Архив на категория: Морски Риболов

На Тасос през 2019

Здравейте приятели!
Имам време да драсна един репортаж и веднага го правя – малко дълъг, съдържателен, но пък поне е по-хубав от глуповатото постване на снимки във Facebook групите без каквото и да е инфо. Този път минавам на морска тематика. Тази година направих две почивки на Тасос – в края на юни и в началото на септември. Риболовът беше по-различен спрямо 2017 и 2018. Тази година се оказа, че юни месец бе по-благодатен откъм слука спрямо предходните години, а септември – не толкова.
Юнската почивка и серия от излети се състоя от 20 до 28. Потеглихме с компанията на 20-ти юни и още на пристанището в Керамоти, се забелязаха риби, като едната от тях беше с големи размери.

Погледнато от най-високата точка на ферибота, рибата

Хубава риба, която просто си се моташе насам-натам.

Очакванията за добър риболов бяха големи – както всеки път. 🙂 Нямах инфо дали се лови нещо или не, то не търсих и такова, защото често ми разваля удоволствието от риболова.

Пътуването до резервираното студио на острова мина отлично, като по време на 45 минутното плаване от най-високата палуба на ферибота зърнах в открити води огромна морска костенурка – толкова голяма досега не бях виждал. Със сигурност корубата й минаваше 130 см в диаметър.
Селцето, в което отседнахме, беше претъпкано. Наблюденията ми са, че с всяка изминала година туристите се увеличават главоломно и лека-полека спокойствието от почивката и тишината вечер донякъде се нарушава. Разбира се, преобладващия брой туристи бяха от Румъния. Ние българите си бяхме малцинство тоя път. 🙂
На 21-ви юни вечерта направих първия набег до кея. През деня, на плажа, бях видял доста лаврачета, като никоя друга година досега и това още повече ме беше накъсало за добър риболов. Към 20:00 часа бях почнал да мятам обаче актвиност на хищници – никаква. Очаквах поне екшън на повърхността да има, но нямаше гоненица. Надявах се поне на обичайния за това време на годината вечерен заход на кокалитата. Към 20 и 40 часа слънцето се скри за планината и бавно настъпваше мрака. Заедно с него се активизираха и морските хищници. Все едно от нищото – типично за тях, навлезе пасаж от риби в залива, но без каквато и да е индикация, че те са пред мен. Нямаше го бухането на повърхността или пък подплашването на плячката.

След две откачени кокалита, успях да излъжа една доста по-голяма риба, която обаче се откачи пред мен. Така и не успях да я оприлича добре в тъмното от кой вид е, но някак си по сребристата окраска и глава ми се стори, че беше лефер. Досега през предходните години през юни не съм имал слука от тази риба по тези места. Успешното водене на воблера бе хиперпроводката без туичове. В този момент разбрах колко е по-добре да имаш бърза макара. 🙂 Последва още едно откачено кокали, докато най-накрая заковах едно стабилно – доста голямо, с което приключих първия риболов. Успешния воблер за вечерта беше Ryuki 80S! Общо взето заходът бе в рамките на няма и 15 минути, след което до 23 часа нищо.

На следващата сутрин моментално в 04:30 часа се изстрелях пак на кея – няма как да не дойдат за ранна закуска морските хищници. 🙂 20 минути след пукването на зората те се появиха за бърз заход – 10 минути, след което отново офейкаха.

От четири заловени риби, успях да стигна до снимки само с една – другите се откачиха докато ги вдигах на камъните. От високо без кеп е такава работата. 🙂

В следващите 2 дни се отдадох на разходки и набелязване на бъдещи горещи точки за риболов. Направи ми впечатление, че местните рибари излизаха всяка вечер с лодките си в морето, като се въртяха основно в залива. Какво обаче търсеха и ловяха – така и не разбрах.

На това място определено щях да ловя, но както се оказа – по-късно през годината, чак през септември. 🙂

Предпочетох да ловя на обичайния кей, където знам, че влизат риби под час.
На 25-ти сутринта последва отново риболовен набег. През нощта атмосферните условия се бяха скапали и морето ме посрещна бурно и мътно, като беше довело и някви кафяви водорасли с формата на лента. На фона на безветрието от предните дни, сега имаше вълни до около 60-70 см, които ми блокираха достъпа до перспективния камък. 🙂 Силният вятър и вълните не ме отказаха и започнах риболова. Още на първи зори ме взе борбена риба, която след засечката започна яростна съпротива, придружена с 5-6 скока над водата – като пъстърва. 🙂 Отдалеч видях, че това не бе от обичайните кокалита!

Две минути по-късно в ръката ми се озова лефер с дължина от почти 40 см.

