Архив на: Генади Алтънов

Един августовски уикенд из средното течение на Марица 2019

Време е да „сготвя“ един малко по-дълъг фото разказ за летните сладководни риболови от тази година, които не бяха много. Това лято бях зает с други ангажименти и поради това излетите се разредиха значително.
По големите язовири не се случваше нищо интересно. Пробвах два-три пъти да потърся големите костури, които предната година бях напипал, но освен дребосъци – тип детската градина, друго не се показа от водата. Риболов на повърхността нямаше никакъв. Успешните примамки бяха воблерчетата тип миноу и пасивните силикони.

Вниманието ми се насочи към любимата река – Марица. Август месец тъкмо бе настъпил и лятото беше в разгара си. При първото ми излизане по Марица, около Пловдив, риболовът се оказа доста слаб. Реката бе студена за сезона и отражението на това се видя в примамките, с които залових няколко риби – въртяща блесна и пасивен силикон. Общо взето отново дребосъци – онсовно кефал, малки костури и щуки.

Нещото „по-така“ бе един дебел кефал.

Предпоследния уикенд на август се разходих до средното течение на Марица. Новините, преди уикенда, за уловени риби по реката в участъка бяха неочаквано добри. Обект на посещението ми беше един от най-големите и мои любими вирове в района. Обикновено всяко лято към края на август и началото на септември там се правят добри излети, стига да няма много биваци. Цел на излетът ми беше основно риболова на маришкия кефал. По подразбиране ако нещо по-различно се вреди от него, то щеше да бъде зачислено към бонус точките. Поради това подходих с малко по-мощен спининг от обичайната лайтовка, с която ловя (ZODIAS264L2). Този път заложих на спининг с мощност мидиъм в следния модел на FilStar – Jig Master с дължина 2,24 и тест по примамки 5-21 гр.
Направих два излета – един надвечер и един веднага на следващата сутрин (поправителен). Марица беше в обичайното си лятно маловодие, а местата, по които ходя, не се бяха променили много, спрямо миналата година и малко по-назад във времето. Оставаше само рибите да бъдат озверели, каквото беше и инфото, за да бъде излета на ниво. Компания при първия излет ми правеше и моя спининг другар – Мишо, с който обикновено ходим да тормозим реката в този й участък. Трябва да кажа, че той се справя много добре с тормоза над рибите, защото само до преди два дни, преди излета ни, бе заковал трофеен распер от 75 см на Salmo Thril 7, както и няколко добри кефала отново на същия модел!
Целта на първият излет, в събота, бе да посетим Марица надвечер, за да хванем на „златния час“ – тогава, когато всички маришки хищници полудяват и фиестата от риболова им е във апогея си. С пристигането ни към 17 и 30 часа, обаче установихме, че хищническата активност се беше понижила значително, спрямо предходните дни, когато е било „партито“. Нищо, ние сме на Марица да помятаме примамките и какво по-хубаво от това? Поогледохме „работното място“ и се заловихме за „работа“.
Доста трудно реализирах първата си риба, като преди нея за 30 минути имах две подръпвания на максимална дистанция на воблер и един удар на силикон. В един момент заложих на Storm Gomoku Dense и провеждах воблерчето по течението с малко по-агресивни туичове. След няколко проводки имах удар:

Неголям кефал, но все пак първа риба за отбора ни.

След това кефалче последва отново затишие, като от време на време виждахме по някое епизодично избухване на распер, в което ни беше надеждата, че днес може и да излъжем някоя хитра риба от този вид. Тишината бе разцепена от зверски удар на спининга на Мишо – беше развъртял отново Salmo Thrill 7! В далечината видяхме как се преметна сом над водата, който се разбесня с опашка в течението и взе да прави пируети, като балканска пъстърва. Мишо беше подходил с ML спининг, който придоби формата на латинската буква “C”. На око рибата беше около 5-6 килограма. За съжаление борбата с хубавата риба продължи десетина секунди, след което сома се откачи. Ето за тези бонус точки ви споменах малко по-горе и затова бях решил да оставя лайтовката у нас и да заложа на спининг с по-голяма мощност, с който обаче да мога да замятам и по-голямата част от кефалските ми примамки около петте грама.
В следващия час и половина настоявахме неистово, но нямахме слука и се преместихме надолу по течението. Слънцето вече се скриваше зад хоризонта, а „златния час“ напредваше и беше към своя край. На новото място напипахме някакви активни риби, но за кратко. Всичко на всичко аз успях да заловя един костур, а Мишо се разписа с няколко дебели кефала, костур и дузина изтървани риби, които правеха брутални удари, но странно защо те не се зашиваха на куките. Интересното в случая е, че ударите ни идваха, когато се презентираше воблер тип миноу с дължина от 45-48 мм с по-пасивна игра. На шумни примамки като кранкове (тумбести и миноу) и въртящи блесни рибите не се решаваха за атака.

