Архив на: Генади Алтънов

Начало на щуколова – май 2020 (част 1)

По традиция, от първи май погваме щуките!
През 2020 година чакахме цели 75 дни докато изтече забраната за риболов на зъбатите красавици, поради настъпилия им размножителен период. Началото на тази година беше необичайно топло и щуките навлезнаха в периода си на размножаване по-рано от обичайното. За съжаление нямаше изтегляне на забраната им за риболов, от страна на ИАРА, което според мен трябваше да се случи задължително. 
Отделно от това, ситуацията с COVID-19 се беше усложнила и през целия април месец не бях излизал на риболов и първата глътка свеж риболов ми дойде очаквано добре.

Винаги, по случай откриването на щуколова, си взимам по някоя друга „играчка“. В случая това беше един от любимите ми воблери на Rapala – Shadow Rap Shad в цвят FT. Много ги обичам огнените тигри! Точно този цвят ми беше на прицел да го заприходя към армията от другите разцветки, но до момента не беше наличен на нашия пазар.

Както споменах, необичайно топлото време, бе накарало полята много бързо да позеленеят и да се окичат с пъстрите багри на полските пролетни цветя.

През първата седмица от откриването успях да посетя 3 щукарника, като само на два имах слука, но тя беше много слаба. Рибите бяха супер апатични, скрити ниско долу край дъното и нямаше капка агресия в тях. На другия полюс бяха птиците и полските животинчета, които кипяха от енергия предвид началото на брачния им сезон.

Първата щука за новия сезон беше най-трудна! След почти четири часово обикаляне по брега на язовира, в момент, при който си казваш, че е време да напуснеш брега с мисли за това, че ти остава само хубавия пейзаж, чистия въздух и разходката, успях да излъжа нейно височество – щуката. Риболовът на язовира беше адски смотан и много хора напуснха бойното поле с наведена глава. Риболовът от лодка също бе изключително слаб – тук-там някой с по една-две риби или ударчета. 

Та къде е щуката? Време беше за втори излет. Имах една в раницата на Rapala, ама беше изкуствена. 🙂 Много добра и релистична е кожата на Salmo! Обаче и това не ми помогна в щуколова от брега.

Общо взето за излета имах две вдигнати риби с много упорство, но наблюдавайки от „първия ред“ атаките, щуките просто отблъскваха воблерите, вместо да ги атакуват. Все пак, не останх капо! Прибегнах до един фокус-мокус и…

…. на снимачната площадка се появи един Бас, който отнесе силиконовия червей на DUO, след 3-4 подавания. 

Моментът на изненадата, в който след няколко неуспешни часа на риболов, успявам да се измъкна от трудната ситуация, която клони към капо, е любимото ми върховно удоволствие! Рибата представлява мой нов личен рекорд за вида (с около 5-6 см повече), което ми доставя удовлетворение от излета, пред това, че щуките продължават да бъдат инатливи и да не искат да налитат на изкуствените примамки.

При следващата трета дестинация, през първата седмица на май, заложих на ново място. Бяхме с приятели за щуки, като всеки един от нас залагаше на различни примамки, за да установим и затвърдим дали тази майска апатия у щуките продължаваше да битува из водоемите в региона. 

В крайна сметка от трима човека само един успя да улови щука, с което затъврдихме общото мнение, че нейно височество е все още някак си по свой начин апатична към всичко. Е не всичко, защото на един Agarron се подлъга да атакува. 

Ами, честито на печелившите и наслука през оставащото време на годината, че новия сезон тръгна много слабо откъм щуки. 🙂 

Преди „короната“ – риболовни излети през март 2020

Здравейте приятели на спининговия риболов! 
През март месец ни връхлетя една страшна беда в глобален мащаб, наречена от науката COVID-19 или по-простичко – коронавирус. През първите седмици никой от нас не подозираше, че ще се стигне до въвеждането на крути мерки относно пътуванията, с цел прдпазване на населението от още по-масово заразяване с тая гад. Преди въвеждането на извънредното положение, с което пролетния риболов по Марица предстоеше да бъде пълен провален за мен, направих няколко риболовни излета, които съвсем накратко ще седна да драсна. 
В началото на март месец природата започна много бързо да се събужда от зимния сън, макар че зимата и студеното време никакви ги нямаше.

