Архив на: Генади Алтънов

Марица джигинг – февруари 2021

Февруари – вече не е онзи студен и мразовит месец, който беше преди години. Водоемите в България все по-трудно хващат лед през зимата, което от гледна точка на нашето хоби е екстра, защото риболова не спира заради студа, но от гледна точка на рибите – ами не ги оставаяме изобщо на спокойствие.
Още първата седмица на февруари живака заковаваше дневни температури от 8 до цели 20 градуса по целзий. Прекрасно и слънчево време за риболов през делника, стига да не си на работа, обаче. 🙂
Още пъврия уикенд се пуснах по Марица. Съботата – на 06.02.2021, се наспах без да бързам за никъде и бях на реката към 9-10 часа. Нивото на реката – спаднало, времето отлично за риболов, но активността на рибите супер кратка само за 30 минути и то само на един вир. В този половин час имах два удара, като единия го заковах, а другия беше по-скоро пощипване на дупето на Larva-та. 

Вторият уикенд на февруари чувствително захладня! През делника температурите си бяха положителни, а времето слънчево и топло. Обаче, изневиделица в петък на 12-ти студен фронт донесе за кратко снеговалежи и дори дневните температури почнаха да се движат от -6 до 1 градус. Това прецака плановете ми за риболов през уикенда на 13-14 февруари, щото не ми се щеше да хвана някоя пневмония и после да ме пишат COVID. 🙂 Следващия ми прозорец за риболов се очертаваше да е 20-21 февруари. Имаше известно затопляне през делника, което не позволи да падне сняг, но пък щом не е сняг значи ще обичайната му форма – дъжд. 🙂
Събота сутринта на 20-ти дилемата беше: „Днеска – да ходя ли? Да не ходя ли? Абе отивам!!“. Времето хипер нестабилно и всеки момент щеше да запука яко дъжд. И така, докато се чудех, към 12 часа по обед дъжда не спираше, обаче тръпката за риболов беше по-голяма, от всичко -няма как втори уикенд да пропусна за риболов, абсурд! Облякох се добре, че беше и около 4-5 градуса, и запалих към Марицата. Реката беше вдигнала ниво и не изглеждаше никак приветлива за риболов. Бях взел с мен един от най-новите модели силикони на Bait Breath – Getter Bug, прясно внесен в България. Интересна, обемиста и трътлеста буболечка, която ми предстоеше да пробвам. Допълнително взех куки, чебурашки и карабинки, че оредяха редиците от късане по дъното на реката. 🙂 

Започнах с Getter Bug-a, после минах на шадове 7-10 см, след това на Larva – малък, среден и голям размер. Рибата обаче не ще и не ще. След цял час упорство в дъжда, усилията ми показаха резултат и бяха наградени с първия сомак за годината. Ей така – от нищото, докато си мятам поредната примамка, последва мощен удар, усетен моментално на чувствителната бланка на Venom-а:

Удоволествието ми, от положените усилия до крайния успех, бе голямо! От всичките ми изредени силикони късмет имах на 3 инчовата Larva в един от любимите ми цветове и с 8 грама чебурашка. Успях да кепна мустачкото и ето го пред обектива ми, уловен като по учебник на FilStar-ската кука: 

Последва видео с пускане на рибата и риболов още един час, като дъжда се усили още повече, което ми накара да се изнеса от реката, че вече си търсех белята, колкото и добре да бях облечен. 

На следващия ден – неделя 21.02, циклона се поуспокои и запалих следобеда пак към Марица, взимайки със себе си един приятел, който тепърва правеше „първи стъпки“ по реката и беше супер нахъсан да ги ловим. Час и половина нямахме пипане и се наслаждавахме на спокойствието на реката. След малко рибарски размишления паднах в размера чебурашката и на силикона – Larva 2,5 инча.

С първото замятане имах пощипване, което бе ясен сигнал, че рибата или рибите пред мен искат нещо по-малко като размер. На второто замятане вече държах за снимка в ръцете си добър кефал с габарити от 43 сантиметра! 

