Архив на: maznio

Морски прикючения – част 3

Всяко хубаво нещо имало начало и край – само саламът имал два края казват умните хора , та Албанската ми епопея отиваше към своя край.

Морската епопея в последният си ден доказа максимата ,че никога не е късно за финално хвърляне  и винаги последното хвърляне е пред последно защото…. Ами защото може това тотално да ви промени не само деня , но и цялата риболовна почивка… Но за това след малко 🙂

След пропуснатият ден , в които уж трябваше да има вселенски ураган , а само леко превала , в сряда се натопихме с каяците с надежда за риболовни подвизи като на предишният излет си бяхме харесали едни скали с доста голяма дълбочина близо до брега. Времето беше страхотно , лек ветрец люлееше каяците , а слънцето напичаше все повече 🙂

И когато влизаш с големи надежди – понякога излизаш Валат 🙂
И след 3 часа безуспешно помпене на силикони и железа с колегата имахме по едно помирисване на примамките и работата отиваше на зле 🙁

Но  и най-лошият ден за риба е 100 пъти по-добър от най-добрият ден на работа , та нямаше защо да се оплакваме , а и облаците от картинката съвсем изчезнаха и пекна едно юлско слънце – чак си беше за биричка и плаж 🙂

Е, с морето шега не бива и превантивно не взех такава течност в каяка ,че ми е слаб ангела 🙂
Колегата съвсем се отказа и забегна към близкия плаж , аз тъп и упорит продължавах да си помпя със розовият FIIISH black minnow  с 90 грама глава – и така още цял час 🙂
Е, и моето търпение се изчерпа и след кратък разговор по радио станциите (нещо ЗАДЪЛЖИТЕЛНО за морето) реших да се примиря с валата и да се отдам на плаж и биропиене… Но , онзи отгоре най-много се смеел на тез дето си правели планове…
Казах си „последно топване “ и паля каяка към брега и след като 5 мин не се случи нищо реших да прибера бързо силикона и да вазирам – и някъде от 15 метра над дъното  (дълбочината беше 50 метра )започнах едно много бързо навиване на силикона с цел да си бия камшика :). И след като много бързо прибрах 20 метра нещо натисна гегата и засякох …. и се случи немислимото – бях спасил валата с макар и дребна риба 🙂


Но тук по интересното беше защо след 3 часа помпене ме удари точно като реших да си ходя , много над дъното и на ултра бързо водене….
Ами ако до сега съм правил нещата грешно със силикона като се опитвам да го водя като метален джиг?
Ето едни размисли , които трябваше да бъдат проверени моментално – реших да пускам силикона до дъното , да помпя в първите 10 метра , за да привлека внимание  и след това с бързо навиване да стигам на 15 -тина метра от каяка и без каквото и да е задържане да пускам примамката до дъното.
И пускам аз силикона до дъното – помпя 10 тина секунди при което качвам примамката отколо 10 метра и започвам бясно навиване което на 5 -6 -ти оборот беше прекъснато от БРУТАЛЕН удар. Борбата е безмислостно жестока , но такъма е проверен и рибата благополучно каца в кепа 🙂

С треперещ глас се обадих по радиото да подам сигнал ,че нещо се случва … а колегата си мислеше ,че го бъзикам 🙂
Само след две проводки отнесен от лекият вятър и вече използващ новата техника , при пускане на силикона много високо над дъното усетих натискане и отместване на линията и при последвалата засечка отново хванах хубава и много борбена риба.

Адреналинът ми беше на макс и си спомних ,че всичко това нямаше въобще да се случи ако на последната ми проводка не ме беше взел онзи мъник 🙂 Та аз за 15 минути хванах повече риби отколкото за 2 -та предишни дена… и то само защото смених проводката – примамката беше същата , мястото беше същото , времето не се беше променило… , но беше се задействала магията на риболова и това да си упорит и да експериментираш.
Отново се обадих по радиото и колегата заряза печенето на плажа и се изстреля към мен като през цялото време си мислеше ,че го бъзикам . Все пак когато дойде и видя рибите много бързо взе да стяга такъма със силикон и почти моментално имаше удар , но за съжаление без закачане .
Аз отново се позционирах на малко над 50 метра и кротко си обикалях доволен от слуката си и си играех със настройките на сонара 🙂 И тогава на сонарът се появи една ивица която за кратко време измина 15 -тина мерта от дъното преди да изчезне…. Силиконът беше пуснат моментално и дори не си играх да помпя – тя рибата си беше там , ами започнах да навивам бързо и някъде на 20 метра от дъното последва най-зловещият ми удар за цялото морско приключение , а макар и мощната въдица първите 10 секунди се опита да мине под каяка 🙂 След кратка  , но ожесточена борба рибата акостира в кепа , а аз невярващ какво се случва с треперещи ръце успях да я сложа при другите на кукана 🙂

Между временно колегата също извади една риба , а аз видях още една риба на сонара и когато знаех вече какво искат  много бързо я качих на асансьора към каяка  – размерите и не бяха като на последните три , но все пак това беше 5 риба за деня и нямаше как да имам каквито и да е претенции 🙂
Чак след тази  риба се усетих ,че това да дърпаш морски риби от дълбоко си е и тежък физически труд и се отдадох на почивка и обикаляне , но все пак имаше време да пропусна цели 2 кълванета  – това бяха риби , които видях на сонара , но взеха още на пропадане , а каякът ми беше още в движение и явно линията не беше добре изпъната и ъгълът беше голям.
Между временно колегата беше взет от брутална риба която не му даде никаквъв шанс за реакция и се навря в камъните под нас и се наложи принудително късане , което не е никак лека задача!
Приключихме риболовът към 16 часа като аз приключих с цели 5 риби 🙂

Извинявам се за месарската снимка , но тез риби така и така бяха отекли още при ваденето , пък и е хубаво от морето да се донесе нещо и за фризера 🙂
На 2 -рата снимка присъства и дребосъкът , с който започна всичко и без чиито удар нямаше да се случи цялата тази лудница.
Имаше време и за един импровизиран плаж с което решихме ,че трябва да сложим край на морската епопея и вечерта кротко подготвихме нещата за сутрешното отпътуване с надежда скоро да повторим и подобрим тез си подвизи 🙂

Благодаря за отделеното ВИ време  и се надявам да ви е било интересно моето първо морско приключение като се надявам да съм дал и полезно инфо за бъдещите ви излети.
И последно – риболовът от каяк в морето е нещо УНИКАЛНО и НЕПОВТОРИМО!
Поздрави и със здраве!

Морски приключения – част втора

Posts in this series
  1. Морски приключения част 1
  2. Морски приключения - част втора
  3. Морски прикючения - част 3

Време е да продължим с разказа за първите ми перипетии на морето и ден втори от потатянето на гемията 🙂

След 13 часа път и първото топване в морето с новата ми риболовна машина Hobbie Compass , че и риба успях да хвана дойде време да се настаним и да анализираме риболова и да се огледаме какво що , както и да се подготвим за следващите няколко дни риболов. За съжаление докато част от уловът беше във фурната , прогнозата за времето се промени драстично и даваха с нарастващи ветрове да доиде лошо време и дъжд за вторник. Е, такъв ни бил късмета и след няколко бири и късно лягане се разбра , че сутрешен риболов няма да има едва към 10 успяхме да се наканим въобще да влезнем във водата. А, там си личеше ,че нещата с ветровете още не са сериозни.

Но,  това бързо се промени и  само след час започнаха да ни връхлитат доста големи вълни , а само колегата регистрира един удар , но рибата се откачи веднага след нейното повеждане .
Аз заложих отново на силикона на Fiiish Black Minnow 5 -ти номер , но този път в цвят каки.
Вълните бяха толкова упорити , че дори с 90 грамова глава трудно усещах къде е дъното , но все пак обнадежден от успехът предишният ден бях твърдо решен да хвана нещо 🙂
Е, късметът на начинаещия дето не знае какво прави , но пък е тъп и упорит отново подейства.
При едно от пропаданията към дъното на силикона , той сякаш се забърза малко повече от нормалното си пропадане , което според това което бях чел и гледал може да означава ,че риба си го е харесала и си го носи към леговището 🙂
Е, една от превантивна засечка нищо не губя и щракнах палеца на мултито и засякох…. И се почна купона , който дълго чаках в тези вълни.
Рибата започна бясно да се мята , но аз вече знаех какво да очаквам от такъма и предварително бях позатегнал аванса драстично и много бързо я качих на асансьора водещ към каяка ми. Разбира се добичето не се предаде без бой , но накрая кротко си полегна до него и беше кепчосано с нескрита радост ,че и в този отвратителен ден нямаше да съм валат… като другите 🙂

