Архив на: Генади Алтънов

Марица джигинг 2019 – 4

Ноември месец отново бе благодатен що-годе откъм риби по реката. За съжаление времето ми за риболов бе силно ограничено и успях да направя като цяло едва два излета за целия месец. Посетих два различни участъка на Марица. Отново успешните примамки бяха пасивните силикони, което автоматично генерира и четвърта част от поредицата „Марица джигинг 2019“. 🙂
Неделята, на 03.11.2019, се наспах юнашката и следобеда – след 14 часа, кацнах на любимото ми място за риболов по Марица, което преди това бях установил, че държи всякакви хищни твари – „30 квадата вода“. Нивото на реката се бе задържало стабилно, а прозрачността на водата бе голяма – на заден фон на снимките се вижда колко точно. Бях заложил на пасивен силикон на Bait Breath – Mosya, имитиращ форма на малко раче, в размер от два инча. Идеята ми беше да проверя мястото евентуално за по-дребни хищници – основно костур или някой заблуден кефал. След четири-пет подавания имах удар, но прибързах със засечката и усетих как рибата се откачи. Подадох отново около същата зона, като плъзнах този път примамката в основното жило на течението и с плавно движение я насочих към периферията му. Пет секунди след това, в паузата, отново нещо захапа силикона и този път рибата бе на куката! Оказа се, че белите рибки, които бях ловил на предните излети пак се бяха групирали там – явно не са мърдали на никъде.

След тази първа риба имах още един удар, който приключи с отгризано пипалце на силокона, с което активността на рибите падна до нулата. Почнах да въртя други силикони, като ми мина през ума, че те може да са се пръснали заради някой сом или едра щука. Пробвах с големите силикони, сложих и воблери, но нямах удар. Чак след 25 минути настояване се показа пред обектива втора белка – на Fanatik Larva 3 инча.

Дали бях закъснял за храненето им? Доста слабо представяне тоя път от страна на рибите. 🙂 Полових още 30-40 минути на това място, след което се отправих пеша към втората набелязана гореща точка за риболов. Там нямах дори удар – над едночасовото безрезултатно настояване ме отказа и се преместих надолу по течението. Мятах тук, мятах там, но риби никакви.
Вървейки по брега на Марица в един дълбок джоб край брега нещо се размърда и от шавара, като торпедо под водата, то се изстреля към средата на течението. Набитото ми рибарско око моментално разчете тези движения и разбрах, че съм подплашил щука. Спрях се и подадох успоредно покрай шавара в дълбокото. Дали имаше още една скрита там? На втората проводка на 3 метра от мен, когато силикона тупна на дъното, усетих удар и моментално засякох. Jig Master-а се огъна и индикира не лоша риба, която набързо показах над водата и като видях, че е щука я катапултирах моментално от високия бряг в краката ми. Бях с тънко флуоро, което не ми позовляваше да им се лигавя и трябваше да се действа бързо с ваденето на тия зъбати пущини, че иначе прегризването е 100%.

Larva-та в любимия ми цвят, ми донесе тръпката от риболова, която бях изгубил вече от малко над 2 часа претърсване. Щуката не беше голяма, но пък беше нещото, което ме накара да заметна в тоя дълбок джоб още веднъж. 🙂

Понеже брега беше неудобен за нормални пускане на рибата и леко висок, просто я плъзнах по шавара и тя си влезе направо у дома. 🙂

Четири минути след пускането й отново имах удар, като този път щуката беше малко по-голяма от първата. Случката общо взето се повтори – от същото място, на същия силикон, същия бърз начин на вадене. Част от шанса при успешното вадене на двете риби на брега бе, че мощността и физическите характеристики на спининга ми позволиха да ги отлепя от водата и да ги приземя в шумата от тръстиката на брега. При този начин вероятността да се счупи спининга е голям и е добре риболовеца да се съобрази с възможностите му, защото риска от счупване на карбоновата бланка, при подобни вдигания на мъртва тежест от водата, е голям. Все пак, знаейки капацитета на Jig Master-а, той ми позволи да действам така – баш юнашката. 🙂