В следващия час Марица вдигна рязко ниво и там където бяхаме стъпили на суша сега вече беше малко над глезена. Моят приятел, беше изгубил кураж, че няма да хване риба, но изневиделица успя да ковне кефал към 48 санта. Досега не беше улавял толкова голям и радостта от улова му беше изписана не лицето – все пак направи личен рекод! Успешния силикон и при него бе Larva, но в 2 инча и същия цвят. Разбира се и двата кефала се върнаха във вира. Докрая на излета моя приятел закова с малкия силикон шаран над 5-6 килограма, но странично. В крайна сметка рибата се откачи от куката преди да успеем да я кепнем, но поне видяхме с що за животно се бореше моя приятел.

През делника на последната февруарска седмица се бе поразчуло, че еди къде си ловяли много и едри кефали и прочие, та навалицата по реката беше адската…, както никога досега. Изобщо не можех да повярвам колко народ се изсипа, че дори чак риболовци от София и Стара Загора – спинингисти, фидеристи, плувкари…. Все едно всеки, който ще отиде там и ще лови риби в несвяст. Прекрасно знаех, че при такава преса рибите ще се скрият и риболов няма и да има. Ето защо, поизчаках ентусиастите да набият едно-две валатчета, вследствие на което да се разотидат и чак след това се пуснах пак по Марица. Така и стана – за валатите имам предвид. 🙂 Та, следващия февруарски излет по Марица го направих в последния ден на месеца – 28.02.2021. Взех с мен и моя приятел от предния излет, за да му показвам пак това-онова, като той се оказа отличен ученик и почна бързо да ги сХваща нещата. 🙂 
За първи път ми предстоеше да пробвам един модел от новия внос на Bait Breath – U30 RUI в размер от 2,5 инча. Ето я и новата „гад“ какво представлява:

Почнах да сондирам тук-там, за да видя къде са рибите и при една от дългите ми обичайни проводки – бАААм, ме закова хубав кефал. 

В следващия час имах още два удара, обаче явно бях поизбързал със засечката – силикона беше полуизхлузен от куката, което значи точно това. 

После два часа и половина обаче риби и удари нямахме, докато в един момент не настана адското шоу. С моя приятел почнахме да имаме ударчета, като някои от тях реализирахме, но други не успяхме. Кефалите се бяха поразмърдали и огладняли. Отново хванах риби на RUI:

По едно време, с моя приятел бяхме застанали рамо до рамо и той хвана добър кефал. Поведе го и почнаха да се борят. Докато си провеждах и на мен ми удари – ама много по-злобно. Моментална засечка и се оказа, че и двамата имахме риби, с които се борехме да стигнем докрай – за снимки. Докарвайки моята онемях – бях излъгъл с RUI страхотна маришка бяла риба, която на окомера ми изглеждаше мерна и беше погълнала изцяло силикона. В крайна сметка и двамата успяхме – кепнахме рибите в моя кеп и супер яко се изкефихме на двойната слука!!! 🙂 

Ето го и „Double strike“ момента, увековечен на снимки – кефала колкото бялата риба 😀 : 

Това беше уникален момент в риболов, който ще остане за хубав спомен и на двама ни в този последен ден на февруари месец. Две страхотни риби отново отплуваха към маришките течения. Е, кефала малко не беше толкова бърз в отплуването, но пак е там и се надяваме в бъдеще отново да направим подобен излет през февруари: 

Марица джигинг – януари 2021

През първия месец от новата година успях да направя едва три риболовни излета, като един от тях беше с леко изместен фокус – река Марица и нейн приток. Реално погледнато през януари направих две разходки по Марица. Първата беше на 02.01.2021 – рано сутринта и привечер.
Преди да пристигна на „костурската“ река, минах през Марица и помятах за около час. Още по изгрев слънце бях там и заварих по бреговете риболовци, които бяха заели стартови позиции и вече замятаха за мирни риби. Хищническата активност обаче се оказа, че е равна на абсолютна нула, за сметка на мирните риби и трябваше да продължа към основната дестинация. 

След готиното откриване на годината, на костурската река: Първи излети – за костури през януари 2021″, навръщане отново проверих река Марица. Финиширах с един едър морунаж, но закачен странично с единичната кука на силикона. Хищниците отново бяха пас. Силно се надявах да уловя някоя щука или кефал, но уви. 