Още в първия ден на март месец се пуснах по Марица. Следобеда на 01.03.2020 забегнах по реката в търсене на трофейните кефали, сомовете, костурите и евентуално белите риби. Към момента вече щуките и распера бяха в забранителен режим за риболов, поради настъпилия им размножителен период, а този на бялата риба предстоеше да влезе в сила – от 15.03.
По време на излета имах само един единствен удар – на пасивен силикон на Bait Breath Mosya в размер от 2 инча, като рибата не ми даде никакъв шанс да стигна дори до борба, понеже още със засечката ми прегриза повода от флуорото – очевидно бях провокирал щука… При последвало късане на силикона и превързване установих, че ролката ми с флуорото на Duel свърши и трябваше да карам с парче от около 35-40 см, но нищо, което е непоправимо за следващия път.

Следващия излет по Марица бе по-празничен – 03.03.2020. На националния ни празник, по случай освобождаването от турско робство, имах на разположение почти цял ден да се скитам по реката. 🙂 Реших излета да го направя в непознат за мен участък. От 09:00 до 12:15 часа нямах сторване – явно рибите бяха в отпуска. 
Достигайки един сууупер перспективен вир, започнах отново да въртя различни типове и размери силикони – предимно пасивни и по-малко активни. При една от смените сложих на линията Larva, в любимия ми цвят 022, с размер от 3,5 инча и 10 грамова проходна чебурашка.

Още на първото подаване имах страшен удар и моментално поведох рибата. 

Бях излъгал едър кефал! А само допреди това бях мятал дори и на на по-малкия размер Larva – 3 инча в същия цвят, както и други по-малки силикони. Явно 3,5 инчовия му се е видял по-апетитен. 🙂 

Метърчето отбеляза дължина на кефала от 44 сантиметра. 🙂 

Е един удар – една добра риба. Последва отново преместване към следващия вир и така още два часа преместване, докато не открих отново риби – кефали, които този път си харесаха 2,5 инчова Larva. 

Рибите не бяха едри, но пък имаше доста стръвни кълванета – основно в течението. По време на излета използвах нов за мен флуорокарбон – на Sufix Super 21 FC в размер от 0,28 мм и останах с добри впечатления от характеристиките му.

На 07.03.2020 последва доста зловещо капо в друг непознат за мен участък на Марица. По време на излета не се видя жива рибешка душа, а условията за риболов бяха идеални…

Последния риболовен излет, преди началото на зверските мерки за пътуване и извънредно положение, направих на 14.03.2020 г., като целта на излета бе риболов на костуретки с едно ново осемнишково влакънце на Gosen – Sp 8 Egibito Special. 

Плетеното влакно беше очарователно. Трябва да отбележа, че до този момент съм ловил само с четиринишкови плетени влакна – основно на Gosen. 

Рибки успях да уловя, но не и такива каквито търсех. Излъгах общо 5 щуки с малките силикони, на различни дистанции. Рибите така и не снимах, защото първо бяха забранени за риболов заради размножителния сезон и според мен е по-добре да не се показват подобни слуки в Мрежата. Щуките си бяха типично лайтови с размери от 35-40 см – общо взето риби, които дори не са полово зрели и просто си патрулират насам-натам. Къде се бяха дянали костуретките така и не разбрах…
Е, пролетта настъпваше, а с нея надеждата и за по-добри риболовни излети, но уви, коронавируса взе от нас своето и направи ежедневието ни още по-тежко…

По Марица през февруари 2020

През февруари, отново на дневен ред бе риболова по река Марица, в търсенето на дебелите зимни маришки хищници. Намирането и улавянето на кефал с дължина над 50-те сантиметра все още бе един от главните ми приоритети. Сигурен съм, че в реката има такива чудовища, но някак си, все едно, имах усещането, че всеки път се разминавах с тях, по някаква причина – пресен примемер бе един излет през декември 2019. 🙂 За последно, кефал над 50-те сантиметра бях уловял през пролетта на 2017 година от река Марица.
Атмосферните условия бяха супер стабилни, предпоставките за успешен риболов бяха силно обнадеждаващи, а дневните температури – типично пролетни, като на моменти живака се напомпваше от 0 до цели 20 градуса по целзий.