Поправителният изпит бе в неделната сутрин. Десет минути преди изгрев пристигнах на Марица – този път сам, защото Мишо имаше лични ангажименти и трябваше да пропусне риболова. Риболовствах на същото място, на което по залез бяхме напипали що-годе някаква активност на риби.

Хубаво и широко място, като в края си вира се изтича и има бързеи. По бреговете, откъм моя край, аромата на дивата мента придаваше един страхотен мотив към излета и опиянението от риболова по бреговете на Марица ми идваше зареждащо и успокояващо. Ароматерапия съчетана с риболов – перфектно!

Наред с всичко по-горе, по поречието на Марица премина голямо ято от големи бели чапли, което пое на някъде си. Докато извадя фотоапарата и те се отдалечиха много и не успях да ги хвана в полет точно над реката, за да ви покажа уникалната гледка.

В началото риболовът тръгна доста интересно – имах пет много тежки и безкомпромисни удари на Storm Gomoku Dense, предполагам на едри кефали, но така и не успях да заловя някой от тях… Реших да се преместя 10 метра по-надолу по течението и да подам воблерчето към ръба на изтичалото на вира. Облових три-четири пъти и на следващата проводка ме споходи изненадата от този мъник, с размерите на зарибител:

Ударът дойде при една от паузите, при което воблерчето пропадаше към дъното, олюлявайки се. Явно добре съм му презентирал на дребосъка сутрешната закуска. 🙂

Пуснах набързо мъника и след малко се скри край брега – в близката туфа от водорасли. Дали щях да излъжа по-голям, ами предстоеше ми да разбера – интригата се заформи.

Десет минути след „сефтето“ за излета бях заложил на една от класиките във воблеростроенето –  Salmo Minnow 5S HPH. Той е един от любимите ми воблери за риболов на малки хищници, като ми е донесъл много и най-разнообразна слука през годините. Воблерче, което е атрактивно за различните видове хищници със своята кранк и  туич игра. Като добавя и реалистичните „кожи“ на оцветяване, то всичко си идва на мястото. Въпреки, че на съботния излет, на точно същото място нямах, удар на него – без много да му мисля и никакво съмнение в способностите му, отново го презентирах. Още с първото подаване, в средата на вира, водейки го равномерно и напречно на реката, получих удар и бързо направих засечка. За снимки на брега се яви този скромен и срамежлив позьор:

Няколко минути по-късно приложих туич-а, като при тази тактика реализирах костур, които чакаше някаква плячка в течението, на 3-4 метра от бързея на изтичалото.

След пускането на този раиран разбойник изчоплих набързо още един, но по-малък.

Лека, полека утрото напредваше, а с него и броя на уловените ми риби на Salmo Minnow 5S. Активността на кефалите се повишаваше значително (нищо общо спрямо съботния излет, когато надеждите за успех бяха най-големи, но не би) и периодично започнах да дърпам риба след риба.

Интересното е, че с нарастване на активността на кефалите, се повишаваше и техния линеен размер, което за мен беше добре дошло.

При едно от засичанията Jig Master-a се напрегна доста добре и моментно адреналина ми се повиши – ами тази тръпка търсим всички. Какво ли бях уловил?

След кратка схватка, от умереното течение на Марица се появи пред обектива ми добър и борбен кефал, който си заслужи серията от по-долните снимки:

След измерването пуснах и тази риба обратно в Марица и продължих с успешния риболов.