За първи път имах късмета да уловя лефер в северната част на Егейско море и някак си бях много удовлетворен, особено знаейки, че на това място през предходните две години не съм имал слука.
Явно при първия излет наистина откачената риба е била лефер. Моментално последваха още няколко на брой подавания в горещата зона, където бях заковал лефера, с надеждата, че глутницата е още там, но уви. Слънцето изгря и като че ли с него се изпариха рибите.

В следващите три часа продължавах да настоявам упорито от буната, надявайки се, че може да влезе за малко някой заксънял пасаж от риби. Доста късно се получи нещо такова, но бяха малки лаврачета, които бясно гонеха Ryuki 60S. Така и не се решаваха да го заковат. Е, по едно време, най-после ковнах едно, което върнах обратно в морето:

Надвечер отново отидох да преслушам фронта. Вятърът, като че ли вече не беше толкова силен, но отново Егейско море се вълнуваше, така както и аз – от неочакваното. 🙂

Завърших излета с две риби – лефер и случайна меланура на Ryuki 80S.

Сутринта на 26 юни отново бях на стартова позиция… с изключение на рибите. 🙂

Ранен сутрешен заход нямаше, като пущините влезнаха чак 06:40 часа за няма и 10 минути. Успях да заловя един заблуден зарган и два кокалита, като едното се откачи.

Успешната примамка отново бе Ryki 80S и вече изглеждаше като ветеран от войната.

На 27-ми сутринта ми беше последния риболов – кратка активност преди изгрев и някаква закъсняла след това:

Всичко на всичко финиширах с две кокалита, другите две се откачиха при вдигането от камъните – много гелета, но без кеп е така (няма къде и него да размотавам).

Общо взето бях доволен от юнските излети – имаше я тръпката и момента на очакване от неизвестното. Рибите бяха доста бързи при заходите сутрин и вечер. Ако не бях предварително на място в точния момент, то щях да си остана капо, без да се усетя какво се случва. Абсолютния шампион сред воблерите бе Ryuki 80S, като рибите взимаха или при хипербърза проводка или при бърза с по-бързи придърпвания на 30-40 см под повърхността на водата. Странно, но на повърхностна примамка нямах нито едно подгонване… Завършвам юнския обзор с още три снимки, след което ще премина доста набързо за случките от септември. 🙂

Дойде септември и отново плановете за оползотворяване на отпуската някъде на море. Този път предпочетох Гърция пред Турция. Интересно ми беше да видя каква е обстановката на Тасос по това време на годината. Очакванията за силен риболов бяха големи, но не се оправдаха. В периода от 9 септември до 13-ти се подвизавах на острова. Риболовът беше пълна скръб. Направих 4 излета, като уловх само 4 риби – по един дракон, зарган, кокали и маятико. Нямаше сутрешни заходи… нямаше ги вечерните.

Местните рибловци вадеха в мрежите си предимно барбун и други дребни спаридови риби, като често част от съпъстващия улов беше изхвърлян зад борда на лодките им – един вид добра захранка, но само ако има кой да я изяде, а в случая нямаше.

В последната вечер от престоя ми на Тасос, най-после успях да уловя една риба, заради която си заслужаваше да извадя фотоапарата. Доста борбено маятико ми налетя на Ryuki 110S. Добавих нов вид към списъка с уловени морски риби.

Понеже знам, че тази риба става доста кила, я метнах обратно в морето, пред смаяните погледи на другите рибари на кея. Видео така и не направих, защото бях от доста висок камък и някак си не ми е готино да показвам замятане на риба в морето. 🙂 Маятикото още като усети водата и се стрелна към дъното, като торпедо – доста жива и бърза риба.

В разговорите си с български риболовци, които бяха на кея, се разбра, че тази година в нчалото на септермври е пълно мъртвило на Тасос. Предходните години е било сеч и са се правили уникални излети от брега. Явно нещо цикличността се е променила. Каква ли ще бъде хавата в края на октомври и ноември – предстои да разберем. 🙂

По гръцкото море през октомври 2018

3 часа сутринта на 6.10.2018 г. – само рибари, пиянки и луди хора има по улиците на града. 😀 Тръгваме на път, двамата с Мишо, към Гърция. През работната седмица получваме отзиви за добри риболови, което ни мотивира да идем да пробваме късмета си в търсене на морските хищници от брега. 🙂 Явно пасажите са приближили брега да кльопат. Рано сутринта на КПП-то имаше два-три автомобила и бързо преминахме в гръцко.
Малко преди 05:00 часа сме на локейшъна по северното крайбрежие и събираме риболовното оборудване, отправяйки се след това към буната. Бях взел с мен само една въдица – SSMCX24M. Надявах се, че този път ще ни излезе късмета и ще имам шанс да ловя по-едри риби от обичайното.
В 05:25 още е тъмница. Мишо вече трескаво замята, а аз се ослушвам евентуално за гонещи на повърхността хищници. Бях сложил повърхностна примамка и чаках на полусъединител.

