Марицалайт през септември 2018

Здравйте и за много години приятели и читатели на Spinning365.com!
Аз продължавам да допълвам към блога излтетите си от миналата година, защото има още какво да се покаже и разкаже. Септември месец бе много силен откъм излети при мен. Слука имаше и малка част от нея вече ви я показах в предните репортажи. Всеки уикенд бях на някъде в търсене на хищниците – за пъстърви, костури, бели риби, морски твари и… по Марица край Пловдив.
За целия месец направих едва два излета по Марица. Главната цел бе риболова на малки хищници с лайт такъм. Общо взето нивото на реката беше много високо за сезона, а водата се оказа не хладна, а направо студена. Непрестанно се вливаше в Марица студена вода от водните каскади и това пасивира доста хищниците.
На втори септември ми гостува мой приятел от София, които се беше заредил с много ентусизъм за риболов по Марица. Още на изгрев слънце се срещнахме на уреченото място на реката и след кратка раздумка почнахме риболова. Стъпвайки по бреговете на Марица и виждайки как се е „поразлютила“ ми стана ясно, че риболова няма да е от най-лесните.
В тих участък, на който съм имал добра слука на повърхностни примамки при предните излети, сега нямаше побутване. Високото ниво и студената вода бяха изпъдили от повърхността рибките ми… Очертаваше се да го няма любимия ми риболов на повърхността, което се потвърди до края на излета – жалко. Смяната на повърхностната примамка с потъващ воблер и бавен туич – Salmo Minnow 6S, ми донесе първата риба – малка щука, която се бе притаила на дъното пред нас:

Двадесет минути по-късно, при бавна проводка с Mepps Aglia-e, се излъга едно дребно кефалче. Бавно трупах точки за статистиката, докато моя приятел все още бе капо.

След още 30 минути упорито настояване, на същото място, успях да излъжа по-едра риба. Успешната примамка бе отново Mepps Aglia-e, но в размер №2.

Докато провеждах бавно примамката, изведнъж сработи аванса на макарата и лайт пръчлето се понапрегна доста – това бяха сигналите, че имам нещо „малко по-така“ на линията. 🙂 За снимки се появи още една щука:

Пуснах я и се обнадеждихме , че с моя приятел ще има повече и по-добра слука, все някак си. 🙂

За съжаление обаче, нещата спряха до тук – три риби в рамките на един час сутринта. През следващото време нямахме пипане…

…. това не го броим! 🙂

Понапънахме се да излъжем още някоя и друга риба, но до 12 часа не се случи нищо значимо, въпреки, че се пуснахме надолу по течението и измятахме маса примамки. Бях разочарован, че Марица ни погоди този номер, но някак си вече лично аз съм свикнал с постоянно менящото се ниво и студена вода.
След две седмици отново посетих реката. Личеше си по бреговете й, че пак нивото не е било постояно, а се е меняло през дните. Бях отишъл в късния следобед по моите си места. 🙂 Виждах къде са рибите, но агресивността им към изкуствените примамки не беше на ниво. Покрай брега имах два удара на малкия уолкър на Storm, но рибите не атакуваха в целта. 🙂 Ето например, тази група кефали, как ли не ги мъчих, но те… просто си плуваха там:

Залезът на слънцето наближаваше, а с него и едно гръмко капо. 🙂 Е, докато не ме сполетя слуката с този дребосък, отново на въртележка…

Айде, отървах и този път капото. 😀

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

1 × one =