Пасивните силикони бяха единствените примамки на които залагах при риболовите. Към кутията със силикони добавих още един пасивен модел на Fanatik – X-Larva, в размер от три инча; нов цвят за мен – 026 от супер успешната Larva; малко куки и от чебурашките на FilStar – с тегло 6 грама. Доста се къса по дъното на Марица и затова трябва периодично зареждане с „консумативи“. 🙂

Отделно към рибарските консумативи, добавих и ролка флуорокарбон на Sufix – Super 21 FC в размер от 0,25 мм. Останах впечатлен от тънкия диаметър, който реално си отговаря на обявения от производителя.

На 02.02.2020 се пуснах по Марица в един участък, на който за последно бях ходил на риболов преди цял месец. Малко след 10 часа бях на реката и още в първия вир имах надлъгване с една щука, но след две неуспешни атаки, тя се скри някъде и повече не я видях. Измина един час упорство и трябвше да се придвижа по-надолу по течението – към следващата гореща зимна точка, на която също очаквах да има активни риби.
След няколко проводки зацепих в един подводен дънер и дръпнах леко със спининга да видя дали няма да се откчи куката със силикона. Доста лесно и бързо се отцепи примамката, но след като я извадих видях това:

В по-предния фото разказ ви бях споделил, че установих как куките, които ползвам, кородират с времето от взаймодействието на капчиците вода, които остават по силикона, със съставките и солите, които съдържат пасивните силикони. Имах чист късмет, че счупването на куката бе вследствие на зацепването й в дънера. Ами ако бях уловил с нея някой борбен маришки хищник…?
След две-три минутки сложих нова кука и поставих свеж три инчов силикон на нея – Larva 017. При четвъртото подаване в течението пред отсрещния бряг, докато изтичах, усетих как изведнъж примамката се спря насред течението и в този момент спининга индикира леки трептения. Моментално направих засечка и… последва яростна борба на едра риба!!

Много тежка риба бях уловил, която следваше да извадя от течението и да я придърпам към по-тихата част пред мен. Дали беше сом или едър кефал – предстоеше само след няколко минути напечена борба да разбера. След около 3-4 минути докарах рибата пред мен и останах втрещен от размера й – беше кефал, трофеен кефал!!! Направо онемях, като му се показа огромното туловище и глава над повърхността на водата…. Запазих самообладание, предусещайки, че счупвам личния си рекорд за улов на кефал и това, че най-после и мен „ме огря слънцето“ с някоя риба над 50-те сантиметра. 😀

Рибата вече лежи уморена пред мен, от тежката битка, а аз не мога да повярвам какъв черен звяр съм имал късмета да уловя! Брууууталната риба – вижте каква опашка, туловище и глава има този трофей:

Разпънах бързо метъра и положих трофея за отчитане на дължината му:

55 сантиметра – толкова закова метъра! Това означаваше, че с цял 1 см този кефал бие личния ми рекорд поставен през пролетта на 2017 година, на река Марица, на воблер Salmo Minnow 5S! Със сигурност бие рибата от 2017-та година и по тегло, но с колко няма как да разбера, защото по принцип не нося с мен кантарче. 🙂

Един колега дойде при мен, който също гледаше вцепенен и респектиран от размерите на звяра и ми щракна няколко снимки с него, за което съм изключително благодарен! Такива трофеи имат място само на снимка в нашите риболовни дневници. Задължително трябва да ги пускаме, за да може търсенето да продължи, а те бавно, но сигурно да растат в реката, чупейки нашите предишни рекорди и дарявайки ни с незабравими моменти.

Страхотни спомени, към които ще се върщам пак и пак! Положих трофея във водата и го подготвих за неговото завръщане в реката. В този ден имаше късмет, че е попаднал на мен. 🙂 Малко по-долу ще видите кратко видео, което направих с част от борбата при ваденето на рибата, както и нейното обратно пускане в теченията на Марица.

