Архив на категория: Морски Риболов

Счупени зъби и лични рекорди – един незабравим излет на Егея в Гърция 2022

С много търпение и постоянство – мечтания улов може да се сбъдне…

ТАМ, където безкрайното небе среща безкрайната вода – морето! ТАМ, където зелено-кафявото среща небесно синьото и докъдето ти стига погледа – виждаш прекрасните синева и брегове на Егея – Гърция.
В края на юни месец, успях да вмъкна в риболовния си график едно ходене с приятели до Егейско море в Гръция. Идеята беше да сме там за събота и неделя, като неделя по обед да си тръгнем, за да избегнем епичните задръствания на границата….
На 25.06 тръгнахме раничко сутринта и около 7 часа сме вече край нови и непознати, за нас, брегове на Егея. Предстоеше ми да разузная новите места за риболов и много се вълнувах от девствените гледки, които виждахме – пред нас бяха пейзажи само за пощенска картичка.

Общо взето, морето ми липсваше ужасно много и се радвах, че отново заставам с лице пред него. За последно бях в края на май – на Тасос.

Пообиколихме около един час, докато пристигнем до набелязаната точка. Пооправих спининг оборудването и без много да бързам, се отправих по скалистия девствен плаж, за да открия перспективно риболовно място. Теренът не беше лесен за преход, като много внимавах, стъпвайки по неравните камъни, да не стане някоя беля и да се спъна. Предвидливо си бях сложил туристическите обувки и това ми даваше известна сигурност, стъпвайки от камък на камък с въдиците в ръка. Реших, че с мен трябва да взема и хеви спининга – още една „пушка“ не е излишна да имам. 🙂

Пристигайки на малък нос, огледах каква е ситуацията и донякъде релефа по дъното – каквото се виждаше пред мен, защото морето беше спокойно и бистро. Наоколо се видяха спаридови риби и някоя друга меланура.

Първоначално реших да започна с Venom-а, за да видя каква е популацията на малките хищници край брега, а евентуално после или надвечер ще заложа на големите и тежки примамки със Sustain-a в търсенето на някой едър морски хищник.
Първи избор на примамка – малък уолкър на Zerek. Още с първото подаване имах атака – обнадеждаващо, но рибата не се закачи. В следващите проводки, обаче, не се случи нищо и смених с Ryuki 60S. През това време пък, срещу мен се пусна един харпунджия, който културно и толерантно не ми наруши максималната дистанция на замятане и облавяне – морето е за всички и е добре да имаме уважение един към друг, както показа местния харпунджия към мен.

В следващите два часа имах три интересни, но неуспешни удара на Ryuki 80S SW Belone – повеждане с почти моментално откачане. Проверих торйките да не би да са затъпени, но всичко по жилата бе точно!! Предполагам, че някакви кокалита врътнаха за малко?!? След затишието се принудих да мина на следващата тактика – силикон по дъното за рокфиш. Заложих на любимото ми калмарче на Bait Breath – Ika-Cyu, но след две проводки го зацепих и се скъса.

Превързах и сложих ново силиконово калмарче. Цъкайки по дъното, улових първата риба за деня – малък ханос, който след снимката го пуснах обратно.

За съжаление, наоколо край скалите, имаше още един-два дребни ханоса, които видях зад калмарчето и като цяло, май, до там се изчерпа рокфиша. Забелязах, че спаридовите риби и маланурите вече ги нямаше и чисто си бяха офейкали…. Може би се смениха теченията?
В такива безрибни моменти вадя новите играчки от раницата и се забавлявам с тях:

Разопаковах нов цвят Ryuki 80S SW – Mazume Sardine, както и нов, за мен, размер Ryuki в любим мой цвят Belone – 95S SW. Интересно ми беше да видя дали 95-цата ще бъде малко тромава като 110-ката или пък ще е пъргавелка като 80-ката? Досега не я бях мятал и нямах представа за поведението й. Обаче, трябваше да я замятам с хеви спининга, но преди това реших, че ще помятам още малко с Venom-a.

О, чудо!! Последваха два брутални удара на добри риби – на Ryki 80S и 80S SW!!! Съдейки по това, че нямах абсолютно никакъв контрол с Venom-а, осъзнах, че това са си наистина големи и силни риби за този спининг, които обаче някак ми се откачиха…. Пак ли бе?!? В рамките на 15 минути два мощни удара – бясно тръгване в момента на захапване на воблера, с последващо лудо взимане на аванс, без никъв контрол и отпор от моя страна и…. откачане на рибите…. Лефери ли… лавраци ли… какво чудо беше това – никаква идея? Бях вече малко ядосан, защото беше 12:30 часа, а можеше да имам две хубави риби на сметката!?! Взех си малко въздух, поседнал на скалите и без колебание приготвих тежката артилерия – Sustain-а, залагайки на по-големите воблери.
Изначало, заложих на Ryuki 95-цата – каква слабост ми е този цвят Belone – няма да ви казвам… 🙂 Първите ми впечатления от 95-цата са изцяло положителни – това е воблерът, с който ще покоряваме нови върхове, ми се струва!!!

После смених с 80S, 80S SW, няколко воблера на Рапала и Шимано, и в един момент дойде ред на DUO Tide Minnow Lance 120S.
При поредното замятане и туичване, някъде на средна дистанция, в паузата имам удар с мощно завличане към дъното и взимане на аванс!!! Оооопааа – „пиленцето ми кацна“ точно на такъма, на който трябва!! Последва жестока борба и мощен отпор, които нямах възможност да заснема на видео, а щеше да е епично – нямам време за лиготии, защото трябва да преборя голяма риба, която ми предстоеше да разбера от кой вид е!!

Изминаха 4-5 минути от борбата, а добичето напъва ли надолу и навътре…, взимайки непрестанно аванс… Напъвам си го със Sustain-а и в един момент усещам, че мощността на тласъците започна да намалява, което ми бе сигнал да започна аз да напъвам по-силно и да придърпвам на тласъци рибата към брега. По едно време, краката ми взеха да треперят и тегави мисли ме налегнаха – дали не е голямо маятико, че такъв отпор ми дава и ще изгубя ли рибата в рифа пред мен или… ще стигнем до снимки?!? Реших, че определено е плоска риба – те дават много съпротивление при ваденето, но каква е обаче – ах пусто любопитство!?

Докарвайки рибата на три-четири метра пред мен и повдигайки я с въдицата – дръжката й опряна на корема ми за опора и повдигания на тласъци с бързо обиране на линита (за да е опъната и да не дам шанс да се откачи злощастно), блесва пред мен голямо плоско туловище с голяма глава и изпадам в потрес! Оприличавам я на голяма синагрида (зъбар). В следващия момент тя хуква под ръба, който е пред мен и усещам как флуорото се отърква на два пъти неприятно в скалите…. правя две крачки напред и леко нагазвам, за да спра порива й и да я изкарам изпод ръба, като същевременно отдалечавам линията от камъните, променяйки ъгъла с дистанцията, която вече имам като преимущество.
Рибата вече е омаломощена и виждайки, че се предва – правя три крачки встрани и грабвам дългата дръжка на разпънатия кеп, който стоеше вече няколко часа позициониран край мен. Успявам от първия път да я кепна и я поставям на скалите, след което полудявам от кеф и…. крещя като луууууд наоколо в пустошта. 😀

Взимам телефона и почвам да правя снимки и видеа!
Оглеждам воблера – първата кука забита в ъгъла на челюстите, втората – в хрилния капак, а третата – до страничната перка. Нямало е откачане при такова зашиване, но пък флуорото в размер от 0,47 е нащърбено и съм имал късмет да удържи. С тези зъби напълно е възможно, а ако попадне там – да го скъса под жестоките й пориви и тяга, така както е нащърбено!

Рибата е моя!!! Време е да си направя малко готини снимки за спомен с новия ми личен рекорд! Хич не ми пука, че ще загубя време в снимане – няма никой наоколо, който да ми асистира, а това, все пак, е мой личен рекорд, който надали ще го подобря в близките няколко години и трябва задължително да му отдам нужните почести!! 🙂

Метърът показва около 59 сантиметра, но изобщо не го гледам – за мен рибата е гоооооляма, късметлийска от брега и ми достави уникално изживяване! 🙂

Воблерът – DUO Tide Minnow Lance 120S, вече е с белези от кучешките зъби на зъбара – страшна работа:

Правя едно последно видео с телефона и задържам рибата. Вкусовите й качества са всеизвестни, но досега не съм имал възможността да пробвам. Рибите, които съм хващал от този вид са били малки за моя тиган и винаги съм ги пускал обратно в морето, макар и по закон уж да нямат минимално допустим размер за задържане, което за мен е безумие, но гърците така ги разбират нещата. С една такава риба какво му трябва повече на човек – може би две? 😀

Взимам си въздух, пия вода и пак хващам хеви спининга. Продължавам риболова с печелившата ми примамка – Lance 120S! Малко преди да уловя зъбара, ми се стори, че на хоризонта се появиха баракуди, но образа не беше достатъчно ясен, поради отблясъците на слънчевите лъчи от повърхността на водата и лекото вълнение. Замислих се, че ако са баракуди, то би било чудесно да ги прилъжа с Lance 120S!?

Доста време изминава от великолепната ми слука (почти един час) и ето, че отново имам удар на Lance 120S, а рибата хуква панически навътре към открито море. Ударът е на максимална дистанция и почва да ми взима аванс, понеже го бях оставил насторен в средно положение, в случай, че пак излепя някой зъбар… Докарвайки я някъде на около 20 метра от мен, започват други маневри – бесни скоци над водата! В този момент виждам едно дълго и тънко сребристо тяло, ама има нещо странно и нередно, за да е баракуда – шиш отпред като на риба меч!? Я пък – какво е това? Идвайки още по-близо до мен, се вглеждам по-добре и не мога да повярвам – ооооОгромен и трофеен Зарган с главно „З“….. Не успявам да го кепна добре, защото вълните ми изиграват лош номер, но на втория път го кепвам, като обаче тройките на воблера се закачат лошо за мрежата на кепа, а само задната е зашита здраво в челюста на тоя Angry Garfish и става под въпрос успешното му вадене!! Рибата подскача и половината й тяло излиза извън главата на кепа, което ме кара по-бързо да извлача кепа на скалите, за да не откача в морето тоя звяр и да остана с празни ръце и един трофей по-малко!!!
Откачам – в ръцете ми е трофеен зарган, който на око сигурно е близо един метър! ЛудооооооОст!!!

Откачам първите две тройки от главата на кепа и ето няколко снимки:

Още един супен мой личен рекорд за морска риба от брега в този прекрасен риболовен ден!!

Подобни заргани съм виждал само по телевизията и на снимки от Тропиците, но из Гърция – за първи път ми се случва и ето, че даже на живо в ръцете ми е този звяр – на дължина около 93 сантиметра и пак не мога да повярвам, че има такива риби там!

ЕЕеее, няма какво повече да искам от лудото море – две големи риби, които си е истински подвиг да ги излъжеш на непознато място от брега в рамките на един час, в следобедното време!!!
Какъв триумф за мен, само!! Помятах още малко и приключих с риболова – отидох да пия бира, че вече бях изтощен, а отделно пък се задаваше някаква лятна буря в далечината, което си беше предпоставки за светкавици, а има ли ги – сгъвам моментално спининга и изчезвам от риболовното поле, защото съм потенциален гръмоотвод! Живее ми се още, млад съм все още и има още много риби да хващам пред мен – не искам да завършвам в бюлетина на черните новини и да съм поредния рибар, поразен от мълния за статистиката. 🙂

Починах, доколкото мога и възстанових баланса на теченостите с Efes, но в левия бут – така и не спря да ме боли, защото се появиха някакви крампи от цялото това напрежение. Допълнително, краката ме боляха и от висянето на скалите, но мерака е по-голям от всичко друго и болката е някак си сладка! 🙂

Привечер, малко след 21 часа, отново се отправих към същия малък нос, като очакванията ми бяха големи. Вечерното меню за хищниците беше същото, като сутрешното, но предложено за вечеря. 😀 Надявах се да се завъртят и другите морски хищници и да стане още по-напечено, защото времето се разваляше значително. Бях видял край скалите да се мота един лаврак – около килото, като си мислех, че надали е сам и щом завърта един, то значи и други биха наминали край рифа.
Разпънах кепа – да ми е под ръка, сглобих хеви спининга, избрах примамка, заех позиция и мятането на надеждите започна. Времето се разваляше и започна леко да роси, но мен това не ме уплаши. По-скоро ако се появят светкавици – ей, тогава вече бягам.
За съжаление ударих едно гръмко капо – без дори да имам удар. Поседях до около 22 часа, но нямаше нищо на куката, като дори и хищническа активност липсваше.

През нощта се изви страшна буря с луд вятър, като някои светкавици паднаха доста наблизо и тътена от тях беше голям. Пороен дъжд блъскаше докъм 04:00 часа и много се чудех дали изобщо да ставам от леглото и да си правя труда да се мъча по скалите или да си остана и да спя до откат….

26.06.2023 – хубава и свежа неделна сутрин в 04:30 часа, като небето се проясняваше и това ми даде стимул да бягам към скалите с хеви спининга в ръка, пък колкото ловя – берект да е.
Времето беше облачно и нямаше изгледи за светкавици. Докато приготвях такъмите, се оглеждах за хищническа активност, но тя отново клонеше към абсолютна нула, както през съботната вечер!!

Първи избор на примамка – Westin Sandy Andy. Идеята ми беше да проверя дали наоколо се завъртат лавраци. След няколко подавания се преместих леко встрани и отново заметнах. Хоп – имам удар и успявам да засека рибата. Изваждайки я виждам, че съм уловил добро кокали (едър сафрид), което се откача от куката, когато вече съм го „приземил“ на скалите.

Окрилен от стръвното кълване, продължавам да замятам Andy-то, като същевременно започва леко да ръми. Дали си има другарче това кокали или беше единично – предстоеше ми да разбера? Продължих още 20 минути да замятам силикона, но имах само едно побутване. Явно някакви единични кокалита врътнаха и изчезнаха.
Започнах да сменям примамките, като на всяка й давах по около 20-тина минути шанс с различни типове проводки, но…. брее нямам пипане, което значи, че няма риба пред мен или греша нещо с примамките?!? Увеличих размера на воблера до 120 мм – Lance и прочие, но нищо. Не загубих кураж и продължих да замятам смело и да въртя различни примамки със Sustain-а.

Всичката ми смелост се изпари към 07:44 часа сутринта, когато дъжда се усили и налице беше нова буря, която се заформяше откъм гърба ми – всичко бе размазано зад мен и облачността беше гъста без изгледи да се разсее. Това ме накара да напусна риболовното поле и да отивам към колата, че вече почвах бая да се омокрям доста, а после и да си ходя към България.

Ами аз направих своя триумф в събота, когато забих две мегаяки мегало риби, които ще ми останат ярък риболовен спомен за цял живот. Виждам, че този уникален ден няма да се повтори (дори няма да дойдат на куката и други видове риби, които така и не се показаха) и си давам сметка, че подобна слука не се случва често от брега, което ме кара да оценвам и помня още по-емоционално преживяното край бреговете на Егея. Радвам се много, че ми се случи такъв ден и добре, че без колебание взех с мен хеви спининга, че иначе тези риби нямаше да успея да ги извадя успешно с Venom-а.
……обаче все още ме гложди мисълта – аххх, какви ли бяха онези две безконтролни риби, които откачих с Venom-а на Ryuki 80S и 80SW??!? 😀

Завършвам публикацията с един влог, който монтирах с видеата, които бях направил с телефона. 🙂 Ако ви е останало свободно време от четивото – можете да го прегледайте и него. 🙂
По-здрави и до следващото влог-че или блог-че в spinning365.com!

По морето през май 2022

През щукарския май успях да вмъкна в графика си две ходения до морето в Северна Гърция. Първият ми излет бе за половин ден, а в края на май месец се пуснах до Тасос за една тридневка. Посетих нови места, като се надявах да направя интересен риболов, но нещооо….. пак греда. 🙂 Улових риби – по-скоро рибки, но не беше това, което очаквах за слуката. Спрямо предни години този май бе най-слабия, като цяло, откъм риболов. Общо взето от началото на годината морския риболов никакъв го няма по местата където посещавам. Можете да проследите как премина първия излет за годината, както и посещението ми до Халкидики в разказа: „Старт на новата морската година 2022„.