Ослушвам ли се, ослушвам…., но гоненица отгоре няма! Заметнах все пак няколко пъти, но без резултат. Лека-полека започна да се зазорява и станах от камъка, на който си седях и чаках, та се поразкърших.

Обстрелвахме яко водата с какви ли не примамки на различни дистанции, обаче риби нямаше… дори някоя ей така да преиграе на повърхността. Ааами явно рибите бяха офейкали, както всеки път се случва – през седмицата ги гънат, а през уикенда е мъртвило. 😀

Постоянно въртях примамките – ту отгоре, ту в средния и дънния слой през определен инретвал от време. Вече беше 07:30, а единствените по-едри риби, които видяхме, бяха малък пасаж от заргани. Сменям за кой ли път примамката и решавам да проверя пак дъното. Storm Gomoku Micro Jig – UV Blue Fusiller, е моят избор в размер от 5,5 см. Замятам на максимална дистанция и почвам да го водя с придъпрвания по дъното. На половината от постигнатата дистанция усещам яко потропване на върха на Спийдмастъра и засичам! Опааа, ето я и първата уловена риба!

Бяхме взели кеп с дълга дръжка, в случай, че подпукаме големите риби, та реших да го ползвам за това кокали, поне да избегна фотокапочиното. 🙂

Продължих да настоявам с пилкера по същата проводка и траектория, но все едно бях нацелил единична риба…, а се надявах на пасаж. След 10 минути пак почнах да сменям примамките. Извъртях всичко де що имах и се върнах в изходна позиция – Storm Gomoku Micro Jig. Заложих този път да водя пилкера с пропадания в повърхностния слой, като гонех максимална дистанция. Не, че това упражнение не го направих и с воблерите, но все пак трябва да има някаква промяна в тактиката. Опаааа… май намерих ваксата:

В следващия час се забавлявах с кокалита и дребни сафриди.

Четири-пет риби ми се откачиха пред кепа, но това бе в рамките на нормалното, защото ловях с по-мощна въдица от необходимото за тези риби и тънките стени на устите им се късаха от тройката, откачайки се точно при показването им на повърхността за кепване.

Получаваше се що-годе динамичен риболов, но само кокалита. По едно време до нас, на около 10 метра, изплющя мощно на два пъти голяма риба тон, с което слуката приключи за около 20 минути.
След като се поуспокоиха рибите, отново почнах да ги ловя, но не със същата интензивност.

Малко след 9 часа успях да уловя един заран, с който слуката ми приключи. Рибите изчезнаха и риболова тотално умря.

Сменихме мястото, но и там нямахме резултат. Пробвахме различни примамки и прийоми, но повече слука нямаше.

След 13 часа се отправихме към България, защото беше безпредметно повече да настояваме. Получи се някакъв компромисен риболов. Добре, че се позавъртяха кокалита, защото ако и тях ги нямаше, то капото със сигурност щеше да ни бъде в кърпа вързано. Еееми такова е:

Почивка в Дидим, Турция 2018

Както бях споменал в предните си репортажи, през септември месец всеки уикенд бях на някъде за риба. В този репортаж ще ви поразкажа за почивката си в Турция и няколкото морски излета, които направих там.
Туристическа почивка в комбинация с възможност за риболов винаги ме привличала страстно – интригата е много голяма! Да посетиш някое ново местенце, около което има и условия за риболов е нещо супер готско, а също и на място, на което ходиш един път годишно. Отново избрахме с моята приятелка привлекателната оферта за ол инклузив в пет звезден хотел в Дидим, в който бяхме отседнали през 2017. Бяхме избрали да почиваме в периода от 17-22 септември. Общо взето пътуването до Дидим на 16-ти мина безпроблемно, като имахме нощен преход. Е, позабавихме се два часа на границата, но не може чак без толкова. Митничарите джобеха яко за алкохол влизащите турски граджани на територията на Турция. Бая бутилки бяха конфискували. 🙂

Ето го и хотелът ни – „Didim Beach Resort Aqua & Elegance„. Е, само една малка част:

За него ви бях разказвал в този фото разказ => „Почивка в Дидим, Турция 2017„. Там можете да разгледате повече снимки и впечатления за обстановката.
Този път хотелът беше претъпкан! Явно рязкото обезценяване на турската лира и добрата услуга, която се предлагаше беше привлекателна не само за нас, но и за много чуждестранни туристи. Въпреки обезценяването, цената на пакета ни бе с малко над 40 лева по-скъпа, спрямо предния път. Въпреки, че беше слънчево, първите три дни на моменти духаше ураганен вятър и морето беше адски бурно – не ставаше за риболов от брега. Това загубено време за риболов 😀 оползотворих с разходки из града и плажуване… е и тумбене де. 🙂 За една от разходките си наехме и гид от хотела.