В следващите часове до края на излета ми беше все тая какво ще уловя още. След среща с такъв исполин остава чувството, че си постигнал нещото и търсенето може да спре… за известно време, де. 🙂 При следващите замятания „улових“ това на снимката по-долу, като скъсах успешния силикон в него – здрава корда с дебел диаметър, която обикновено се ползва за бракониерски методи с голи тройки. Доста добре беше заплетена в подводния дънер, защото една част успях да извадя и с 300 зора да я скъсам с помощта на приятел, който дойде малко по-късно, но примамката замина.

До края на излета имах още два удара, като успях да уловя само едната риба – отново кефал на Larva 3 инча.

16.02.2020 – нов излет по река Марица.
Над страната премина студен фронт, който понижи бързо дневните температури от 20 градуса до около 0-лата и малко под нея. Студения форнт не се задържа дълго и температурите отново тръгнаха нагоре – между 10 и 15 градуса.

Времето бе слънчево, а аз имах на разположение почти цял следобед – преко сили в зимния период около 3-4 часа до залеза, някъде.
Ето, че след 20-тина подавания в грешния вир, се настанявам в друг. С първите няколко подавания имам вече удар и първа риба – кефал, която обаче не успявам да снимам, защото бързо се откача от куката, докато се бавя да извадя фотоапарата. Нищо, едва ли е един единствен кефал в тоя гьол, пък и на око около 25 см. 🙂 Подавам още 10-тина пъти и заковавам приличен кефал – по-голям от първия.

Пускам внимателно кефала, за да не уплаши другите риби, които евентуално са там и продължавам да настоявам със същия цвят Larva. При едно от замятанията подавам напречно на вира и след два оборота усещам удар, близо до дъното в момента на пропадане, със страшно разтръскване на Balck Shadow Jig-a. Опитвам се да направя засечката моментално, но рибата така и не се зашива на куката. Резултатът – почти изхлузен силикон, при условие, че на стеблото на куката имам две допълнителни контри (bait holder), които служат за по-трудно изхлузване и задържане на силикона – доста яростно кълване, което пропуснах.

Решавам да подам отново по същата траектория, като след три оборота получавам същия агресивен удар в момента на пропадане и се започна едно лудо разтръскване на спининга – този път обаче рибата я заковах! Нито кефал, нито сом беше – ами какво тогава? След като се показва на повърхността оставам като гръмнат – хубав напорист маришки распер!

От 3 години ловя в този вир и досега никога не бях имал слука на такъв вид риба, нито пък бях виждал активност от него. Всички знаем, че има ли распер във вира, то чак хората от съседното село разбират за това. 🙂

Досега не съм имал и късмета да уловя распер с такава дължина, та успях през февруари да поставя още един мой своеобразен личен рекорд за този вид.

До края на деня оставаше още един час, през който имах само един зверски удар, но го проспах. 🙂

На 23.02.2020 се пуснах в участък от средното течение на Марица, но там нямаше и помен от живот, като абсолютно закономерно се капотирах, a на 29-ти отново затвърдих капото – не може само „Я да ги ловя“, както казваше един приятел! 🙂

По Марица през януари 2020

Е, дойде време да драсна с два-три реда за новите ми слуки през 2020-та година. Нова година е – пълна с нови очаквания за по-добра слука и нови приключения в света на риболова. 🙂 Ще се опитам да бъда кратък, без много подробности.
Месец януари стартира с доста необичайно топло време, което ни позволи да половим още малко преди да са се сковали в лед водоемите ни и да е навалял големия сняг. През първата седмица от новата година живакът се напомпа до около 10 градуса през деня. Отсъствието на така очакваното трайно застудяване ни извади по язовирите и реките, в търсене на първите уловени за годината риби. Както знаем, сефтето е много важно. 😀 Моето търсене на маришките хищници продължи. Оказа се, че активни хищници има, но отново бяха единични риби и пръснати из вировете.
Съботата – на 04.01.2020, отскочих до Марица да направя обичайното преброяване на рибонаселението й, в познатите ми участъци.