На втората проводка, след пускането на предния кефал, пак имах страхотен удар, който отразих. И този кефал се бори достойно, вдигайки градуса на настроението и удоволствието от риболова.

Като дължина беше горе-долу колкото предния – 30 сантиметра.

След този кефал излета приключи, тъй като получих обаждане по телефона и поради лични ангажименти се наложи преждевременно да си тръгна по-рано от плануваното. Бях напипал рибите и ритмично си ги дърпах, но понякога има по-важни неща от риболова. 🙂 Е, каквото това – трябваше да напусна партито. Рибите са обратно в реката и знам, че ме очакват отново на същото място, за да им се покефя пак, пък и не само аз. Като за първи целеви риболов при използване на воблери в обявения от производителя долен тест от пет грама останах с добри впечатления от поведението на Jig Master-а.
До нови срещи!

На Тасос през 2019

Здравейте приятели!
Имам време да драсна един репортаж и веднага го правя – малко дълъг, съдържателен, но пък поне е по-хубав от глуповатото постване на снимки във Facebook групите без каквото и да е инфо. Този път минавам на морска тематика. Тази година направих две почивки на Тасос – в края на юни и в началото на септември. Риболовът беше по-различен спрямо 2017 и 2018. Тази година се оказа, че юни месец бе по-благодатен откъм слука спрямо предходните години, а септември – не толкова.
Юнската почивка и серия от излети се състоя от 20 до 28. Потеглихме с компанията на 20-ти юни и още на пристанището в Керамоти, се забелязаха риби, като едната от тях беше с големи размери.

Погледнато от най-високата точка на ферибота, рибата

Хубава риба, която просто си се моташе насам-натам.

Очакванията за добър риболов бяха големи – както всеки път. 🙂 Нямах инфо дали се лови нещо или не, то не търсих и такова, защото често ми разваля удоволствието от риболова.

Пътуването до резервираното студио на острова мина отлично, като по време на 45 минутното плаване от най-високата палуба на ферибота зърнах в открити води огромна морска костенурка – толкова голяма досега не бях виждал. Със сигурност корубата й минаваше 130 см в диаметър.
Селцето, в което отседнахме, беше претъпкано. Наблюденията ми са, че с всяка изминала година туристите се увеличават главоломно и лека-полека спокойствието от почивката и тишината вечер донякъде се нарушава. Разбира се, преобладващия брой туристи бяха от Румъния. Ние българите си бяхме малцинство тоя път. 🙂
На 21-ви юни вечерта направих първия набег до кея. През деня, на плажа, бях видял доста лаврачета, като никоя друга година досега и това още повече ме беше накъсало за добър риболов. Към 20:00 часа бях почнал да мятам обаче актвиност на хищници – никаква. Очаквах поне екшън на повърхността да има, но нямаше гоненица. Надявах се поне на обичайния за това време на годината вечерен заход на кокалитата. Към 20 и 40 часа слънцето се скри за планината и бавно настъпваше мрака. Заедно с него се активизираха и морските хищници. Все едно от нищото – типично за тях, навлезе пасаж от риби в залива, но без каквато и да е индикация, че те са пред мен. Нямаше го бухането на повърхността или пък подплашването на плячката.

След две откачени кокалита, успях да излъжа една доста по-голяма риба, която обаче се откачи пред мен. Така и не успях да я оприлича добре в тъмното от кой вид е, но някак си по сребристата окраска и глава ми се стори, че беше лефер. Досега през предходните години през юни не съм имал слука от тази риба по тези места. Успешното водене на воблера бе хиперпроводката без туичове. В този момент разбрах колко е по-добре да имаш бърза макара. 🙂 Последва още едно откачено кокали, докато най-накрая заковах едно стабилно – доста голямо, с което приключих първия риболов. Успешния воблер за вечерта беше Ryuki 80S! Общо взето заходът бе в рамките на няма и 15 минути, след което до 23 часа нищо.

На следващата сутрин моментално в 04:30 часа се изстрелях пак на кея – няма как да не дойдат за ранна закуска морските хищници. 🙂 20 минути след пукването на зората те се появиха за бърз заход – 10 минути, след което отново офейкаха.