НАБЕГ ДО ГЪРЦИЯ

07.05.2022 – ако някой знаеше какво ми предстои, сигурно изобщо нямаше да тръгне за Гърция и щеше да си остане у дома. Да обаче, меракът ми е по-голям от всичко, и ето, че съботната сутрин посрещам край брега на Егейско море, вдишвайки чистия морски въздух, който изпълва цялото ми тяло. Вглеждам се в необятната морска шир за някой признак, че наоколо има хищни риби. 
Първите три часа показаха нулева активност на морските хищници. Дори скални риби не се мернаха. Взех тежкото решение да тръгна пеша до едно яко място, като знаех, че ми предстои 3 километра преход в посока по пресечен терен (нагоре и надолу, насам-натам, жива душа няма) и кОзи тайни пътеки на ръба, през трънливи драки заради единия час риболов, който чисто ми оставаше на разположение до момента на тръгването към родината. Оказа се, че козата е голям човек – прави път там където няма. 🙂 Вече съм дърт за такива глупости, ама мерака е голям двигател… Добре, че тия кози са направили малки пътечки през трънливите храсти, че иначе няма минаване, за да стигна до там където искам.

Тук съм – на якото място! Вадя от кутията DUO Tide Minnow Lance 120 и ги почвам…. Дааа ама – не. 😀 Положението и тук пълен КЕНЕФ! Смених редица воблери, сложих метални джигчета и накрая силиконите за скални риби – обаче няма цък!

Тръгвам наобратно, че над четирдесет минути изтекоха от единия час. Просто, като ги няма рибите край брега – си е безсмислено всяко усилие и си хабя силата напразно. Вървейки по скалите се спрях за още едно последно замятане и извадих безсмъртното ми Рюки 80 SW в цвят Belone – сила си е! Казвам си на ум, че:
„- Има ли риба наоколо, то тя няма да го подмине – мятай смело!“.
Така и правя. На второто замятане виждам един корморан да изплува пред мен и после пак се гмурна…. Втасах я, но пък да метна още един път – ей така за всеки случай. На средата на проводката имам удар и с Venom-а го отразявам. Най-после имам риба и се оказа едно кокали, което бе налетяло на опашната тройка. Аааалелуууииия – риба! Явно корморанът е пръснал няколото риби, които е имало наоколо и ето, че ми се отвори късмет. Какво ли щеше да стане ако я нямаше тая „птица проклета“. 😀

Направих още три-четири проводки, но времето вече ми беше изтекло и трябваше да се връщам към колата, за да може да се прибера навреме в България поради ангажименти…..
Крачейки по безлюдния скалист и див плаж попадам на тая гледка и се оцъклям. На идване не минах през плажа, а бях отгоре по билото, щото не знаех, че и отдолу може да се ходи. 🙂

Та… на пустия плаж в Гърция се срещнахме с…. ПЕШКАТА – мнооо готин, забавен и точен пич, който обича да слуша истории. 🙂

Беше сам там – заебан, изхвърлен от морето, като пълен корабокрушенец! Та почнахме да си говорим и като му разказах на ПЕШКАТА, че ида отвъд планината и че там има цивилизация, която е във война с Covid-19, САЩ, Ръша, опростачването, Боко Харам, Боко Тиквата и инфлацията, отделно как там всеки иска да е президент, админ във Фейсбук държавата или началник на куха организация, а също през к’ви дълги и трънливи кози пътеки екстремно съм минал по ръба на скалите заради едната риба – много се развесели чиляка! Бил съм луд, казва. 😀
Моментално ми изплува в съзнанието, че той е като г-н Уилсън от филма Cast Away (Корабокрушенецът) с Том Ханкс, само че още в basic версия – чисто беличък и неопетнен. Сетих се и за якото меме от филма с навигацията, когато разчиташ на нея, а тя те подведе долно, та и него добавям в снимките долу. Да си знаете – винаги три на ум, като четете релефи по навигации… Така става понякога, ама поне беше забавно иии екстремно, а накрая бях напълно изтощен от всичкото това напъване.

Тъй, на моооре бях, че и риба хванах, а Пешката – ами реши, че по-му е гот на тоя хипстър да си остане на плажа и да не търси цивилизация, че там много боклуци и вируси имало. 🙂 Финален кадър с Пешката и ариведерчи май френдо-манияк – остани си със здраве на пустия и спокоен плаж!

ТРИДНЕВКАТА НА ТАСОС

Както винаги, подготовката за предстоящата тридневка в гръцко започва цяла седмица преди това. Оглеждайки и селектирайки примамки в кутията, установих, че Блейзин-ът е преседял неизплакнат около месец – явно съм пропуснал да го измия от ходенето до Халкидики. Хванал е солидна коричка морска сол:

И така, всички примамки са по местата си. Багажа е проверен, отпуската е пусната и ето, че с моя морски другар – Мишо, минаваме границата в четири часа сутринта на 20.05.2022, за да се впуснем за поредните соленоводни излетчета:

На брега на морето сме и почваме да мятаме в идеалния момент – 30-40 минути преди да пукне първа зора. Затаили дъх, очакваме на зазоряване яки джуруми, обаче тотална щета – никаква активност. Аз настоявах с хеви спининга в търсене на едрите морски хищници, но успях да бодна само едно кокали на Ryuki 110S, което си е лудост отвсякъде…

Свалих гарда и минах да ловя с Venom-а… Няма ги големите риби. Бръкнах в раницата и извадих един коз – Sandy Andy, че нищо не ще да клъвне.

Почнахме да се движим по брега с Мишо, като имахме по няколко удари на Sandy-тата. Аз така и не успях да хвана някоя от рибите, но разбрахме, че малки лаврачета се гъбаркаха с нас – Мишо хвана едно, след което си го пусна. При мен само изхлузен силикон ми оставаше след ударчетата.

В един момент и малките лаврачета, които пощипваха Sandy-то, спряха и решихме да се местим…. Толкова ми стана жал, че накарах Мишо да се местим пак на камънаците, че не можах в следващите минути да си намеря място от яд – той стъпи накриво и падна, докато се придвижвахме по камъните и счупи долната секция на Venom-а си!! Добре, че поне имаме въдици и всеки път тръгваме към Гръция с по две-три.

Та след тази случка…. направо запалихме колата и газ към ферибота за Тасос – пълен напред:

По пътя ни към острова видяхме в далечината делфини – красиво. Оглеждахме се от палубата и за пасажи с риби, но освен меланури на Лименас друго не видяхме. След акостирането, директно отидохме при хазяйката, където бяхме резервирали да отседнем. Настанихме се и починахме следобедно. Понеже бях взел в последния момент едни евтини пилкери на FilStar ми трябваше малко време да ги „понапудря“:

За съжаление в следващите часове и дни морето си беше тепсия – уцелихме хубаво време, което не беше много добре за риболов, но няма как да си избираш кое как да е. Джуруми – никакви, а гърците пускаха наред километрични мрежи на няма и 50 метра от брега, като ти прецакват всичкия риболов, а уж имало забрана за риболов от лодка и преграждане на буни, заливчета и прочие край брега. Да обаче забрани има, когато има контрол. Когато го няма – забраните остават само на хартия. Наши рибари, с които се срещнахме на Тасос ни казаха, че миналата година брегова охрана била сурвакала наред с АУАН-и от по 2000 € нагоре, но тази година нямало никакъв контрол…

21.05.2022 – нов ден за морска доза риболов. Обаче сутрешните часове си бяха безплодни – пълен КЕНЕФ, чак не мога да повярвам и си скубя косите!

Решихме, че ще тръгнем да обикаляме острова и ще спираме на някои от горещите точки за риболов, които знаем. Да обаче само пейзажни снимки без риби:

На една от точките намерихме риби. Добре, че беше рокфиша, та да има някаква заигравка – иначе скуката ни превземаше. Доброто старо силиконово калмарче на Bait Breath – Ikacyu, беше топ примамката ми за рокфиш – слагам няколко снимчици с риби за цвят:

Мишо пък ги набара с лайта на някакво бяло силиконче с форма на червей и наскуба не малко рибки от различен вид, като тази бе най-впечатляващата: 🙂

Рокфиша го бяхме намерили в един от големите портове и го улавяхме основно пред бетона на кея. Мернаха се няколко трофейни лаврака и една много голяма ципура – със сигурност към двете кила, но тези риби бяха толкова наплашени, че като ни виждаха и се пръждосваха на момента. После пак идваха край брега и пак дим да ги няма.

Попаднахме на това чудо на природата, като по-късно потърсих инфо, че ми стана интересно какво е, а „ТО“ се оказа Aplysia fasciata или в превод на български морски заек – вид морски охлюв… Досега не бях попадал на такъв плужек в Гърция. Голяма грация го раздава при плуването, че и токсини отделял, ако някой морски хищник реши да го лапа:

Докато се забавлявахме с рокфиша в следобедните часове, ковнах нещо на Daiwa Duckfin Shad 6…, което много странно се отлепи от дъното и натискаше постоянно надолу. Накрая, се оказа скъсан рак за октопод, който замина директно в коша за отпадъци, намиращ се зад мен.

На Рюки 60S имах много хубав удар в порта на добра риба, но се откачи след 2 метра повеждане. Дали лаврак или нещо друго – не знам, но взе много добре аванс и след това се откачи…. След цял ден обикаляне по острова се уморихме и вечерта помятахме до 22 часа, но нищо интересно не се случи. На следващата сутрин посетихме едно от най-дълбоките места в района ни – дълбочината варираше от 6 до 20 метра:

Всичко на всичко Мишо успя да улови единствената риба за деня – кокали на 60 грамов джиг от максимална дистанция и около дъното, т.е. го извади от около 20 метра някъде. Слънцето изгря и с него се изпариха всичките ни мисли, за някакъв риболов. Видях две сепии и се опитах да ги излъжа, но те бяха доста плашливи и офейкаха.

Дойде време да стягаме багажа и да палим колата за ферибота – риболовът приключи! Там пък, малко след като потеглихме, от палубата видяхме, че в порта на Лименас на около 30 метра от брега, се бе настанил пасаж от около 50-тина баракуди с различен размер – ееей направо се изядохме от яд. 😀
Все пак за равносметката – посетих нови места за риболов, имаше интересни моменти, видяха се трофейни лавраци и ципури, но си пасуваха яко… гледаш ги и дет’ се вика само ги миришеш – изобщо тотална апатия. Идеше ми да ги гръмна с една шашка, ама нямах под ръка. 😀 😀 Общо взето слуката на едрите риби отсъстваше не само при нашия тандем, а повсевместно – както на континента така и на острова.
По-здрави и скоро пак ще съм на солена или сладка вода за зъбати твари!

Старт на новата морска година 2022

Здравейте, приятели!
Време е за малко „щипка сол в манджата“! Най-напред ще спомена това, че подготовката откъм такъми за новата морска година започна още от първия момент на 2022-ра. Планиране, проучване и разбира се – набавяне нови такъми и примамки за предстоящите морски излети в Гърция. Реших, че през 2022-ра ще отделя повече време и средства за практикуването на морски риболов. За съжаление „малко“ сме ограничени в пътуванията, поради въведените ковид мерки, но все някога тази дандания ще приключи и положението ще се отпуши. Докато чакам великото отпушване, направих преместване на рибарския гардероб и открих една захвърлена чисто новичка макара – Shimano Stradic FL в размер C3000HG, която отлежава там вече 2 години… 😁 Реших, че й е дошло времето и ще я „сватосам“ с ново другарче, което наскоро добавих за специалните ми мисии из Гърция – Shimano Sustain AX82H. 😎 Не съм намерил момент да се похваля за тях, та ето на:

За по-лекия спининг – Venom-a, реших, че ще навия на Stradic CI4-а едно от най-евтините осем нишкови плетени влакна на нашия пазар – на румънската фирма RTB. Разбира се, влакното ще се ползва за „all round“, като се надявам да ме изкара поне един сезон. Ето малко снимки на плетеното, които дават нагледно всичката първична информация около техническите и прочие данни:

Освен всичо това, докторът предписа специална рецепта с „лекарства“ за морската ми болест и много скоро предстоеше да сменям любимата река с любимото море. 😁 Част от илачите от рецептата ми, които уж много помагали, може да видите, събрани супер небрежно, в тази снимка:

Все по-често почна да ми се върти в главата следната мисъл, като видя тоя куп: „-Толкова много нови примамки, а толкова малко време за риболов“. Въпреки това, е наред следващата поръчка рибарски такъми, че е време да попълвам липси, пък и нещо ново за кутията и душата да има.
Дотук добре – откъм примамки и такъми, обаче, март месец отмина, а чаканото „голямо отпушване“ – не дойде. Ковид мерките и от двете страни на граничната бразда, между Гърция и България, все така си оставаха. Разбира се, бях предвидил „спасителен план“ и вече бях боднал две дози на Файзер, така че да бъда отговорен към обществото и да се „отпуша“ с пътуванията, получавайки „пропуска“ за морето.

10.04.2022 Най-полсе – първи морски излет в Гърция

Рано, много рано сутринта на десети април – тръгване към 3 часа сутринта. Нищо, че бях спал има-няма 4-5 часа след работа – чувствах се свежо като шофирах, знаейки, че ми предстои първата среща за годината с моренцето. Бойна група морски другари от цяла България атакувахме зажаднели за доза морска сол познатите ни брегове на Егея. Всички имахме на разположение само един ден за скитане, който да ни даде актуална информация какво се случва в момента по „нашето море“. Чуваха се все лоши новини за риболова в Северна Гърция, но така ни се ходи, че две не виждаме. За съжаление, атмосферните условия в този ден не бяха с нас. Още от самото начало ни подпука неприятелски вятър, който впоследствие се усили. Валя ни дъжд, а студа ни беше враг през целия ден. Общо взето условията за риболов не бяха изобщо добре, но мерака ни беше по-голям от всичко. Посетихме доста точки (като е лошо времето и няма риба – бързо се прослушват по-голям брой места), но всичко на всичко пет човека отчетохме само една изтърмъчена мормура на метален джиг. Друга риба в големия гьол така и не видяхме….

Следобеда поизпече слънце, но си беше все така судено и ветровито. Направихме си нашето – разходихме се, време е да се прибираме към България, за да правим планове за следващите ходения.

15.04.2022 Първа морска тридневка из Ситония

След „корабокрушението“ от миналия уикенд, дойде ред на бърза морска тридневка: петък, събота и неделя – респективно 15, 16 и 17 април. Идеята бе с моя морски другар – Мишо, пак да се пуснем до „големия гьол“ в Северна Гърция. 😁 Голям праз, като не ни се получи от първия път. Морето е голямо и риби ни дебнат отвсякъде – просто трябва да се търсят. Като ги няма край тези брегове ги търсим по други.

Цяла нощ шофирах, като след работа бях спал няма и четири часа, но ето ни рано сутринта край бреговете на Ситония. За последно там ловихме в средата на октомври 2021-ва: „До Халкидики и назад – октомври 2021„. Целта беше да хванем изгрева и да видим каква е хищническата активност в тази часове. Има ли изобщо риби или положението ще е пълен кенеф, както обичам да казвам, когато няма риби и рибешки живот край бреговете на големия гьол!

Рано сутринта на кея положението беше почти КЕНЕФ. Как така не видяхме един хищник – ума не ми го побра… Всичко на всичко се видя някое единично дребно спари и няколко от типичните кестенки (на гръцки Καλόγρια – калугерка/монахиня). Аз подходих с Venom-а – евентуално да видим има ли някакви малки хищници, а едрите ги оставих на Мишо – да ги търси с по-едрите примамки. Тактики, чалъми и хубави примамки измятахме във всички слоеве на водата, на хубаво място, но КЕНЕФ! Решихме, че 2 часа настояване след изгрев е достатъчно време и се отправихме към другите точки.
Втора точка от нашия списък бяха тези брегове, но и тук КЕНЕФ:

За съжаление риболова изобщо не беше това, което ни се искаше да бъде. Дали ни предстоеше морско разочарование? Кой знае – трябва си обикаляне и мятане. 