Около обед бях по реката и доста бързо открих успешно риболовната година с една мерна щука, която отприщи мерака ми за следващите ходения по Марица. Успешната примамка бе пасивния силикон на Fanatik – Larva в размер от 3 инча. Щрак-щрак и за финал едно кратко видео с пускането на рибата.

Щуката даде добър начален импулс на излета, но в следващите 4 часа настана безрибие, което отдадох на резкия спад в нивото на реката, видно по пясъчните наноси край брега. Доста се поразтъпчих из бреговете на реката, но други риби не се видяха или уловиха…

Две седмици по-късно отново отидох на Марица да потърся „домашните любимци“. 🙂 Денят е 19.01.2020, малко след обяд, като от предния ден над България се бе настанил студен фронт със значителна облачност, който понижи доста рязко максималните дневни температури от 10-15 градуса до 3-4.

Надявах се точно този студен фронт да активизира маришките хищници и да ги намеря по обичайните зимни местостоянки. Още с първото подаване на Bait Breath Mosya 2 инча имах удар на риба, която, за мое голямо съжаление, не ми остави никакъв шанс да я усетя на спининга за повече от 3 секунди – ааах тия щуки…, а идеята ми беше за кефал 🙂

Полових още 20-тина минути на този вир с надеждата да излъжа отново тази щука или евентуално някоя нейна дружка, но уви. След около над час търсене на маришките хищници стигнах до супер перспективния вир, който си го оставих за десерт, в случай, че по другите места нямам слука.

При втората проводка с Larva-та имах много силен удар и моментално засякох! Black Shadow Jig-а индикира много силна и тежка риба, а аванса на Stradic-а сработи. Този мощен удар така ме стопли в студеното време, че забравих ума и дума. 🙂 Фокусирах цялото си съзнание само върху това: откъде да извадя рибока и дали ще успея да стигна до успешен снимачен финал с него. Виждайки, че рибата вече идва на повърхността ахнах! Дали пак 50-ка кефал бях уловил или по-голям? Докарах го до безопасното място на снимачната полощадка и ето крайния резултат:

Почти 49 сантиметров дебелак бе върху метърчето ми, който супер стръвно бе захапал пасивния силикон – истинско биче! 🙂 Е, не успях да подобря личния си рекорд за улов на кефал, но всяка една такава риба, която е достигнала тези размери е достойна и достолепна. Съветвам ви да подхождате с уважение към тях, предвид дългите им и трудни години на оцеляване из нашите реки и язовири и да им подарявате живота, запечатвайки момента от улова им само на снимка.

Продължих да настоявам на същия вир, търсейки другарите на този борбен едър кефал. Чак след 20 минути дойде заветния тежък удар, но се оказа, че рибата не е успяла да стигне до куката, вследствие на което пасивния силикон бе изхлузен от стеблото на куката, въпреки малките контри, разположени по него – нещо обичайно, когато не успеят да го всмучат до куката. В следващите 30 минути нямах удар и напуснах маришките брегове, защото все пак през зимата се стъмва по-рано. Като за четири часов риболов бях абсоолютно доволен от слуката – нямаше какво повече да искам от Марица.

Финалният януарски излет по Марица бе на 26.01.2020, като с приятели се пуснах по непознати участъци. Никой от нас нямаше идея какво да очакваме там – има ли риби, няма ли…. Така най-ми харесва, когато отидеш в непознатото и започнеш да си откриваш за себе си какво-що.
Отначало излетът ми започна с яко затъване на десния крак в една смес от кал, гнилоч и пясък – такъв вакуум направи, че ботуша ми остана в тая смес и едва стъпих на здрава почва, като за малко не си изкълчих едната китка на ръката, с която се подпрях на брега, за да не се сгромолясам върху цялото си оборудване… После с двете ръце се наложи да си играя на „дядо и ряпа“, но измъкнах ботуша, без да влезе от тая гняс в него. Доста шум и вибрации направих по брега, че беше безпредметно да ловя и се преместих по-нагоре срещу течението. Успях да си намеря читаво място и след 4-5 проводки имах удар – пред краката ми.