И така, вече имах две щуки за по малко от 5 минути от едно и също място! Какво по-добре от това – освен да излъжа и трета, за да може джакпота да е завършен? Да, имах зловещ удар, само след 10 минути, напомняйки ми за сом, но си останах с палец в устата… Рибата удари на 15 метра от мен в течението. Бях метнал по-надолу по течението и прекарвах силикона покрай брега. В крайна сметка след още 15 минути имах отново удар на приблизително същото място и дистанция, като този път закачих много добре рибата. Малко аванси а-у и по едно време тя се засили към повърхността и направи неочакван пирует във въздуха, което ми напълни очите, покачи адреналина в мозъка и вследствие на тая гледка – как рибата се извисява с поне 30 см над водата, видях цялото туловище на по-голяма щука от първите две… Трябваше отново да действам бързо без лигавщини, иначе повода от флуорокарбон заминаваше, а с него и поредния силикон, което водеше след себе си до понижаване на броя на клонингите в пакета и дефицит като цяло на посадъчния материал. 🙂 Третата зъбла дойде на снимачната площадка 3 минути по-късно, след много добра борба, като при подскоците й на земята, ми прегриза с лекота тънкия повод от флуорото (0,24 мм) – добре, че това се случи на сушата. 🙂

Ето, че 520 милиметрово торпедо, позираше за снимка до Jig Master-а. Сигурно си беше похапнала силикона, за десерт, понеже си личеше, че вечерята й е вече в корема.

Това бе и последната ми риба за излета. Бях напипал щуча активност в рамките на 30 минути преди залеза. Ако не бях спрял да помятам, заради изстрелването на риба от шавара, сигурно щях да ги пропусна, но тук всичко опира вече не само до наблюдателност и съобразителност, но и до опит. 🙂

10.11.2019
Малко след изгрев съм на Марица в средното й течение. Бях ловил там за последно на 26.10.2019, като тогава идеята бе да подходя с по-мощен спининг такъм, в търсене на по-едри риби. И при този излет заложих на същите такъми, с които лових тогава, с настояване за нещо по-така в поопсканата откъм едри риби река.

На реката бях сам – кеф, и преспективни места за облавяне имаше доста. Заложих първо на късо, търсейки активност на костури, които бях уловил предния път. За 15 минути имах заловени три костура с не големи размери! Имаше нещо като сутрешен заход и от снимките се вижда докъде е погълнат 3 инчовия силикон.

Двадесет минути по-късно нямах уловена риба на къса дистанция и реших да презентирам на максимална – в жилото на бурното течение и около периферията му. Смених два-три силикона и ето, че дойде ред на Larva-та в размер от 4,5 инча – голяма, тлъста и апетитна хапка. 🙂 Това е и най-големия размер от този модел силикони, който странно защо, но много малко хора – единици дори, залагат на него. Заметнах смело напред и с десет грама чебурашка постигнах отново максималната дистанция, където предполагах, че би трябвало да има спокойни риби, като този път подадох в периферията на буйното течение – там бе една идея по-спокойно. Силикона цопна с голям плясък във водата и пуснах за три-четири секудни малко влакно, за да стигне дъното. Затваряйки бигела нещо дръпна рязко въдицата и без много чудене засякох!! Оказа се, че при пропадането, вследствие на плясъка и пукотевицата, съм привлякал вниманието на някой хищник и той моментално бе атакувал голямата Larva. Последва яростен отпор и борба от над 35 метра дистанция. Голям кеф от толкова далче да започнеш с ваденето на по-едра риба. 🙂 Докато не я докарах пред мен не знаех каква е, защото така и не се показа и дърпаше към дъното. Имах силно преположение, че бях излъгал сом. В края на краищата се оказа мерно сомче, което доволно бе всмукало голямата Larva:

Последва измерване на линейния му размер, няколко селфита за репортажа и пускане обратно в реката.

Оказа се, че Larva-та бе разполовена…. Кофи, защото пакета с този цвят беше останал вкъщи и нямах резервна бройка от него в кутията, но пък имах друг цвят на разположение.