Малко преди десет часа, пристигайки на третата точка – най-после видяхме риби… и то не една-две!!! Далеч от брега идентифицирахме тунакита – може би пасаж от около над 1 тон риба, но… през повечето време джурумите бяха на безумни дистанции (300-600 метра), с много бързо преминаване на около 40-50 метра от брега. Полудяхме! Вижте джурумите в късометражното видео, поместено най-долу.
Докато отвориш бигела и ти цопне примамката – пасажа избегал от зоната ти за приводняване. 😆 Все пак локализирахме риби и просто трябваше да се дебне с далекобойните примамки, когато дойдат на постижима дистанция, евентуално. В следващите часове, обаче, установихме, че това не се случва често и през по-голямата част от времето просто седиш на брега, гледаш ги с влажен поглед и си бъркаш в носа… Реших, че докато си бъркам в носа, ще обходя близките плитчини, с цел провокация на лаврак или нещо каквото им там друго. Всичко на всичко боднах една…. медуза на далечна дистанция със Salmo Wave. 🙂 

Та както отбелязох по-горе, за да дойдат тунакитата на постижима дистанция от брега – чакаш около един час, а понякога и повече… за да направиш от едно до две замятания, след което пак влизаш в изчаквателна позиция. Успяхме да влезем в пасажа три-четири пъти, обаче рибите на атакуваха примамките, което бе странно и нелогично. Усетихме единствено търкане на рибите в линиите ни.
На мястото имаше и още няколко риболовци, включително и български, които и те като нас чакаха да мине пасажа на достижима дистанция, с тази разлика, че след като мине пред тях те почваха да тичат по плажа, за да го догонят и да му метнат още един път. Аз такова нещо изобщо и не смятах да правя. Нито след автобус, нито след жена не тичам, та камо ли след някакви си риби, за да ги докопам. Стори ми се бунашка и излишна хамалогия – да спринтирам, като луд в пясъка, за да ги преваря и да им метна. Оттук ми дойде на акъла да прекръстя тия риби от тунаки в бунаки. Направо хората си изгубваха акъла от тях и влагаха супер много усилия, за да докопат някоя – това за мен вече излиза извън нормалността за разбиранията ми в риболова. 🙂 Казаха ни, че сме късметлий, защото рибите са се появили тези дни.
Малко повече от четири часа си отидоха ей така и никой нищо не закова…. По едно време, докато всички се бяхме умълчали, Мишо успя, от нищото, да излъже на Little Jack Forma Stick едно тунаки с голяма доза упорство (без да тича бунашката след тях), а аз в този момент бях буквално заспал от чакане на пясъка. 🙂 Интересното за мен бе, че това беше и първата ми близка среща с този вид риба. Досега не бях срещал и виждал на живо. Да, може да ви се струва нелепо и донякъде подозрително, но факт! Риба тон съм виждал и ми е избухвала пред мен, но с малкия й братовчед, досега, не се бях виждал. Направи ми силно впечатление, че за размерите си е голяма дърпалка и до последно беснее като торпила, но извадиш ли я от водата умира доста бързо в конвулсии, а още по-бързо даже ако има и кръвозагуба, нанесена от убождане по тялото или главата на някое жило на куките. Рибата удари край брега в момент, когато Мишо забърза примамката, за да я изважда от водата и да прави набързо следващото подаване:

Малко след 14 часа спряхме с риболова и беше време за почивка от дългия път и сондирането за риби по бреговете. Настанихме се в семейното хотелче на метри от морето, което си бяхме резервирали предварително. Попаднахме на много добра и вежлива гръцка стопанка, с която бързо си допаднахме. Много се радваше жената, че има клиенти в тези смутни ковид времена. Разопаковахме багажа и почнахме с планировката, знаейки вече какво е положението и каква слука може да очакваме. Трябваше си и подготовка за риболова в следващите часове, поне за мен – разопаковане на новите примамки и навиване на ново плетено влакно на Stradic-а. Знаете, че всеки път като съм някъде за риба имам поне една нова примамка, която пускам на вода. Голям любител съм им и затова така – нещо, което отдавна вече ми е станало като обичай. Този път, обаче, новите нещица бяха малко повече на брой от обичайното: 🙂

Избрах да навия на Stradic-а новото осем нишково плетено влакно на Gosen – Roots, в разфасовка от 200 метра и размер #1,2.

Таргеът, с хеви такъма, ми бяха евентуално едрите лавраци, ако ги има в района и разбира се бунакитата, които вече установихме, че ги има и са там. Част от новите морски воблери, които разопаковах, бяха от новия модел на DUO – Tide Minnow Lance в размер 120 и 140:

За бунакитата – тези все още непонятни риби за мен (защото не съм срещал и улавял такъв вид морска твар към момента), мислех да предложа DUO Rough Trail Blazin в размер 92, който, според един мой гръцки приятел от Тасос, е доста успешен за тях, за маятико и паламуд:

Наред с воблерите подготивх и едни евтини метални пилкери на FilStar с грамаж 20-30 грама. Честно казано, металните примамки не са ми силата – хващал съм основно сафриди с по малки грамажи. Знам, че в определени ситуации те са много добър избор, като се постигат по-големи дистанции, отколкото с воблерите:

Дотук с подготовката и примамките. Хапнах и легнах да дремна за 2 часа, като идеята бе да ловим от привечер докъм 24:00 часа.
Към 18 часа бяхме на място, като колеги ни разказаха, че в късния следобед бунакитата били полудели край брега и са се хванали 10-тина бройки, след което рибите отпрашили навътре и не се появили повече…. Мдааам баш като ни няма и почиваме – тогава ще полудеят! Ама такова е понякога… 😀
Та, до 23:00 часа вечерта – нищо! Абсолютен КЕНЕФ без никакъв рибешки живот. Масово капо в целия район, а така да се надявахме поне за някой лаврак или баракуда!? Мишо май най-добре направи, като отиде към 21 часа в близката кръчма да похапне калмари с новодшлите ни морски другари…. 🙂 Аз си настоявах, но уви – няма пип…

Добро утро Ситония – още сме тук и ще ловим!! Ставане малко преди 5 часа сутринта и газ да посрещнем изгрева на плажа. Времето беше доста облачно и хладно.
Заложих на плитчините в търсене на лаврака, обаче – ни вест, ни кост от него цял час. Единственото ни кълване беше този дракон, който хванах на един готин плиткогазещ воблер на Zerek – Tide Trail:

Изнесохме се от този плаж набързо и отидохме на един друг – там нищо, и след това да друг плаж.

Тук, вече, в малко по-скалистата част на плажа, намерихме отново голям пасаж тунакита, които пак си се държаха супер навътре от брега. Предполагаме, че може би са същите от вчера, просто са се изнесли „по-насам“?

Два часа мятане, като цели три пъти имахме възможност да достигнем пасажа с примамките – обаче нито едно кълване…. Направо, да се изяде човек от яд. 🙂 По едно време пасажа изчезна и всичкото очакване за слука се изпари мигом. Накъде захванаха сега тия бунакита – иди ги разбери?!? Доста се чешехме по главите и се чудехме защо наоколо – из района, няма други видове риби и къде може да са те… Даже и рокфиш по близкзите рифчета нямаше!

Към 10 часа се върнахме в изходна позиция на плажа от вчера и зачакахме бунакитата да се появят. Оставих раницата и приготвената въдицата край брега за момента, когато те се покажат.

Вече знаехме, че около 10:00 някъде се появяват по тези места, та единствения ни шанс за слука бе, евентуално ако провокираме на близка дистанция от брега някоя риба от периферията на пасажа, защото вече виждахме, че дори да влезеш в в него рибите на взимат примамките.
Отворих багажника и зачаках голямата поява, като в този момент се показа изпод облаците слънцето и взе да напича приятно.

Толкова приятно, че пуснах задните седалки и се опънах да дремна… уж за малко. Към 11 часа Мишо ме извика, че вижда рибите близо пред него, но бях сънен и изобщо не ми беше до търчане от колата до въдицата – нищо, че е на 5 метра от мен. Няколко секунди след това Daiwa-та му се сгъна и ето, че слуката го споходи с още едно тунаки. Аз пък реших да си извадя телефона и просто да снимам борбата с рибата. 🙂 Няма какво да търча сънен, като бунак след тия риби. Ако имам късмет ще хвана и аз. Това бе моментът на Мишо и реших просто да го заснема, за да му остане един хубав спомен след време:

И така рибите вече се показаха – стига съм спал толкова. 🙂 Време е да се поразкърша! Хванах гьостерицата и почна едно лудо мятане след мятане и изреждане на много и различни типове примамки. Единствената ми слука обаче дойде на евтиния пилкер на FilStar, като ударите бяха на дъното. Реших да проверя какво ства там, като на места дълбочината бе от 25 до 40 метра.

Първом залових най-грозната риба, която изобщо до момента съм хващал – с голяма муцуна на булдог и черна перка на гърба, наподобяваща перката на дракон. Единодушно, с Мишо, стигнахме до извода, че това е грозния братовчед на дракона – звездоброеца. Е, поне добавих нов вид риба в списък, която не бях виждал и улавял. То и с тунакито имах някакъв шанс, ама не ще да ми вземе нито метала, нито пластмасата…. После хванах един малък рак (който как ли изобщо се заши за тройката), дракон и накрая успешната серия приключи с късане на над 50 метра плетено влакно, което се надра и скъса в откоса пред мен, защото закачих пилкера в нещо на дъното и трябваше да го дърпам… Много лоша загуба е това – на дълъг метраж влакно и успешна за момента примамка….

Последва отново смяна на редица примамки, безрезултатно влизане в пасажа с бунакита и часове на нулева слука при нас на каквато и да е риба. Един колега, обаче имаше късмет и успя да хване цели две, но бая търчане му удари по плажа.
Помятахме до залез слънце, но отново нищо – решихме, че няма смисъл от повече напъване и се отправихме към хотелчето.
17.04.2022 – трети последен ден. Нощеска беше вилняла буря, като на сутринта всичко бе спокойно. Решихме, че няма смисъл да ставаме по тъмно и е хубаво да поспим малко повече, че после път ни чакаше към България.
Ето го и моренцето в 07:30 часа сутринта – почти спокойно и…. КЕНЕФ. Не се виждаше никакъв живот на хоризонта!

По плажа можеше да се видят всевъзможни умрели твари, които бурята бе изхвърлила. В полезрението ни попадна и една мурена. Аз отначало я помислих за мугри, после за конгер, но накраая се съгласих с Мишо, че е мурена (смерна на гръцки), виждайки част от окраската й, която се беше запазила към опашната част. Абе страховита риба с много остри зъби.

Час по-късно атмосферните условия се влошиха отново и задуха силен студен вятър, който непрекъснато сменяше посоката си. По всичко си личеше, че се задава следващата морска буря с наближаващия студен фронт. В този ден тунакитата така и не се появиха на фронта. Явно бяха отпрашили нейде. Направихме една последна проверка по плажовете, след което към 12 по обяд ни запука як дъжд – време беше да ходим до хотела и да приготвяме багажа за отпътуване.

Общо взето като обобщение на всичко: видях нови прийоми; посетих нови места; запознах се с нови български рибари; хванах нов вид риба, пък и видях още два нови (нищо, че мурената беше умряла); проспах на два пъти приближаването на пасажите; пробвах нов такъм и примамки, а и отморих добре. Не съм капо, но то не е изобщо за хвалене това, което хванах. 😆 Нечовешко е да намериш рибите, а те да не взимат и само с влажен поглед да ги гледаш… Определено някой друг път ще има реванш за мен с тия тунакита.
Предстои скоро трети рунд. Морската болест е лоша работа и отърване няма. 😁

До Халкидики и назад – октомври 2021

След фото разказа „По Марица и язовирите – октомври 2021“ е наред следващия, който е на морска тематика – „До Халкидики и назад – октомври 2021“. 
В края на септември се появи идеята да скочим с Мишо до Халкидики. Идеята бе да тръгнем петък и да се върнем неделя. Още от първия ден на октомври започнахме да следим ситуацията на Халкидическия полуостров и да кроим планове. Обаче от кой петък и до коя неделя през октомври….. стана едно разтегливо понятие. За наше огормно съжаление точно там се настани един адски циклон, който чак след 17-ти октомври намали мощността си и офейка… Не искахме да рискуваме да бием толкова път и накрая да не можем да направим и една проводка в морето – абсурд.

Гледайки прогнозата и движението на циклона решихме, че е настъпило време за морския дълъг уикенд – от 22.10 до 24.10. Успяхме да си намерим читаво студио и да направим успешна резервация за две нощувки. На мен ми трябваше едно такова морско пътуване, за да се отърся от личните си проблеми, които ми бяха дотегнали в първите две седмици на октомври. Разбира се в дъното на всяко мъжко нещастие не стои едната риба, а една жена. Честно казано в един момент чашата преля и ми писна. Трябваше ми хубаво разпускане без да мисля за каквито и да проблемации и тем подобни женски простотии, гарнирани с депресивните й състояния и егоизъм… та планираното пътуване щеше да ми дойде повече от добре!
22.10 – време е за нови морски хоризонти и приключения, здравей Халкидики! Излишно е да споменавам, че си направих PCR тест, за да мога да влезна в Гърция и после на връщане в България – добре, че поне цените на тия тестове паднаха значително! : )
Малко след 13:30 часа, докато се спускаме към морето – Халкидическия полуостров е пред нас и в частност насреща ни се появява Атонския ръкав. Времето е с нас, а отсреща виждаме остатъците от гадния циклон, който вилня 2 седмици в района и ни спираше мераците за риболов.

Преди да се настаним в студиото направихме проверка на набелязаните риболовни точки – пристанища и плажове. Запознахме се с местата за риболов и особеностите, които се виждат на пръв поглед от сушата през деня. Пак споменавам, че за първи път стигам да ловя до тези брегове и всичко ми е непознато. Разчитам на способностите си да преценям нещата и опита ми натрупан до момента, за да определя как и с какво да подходя.

За съжаление първите ни опити за риболов бяха безплодни. Все едно в морето нямаше нито една риба…. положението – пълен КЕНЕФ! Направихме надвечерен и нощен риболов, но нищо – дори плахо ударче нямаше. При нощния идеята бе да заловим поне по някоя баракуда, която традиционно се навърта край тези брегове, но не би. Неприятно изненадани останахме от петъчната риболовна вечер и нощ, като решихме да дадем шанс на съботната сутрин и ако до обед нямаме риба или не видим риби – то да предприемем крути мерки.
Спахме няма и 4 часа в студиото и събота сутринта атакуахме отново – още преди първи зори. Надявахме се да видим поне някакви джуруми от лавраци в плиткажите – ама пак греда.

В рамките на 6 часа риболов сменихме 3 горещи точки, обаче нямаше ни вест ни кост от риба… дори и скални риби. В района имаше и други български риболовци, но и те повечето без слука, с изключение на една компания, която предния ден по чудо бе уловила само един класен торук. В крайна сметка аз успях да „спася“ капото с едно бебе октоподче, което улових на DUO Ryuki Spearhead 80S SW в цвят Belone!!

Оставих воблерът да пропадне, поклащайки се до дъното, привиждайки ми се уж, че пред мен има добър октопод. Дръпнах пак воблера от дъното, за да пропадане и в момента, в който пропадна пак там – октопода го сграбчи и засякох моментално с Venom-а, но накрая се оказа бебе октопус – пречупванията през водата в дълбочина лъжат за размера на нещата. : )

Понеже НЕ СЪМ от алчните хора-мръвкари, пуснах бебето обратно в морето – да си живрука, благодарявайки му за шоуто. Все пак си е под норма!

Около обед се върнахме в студиото и с Мишо и взехме съдбовното решение – стигнахме до Халкидики, а сега е време да дадем назад! Оставаше ни още ден и половина за риболов и не си заслужаваше да го прекараме там в капо…. Нямаше нотка надежда нещо по-добро да се случи за нас, анализирайки ситуацията в 20 км брегова ивица и четири горещи риболовни точки, на които по принцип се въртят риби. Ами такъв ни бил късмета…. Благодарихме на хазяите за гостоприемството и се извинихме за отмяната на втората ни нощувка. Хората ни разбраха правилно, защото и те усещаха, че риболов няма, за което също изразиха съжаление…
Набелязахме ново място за риболов в Северна Гърция и успях да договоря нова нощувка. Собствениците на хотелчето ми потвърдиха, че в района им има риболов, което бе чудесна новина – излизали кокалита и някой друг лаврак от брега. Това на фона на Халкидическия полуостров си е отлична новина за нас.
След няколко часа път се настанихме в хотелчето, захвърлихме всичко ненужно, пихме по една студена вода и се запътихме към близкото пристанище!

Първоначално заложих да пробвам кокалитата с бързи проводки на DUO Tide Minnow Sprint 75, предвид късния следобед…. обаче се почна едно… буквално търмъчене на кефали! Тия толупи се бяха настанили в целия порт на големи пасажи. След третия „изтърмъчен“ такъв си казах, че е време да сменя мястото и да не задържам повече от трите такива риби. Просто това не е риболова, който търся. Аз така до вечерта може и 30 кила да направя – обаче, срещу принципите и веруюто на спининговия ми риболов е тази ерес. : )

Постепенно тръгнах към върха на буната на порта, но без резултати. По едно време и Мишо се появи насам, но нямаше нищо интересно за отбелязване.
Времето вече беше напреднало много и в един момент от вътрешния край на буната успях да уловя първото кокали на Ryki 60S! Да обаче слуката бе много слаба и на късмет хванах цели две риби – в интервала от 18:15 до 18:50 часа…. Второто ми кокали ме изненада шокиращо – на Rapala X-Rap Saltwater 10, но явно глада е по-силен от всичко…. С този воблер търсих по-конкретно някой лаврак.

С оглед на слабата слука се върнахме обратно в хотелчето за почивка и вечеря, а след 22 часа се пуснахме на разузнаване вътре в порта – за едночасов риболов, завършил с гръмко капо.
Планът за сутринта бе да не си губим времето вътре в порта, а директно да ходим по камъняците на буната и да причакаме евентуално кокалитата, че не се знаеше кога влизат и излизат.
На зори бяхме по камъните, като постепенно започнаха да прииждат и други местни и български риболовци. Очаквахме, че още с първите замятания ще имаме слука, но нищо подобно. След 20 минути замятане, слънцето започна да се показва над хоризонта, а с това събитие взеха, че влезнаха и риби. Стартирах с едно кокали на Ryuki 80S, след което друго ми се откачи. В същия момент Мишо улови пък три на силикон. Чакай малко…. на силикон ли? Стана ми интересно на какъв и кой точно силикон успя да ги хване, та отидох до него да погледна.

Оказа се, че успешното силиконче е на Westin – Sandy Andy в малкия размер, а кокалитата му налитаха като обезумели, поглъщайки го чак до карабината на линията му. Досега никога не бях ловил кокалита на силикон и ми се стори супер успешно. Реших, че сега е момента да пробвам нещо ново и да напипам правилната тактика.
Върнах се на позиция и в този момент той дръпна още едно кокали. Приятно очуден останах от тази успеваемост и реших да потърся в моята кутия подобен ключ към успеха. Ясно е, че не разполагам с точно този модел силикон, но все пак трябва да имам някой, който да отговаря на описанието – натурален цвят, шумна петичка, издължено тяло и с почти същия размер. Добре, че всеки път мъкна с мен една раница с примамки, та бръкнах в нея и извадих кутията със силикони. Огледах всички и най-подхдящ ми се стори Daiwa Tournament D’fin Shad в размер от 3 инча (7,6 см) със 7 грамова глава и бяла кука Filstar първи номер. Добре, вече имам силикон, който мога да пробвам, обаче как да го водя… Поспрях се малко да погледам моя партньор кво и как им го причинява и разбрах, че успешната проводка е най-баналната и досадната – максимална дистанция и равномерно водене в подповърхностния воден слой!!
Прилагайки гореописаната тактика, след 4-5 проводки имах много добър удар и успях да го отразя с Venom-а! Ето, че улових първото си кокали на силикон! Кепнах го и ето на – беше глътнал силикона до куката, като се беше закачил много здраво.

В оставащото време от сутрешния заход продължих да настоявам на същия силикон и да се занимавам с тая новост за мен. Успях да уловя още три кокалита, докато през това време Мишо вече кепваше десетия на Sandy Andy-то. Толкова му бе успешен риболова, че успя да привлече към себе си погледите и на другите риболовци – евала за което!

Разбира се, заходът на кокалитата не бе от дългите, но все пак успяхме да го хванем и да уловим риби. В този ден се зарадвах много, че успях да намеря сред всичките си примамки ключ към успеха в практикуването на улова на кокалита със силикони и да напипам верния ритъм в проводката. Видях и научих нов прийом, за който досега не съм се и замислял да проучвам кое как става, защото обикновено кокалитата ги дърпам на метални джигчета, туичингови или повърхностни воблерчета, но ето, че сега ще разширя познанието и арсенала. Осъзнах, че със силиконите (7-8 см) нещата са доста по-успешни особено, ако имаш точната форма – такава като на Sandy Andy. Кокалитата налитат много по-смело и уверено – като обезумели са, и буквално засмукват силикона, като спагета, чак до карабината, а отделно от това единичната кука в 90% от случаите винаги се забива супер надежно, спрямо тройките на воблерите или джигчетата и откачанията на рибите са много по-малко при тръсканията и ваденето им на брега. Надявам се, че чрез настоящата публикация и някой от вас е научил това-онова и се е докоснал до тази рибарска тънкост при риболова на кокалитата в Северна Гърция от брега.
Това бе и последното ми морско пътуване за 2021-ва година, защото Covid мерките зверски се затегнаха отново и нямах никаква възможност за морски посещения през следващите месеци. В общи линии пътуването ми до Халкидики и назад бе разтоварващо, осмислено, приятно и мотивиращо за следващите излети през предстоящата 2022-ра година.

Морски почивки на Тасос през 2021 (част 2)

Ето я и втората част от морските ми почивки на Тасос. Първата част можете да си припомните тук: „Морски почивки на Тасос през 2021 (част 1)„. Тогава посетих острова в края на юни и началото на юли и успях да заловя нов личен рекорд за улов на лефер.
Сега ми предстоеше престой на Тасос в периода от 29-ти август до 4-ти септември. За влизането в южната ни съседка си бях направил ден по-рано бърз тест за Covid, съгласно регламента, като след преминаването на границата на 29-ти август, гръцките власти ми направиха повторен такъв и след две минути пожелаха всело изкарване на почивката на цялата ми компания. : ) Това беше и седмицата от годината, през която направих 3 бързи теста – два на влизане и 1 на излизне…. – толкова много бъркане в носа чак до мозъка и проляти сълзи…. : D
За разлика от предходното ходене, този път нямаше блъсканица и напрежение на ферибота. Доста леко мина и 45 минутното плаване.

Поради високите температури на въздуха и на водата през последния месец на морската повърхност беше „избила“ един вид медуза, която плаваше както в крайбрежието на континенталната част, така и покрай бреговете на Тасос. Имаше абсолютно нашествие на вида Cotylorhiza tuberculata, която погледнато отгоре много наподобяваше пържено яйце. : )

Бръм-бръм…, след около петнадесет минути ни предстоеше да акостираме на Лименас. Откъм островът, обаче се задаваха буреносни облаци, които, гледайки ги отдалеч не представляваха опасност за нас, а по-скоро гледка.

След пристигането в студиото и настаняването набързо, захвърлихме всичко и се базирахме веднага на плажа – няма време за губене трябва да се почива.

Та, да си дойдем на думата – риболова. Първият излет го направих рано сутринта на 30.08.2021. Един час преди зората – в 04:30 часа, бях на малкото пристанище, което си е супер добре осветено. Над пристана бяха надвиснали тъмни черни облаци, които скриваха звездното небе – определено предстоеше лятна буря да се стовари над главата ми, но аз съм там и ще … си настоявам на своето. : )

Сглобих такъма на фона на пристанищната светлина и се отправих към скалите. Докато се придвижвах към и по буната, се ослушвах и оглеждах за джурими (винаги си слухтя), но такива нямаше. Базирах се на „моето място“ и първи избор на примамка ми бе шампиона – DUO Spearhead Ryuki 80S версия SW Limited в цвят Belone. Вече с надрано покритие в зоната на тройките, но все така ловящ. Заметнах го смело в тъмното и започнах туичинговата проводка. Бях направил четири-пет дълги проводки, но нямаше удар.

Ето, че при следващата проводка воблерът е вече пред краката ми, а при вдигането му нещо край скалите изригна и се белна след него. Обаче не очаквах това и съвсем по нормалния начин си извадих воблера. Е, видях, че около мен има някаква настървена риба или риби – предстоеше да разбера? Супер обнадеждаващо ми подейства това разминаване на рибата с вболера точно в краката ми.

В следващите 10 минути имах още два удара – на максимална дистанция в отсрещния плиткаж и на средна, но рибите отново не се зашиха. Прегледах всички жила на тройките, но нямаше нито едно, което да се бе затъпило – всички „жилеха“. Имаше си хищническа активност обаче явно рибите не бяха големи и в тъмното бутаха странично воблера. По едно време, докато водих в тъмата воблера – успоредно край брега на буната, имах зверски удар, който сгъна зловещо Venom-а. Рибата ми взе аванс и… се навря директно под скалата на буната…. Ясно ми бе, че предстоеше да извадя рибата, да извадя воблера или да скъсам любимото Ryuki….. Светнах челникът и се приближих до злочестата скала и започнах някак си да пробвам да издърпам рибата/воблера, така че да не скъсам плетенето влакно на Gosen в размер от 0,6. В крайна сметка успях да издърпам воблера под много странен ъгъл, но на него нямаше риба – жалко ама…. абе, поне ще продължа да пиша история с него. : )
Последваха още няколко проводки и отново удар на средна дистанция в открито море – обаче този път улових рибата. Оказа се, че причинителите на това „дразнение“ са били малки лавраци, почти около нормата от около 25 сантиметра, някъде! Ама си оставаше за мен загатка какво бе онова животно дето ми удари край скалите на буната и ме навря в „9-та дупка на кавала“, да ближа рани….
Изобщо не се полакомих и пуснах лаврачето с помощта на кепа. Апелирам към всички български спинингисти да не проявяват алчност и рибите под и малко над нормата да се връщат обратно! Много често из Фейса забелязвам снимки с точно обратното, което е супер тъпо! Малките лаврачета, маятикота, дорадота и прочие други такива заслужават да станат големи такива. Видеото с пускането можете да изгледате в клипчето, което съм публикувал в края на репортажа.
След около петнадесетина минути хоризонта взе да се просветлява, като успоредно с това пък – времето да се влошава, а циклона да се заформя и да увеличава мощността си….

От гъстите облаци заваля напоителен дъжд придружен с…. най-страшния кошмар за всеки спинингист – светкавици и гръмотвици, които в моя случай падаха на насрещния ми баир и от двете ми страни на пристана. Приклещен съм отвсякъде. Светкавиците бяха в пълния си блясък и озаряваха небето, а тътена от тях – на моменти оглушителен. Може би над час и половина си играх на котка и мишка с атмосфернтие условия – ту замятах за няколко проводки, ту спирах за десет и повече минути, за да не стана на гръмоотвод. По едно време светкавиците така зачестиха, че над 40-сет минути просто стоях с ръце в джобовете под дъжда, махнах си колана на дънките, че е с метална пластина и спининга – оставен полегато на камъните и опрян в раницата на 5 метра от мен, а аз – чакам ли, чакам прозорец за мятане….

Вижте разликата в 07:35 часа и в 09:00 часа…. Всичко изсветля – отиде си лятната буря, а с нея и хищническата активност, която за мен си беше заминала още в 06:00 часа, когато почнах на пресекулки да мятам за по една-две проводки…. Много време изгубено за мятане, докато се разкара шибания циклон, но такова е понякога – по-важно е ние да сме живи и здрави, да знаем как да се опазим в такива моменти, а рибата – все някога ще дойде на куката.

Вече беше станало 10:30 часа и още нямаше друга слука, а и нямаше и подгонвания, при което реших да сгъвам сергията и да отивам на плаж…. Ето ги и примамките, които бях измятал – без да искам съм ги закръглил точно на 10 играча, които през определени интервали сменях:

От всички тях, единствено имах удари и риба на Ryki 80S Belone – в тъмното преди зората!! Ето го в близък план Шампиона! : )

Като се изтеглях към автомобила, забелязах в пристанището под лодките набити доста малки лаврачета. Рибите изобщо не бяха големи – няма и 15 сантиметра (тия бебета изобщо не представаляваха интерес за мен). Досега не бях попадал на такива пасажчета там. Абе определно си беше лаврашка сутрин – ама само дреболяци, която обаче в следващите дни изобщо не се повтори!!

31.08.2021 – този път съм 15 минути преди 04:30 часа на пристана. Надявам се тези 15 минути по-ранно ставане и пристигане да бъдат в моя полза, но ще видим. 
Разминавам се с местен дънар, който е залагал за дънни риби, но нямал слука, като може би подразнен от това си заебава на скалите бутилката с вода, хартиената кутия от морски червеи и едно малко полиетиеленово пликче с 3-4 размразени рибки за стръв – грозна работа, но щом така е свикнал да цапа морето у тях си, което всъщност толкова много му дава под различна форма….
Залагам отново на същото място (скала) – като от вчера сутринта, и се надявам пак да има лаврашка активност – да, ама друг път.  Воблерът е ясен – Ryuki 80S SW Belone! Първите няколко проводки бяха тип „ветрило“, с цел да видя има ли нещо около мен на 20 см дълбочина – в открито море и към пясъчния плиткаж. Ами няма нищо и така в продължение на близо час – все едно мятам в…. кенеф. : )  Смених няколко примамки и пак се връщам на успешното ми Ryuki. Часът подминава 05:20 сутринта, а аз още нямам ударче, а зората скоро ще пукне…. Решавам да пробвам успоредна проводка супер близо покрай скалите на буната – вчера сутринта имах злобен удар там, пък да видим сега дали пак ще има удар?!? На второто подаване ме излепи мощно страхотна риба и пак почна яростна борба…. Груперче ли беше това или стира, октопод или… кракена на Дейви Джоунс – предстоеше ми да разбера?
Включих челника и този път реших малко да скъся дистанцията между мен и нещото, като се придвижа 3-4 големи камъка в посока рибата, а в същото време пазих баланс с кепа в лявата ръка, че даже и навивах с нея макарата. Последва осуетен опит,от мен, за навиране под скала, като дори усетих на бланката как се тръкна повода и брейда, но благодарение на вече късата дистанция и напрягане с все сили на бланката на Venom-a, рибата поддаде и не й дадох шанс за тази опасна маневра. Показвайки я над водата малко се смутих, защото не можах да я определя от какъв вид е на фона на светлината от челника, но продължих смело да я боря до влизането й в кепа. Успях да я кепна и да я закарам не „безопасно“ място за оглед и снимки. Поглеждайки, вече нормално в кепа какво съм уловил, веднага определих рибата – Морска врана със страховити за мен размери! Досега изобщо не бях срещал по тези места риба от този вид, а отделно пък даже не бях улавял подобна! Ето, че за мен изненадата беше пълна – страхотна и късметлийска риба, която може би и вчера сутринта ми е ударила, но знае ли човек колко риби са били там в скалите на буната, или е една и съща…. Последваха снимки и премерване на рибарския метър, който отмери точно 38 сантиметра.

Реших, че мога без никакви угризения да задържа рибата с оглед на размерите й и това, че има отлични вкусови качества, за които съм чел от различни източници.
Продължих с търсенето на морските хищници в различни посоки и с различни примамки и техники, но така и нямах повече удари или подгонвания – жалко. Все се надявах най-малко поне на някое кокали или пък меланура – риби, които все съм хващал там, но уви – няма ги. Слънцето вече изгря, а тишината все така продължаваше.

Упорито настоявах – проводка след проводка, че като си сам не знаеш ще влезне ли пасаж или не, смяна на примамки и техники, но пак греда. В краят на излета заложих да потърся край пристана дреболяка и имах слука на две рибки – морско костурче на TJ Minnow и едно попченцИ на Fanatik Larva 2 инча. Доста пот и усилия вложих на максимум, но като ги няма рибите край брега и това си е шампиоснко постижение. Интересно къде ли бяха кокалитата, меланурите и евентуално леферите, които очаквах през тези две сутрини? Нямаше дори и заргани, а лаврачетата беше ясно, че си биха шута! Какво му ставаше на морето, че при положение предни години дори баракуди са се ловили в този район?

Плаж, море, обикаляне, храна и тумбене

Отново ще залитна за малко в страни от темата за риболова. Разбира се на Тасос не всичко е риболов. Има и морски дарове, които приготвени и сервирани от местни майстори в ресторантите са страхотно угощение и просто няма къде другаде да опиташ такова качество и вкусотия! Порционите са големи и тумбенето е гарантирано, като изтощението от плажа, слънцето и плуването (не, че съм голям плувец, ама пак влизам да плувам за до 2 пъти на плаж) го компенсираш с вкусната храна, която в Българските курорти няма как да я достигнеш, че там само гледат как да те прецакат не само в грамажа, но в качеството и цената. Даже свинското, телешкото и агнешкото на гърците е по-вкусно от предлаганото у нас и все едно е сготвено на друга Планета. Абе истинска работа, а не фалшименто като при Булгаристана. Естествено, на плажа не плащаш кинти за едната сянка – шезлонг и чадър, а само за вкусна храна и напитки към заведението на което са те, а цените са супер достъпни за всеки! Ако пък искаш да си поседиш за час-два на плажа или даже повече без да се съобразяваш с концесионери – има супер много дълга плажна ивица, която си е напълно свободна, а не тук като при нас – да няма къде свободно да постелиш плажната кърпа и да забиеш чадъра.
Отделно, в местното магазинче за сладки работи и други стоки има еееедни яки портокалови корички залети с шоколад, които ги правят в Солун и са страхотни – препоръчам ви ги, ако ги видите някъде взимайте кутии.

Искам вметна няколко реда, че обиколката на Тасос по крайбрежното шосе е около 100 км и има какво да се види в различните му кътчета – абе яки гледки да искате…. душата ще ви се напълни. Ето малко снимки от разходките, които направихме. В снимките има и едно растение, чийто цветове супер много приличат на….. четка за бутилка! : D Видя се на хоризонта и една подводница… : )

Хоп – стига толкова отлконение с разходки, храна и плажуване. Оставям на вас другите неща, че да има какво да видите и да опитате – има и други неща за посещаване и обикаляне.

ПримамкиТЕ

Дааа и при това ходене до морето си бях запасил раницата с нови морски примамки, като една малка част от тях ми бяха подарък за именния ден, който по принцип не празнувам, че ми е натрапен от БГ поповете преди няколко години, ей така за уплътняване на календара… : )
Та, новите герои в списъка с примамкиТЕ, са:
– Rapala Max Rap – „тежката артилерия“ в атака, в три различни размера и цвята;
– Shimano Exsence Galaslide – може би един от най-шумните уолкъри, които вече имам;
– Autowalker 115S – един нестардантен морски уолкър (потъващ), с яка холограма, който според мен трябваше да го имам в кутията;
– DUO Spearhead Ryuki 110S SW – версия, която нямам, в цвят Sardine;
– Zerek Tide Trail – един супер-дупер специфичен морски воблер в три цвята, които когато го заметнете в пясъчните или рифовите плитчини ще разберете къде му е силата, а има и супер мощни морски тройки;
– Rapala X-rap Saltwater SXR – в размер от 100 мм и готина натурална разцветка, която под различен ъгъл на светлина блещука с цветовете на дъгата, а какъв туич има на около 1,5 метра под водата – там му е силата…;
– DUO Tide Minnow Sprint – това са спринтьорите на DUO с умопомрачителния им дизайн, които търпят и туич, а лошото е, че хубавите „люспи“ се изтриват от супер острите жила на торйките, но аз вече съм свикнал с това – те повечето морски воблери са така;
– DUO Tetra Works Tetra Jig – метален джиг в размер от 12 грама, с който много от вас имат вече успехи не само в солени, но и в сладки води.

Толкова с новите „гоблери“, с които ще запълня празнотата в кутията с морските примамки и ще задоволя любопитството и „наркоманията“ си към тях, че нали знаете – голям любител съм на примамките, абе от всичко по малко да имам. : )

Връщам се на риболовните излети. Първи септември – целия ден го пропуснах, изобщо. Реших малко почивка от риболова да си дам на фона на усетената от мен силно затихваща активност на рибите и с компанията да направим целодневна обиколка на острова.
Обаче на 02.09.2021 сутринта сконах пак до кея. Малко преди 05:00 часа бях там – все едно малко дете очакваше поредната изненада, а звездното небе се виждаше добре на фона от разпокъсаните облачета – луната грееше в цялата си прелест. 

Последваха замятания едно след друго – неспирен залп след залп…. почти без почивка, колкото само да пия вода и пак атака. Обаче, слуката я нямаше – нямаше ги рибите! Едно след друго упорито замятане, защото в последните години без да има каквато и да е активност на повърхността се оказва, че влизат риби за няма и 15 минути и изчезват…. Този път обаче даже и не влезнаха… Докато в един момент…. изреждане на примамка след примамка… Ryuki след Ryuki…. по никое време в 08:15 часа, когато вече беше напекло яката, имах така чакания удар! Смених от Ryuki 80S цвят Sapphire Lux (нова готина разцветка, която пуснаха от DUO) пак с Ryuki 80S, но SW цвят Belone – моя очукан герой! Още на първото замятане имах удар и риба – цяло едно кокали…. Тази случка още един път ми доказа, че дори и да има една риба в морето този воблер ще ми я хване!! До 10 часа, обаче, си останах само е едното кокали и се прибрах да се приготвям за плажа. Ако знаех, че ще е само едно щях го пусна, но… задържах го.

На фона на вече нулевата активност на морските хищници, се чудех вече много какво да правя – да ходя ли още на риболов или не… Реших смело да атакувам отново същия ден, но надвечер. Този път смених мястото, че нямаше смисъл да набия четвърти път пак на същото. Резултатът бе едно гръмко капо. Капо… ама гръмко като гръмотевиците от 30-ти август…. За мое успокоение, капото не беше само при мен. Запознах се с един готин местен гръцки спинингист, който също споделяше моите наблюдения и дори се очуди, че предните дни съм успял да хвана изобщо нещо. Разменихме си контактите и следващия път, като съм на Тасос, се уговорихме да направим няколко риболова, че доста си допаднахме във вижданията и стила на риболов – абе двама непознати готини хора, дори и да се срещнат на един… остров, надушат ли се си стават приятелчета! Казах му, че планирам утре сутрина пак да направя на това място едно последно… може би капо и ако иска да се присъедини към мен, но човека си имаше ангажименти в програмата му за трети септември.
Та, ето на – вече е 03.09.2021 сутринта, след около 4 часа сън съм на път да направя последен опит преди да си замина на следващия ден. В 04:40 бях „на стража“, а звездното небе беше в пълния си блясък – пълна красота, която само ние любителите риболовци ще разберем и оценим, но не и жените ни, макар, че им „сваляме звезди“, като сме в начална фаза на връзката! : D  Да обаче, до 8 часа сутринта нямаше абсолютно каквато и да е активност или удари на примамките ми…. Все едно мятах в… кенеф! А предишни години точно в този период са се правили добри риболови – не от мен де…. Е, такова ми се е паднало – година с година не си приличат, седмица със седмица (все една седмица съм закъснял или пък съм подранил… Абе баси цикъловшката работа, ако ме разбирате. Как да му хванеш спатиите на това нещо? : D ).

Замина си кораба с туристите за целодневна обиколка… чак ме снимаха тия хора, че явно нещо колоритен съм им се видял….
Аз, обаче, трябваше по някакъв начин да извлека максимума от ситуацията и да не си тръгвам с капо от Тасос – бахти резила ще съм…. Смених тактиката и започнах да чопля скални риби (rockfish). Оказа се, че изобщо няма да е лесно, защото в рифчетата наоколо почти нямаше риби за силен и надъхващ LRF.

Всичко на всичко успях да изчопля от процепите малко риби от 3 различни вида. За мен това си бяха обичайните заподозрени – морските костури, ханос и едно едро и тлъсто попче, което се забучи уставно за тройката на моя DUO Шампион – Ryuki 80S SW Belone, който ползвах като джиг на пропадане (вижте в краткото видео най-долу)! Такъв удар с няква хипер скорост ми направи (изскочи за атака, като ужилен заек от дупка), че ми „спря тока“ тая малка риба. Останалите риби успях да измъкна от процепите на силикон – Baith Breath Bugsy 2,5 инча. Имах в кутията си разни остатъци от това силиконче – къде без опашка или пък скъсени, раздъвкани или скъсани на 60% от дължината им, които свършиха отлична работа. Не се разминах и без скъсване в скалите на 3-4 силикона – няма как, дори и с 2 грама глава се къса в рифа от брега. Ама нали съм свикнал със същата скорост да късам силикони на наща Марица, та к’во ми пука…

Последения ден от почивката го писах „дъждовен“. Наспахме се и после плажуване преди планираното отпътуване. Хванахме ферибота, който беше между 15 и 16 часа следобед. На него се качихме точно… 4 коли, които… ни натъпчиха като „сомове в подмол“ на горната палуба – ебати тъпотията, но спазваме правилата на Капитана…. Не съм споменавал, но като цени за пътуване ни струваше по 4,50 евро за възрастен и по 22 евракита за голям автомобил, че моя е дълъг – малко над 4.70 метра (това в посока)…
Междувременно на пристанището пристигна нова партида туристи, като ферито им се разтовари за около 10 минути – автомобили, тирове и пешеходци, което си беше бързо.

Чао Тасос, до скоро!

Беше ми много приятно, забавно и разтоварващо да съм при теб! Предусещах, че идва време за нови морски подвизи и повече свободно време за тях през 2022 година.
За финал на този репортаж добавям и краткото видео, с видеокадри, които заснех по време на излетите и почивката:

Морски почивки на Тасос през 2021 (част 1)

В две части ще ви разкажа за двете си морските почивки, които направих в Гърция на остров Тасос през 2021-ва година. За разлика от предишната година, този път имаше малко по-интересни моменти в риболова. Разбира се и сега „пуснах на вода“ нови примамки, които ще ви покажа по-долу, а най-долу ще публикувам триминутно късо влогче към YouTube.
За първи път посетих Тасос през юни 2017-та година (все едно беше вчера) и от тогава насам острова се превърна в едно от задължителните мяста за морската ми почивка, като наблюдавам през годините, че почитателите му се умножиха значително – явно има защо. За предходните ми ходения до Тасос можете да се информирате от репортажите в секция МОРСКИ РИБОЛОВ.

Започвам разказа с малко предистория. Знаете, че през 2020-та година международното положение значително се влоши заради пандемичната обстановка от COVID-19 и редица страни затегнаха яко контрола по границите си, с цел ограничаване разпространението на вируса. В началото на годината изобщо не стоеше пред мен на дневен ред каквато и да е почивка в чужбина или България, докато не се изясни ситуацията. Редица страни в света обявиха истерично въвеждането на извънредно положение – масови локдауни, КПП-та, супер строги здравни мерки и масова изолация. Сложихме за първи път маски на лицата си, дори докато се разхождахме на открито и ограничихме социалните си контакти. Все неща от които един нормален човек да полудее, защото свободата на придвижване, живеене и прочие бяха ограничени зверски от местните власти – абе пълен холивудски филм. През лятото на 2020 вече всички бяхме запознати с новото „неизвестно“ бъдеще, в което трябва да живеем с гадния вирус и мерките лека-полека се разхлабиха. Това ми даде шанс моментално да планирам една така жадувана от мен морска почивка на Тасос – за 6 нощувки в началото на септември. Тогава за първи път си направих и PCR тест, струващ 120 лева, за да мога да премина границата безпроблемно, доказвайки че съм здрав.
Пребиваването ми на Тасос премина много добре. Единственият минус, който мога да отбележа е, че тогава риболова отсъстваше, трайно! 🙂

Разбира се изпробвах нови примамки, действах по познатите места, използвайки тактиките, които са ми носили успех. От големия набор примамки, се открои като успешна точно една, която през 2021-ва година затвърди първоначалните ми впечатления и ще видите защо!! 

За първи път в кутията ми влезна DUO Spearhead Ryuki 80S версия SW Limited в цвят Belone – красота в дизайна (както винаги), страхотен кастинг, снабден със супер остри бели морски куки на Decoy и холограма, която всъщност се оказа печелившия ми коз да уловя поне „едната риба“! 

Сутрешни излети – много преди първи петли, вечерни излети до 23-24 часа, ала риби никакви. Все едно замятах в тоалетната чиния…. Никъде не се видя подгонване от хищник, нямаше пасажи от каквито и да е риби, а рокфиш пък изобщо. Зарганите и те липсваха и риболова бе толкова отчайващ, че когото и да срещна по кейовете и буните в селцето – клати глава и ми казва „- Удар нямам…“. 
Едва при един от излетите ми на 4-ти септември вечерта имах слука на две риби, но уловени с голям интервал помежду си. Изобщо нямаше дори никаква индикация, че пред мен има риби… Много сменени примамки и техники, но карая само морското Ryuki в цвят Belone се отчете и ясно видях, че разликата я направи холограмата, защото и на другите ми Ryuki-та в този и другите размери нямах удари…. В следващите два дни до края на почивката, обаче, бях отново пълно капо. 😀 Има и такива дни – част от особеносттите на морския риболов от брега в Гърция.

През новата 2021-ва година нещата с пътуванията вече стояха по друг начин. В края на март пипнах и аз „мръсната гад“, което ми донесе 14 дни изолация вкъщи като всичко ми мина за няма и 5 дни – все едно бях се разболял от лека настинка. Появиха се „по-неболезнените“ бързи тестове, които ни послужиха за вариант на „по-удобно“ и бързо преминаване на границите. За съжаление и аз съм един от над стоте хиляди българи, на които короната им е открита с бърз тест и поради това ЕС не ни издава зелен сертификат за свободно пътуване в рамките на съюза – пълна тъпня…, та се налагаше всеки път да си правя бързи тестове в лаборатории, като независимо от това след КПП-то от гръцка или българска страна пак ми правиха пак бърз тест. Наложи се в рамките на една седмица да си направя 3 бързи теста, като всичко беше наред.
В края на юни дойде заветния момент за почивка на Тасос. Бях изпушил тотално от многото бачкане, разни простотии, ангажименти и оная 14-дневна карантина – абе трябваше ми едно сериозно разпускане без да мисля за никви неща освен за почивка, хубава храна, спане, слънце, плаж и риболов.
Ето ме – на 27.06.2021 съм на ферибота Керамоти-Лименас. Няколко седмици преди това бяха отменили строгите мерки за влизане в Гърция и хората се бяха втурнали като гладна глутница вълци да почиват в южната ни съседка. Нормално – разбирам ги всички, нали и аз бях затворен и ограничен да пътувам. 🙂

Още малко и акостираме с машините на любимия Тасос – строени и увълчени като спартанци на боен кораб за атака! 

Последва бързо настаняване, захвърляне на багажа в студиото и газ към плажа да почивам. По традиция, първата вечер бе отредена за среща с познатите приятели от местния ресторант, а след това и за вечерна разходка до близкия кей.