Усмирих „опърничевата“ и се показа за снимки:

Профилът на кефала бе леко изгърбен откъм главата, наподобяващ борец без врат. 🙂

В следващите 2 часа ме беше налегнала оная нотка, която напомняше за КАПОчино, но все пак, единствено от групата аз имах риба, та нямах право да се оплаквам. 🙂 Тъкмо си кзвах, че повече риба може и да не видим, но успях да напипам пак активност на риба, като при първия удар пропуснах да я закова за снимки, че се откачи пред брега, но след 10 минути се появи нова „звезда“ на снимачната площадката, която извадих с помощта на кепа на моя приятел, че беше доста чепато мястото за вадене, пък и за по-сигурно – да няма втори сакатлък. 😀

Щракна ми едно фото авера и след това, пуснх кефала обратно в Марица – да си зимува.

По време на излетът набелязах няколко супер яки горещи точки за летен риболов и се надявам като му дойде времето да ги атакувам с повърхностните примамки.
Така ми преминаха януарските излети по Марица, като активността, която видях и улових беше единствено на дебнещи на дъното дебели зимни кефали и щуки.

Марица джигинг 2019 – 5

Ден след ден, месец след месец – 2019 година изтече. Година, която беше изпълнена със страхотна риболовна слука и много добри риби, които имах възможността да уловя. Повечето от излетите са подредени в блога и остава само още един да се добави – обзора от декември. Този път имах на разположение повече свободно време за риболов, особено в края на месеца – около Коледа. 🙂 Направих общо 5 излета, като от тях имах само едно зловещо и гръмко капо, на което обаче мой приятел ми измъкна под носа така търсения трофеен маришки кефал – 50+ см, но това е спининг риболова – винаги интригуващ и динамичен. 🙂 Рибите, които улових при излетите, бяха по-скоро единични и пръснати – по една-две във вир. Някакво масово групиране на хищник така и не констатирах. Проверих много нови места, които и през 2020 година ще посетя!

Зима е и то каква – с дневни темеператури между 8-10 градуса, като нееднократно живака се напомпваше и до 15. Риболовът от брега по големите язовири не беше на днвен ред за мен и пак се отдадох на манията си за риболов по Марица с пасивни силикони.

Знаех, че маришките хищници още са активни, но задачата с риболoва им вече беше по-трудна – да се открият точните им зимни местостоянки. Есенните такива вече не даваха резултати – рибите бяха офейкали от там.
Първият излет по Марица направих на 08.12.2019, в средното течение на реката. С Мишо бяхме на едно от перспеткивните места за зимен риболов. Понеже следобеда имахме ангажименти, трябваше да ловим до обяд, а за да имаме повече време да половим трябваше да идем рано сутринта. Малко след седем часа бяхме на брега на реката и проверката за хищническа активност започна. След час и половина настояване везните клоняха към капо. Активността, като цяло бе нулева – дори не се виждаха и скобари. Когато правих „последното замятане“, преди да сменим мястото с друго, получих удар на средна дистанция. Бях заложил на 4,5 инчовата Larva и очаквах, че някой сом ще се е решил да атакува примамката. В крайна сметка в ръцете си държах хубав калибър щука, която промени мнението ни, че трябва да поостанем „още малко“. 🙂

При приготовленията ми за снимки, заедно с рибата, стана обаче беeeeлЯ… Щуката подскочи в ръцете ми, докато я нагласях хоризонтално, при което куката се откачи от устата й и рибата се претъркули на земята. Това опъна на максимум брейда ми, при което 10 грамовата чебурашка се изстреля, като куршум във въздуха, над главата ми и падайки към земята отсече безкомпромисно, във въздуха, бланката на Jig Master-a. Такъв сакатлък се получи, че нямам думи, но по-добре бланката, отколкото да ми пробие черепа… 😀 Изражението на лицето ми бе „един път“… свистенето на чебурашката също!

За по-малко от 10 секунди ми минаха толкова сценарии през ума и в крайна сметка си казах „- Каквото станало – станало, риболова продължава!“. 🙂 Оставих счупения такъм на земята и пуснах щуката.