В следващите 20 минути успях да прилъжа край брега една малка щука, на която три пъти й подадох 3 инчова Larva, но така и не се реши да я атакаува, а само да я следва и оглежда отблизо. В следващия час нямах пипане и се преместих надолу по течението.
На новото място, след 5-6 проводки с другия ми цвят на 4,5 инчовата ларва, заших страхотна щука, която по окомер минаваше 70 см. Щуката ме взе в яма, разположена буквално пред краката ми.

За мое огромно съжаление, посягайки да я гепя с ръка, тя направи отчаяно една последна свещ и се откачи от куката, вследствие на което се върна обратно в реката, без да ми позира пред обектива. Е, има и такива моменти. 🙂
Помятах по реката още два часа, но безрезултатно, докъм обяд и после беж към вкъщи, че ме чакаше път и домашни ангажименти. Общо взето аз моите риби си ги хванах и бях доволен от слуката и есеннтата разходка по Марица.

Марица джигинг 2019 – 3

В края на октомври месец отново се върнах на темата за риболова на силикони по Марица. Астрономическата есен вече бе настъпила преди месец, но като че ли чак сега започнаха да се проявяват есенните мотиви по реката. Изключително топла есен и зима прогнозираха синоптиците, което от една страна е добре за нас – риболовците, защото любимите рибики щяха да бъдат по-активни до края на годината. Очертава се много скоро в България да имаме два сезона, вместо четири.

Четвъртък е – 24-ти октомври! Поредния скапан ден от работната седмица, но… все още след 17:00 часа става за бърз риболов някъде, преди стъмването след 19 часа! Кофтито е, че само след три дни – на 27-ми октомври, връщаме стрелките на часовника с един час назад, което води до края на излетите след работния ден! Мамка му… Абе колко време му трябва на човек да отпусне душата с риболов след тежкия работен ден – един-два часа!? Като ги има добре, но като ги няма – еее мнооого злее… ще се чака уикенда, стига и тогава да не работиш де…. 🙁
След това обаче идва вечния въпрос, когато сме ограничени откъм време: „- Къде?“. Аз поне на този отговор винаги имам бърз отговор – в случая на Марица! Реших да проверя набързо как върви голямото есенно хранене и дали „моите“ любимци дебелеят. 🙂 На предишния излет: „Марица джигинг 2019 – част 2“ слуката беше стряскащо отлична – кефал, бяла риба и сом, та ето, че отново съм на „моето“ място на реката! Аз го наричам „30 квадрата вода“ (реално е повече от 30 де), защото горе-долу в толкова водна площ се оказа концентрирано не малко количество риба. 🙂
В 17:50 съм на брега Марица, готов за първо подаване в „30-те квадрата вода“! Още с първото замятане познайте какво се случи:

Три минути по-късно, или на третата проводка, отново удар и още една уловена борбена бяла рибка, бясно стискаща силиконовата ларва – някоя друга риба да ни й я излапа преди нея. 🙂

Риболовът потръгна супер ритмично и като по часовник на 3-4 минути имах удар и риба.

Най-после, се вреди нещо различно от бяла риба, но пак бодлоперка – един лаком малък костур, който беше погълнал целия силикон с размер от 7,5 сантиметра!!

Разбира се и тази бодлоперка бе пусната обратно, като последва осемминутно затише. Затишието се оказа, че се дължи на 50 см щука, която успях да излъжа само на няколко метра пред мен, но при пируетите й се откачи от куката и не стигнахме до снимки…. Е, след това, риболова на белки продължи с обичайния ритъм и ето, че пред фотоапарата е следващата маришка белкаа. 🙂

Догодина тези зверчета ще са стигнали и задминали 40-те сантиметра и се надявам да останат в същия участък, за да им се кефя отново. Силно се надявам да не мигрират като пораснат, ще видим. Между другото това са същите рибки, които лових през 2018-та година, но вече пораснали с една година: „Марицалайт през ноември 2018„.
И те така… до края на излета успях да уловя още 5-6 риби със същия размер, като точно в 19:05 приключих риболова – стриктен съм по отношение спазването на правилата за риболов.