В Македония и Сърбия още си карат Запорожките, а в Турция – легендарния Тофаш! 😀

Поразгледахме и местната историческа атракция – храма на Аполон.

Това пък било някакъв си сорт черен пипер… 🙂


Една малка част от големия и непрестанно разрастващ се Дидим – изглед от терасата на хотела. Този път нямахме изглед към морето, но пък бяхме в апартамент с две стаи и много голяма баня с вана.

Такааа…. идва ред да подхвана темата за риболова. 🙂 И този път оставих голяма част от риболовното си оборудване и взех с мен само една въдица – Gad Gancho във варианта GAN702LF и две кутии с примамки. От пребиваването миналата година знаех, че този период на годината не е особено добър за риболов на морски хищници там, но това не ме спря да помъкна пак малко риболовно оборудване. Разбира се, взех и малко нови примамки, с които помятах. Бях сложил в чантата главно пасивни силикончета, като идеята ми беше евентуално риболов на скални риби.
Първите силикони, които ще ви покажа са на Bait Breath – Needle Realfry. Пасивен силикон имитиращ червей. 🙂 Както се вижда от написаното на опаковката, са походящи за Мебару, Аджи и тем подобни морски твари.

Силиконови скариди на Savage Gear – 3D Manic Shrimp 50. Брутално 3D сканирани скариди!

Силиконови шадове на Little Jack – Ignited Tail Fusion #04, отново разработени за риболов на малки морски хищници, каквито очаквах да ловя по бреговете на Дидим, базирайки се на излетите от 2017-та.

И последната примамчица е малък пилкер на Little Jack – Metal Addict – type 01 #02.

Вечерта си легнах с презумпцията ако утре спре да духа, да ида поне надвечер на кея да помятам.

19.09.2018
Време е за първи риболов – сърце юнашко не трае вече! 😀 Надвечер вятъра наистина утихна, както бяха прогнозите за времето и се отвори прозорец за риболов. Планувах да се върна някъде около 20 часа за вечеря. Към 18 часа излезнах от хотела, със спининг в ръка, и след 20 минути се пльоснах на кея. Имах на разположение към 2 часа за да разбера какво е положението с риболова. На кея обстановката бе следната: нямаше вълнение, всичко бе спокойно и нямаше рибари – сам на целия кей. Да обаче отляво на мен риболовните кораби бяха заели доста от пристана – ем… пълно щастие няма. 🙂

Имаше свободно място да замятам между корабите, направо срещу мен или по-надясно, където пък изплитняваше доста, а дъното бе скалисто с предпоставки за зацепване на примамки.

Започнах да ловя от повърхността към дъното, като първоначално заложих на улкърчета и поперчета. После слезнах в средния слой с воблерите и накрая на дъното с джиговите примамки, но нямаше пипане. Нямаше и джуруми, които да ми подскажат нещо. 40 минути правих празни проводки. През това време от дясно на мен дойде и застана един местен, който метна две дънни, отрязвайки ми голямо парче от свободното място за замятане. Вече нямах достъп до плитчините от моята позиция.
Върнах се обратно на малък уолкър и сложих обратно Zerek Trail Waver 65. Докато се наслаждавах на мазната му игра, водата зад него изригна!

Мощен тътен от засмукване прониза тишината и рязко засякох! В този момент Gancho-то се напрегна, огъвайки се под силните тръскания на уловената риба и авансът на Stradic-a сработи. Играта на нерви започна с бавни придърпвания и отпускане на аванси. Имах си работа със силна риба, виждайки как жилавия спининг понася тласъците й. Това не остана незабелязано за минувачите и хората от близкия ресторант. Набързо се превърнах в атракцията на кея. 😀 Хората чак станаха от масите си в ресторанта и дойдоха да наблюдават зрелището, бръщолевейки си нещо на турски. Никой нямаше представа каква риба бях уловил, докато не я докарах на 5-6 метра пред мен. Тя се белна адски и се превъртя във водата, стръсквайки с глава – тогава един от хората, който зорко се бе втурачил във водата, от ръба на кея, се провикна и каза „чок гюзел лича“. Погледнах аз изпод вежди, взирайки се като него и видях, че наистина бях уловил лица. Докарах я пред мен умаломощена и настъпи момента на изваждането й от водата. Нямах кеп, кея бе висок и не беше подходящо да я вдигам на „асансьор“ с линията.