След това премахнах счупения връх, оставих го в колата и продължих да ловя със сууупер бързата въдица. 😀 Тя пак бе от две части, но с едни 20+ см по-къса. Просто няма как дотук да свърши излета – счупва се въдицата и айде у дома… Не, постояхме с Мишо още над час на успешното място, но друга риба… не уловихме. После сменихме мястото с още две-три, скъсахме по някой друг силикон и към 13 часа си тръгнахме от реката. Друга слука освен по-горната щука нямахме.

Коледните празници наближаваха и какъв по-хубав повод от това, човек да си купи нови рибарски такъми – в случая спининг, няколко пакета със силикони и чебурашки. 🙂 Реших, че няма смисъл да си взимам нов връх за счупения Jig Master и е по-добре да си купя направо нова бройка в същия вариант – на 2,24 с тест 5-21 грама. Дотолкова бях свикнал да си ловя с него, че изобщно нямах намерение да гледам за някакъв друг модел и марка.
На 21.12.2019 отново се пуснах по Марица, като по-късно се присъедини към мен и моя приятел Вальо. Наспах се и около обяд пристигнах на реката.

Към покупката от пасивни силикони, добавих и едно готино раче на Bait Breath – Rush Craw U30.

Ето и накратко какво се случи на излета. Аз така и не успях да имам и един удар от обед докъм 16:00 часа… Толкова непонятно ми бе това, на фона на слуката на моя приятел. При мен го отдавам на някакъв карък, защото Валката успя да бодне първо щука, а след това и…

… така търсения от мен трофеен кефал 50 + сантиметра, който се излъга на няма и 10 метра от мястото където ловях. 🙂

В случая Валката „изби рибата“ с това 53 сантиметрово дебело торпедо! Досега никой от нас не бе улавял през живота си такова добиче! Аз подозирах, че е напълно възможно да има в този вир такива риби, при положение, че преди там съм хващал и пускал кефали по 49-50 см, но така и едряците не се показваха, до този момент.

Страхотен трофеен кефал, на който се изкефихме яко, като и двамата сме мечтали години наред да заковем такъв! Малко по-долу има видео с кадри от ваденето и пускането на черния дебелак – вижте го.

Е, след тая риба Вальо бе готов да си ходи и го направи 😀 , а аз поостанах още 30-40 минути, но уви силата не бе с мен – така и не успях да сефтосам новия-стар спининг.

След това мое грандиозно капо последва „поправителен изпит“ – на 23.12.2019 следобеда. Бях си взел няколко дни отпуска, което щеше да ми дойде освежаващо – не може само да се бачка я. Пуснах се по Марица в участък, на който досега не бях ловил. Ново място за разучаване с добри перспективни вирове.
Определено, на новото място за риболов, емоциите бяха на ниво. През първия един час имах откачен един як кефал – със сигурност 50-ка и сом, който като тръгна срещу течението, взимайки безкомпромисно аванс, стръска тежко с глава на два пъти и също се откачи… К’ъв беше тоя карък, дето ме гони от два излета насам – така и не разбрах. 🙂 Все пак, малко по-късно, го счупих с един голям кефал 40+, като се оказа, че буквално му бях зашил устата с куката, като тя бе пробила под долната челюст, прминавайки през небцето на горната и излизайки малко над горната му устна. Такова перфориране досега не бях правил…

Личеше си, че рибата е била улавяна и пускана и преди от друг рибар – горната странична част на устната й беше повредена.

До края на излета имах още един удар, който завърши с полуизхлузен силикон от куката:

27.12.2019 – нов ден за риболовни приключения по Марица в нов участък. Отново последва търсене на зимните местотоянки на хищниците, като излета завърши в графа успешни – с една уловена щука, две откачени и няколко скъсани силикона по дънерите, което е неизбежно.

29.12.2019 – последния ми риболовен ден за отиващата си 2019 година. Намерих време да отида до реката следобеда. Реших да направя този ден малко по-специален, извеждайки на тестов риболов новата ми тояга – FilStar Black Shadow Jig и пускайки се до нови места за риболов.