От четири заловени риби, успях да стигна до снимки само с една – другите се откачиха докато ги вдигах на камъните. От високо без кеп е такава работата. 🙂

В следващите 2 дни се отдадох на разходки и набелязване на бъдещи горещи точки за риболов. Направи ми впечатление, че местните рибари излизаха всяка вечер с лодките си в морето, като се въртяха основно в залива. Какво обаче търсеха и ловяха – така и не разбрах.

На това място определено щях да ловя, но както се оказа – по-късно през годината, чак през септември. 🙂

Предпочетох да ловя на обичайния кей, където знам, че влизат риби под час.
На 25-ти сутринта последва отново риболовен набег. През нощта атмосферните условия се бяха скапали и морето ме посрещна бурно и мътно, като беше довело и някви кафяви водорасли с формата на лента. На фона на безветрието от предните дни, сега имаше вълни до около 60-70 см, които ми блокираха достъпа до перспективния камък. 🙂 Силният вятър и вълните не ме отказаха и започнах риболова. Още на първи зори ме взе борбена риба, която след засечката започна яростна съпротива, придружена с 5-6 скока над водата – като пъстърва. 🙂 Отдалеч видях, че това не бе от обичайните кокалита!

Две минути по-късно в ръката ми се озова лефер с дължина от почти 40 см.

За първи път имах късмета да уловя лефер в северната част на Егейско море и някак си бях много удовлетворен, особено знаейки, че на това място през предходните две години не съм имал слука.
Явно при първия излет наистина откачената риба е била лефер. Моментално последваха още няколко на брой подавания в горещата зона, където бях заковал лефера, с надеждата, че глутницата е още там, но уви. Слънцето изгря и като че ли с него се изпариха рибите.

В следващите три часа продължавах да настоявам упорито от буната, надявайки се, че може да влезе за малко някой заксънял пасаж от риби. Доста късно се получи нещо такова, но бяха малки лаврачета, които бясно гонеха Ryuki 60S. Така и не се решаваха да го заковат. Е, по едно време, най-после ковнах едно, което върнах обратно в морето:

Надвечер отново отидох да преслушам фронта. Вятърът, като че ли вече не беше толкова силен, но отново Егейско море се вълнуваше, така както и аз – от неочакваното. 🙂

Завърших излета с две риби – лефер и случайна меланура на Ryuki 80S.

Сутринта на 26 юни отново бях на стартова позиция… с изключение на рибите. 🙂

Ранен сутрешен заход нямаше, като пущините влезнаха чак 06:40 часа за няма и 10 минути. Успях да заловя един заблуден зарган и два кокалита, като едното се откачи.

Успешната примамка отново бе Ryki 80S и вече изглеждаше като ветеран от войната.

На 27-ми сутринта ми беше последния риболов – кратка активност преди изгрев и някаква закъсняла след това:

Всичко на всичко финиширах с две кокалита, другите две се откачиха при вдигането от камъните – много гелета, но без кеп е така (няма къде и него да размотавам).

Общо взето бях доволен от юнските излети – имаше я тръпката и момента на очакване от неизвестното. Рибите бяха доста бързи при заходите сутрин и вечер. Ако не бях предварително на място в точния момент, то щях да си остана капо, без да се усетя какво се случва. Абсолютния шампион сред воблерите бе Ryuki 80S, като рибите взимаха или при хипербърза проводка или при бърза с по-бързи придърпвания на 30-40 см под повърхността на водата. Странно, но на повърхностна примамка нямах нито едно подгонване… Завършвам юнския обзор с още три снимки, след което ще премина доста набързо за случките от септември. 🙂

Дойде септември и отново плановете за оползотворяване на отпуската някъде на море. Този път предпочетох Гърция пред Турция. Интересно ми беше да видя каква е обстановката на Тасос по това време на годината. Очакванията за силен риболов бяха големи, но не се оправдаха. В периода от 9 септември до 13-ти се подвизавах на острова. Риболовът беше пълна скръб. Направих 4 излета, като уловх само 4 риби – по един дракон, зарган, кокали и маятико. Нямаше сутрешни заходи… нямаше ги вечерните.