Ходенията ми на риболов бяха основно: много рано сутринта докъм 10-11 часа и един час преди залез слънце докъм 23-24 часа, като направих всичко на всичко 4 излета. Преди да разкажа как протече риболова, ето няколко реда за нещата извън тази тема – паузите между търсенето на морските хищници. Досега бегло съм ги споменавал в другите ми фото разкази.
Плажуването: чист пясък, прозрачна и чиста морска вода, подредено плажно заведение с шезлонги и ВИП зона, със супер добро обслужване и храна. Разбира се без такси за използване, но със задължителна консумация на напитки, храна или каквото друго ти хареса от услугите им. Преди обед похапвах плодова салата, като всеки ден те бяха с различни плодове (каквото са заредили все пак) и с доста голям грамаж, покрити с кубчета лед – за допълнителна свежест. После около обяд гирос или огромен клуб сандвич с пържени картофи, а за капак пухкава поничка, напълнена със страхотен шоколад и уникална финна бяла пудра захар – най-яката, която някога изобщо съм опитвал в живота си!!! От време на време по плажната ивица минаваха едни пичове от далечни африкански страни – „мениджъри директни продажби“, показвайки и продавайки стоката си от всякакво естество, но видят ли те, че си заспал – не те занимават. Първото нещо, което казват, когато искат да установят контакт с теб бяха следните фрази: „Hakuna matata“, „Hey my friend how are you today“, „Peace my bro, Bob Marley“ и други такива. 🙂 

След прибирането от плажа – баня, „спанак“ за около два часа и после ходене на вечерно угояване до любимия ресторант, комбинирано с разходки по главната крайбрежна алея. Порционите в ресторанта бяха с такива грамажи, че може да се пръснеш от ядене и да ти остане, а като цена/качество – просто нямаше равно не само наоколо из Тасос, но изобщо където и да съм бил – било то в България или в съседните й и малко по-далечни страни. То затова и почти нямаше свободна маса и се налагаше след плажа да се запазва предварително маса, че иначе увисваш. Персоналът – изключително готини хора, с които през годините си станахме повече от познати. От ресторантът напълно безплатно ти осигуряват една кана със студена вода и за финал – малък десерт, който да ти дозатапи и последното празно място в стомаха. Любимото ми десертче беше крем питата, а пък преди нея се отядох на страхотни калмари, октопод на скара, паеля и уникална свинска пържола с бронтозавърски размери. 🙂 

Време е да разкажа и за другата страна на почивката – риболова. Разбира се, помъкнах към Тасос и някои нови за мен – воблери и силикони. За съжлаение всички знаем, че цената на един морски воблер е колкото тази на два или три сладководни, та този вид риболов не е от най-евтините. В тези моменти си напомням, че целта оправдава средствата и се успокоявам , някак си. 🙂 Абе, обичам като ходя някъде, да имам с мен по нещо новичко да помятам – мания си ми е. Някои от примамките са доказани ловци при надлъгването с морските хищници, а другите –  имa тепърва да се доказват напред във времето. „Топ убийците“ в списъка са Assassin-ите на Шимано в три различни варианта (обичам по-натуралните цветове):
– Shimano Silent Assassin 99S;
– Shimano Silent Assassin Flash Boost 99F;
– Shimano Exsense Silent Assassin 129S;
– Shimano Agake 120F;
– Little Jack Sayoris-Z 99;
– Storm Biscay Minnow 90;
– Storm Biscay Shad 90;
– Bait Breath Slow Swimmer 3,5 инча.
Всички тях можете да разгледате в снимките по-долу:

В допълнение, този път бях взел кеп с телескопична дръжка и монофилна мрежа, за да намаля броя на гелетата от камъните и едно резервно осемнишково плетено влакно на Gosen W Hard Type 8 в размер #0,6. Малко по-късно и двете придобивки влезнаха в употреба, като влакното го навих на резервната шпула на Stradic-а, че още на първия излет претърпях неизвестна загуба на метраж от Egibito Special-а, а на морето си трябва да имаш влакно на шпулата, за да може да покриваш дълги дистанции от брега и дълбочини. 

28.06.2021 – време е за първи морски излет през 21-ва година. 🙂 Малко преди 21 часа пристигнах на кея, точно за залеза на слънцето над високите планински масиви на Тасос. Започнах там, откъдето бях приключих за последно с риболова през 2020-та година. Предстоеше ми да разбера дали край бреговете му се въртят риби или не. Както споменах най-горе – предната година риблова бе пълна трагедия и надеждите за нещо „по-така“ не бяха много, но пък тръпката, че не бях ходил да ловя на морето в Гърция от септември 2020-та ми бе „двигателя“.

За мое съжаление, като че ли и сега нещата не бяха по-добре от миналогодишното ходене. На фронтът пред мен липсваше каквато и да е хищническа активност, а мясото бе супер перспективно. Започна извъртането на какви ли не примамки в различни размери – от повърхностни воблери, до силикони и метални джигове. Скъсах неприятно един-два силикона в камъните, протрих плетеното влакно на неизвестна дължина, но това не ме спираше да упорствам отново и отново. Тъмницата настана след 30-тина минути, ала пасажи от риби никакви…. И така, както си нямаше активност, от нищото, имах удар на максимална дистанция от тип странично завличане на воблера, но рибата не се заши на тройките или по-скоро моментално се откачи. Това даде импулс за бързо прибиране на воблера и последващо замятане на максимална дистанция. Очаквах почти на момента да имам удар, но уви. Хипербързо прибиране на воблера и отново замятане – и така още 3 пъти. При следващата проводка имах отново удар, но на доста къса дистанция пред мен – на около три метра от скалния бряг. Агресивна атака срещу Ryuki-то, която бе стряскащо отчетена в тъмницата от бланката на Venom-а. Светнах челника и докарвайки рибата пред скалите я кепнах успешно – едър напорист сафрид (КОкали)! 

Линията ми пострада от мятането на рибата в кепа и загубих ценно време за риболов. Изобщо не се поколебах – извадих ножа и оправих „гоблена“. Седем-осем минути си минаха в рязане и превързване в тъмното – добре, че имах челник…. Заметнах отново Ryuki-то, очаквайки следващия удар. Надявах се рибите да не са единични и да се застоят в залива. Да обаче, до 23:30 часа нямах никаква друга слука. Явно бях оцелил мимолетен заход на единични риби и правилната примамка в точния момент! 

Прибрах се към 00:00 часа, поспах за около 4 часа и на следващата сутрин – на 29.06.2021, в 04:40 часа бях на другия кей – да проверя какво е положението там. Базирайки се на опита ми през годините назад – вече ми беше повече от ясно, че играта на рибите е 30 минути преди изгрев или след залез – за около няма и 10 минути заход, като пасажи няма, а само някакви единични риби влизат и бързо излизат. То нямаше и какво да ги задържи – няма я плячката от дребна папалина, гавро или зарганчета. 
Оказах се повече от прав – ранния сутрешен риболов ми донесе само един сафрид в тъмното преди зората, на същото Ryuki Belone! Дори след изгрева не спрях да правя неуморно проводка след проводка и да сменям примамките, но риби НЯМА…. Дори и за корморана нямаше риби, който реши, че няма смисъл повече да се гмурка и излезе на камъните пред мен да се напича и суши. 🙂

30.06.2021 – вечерен излет на първоначалното място, завършил с фамозно и гръмко капо.
Имах две риби за три ходения – абе хич не ми беше добре откъм риболов. Затова компенсирах с почивха,събиране на тен и тумбене на корема в следащия ден и половина.

02.07.2021 – един последен напън за нещо по-добро откъм слука.
От около два-три дни времето в България се беше развалило и почти в цялата страна имаше проливни дъждове, които захождаха и към северната граница на Гърция, но на Тасос всичко бе спокойно и слънчево. Единственото „тревожно“ в прогнозата за втори юли на острова беше, че следобед ще има дъжд с гръмотевици – според симулационния модел на софтуера, който наблюдавам през смартфона…. така се и оказа малко по-късно през деня. 🙂 
Още в 04:30 сутрина „цъфнах“ на кея, а там – под уличното осветление, заварих ей тези палави вагабонти, надзиравани естествено от родтелското тяло. 🙂

Реших, че вътре в кея няма какво да търся и с бърза крачка се запътих към „върха“ на буната. Идеята ми бе да ловя в открити води, като там да дебна хищниците, които влизат или излизат тепърва в посока към или от кея, ако евентуално има такива. 
През цялото време, от кея до буната, постоянно слухтях и оглеждах в тъмницата за хранещи се риби, обаче такива наченки липсваха… Светлините на селцето ми помогнаха да се придвижа по големите бели камъни без да светя с челника и да се издавам на рибите. Съобразявах се и много да не тропам по буната, докато подскачам от камък на камък. 
Нито за миг не се поколебах да заложа, в тъмното, първо на DUO Spearhead Ryuki 80S версия SW Limited в цвят Belone! Вече знаех, че това ми е печелившия коз от кутията с примамки, напук на останалите! Освен това, предната вечер бях навил чисто новото плетено влакно на Gosen Hard Type 8 в размер #0,6 и бях готов за далечните кастинги. 
Понеже е тъмница и не знам какво може да се случи, а и съм с ново плетено влакно, на което не знам още възможностите – настройвам аванса на макарата чрез дърпане на влакното с ръка спрямо определено свиане на връхната секцияна Venom-а, така че гасенето на удара да го поеме допълнително и аванса. След тази подготовка разпъвам кепа и го поставям на удобна позиция върху камъните, до лявата ми страна.
Първо замятане с цел максимална дистанция. Заматям мощно и чакам воблерът да цопне, като ориентир в тъмата ми е края на измъкването на линията – затварям бигела на макарата и почвам дългата проводка. По едно време усещам, по ъгъла на линията и по-малкото съпротивление на примамката, че воблерът вече се приближава близо до мен – на около 5-6 метра и си викам: „Ех, явно пак няма риби“, очаквайки, че още с първото замятане ще излъжа нещо. Какъв съм оптимист само, а? 🙂 Продължавам да навивам и на около 3 метра от камъните имам мощен удар на Ryuki-то. Засичам мигновенно, а бланката на Venom-а се свива зловещо, като рибата почва да взима аванс – ооооХА!! По поведението на спининга и аванса, светкавично разбирам, че съм уловил едра риба. Зпочна супер мощен отпор на хищника, като държа спининга във всеки един момент напрегнат, за да е изпъната линията, а бланката вече почва да се свива и по долната секция в посока макародържача. Аванса пее малка нощна музика, защото го отвъртам още малко – няма как, трябва да моря добичето. В един момент усещам, че някъде там в далечината тласъците започват да секват и идва моя ред – да затегна леко аванса и да придърпвам към мен рибока. Да обаче той не се предава и усеща, че трябва да прави маневри и номера… На слабата светлина – от лампите на крайречната алея, видях в далечината как лъсва над водата издълженото тяло на рибата и се опулих. Бързо навиване, за да я приводня и да е опъната линията – иначе, има шанс да се отскубне от куките!! И така – още три инфарктни за мен подскока… В този момент осъзнах, че съм уловил по-голям лефер от стандартните (35-40 см), които съм улавял там. Запазвам самообладание и следващата ми мисъл след тази колкото добре е закачена рибата, щом досега не се е откачила, е да съобразя мощността на вълнението и разбиването на вълните в камъните пред мен – трябва през най-удобната просека да я кепна! В следващия момент обаче се сещам тия риби кви зъби на ченетата имат и силно се надявам да не прегризе флурото на Sufix, че е 0,28 мм или пък брейда. Святкам челника и преценявам мястото, като оставям замалко рибата да поведе и да изпъне линията, за да слезна един камък по-надолу. Приготвям кепа и се връщам обратно в играта. Рибата е пред мен и виждам от осветяването с челника, че хич не е малка. Прекарвам я над подводните камъни и пробвам да я кепна….

Да обаче една вълна ми изиграва лоша шега и пропускам. В този момент лефера тръгва наобратно като се потапя надолу. Виждам и усещам как първо повода от флуорокарбон се търка в ръба на подводния камък пред мен, а след това и брейда…. Ееей направо ми причерня и бързо отпускам аванса, за да мога да я оставя да поведе и да променя гадния ъгъл, за да избегна триенето в камъка, като и вдигам едновременно колкото се може по-високо спининга. Рибата поема смело напред и така избягавам гадния ъгъл на триене. Сега обаче почват молитви дано линията и повода да издържат на напъните, ако някъде са нащърбени!
Зората почва да пуква, а на мен ми предстои второ „приземяване“ в кепа, като пак клякам на камъка и внимателно насочвам главата на лефера към главата на кепа – влезе ли вътре рибата е моя!? Успявам от втория път да я кепна, а тя почва да се мята лудо в мрежата. За да избегна нещастието да се освободи от куките и да изкочи от мрежата – се изправям бързо, вдигам дръжката на кепа нагоре и тегля към мен, за да я заключа по-добре в мрежата без да шава толкова.
Победата е моя, а лефера се оказва мой нов личен рекорд – 55 сантиметра. Правя му няколко снимки в кепа и на метъра, като допълнително го хващам и за снимка с грозната ми мутра, след което го задържам. 🙂

Зората вече пукна, а аз превързах наново повода и продължавам да замятам в същата посока, по която ми удари лефера, облавяки старателно периметъра пред мен. Надявах се, че някъде там може да има поне още един такъв рибок.

Втори удар обаче нямам. Сменям с тихия убиец на Shimano в размер от 129 мм, после с 99-ката, после пак с Ryuki-то, след това изреждам силикони, металните джигове и повърхностни примамки – попери и уолкъри с различен размер. Риби обаче няма – дори само да преследват примамките. Няма кой да разпори водната повърхност и да наруши монотонния ритъм на вълните. Взимам си няколко минути почивка, за да мине едно риболовно корабче пред мен и пак продължавам упорството.

Времето взе бързо да напредва – вече е 06:30 часа, но не се уморявам да правя проводка след проводка. По едно време се спирам, че около мен почнаха да се навъртат и кацат оси – нали бях задържал рибата и аромата й почна да ги привлича. Докато си държах спининга и провеждах, една оса ми кацна на  кокалчетата на дясната ми ръка – моментално спрях да въртя и я изстрелях  мощно с пръстите на лявата ръка. 🙂 

Трябваше да прибегна до химическо оръжие, за да ги изпъдя да не ме ужилят – извадих от чантата пръскалото на Bros – червената линия, което ползвам по принцип за нахални мухи, комари и кърлежи. Нафъщях около мен и ефекта бе положителен – осинаторите се разбягаха и продължих спокойно с риболова, без да се притеснявам, че някой от тях ще ме ужили. Досега не бях пръскал с него срещу оси, но за друг път вече ще знам, че помага.

Доста късно – към 08:00 часа, след като бях превъртял повече от половината кутия с примамки и за пореден път бях сложил Ryuki 80SW Belone, имах втори удар на риба –  добро КОкали, което се появи напълно само, ей така от нищото.  

Продължих да въртя до 10:00 часа, но беше напълно безпредметно. Нямаше какво повече да искам и да направя – време беше за един предпоследен плаж, че на трети юли си заминавах към България. Навръщане минах през кея да поогледам дълбините и видях, че рибарите бяха изхвърлили от мрежите си всякакви твари, включително прилов на малки скатове.

В късния следобед се разрази кратка буря в нашата част на Тасос, придружена с много светкавици. Една от тях падна с мощен тътен близо до студиото, където бях отседнал и подпали гората на близкия хълм. Сlед няма и 10 минути се чу вой на сирени и яко бръмчене във въздуха – освен пожарни, гърците бяха вдигнали един хеликоптер и два самолета, които поливаха с морска вода и потушаваха пожара в труднодостъпния терен. След два часа пожарът беше угасен, като най-ефективен беше хеликоптера, който за около минута пълнеше една бака от морето и за още малко повече от две минути минаваше над огнището и поливаше. Вижте видеото след снимките.

03.07.2021 – хващане на ферибота за Керамоти и отпътуване за България. Малко след 13:30 паркирах колата на ферито и като се качих на най-горната палуба рибарското ми сърце едва не спря от шок и ужас – огромен пасаж от едра меланура се беше събрал, като измежду тях се виждаше по някой единичен лаврак и ципура. Рибите, заедно с чайките, плющяха солети и снаксове, които им бяха подхвърляни от туристите през кораба. 

И така – дългия път към дома ме зове, надявайки се през септември отново да имам възможност да почина на Тасос.