Уикендът предстоеше и отново кроях планове за едно-две излетчета по Марица. На 26-ти октомври се отправих към средното й течение, в търсене на всякакви хищни твари. Като истински Фанатик 🙂 добавих към арсенала си и най-големия размер Larva – 4,5 инча (115 мм), като тук идеята бе да селектирам само най-едрите маришки хищници и по-точно сом, щука и бяла риба, които уж надолу са с по-голяма популация отколкото в пловдивска област, но всичко е относително! Изобщо не се чудех дали този размер силикон ще лови – просто си го знаех. Оставаше само да намеря някоя от рибите, за които бях тръгнал.

При риболовът на едри хищници свързващото звено – куката, между силикона и рибата е от голямо значение! В случаят подходящо решение за този размер Larva като дължина на рамото, здравина и големина на куката се оказаха куките на Fanatik – модел S-58 Jig с размер 5/0.

Остра и здрава кука, която идеално пасна на този размер Larva!

Бях взел с мен по-мощен спининг такъм – в случая Sportex Black Pearl с тест 16-30 g (или както я дават като „златна среда“ – 20 g) на 2,7 м, повод от флуоро на Shimano Aspire 0,37 мм, един стар Аплауз 3000 на Ryobi и по-дебел плетеняк на Sunline Super Braid – 2,5 (реално по-тънко според мен).
Готов за нови авантюри се пуснах по Марица следобеда. Започнах да претърсвам вир след вир, надявайки се да намеря едрите маришки хищници. Така си отлетяха безрезултатно малко над два часа. Скъсах и няколко силикона, колкото да не е без хич. 🙂 Условията за риболов бяха добри, но рибите отказваха да хапят примамките. 🙂

В 17:15 часа най-после имах удар – ааааалелуя!

Попаднах на активност на костури, като времетраенето на набега им беше не повече от 30 минути. Първият бабанко беше и най-голям. Излъга на 3 инчова Larva. Бях намалил размера, че поне да проверя дали нещо по-дребно и хищно е останало в участъка…

Кратко клипче с пускането на маришкия разбойник.

В рамките на 10 минути последваха още два костура на същия силикон, които обаче се откачиха при вдигането им от водата и не ми се занимаваше да ги догоня по леко стръмния бряг. Оставих ги сами да си влезнат в реката. 🙂 Надявах се някоя щука или едра бяла риба да ме ощастливи, защото местенцето беше много подходящо за подобни зъбати твари, но уви. Към слуката добавих още два костура, с което бройката нарастна до 5 – скромно, но толкова.

Както се появиха от нищото тези костури, така и офейкаха, като през оставащия един час до залез така и не ме огря друга слука. 🙂 За всеки случай забих едно „пинче“ на това място, като гореща точка и реших, че ще го проверя отново след няколко седмици, когато пак щях да имам път надолу по реката.

Първи впечатления от язовир Батак – октомври 2019

Posts in this series
  1. Първи впечатления от язовир Батак - октомври 2019
  2. Марица джигинг 2019 - част 2
  3. Марица джигинг 2019

Здравейте, приятели!
Най-накрая, след редицата ми ангажименти, остана малко време да спретна един бърз репортаж. Мястото на събитието е язовир Батак – прочут в моите очи най-вече с трофейните си костури и динамичния им риболов. Досега, в живота си, никога не съм имал път да ида на риболов до този родопски язовир, но ето, че се отвори „парашута“. Общо взето отидох почти на сляпо, без да знам кое, къде, на какво и прочие подробности. Така най-ми харесва – да отида на непознатото и постепенно да разкривам обаянието му, с примамките в кутията ми. Сигурно това, че нито един път не съм ходил на риболов там, ще се види странно за някои от вас – особено на тези, за които язовира им е като „втори дом“, но такова е положението, един живот не стига да обиколиш всичките водоеми на света и да измяташ всичките примамки сътворени от човека и машините му. 🙂 Ще видим дали през 2020 г. риболовните ми излети ще зачестят там, защото оопределено има голяма интрига, а природата край бреговете е много красива, пък и въздуха се диша по-лесно.
Всичко на всичко успях да направя два излета – на 13 и 19 октомври, като зона на риболов бе местността „Дъното“ – района около стената. Първом лових на западния бряг…..

…., а при втория излет на източния бряг.