 

Следващият излет, на река Марица и последен за месец януари, бе на 24.01.2021. Времето бе слънчево, без вятър и с дневни температури, достигащи до 15 градуса по целзий – все едно е първа пролет. Наред с това Марица вече си беше влезнала в коритото от пълноводието. Отчитайки всички тези предпоставки имах усещането в мен за един успешен излет по моите си вирчета. Още в 9 часа сутринта бях на първата спирка, но 30 минути нямах успех. На втората спирка нещата се промениха в моя полза. Бях направил 4-5 замятания, когато изведнъж усетих заветното „туп“, което от моя страна бе акуратно отразено, а Venom-a доби следната форма: 

Радост за окото и душата е да види човек така сгънат спининга си. По борбата на рибата, разпознах ясно, че съм уловил добър кефал, но далеч от трофейните размери около и над 50-те сантиметра. Предполагам, за никой от вас не е изненада успешната ми примамка – Fanatik Larva в размер от 3 инча с 6 грамова чебурашка.

Малко по-късно спинингът ми се огъна зловещо и улових…. сом, отново на същия силикон, но ми се откачи след минута-две борба! За съжаление така е в риболова, понякога. 🙂 

Само след още 20 минути имах трета риба, която обаче успешно кепнах! Кефал, малко по-голям от първия – 45 сантиметра. 

След тази лека фиеста в рамките на един час, последва пълно затишие. Все едно в Марица нямаше нито една риба. Отново се доказа обстоятелството, че е много важно в „студените“ месеци да уцелиш правилното място, примамка и точното време, когато маришките хищници се хранят. Бях напълно доволен от излета, въпреки, че след тези три риби последва четири часово нищо. 🙂 

Първи излети – за костури през януари 2021

Новата 2021-ва година е вече факт! Време е за нови риболовни излети и надежди за още по-добра слука. Много се чудих на кой точно водоем да отида и да направя първия излет за годината. Дали на река, баластриера или на някой язовир? Дадох си само един ден за размисъл и на втори януари се запътих към реката, на която в края на ноември 2020 бях направил един приличен и динамичен риболов на костури – „Костурска забава с привкус на горчиво КАПОчино“. Тогава се бях зарекъл, че преди да настъпи същинската зима и да хване първия лед отново ще отида да се позабавлявам с раираните бандюги.
Сутринта, на втори януари, беше мразовита с мъгла, която на момента обледеняваше всичко при досег с нея. Температурите бяха отрицателни, движейки живака на термометрите от около минус три градуса по целзий до нула.

Преди да пристигна на „костурската“ река, минах през река Марица и помятах за около час. Хищническата активност, обаче, беше равна на абсолютна нула. 

Малко преди девет часа сутринта пристигнах на основната дестинация, като застанах на същото място, както предния път – в близост до потопените дънери.

През гъстите тръстики и папур се прокрадваха едва-едва сутрешните лъчи на слънцето, които се опитваха да затоплят земната повърхност и да изгонят тежката слана, в която тя бе скована.

Базирайки се на „моето“ местенце извадих от чантата си кутиите и пакетите със силикони. Започнах риболова с кратки приготволения към „основното меню“ за сутрешната закуска на костурите. От няколко излета насам съм много доволен от слуката със силиконите на Bait Breath. Като любител и почитател на пасивните и активните силикони, добавих към арсенала си два размера на Bugsy – 2,5 и 3,5 инча, а също и по-малкия размер на Rush Craw U30 – 2 инча. Всичко това беше допълнено от острите куки Sensei – модел F1410BN и чебурашки FilStar – в размер 3, 4 и 6 грама.

Очаквах още с първото замятане да уловя риба, но уви. След още две три подавания имах удар и ето, че първия бандит е пред фотоапарата – погълнал лакомо малкия размер на Bugsy-то. Чебурашката в случая бе 4 грама.

И така, започнах ритмично да дърпам костур след костур на Bugsy-то от отсрещните тръстики, като рибите кълвяха силикона основно в средния воден слой.

