Месечни архиви: март 2016

В търсене на пролетния кефал

Здравейте приятели.След поредицата от мрачни,дъждовни,ветровити дни над Габрово днес слънцето макар и за кратко успя да огрее.Разполагах със свободно време следобед и без да му мисля много грабнах апарата,спининга,подкарах си колелцето и не след дълго бях на реката.

DSC_0013Но за жалост не всичко бе както трябва.Местата които исках да обловя реката течеше бозава.Започна се каст след каст и въртележка на примамки и смяна на места.

DSC_0012Движех се нагоре по течението.За миг се зарадвах когато видях че Янтра е бистра,а замътването идва  от нейн приток,но дори и в чисти води рибките тотално отказваха да вземат.

 

DSC_0004 as Smart Object-1

С напредването на времето смених дестинацията и отидох на яз.СинкевицаDSC_0038 as Smart Object-1

В последните години се забелязва голям спад на кефалската популация но все още плува някой друг такъв.Тук се чувствах и по-добре.Водата бе кристално бистра,градския шум липсва очудващо и хора няма,а птичките пеят пролетни песни.

DSC_0026 as Smart Object-1

След 20-тина минути замятания без резултата вързах едно флорокарбоново поводче и резултата не закъсня.Основно лових с много бавни проводки и от време на време туичвах с кратки паузи  и точно тогава малкоо  ю-зурце бе отнесено от люспест хубавец.

DSC_0033 as Smart Object-1

Снимка и хоп,там където му е мястото.

DSC_0034 as Smart Object-1

В следващите проводки имах единични прилопвания,също така две малки щуклета миналогодишна реколата се опитаха да ми захапят воблерчето пред мен но явно китката ми е по-бърза от тях.Слънцето се скри,духна ветрец и рибките изчезнаха.Понастоявах още час но без успех.

И така,който търси намира.Успех и наслука !

Гигантски сом на спининг от река Марица

Здравейте колеги и приятели,

С позволението на моя много добър приятел Петър Александров публикувам тук неговят разказ за най-големият сом хващан някога на река  Марица със спининг ( или поне до колкото ни е известно). Материалът е публикуван без каквато и да е корекция 🙂

   Ех, колеги от дълго време не бях писал истории из родните форуми за моите риболовни излети, но тази случка трябва да се опише детайлно. Заветната дата 20 март 2016г. ме направи щастлив с това, че изпитах себе си като характер.С преборването на тази риба доказах пред себе си, че таланта рибар не се придобива с времето а, че се раждаш с него.
Та така, по обяд не ме свърташе в къщи и казах на жена ми ,че тръгвам за риба. Тя се ядоса ,защото на другия ден трябваше да влизам в болница. Нещо в мен ми подсказваше,че трябва да се изнасям с пълна газ към любимата ми река. Нахвърлих на бързо в колата въдицата и чантата с примамки и потеглих към рая.
С пристигането видях,че водата е леко замътена, а перспективните места бяха заети от колеги, които ловяха на чакане. Поздравихме се и аз започнах да търся место където да се позиционирам .Свободното място на бента бе само едно и то на стръмния бряг където е доста хлъзгаво и имаше вероятност да се отъркалям в реката. Рискувах и се спуснах на долу. Започнах да мятам, слагайки различни примамки. Минах през класическите сомски Хорнет,Ъгли РП Рат и стигнах до фаталния jackall squad minnow 80 sp.
036738216-big