Единственият ми шанс да я докарам пред обектива още по-близо бе да мина изпод дънните на колегата, който бе застанал близо до мен и да прекарам рибата към камъните вдясно на кея, откъдето що-годе щях да я гепя с ръка. Реших да направя тази маневра и успях да докарам всичко до щастлив край – хванах я за опашката и я изтеглих. Получих аплодисменти и почти всички се разотидоха. 🙂 Отбелязвам, че това бе първата ми уловена лица – някъде около 40-те сантиметра:

Преди да пусна рибата обратно в морето, тя се отъркаля в земята и взе, че се окаля от едната страна като прасе в кал. Нямаше как да я поизмия преди пускането, защото беше преди всичко неудобно да го направя от камъните. Хората, които бяха останали да догледат сейра, като че ли останаха разочаровани от това, че пуснах лицата на свобода.

Върнах се в изходната позиция и продължих с риболова на повърхността. След дестина минути смених с Rapala Shadow Rap Shad. Докато си придърпвах неравномерно и агресивно усетих удар, но рибата пропусна да се закачи, а след това последва още един… Засякох и ето, че отново привлякох погледите на околните. 😀 Докарвайки рибата пред мен видях, че пак беше от „плоските“. Оказа се малка стръвна синегрида! Видях, че се беше закачила добре за едното жило на тройката и реших направо да я идърпам от високото.

Еее това отново бе нов морски вид за мен, който добавих към галерията си с уловени морски хищници от брега! 🙂

Пуснах и тази рибка и си казах, че вече съм готов да отивам да се тумбя в ресторанта на хотела! 🙂 Направих разузнаването, улових две хубави риби, които ми доставиха удоволствие в рамките на 15-тина минути – няма какво повече да искам.

Поседях още 30 минути на кея, но други удари и риби нямах. Колегата до мен на дънните също.
Прибрах се в хотела, натумбих се и закономерно излезнахме с приятелката ми да се поразходим на крайбрежната улица, която от нашия край започваше от… кея. 😀 Естествено, поразгледах и наблюдавах обстановката десетина минути, но движение на повърхността на водата нямаше.

На следващия ден реших отново да направя набег надвечер. Присигайки на кея, към 18 часа, установявам, че там само мен ме няма!!! Моето ъгълче беше заето, а хората дори си презамятаха въдиците една през друга – абсолютен гъч… Явно и там мълвата за добра слука се разнася бързо. 😀 Погледах ги местните какво и как ловят. Плющяха главно на дъно на праче от рибка или пък на парче хляб без тежест, което мятаха пред тях си, а в него биваха забити 6-7 куки. Техниката с хляба я ползваха за кефалови риби. Реших, че няма да се врязвам в тълпата, както правеха местните, които току-що пристигаха, а ще застана в левия край, на края на опашката. 🙂 Да обаче дойдоха нови хора и в един момент разстоянието от двете ми страни до новодошлите бе около половина метър – настана още по-голям гъч. След като на два пъти ме оплетоха с дънарките, докато си джигосвах пред мен, се отказах да ловя там и да се разправям с хората. Насочих се надолу по кея, по посока на плажа Алтънкум и почнах да ловя между корабите и лодките. Боднах един случаен зарганец на DUO Spearhead Ryuki 60S.

След 10 минутки добавих към вечерната слука и малко спари (или по-скоро май е сарго) на червейчето на Bait Breath. В битката с тези дребосъци прахосах набързо три силикончета и куп нерви. Просто бяха много малки и не успявах да ги убода с куката, която им идваше голяма и с неподходяща форма за устите им. 🙂

Лека-полека стигнах почти до плажа Алтънкум, като имах едно бясно подгонване от едра лица, която се отказа да налапа уолкъра ми в последния момент. Видях цялата атака – как се изстреля изпод един от корабите и измина 3-4 метра като торпедо на подводница, насочено точно срещу уолкъра нa Zerek. Ако беше ме накъртила щеше да настане голямо шоу между корабите и въжетата им. 😀

Върнах се обратно на кея и полових на камъните от дясно на него. Там също имаше рибари, но по-малко.

