Морски прикючения – част 3

Всяко хубаво нещо имало начало и край – само саламът имал два края казват умните хора , та Албанската ми епопея отиваше към своя край.

Морската епопея в последният си ден доказа максимата ,че никога не е късно за финално хвърляне  и винаги последното хвърляне е пред последно защото…. Ами защото може това тотално да ви промени не само деня , но и цялата риболовна почивка… Но за това след малко 🙂

След пропуснатият ден , в които уж трябваше да има вселенски ураган , а само леко превала , в сряда се натопихме с каяците с надежда за риболовни подвизи като на предишният излет си бяхме харесали едни скали с доста голяма дълбочина близо до брега. Времето беше страхотно , лек ветрец люлееше каяците , а слънцето напичаше все повече 🙂

И когато влизаш с големи надежди – понякога излизаш Валат 🙂
И след 3 часа безуспешно помпене на силикони и железа с колегата имахме по едно помирисване на примамките и работата отиваше на зле 🙁

Но  и най-лошият ден за риба е 100 пъти по-добър от най-добрият ден на работа , та нямаше защо да се оплакваме , а и облаците от картинката съвсем изчезнаха и пекна едно юлско слънце – чак си беше за биричка и плаж 🙂

Е, с морето шега не бива и превантивно не взех такава течност в каяка ,че ми е слаб ангела 🙂
Колегата съвсем се отказа и забегна към близкия плаж , аз тъп и упорит продължавах да си помпя със розовият FIIISH black minnow  с 90 грама глава – и така още цял час 🙂
Е, и моето търпение се изчерпа и след кратък разговор по радио станциите (нещо ЗАДЪЛЖИТЕЛНО за морето) реших да се примиря с валата и да се отдам на плаж и биропиене… Но , онзи отгоре най-много се смеел на тез дето си правели планове…
Казах си „последно топване “ и паля каяка към брега и след като 5 мин не се случи нищо реших да прибера бързо силикона и да вазирам – и някъде от 15 метра над дъното  (дълбочината беше 50 метра )започнах едно много бързо навиване на силикона с цел да си бия камшика :). И след като много бързо прибрах 20 метра нещо натисна гегата и засякох …. и се случи немислимото – бях спасил валата с макар и дребна риба 🙂


Но тук по интересното беше защо след 3 часа помпене ме удари точно като реших да си ходя , много над дъното и на ултра бързо водене….
Ами ако до сега съм правил нещата грешно със силикона като се опитвам да го водя като метален джиг?
Ето едни размисли , които трябваше да бъдат проверени моментално – реших да пускам силикона до дъното , да помпя в първите 10 метра , за да привлека внимание  и след това с бързо навиване да стигам на 15 -тина метра от каяка и без каквото и да е задържане да пускам примамката до дъното.
И пускам аз силикона до дъното – помпя 10 тина секунди при което качвам примамката отколо 10 метра и започвам бясно навиване което на 5 -6 -ти оборот беше прекъснато от БРУТАЛЕН удар. Борбата е безмислостно жестока , но такъма е проверен и рибата благополучно каца в кепа 🙂

С треперещ глас се обадих по радиото да подам сигнал ,че нещо се случва … а колегата си мислеше ,че го бъзикам 🙂
Само след две проводки отнесен от лекият вятър и вече използващ новата техника , при пускане на силикона много високо над дъното усетих натискане и отместване на линията и при последвалата засечка отново хванах хубава и много борбена риба.

Адреналинът ми беше на макс и си спомних ,че всичко това нямаше въобще да се случи ако на последната ми проводка не ме беше взел онзи мъник 🙂 Та аз за 15 минути хванах повече риби отколкото за 2 -та предишни дена… и то само защото смених проводката – примамката беше същата , мястото беше същото , времето не се беше променило… , но беше се задействала магията на риболова и това да си упорит и да експериментираш.
Отново се обадих по радиото и колегата заряза печенето на плажа и се изстреля към мен като през цялото време си мислеше ,че го бъзикам . Все пак когато дойде и видя рибите много бързо взе да стяга такъма със силикон и почти моментално имаше удар , но за съжаление без закачане .
Аз отново се позционирах на малко над 50 метра и кротко си обикалях доволен от слуката си и си играех със настройките на сонара 🙂 И тогава на сонарът се появи една ивица която за кратко време измина 15 -тина мерта от дъното преди да изчезне…. Силиконът беше пуснат моментално и дори не си играх да помпя – тя рибата си беше там , ами започнах да навивам бързо и някъде на 20 метра от дъното последва най-зловещият ми удар за цялото морско приключение , а макар и мощната въдица първите 10 секунди се опита да мине под каяка 🙂 След кратка  , но ожесточена борба рибата акостира в кепа , а аз невярващ какво се случва с треперещи ръце успях да я сложа при другите на кукана 🙂

Между временно колегата също извади една риба , а аз видях още една риба на сонара и когато знаех вече какво искат  много бързо я качих на асансьора към каяка  – размерите и не бяха като на последните три , но все пак това беше 5 риба за деня и нямаше как да имам каквито и да е претенции 🙂
Чак след тази  риба се усетих ,че това да дърпаш морски риби от дълбоко си е и тежък физически труд и се отдадох на почивка и обикаляне , но все пак имаше време да пропусна цели 2 кълванета  – това бяха риби , които видях на сонара , но взеха още на пропадане , а каякът ми беше още в движение и явно линията не беше добре изпъната и ъгълът беше голям.
Между временно колегата беше взет от брутална риба която не му даде никаквъв шанс за реакция и се навря в камъните под нас и се наложи принудително късане , което не е никак лека задача!
Приключихме риболовът към 16 часа като аз приключих с цели 5 риби 🙂

Извинявам се за месарската снимка , но тез риби така и така бяха отекли още при ваденето , пък и е хубаво от морето да се донесе нещо и за фризера 🙂
На 2 -рата снимка присъства и дребосъкът , с който започна всичко и без чиито удар нямаше да се случи цялата тази лудница.
Имаше време и за един импровизиран плаж с което решихме ,че трябва да сложим край на морската епопея и вечерта кротко подготвихме нещата за сутрешното отпътуване с надежда скоро да повторим и подобрим тез си подвизи 🙂

Благодаря за отделеното ВИ време  и се надявам да ви е било интересно моето първо морско приключение като се надявам да съм дал и полезно инфо за бъдещите ви излети.
И последно – риболовът от каяк в морето е нещо УНИКАЛНО и НЕПОВТОРИМО!
Поздрави и със здраве!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

eight + 3 =