Както добре се вижда целият силикон заедно с главата бяха нагълтани до опашката и откачането му с мойте клещички за кефалски примамки беше истинско предизвикателство. Но, зорът чудеса прави и се справих някакси – хубавото е ,че измъкнати от толкова дълбоко рибите не дават никакви призначи на живот , че иначе не знам как бих се справил с такова добиче 🙂
През цялото това време вълните ме разнасяха насам танатам като куцо пиле дъждовен червей и се оказах на около 100 метра от скалите , а рибата я хванах поне на 200 метра по-напред. Е, точно за това този каяк е толкова специален – можеш да го оставих да се рее по вълните без да се притесняваш , докато ти кротко си откачаш улова или правиш други дейности 🙂
Опитах да ловя отново , но времето ставаше нетърпимо ветровито и решихме ,че е време да се откажем.
След мечтаният от много време следобеден съм през работната седмица щеше да е грехота да не разгледаме близкото курортно селце.
А , там намерихме страхотен център с още по-красив плаж.

Вечера вятърът утихна , но ние вече бяхме настроени за бири и морски специалитети и хич не ни беше до риболов 🙂
Цените са много приемливи така да кажем , само дето бензинът им е 3 лева литъра , което си боли , но кефа цена няма!
Във вторник се отдадохме на бири и почивка , а така прогнозираният дъж заваля чак при вечер и то за час – колкото да понамокри.

Но, най-интересното тепърва предстоеше ,  но за това в третата част 🙂

 

Морски приключения част 1

Здравейте приятели и колеги,

Когато в края на миналата година смених  старото си Малибу Стелт 9 за топлият тогава Hobbie Compass  беше ясно ,че рано или късно този страхотен каяк ще се  стигне до морето , но пък първото му топване да е чак в Йонииско море – те това не беше предвидено , но пък се случи.
Един приятел , с които не се бяхме въждали повече от 3 години подаде сигнал ,че ще заминава за риболовна атака в Албания и след отправената покана въобще не му мислих много 🙂 За компания взех един приятел каякар от Пловдив – все пак на толкова дълъг път не е хубаво да се тръгва сам. Агитката се събра малко преди гръцката граница и след 13 часа път в тъмнината се отзовахме на това райско място.

Морето сутринта беше спокойно и тихо и само ни подканяше да разтоварим багажа и да се отдадем на риболов.
Така и направихме и само около два часа след пристигането ни каяците ни усетиха солената вода на Йонииско море.
Аз като начинаещ в този риболов бях се оборудвал с два –  три джига и разбира се морското чудо Fiiish Black Minnow 5 със глави от порядъка на 60 -90 грама 🙂
В предвид ,че влизах за първи път в морето реших  да не нося излишни въдици и взех само slow джиговата гега , която бях закупил точно в дена преди тръгване.
И така – вече на вода , в непознати води , с непознат риболов и с… увеличаващ се прогресивно вятър реших ,че трябва да направя всичко възможно да хвана риба 🙂
То хубаво ,ама нито знам какво да ловя , нито къде , нито как… а теоритичната подготовка помага до толкова  ,че все пак да си взел що годе подходящи инструменти и да ги презентираш по подходящ начин. Останалото се учи в практиката и така и аз реших да направя 🙂


3 -мата каякари се разпръснахме на около 300 метра един от друг и безуспешно се опитвахме да уловим нещо 🙂 Все пак нашият гид Фори закачи некви дребосъци ,  но не това беше целта. Със засилващият се вятър и все по-големите вълни сякаш се изпаряваше надеждата ми да не съм валат с първото влизане… Отказах се да гоня колегите и застанах на около 300 метра от брега близо до един скален нос и се позиционирах с лице към вятъра и сгръб към брега и така хем облавях периметъра, хем следях и за вълните – все пак като за ръв път на такива вълни си беше страшничко 🙂
За примамка сложих Fiiish Black Minnow Номер 5 с 90 грама глава и започнах да си помпя и разни други комбинации , който съм гледал в нета пък дано уцеля какво иска тая пуста риба – каквато и да е тя.