Помятах няколко пъти с него като сменях посоки и дойде дълго очаквания тежък спиращ дъха ми удар.Моментално над водата подскочиха десетки дребни рибки стреснати от побеснялото  чудовище .Играта започна с дълги и бавни развивания на аванса, с което разбрах,че ще си имам работа със сериозна риба. Сомът започна да сменя рязко посоките като за момент въдицата олекваше и мислех,че се е откачил. Минаваше покрай дърветата във водата , но се стремях да го контролирам колкото се може , за да не скъса влакното, а то беше 0,19мм , 8 нишки Пауър про. Колега, който беше близо до мен дойде с едно кепче мислейки си че съм закачил риба която ще влезе вътре, но след като си поговорихме той разбра за какво става въпрос. След 30 минутна борба дойдоха още колеги и започнаха да снимат клип, който съм качил във фейса ( има го и в края на статията). Рибата се бореше без да дава признаци за умора, но след близо  едночасовата борба започна да се предава изпускайки мехури което беше сигурен знак, че е уморена. Показвайки се над водата веднага прецених и килограмите и.Исках да съм 100% сигурен за изваждането и за това реших да използвам канджата.Разберете ме без тази канджа рибата нямаше да бъде факт. Рекорд от Марица с голи ръце трудно се поставя .Момчето което беше до мен се опита да прободе рибата, но тя се завъртя и се откачи.Аз светкавично грабнах канджата и я забих.В този момент когато емоциите са над разума човек не може много да се контролира. Такива риби не са ежедневие и ние нямаме опит и подготовка за изваждането им без поражения водещи до смъртта им. След като издърпахме рибата горе на поляната аз вече бях напълно изтощен. Куките на воблера бяха изкривени и счупени.Може би секунди закъснение и рибата можеше да бъде изтървана.

036738223-big

При бързото премерване ролетката закова почти 2м, но като преместихме рибата на равен терен се оказа,че е точно 205см. А след това електронния кантар закова на 53+кг. В този момент разбрах,че това е рекорд за Марица.

036738221-big036738220-big

Този момент ще се запише в историята.
Пожелавам на всички наслука и скорошно подобрение на рекорда.

 

А ние му пожелаваме още много успехи и скорошно подобряване на рекорда 🙂

Пъстърви в ледена родопска река

Здравейте колеги и приятели,

В неделя – 20.03 беше предвидено почистването на язовир „40 -те извора“ от местната ловно-рибарска дружинка , която превърна това язовирче в едно прекрасно място за отдих и риболов. За съжаление  многогодишното рибарско присъствие беше оказало своето влияние  , но с дружни усилия успяхме да извозим близо 100 големи чувала с боклук.
В ранният следобед реших ,че все пак е време да открия пъстървовия риболов и се запътих с новата си гега Tailwalk Keison Runsback с тест до 18 грама към ледената пъстървова река над Бачково 🙂
А тя голяма , снежна и адски бистра. В това време на годината съм забелязал ,че рибките предпочитат естествени и бледи окраски и веднага засилих едно DUO Ryuki 50S към края на неголям вир.

rk70_ANI4004

И докато си припомнях що е то туйчинг и как се работи с толкова лека и пъргава пръчка нещо последва воблера и се случи това за което всеки е отишъл до реката , а именно прекрасен удар и след кратка борба ( все пак съм с 0.2 плетено и 4 lb FC ) първата ми пъстърва за годината позира за снимки.

20160320_135340 20160320_135412

20160320_135432

От доста време съм си наложил да не вадя пъстървата на брега, освен ако не е абсолютно невъзможно да я откача само с клещите и тази след кратката фото сесия отплува да разказва за това дето трепти , но не трябва да се яде 🙂
Е , явно не беше казала на приятелчето си във вира защото само след 5 минути последва още един удар на подобна риба , която обаче не стоя мирно за снимане и си замина бързо.
За съжаление водата беше доста и трудно се минаваше от бряг на бряг само с едни високи ботуши , но беше радостно да отбележа ,че нямаше вир , в който да не видя поне 2 , макар и дребни балканки.
Поради високата вода и напредването на времето излетът беше изключително кратък – около 2 часа , за които имах над 10 удара и 3 не големи пъстърви , но с телефона е изключително трудно да се снима нагазил в бързи води и само тази първата успя да влезне в кадър 🙂 . Изредих доста примамки , основно воблери от марките DUO , Lucky Craft и Ito Craft  като има и 2 удара на клатушка Forest Marshall 4,8 грама.
А , пролетта бавно, но сигурно си проправя път 🙂