На моменти, минусовите температури на въздуха ми изиграваха лоша шега, защото трябваше да къртя леда от водачите и се спираше с активния риболов за около минутка, но след това всичко си идваше на място, още с първото подаване на силикончето. Нещо съвсем нормално при зимния риболов от брега.

Наред със стандартния размер костурчета се показа и един по-едричък, който щеше буквално да ми изяде Bugsy-то.

Явно, за момент, се завъртяха по-едрички костури, защото след този излъгах още един подобен раиран бандит:

След около тридесетина минути нещата обаче се успокоиха, за кратко, съвсем закономерно с оглед на малките габарити на реката – явно изпободох рибите, които бяха пред мен. Имах за избор два варианта – да изчакам да се завъртят нови риби или да тръгна в някоя от двете посоки и да ги преследвам. Реших, че ще заложа на първия и по-мързелив вариант, като допълнително ще увелича размера на силикона, в случай, че се е завъртяла евентуално някоя щука. Смених с Rush Craw U30 в размер от 2,8 инча и цвят 106 Watermelon/Seed – печелившия ми силикон от излета през ноември. За съжаление след 4-5 проводки го закачих в подводен дънер и скъсах. Последва ново превързване на линията и поставяне на Bugsy в размер от 3,5 инча и цвят 131 Brown/Seed с 6 грамова чебурашка и кука Sensei F1411BN. Този силикон ми донесе най-едрия костур за излета – около 30 см (на око), който за мое съжаление се откачи по много лош начин под тежестта на чебурашката – на метър пред мен при едно от разтръскванията на главата си. Въпреки тази несполука, продължих да настоявам с този силикон, но в следващите десет минути не последва нищо запомнящо се – дори и „цък“ нямаше.
Реших да сменя тактиката тотално и да заложа на малкия вариант на Rush Craw U30 –  размер от 2 инча и цвят 135 Coca Cola, с 4 грама чебурашка.

Заметнах в диагонал, за да може проводката ми да е максимално дълга в тясното корито, като така ще имам достатъчно време за тътрене по дъното, за да провокирам някой друг костур. Резултатът от смяната и десетина проводки бе още един добър перко в актива ми.

Определено костурите се бяха поразредили значително, пък и не малко от тях вече бях уловил и пуснал от едно и също място. В следващите два-три часа изчоплих още риби, като бях заложил основно на Bugsy с 3 грама чебурашка, за да планирам повече в средния воден слой. Поразходих се и нагоре срещу течението на реката, за да проверя дали няма някой ненабоден от мен костур. Показа се някой и друг, но риболова не бе така динамичен, както ми се искаше – по-скоро рибите бяха единични. Накрая финиширах на река Марица с един едър морунаж, но закачен странично с единичната кука на силикона.

Сутринта – на трети януари, отново бях на риболов. Обиколих доста набързо два язовира в търсене на костури, но все едно в тях нямаше живот. Последна спирка и надежда за слука бе реката с костурите от предния ден. Не се знаеше обаче дали рибите ще кълват, при положение, че предния ден ги бях изпобол, а и ми предстоеше да измина допълнително още 30 километра до там. Все пак трябваше да се пробва – няма как да завърша деня капо. Имах и на разположение още около два часа и половина, та биваше да ги оползотворя максимално. Малко след 11 часа пристигнах на реката и още на първата проводка имах костур на Bugsy. Десет минути по-късно улових още един и така риболова потръгна.

Все пак имало гладни костури още?! На следващата проводка един от тия гладници ми скъса опашката на Bugsy-то, при което направи силикона абсолютно пасивен. От любопитство заметнах отново и в следващите няколко минути имах няколко удара и един заловен бандит. Явно рибите не бяха от по-едричките костури и просто пощипваха Bugsy-то за стърчащото от куката назад телце.

Реших да направя смяна на тактиката с Rush Craw на 2 инча, която се оказа успешна. Тътрейки по дъното успях да уловя още няколко костура, които бяха всмукали изцяло рачето с цвят Coca Cola.

Обаче в един момент слуката секна ужасно. Трябваше отново да експериментирам и реших да го направя с по-малък на размер силикон. От предходен излет имах едно доста оръфано и неугледно Bugsy със полускъсана туистер опашка. Бях го скъсил в предната част на телцето с около сантиметър-два, че се беше разкъсал от дъвкането на рибите. Сложих го на линията и заметнах напречно на реката, в левия ми диагонал.

