Архив за етикет: Щука

Начало на щуколова – май 2020 (част 1)

По традиция, от първи май погваме щуките!
През 2020 година чакахме цели 75 дни докато изтече забраната за риболов на зъбатите красавици, поради настъпилия им размножителен период. Началото на тази година беше необичайно топло и щуките навлезнаха в периода си на размножаване по-рано от обичайното. За съжаление нямаше изтегляне на забраната им за риболов, от страна на ИАРА, което според мен трябваше да се случи задължително. 
Отделно от това, ситуацията с COVID-19 се беше усложнила и през целия април месец не бях излизал на риболов и първата глътка свеж риболов ми дойде очаквано добре.

Винаги, по случай откриването на щуколова, си взимам по някоя друга „играчка“. В случая това беше един от любимите ми воблери на Rapala – Shadow Rap Shad в цвят FT. Много ги обичам огнените тигри! Точно този цвят ми беше на прицел да го заприходя към армията от другите разцветки, но до момента не беше наличен на нашия пазар.

Както споменах, необичайно топлото време, бе накарало полята много бързо да позеленеят и да се окичат с пъстрите багри на полските пролетни цветя.

През първата седмица от откриването успях да посетя 3 щукарника, като само на два имах слука, но тя беше много слаба. Рибите бяха супер апатични, скрити ниско долу край дъното и нямаше капка агресия в тях. На другия полюс бяха птиците и полските животинчета, които кипяха от енергия предвид началото на брачния им сезон.

Първата щука за новия сезон беше най-трудна! След почти четири часово обикаляне по брега на язовира, в момент, при който си казваш, че е време да напуснеш брега с мисли за това, че ти остава само хубавия пейзаж, чистия въздух и разходката, успях да излъжа нейно височество – щуката. Риболовът на язовира беше адски смотан и много хора напуснха бойното поле с наведена глава. Риболовът от лодка също бе изключително слаб – тук-там някой с по една-две риби или ударчета. 

Та къде е щуката? Време беше за втори излет. Имах една в раницата на Rapala, ама беше изкуствена. 🙂 Много добра и релистична е кожата на Salmo! Обаче и това не ми помогна в щуколова от брега.

Общо взето за излета имах две вдигнати риби с много упорство, но наблюдавайки от „първия ред“ атаките, щуките просто отблъскваха воблерите, вместо да ги атакуват. Все пак, не останх капо! Прибегнах до един фокус-мокус и…

…. на снимачната площадка се появи един Бас, който отнесе силиконовия червей на DUO, след 3-4 подавания. 

Моментът на изненадата, в който след няколко неуспешни часа на риболов, успявам да се измъкна от трудната ситуация, която клони към капо, е любимото ми върховно удоволствие! Рибата представлява мой нов личен рекорд за вида (с около 5-6 см повече), което ми доставя удовлетворение от излета, пред това, че щуките продължават да бъдат инатливи и да не искат да налитат на изкуствените примамки.

При следващата трета дестинация, през първата седмица на май, заложих на ново място. Бяхме с приятели за щуки, като всеки един от нас залагаше на различни примамки, за да установим и затвърдим дали тази майска апатия у щуките продължаваше да битува из водоемите в региона. 

В крайна сметка от трима човека само един успя да улови щука, с което затъврдихме общото мнение, че нейно височество е все още някак си по свой начин апатична към всичко. Е не всичко, защото на един Agarron се подлъга да атакува. 

Ами, честито на печелившите и наслука през оставащото време на годината, че новия сезон тръгна много слабо откъм щуки. 🙂 

Месец септември 2019 – щуки и един… блек бас

През септмеври направих 3 тематични излета за щука на един нов (за мен) щукарник. Останах доста впечатлен от мощната популация на младоци. Така и не заковах някоя по-голяма от стандартната писалка, но затова пък броя им наистина бе впечатляващ. Още на първия излет улових 25 младока, за около 3 часа риболов…., а колко други се откачиха при ваденето. 🙂
Абсолютният фаворит сред воблерите ми бе Rapala Shadow Rap Shad. Такъв дразнител им бе, че ги изкарваше от укритията още с първите няколко придърпвания след приводняването. Първаночално им правех бърза снимка и ги връщах моментално обратно в гьола:

С напредване на времето и броя на уловените дребосъци беше безпредметно да снимам всички риби, защото бяха с идентични размери. Тази добра популация провокира в мен и моя приятел да разселим из други водоеми щукичките, които уловим, но при следващото идване.