20160320_135556 20160320_135559 20160320_135602 20160320_145947 20160320_150001 20160320_153537

Поздрави и наслука 🙂

Последни щуки на повърхността за 2015 година

Здравейте приятели на риболова,

Ще ви разкажа за един мой късно есенен излет провел  се на 17.11.2015г.
Заедно с  риболовното ми другарче се ориентирахме към нова за нас дестинация -яз.Йовковци.Рано сутринта бяхме край водата, а тишината и спокойствието на Еленския балкан бяха единствено нарушавани от песните на птичките и тук там припуквания на клони мачкани от препускащо стадо сърни в гората над нас.Като за старт започнахме да джигосваме,още с първите проводки катанката на Криско се сгъна и реализира първата му риба от този прекрасен язовир.

IMG_20151117_194404

До 10 часа  това ни беше единствената слука.Вече слънцето беше огряло навсякъде температурата на водата се покачи от 8 на 9-10 градуса и лека полека се изтеглихме към по-плитките участъци.Паралелно с това започнахме активни кастове с клатушки,въртележки,воблери,попери и всевъзможни щуко изкушителни примамки.Около обед лично аз усещах лека умора в китката но това не ме спираше да продължавам с облавянето (въпреки нулевите резултати до момента),докато  Криско от кастиране обърна на мазане по телефона  у „фейсбуко“.След като бях обърнал голяма част от наличният ми арсенал с примамки избрах  Lucky Craft Gunfish 115 много интересна примамка, с която се запознах два месеца по-рано,донесла ми много положителни емоции на гръцкото море.

IMG_20151117_183509

И така почнаха замятания и „разхождане на кучето“ или „walk the dog“ тип проводка позволяваща Гън-а.Не след дълго на място което бяхме обловили много добре в далечината водата буквално завря,уокъра изчезна линията се изпъна,аванса запя,адреналина ме удари толкова здраво … все едно ме перна трифазния.Веднага направих двойна подсечка, за да съм сигурен, че ще закова звяра добре.Тласъците бяха брутални едвам си удържах въдицата с една ръка докато рибата продължаваше да тегли.Еуфорията бе на макс….сърцето ми искаше да изкочи. Дойде и моментът, в който разбрах, че владея ситуацията и стегнах аванса,обърнах рибата към мен и полека започнах да я водя. На моменти тръгваше към мен, правеше олимпийски подскоци в опити да се освободи, но за миг не позволих линията да се охлаби. И ето, че дойде до лодката видимо предала се посегнах с кепа да я гребна но …О не, както лежеше на повърхноста на водата за части от секундата се разбошува като тасманийски дявол и изчезна от погледа ми….настръхнах и от кеф и от уплах, че я губя. Критичния момент отмина и право на грешка нямаше. Криско я гребна с кепа,напрежението се освободи и вече спокойно седнах….натъпиха поздравления и смях.Оказа се , че всичко това  е продължило  не повече от три минути, но когато си в директен сблъсък със звяра губиш представа за времето.

IMG_20151117_183409

Твърдо продължих с уокърчето като правих различни проводки с остри къси завойчета до дълги и плавни такива, като това зависи от скороста на водене на примамката и навиването на влакното.Точно при първия вид,  леко забързано водене с къси и остри завойчета ме споходи слуката…така се случи и при втората уловена риба за деня.  И този път удоволствието беше също толкова голямо ,въпреки че щуката бе с по-малки размери, но пък атаката беше на огромна дистанция.Сепване на дъха,трифазния ток отново, не много дълга борба и хоп.

IMG_20151117_162059

И така,  с тази хубавица, в ранният следобед приключи и излета ни.