Местните рибловци вадеха в мрежите си предимно барбун и други дребни спаридови риби, като често част от съпъстващия улов беше изхвърлян зад борда на лодките им – един вид добра захранка, но само ако има кой да я изяде, а в случая нямаше.

В последната вечер от престоя ми на Тасос, най-после успях да уловя една риба, заради която си заслужаваше да извадя фотоапарата. Доста борбено маятико ми налетя на Ryuki 110S. Добавих нов вид към списъка с уловени морски риби.

Понеже знам, че тази риба става доста кила, я метнах обратно в морето, пред смаяните погледи на другите рибари на кея. Видео така и не направих, защото бях от доста висок камък и някак си не ми е готино да показвам замятане на риба в морето. 🙂 Маятикото още като усети водата и се стрелна към дъното, като торпедо – доста жива и бърза риба.

В разговорите си с български риболовци, които бяха на кея, се разбра, че тази година в нчалото на септермври е пълно мъртвило на Тасос. Предходните години е било сеч и са се правили уникални излети от брега. Явно нещо цикличността се е променила. Каква ли ще бъде хавата в края на октомври и ноември – предстои да разберем. 🙂

За щуки в края на май 2019

Здравейте читатели на Spinning365.com!
Следващия материал, който ще ви представя е на щукарска тематика. Тази година имам много малко тематични излети за щука – нещо, което предните години не съм правил толкова слабо. 🙂
След страхотните ми пролетни излети на Марица и последвалото закриване на риболова отново там, търпеливо зачаках да падне забраната за риболов на щуки. По традиция откриването на щуколова в България стартира на 01.05. всяка година. Е, моето откриване се състоя доста по-късно през месеца – на 26.05.2019. Тогава с моят спининг другар – Мишо, се отправихме към любимите ни щукарници.
Още от разнни зори я подхванахме работата с щуколова, но за 3 часа упорство и претърсена старателно брегова ивица от над 2 километра имахме само по няколко удара на дребни щуки, които се брояха на пръстите на двете ни ръце. Аз лично имах два – на риби от порядъка на 30 см… пълен резил. За тези 3 часа не срещнахме нито една дебнеща риба край брега, както обикновено всеки път се случва или пък да видим подговане на щука. Вярно, че от година на година мястото се обезрибява поголовно от риболовците, които дори нямат честта и съвестта да спазват забраната за риболов през размножителния им период, но такова НЕимане не е било никога!!
Ще спомена, че на това място, на което ходим, редовни бракониерски мрежи не играят, но виждам как рибарската преса в последните 4 години доведе до унищожението на тази популация от щука, която за мен няма аналог в страната. През годините съм се нагледал на какво ли не там и масовото популяризиране на мястото (от определени риболовци с рекламна и комерсиална цел, показност и пишкомерене), доведе стотици гладни риболовци (най-вече практикуващи риболов от лодка), които с охота набождаха по минимум 6 щуки на човек от по 35-38 см – просто защото закона им позовлява да се прибират такива дребосъци до тегловната норма от 3 килограма на ден на рибловец. С времето едрите щуки бързо се разредиха, от същите „гладни“ рибари, което доведе до масовото прибиране и на дребосъка… Това е едно безумие за рибешко месо, което се надявам в скоро време да спре, след като се увеличи минимално допустимия размер за задържане на улов от щука! Е, за мен две мнения няма и точно тази преса и глад за рибешко месо, унищожи щукарския ни рай!
Трябваше да направим нещо и то спешно, за да избегнем щукарския резил с Мишо. Решихме, че най-добрия вариант е просто като сменим гьола. Към 10 часа бяхме на новото местенце и познайте какво – ами рибите бяха там, бяха спокойни и взимаха супер настървено. Веднага си проличава, кога в гьола няма месарска преса и кога има!! Всеки опитен спинингист знае, колко лесна за лъжене е щуката, така че няма да се впускам в други тези.