В следващите два излета заловихме по-малко на брой щуки, спрямо първия път. Местата за риболов бяха и по-малко, защото се бе разчуло, че има доста щукички. В следващите два излета общо към 20-тина риби успяхме да преместим в други гьолове, като надяваме се в близко бъдеще да ги уловим отново. Само една малко по-едра от стандартното люпило позира пред обектива, ама глобално пак си беше дребничка. 🙂 Тук печелившия коз бе клатушка на Panther Martin, която много си я уважавам от няколко години и не излиза от кутията ми с примамки. Риболовът с нея на пропадане е отличен, като още при приводняването и последващото пропадане ударите на щуките моменатално се усещаха по бланката на Jig Master-а.

Другото интересно, освен стабилната популация от щукички бе, че при два от излетите имах слука на два пъти на блек басове с размери по около 30 см. И двата се подлъгаха на воблери тип миноу с дължина от 9 см и бесен туич. Досега такива риби бях улавял с доста по-малки размери. Единия бас налетя на Salmo Roach 9F – лимитирана серия от 2016 г. по случай 25 годишнината на Salmo. Воблер, който вече е труден за намиране и е с брутална реалистична кожа на бабушка. За съжаление баса изплю някак си воблера при ваденето и се откачи, без да се покаже за снимка.

Другия бесен бас налапа яростно Rapala Shadow Rap Shad-a. Мазна и тлъста риба, която се бори, докато не се показа на сушата.

Последни снимки на пришълецът, дошъл отвъд чуждоземни води и последва пускане. 🙂 Едрите щуки ги отложихме за някой „по-късен ден“. Надявам се да не са изловени.

За щуки в края на май 2019

Здравейте читатели на Spinning365.com!
Следващия материал, който ще ви представя е на щукарска тематика. Тази година имам много малко тематични излети за щука – нещо, което предните години не съм правил толкова слабо. 🙂
След страхотните ми пролетни излети на Марица и последвалото закриване на риболова отново там, търпеливо зачаках да падне забраната за риболов на щуки. По традиция откриването на щуколова в България стартира на 01.05. всяка година. Е, моето откриване се състоя доста по-късно през месеца – на 26.05.2019. Тогава с моят спининг другар – Мишо, се отправихме към любимите ни щукарници.
Още от разнни зори я подхванахме работата с щуколова, но за 3 часа упорство и претърсена старателно брегова ивица от над 2 километра имахме само по няколко удара на дребни щуки, които се брояха на пръстите на двете ни ръце. Аз лично имах два – на риби от порядъка на 30 см… пълен резил. За тези 3 часа не срещнахме нито една дебнеща риба край брега, както обикновено всеки път се случва или пък да видим подговане на щука. Вярно, че от година на година мястото се обезрибява поголовно от риболовците, които дори нямат честта и съвестта да спазват забраната за риболов през размножителния им период, но такова НЕимане не е било никога!!
Ще спомена, че на това място, на което ходим, редовни бракониерски мрежи не играят, но виждам как рибарската преса в последните 4 години доведе до унищожението на тази популация от щука, която за мен няма аналог в страната. През годините съм се нагледал на какво ли не там и масовото популяризиране на мястото (от определени риболовци с рекламна и комерсиална цел, показност и пишкомерене), доведе стотици гладни риболовци (най-вече практикуващи риболов от лодка), които с охота набождаха по минимум 6 щуки на човек от по 35-38 см – просто защото закона им позовлява да се прибират такива дребосъци до тегловната норма от 3 килограма на ден на рибловец. С времето едрите щуки бързо се разредиха, от същите „гладни“ рибари, което доведе до масовото прибиране и на дребосъка… Това е едно безумие за рибешко месо, което се надявам в скоро време да спре, след като се увеличи минимално допустимия размер за задържане на улов от щука! Е, за мен две мнения няма и точно тази преса и глад за рибешко месо, унищожи щукарския ни рай!
Трябваше да направим нещо и то спешно, за да избегнем щукарския резил с Мишо. Решихме, че най-добрия вариант е просто като сменим гьола. Към 10 часа бяхме на новото местенце и познайте какво – ами рибите бяха там, бяха спокойни и взимаха супер настървено. Веднага си проличава, кога в гьола няма месарска преса и кога има!! Всеки опитен спинингист знае, колко лесна за лъжене е щуката, така че няма да се впускам в други тези.