И двата бряга си имаха специфични особености с различен релеф и най-важното – държаха хищници. Направи ми впечатление чистата и прозрачна вода, както и големите туфи от водорасли край брега, които вече падаха към дъното – иделано укритие за дебнещи хищници. Мой приятел ми разказа, че от няколко години се е завъдила брутална популация на щука, като предната седмица е имало заловена такава с трофейни размери от 10 кг! Колко гъста беше популацията от щуки нямаше как да зная само по разкази. Знам, че по принцип язовирът държи популация и от други хищници – бяла риба, сом, балканска пъстърва, но в по-скромни количества. 🙂 Ето защо се бях наточил да ловя костури с лайта, но в крайна сметка, заради щуките, извадих по-мощния спининг – Filstar Jig Master с тест 5-21 грама. 🙂 Взех четири кутии с примамки: две с воблери (4-10 см) и две със силикони от всякакъв размер (3-10 см) – знае ли човек кога и каква „лимонада“ може да си направи. 🙂 От воблерите бях подготвил всякакви типажи – от повърхностни до дълбокогазещи.И така, ето накратко какви ми бяха успехите с баташките хищници от брега!

Щуките, които успях да заловя при двата излета, бяха със скромни размери, като обаче на три пъти имах безкомпромисно прегризване на флуорото – 0,24 мм. Прегризванията се случиха единствено при риболова на силикони! Ударите бяха около дъното и явно беше, че рибите лежаха долу в туфите с водорасли. Успешния риболов на щуки бе при пропадане в дълбоките части с потъващ воблер и с пасивен силикон 3 инча. Край брега в плитките места нямах слука, а очаквах точно там да има риби, дори на повърхностни примамки, но уви.

Костурите: на определени места пасажите бяха толкова гъсти, че направо се образуваше на дъното черен килим от тях. Рибите бяха предимно дребни, като тук-там се мяркаше и по някой по-едър батьо, който обикаляше между тях пасивно. Отново актиността бе на дъното, като слуката беше единствено на малки силикончета 1,5-2 инча.

Както казах в определени части в двата участъка набодох доста дребен активен костур, но в други нямаше и помен от тях. Затова време на годината ми направи впечатление, че рибите бяха силно групирани. Активност на повърхността и в средния слой така и нямаше, а би трябвало да има.

Въпреки, че не успях да бодна някоя по-едра риба за двата излета, а дори и да съм го направил, то не съм го разбрал – заради прегризванията на флуорото от щуки, престоя ми на Батак беше ползотворен и ми допадна много. Хубаво е, когато човек има възможност да полови на нови за него места с приятели, че редовните вече омръзват в един момент. 🙂 Свикнал съм да ловя в равнинни водоеми и боровите гори край брега на Батак си бяха като един вид лека екзотика, като добавяха неповторимия щрих при риболова в планински водоеми – чисти, красиви, диви и неповторими. Е, за съжаление урбанизацията ги е подкарала и малко разваля настроенито, което създава фона, но такова е положението в България.

Марица джигинг 2019 – част 2

Октомври е – един от най-силните месеци за риболов по Марица!
Голямото есенно хранене е в ход и всички хищници ‘апят брутално, като за последно, за да попълнят запасите от мазнини преди задаващата се зима. 🙂 Удовлетворен, донякъде, от двата излета през септември – Марица джигинг 2019, се пуснах пак по любимата река в търсене на реванш. Знаех, че тактиката ми е правилна, местата на които ловя – държат риби и неминуемо очаквах, че ще имам отново здрава битка с властелина на реката – сома. Общо взето идеята на такъма, на който залагам е „всичко коз“ при търсенето на масовите маришки хищници – щуки, кефали, бели риби, костури распери и ако удари сом – ами добре дошъл е. 🙂 Такъмът, с който основно ловя на Марица, е: Filstar Jig Master с мощност „мидиъм“, тест 5-21 гр и дължина 2,24 м; плетеното влакно е на Gosen – Cast-4, в размер №0,8 (200 м разфасовка); повод от флуоро – 0,24 мм на Duel, като по-рядко ползвам и по-добело на Shimano – Aspire, в размер от 0,37 мм; макарата – Shimano Stradic CI4+ FB, в следната вариация – STCI42500HGFB (бързата предавка).