Изглежда, че рибите бяха почнали да капризничат и искаха по-малък размер силикон или нещо по-нестандартно. Това се потвърди именно от скъсеното Bugsy, защото дръпнах още два костура, а имах и допълнително ударчета, които не успях да отразя от прибързване със засечката. Втория костур се оказа и най-едрия за този излет, като малката кука го беше закачила безкомпромисно, благодарение работата на пъргавата бланка на Venom-а. Рибата се бори отлично, като ми направи голямо удоволствие при ваденето й – усещах всяко едно нейно движение.

Времето ми за риболов изтече и доволен от спасеното капо се запътих към вкъщи. Надявам се скоро пак да имам възможността да отида на тази рекичка и да поцъкам костуретки, че напоследък ареала им на разпространение у нас доста взе да се стеснява и почти не останаха места със стабилни и многочислени популации, където да се направи типичния динамичен костурски риболов.

Ето ги и героите от двата ми излета – силиконите на Bait Breath. Моделите Bugsy и Rush Craw U30 ме спечелиха много и заслужиха убедително титулярно място в моята кутия със силиконови примамки. Някои от тях претърпяха много стръвни кълванета и дъвкания от устите на костурите и изглеждат като ветерани от война.

Най-якото на Bugsy-то е, че формата му така е проектирана – от еднакви съставни звена в намаляваща прогресия от предната към задната част на телцето, че можете да го къстъмизирате както си желаете, във всеки един момент. Дори и силикона да е разкъсан от ухапванията на рибите не го изхвърляйте, защото в него има още потенциал да лови. От активен силикон много лесно можете да го направите на пасивен – чрез премахване на туистер опашката, а ако ви идва дълго телцето за вашата кука, с която за момента разполагате, то можете да си го скъсите до необходимия размер и смело да заметнете във водата. Формата ми се струва подходяща и за морски риболов, така че надявам се да ми предстоят риболови и в Гърция. Убеден съм, че за лайт рок фишинг ще е успешен.

Седмицата преди Нова Година 2021

Привет на всички спинингисти!
Риболовните ми излети през декември продължиха. (Марица джигинг – декември 2020). Бях планувал седмицата преди Нова Година 2021 да си взема отпуска и да си почина малко от работните ангажименти, като се отдам на семейни гостувания и риболовни разходки. Разбира се, пъкления план се осъществи, като допълнително го гарнирах с няколко нови силиконови изкушения, които ми привлякоха вниманието и ги нямах в арсенала:

Силиконите, на които досега не бях мятал, бяха червейчета на Westin – Bloodteez и един модел на Bait Breath – Bugsy, който се продава у нас от 2016-та година насам. Взех също чебурашки в различни грамажи и подходящи куки на FilStar – Sensei, модел F1411BN – куки, които са изключително остри и с голямо ухо! 

Първото излетче от риболовната отпуска го направих на река Марица. През деня на 24.12 бях около обяд на реката. Времето изобщо не беше зимно, а направо пролетно! 

Излетът тръгна много тегаво, като два часа нямах пипане. 🙂 След доста усилия и упорство успях да реализирам първите риби, които се оказа, че бяха доста настървени на Bugsy-то в размер от 2,5 инча. Някакви по-големи риби така и не се показаха, а наистина странното за мен беше, че все едно кефалите се бяха „изпарили“! Разбира се всички бели рибки бяха върнати обратно в Марица. Ето малко представителна извадка от слуката в снимки и кратки видеа от пускането им: 