Рибите, които ловихме, бяха предимно дребосъци около и под нормата от 35 см. За около 1 час мятане аз направих над 10 броя, а моя приятел малко повече, като излъга и един крокодил, който обаче му се откачи. Rapala Shadow Rap, който е 11 см, изобщо не респектираше дребосъците и те охотно го атакуваха…, като тази например! 🙂

Излишно е да казвам, че до една бяха върнати обратно във водоема, но все пак ето едно-две клипчета с пускане:

Трябваше да звиша размера и обема на примамката, защото тия щукички не ме оставяха на мира. Погледът ми се спря на Storm Doom Bell Shad-O Shallow в цвят Organic Pike – дължина от 13 сантиметра и тегло от 36 грама! Един истински красавец за щуколов.

На второто подаване, пред папурите на отсрещния бряг, ме излепи моментално по-добра щука.

Щуката приближаваше 50-те сантиметра и ме мотивира да продължа с въпросния воблер на Storm!

Двадесет минути по-късно, след пускането на рибата, отново Storm-a ми донесе щука, малко по-малка от първата.

Един час динамичен риболов ни беше достатъчен да начешем крастата, след което се отправихме към града предоволни, че избегнахме и задаващия се резил – точно на откриването на щуколова… Пазете това, което имаме във водоемите ни, защото без рибите нашето хоби се обезмисля и започваме да въртим празни излети. Определено още дълги години ще има да гледаме как западняците ловят щуки по 5+ гол след гол – докато продължавате да прибирате всичко живо така ще бъде!!
По-здрави! 🙂

Първи май – ден на щукаря

Две седмици и половина след последния ми излет дойде 1-ви май – празника на щукаря. 🙂 И тази година заложих да открия сезона на типичен щукарник – затворен водоем, в който властелин е само и единствено щуката. Към момента съм направил три излета на 5 различни водоема. Два от тях бяха съвместно с Валентин като рибите, които хванах, бяха само дребосъци. На третия излет, състоял се наскоро на 20 май, се капотирах трагично – 5 часа въртяне, от ранни зори, без удар… колегите наоколо и те така. Направо ми се дорева, като знам на какъв красив щукарник мятам…, но в България е по-лесно да се руши, отколкото да се гради… Както и да е, нека ви поразкажа за двата ми успешни излета, гарнирани със скромна откъм размери слука.

Първи май е – време за откриване на щуколова!! 🙂
Някои хора сигурно сън не бяха спали и още по изгрев слънце бяха отишли да дирят щуките из водоемите – за това свидетелстваха първите постнати сутрешни снимки на щучки във фейсбук групите. Този път, ние пък с Валката, не си дадохме зор и късно по обед се появихме на гьола, с идея съвсем символично да отбележим празника (откриването). 🙂 Слуката за първия излет бе доста скромна на размер и на брой, но пък рибите бяха много агресивни. В главните роли при мен бяха Rapala Shadow Rap Shad и Shadow Rap. Още при първите подавания имах подгонване, а след кратко време се показаха и първите риби за годината.

На гьола, който за първи път посещавам с цел риболов на щуки, нямаше навалица от ентусиасти и това до някъде ни донесе доза интрига при закъснелия ни риболов и спокойствие.
По време на излета изпробвах една силиконова новост от Storm – Weedless 360GT Searchbait, реализирайки два удара на 40 сантиметрова щука до брега, близо до потопените клони на една върбичка.