Рибите, които ловихме, бяха предимно дребосъци около и под нормата от 35 см. За около 1 час мятане аз направих над 10 броя, а моя приятел малко повече, като излъга и един крокодил, който обаче му се откачи. Rapala Shadow Rap, който е 11 см, изобщо не респектираше дребосъците и те охотно го атакуваха…, като тази например! 🙂

Излишно е да казвам, че до една бяха върнати обратно във водоема, но все пак ето едно-две клипчета с пускане:

Трябваше да звиша размера и обема на примамката, защото тия щукички не ме оставяха на мира. Погледът ми се спря на Storm Doom Bell Shad-O Shallow в цвят Organic Pike – дължина от 13 сантиметра и тегло от 36 грама! Един истински красавец за щуколов.

На второто подаване, пред папурите на отсрещния бряг, ме излепи моментално по-добра щука.

Щуката приближаваше 50-те сантиметра и ме мотивира да продължа с въпросния воблер на Storm!

Двадесет минути по-късно, след пускането на рибата, отново Storm-a ми донесе щука, малко по-малка от първата.

Един час динамичен риболов ни беше достатъчен да начешем крастата, след което се отправихме към града предоволни, че избегнахме и задаващия се резил – точно на откриването на щуколова… Пазете това, което имаме във водоемите ни, защото без рибите нашето хоби се обезмисля и започваме да въртим празни излети. Определено още дълги години ще има да гледаме как западняците ловят щуки по 5+ гол след гол – докато продължавате да прибирате всичко живо така ще бъде!!
По-здрави! 🙂

Пролетен риболов по Марица 2019 – 2

Резултатите от излетите ми по Марица, в началото на 2019-та, бяха отлични!! Това го казвам с не малка скромност, защото което си е вярно, си е вярно. Успях да уловя страхотни и борбени риби. Предстоеше влизането на пролетната забрана за риболов на 15.04.2019 и трябваше да закрия риболова, съвсем условно. 🙂 За последно бях ходил на реката на 30.03.2019. Тогава треснах един кефал близо 50-те сантиметра, което ми даде стимул и надежда да потърся за последно желания трофей – над летвата от 50 см. За съжаление седмица преди закриването на риболова реката вдигна рязко нивото си. Дали щях да имам слука в тази… пералня?

Отговорът на този въпрос можех да получа единствено като посетя реката. 🙂 Предпоследния ден преди влизането на пролетната забрана за риболов се пуснах по Марица. 13.04.2019 – реката е буйна, мътна и разлята, като влачи всякакви боклуци изхвърлени в нея от човекоподобните, които населяват поречието и притоците й. Чувствам се ужасно прецакан при вида на Марица, но стискам зъби и си казвам, че ще ловя до откат – без снимана риба няма да се върна вкъщи. 🙂

Този път отидох на реката преди обед. Нивото вече падаше значително и бързо, но тя все си оставаше така придошла и разлята. Първоначално залагам на въртящи блесни и воблери, но удар отново нямам, както при предните излети. 10:40 е, а риба и удар нямам. 🙂 Запазвам тръпение и правя поредната проводка, надявайки се тя да не се прецака от боклуците и водораслите, които реката мъкне с придошлите си води. Изваждайки пасивния силикон на Fanatik – Larva, от кутията с примамки, вече предусещах слуката. Ясно ми беше, че ако евентуално има някакви риби пред мен, които отказват на другите ми изкуственяци, то ще ги провокирам на 100% с пасивния силикон! Две-три минути след направената смяна с пасивен силикон усещам мощен тропот по бланката на Jig Master-а и засичам като опарен!!! Леле, лелееее…. каква риба само излъгах:

Бланката се напряга радостно, аванса сработва и борбата почва!! Докарвайки рибата пред мен ми пада ченето… виждайки мощната й и здрава глава… и туловището!

Дали това бе желания и търсен трофей над 50-те сантиметра – предстоеше ми да разбера съвсем след малко??

Три инчовата Larva се губеше в голямата уста на този исполин, а чебурашката приличаше все едно е някакво малко m&m-че. 😀

Силно впечатление ми направи белега и нарушението на гръбната перка на този звяр. Казах си, че ако някой ден го уловя отново – точно по това ще го позная. 🙂

Опашката на кефалът беше голяма почти колкото дланта ми – истински звяр!

Моментът на истината дойде и положих дебелака на риболовния метър.