Коледните празници преминаха в тиха и спокойна семейна обстановка. Разбира се, трябваше и разтъпчване, че само на маса не е хубаво да се седи, да се плюска и пие. Хубаво е човек да отиде и да помята от брега със спининг в ръка. И така, съгласно това правило, на 25-ти декември се отправих към един нов за мен водоем. Без информация какви хищници има и на какво кълве – така най-обичам. 
След обилния коледен обяд дойде ред на „гимнастиката“ със спининга в ръка. Водоемчето беше интересно, като почти навсякъде дълбочината бе еднаква. Цялото беше обвито в лека мъгла, като след 15 часа се настани ааадската мъгла, която направо го забулу напълно.
Първите риби, които улових, бяха костури и кефал – каква приятна изненада! Чебурашка с тегло от 4 грама и Bait Breath Bugsy в размер от 2,5 инча бяха смъртоносното оръжие! По-голям кефал не успях да уловя, но пък каква риба ме тресна… Venom-а индикира доста силен противник, но след кратка борба ми се откачи. Бях удовлетворен от посещаването на новото водоемче и това, че държи подобни риби, предвид масовото обезрибяване на водоемите ни и прибиране в торбата на всичко де що плува.

28.12.2020 – време е за нов излет. Около обед бях на река Марица, която ме посрещна така – спокойна: 

За целия излет имах точно две кълванета, като само едното реализирах на 3 инчова Larva с 3 грамова чебурашка! Преди това на същото място бях мятал с 6 грамова чебурашка, но успех нямах. Определено в този случай по-леката глава бе ключа към успеха ми да излъжа заветната риба! 

От плиткото течение се показа един борбен кефал, който се бе полакомил за моя силикон. 🙂 

Е, има и такива излети понякога – с по една добра риба, но по-добре с една, отколкото с нула. 🙂 
Последният излет за 2020-та година отново бе на Марица. Този път имах на разположение да ловя цял ден! Още от сутринта бях по реката, а на вира пасажи от морунаж и скобар направо бяха откачили – имаше стотици риби, които се скъсаха да припляскват над водата. Цялата тази игра траеше около един час, след което рибите все едно се пръснаха и нямаше помен от тях. Лека-полека започнаха да идват и други рибари на вира, но всички бяхме с пръст в устата – никаква слука… Реших да се пусна надолу по течението, където пък заварих стадо нутрии, които си седяха и дремеха спокойно над канарата от боклуци и клони. Риби обаче нямаше.

Три часа без риба – време е да сменям мястото! Няма какво повече да правя в този подучастък на Марица. Насочих се към следващата набелязана точка, но и там греда – никакви риби. Ами отново смяна на мястото и там…. намерих това, което търсех – мощен удар с последващ рън по течението надолу!! 

Ето едно кратко видео от епичната борба: 

Успешната примамка бе силикона на Fanatik – Larva в размер от 3 инча, а самата слука – разбира се мерен сом (най-черния, който съм хващал досега), който след снимките бе върнат обратно в реката. След тази надъхваща риба и над пет минутна борба последва отново удар на…. чорап – явно се е влачел по течението. 🙂 

Така закрих риболовната 2020-та година. На 31-ви реших да си почина малко и да се подготвя за новата 2021-ва година!
В допълнение бих искал да ви похваля флуорокарбона на Sufix – Super 21 FC в размер от 0,28 mm. От март месец 2020-та ловя приоритетно с него и впечатленията ми са само положителни. Ако си търсите флуоро за повод – пробвайте го, защото си заслужава за цената, метража, реалната дебелина и качеството му! 

Марица джигинг – декември 2020

През декември излетите ми по река Марица, спрямо миналата година – „Марица джигинг 2019 – 5„, бяха доста по-резултатни и с по-едри риби. Като цяло, дните през декември 2020 бяха и доста по-топли. Необичайно, но климатичните промени са вече факт и най-вероятно тенденцията ще остане такава през следващите години.
В този репортаж ще покажа първите ми два декемврийски излета. Отново най-успешната ми примамка беше силикона на Fanatik – Larva, предимно в размер от 3 инча. Тук е моментът да споделя, че от FilStar пуснаха на пазара страхотни куки с двойна контра на стеблото, които веднага заприходих, с оглед на дефицита на такива куки в тезиразмери, който битува на малкия ни пазар. Sensei F1411BN в размер №2 бе с идеална дължина на рамото и се оказа отлично решение за 3 инчовия размер. Разбира се по-големите номера куки са подходящи за 3,5 и 4,5 инчовите Larv-и. Невероятно остра и безкомпромисна кука с връх от тип „орлов нокът“. Куките можете да разгледате и поръчате от този линк

Първият излет по Марица се състоя на 12.12.2020. 🙂 Малко след 12 часа по обяд се бях пуснал по река и не след дълго стигнах „моят вир“. Близо 1 час нямах пипане и бях почнал да се чеша по главата… Къде ли са рибите? Преди поредната проводка – смених от 6 на 8 грама чебурашка. 

