Един августовски уикенд из средното течение на Марица 2019

Време е да „сготвя“ един малко по-дълъг фото разказ за летните сладководни риболови от тази година, които не бяха много. Това лято бях зает с други ангажименти и поради това излетите се разредиха значително.
По големите язовири не се случваше нищо интересно. Пробвах два-три пъти да потърся големите костури, които предната година бях напипал, но освен дребосъци – тип детската градина, друго не се показа от водата. Риболов на повърхността нямаше никакъв. Успешните примамки бяха воблерчетата тип миноу и пасивните силикони.

Вниманието ми се насочи към любимата река – Марица. Август месец тъкмо бе настъпил и лятото беше в разгара си. При първото ми излизане по Марица, около Пловдив, риболовът се оказа доста слаб. Реката бе студена за сезона и отражението на това се видя в примамките, с които залових няколко риби – въртяща блесна и пасивен силикон. Общо взето отново дребосъци – онсовно кефал, малки костури и щуки.

Нещото „по-така“ бе един дебел кефал.

Предпоследния уикенд на август се разходих до средното течение на Марица. Новините, преди уикенда, за уловени риби по реката в участъка бяха неочаквано добри. Обект на посещението ми беше един от най-големите и мои любими вирове в района. Обикновено всяко лято към края на август и началото на септември там се правят добри излети, стига да няма много биваци. Цел на излетът ми беше основно риболова на маришкия кефал. По подразбиране ако нещо по-различно се вреди от него, то щеше да бъде зачислено към бонус точките. Поради това подходих с малко по-мощен спининг от обичайната лайтовка, с която ловя (ZODIAS264L2). Този път заложих на спининг с мощност мидиъм в следния модел на FilStar – Jig Master с дължина 2,24 и тест по примамки 5-21 гр.
Направих два излета – един надвечер и един веднага на следващата сутрин (поправителен). Марица беше в обичайното си лятно маловодие, а местата, по които ходя, не се бяха променили много, спрямо миналата година и малко по-назад във времето. Оставаше само рибите да бъдат озверели, каквото беше и инфото, за да бъде излета на ниво. Компания при първия излет ми правеше и моя спининг другар – Мишо, с който обикновено ходим да тормозим реката в този й участък. Трябва да кажа, че той се справя много добре с тормоза над рибите, защото само до преди два дни, преди излета ни, бе заковал трофеен распер от 75 см на Salmo Thril 7, както и няколко добри кефала отново на същия модел!
Целта на първият излет, в събота, бе да посетим Марица надвечер, за да хванем на „златния час“ – тогава, когато всички маришки хищници полудяват и фиестата от риболова им е във апогея си. С пристигането ни към 17 и 30 часа, обаче установихме, че хищническата активност се беше понижила значително, спрямо предходните дни, когато е било „партито“. Нищо, ние сме на Марица да помятаме примамките и какво по-хубаво от това? Поогледохме „работното място“ и се заловихме за „работа“.
Доста трудно реализирах първата си риба, като преди нея за 30 минути имах две подръпвания на максимална дистанция на воблер и един удар на силикон. В един момент заложих на Storm Gomoku Dense и провеждах воблерчето по течението с малко по-агресивни туичове. След няколко проводки имах удар:

Неголям кефал, но все пак първа риба за отбора ни.

След това кефалче последва отново затишие, като от време на време виждахме по някое епизодично избухване на распер, в което ни беше надеждата, че днес може и да излъжем някоя хитра риба от този вид. Тишината бе разцепена от зверски удар на спининга на Мишо – беше развъртял отново Salmo Thrill 7! В далечината видяхме как се преметна сом над водата, който се разбесня с опашка в течението и взе да прави пируети, като балканска пъстърва. Мишо беше подходил с ML спининг, който придоби формата на латинската буква “C”. На око рибата беше около 5-6 килограма. За съжаление борбата с хубавата риба продължи десетина секунди, след което сома се откачи. Ето за тези бонус точки ви споменах малко по-горе и затова бях решил да оставя лайтовката у нас и да заложа на спининг с по-голяма мощност, с който обаче да мога да замятам и по-голямата част от кефалските ми примамки около петте грама.
В следващия час и половина настоявахме неистово, но нямахме слука и се преместихме надолу по течението. Слънцето вече се скриваше зад хоризонта, а „златния час“ напредваше и беше към своя край. На новото място напипахме някакви активни риби, но за кратко. Всичко на всичко аз успях да заловя един костур, а Мишо се разписа с няколко дебели кефала, костур и дузина изтървани риби, които правеха брутални удари, но странно защо те не се зашиваха на куките. Интересното в случая е, че ударите ни идваха, когато се презентираше воблер тип миноу с дължина от 45-48 мм с по-пасивна игра. На шумни примамки като кранкове (тумбести и миноу) и въртящи блесни рибите не се решаваха за атака.