За мое съжаление не бях надскочил летвата над 50-те, а я бях достигнал отново. 🙂 Дължината на кефала и огромния му дебел корем, който беше пълен с всякаква храна, включително със сигурност и хайвер, оформяха внушителна осанка и габарити на тази риба – имах чувството, че тая бомба всеки момент ще експлОдира, държейки я в ръцете си. 🙂

След всичката тази плеяда от снимки и борба, последва реанимация на кефала, като го пощраках още малко.

От този кадър, сигурно много хора биха оприличила кефала на амур. 🙂

Моментът за пускането на звяра настъпи и пуснах фотоапарата в режим видео:

След страхотната слука имах още два удара в рамките на един час. Първият бе в бързея при изтичане на Larva-та, а втория (дошъл час след пускането на трофейния кефал) – в тихата вода до мен. За моя изненада се оказа, че в тихото съм излъгал мерна щука, която към момента попадаше в забрана за риболов. Въпреки това реших да я щракна. Направи ми впечатление, че вече й бяха пораснали зъбите и видимо отдавна си беше пуснала хайвера, навярно поради доста топлата зима.

Без значение дали тази риба попадаше в забрана (при случаен улов на момента задължително връщате рибата във водата) или не и при двата варианта с нея щеше да се случи това:

Поседях още два часа на Марица, до 15:00 часа, но друга слука и удари нямах. Почна да гърми и беше време да си ходя, защото само светкавиците могат да ме изгонят от риболов. 🙂 Този път активността на хищниците се оказа, че се изместила и се видя, че взимаха в часовете около обед. Добре, че отидох по-рано на Марица, че ако бях отишъл следобеда, както обикновено, можеше да си остана капо. 🙂
Ами това е приятели от мен – с този фото разказ репортажите от началото на годината приключват. Адски съм доволен от слуката, която имах и снимките, които си нащраках. Ключов момент за този успех, според мен, бяха: местата където открих рибите, използването на пасивен силикон – Fanatik Larva, с подходяща чебурашка и кука и подходящата проводка. Такъмът допринесе допълнително за удоловствието от риболова, като Jig Master-a ми сигнализираше всеки път, щом се навърташе нещо около куката. Доволен съм от представянето на този модел спининг при риболова със силикони и преборването на рибите. 🙂

Пролетен риболов по Марица 2019

Време е за нова доза маришки риболов. 🙂
Излетите „По Марица през март 2019“ бяха доста успешни. Бях напипал кефали и измежду тях по някой сом! Ключът към този успех не бе само опита и упорството ми, но и примамката – пасивен силикон на Fanatik в размер от 3 инча с подходяща кука и проходна чебурашка. Закономерно реших да увелича в кутията си цветовата гама от Larva-та, като за целта накупих още куки и чебурашки.

Куката, която ползвам е тип „орлов нокът“ в размер от 1/0 и с контри по стеблото.

Теглото на чебурашките: 6 грама за по-спокойни води и 8 грама за по-бързи. Дълбочината, на която ловях рибите бе от около 1-1,5 метра в зависимост от нивото на реката.

24.03.2019 – пролетта е вече факт от няколко дни, а температурите се вдигат ли вдигат… По обед вече съм на реката, а тя – с понижено ниво. Мятам вече 20 минути и нямам удар. Слагам пасивния силикон, но нещо не постигам желаната дистанция на замятане. Въпреки по-ниското ниво, спрямо предните излети, заменям 6 грамовата чебурашка с 8 грама и достигам желаното място. Такъмът е както от предните излети –  Jig Master-a на FilStar във варианта 742M с тест 5-21 гр. в комбинация с бързия Stradic в размер 2500 и брейд на Gosen – Cast 4 № 0,8. Минават две-три изтичания на максимална дистанция и получавам зверски тропот по бланката! Засичам мощно нагоре и се чува от макарата… зззззъъ.. 🙂

Още при първите напъни разбирам, че не съм уловил трофеен кефал, а по-скоро мерен сом, който ми маха впоследствие с опашка над водата, минута след засечката. 🙂 Докарвам го пред мен, но в него има още сила и се втурва пак към дълбокото, надолу по течението…

В този момент виждам, че съм пропуснал да прекарам брейда през втория по големина водач на спининга, ами сега? 😀

Лека-полека отново го придърпвам към мен, но вече рибата се е поуморила и я грабвам с ръка за устата.