Като заключение искам да кажа за малкото ми опит с Gun Fish 115 , че това е чудо на риболовната индустрия и вече ми е топ повърхностна примамка както за сладки така и за солени води. Няма такъв кеф да рисуваш по повърхността на водата и това спокойствие да бъде нарушено с брутална атака.

Желая ви успешен спининг сезон изпълнен с много адреналин и трофейни екземпляри.IMG_20151117_162212

Риболов на трофейни пъстърви в студена и висока вода

Риболов на трофейни пъстърви в студена и висока вода – автор Асен Рачев.

Нуждата от „постоянни“ излети за пъстърва, през всякакви сезони, атмосферни и други условия, е непреодолима…
Винаги съм подготвен – дали тръгвам целенасочено, или просто пътувам за някъде. Най-обичам, когато пробвам случайни дестинации и/или стари перспективни, но позабравени, да ме изненада тежка пъстърва. Имал съм щастието редица пъти да изпитам тази емоция. Така се случи и тази седмица.

snimka_1

В зимно-пролетния сезон, особено в последните няколко години, често реките са с висок дебит, синкаво-зеленикава вода, движеща се на талази, което при средните реки е винаги успешен момент за улавяне на трофеен екземпляр. Но, няколко уловени риби в трудни води ме накараха малко да променя стратегията и виждането за риболова.
Голямата вода в голяма река е голяма работа и те кара да се чувстваш незначителен. В малките и средни реки ти идва повече оптимизъм. В големите реки при продължително пълноводие може да спасим капото във вливането на малка река в тях или в най-близките перспективни вирове.
Когато познаваме местата знаем и къде живеят хубавите риби. Те не се хващат често, но обичат и пазят мястото си. Когато се вдигне водата, те се установяват наблизо до скривалищата си, за да ги пазят от нахални нови кандидати. Отделно им се яде нещо като хората, въпреки този дискомфорт наоколо. Често те застават в дълбоки места, малко по в края на течението и където не хабят сили, но и остават незабележими от враговете, като могат и да хвърлят поглед дали няма да изскочи нещо интересно. Често се позиционират на границата между тежката и по-бърза вода и тихото, преходно течение. Последната слука потвърди това твърдение.

snimka 2

Вече три сезона успешно ползвам японската марка воблери Lucky Craft и безотказния модел – Pointer 65 DD(Deep Diving), в няколко различни разцветки. При шарена сянка и леко мътна вода добре се представят моделите: Aurora Black,  MS American Shad, MS MJ Herring. При бистра вода естествен цвят, Pearl Ayu или любимия Aurora Gold Northern Perch. Варианта Pointer 65 XD(Xtra Deep) – Nishiki, е нечовешки стабилен и екстра-дълбоко газещ за особено тежки и дълбоки течения.

Pointer

Воденето е плавно и леко, като ползваме силата на течението и оставяме воблера сам да си направи играта. Правим бавни проводки, със задържане, като навлезем в по-спокойна вода можем леко да туичнем, колкото да вкараме дисбаланс в играта и след кратък интервал да повторим. Важна е акцията на въдицата, защото играта трябва да бъде интересна, но не натрапчива. Големите риби гледат строго и не бързат – лекият туич на интервали ги дразни и им разваля хармонията. Важното да намалим скоростта до поносимо ниво, като в повечето време воблерът играе сам и не оказва неприятни вибрации върху въдицата. Страхотно се държи при пропадане и много пъти имам сериозни атаки точно в този момент. Ударите на тежките риби при такава проводка са по-скоро стоп на линията и след това тежки тласъци, отколкото резки и експлозивни. Следва мощно засичане и ако е рекъл Господ рибата е наша. Мога да кажа, че на почти всички марки примамки подменям куките, тук дори и това не ми се налага. Вярно, с една изправена тройка и халка, успях да извадя успешно, без кеп, пъстърва с тегло 5,800 кг.
По мое мнение и на база опита през годините – няма по адекватен модел примамка от        Lucky Craft за капризните риби в буйни и големи пролетни и зимни води.