Морски приключения част 1

Здравейте приятели и колеги,

Когато в края на миналата година смених  старото си Малибу Стелт 9 за топлият тогава Hobbie Compass  беше ясно ,че рано или късно този страхотен каяк ще се  стигне до морето , но пък първото му топване да е чак в Йонииско море – те това не беше предвидено , но пък се случи.
Един приятел , с които не се бяхме въждали повече от 3 години подаде сигнал ,че ще заминава за риболовна атака в Албания и след отправената покана въобще не му мислих много 🙂 За компания взех един приятел каякар от Пловдив – все пак на толкова дълъг път не е хубаво да се тръгва сам. Агитката се събра малко преди гръцката граница и след 13 часа път в тъмнината се отзовахме на това райско място.

Морето сутринта беше спокойно и тихо и само ни подканяше да разтоварим багажа и да се отдадем на риболов.
Така и направихме и само около два часа след пристигането ни каяците ни усетиха солената вода на Йонииско море.
Аз като начинаещ в този риболов бях се оборудвал с два –  три джига и разбира се морското чудо Fiiish Black Minnow 5 със глави от порядъка на 60 -90 грама 🙂
В предвид ,че влизах за първи път в морето реших  да не нося излишни въдици и взех само slow джиговата гега , която бях закупил точно в дена преди тръгване.
И така – вече на вода , в непознати води , с непознат риболов и с… увеличаващ се прогресивно вятър реших ,че трябва да направя всичко възможно да хвана риба 🙂
То хубаво ,ама нито знам какво да ловя , нито къде , нито как… а теоритичната подготовка помага до толкова  ,че все пак да си взел що годе подходящи инструменти и да ги презентираш по подходящ начин. Останалото се учи в практиката и така и аз реших да направя 🙂


3 -мата каякари се разпръснахме на около 300 метра един от друг и безуспешно се опитвахме да уловим нещо 🙂 Все пак нашият гид Фори закачи некви дребосъци ,  но не това беше целта. Със засилващият се вятър и все по-големите вълни сякаш се изпаряваше надеждата ми да не съм валат с първото влизане… Отказах се да гоня колегите и застанах на около 300 метра от брега близо до един скален нос и се позиционирах с лице към вятъра и сгръб към брега и така хем облавях периметъра, хем следях и за вълните – все пак като за ръв път на такива вълни си беше страшничко 🙂
За примамка сложих Fiiish Black Minnow Номер 5 с 90 грама глава и започнах да си помпя и разни други комбинации , който съм гледал в нета пък дано уцеля какво иска тая пуста риба – каквато и да е тя.

И както се носих по вълните и си подръпвах силикона , някъде 15 м над дъното усетих почукване , но толкова  нежно ,че направо го проспах… припомпих още два пъти и този път рязък, тъп удар ме събуди от дрямката…..  Все пак не съм от вчера рибар и засякох мощно ( както се оказа после – не достатъчно мощно) и аванса на мултито запяяяяяяя.
Е , сега си …. викам си кво става тука бре и започна борбата… А , с нов такъм , нов начин на риболов и ново място и непознати риби усещането ,че не е в теб контролът е изключително силен. Но, няма да се даваме я! Натегнах аванса и се постарах поне да не стигне дъното и след като това се случи започнах бавно и методично да я вдигам на горе. Влакното също беше ново и знам ли колко ще издържи…  С всяка изминала секунда ставах все по-уверен ,че сефтето ще се покаже на повърхността и съвсем скоро започнах да навивам последният цвят на влакното и когато стигнах до флурокарбона  вече видажх и рибата на метър под каяка 🙂 . И тук се случи това което е предизвикало  не един и два инфаркта….. пръчката олекна и рибата се откачи някак си.
Явно в края съм отпуснал линията и нещо се случи , обаче рибата продължи да изплува и кротко полегна до каяка където успешно беше кепчосана 🙂

Радостен вик огласи морето – все пак първо влизане – първа риба макар и със зор 🙂
И тогава чак забелязах какви вълни са излезли и как подмятат каяка като бръмбър сламка. Тук е мястото да кажа ,че Hobbie Compass се представя страхотно и без никакво усилие си пори вълните и дава усещането за супер стабилност – това е ултра важно защото като закачите риба сетивата ви са изцяло насочени към нейното преборване и ако трябва да мислите вълните или някакви други фактори то това би убило удоволствието ви от риболова.  Ако имах някакви съмнения как би се справил във вълните – то те се разсеяха още с първото влизане и с първата уловена риба.
Усетил умората от 800 -те километра през ноща реших да излизам и макар да ме държеше адреналина усещах как силите ми ме напускат .
Последваха задължителните снимки на брега където се оказа ,че късметът на начинаещият работи и бях хванал най-голямата риба за деня.

Време беше за почивка и следобеден сън преди да се отдадем на подготовките за следващият риболов 🙂
А , изненадите на това райско място тепърва предстояха , но за тях в следващите части 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

4 × 2 =