Друга слука обаче нямах и се прибрах. Забелязах, че и колегите наоколо нищо не успяваха да уловят.
Натумбихме се в хотела с богатата вечеря и отново се разходихме навън за по една дондурма. 🙂

21.09.2018 – предпоследния ден от нашата почивка. Този път реших да направя сутрешен заход и да изпреваря навалицата, като си хвана хубаво място. В 05:55 часа наближавам кея, а вдъното на уличката виждам паркирани автомобили и се пляскам по челото…

По тъмно съм там сутринта, обаче заварвам на място хора, които не си бяха тръгвали от кея, защото ги бях видял при вечерната разходка. 😀 Както и да е, намирам си аз място и почвам да си джиткам с надеждата в тъмното нещо „по-така“ да се излъже, но уви.
Към 7 часа сутринта започанаха да идват един по един риболовните кораби, като на моменти спирах с риболова, за да минат. Надявах се те да донесат пасажи от хищници след себе си, а не само ята от прегладнели чайки. 🙂

След още 40 минутно упорство най-после имах удар на силиконова примамка, който успешно отразих!

Бях уловил на 3Д скаридката малка синегридка. 🙂

Пуснах мъника и продължих да си ловя. Местните започнаха да ловят малки спаридови риби и явно се завърятха нааай-после някакви пасажи с риби. По едно време уолкъра на Storm ми закачи нещо и видях, че бе някаква малка риба. Да обаче се оказа изпаднала от риболовните кораби умряла цаца…. Риба ама цаца! 😀

При местните колеги също се завъртя слуката! 🙂 Тези двамата отляво бяха хванали чайка, а пича с черната тениска отдясно беше напипал на максимална дистанция (80+) със сърф-а големи меланури на дъно.

Много кофти до теб да вадят едри меланури, а ти да се занимаваш да откачаш…. чайка! 😀

Между другото и 2017-та, докато ловях на кея, местни рибари бяха хванали гларус с въдица на същия ъгъл. Егати случайността! 🙂 Ето я снимката от тогава:

При мен ситуацията беше такава – тук-там по някой удар на силикон, който ставаше на швецарско сирене още щом стигнеше дъното!

Радикалните промени в подхода към примамката ми донесоха само една атерина, която странично се бе зашила.

Дъното пред мен буквално завря от малки скални риби.

Покрай рок фиша, се забелязваше и пасажи от бейби лици – много енергични и симпатични рибки. 🙂

Метнеше ли се праче хляб във водата, всичко де що беше на дъното, мигом отиваше на повърхността да кълве от екмека. 🙂

До към 12 часа не успях да уловя нещо друго и се ориентирах да си ходя към хотела, за да ида после да се попека на плажа. Кеят съсвем опустя, защото и местните рибари се разотидоха.

През последния ден от нашата почивка – 22.09.2018, се отдадох на плажния айлякинг и тумбенето. Предстоеше ни малко по-късно през деня да потеглим обратно за България.

С „навлажнени очи“ наблюдавах пасажите от риби, които минаваха на няма и метър от краката ми, но знаейки, че тези видове не са ми цел за риболов, се поуспокоявах, че сега не съм за риба. 🙂

И така, топнахме се за последно и следобеда потеглихме обратно към България.

Лудницата на връщане беше пълна. За малко да не успеем да се качим на ферибота, защото се препълни, а после на границата си отвисяхме малко над 3 часа…

Почивката премина отлично и бях зареден с енергия за предстоящата работна седмица. Мога да отбележа това, че този път имаше някакъв слаб риболов през края на септември месец, но един местен ми показа снимки на смартфона си, споделяйки, че в началото на септември са ги счупили на същите места трофейни баракуди, лефери и лавраци, които обаче вече в средата на месеца били офейкали навътре… Ами това е то слуката. 🙂

Морски прикючения – част 3

Posts in this series
  1. Морски приключения част 1
  2. Морски приключения - част втора
  3. Морски прикючения - част 3

Всяко хубаво нещо имало начало и край – само саламът имал два края казват умните хора , та Албанската ми епопея отиваше към своя край.

Морската епопея в последният си ден доказа максимата ,че никога не е късно за финално хвърляне  и винаги последното хвърляне е пред последно защото…. Ами защото може това тотално да ви промени не само деня , но и цялата риболовна почивка… Но за това след малко 🙂

След пропуснатият ден , в които уж трябваше да има вселенски ураган , а само леко превала , в сряда се натопихме с каяците с надежда за риболовни подвизи като на предишният излет си бяхме харесали едни скали с доста голяма дълбочина близо до брега. Времето беше страхотно , лек ветрец люлееше каяците , а слънцето напичаше все повече 🙂

И когато влизаш с големи надежди – понякога излизаш Валат 🙂
И след 3 часа безуспешно помпене на силикони и железа с колегата имахме по едно помирисване на примамките и работата отиваше на зле 🙁