Явно това бе ключът към успеха – малко по-тежка чебурашка! При втората проводка, след 3-4 оборота с макарата от приводняването на примамката, Venom-а индикира сериозен удар!!! Моменталната ми засечка бе безкомпромисна и спининга започна да гаси борбените напъни на рибата…. 

По напъните и поведението на бланката си личеше, че това бе сом! След около 5-6 минути борба, с отпускане на аванс от макарата, най-после се видя гърба на сома над водата. Успях да кепна рибата, като така я нагодих, че да може да се свие „на нула“, за да се побере в кепа. Оказа се, че на дължина сома бе 85 сантиметра. 🙂 Ето няколко снимки:

Успях да се щракна с тази яка риба, след което я пуснах обратно да броди из  теченията на Марица. Ето ни двамата: 

Видеото с пускането така и не ми се получи, защото докато щракнах тази снимка сома изпълзя от кепа под тежестта на главата си и отплува в реката. Всичко стана толкова бързо, че нямах време даже да мина в режим видео. 🙂 

В следващия час и половина нямах друг удар и реших да се преместя на следващия вир, където след няколко проводки успях да излъжа една скатана щука… в течението. Доста нетипично за това време на годината да стои там – изненада ме, но това е риболова – понякога непредсказуем. 🙂 

В следващия половина час имах няколко пощипвания на 3 инчоваата Larva, които обаче не материализирах. Явно силикона идваше голям за устите на рибите, които бяха пред мен. Реших, че това може да са дребни кефали или скобари във въпросното течение и смених с един размер надолу – 2,5 инча Larva с 4 грама чебурашка. 

Изненадата беше пълна. Първо улових едно маломерно сомче, а след това, за финал на излета, последва серия слука от бели риби с подобен размер. 

20.12.2020 – нов излет по река Марица. Този път времето бе дъждовно. Съботата се настани някакъв циклон, който докара дъждове и по-високо ниво на Марица. Това, разбира се, промени и видимостта (цвета) на водата. Плановете ми за неделя бяха само и единствено риболов през почти целия ден. 

За съжаление риболовът не потръгна добре. Над 4 часа нямах никаква слука – дори и леко потрепване на чувствителния връх на Venom-а… Смених 3 вира, докато най-накрая на четвъртия – напълно непознат за мен, счупих капото с щуки! 

Понеже не познавах релефът на вира, първоначално заложих на най-оръфания и неугледен силикон в кутията ми – от снимката не изглежда, че е така, но в действителност тялото на Larva-та е прокъсано от долната страна. Трябваше да проуча дъното за евентуални закачки и затова подходих по този начин. В крайна сметка разбрах, че пред мен има подводна яма, в която се бяха групирали щуки. 
Първата щука се откачи пред мен преди да я снимам, но втората се показа пред обектива, а после и третата – в рамките на около 15-тина минути. 🙂 Интересното в случая, което забелязах, бе че тези риби имаха белези от „брачни танци“ – следи от ухапвания, типични при старта на размножителния им период. Групираноето им в тази яма допълнително подсказваше, че тези риби не бяха там да се хранят, а за да правят гнезда, въпреки че съгласно ЗРА размножителния им период стартира в средата на февруари месец следващата година. Ами с оглед на топлото време вече всичко е възможно – дори по-ранното загнездване на рибите и съответно изтегляне напред във времето на размножителния им период. 

Разбира се и двете риби бяха върнати във водата – без съмнение! 

Риболовният ден приключи в 16:45 часа с два удара и една малка бяла риба, която бе пласирана в тихото, покрай голямото размътено течение на Марица. В този неделен ден доста обикаляне падна, но с оглед на лошите условия за риблов по реката – високото ниво, размътена вода и краткотрайните превалявания, бях много доволен от излета и разходката.