Адски доволен съм от цялата ситуация и почвам да щракам снимки като луд. 🙂 И без това вдигнах много шум във вира – нека се поуспокоят другите риби. 🙂

Сомът наистина се оказва мерен – около 73-74 см (при безумната норма от 65 см), но въпреки това съм решил предварително още преди няколко седмици, че риби няма да задържам с оглед на предстоящия им размножителен период. За мен най-важното е да има риби в реката и един от начините точно този.

Като цяло пасивният силикон се оказа отлична примамка, която оцених подобаващо миналата година, най-вече при излетите си по Марица, закупувайки много и различни модели на няколко основни производителя, които се внасят у нас. Когато за първи път се появиха на „бял свят“ примамките на Fanatik бях скептично настроен поради различни мои си разбирания. След като ги изпробвах успешно продължително време в два размера, мога да кажа, че нямам съмнения относно тяхната ефективност и мога да се съглася с по-голямата част на казаното от създателя им.Онова за тайната формула и прочие, обаче ми идва в повече. 🙂

След снимките сомът бе пуснат на свобода, а замятанията бяха подновени!

30 минути по-късно имах жесток удар отново на същия цвят и размер силикон!! Засякох много добре рибата и почна яростна борба. Наложи се да отпусна аванса поради мощните й напъни и това. че все пак ловях с 0,8 брейд на спининг с медиум мощност. Нямах съмнение, че отново съм уловил сом, но този път доста по-голям от предните, които бях улавял!! Сомът се втурна надолу по течението с бясна скорост и вече имах над 10 метра развито влакно, като продължаваше да взима аванс… Много ми се прииска да запечатам момента, и извадих фотоапарата – глупост, за която малко по-късно щях да съжалявам, но манията… е пълна. След няколко секудни запечатани кадри рибата се откачи… 🙂

Следващият ми удар бе чак след 1 час настояване на същото място, но рибата не се закачи добре, поради корема, които бях отпуснал и силикона бе поизхлузен от куката – може би пак сом?

В следващия час нямах други удари и реших да се преместя нагоре по течението. Там в един дълбок вир имах странно почукване…, а слуката още по странна. 🙂

Малко по-късно приключих и излета отново доволен – от слуката и случките, които имах. 🙂 Няма какво повече да искам от реката.
Следващия уикенд отново се засилих по Марица! 30.03.2019 – прекрасна събота с променливо време. Ту жега, ту облаци забулваха по някое време жаркото пролетно слънце и наставаше хлад, съпроводен с тътен на гръмотевица. Покрай бреговете на Марица вече напъпляше младия наперен зелен папур, а зеленоглавите патици ги беше „ударил хормона“. 🙂

Нивото на реката се беше вдигнало, но не с много. Още с първите замятания ми стана ясно, че риболова ще е тегав… Водораслите… те бяха на всяка проводка по линията ми, още на първия метър след повеждането на примамката. Толкова досадно и изнервящо ми стана, че едвам запазвах самообладание. След един час и няколко стотин провалени проводки, заради салатата, най-после имах удар!!

След около 2 минути борба видях, че съм уловил страхотен кефал, който може би със сигурност вече ме доближаваше до така желаните 50+ сантиметра!?

Радостта в мен напираше и само след още няколко кадъра щях да разбера дали всъщност съм си подобрил личния рекорд от пролетта 2017-та за улов на кефал или пак съм го достигнал. 🙂 Предстои серия от снимки на прекрасната ми слука:

Полагайки туловището на кефала на риболовния метър, се оказа, че дори много малко не ми достига за 50-те сантиметра. 😀 Е, това не омоловажава слуката и размерите на рибата, особено на фона на цялата салата, която се носеше по реката.

Продължих да настоявам, като упорито магаре, още цели три часа – истинско изпитание за нервите на рибловеца. Брегът пред мен позеленя 😀 , докато не дойде отново сюблимния момент – удар от риба! За мое съжаление я изтървах, а след изваждането на силикона се оказа, че съм я „почесал“ с куката по тялото. 🙂