Но  и най-лошият ден за риба е 100 пъти по-добър от най-добрият ден на работа , та нямаше защо да се оплакваме , а и облаците от картинката съвсем изчезнаха и пекна едно юлско слънце – чак си беше за биричка и плаж 🙂

Е, с морето шега не бива и превантивно не взех такава течност в каяка ,че ми е слаб ангела 🙂
Колегата съвсем се отказа и забегна към близкия плаж , аз тъп и упорит продължавах да си помпя със розовият FIIISH black minnow  с 90 грама глава – и така още цял час 🙂
Е, и моето търпение се изчерпа и след кратък разговор по радио станциите (нещо ЗАДЪЛЖИТЕЛНО за морето) реших да се примиря с валата и да се отдам на плаж и биропиене… Но , онзи отгоре най-много се смеел на тез дето си правели планове…
Казах си „последно топване “ и паля каяка към брега и след като 5 мин не се случи нищо реших да прибера бързо силикона и да вазирам – и някъде от 15 метра над дъното  (дълбочината беше 50 метра )започнах едно много бързо навиване на силикона с цел да си бия камшика :). И след като много бързо прибрах 20 метра нещо натисна гегата и засякох …. и се случи немислимото – бях спасил валата с макар и дребна риба 🙂


Но тук по интересното беше защо след 3 часа помпене ме удари точно като реших да си ходя , много над дъното и на ултра бързо водене….
Ами ако до сега съм правил нещата грешно със силикона като се опитвам да го водя като метален джиг?
Ето едни размисли , които трябваше да бъдат проверени моментално – реших да пускам силикона до дъното , да помпя в първите 10 метра , за да привлека внимание  и след това с бързо навиване да стигам на 15 -тина метра от каяка и без каквото и да е задържане да пускам примамката до дъното.
И пускам аз силикона до дъното – помпя 10 тина секунди при което качвам примамката отколо 10 метра и започвам бясно навиване което на 5 -6 -ти оборот беше прекъснато от БРУТАЛЕН удар. Борбата е безмислостно жестока , но такъма е проверен и рибата благополучно каца в кепа 🙂

С треперещ глас се обадих по радиото да подам сигнал ,че нещо се случва … а колегата си мислеше ,че го бъзикам 🙂
Само след две проводки отнесен от лекият вятър и вече използващ новата техника , при пускане на силикона много високо над дъното усетих натискане и отместване на линията и при последвалата засечка отново хванах хубава и много борбена риба.

Адреналинът ми беше на макс и си спомних ,че всичко това нямаше въобще да се случи ако на последната ми проводка не ме беше взел онзи мъник 🙂 Та аз за 15 минути хванах повече риби отколкото за 2 -та предишни дена… и то само защото смених проводката – примамката беше същата , мястото беше същото , времето не се беше променило… , но беше се задействала магията на риболова и това да си упорит и да експериментираш.
Отново се обадих по радиото и колегата заряза печенето на плажа и се изстреля към мен като през цялото време си мислеше ,че го бъзикам . Все пак когато дойде и видя рибите много бързо взе да стяга такъма със силикон и почти моментално имаше удар , но за съжаление без закачане .
Аз отново се позционирах на малко над 50 метра и кротко си обикалях доволен от слуката си и си играех със настройките на сонара 🙂 И тогава на сонарът се появи една ивица която за кратко време измина 15 -тина мерта от дъното преди да изчезне…. Силиконът беше пуснат моментално и дори не си играх да помпя – тя рибата си беше там , ами започнах да навивам бързо и някъде на 20 метра от дъното последва най-зловещият ми удар за цялото морско приключение , а макар и мощната въдица първите 10 секунди се опита да мине под каяка 🙂 След кратка  , но ожесточена борба рибата акостира в кепа , а аз невярващ какво се случва с треперещи ръце успях да я сложа при другите на кукана 🙂

Между временно колегата също извади една риба , а аз видях още една риба на сонара и когато знаех вече какво искат  много бързо я качих на асансьора към каяка  – размерите и не бяха като на последните три , но все пак това беше 5 риба за деня и нямаше как да имам каквито и да е претенции 🙂
Чак след тази  риба се усетих ,че това да дърпаш морски риби от дълбоко си е и тежък физически труд и се отдадох на почивка и обикаляне , но все пак имаше време да пропусна цели 2 кълванета  – това бяха риби , които видях на сонара , но взеха още на пропадане , а каякът ми беше още в движение и явно линията не беше добре изпъната и ъгълът беше голям.
Между временно колегата беше взет от брутална риба която не му даде никаквъв шанс за реакция и се навря в камъните под нас и се наложи принудително късане , което не е никак лека задача!
Приключихме риболовът към 16 часа като аз приключих с цели 5 риби 🙂