Наблюдавайки в захлас агресивната атака на зъблата, в бистрата вода край брега, съвсем забравих, че трябва да засичам (на два пъти)… та останах само с прорези по силикона, а как го глътна по учебник… ма аз си  гледам ли шоуто… пък си бях и слънчасал вече леко. 🙂

В следващия час хванах още две дребосъчета, с което приключи и слуката.

Напече ни много и решихме да си ходим. Все пак, колкото да се каже, открихме и помятахме на спокойствие! 🙂

На 13-ти май направихме втория излет за щуки на едно от любимите ни места. Към 8 часа бяхме на локейшъна. Тук-там се виждаше по някоя лодка и спинингист. Навалицата и месарите от предните седмици липсваха, а като добавя, че и времето бе повече от чудесно за риболов, то всичко бе идеално! 🙂  Оставаше ни само рибите да са активни.

За съжаление ентусиазмът, с който се бяхме заредеили, се изпари в следващите три-четири часа. Валката с каяка нямаше удар, а аз от брега бях вдигнал само една щука (под кило) на повърхностна примамка. Нещо ставаше с щуките. Никъде не се виждаше риба. Проверих в Интернет, през смартфона, да не би да е имало земетресение и се оказа, че преди около 20 часа е имало такова с магнитут 3,3 по Рихтер – ооо каква греда… Въпреки това продължихме да упорстваме с надеждата да се появи някоя красавица за снимки. По обед, към 12:00 часа взех, че излъгах една щукичка.

Десет минути след това, на същото място, се излъга още една с подобен размер:

Още две последваха в рамките на 15 минути, но на дълбоко газещия модел на Rapala Shadow Rap Shad.

Двете рибки се излъгаха в дълбокото на около 15-тина метра от брега.

Излишно е да казвам, че всички до една бяха върнати обратно да трупат метраж, но все пак да го спомена. 🙂

Каквото имаше около мен бе изпонабодено в рамките на около час, което съвсем нормално доведе до край на слуката. Трябваше да се преместя на ново местенце. Там се  оказа, че ме чакаха още 5 мъника с подобен размер, които също налетяха на воблерите от серията на Rapala – Shadow Rap. Излишно ми се стори да ги снимам всички, тъй като бяха от един и същи калибър.

Еми, по-важното беше, че умирисахме ръцете на риба и открихме сезона, макар и със скромни по размер щуки. 🙂 Чакаме скоро да се покажат и по-едрите зъбли. За финал на материала прилагам още малко снимки от заобикалящата красота на макросвета от щукарниците, които посетих:

Успех на всички! 🙂

 

 

Ден на труда или как открихме щуколова

Най-после дойде така чакания момент, в който ще започнем да ходим за зъбатата твар. Всичко беше планувано месеци по-рано, като всички знаеха че трябва да са свободни за откриването. Не толкова заради риболова, колкото за банкета и да седнем на една маса, нещо което май никога не бяхме правили заедно. Още на 30-ти след обяд първите готови вече пътувахме към уреченото място, а по-късно вечерта се присъединиха и останалите. На място се оказа, че първия екип е там от обяд и подготвя лагера за вечерното барбекю. Аз се любувах на новата кола на баща ми, която освен подвижна спалня беше и съоръжение побиращо лодката ми почти надута.

Иван също имаше нова кола, която успях да зърна по пътя. От бързане не бяха вързали добре лодката, че се наложи да спираме и да привързваме.

Още със слизането от колата бяхме налазени от тия гадове. По-късно намерих един на крачола си, а по-късно и на транеца на лодката докато плавах.

Мдаааам, покрай сортирането на снимките съм затрил единствената вечерна снимка на лагера. Ама и сами можете да си я представите: много хора, голяма и отрупана софра, огън, барбекю, хладилни чанти пълни с хладни алкохолни напитки и всичко останало както си му е реда.