Поправителният изпит бе в неделната сутрин. Десет минути преди изгрев пристигнах на Марица – този път сам, защото Мишо имаше лични ангажименти и трябваше да пропусне риболова. Риболовствах на същото място, на което по залез бяхме напипали що-годе някаква активност на риби.

Хубаво и широко място, като в края си вира се изтича и има бързеи. По бреговете, откъм моя край, аромата на дивата мента придаваше един страхотен мотив към излета и опиянението от риболова по бреговете на Марица ми идваше зареждащо и успокояващо. Ароматерапия съчетана с риболов – перфектно!

Наред с всичко по-горе, по поречието на Марица премина голямо ято от големи бели чапли, което пое на някъде си. Докато извадя фотоапарата и те се отдалечиха много и не успях да ги хвана в полет точно над реката, за да ви покажа уникалната гледка.

В началото риболовът тръгна доста интересно – имах пет много тежки и безкомпромисни удари на Storm Gomoku Dense, предполагам на едри кефали, но така и не успях да заловя някой от тях… Реших да се преместя 10 метра по-надолу по течението и да подам воблерчето към ръба на изтичалото на вира. Облових три-четири пъти и на следващата проводка ме споходи изненадата от този мъник, с размерите на зарибител:

Ударът дойде при една от паузите, при което воблерчето пропадаше към дъното, олюлявайки се. Явно добре съм му презентирал на дребосъка сутрешната закуска. 🙂

Пуснах набързо мъника и след малко се скри край брега – в близката туфа от водорасли. Дали щях да излъжа по-голям, ами предстоеше ми да разбера – интригата се заформи.

Десет минути след „сефтето“ за излета бях заложил на една от класиките във воблеростроенето –  Salmo Minnow 5S HPH. Той е един от любимите ми воблери за риболов на малки хищници, като ми е донесъл много и най-разнообразна слука през годините. Воблерче, което е атрактивно за различните видове хищници със своята кранк и  туич игра. Като добавя и реалистичните „кожи“ на оцветяване, то всичко си идва на мястото. Въпреки, че на съботния излет, на точно същото място нямах, удар на него – без много да му мисля и никакво съмнение в способностите му, отново го презентирах. Още с първото подаване, в средата на вира, водейки го равномерно и напречно на реката, получих удар и бързо направих засечка. За снимки на брега се яви този скромен и срамежлив позьор:

Няколко минути по-късно приложих туич-а, като при тази тактика реализирах костур, които чакаше някаква плячка в течението, на 3-4 метра от бързея на изтичалото.

След пускането на този раиран разбойник изчоплих набързо още един, но по-малък.

Лека, полека утрото напредваше, а с него и броя на уловените ми риби на Salmo Minnow 5S. Активността на кефалите се повишаваше значително (нищо общо спрямо съботния излет, когато надеждите за успех бяха най-големи, но не би) и периодично започнах да дърпам риба след риба.

Интересното е, че с нарастване на активността на кефалите, се повишаваше и техния линеен размер, което за мен беше добре дошло.

При едно от засичанията Jig Master-a се напрегна доста добре и моментно адреналина ми се повиши – ами тази тръпка търсим всички. Какво ли бях уловил?

След кратка схватка, от умереното течение на Марица се появи пред обектива ми добър и борбен кефал, който си заслужи серията от по-долните снимки:

След измерването пуснах и тази риба обратно в Марица и продължих с успешния риболов.

На втората проводка, след пускането на предния кефал, пак имах страхотен удар, който отразих. И този кефал се бори достойно, вдигайки градуса на настроението и удоволствието от риболова.

Като дължина беше горе-долу колкото предния – 30 сантиметра.

След този кефал излета приключи, тъй като получих обаждане по телефона и поради лични ангажименти се наложи преждевременно да си тръгна по-рано от плануваното. Бях напипал рибите и ритмично си ги дърпах, но понякога има по-важни неща от риболова. 🙂 Е, каквото това – трябваше да напусна партито. Рибите са обратно в реката и знам, че ме очакват отново на същото място, за да им се покефя пак, пък и не само аз. Като за първи целеви риболов при използване на воблери в обявения от производителя долен тест от пет грама останах с добри впечатления от поведението на Jig Master-а.
До нови срещи!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

seventeen − five =