Преди Комотини ни подхвана един як пороен дъжд, който продължи и на наша територия. В България вече от няколко дни беше дъждовно и мрачно, но ние носихме слънцето и готиния спомен от почивката в нашите сърца, които да ни топлят в следващите дни. 🙂

На Тасос през 2019

Здравейте приятели!
Имам време да драсна един репортаж и веднага го правя – малко дълъг, съдържателен, но пък поне е по-хубав от глуповатото постване на снимки във Facebook групите без каквото и да е инфо. Този път минавам на морска тематика. Тази година направих две почивки на Тасос – в края на юни и в началото на септември. Риболовът беше по-различен спрямо 2017 и 2018. Тази година се оказа, че юни месец бе по-благодатен откъм слука спрямо предходните години, а септември – не толкова.
Юнската почивка и серия от излети се състоя от 20 до 28. Потеглихме с компанията на 20-ти юни и още на пристанището в Керамоти, се забелязаха риби, като едната от тях беше с големи размери.

Погледнато от най-високата точка на ферибота, рибата

Хубава риба, която просто си се моташе насам-натам.

Очакванията за добър риболов бяха големи – както всеки път. 🙂 Нямах инфо дали се лови нещо или не, то не търсих и такова, защото често ми разваля удоволствието от риболова.

Пътуването до резервираното студио на острова мина отлично, като по време на 45 минутното плаване от най-високата палуба на ферибота зърнах в открити води огромна морска костенурка – толкова голяма досега не бях виждал. Със сигурност корубата й минаваше 130 см в диаметър.
Селцето, в което отседнахме, беше претъпкано. Наблюденията ми са, че с всяка изминала година туристите се увеличават главоломно и лека-полека спокойствието от почивката и тишината вечер донякъде се нарушава. Разбира се, преобладващия брой туристи бяха от Румъния. Ние българите си бяхме малцинство тоя път. 🙂
На 21-ви юни вечерта направих първия набег до кея. През деня, на плажа, бях видял доста лаврачета, като никоя друга година досега и това още повече ме беше накъсало за добър риболов. Към 20:00 часа бях почнал да мятам обаче актвиност на хищници – никаква. Очаквах поне екшън на повърхността да има, но нямаше гоненица. Надявах се поне на обичайния за това време на годината вечерен заход на кокалитата. Към 20 и 40 часа слънцето се скри за планината и бавно настъпваше мрака. Заедно с него се активизираха и морските хищници. Все едно от нищото – типично за тях, навлезе пасаж от риби в залива, но без каквато и да е индикация, че те са пред мен. Нямаше го бухането на повърхността или пък подплашването на плячката.

След две откачени кокалита, успях да излъжа една доста по-голяма риба, която обаче се откачи пред мен. Така и не успях да я оприлича добре в тъмното от кой вид е, но някак си по сребристата окраска и глава ми се стори, че беше лефер. Досега през предходните години през юни не съм имал слука от тази риба по тези места. Успешното водене на воблера бе хиперпроводката без туичове. В този момент разбрах колко е по-добре да имаш бърза макара. 🙂 Последва още едно откачено кокали, докато най-накрая заковах едно стабилно – доста голямо, с което приключих първия риболов. Успешния воблер за вечерта беше Ryuki 80S! Общо взето заходът бе в рамките на няма и 15 минути, след което до 23 часа нищо.

На следващата сутрин моментално в 04:30 часа се изстрелях пак на кея – няма как да не дойдат за ранна закуска морските хищници. 🙂 20 минути след пукването на зората те се появиха за бърз заход – 10 минути, след което отново офейкаха.

От четири заловени риби, успях да стигна до снимки само с една – другите се откачиха докато ги вдигах на камъните. От високо без кеп е такава работата. 🙂

В следващите 2 дни се отдадох на разходки и набелязване на бъдещи горещи точки за риболов. Направи ми впечатление, че местните рибари излизаха всяка вечер с лодките си в морето, като се въртяха основно в залива. Какво обаче търсеха и ловяха – така и не разбрах.

На това място определено щях да ловя, но както се оказа – по-късно през годината, чак през септември. 🙂

Предпочетох да ловя на обичайния кей, където знам, че влизат риби под час.
На 25-ти сутринта последва отново риболовен набег. През нощта атмосферните условия се бяха скапали и морето ме посрещна бурно и мътно, като беше довело и някви кафяви водорасли с формата на лента. На фона на безветрието от предните дни, сега имаше вълни до около 60-70 см, които ми блокираха достъпа до перспективния камък. 🙂 Силният вятър и вълните не ме отказаха и започнах риболова. Още на първи зори ме взе борбена риба, която след засечката започна яростна съпротива, придружена с 5-6 скока над водата – като пъстърва. 🙂 Отдалеч видях, че това не бе от обичайните кокалита!

Две минути по-късно в ръката ми се озова лефер с дължина от почти 40 см.

За първи път имах късмета да уловя лефер в северната част на Егейско море и някак си бях много удовлетворен, особено знаейки, че на това място през предходните две години не съм имал слука.
Явно при първия излет наистина откачената риба е била лефер. Моментално последваха още няколко на брой подавания в горещата зона, където бях заковал лефера, с надеждата, че глутницата е още там, но уви. Слънцето изгря и като че ли с него се изпариха рибите.

В следващите три часа продължавах да настоявам упорито от буната, надявайки се, че може да влезе за малко някой заксънял пасаж от риби. Доста късно се получи нещо такова, но бяха малки лаврачета, които бясно гонеха Ryuki 60S. Така и не се решаваха да го заковат. Е, по едно време, най-после ковнах едно, което върнах обратно в морето:

Надвечер отново отидох да преслушам фронта. Вятърът, като че ли вече не беше толкова силен, но отново Егейско море се вълнуваше, така както и аз – от неочакваното. 🙂

Завърших излета с две риби – лефер и случайна меланура на Ryuki 80S.

Сутринта на 26 юни отново бях на стартова позиция… с изключение на рибите. 🙂

Ранен сутрешен заход нямаше, като пущините влезнаха чак 06:40 часа за няма и 10 минути. Успях да заловя един заблуден зарган и два кокалита, като едното се откачи.

Успешната примамка отново бе Ryki 80S и вече изглеждаше като ветеран от войната.

На 27-ми сутринта ми беше последния риболов – кратка активност преди изгрев и някаква закъсняла след това:

Всичко на всичко финиширах с две кокалита, другите две се откачиха при вдигането от камъните – много гелета, но без кеп е така (няма къде и него да размотавам).

Общо взето бях доволен от юнските излети – имаше я тръпката и момента на очакване от неизвестното. Рибите бяха доста бързи при заходите сутрин и вечер. Ако не бях предварително на място в точния момент, то щях да си остана капо, без да се усетя какво се случва. Абсолютния шампион сред воблерите бе Ryuki 80S, като рибите взимаха или при хипербърза проводка или при бърза с по-бързи придърпвания на 30-40 см под повърхността на водата. Странно, но на повърхностна примамка нямах нито едно подгонване… Завършвам юнския обзор с още три снимки, след което ще премина доста набързо за случките от септември. 🙂

Дойде септември и отново плановете за оползотворяване на отпуската някъде на море. Този път предпочетох Гърция пред Турция. Интересно ми беше да видя каква е обстановката на Тасос по това време на годината. Очакванията за силен риболов бяха големи, но не се оправдаха. В периода от 9 септември до 13-ти се подвизавах на острова. Риболовът беше пълна скръб. Направих 4 излета, като уловх само 4 риби – по един дракон, зарган, кокали и маятико. Нямаше сутрешни заходи… нямаше ги вечерните.

Местните рибловци вадеха в мрежите си предимно барбун и други дребни спаридови риби, като често част от съпъстващия улов беше изхвърлян зад борда на лодките им – един вид добра захранка, но само ако има кой да я изяде, а в случая нямаше.

В последната вечер от престоя ми на Тасос, най-после успях да уловя една риба, заради която си заслужаваше да извадя фотоапарата. Доста борбено маятико ми налетя на Ryuki 110S. Добавих нов вид към списъка с уловени морски риби.

Понеже знам, че тази риба става доста кила, я метнах обратно в морето, пред смаяните погледи на другите рибари на кея. Видео така и не направих, защото бях от доста висок камък и някак си не ми е готино да показвам замятане на риба в морето. 🙂 Маятикото още като усети водата и се стрелна към дъното, като торпедо – доста жива и бърза риба.

В разговорите си с български риболовци, които бяха на кея, се разбра, че тази година в нчалото на септермври е пълно мъртвило на Тасос. Предходните години е било сеч и са се правили уникални излети от брега. Явно нещо цикличността се е променила. Каква ли ще бъде хавата в края на октомври и ноември – предстои да разберем. 🙂

По гръцкото море през октомври 2018

3 часа сутринта на 6.10.2018 г. – само рибари, пиянки и луди хора има по улиците на града. 😀 Тръгваме на път, двамата с Мишо, към Гърция. През работната седмица получваме отзиви за добри риболови, което ни мотивира да идем да пробваме късмета си в търсене на морските хищници от брега. 🙂 Явно пасажите са приближили брега да кльопат. Рано сутринта на КПП-то имаше два-три автомобила и бързо преминахме в гръцко.
Малко преди 05:00 часа сме на локейшъна по северното крайбрежие и събираме риболовното оборудване, отправяйки се след това към буната. Бях взел с мен само една въдица – SSMCX24M. Надявах се, че този път ще ни излезе късмета и ще имам шанс да ловя по-едри риби от обичайното.
В 05:25 още е тъмница. Мишо вече трескаво замята, а аз се ослушвам евентуално за гонещи на повърхността хищници. Бях сложил повърхностна примамка и чаках на полусъединител.

Ослушвам ли се, ослушвам…., но гоненица отгоре няма! Заметнах все пак няколко пъти, но без резултат. Лека-полека започна да се зазорява и станах от камъка, на който си седях и чаках, та се поразкърших.

Обстрелвахме яко водата с какви ли не примамки на различни дистанции, обаче риби нямаше… дори някоя ей така да преиграе на повърхността. Ааами явно рибите бяха офейкали, както всеки път се случва – през седмицата ги гънат, а през уикенда е мъртвило. 😀

Постоянно въртях примамките – ту отгоре, ту в средния и дънния слой през определен инретвал от време. Вече беше 07:30, а единствените по-едри риби, които видяхме, бяха малък пасаж от заргани. Сменям за кой ли път примамката и решавам да проверя пак дъното. Storm Gomoku Micro Jig – UV Blue Fusiller, е моят избор в размер от 5,5 см. Замятам на максимална дистанция и почвам да го водя с придъпрвания по дъното. На половината от постигнатата дистанция усещам яко потропване на върха на Спийдмастъра и засичам! Опааа, ето я и първата уловена риба!

Бяхме взели кеп с дълга дръжка, в случай, че подпукаме големите риби, та реших да го ползвам за това кокали, поне да избегна фотокапочиното. 🙂

Продължих да настоявам с пилкера по същата проводка и траектория, но все едно бях нацелил единична риба…, а се надявах на пасаж. След 10 минути пак почнах да сменям примамките. Извъртях всичко де що имах и се върнах в изходна позиция – Storm Gomoku Micro Jig. Заложих този път да водя пилкера с пропадания в повърхностния слой, като гонех максимална дистанция. Не, че това упражнение не го направих и с воблерите, но все пак трябва да има някаква промяна в тактиката. Опаааа… май намерих ваксата:

В следващия час се забавлявах с кокалита и дребни сафриди.

Четири-пет риби ми се откачиха пред кепа, но това бе в рамките на нормалното, защото ловях с по-мощна въдица от необходимото за тези риби и тънките стени на устите им се късаха от тройката, откачайки се точно при показването им на повърхността за кепване.

Получаваше се що-годе динамичен риболов, но само кокалита. По едно време до нас, на около 10 метра, изплющя мощно на два пъти голяма риба тон, с което слуката приключи за около 20 минути.
След като се поуспокоиха рибите, отново почнах да ги ловя, но не със същата интензивност.

Малко след 9 часа успях да уловя един заран, с който слуката ми приключи. Рибите изчезнаха и риболова тотално умря.

Сменихме мястото, но и там нямахме резултат. Пробвахме различни примамки и прийоми, но повече слука нямаше.

След 13 часа се отправихме към България, защото беше безпредметно повече да настояваме. Получи се някакъв компромисен риболов. Добре, че се позавъртяха кокалита, защото ако и тях ги нямаше, то капото със сигурност щеше да ни бъде в кърпа вързано. Еееми такова е:

Почивка в Дидим, Турция 2018

Както бях споменал в предните си репортажи, през септември месец всеки уикенд бях на някъде за риба. В този репортаж ще ви поразкажа за почивката си в Турция и няколкото морски излета, които направих там.
Туристическа почивка в комбинация с възможност за риболов винаги ме привличала страстно – интригата е много голяма! Да посетиш някое ново местенце, около което има и условия за риболов е нещо супер готско, а също и на място, на което ходиш един път годишно. Отново избрахме с моята приятелка привлекателната оферта за ол инклузив в пет звезден хотел в Дидим, в който бяхме отседнали през 2017. Бяхме избрали да почиваме в периода от 17-22 септември. Общо взето пътуването до Дидим на 16-ти мина безпроблемно, като имахме нощен преход. Е, позабавихме се два часа на границата, но не може чак без толкова. Митничарите джобеха яко за алкохол влизащите турски граджани на територията на Турция. Бая бутилки бяха конфискували. 🙂

Ето го и хотелът ни – „Didim Beach Resort Aqua & Elegance„. Е, само една малка част:

За него ви бях разказвал в този фото разказ => „Почивка в Дидим, Турция 2017„. Там можете да разгледате повече снимки и впечатления за обстановката.
Този път хотелът беше претъпкан! Явно рязкото обезценяване на турската лира и добрата услуга, която се предлагаше беше привлекателна не само за нас, но и за много чуждестранни туристи. Въпреки обезценяването, цената на пакета ни бе с малко над 40 лева по-скъпа, спрямо предния път. Въпреки, че беше слънчево, първите три дни на моменти духаше ураганен вятър и морето беше адски бурно – не ставаше за риболов от брега. Това загубено време за риболов 😀 оползотворих с разходки из града и плажуване… е и тумбене де. 🙂 За една от разходките си наехме и гид от хотела.

В Македония и Сърбия още си карат Запорожките, а в Турция – легендарния Тофаш! 😀

Поразгледахме и местната историческа атракция – храма на Аполон.

Това пък било някакъв си сорт черен пипер… 🙂


Една малка част от големия и непрестанно разрастващ се Дидим – изглед от терасата на хотела. Този път нямахме изглед към морето, но пък бяхме в апартамент с две стаи и много голяма баня с вана.

Такааа…. идва ред да подхвана темата за риболова. 🙂 И този път оставих голяма част от риболовното си оборудване и взех с мен само една въдица – Gad Gancho във варианта GAN702LF и две кутии с примамки. От пребиваването миналата година знаех, че този период на годината не е особено добър за риболов на морски хищници там, но това не ме спря да помъкна пак малко риболовно оборудване. Разбира се, взех и малко нови примамки, с които помятах. Бях сложил в чантата главно пасивни силикончета, като идеята ми беше евентуално риболов на скални риби.
Първите силикони, които ще ви покажа са на Bait Breath – Needle Realfry. Пасивен силикон имитиращ червей. 🙂 Както се вижда от написаното на опаковката, са походящи за Мебару, Аджи и тем подобни морски твари.

Силиконови скариди на Savage Gear – 3D Manic Shrimp 50. Брутално 3D сканирани скариди!

Силиконови шадове на Little Jack – Ignited Tail Fusion #04, отново разработени за риболов на малки морски хищници, каквито очаквах да ловя по бреговете на Дидим, базирайки се на излетите от 2017-та.

И последната примамчица е малък пилкер на Little Jack – Metal Addict – type 01 #02.

Вечерта си легнах с презумпцията ако утре спре да духа, да ида поне надвечер на кея да помятам.

19.09.2018
Време е за първи риболов – сърце юнашко не трае вече! 😀 Надвечер вятъра наистина утихна, както бяха прогнозите за времето и се отвори прозорец за риболов. Планувах да се върна някъде около 20 часа за вечеря. Към 18 часа излезнах от хотела, със спининг в ръка, и след 20 минути се пльоснах на кея. Имах на разположение към 2 часа за да разбера какво е положението с риболова. На кея обстановката бе следната: нямаше вълнение, всичко бе спокойно и нямаше рибари – сам на целия кей. Да обаче отляво на мен риболовните кораби бяха заели доста от пристана – ем… пълно щастие няма. 🙂

Имаше свободно място да замятам между корабите, направо срещу мен или по-надясно, където пък изплитняваше доста, а дъното бе скалисто с предпоставки за зацепване на примамки.