Неделята, на шести октомври, се пуснах по Марица по обед след 13 часа. На първата точка нямах слука и затова се отправих надолу по течението – към „план Б“. Още с пускането на силикона, до каменистото дъно, имах отчетлив удар и от отсрещното течние се появи първата риба:

Не е голяма, но пак е нещо. 🙂

Оказа се, че намерих добре групиран пасаж от бели риби, които доста стръвно взимаха силиконовата Larva на Fanatik!

Започна се едно „преброяване на рибите в реката“ и една след друга белките биваха улавяни и след това пускани на свобода. Радващото е, че спрямо миналата година са наддали добре на дължина и очаквам следващата година, в края на есента, вече да се ловят масово риби с дължина от 40 см и повече. По едно време кълването спря и реших, да сменя цвета, за да провокирам там каквото е останало ненабодено. 🙂

Впоследсвие дръпнах няколко по-едри риби, след което отново се върнах на първоначалния цвят и после пак го смених. 🙂

Доста от рибите пропуснах да снимам, защото беше безпредметно, поради еднотипния им размер. Близо един час и половина от този вир не се излъга нещо по-различно от бяла риба, а в един момент май вече понабодох каквото имаше. Реших, че е време да им дам почивка и да се върна на първоначалния вир, в който така и нямах удар – да проверя дали не са се разшавали там хранещи се риби. Упорствах като за последно, защото просто няма как да няма риби в този вир, при положение, че доста от тях съм улавял и пускал при предишни излети. За два часа имах два удара, като втория…. БРУТАЛЕН! При ударът и повеждането на рибата усетих, че съм излъгал голям кефал, но дали беше от тия дето са над 50-те санта, които упорито търся тази година?

Борбата беше здрава и от адреналина се бях въодушевил доста. След около две минути исполинът бе пред мен и оглеждайки го на око прецених, че по-скоро…. беше по-малък, дори от заветните 50 см. 🙂 Кефалът се беше зашил под челюстта, с което си обясних „борбеното дърпане“.

Все пак, от любопитство разпънах метърчето, а то закова… :

Е, 46 сантиметра са си 46 сантиметра – прекрасна дебела риба, която видно от тумбака й беше там, за да се угоява за предстоящата зима.

Щранках още няколко снимки, преди да направя видеото с пускането на кефала:

С оглед на набоденото значително количество бели рибки и този кефал, бях достатъчно начесал крастата, че вече ми беше все едно дали ще хвана повече риби или не. 🙂 И все пак се върнах, за да проверя дали палаваниците са на „точка Б“. 🙂 Ами да – там си бяха зверчетата и отново взимаха като обезумели.

Докато си цъках тия бели зверчета, при една от проводките, на около два метра от мен, силикона спря при провеждането и Jig Master-a индикира – БУУУУМ!! Без каквото и да е потегляне, обаче… Две=три секудни след това последва мощна засечка с все сили – перпендикулярно на водата, при което спининга се сви във формата на буквата „C“… Опаа тука стана напечено… по първите мощни тласъсци и специфичното тежко двойно-тройно разтърсване на спинига, разбрах, че си имам работа с властелнина на Марица! Понеже рибата се оказа едва ли не в краката ми, хукна моментално нагоре по течението, взимайки бърз аванс от около два-три плетено влакно. Оставаше трети сом да ми се откачи в рамките на по-малко от четири седмици и щях да си „прережа… спининга“. 🙂 За около три-четири минути успях да го преборя, връщайки го в краката ми, като още при първото подаване на главата му успях да го сграбча за челюстта и да го изтегля от водата на брега. Интересното, при първоначалната ни среща „очи в очи“, бе черната му окраска:

Единичната кука се беше забила достатъчно дълбоко и добре в една важна зона – в меките долни части на гърлото. Ако го бях причакал още, сигурно силикона щеше да е в стомаха му… 🙂

На дължина сомът се оказа, че е почти един метър.

Един колега-спинингист, който бе наблизо, дойде да види какво чудо съм уловил 🙂 и ми щракна няколко снимки.

Реших, че този път вече мога да си позволя лукса да задържа и аз една риба от нашите водоеми (за цялата година риболовстване), за хапване. Общо взето, след улова, директно напуснах реката и оставих колегата, да полови на печелившото място. 🙂 Интересно, но нямаше абсолютно никаква активност и индикации, че пред мен дебне риба с такива размери, при условие, че и преди това ловях и пусках риби на това място. Белите рибки си взимаха уверено и въобще не бяха изплашени, че сред тях лежи такъв сом. За мен това бе един от запомнящите се моменти през 2019-та година, наред с уловените сомове и трофейни кефали в периода от началото на февруари до началото на април. (излетите можете да разгледате тук на блога)
Шест дни след този паметен излет – на дванадесетти октомври, отново се пуснах на Марица да половя. Този път имах по-малко време за риболов (два часа и малко), но бях супер доволен, че пак съм на любимата река. Между 17 и 18 часа регистрирах адската активност на бели риби. Рибките, които бях уловил на предния излет, отново бяха там, за да се хранят.

Общо взето супер динамичен риболов се получи, като отново белите риби бяха супергрупирани в няма и 25 квадрата вода.

Седях докрай на „моето място“ с идеята, че може евентуално да се появят и други маришки хищници, но уви. Представям си ако ги нямаше в реката тези зверчета, колко пусто щеше да бъде… Толкова гъсти бяха, че една се заши за аналната перка. 😀

Две седмици по-късно открих същите диванета там, където ги оставих, но затова ще разкажа в третата част от серията фоторазкази, която се очертава да публикувам след Нова година. 🙂
По-здрави и наслука!

Марица джигинг 2019

През септември, измежду излетите за щуки, се разходих по Марица на два пъти. Първият излет отиваше към валат, след като 3 часа нямах и сторване! Такава мъка не ми е било отдавна. 🙂 Все пак рибарското сърце бе разтуптяно надвечер от мощен удар на сом, който след като го докарах пред мен се откачи, оставяки само слуз по повода, защото на няколко пъти се увъртя около него…. Рибата беше около 70-те сантиметра, но уви при едно от поредните тръскания на главата си, куката се отскубна.

Рибарската чест бе спасена от един кефал в последните минути на излета, който направи две поредни атаки на малкия уолкър на Сторм. Това между другото бе последната ми риба за сезона на повърхностна примамка. Общо взето и тази година беше много слаба откъм риболов на повърхността.

На 22-ри септември поех към средното течение на Марица, с идеята, че там риболова може да е по-силен. Сутринта бях на реката още по изгрев слънце. Обстановката беше обнадеждаваща – ниво, цвят и такива неща.

Успях да локализирам някакви риби в отсрещното течение на реката. Още с първите замятания имах по едно-две почуквания. След няколко проводки разбрах какви риби ми кълвяха – успях да заловя една малка бяла риба на силикона.

След 10-тина минути, от същата точка, се показа още една бяла, с което обаче кълванетете спряха.

В следващия един час настоявах на същото място, сменяйки различни примамки и ъгли на подване, но други риби така и не се появиха.
Пуснах се надолу по течението в търсене на активни риби, евентуално. При една от проводките имах зверски удар и секунди след това Jig Master-a се сви чак от дръжката… Бях уловил едър сом, който като бърз влак моментално потегли нагоре срещу течението, взимайки метри аванс плетено влакно от Stradic-a. Натегнах авансът на макарата, обаче телето продължи упорито да катери нагоре срещу течението без да успявам да го спра. Не исках да натягам на максимум аванса, защото все пак бях с размер 0,8. След три-четири минутна борба, при една серия от тръскания, сома се откачи… Така и не успях да го видя колко беше дълъг. В рамките на две седмици това ми бе второто откачане на сом, което доведе след себе си до грозни думи, които останаха там на реката. 😀

В следващия час и половина имах три ударчета – пак на Larva-та на Fanatik, като успях да хвана две риби.

Уловът на втората риба по-скоро ме изненада – скобар, който се бе опитал да изсмуче Larva-та през средата, но се бе зашил на куката.

Пуснах и тази риба, като 30 минути след това приключих излета. Достатъчно се бях разходил, боднах някоя и друга риба, колкото да не съм валат…, а онзи сом още ми държи влага, но така е в риболова понякога. 🙂