Извинявам се за месарската снимка , но тез риби така и така бяха отекли още при ваденето , пък и е хубаво от морето да се донесе нещо и за фризера 🙂
На 2 -рата снимка присъства и дребосъкът , с който започна всичко и без чиито удар нямаше да се случи цялата тази лудница.
Имаше време и за един импровизиран плаж с което решихме ,че трябва да сложим край на морската епопея и вечерта кротко подготвихме нещата за сутрешното отпътуване с надежда скоро да повторим и подобрим тез си подвизи 🙂

Благодаря за отделеното ВИ време  и се надявам да ви е било интересно моето първо морско приключение като се надявам да съм дал и полезно инфо за бъдещите ви излети.
И последно – риболовът от каяк в морето е нещо УНИКАЛНО и НЕПОВТОРИМО!
Поздрави и със здраве!

Морски приключения – част втора

Posts in this series
  1. Морски приключения част 1
  2. Морски приключения - част втора
  3. Морски прикючения - част 3

Време е да продължим с разказа за първите ми перипетии на морето и ден втори от потатянето на гемията 🙂

След 13 часа път и първото топване в морето с новата ми риболовна машина Hobbie Compass , че и риба успях да хвана дойде време да се настаним и да анализираме риболова и да се огледаме какво що , както и да се подготвим за следващите няколко дни риболов. За съжаление докато част от уловът беше във фурната , прогнозата за времето се промени драстично и даваха с нарастващи ветрове да доиде лошо време и дъжд за вторник. Е, такъв ни бил късмета и след няколко бири и късно лягане се разбра , че сутрешен риболов няма да има едва към 10 успяхме да се наканим въобще да влезнем във водата. А, там си личеше ,че нещата с ветровете още не са сериозни.

Но,  това бързо се промени и  само след час започнаха да ни връхлитат доста големи вълни , а само колегата регистрира един удар , но рибата се откачи веднага след нейното повеждане .
Аз заложих отново на силикона на Fiiish Black Minnow 5 -ти номер , но този път в цвят каки.
Вълните бяха толкова упорити , че дори с 90 грамова глава трудно усещах къде е дъното , но все пак обнадежден от успехът предишният ден бях твърдо решен да хвана нещо 🙂
Е, късметът на начинаещия дето не знае какво прави , но пък е тъп и упорит отново подейства.
При едно от пропаданията към дъното на силикона , той сякаш се забърза малко повече от нормалното си пропадане , което според това което бях чел и гледал може да означава ,че риба си го е харесала и си го носи към леговището 🙂
Е, една от превантивна засечка нищо не губя и щракнах палеца на мултито и засякох…. И се почна купона , който дълго чаках в тези вълни.
Рибата започна бясно да се мята , но аз вече знаех какво да очаквам от такъма и предварително бях позатегнал аванса драстично и много бързо я качих на асансьора водещ към каяка ми. Разбира се добичето не се предаде без бой , но накрая кротко си полегна до него и беше кепчосано с нескрита радост ,че и в този отвратителен ден нямаше да съм валат… като другите 🙂

Както добре се вижда целият силикон заедно с главата бяха нагълтани до опашката и откачането му с мойте клещички за кефалски примамки беше истинско предизвикателство. Но, зорът чудеса прави и се справих някакси – хубавото е ,че измъкнати от толкова дълбоко рибите не дават никакви призначи на живот , че иначе не знам как бих се справил с такова добиче 🙂
През цялото това време вълните ме разнасяха насам танатам като куцо пиле дъждовен червей и се оказах на около 100 метра от скалите , а рибата я хванах поне на 200 метра по-напред. Е, точно за това този каяк е толкова специален – можеш да го оставих да се рее по вълните без да се притесняваш , докато ти кротко си откачаш улова или правиш други дейности 🙂
Опитах да ловя отново , но времето ставаше нетърпимо ветровито и решихме ,че е време да се откажем.
След мечтаният от много време следобеден съм през работната седмица щеше да е грехота да не разгледаме близкото курортно селце.
А , там намерихме страхотен център с още по-красив плаж.

Вечера вятърът утихна , но ние вече бяхме настроени за бири и морски специалитети и хич не ни беше до риболов 🙂
Цените са много приемливи така да кажем , само дето бензинът им е 3 лева литъра , което си боли , но кефа цена няма!
Във вторник се отдадохме на бири и почивка , а така прогнозираният дъж заваля чак при вечер и то за час – колкото да понамокри.

Но, най-интересното тепърва предстоеше ,  но за това в третата част 🙂