Започнах да ловя от повърхността към дъното, като първоначално заложих на улкърчета и поперчета. После слезнах в средния слой с воблерите и накрая на дъното с джиговите примамки, но нямаше пипане. Нямаше и джуруми, които да ми подскажат нещо. 40 минути правих празни проводки. През това време от дясно на мен дойде и застана един местен, който метна две дънни, отрязвайки ми голямо парче от свободното място за замятане. Вече нямах достъп до плитчините от моята позиция.
Върнах се обратно на малък уолкър и сложих обратно Zerek Trail Waver 65. Докато се наслаждавах на мазната му игра, водата зад него изригна!

Мощен тътен от засмукване прониза тишината и рязко засякох! В този момент Gancho-то се напрегна, огъвайки се под силните тръскания на уловената риба и авансът на Stradic-a сработи. Играта на нерви започна с бавни придърпвания и отпускане на аванси. Имах си работа със силна риба, виждайки как жилавия спининг понася тласъците й. Това не остана незабелязано за минувачите и хората от близкия ресторант. Набързо се превърнах в атракцията на кея. 😀 Хората чак станаха от масите си в ресторанта и дойдоха да наблюдават зрелището, бръщолевейки си нещо на турски. Никой нямаше представа каква риба бях уловил, докато не я докарах на 5-6 метра пред мен. Тя се белна адски и се превъртя във водата, стръсквайки с глава – тогава един от хората, който зорко се бе втурачил във водата, от ръба на кея, се провикна и каза „чок гюзел лича“. Погледнах аз изпод вежди, взирайки се като него и видях, че наистина бях уловил лица. Докарах я пред мен умаломощена и настъпи момента на изваждането й от водата. Нямах кеп, кея бе висок и не беше подходящо да я вдигам на „асансьор“ с линията.

Единственият ми шанс да я докарам пред обектива още по-близо бе да мина изпод дънните на колегата, който бе застанал близо до мен и да прекарам рибата към камъните вдясно на кея, откъдето що-годе щях да я гепя с ръка. Реших да направя тази маневра и успях да докарам всичко до щастлив край – хванах я за опашката и я изтеглих. Получих аплодисменти и почти всички се разотидоха. 🙂 Отбелязвам, че това бе първата ми уловена лица – някъде около 40-те сантиметра:

Преди да пусна рибата обратно в морето, тя се отъркаля в земята и взе, че се окаля от едната страна като прасе в кал. Нямаше как да я поизмия преди пускането, защото беше преди всичко неудобно да го направя от камъните. Хората, които бяха останали да догледат сейра, като че ли останаха разочаровани от това, че пуснах лицата на свобода.

Върнах се в изходната позиция и продължих с риболова на повърхността. След дестина минути смених с Rapala Shadow Rap Shad. Докато си придърпвах неравномерно и агресивно усетих удар, но рибата пропусна да се закачи, а след това последва още един… Засякох и ето, че отново привлякох погледите на околните. 😀 Докарвайки рибата пред мен видях, че пак беше от „плоските“. Оказа се малка стръвна синегрида! Видях, че се беше закачила добре за едното жило на тройката и реших направо да я идърпам от високото.

Еее това отново бе нов морски вид за мен, който добавих към галерията си с уловени морски хищници от брега! 🙂

Пуснах и тази рибка и си казах, че вече съм готов да отивам да се тумбя в ресторанта на хотела! 🙂 Направих разузнаването, улових две хубави риби, които ми доставиха удоволствие в рамките на 15-тина минути – няма какво повече да искам.

Поседях още 30 минути на кея, но други удари и риби нямах. Колегата до мен на дънните също.
Прибрах се в хотела, натумбих се и закономерно излезнахме с приятелката ми да се поразходим на крайбрежната улица, която от нашия край започваше от… кея. 😀 Естествено, поразгледах и наблюдавах обстановката десетина минути, но движение на повърхността на водата нямаше.

На следващия ден реших отново да направя набег надвечер. Присигайки на кея, към 18 часа, установявам, че там само мен ме няма!!! Моето ъгълче беше заето, а хората дори си презамятаха въдиците една през друга – абсолютен гъч… Явно и там мълвата за добра слука се разнася бързо. 😀 Погледах ги местните какво и как ловят. Плющяха главно на дъно на праче от рибка или пък на парче хляб без тежест, което мятаха пред тях си, а в него биваха забити 6-7 куки. Техниката с хляба я ползваха за кефалови риби. Реших, че няма да се врязвам в тълпата, както правеха местните, които току-що пристигаха, а ще застана в левия край, на края на опашката. 🙂 Да обаче дойдоха нови хора и в един момент разстоянието от двете ми страни до новодошлите бе около половина метър – настана още по-голям гъч. След като на два пъти ме оплетоха с дънарките, докато си джигосвах пред мен, се отказах да ловя там и да се разправям с хората. Насочих се надолу по кея, по посока на плажа Алтънкум и почнах да ловя между корабите и лодките. Боднах един случаен зарганец на DUO Spearhead Ryuki 60S.

След 10 минутки добавих към вечерната слука и малко спари (или по-скоро май е сарго) на червейчето на Bait Breath. В битката с тези дребосъци прахосах набързо три силикончета и куп нерви. Просто бяха много малки и не успявах да ги убода с куката, която им идваше голяма и с неподходяща форма за устите им. 🙂

Лека-полека стигнах почти до плажа Алтънкум, като имах едно бясно подгонване от едра лица, която се отказа да налапа уолкъра ми в последния момент. Видях цялата атака – как се изстреля изпод един от корабите и измина 3-4 метра като торпедо на подводница, насочено точно срещу уолкъра нa Zerek. Ако беше ме накъртила щеше да настане голямо шоу между корабите и въжетата им. 😀

Върнах се обратно на кея и полових на камъните от дясно на него. Там също имаше рибари, но по-малко.

Друга слука обаче нямах и се прибрах. Забелязах, че и колегите наоколо нищо не успяваха да уловят.
Натумбихме се в хотела с богатата вечеря и отново се разходихме навън за по една дондурма. 🙂

21.09.2018 – предпоследния ден от нашата почивка. Този път реших да направя сутрешен заход и да изпреваря навалицата, като си хвана хубаво място. В 05:55 часа наближавам кея, а вдъното на уличката виждам паркирани автомобили и се пляскам по челото…

По тъмно съм там сутринта, обаче заварвам на място хора, които не си бяха тръгвали от кея, защото ги бях видял при вечерната разходка. 😀 Както и да е, намирам си аз място и почвам да си джиткам с надеждата в тъмното нещо „по-така“ да се излъже, но уви.
Към 7 часа сутринта започанаха да идват един по един риболовните кораби, като на моменти спирах с риболова, за да минат. Надявах се те да донесат пасажи от хищници след себе си, а не само ята от прегладнели чайки. 🙂

След още 40 минутно упорство най-после имах удар на силиконова примамка, който успешно отразих!

Бях уловил на 3Д скаридката малка синегридка. 🙂

Пуснах мъника и продължих да си ловя. Местните започнаха да ловят малки спаридови риби и явно се завърятха нааай-после някакви пасажи с риби. По едно време уолкъра на Storm ми закачи нещо и видях, че бе някаква малка риба. Да обаче се оказа изпаднала от риболовните кораби умряла цаца…. Риба ама цаца! 😀

При местните колеги също се завъртя слуката! 🙂 Тези двамата отляво бяха хванали чайка, а пича с черната тениска отдясно беше напипал на максимална дистанция (80+) със сърф-а големи меланури на дъно.

Много кофти до теб да вадят едри меланури, а ти да се занимаваш да откачаш…. чайка! 😀

Между другото и 2017-та, докато ловях на кея, местни рибари бяха хванали гларус с въдица на същия ъгъл. Егати случайността! 🙂 Ето я снимката от тогава:

При мен ситуацията беше такава – тук-там по някой удар на силикон, който ставаше на швецарско сирене още щом стигнеше дъното!

Радикалните промени в подхода към примамката ми донесоха само една атерина, която странично се бе зашила.

Дъното пред мен буквално завря от малки скални риби.

Покрай рок фиша, се забелязваше и пасажи от бейби лици – много енергични и симпатични рибки. 🙂

Метнеше ли се праче хляб във водата, всичко де що беше на дъното, мигом отиваше на повърхността да кълве от екмека. 🙂

До към 12 часа не успях да уловя нещо друго и се ориентирах да си ходя към хотела, за да ида после да се попека на плажа. Кеят съсвем опустя, защото и местните рибари се разотидоха.

През последния ден от нашата почивка – 22.09.2018, се отдадох на плажния айлякинг и тумбенето. Предстоеше ни малко по-късно през деня да потеглим обратно за България.

С „навлажнени очи“ наблюдавах пасажите от риби, които минаваха на няма и метър от краката ми, но знаейки, че тези видове не са ми цел за риболов, се поуспокоявах, че сега не съм за риба. 🙂

И така, топнахме се за последно и следобеда потеглихме обратно към България.

Лудницата на връщане беше пълна. За малко да не успеем да се качим на ферибота, защото се препълни, а после на границата си отвисяхме малко над 3 часа…

Почивката премина отлично и бях зареден с енергия за предстоящата работна седмица. Мога да отбележа това, че този път имаше някакъв слаб риболов през края на септември месец, но един местен ми показа снимки на смартфона си, споделяйки, че в началото на септември са ги счупили на същите места трофейни баракуди, лефери и лавраци, които обаче вече в средата на месеца били офейкали навътре… Ами това е то слуката. 🙂

Морски прикючения – част 3

Posts in this series
  1. Морски приключения част 1
  2. Морски приключения - част втора
  3. Морски прикючения - част 3

Всяко хубаво нещо имало начало и край – само саламът имал два края казват умните хора , та Албанската ми епопея отиваше към своя край.

Морската епопея в последният си ден доказа максимата ,че никога не е късно за финално хвърляне  и винаги последното хвърляне е пред последно защото…. Ами защото може това тотално да ви промени не само деня , но и цялата риболовна почивка… Но за това след малко 🙂

След пропуснатият ден , в които уж трябваше да има вселенски ураган , а само леко превала , в сряда се натопихме с каяците с надежда за риболовни подвизи като на предишният излет си бяхме харесали едни скали с доста голяма дълбочина близо до брега. Времето беше страхотно , лек ветрец люлееше каяците , а слънцето напичаше все повече 🙂

И когато влизаш с големи надежди – понякога излизаш Валат 🙂
И след 3 часа безуспешно помпене на силикони и железа с колегата имахме по едно помирисване на примамките и работата отиваше на зле 🙁

Но  и най-лошият ден за риба е 100 пъти по-добър от най-добрият ден на работа , та нямаше защо да се оплакваме , а и облаците от картинката съвсем изчезнаха и пекна едно юлско слънце – чак си беше за биричка и плаж 🙂

Е, с морето шега не бива и превантивно не взех такава течност в каяка ,че ми е слаб ангела 🙂
Колегата съвсем се отказа и забегна към близкия плаж , аз тъп и упорит продължавах да си помпя със розовият FIIISH black minnow  с 90 грама глава – и така още цял час 🙂
Е, и моето търпение се изчерпа и след кратък разговор по радио станциите (нещо ЗАДЪЛЖИТЕЛНО за морето) реших да се примиря с валата и да се отдам на плаж и биропиене… Но , онзи отгоре най-много се смеел на тез дето си правели планове…
Казах си „последно топване “ и паля каяка към брега и след като 5 мин не се случи нищо реших да прибера бързо силикона и да вазирам – и някъде от 15 метра над дъното  (дълбочината беше 50 метра )започнах едно много бързо навиване на силикона с цел да си бия камшика :). И след като много бързо прибрах 20 метра нещо натисна гегата и засякох …. и се случи немислимото – бях спасил валата с макар и дребна риба 🙂


Но тук по интересното беше защо след 3 часа помпене ме удари точно като реших да си ходя , много над дъното и на ултра бързо водене….
Ами ако до сега съм правил нещата грешно със силикона като се опитвам да го водя като метален джиг?
Ето едни размисли , които трябваше да бъдат проверени моментално – реших да пускам силикона до дъното , да помпя в първите 10 метра , за да привлека внимание  и след това с бързо навиване да стигам на 15 -тина метра от каяка и без каквото и да е задържане да пускам примамката до дъното.
И пускам аз силикона до дъното – помпя 10 тина секунди при което качвам примамката отколо 10 метра и започвам бясно навиване което на 5 -6 -ти оборот беше прекъснато от БРУТАЛЕН удар. Борбата е безмислостно жестока , но такъма е проверен и рибата благополучно каца в кепа 🙂

С треперещ глас се обадих по радиото да подам сигнал ,че нещо се случва … а колегата си мислеше ,че го бъзикам 🙂
Само след две проводки отнесен от лекият вятър и вече използващ новата техника , при пускане на силикона много високо над дъното усетих натискане и отместване на линията и при последвалата засечка отново хванах хубава и много борбена риба.

Адреналинът ми беше на макс и си спомних ,че всичко това нямаше въобще да се случи ако на последната ми проводка не ме беше взел онзи мъник 🙂 Та аз за 15 минути хванах повече риби отколкото за 2 -та предишни дена… и то само защото смених проводката – примамката беше същата , мястото беше същото , времето не се беше променило… , но беше се задействала магията на риболова и това да си упорит и да експериментираш.
Отново се обадих по радиото и колегата заряза печенето на плажа и се изстреля към мен като през цялото време си мислеше ,че го бъзикам . Все пак когато дойде и видя рибите много бързо взе да стяга такъма със силикон и почти моментално имаше удар , но за съжаление без закачане .
Аз отново се позционирах на малко над 50 метра и кротко си обикалях доволен от слуката си и си играех със настройките на сонара 🙂 И тогава на сонарът се появи една ивица която за кратко време измина 15 -тина мерта от дъното преди да изчезне…. Силиконът беше пуснат моментално и дори не си играх да помпя – тя рибата си беше там , ами започнах да навивам бързо и някъде на 20 метра от дъното последва най-зловещият ми удар за цялото морско приключение , а макар и мощната въдица първите 10 секунди се опита да мине под каяка 🙂 След кратка  , но ожесточена борба рибата акостира в кепа , а аз невярващ какво се случва с треперещи ръце успях да я сложа при другите на кукана 🙂

Между временно колегата също извади една риба , а аз видях още една риба на сонара и когато знаех вече какво искат  много бързо я качих на асансьора към каяка  – размерите и не бяха като на последните три , но все пак това беше 5 риба за деня и нямаше как да имам каквито и да е претенции 🙂
Чак след тази  риба се усетих ,че това да дърпаш морски риби от дълбоко си е и тежък физически труд и се отдадох на почивка и обикаляне , но все пак имаше време да пропусна цели 2 кълванета  – това бяха риби , които видях на сонара , но взеха още на пропадане , а каякът ми беше още в движение и явно линията не беше добре изпъната и ъгълът беше голям.
Между временно колегата беше взет от брутална риба която не му даде никаквъв шанс за реакция и се навря в камъните под нас и се наложи принудително късане , което не е никак лека задача!
Приключихме риболовът към 16 часа като аз приключих с цели 5 риби 🙂

Извинявам се за месарската снимка , но тез риби така и така бяха отекли още при ваденето , пък и е хубаво от морето да се донесе нещо и за фризера 🙂
На 2 -рата снимка присъства и дребосъкът , с който започна всичко и без чиито удар нямаше да се случи цялата тази лудница.
Имаше време и за един импровизиран плаж с което решихме ,че трябва да сложим край на морската епопея и вечерта кротко подготвихме нещата за сутрешното отпътуване с надежда скоро да повторим и подобрим тез си подвизи 🙂

Благодаря за отделеното ВИ време  и се надявам да ви е било интересно моето първо морско приключение като се надявам да съм дал и полезно инфо за бъдещите ви излети.
И последно – риболовът от каяк в морето е нещо УНИКАЛНО и НЕПОВТОРИМО!
Поздрави и със здраве!