И както се носих по вълните и си подръпвах силикона , някъде 15 м над дъното усетих почукване , но толкова  нежно ,че направо го проспах… припомпих още два пъти и този път рязък, тъп удар ме събуди от дрямката…..  Все пак не съм от вчера рибар и засякох мощно ( както се оказа после – не достатъчно мощно) и аванса на мултито запяяяяяяя.
Е , сега си …. викам си кво става тука бре и започна борбата… А , с нов такъм , нов начин на риболов и ново място и непознати риби усещането ,че не е в теб контролът е изключително силен. Но, няма да се даваме я! Натегнах аванса и се постарах поне да не стигне дъното и след като това се случи започнах бавно и методично да я вдигам на горе. Влакното също беше ново и знам ли колко ще издържи…  С всяка изминала секунда ставах все по-уверен ,че сефтето ще се покаже на повърхността и съвсем скоро започнах да навивам последният цвят на влакното и когато стигнах до флурокарбона  вече видажх и рибата на метър под каяка 🙂 . И тук се случи това което е предизвикало  не един и два инфаркта….. пръчката олекна и рибата се откачи някак си.
Явно в края съм отпуснал линията и нещо се случи , обаче рибата продължи да изплува и кротко полегна до каяка където успешно беше кепчосана 🙂

Радостен вик огласи морето – все пак първо влизане – първа риба макар и със зор 🙂
И тогава чак забелязах какви вълни са излезли и как подмятат каяка като бръмбър сламка. Тук е мястото да кажа ,че Hobbie Compass се представя страхотно и без никакво усилие си пори вълните и дава усещането за супер стабилност – това е ултра важно защото като закачите риба сетивата ви са изцяло насочени към нейното преборване и ако трябва да мислите вълните или някакви други фактори то това би убило удоволствието ви от риболова.  Ако имах някакви съмнения как би се справил във вълните – то те се разсеяха още с първото влизане и с първата уловена риба.
Усетил умората от 800 -те километра през ноща реших да излизам и макар да ме държеше адреналина усещах как силите ми ме напускат .
Последваха задължителните снимки на брега където се оказа ,че късметът на начинаещият работи и бях хванал най-голямата риба за деня.

Време беше за почивка и следобеден сън преди да се отдадем на подготовките за следващият риболов 🙂
А , изненадите на това райско място тепърва предстояха , но за тях в следващите части 🙂

Tailwalk Dageki S722M – универсалният боец

Здравейте колеги и приятели,

Трудно се пише безпристрастно за любимата си въдица , която вече 2 -ра година малтретирам без всякакъв свян. Но, е време да си кажа впечатленията за може би най-универсалното нещо което съм докосвал , за парите си 🙂
А, те никак не са много и смело мога да заявя ,че в този ценови клас трудно може да се намери нещо конкуриращо го.
Дължини и тестове дал господ , но аз ще представя моя фаворит , а именно моделът S722 M с дължина 2,20 м и тест по примамки 3.5 – 24 грама
Въдица като въдица , си казват повечето хора и ще са прави , но не и този път 🙂
Какво ме грабна още при първите тестове ?
Ами първо изключително стегнатата бланка , която в началото ми се стори ненужно хвърда и нереагираща на никакви тръскания или други магазинни приоми за тестване на въдица. И това чувствo безвъзвратно си замина когато поставих макара около 250 грама и заметнах Fiiish Black Minnow с 10 грама глава и… примамката отлетя към хоризонта и просто забрави да падне 🙂 Не , не съм скъсал при хвърлянето , просто кастингът на тази ЕКСТРА , ЕКСТРА ФАСТ въдица  надминава всякакви очаквания за далекобойност и точност на замятането. Тук е мястото да споменем ,че макар да не се препоръчва, въдицата може да се натоварва с примамки до около 30 грама при изхвърляне , а ако разграничим воблерите от силикона , то максимално съм я натоварвал и със 12 см силикон и 26 грама глава , което сумарно отива близко до 40 те грама , което си е 50 % отгоре.
За горната граница разбрахме , но как се справя с тези минималистични 3.5 грама?
Тук с много условности можем да кажем ,че е близко до написаното  , но имайки в предвид твърдостта си няма как да окачваме чудеса например с 3 грама глава и 3 см силиконче , но пък 3 см воблер тип кранк се усеща все едно ,че се изтегля на ръка. 🙂
Ако трябва да определим диапазони на комфорт и долна и горна граница ,то можем да приложим следната таблица.