П.П. Намерих снимката. Сигурно си представихте повече от това, което ще онагледя, но все пак:

На сутринта, малко след 5 часа вече бяхме на крак, готови за отплаваме, след като си изпием кафетата разбира се. Време за закуска нямаше.

Тук от банкета няма и помен, всичко е прибрано още при съмването, тъй като всеки искаше да влиза в лодката.

И ето го най-после и мига, в който всички сме на вода (без единия ни каякар, който дойде по-късно) и можем да открием сезона на щуките.

Ято лебеди, нещо обичайно за тези водоеми. Почти във всеки има поне една гнездяща двойка.

Откривам с костур.

А Мартин хваща първата за сезона щука. Следва подобаващо отпразнуване – с наздравица:

По някое време и аз се разписвам със щукичка уловена на Lucky Craft Pointer 100 SP.

Както и всички други риби тя си отиде по живо по здраво.

Виждайки, че преобладават малките щуки минавам на по-лайт примамки. Резултата е мигновен:

Решавам да пробвам отново с нещо по-едро, но Lucky Craft GunFish 115mm вдига само костури. Слагам по-малкия 95мм и вече имам още едно щукле в списъка.

И отново на свобода:

Поредна на GunFish, като тази го беше налапала целия откъм главата. Едва се подаваше задната тройка:

Пак записвам костурче на същата примамка:

Прилепа на  Savage Gear е примамка, която си бях купил зимата и все още нямах възможност да я тествам дори.

Бързо ми донесе успех, но съм леко недоволен от кастинга. За своите 7см и цели 14 грама очаквах да лети повече, но явно и толкова стига.

Пробвах с малки силикончета на Fiiish. В дълбочини около 7 метра вреше от костури, но аз не търсих тях.

Сложих Fiiish номер 3 в розов цвят, но успеха беше само с по-голям костур, но не и щука.

Не ми хареса мястото и реших да го сменя. Много навалица имаше там и постоянно ме наобикаляха. Във водата имаше над 20 лодки средно с по 2 човека в тях, а на брега тападжии и спинингисти бяха опасали всичко. Вероятно имаше близо 100 човека. За капак имаше и хора търсещи щуката на тролинг, като един от тях влачеше с 4 въдици едновременно!

Сменям мястото, но не и примамката. Рибите поне се смениха 😀

Изгубил надежда, вече към обяд спасявам положението със спинербайт на Lucky Craft. Една успешна примка, за която вече съм писал и съм онагледил с доооста снимки. Хубав костур, но нищо повече:

Гонихме се из ръкавчетата, а аз с малката лодка бях доста по-подвижен. Не успях да пресрещна момчетата за компания, но по-късно ги догоних. Омръзнало ми беше да греба и беше чудесна алтернатива да се закача зад електричката и да не съм сам.

По обяд рибите бяха спрели активността си и излязохме за почивка.

Импровизиран навес на това прокълнато място. Адска жега е всеки път и едно дърво да няма в тоя пущинак! Обсъждахме варианти къде и какво да засадим, като опасенията н бяха да ги отскубнат рибарите за колчета или да ги изпасат кравите.

Аз след обяд нямах успех с риба, няколко часа обикалях в мъки да спася следобедното капо, но без резултат. Опекох се достатъчно и имах нужда от почивка.

Имах малко над 10 уловени риби – щуки и костури. Едното момче беше с 33 щуки! Общо хванати бяха над 100 риби, като НИТО ЕДНА НЕ БЕШЕ ЗАДЪРЖАНА! Нещо с което искам да похваля нашия екип, опитващ се да опази това място до колкото може. Това откриване с подобна навалица ни даде ясен знак, че бъдеще за този водоем няма. Куканите и живарниците на всички останали бяха добре окичени. Аз отново се отдръпвам от това иначе добро за риболов място и се насочвам към малките и закътани водоеми. Там поне не се прескачам с други рибари и не ставам свидетел на подобни гледки. На лице е и резултата от голямата преса – сравнително малко риби и изключително дребни. Хубаво място, но подходящо само за откриване. Като се обезриби и изостави от мессарите може пак да стане подходящо за нас 🙂

 

Качвам снимки и от колегите: