Първи есенни щуки

Дойде време и за първия за годината есенен риболов на любимоя ни хищник – Нейно Величесто Щуката. Жулиан и Мартин се бяха разбрали за ден, но не и за място. Поканиха ме на излета, като даже май на сутринта решихме къде да бъдем – на обичайното място. Самостоятелно успявам да отскоча до нови или вече позабравени местенца, но когато сме повече хора все залагаме на сигурното и не рискуваме с малки водоемчета, в които положителния резултат не е подсигурен. Мартин тъкмо се беше завърнал от цело лято работа на морето. Беше събрал някой лев и го инвестира в чисто нови такъми, които дойде ред да пробва. Още по тъмно дойдоха да ме вземат и вече пътувахме към водоема. След като подминахме няколко населени места, установихме че сме тръгнали без акумулатор за електрическия двигател. А защо да ходим на този огромен водоем, щом сме само с едни гребла?! Обратен завой, влизане в трафика и какво ли още не. Поне минахме през отворена баничарница, не че Жужака не бил взел сандвичи…в крайна сметка пак че спряхме, тъй като и сандвичи нямаше. Вече закъснели пристигаме на водоема след изгрев, нещо което не сме си позволявали цяло лято. Да, ама вече не е лято! при влизане във водата темпераурата на въздуха беше 2 градуса по Целзий. Усещаше се доста студен въздуха, предвид че не бях и спал. Късно през нощта се бях върнал от мач в Разград, а преди това бях на традиционния Сбор Мор.

На Марто не му беше лесна първата среща с лодката, но се справяше.

Тук Жужака си мисли че качва сандвичите на борда. Нещо което по-късно установихме че съвсем не е така.

Бързо след влизането имах първа риба, уловена на новия потъващ Lurefans V9. Нова примамка, която исках само да тествам, но пък донесе риба. Взел съм го за распер, но още не е стигнал до реката.

Използвах рибата, за да се включа в новата игра Play the game, организирана от Fishing Zone. Направих дори снимка с визуална измама, като целта ми не беше измама. Все пак тази шега не беше разбрана от колегите, които оцениха само следващата.

Реалния размер на рибето, което беше придобило почти двойна дължина на първоначалната снимка. Там се беше получил доста успешен кадър и ако целта е да заблудиш някого, с повече внимание може да се постигне. Е не е това целта и за това показвам и истината.

Това е другия опит за участие в играта, но за втори път не ми зачетоха улова от 70 сантиметра. Всъщност рибите бяха три, но докато стояха в кепа в очакване на снимка, най-малката взе че изчезна. Не успяхме да изпълним нормата от 1 метър, но пак е нещо. Пуснахме рибите, за да не ги тормозим повече за някаква глупост.

По-късно хванах и най-голямата за дена риба. Щука, със скромните 55 см. Уловистата примамка беше въпросния Jaxon, който се вижда на снимката, шарката на който имитира щука. Бях си го намерил свободно плаващ в градския гьол. На следващия ден пък така открих Salmo Frisky, но неговия ред на го пусна на вода още не е дошъл.

Макар вече да имахме 9 уловени риби, както и 2 изпуснати (все на Жужака, едната от които хубава), брояхме този риболов за слаб и бойния дух рязко спадна. Видно на снимката Аз и Марто паднахме в боя, докато нашия капитан си харесваше нови местенца и облавяше безрезултатно.

Рибите вече нямат типичното лятно поведение и не бяха активни в повърхностните слоеве. Поне жегата не беше убийствена и успяхме да стоим на вода до след обяд. Друг път в 10 часа вече искахме да се спасяваме на сянка. Очакваме по-сериозно захлаждане и ще ги търсим в дълбочините на силикони.

Save

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

four × 2 =