       тип примамки         долна граница             комфорт              горна граница
Воблер „minnow“ 5 8-20 28 -30
Воблер „Crank“ 3 6-22 22-26
Въртяща блесна 4 6-18 22 – 36
Клатушка 6 8-26 30-35
повърхностни 6 8-20 24 -30
силикон 5 8-24 26- 35

Тези цифри са определени от близо две годишният ми опит с тази въдица като с нея съм риболовствал в 90 % от времето си прекарано на и до вода.
Друго което ми направи впечатление при първият ми досег с нея е късата дръжка , което за мен е изключително предимство при риболов както от брега така и от лодка , в моят случай с каяк. С дължина от едва 320 мм тази страхотна въдица ви оставя достатъчно работна дължина за един изключително комфортен риболов на всякакъв вид хищници и ето тук идва универсалността и.  С нея може да си цъкате костурчета и да сте сигурни ,че ако ви удари баба щука или голяма бяла риба ще сте подготвени. Можете да ловите кефали по река и да знаете ,че може да се сборите и с голям распер или среден сом 🙂
А,  усещането от борбата е истинското предимство на тази въдица и няма как да се пресъздаде с думи. Хванал съм десетки риби от почти всички видове хищници обитаващи нашите геогравски ширини с тази въдица и удоволствието да се хване дори 300 грамова рибка е страхотно. Тази бланка предава толкова добре борбата на рибата ,че ни се иска тя да е колкото се може по-дълга.
Сега за риболовът с нея.
Аз още след първият ми риболов от брега на силикон преди близо година и половина се влюбих в нея и тя стана мое основно универсално оръжие.
След като я дадох за тест на един приятел каякар при риболов на бели риби и след като хвана две  на бързо , той отказа да ми я върне до края на излета и само след броени дни се сдоби с такава и тя вече е неговата основна въдица.
Друг колега се сдоби отново с такава и след инциден при , който въдицата полегна на 19 м дълбочина на дъното на язовира отново си взе такава – просто тази пръчка води до пристрастяване 🙂
Мога да дам още стотици примери , но нищо не може да се сравни с това сами да усетите страхотните качества на тази изключителна пръчка , която ще промени из основи усещането ви за риболова.
Аз с нея преборих най-големият си трофей до момента – прекрасна бяла риба с тегло малко под 6 килограма – пръчката се представи страхотно и ми остави незабравим спомен от борбата.

Ако търсите нещо близко до универсалната пръчка на страхотна цена – то това е вашата пръчка.
Дори прародителите ни мислят така 🙂

 

 

 

Първа риба от новия каяк

Здравейте колеги ,
Честита нова година , здраве , щастие и много риболовни успехи.

През изминалата вече 2017 -та година ме споходиха много прекрасни моменти на вода , а в нейния край смених любимият си каяк Malibu Stealth 9 с последният топъл топъл модел на Hobie – COMPASS

Страхотният модел ми дава съвсем нови хоризонти в риболова най-вече като стабилност , скорост  и начин на риболов , но за това в неговото представяне 🙂
Първите ми излети с него преминаха под знака на невероятното удоволствие да се движа супер леко и без никакво усилие и въобще не съм се занимавал с риболов и макар да хванах един костур , то бе по-скоро плод на случайност.
По празниците пък по скоро ставаше за сърф отколкото за риболов , но поне разбрах на какво мога да разчитам  – а то е адски много!
Но, стига съм си хвалил новото магаре 🙂
И така на 27.12.2017 г се отправихме за първи път тази година към яз. Жребчево с надеждата да имаме най-вече спокойствие , което на яз. Пясъчник е немислимо с тези десетки лодки и това ниско ниво.
Пристигнахме на брега малко след 8 часа и .. веднага се оказа ,че сме проспали сутрешният заход защото колегата , които се сдоби с моята стара любов беше натръшкал 4 риби , от който задържа само една малко над 1,5 кг.

Той моя стария каяк си беше научен да ги лови та това си е нормално 🙂
Колегата Миленко Стойчев обаче ще надмине с него мойте риболовни подвизи сигурен съм в това.
И влизаме ние и колегата Петър Бургов ги зачеса – 5 хвърляния – 3 удара и две риби по около 48 см , които веднага се върнаха обратно. Не, че не са мерни , но не са мерни по нашия собствен стандарт от минимум 55 см.
Аз кротко си обикалях с новия каяк , обаче кат нямам сонар – щото имам  отделение за сонар Lowrance READY ама сонари в БГ – НЯМА (БУЛСТАР къде стеееее?) и ей так безцелно си мятах без никакви идей къде съм и какво става.
Часовете си летяха , духна лек ветрец и се сетих ,че нямам бира ….. Да го… ама пък дано да е на късмет дет се вика. За освещаване на каяка бях решил ,че ще взема първата риба риба с нормална големина която хвана  , ама кога ще хвана …… и дали 🙂
Нещо на карък отиваха работите и се залепих за стария ми каяк където Миленко със сонара и DSI ската сонда сканираше дъното доста умело 🙂
И се спря на място с интересен релеф със сменящи се дълбочини от 10 до 17 м за малко разстояние. Аз спрях на 15 -тина метра от него и докато се закотвя той имаше хубав удар без закачане. Обнадежден хвърлих към брега и започнах бавна проводка като ясно се усещаше как  примамката ми пропада все по-бавно – значи дълбочината се увеличаваше.
На може би 15 -тина метра от каяка , при поредното пропадане имах чувството ,че спря прекалено рано и това можеше  да е знак , че силиконът е в нечия зъбата уста.
Инстинктивно засякох и пръчката ми Megabass Blizzard  се сгъна , а от долу рибата веднага тръгна в страни.
Еееее , най- накрая и аз да имам слука  като по тласъците си личеше ,че рибата е добра.
Ето , викам си , първата риба която ще отиде за освещаване на каяка 🙂
Обаче , поради това , че не съм ловил с тази гега , която приспива 4 кила щука за 20 секунди , не прецених добре размерите на рибата и когато полегна на повърхността направо не можех да повярвам на това което виждах.  А там се мъдреше много дебела бяла риба около 4 педи дълга 🙂 Е, този път вече имах и кеп за освещаване и с ето я качена в каяка надлъжно 🙂

Е, то бива сефте бива ама чак пък толкова 🙂
Гледам и не вярвам на ушите си дет вика един професор.
Късметът се оказа и двоен щото имах под ръка и страхотен фотограф и нямаше как да не излезнем на близкия бряг, за да нащракаме снимки на трофея.



Те това беше рибата , която закрива 2017 г и освещава новия каяк и за да избегна въпросите отколо нейната участ – рибата беше задържана – такъв и бил късмета.
Риболовът продължи по-скоро под емоцията на случката и никой не упорстваше кой знае колко , а аз се проклинах ,че нямах поне една бира да си отворя и да се наслаждавам на уникалната природа там.
Помотахме се из района и всеки тръгна да дири свойте риби , а аз се върнах пак в района където хванах тази красавица – без сонар като съм , само там знам какъв е релефа.
И започнах да сменям силикони на всеки 5 проводки , а времето минаваше без каквато и да е активност. Тогава реших да сменя не само силикона , но и проводката. Нали в новият каяк съм със висока седалка и е лесно да държа въдицата много близо доводата , което дава на силикона съвсем малко отлепяне от дъното…  И още на първата проводка имах отчетлив макар и вял удар , а на следващата пак 🙂
Я виж ти какво искали гадините 🙂 Обаче само пощипваха relax kingshad -a и толкова.
Но, все пак рибите не закъсняха 🙂


Веднага след снимките се случи и връщането и обратно.

Последваха нови удари – явно рибките се бяха активизирали и изпуснах подобна риба , откачила се близо до каяка – все пак страничният вятър се беше усилил и не бях обрал на време излишното влакно.
Времето напредваше в един момент зарязах и риболов и всичко останало…. гледката на отиващият си ден беше УНИКАЛНА.

Ето тези моменти на вода найстина остават завинаги в съзнанието , а хвантите риби с само страхотно допълнение.
Имаше врем да се срешнем и разделим с още една красавица преди да поема към колата.

И той веднага отиде да трупа килограми за пролетното размножаване 🙂

Веднага след това се насочих към колата защото слънцето вече беше залязло и тъмнината се спускаше доста бързо.  имаше време да запиша маршрута и се оказа ,че на прибиране съм се движил с каяка със средна скорост от 5,9 км/ч  – една страхотна скорост без голямо усилие.
Ето така завърши този запомнящ се излет 🙂 . Явно всяка година в в нейния край успявам да реализирам по една хубава риба – на 24.12.2016 хванах 86 см бяла риба на яз. Пясъчник с тегло 5.850 🙂

Наслука на всички колеги!