация относно успехите с тази примамки. Бях монтирал силикона на спортна единична кука на Fanatik с 8 грамова чебурашка, като за първи път ловях с подобен тип силикон и модел.

Спинингът, с който ловях, беше модел на FIlStar – Jig Master 832MH, с тест 8-35 гр. С него бях готов да поема евентуална слука от добри маришки кефали до сомове (ако ми излезе късмета де). 🙂 Все пак беше февруари и с подобен такъм в зависимост от мястото може да се пребори и добър сом. Линията ми беше над означения максимален тест за спининга от 20 lb – Sunline Super PE №2,5 с тест от 30 lb. Въпреки фабричните параметри на влакното, за мен, то е доста по-тънко и бе подходящо за спининга. Повод от дебело флуоро слагах само ако залагах на тактика за щука. При случаите, когато търсех други риби просто махах дебелия повод и играех с брейда.
Бях заметнал на максимална дистанция до отсрещния бряг примамката и докато изтичах по течението Larva-та на Fanatik усетих ясно пощипване, а след това и мощен удар. Последва моментална засечка и ето, че вече имах първата добра уловена риба за 2019-та!! Бях излъгал страхотен кефал, който засмука силикона от дъното след 4-5 секундна пауза, докато задържах.

Добър, не, ами даже отличен – метърчето закова 43 сантиметра. Този тлъстак със сигурност беше далеч над килото!! Абе истинска радост за рибарското сърце, сковано от зимния сезон. 🙂

Този страхотен дебел зимен кефл ми даде ясен знак, че съм напипал правилното място и примамка, с която да продължа да замятам в позатоплените зимни води на Марица.

Десет минути след пускането на дебелака имах два почти последователни удара при проводката, като на второто кълване зсякох по-агресивно и Jig Master-а ми подсказа, че рибата е доста по-голяма от уловения преди малко кефал!!! При доближаването й на плиткото и като видях как й плесна 4-5 пъти опашката над водата ми стана ясно, че…..

… съм ударил малкия джакпот. 😀

Обективът ми запечата и тази отлична слука, а аз пък си казах, че май каквото улових – го улових и е време да си ходя. 🙂

То, наистина какво да иска човек повече от Марица в подобен февруарски ден – прекрасно време и две добри риби.

Абе поостнах „още малко“ на реката, за да видя какво ще се случи. 🙂 За 40 минути имах още три удара на Larva-та, като при последния – резултата бе в моя полза.

Заковах още един маришки дебелак – заслужавало си е „още малкото“ чакане!

Не стигна съвсем малко дебеланкото да закове на метъра 45-те сантиметра. 🙂

А, дали можех да закова до края на излета и наякоя риба над 50-те сантиметра, с която да подобря личния си рекод за кефал? Не знам, трябваше да помятам „още малко“, за да разбера това! 🙂

В крайна сметка до 17:20 повече удари нямах. То, какво повече да желае човек – прекрасно време и страхотни риби през февруари на Марица! Сигурен съм, че много спинингисти жадуват за нещо подобно!
Мотивиран от добрия излет, посетих Марица отново следващата неделя на 17-ти февруари. Живакът на термометъра беше достигнал температури от порядъка на 16-17 градуса през неделния следобед. Наистина необичайно топло време, което пък беше отлично за нова доза добър риболов по реката. Помотах се из един-два вира, но слука нямаше. Трябваше да се насоча към печелившото място от предния излет, което бях оставил за „десерт“. Там очаквах слуката да бъде „топ“, с оглед на това, че условията за риболов не се бяха променили значително. 🙂 Бях заложил на същото риболовно оборудване и с първите мятания на Larva-та на Fanatik, в размер от 3 инча и с 6 грамова чебурашка.

В следващия един час имах два удара на пасивния силикон, като втория го заковах! 🙂 Последва кратка серия снимки от екшъна:

Ето, че отново дебел маришки кефал, с едра люспа и над 40-те сантиметра беше захапал стръвно Larva-та!

Следобедната активност във вира беше точно в рамките за един час – два удара. След това до 17 часа нямаше никакви изгледи за улов на още някоя риба. Доволен и на този улов, бях готов да посрещна предизвикателствата на работната седмица. 🙂