Още с първото хващане с ръката си, просто си казах: „- Спинигът е смърт!“ – тегло от 106 грама с мощност мидиъм, в тестовия диапазон от 7-21 грама, на 2,13 метра. Вече „виждах“ пред очите си как ловя рибите и на какви точно примамки. 🙂 Стройна, супер бърза и със страхотен дизайн въдица!

Макародържачът много ме изкефи, а Stradic-а й пасна много добре.

Време беше да избера примамка от кутията си и да зметна с новия спининг, в тестване на възможностите му и търсене на маришките хищници. Докато избирах с кой точно силикон и цвят да започна, за съжаление, забелязах една голяма болежка за всички куки – корозията. По-долните три примамки са дълго употребявани и досега нямаха „късмета“ да ги скъсам по дъното на реката, като другите. Сами разбирате, че са преседели по-дълго време в кутията и с тях е замятано многократно. Солните кристали, интегрирани в структурата на силикона, в комбинация с остатъчните микрокапи вода по примамката, бяха причинили това:

Един сом да уловя и вероятността при борбата куката да се счупи от извивката, вследствие на корозионния процес, е голяма… Много съм педантичен към това (както и към линията си) и на момента сменям куката (или превързвам линията).

На тази кука дори контрата й бе изгнила:

Наложи се да поизгубя малко време преди да започна риболова, но такова е положението – ако бях си прегледал примамките вкъщи, преди риболова, сега нямаше да губя десетина минути за преоборудване с нови куки. 🙂
Готов вече за риболов, тръгнах да търся хищниците, като главно се надявах на щуча активност, с оглед на вече по-трайното захлаждане и студения фронт, който настъпваше, закривайки все по-бързо слънцето с облаци. Синоптиците прогнизираха за този ден дневни температури от 4-5 градуса и познаха.
След около час обикаляне нямах слука, а малко по-късно към мен се присъедини и мои спининг другар – Петьо, който затвърждаваше с мен капото. 🙂
В един тих ръкав на реката, докато вървях по брега, случайно подплаших една щука, която стоеше край брега. Реших, че там ще има още риби и почнах да подавам силикона. След четири-пет проводки имах удар и засякох, но усетих, че рибата се откачи. Моментално започнах да навивам линията, за да заметна наново, но последва много странен удар и страничен рън – видях, как линията ми тръгва да бяга вляво. Засякох и се оказа, че улових риба! Обаче, какво улавяне само…

Явно след като е пропуснала първия път, щуката е тръгнала да гони примамката ми, но се е закачила странично за гърба и затова линията ми тръгна да бяга вляво. 🙂

Е, пуснах тоз яростен дзвер да си ходи и продължих да щъкам доволен, че поне една риба съм излъгал в този мразовит следобед. Можех даже да си ходя – нямаше какво повече да искам от реката. 🙂

Четирдесет минути по-късно обаче имах нов повод за рибарска радост. 🙂

Докато провеждах силикона в течението, той се спря и някаква риба ми удари. Забавих се със засечката, но след нея се оказа, че рибата беше на куката! Последва добра борба, която напомни за тръсканията на чичо сом. Оказа се, че все пак съм уловил мерно сомче, като куката се беше зашила странично. BS Jig-а се справи отлично в течението и голямото съпротивление, което оказа сомчето, поради „затърмъчването“ си.

Последна снимка с този мустакат приятел и до нови срещи! 🙂

Е, както навремето казвахме и се поздравявахме „слуз по конеца да има“ и през новата година!

Оставаше ми още около час до залез слънце и реших да претърся другите набелязани нови места, за евентуална слука, но риби така и не улових и видях. Марица си течеше все така бавно, необезпокоявано и монотонно, като всяка жива твар, наоколо, се беше покрила – готова да посрещне и преживее задаващата се студена зимна нощ.
Аз закрих подобаващо риболовната година – не бях капо, останах предоволен от първия тест на новата джигитка и се отправих отпочинал и леко премръзнал към вкъщи, където ме чакаше топъл душ и каничка вино със сухи мезета!