Архив за етикет: Щука

Марица джигинг – декември 2020

През декември излетите ми по река Марица, спрямо миналата година – „Марица джигинг 2019 – 5„, бяха доста по-резултатни и с по-едри риби. Като цяло, дните през декември 2020 бяха и доста по-топли. Необичайно, но климатичните промени са вече факт и най-вероятно тенденцията ще остане такава през следващите години.
В този репортаж ще покажа първите ми два декемврийски излета. Отново най-успешната ми примамка беше силикона на Fanatik – Larva, предимно в размер от 3 инча. Тук е моментът да споделя, че от FilStar пуснаха на пазара страхотни куки с двойна контра на стеблото, които веднага заприходих, с оглед на дефицита на такива куки в тезиразмери, който битува на малкия ни пазар. Sensei F1411BN в размер №2 бе с идеална дължина на рамото и се оказа отлично решение за 3 инчовия размер. Разбира се по-големите номера куки са подходящи за 3,5 и 4,5 инчовите Larv-и. Невероятно остра и безкомпромисна кука с връх от тип „орлов нокът“. Куките можете да разгледате и поръчате от този линк

Първият излет по Марица се състоя на 12.12.2020. 🙂 Малко след 12 часа по обяд се бях пуснал по река и не след дълго стигнах „моят вир“. Близо 1 час нямах пипане и бях почнал да се чеша по главата… Къде ли са рибите? Преди поредната проводка – смених от 6 на 8 грама чебурашка. 

Явно това бе ключът към успеха – малко по-тежка чебурашка! При втората проводка, след 3-4 оборота с макарата от приводняването на примамката, Venom-а индикира сериозен удар!!! Моменталната ми засечка бе безкомпромисна и спининга започна да гаси борбените напъни на рибата…. 

По напъните и поведението на бланката си личеше, че това бе сом! След около 5-6 минути борба, с отпускане на аванс от макарата, най-после се видя гърба на сома над водата. Успях да кепна рибата, като така я нагодих, че да може да се свие „на нула“, за да се побере в кепа. Оказа се, че на дължина сома бе 85 сантиметра. 🙂 Ето няколко снимки:

Успях да се щракна с тази яка риба, след което я пуснах обратно да броди из  теченията на Марица. Ето ни двамата: 

Видеото с пускането така и не ми се получи, защото докато щракнах тази снимка сома изпълзя от кепа под тежестта на главата си и отплува в реката. Всичко стана толкова бързо, че нямах време даже да мина в режим видео. 🙂 

В следващия час и половина нямах друг удар и реших да се преместя на следващия вир, където след няколко проводки успях да излъжа една скатана щука… в течението. Доста нетипично за това време на годината да стои там – изненада ме, но това е риболова – понякога непредсказуем. 🙂 

В следващия половина час имах няколко пощипвания на 3 инчоваата Larva, които обаче не материализирах. Явно силикона идваше голям за устите на рибите, които бяха пред мен. Реших, че това може да са дребни кефали или скобари във въпросното течение и смених с един размер надолу – 2,5 инча Larva с 4 грама чебурашка. 

Изненадата беше пълна. Първо улових едно маломерно сомче, а след това, за финал на излета, последва серия слука от бели риби с подобен размер. 

20.12.2020 – нов излет по река Марица. Този път времето бе дъждовно. Съботата се настани някакъв циклон, който докара дъждове и по-високо ниво на Марица. Това, разбира се, промени и видимостта (цвета) на водата. Плановете ми за неделя бяха само и единствено риболов през почти целия ден. 

За съжаление риболовът не потръгна добре. Над 4 часа нямах никаква слука – дори и леко потрепване на чувствителния връх на Venom-а… Смених 3 вира, докато най-накрая на четвъртия – напълно непознат за мен, счупих капото с щуки! 

Понеже не познавах релефът на вира, първоначално заложих на най-оръфания и неугледен силикон в кутията ми – от снимката не изглежда, че е така, но в действителност тялото на Larva-та е прокъсано от долната страна. Трябваше да проуча дъното за евентуални закачки и затова подходих по този начин. В крайна сметка разбрах, че пред мен има подводна яма, в която се бяха групирали щуки. 
Първата щука се откачи пред мен преди да я снимам, но втората се показа пред обектива, а после и третата – в рамките на около 15-тина минути. 🙂 Интересното в случая, което забелязах, бе че тези риби имаха белези от „брачни танци“ – следи от ухапвания, типични при старта на размножителния им период. Групираноето им в тази яма допълнително подсказваше, че тези риби не бяха там да се хранят, а за да правят гнезда, въпреки че съгласно ЗРА размножителния им период стартира в средата на февруари месец следващата година. Ами с оглед на топлото време вече всичко е възможно – дори по-ранното загнездване на рибите и съответно изтегляне напред във времето на размножителния им период. 

Разбира се и двете риби бяха върнати във водата – без съмнение! 

Риболовният ден приключи в 16:45 часа с два удара и една малка бяла риба, която бе пласирана в тихото, покрай голямото размътено течение на Марица. В този неделен ден доста обикаляне падна, но с оглед на лошите условия за риблов по реката – високото ниво, размътена вода и краткотрайните превалявания, бях много доволен от излета и разходката. 

За щуки през септември 2020

Измежду всичките си ангажименти, през септември успях да направя два тематични излета за щука, като слука имаше, но рибите не бяха с някакви по-особени размери от типичните писалки за нашите опоскани водоеми.
Първият набег бе привечер на 09.09.2020. Свърших работа и малко след 17 часа бях на щукарника. За мое очудване нямаше никой друг освен мен.
Към кутията с щукарски примамки добавих големия размер на Salmo Minnow във вариант 9S.

Воблерът се оказа отлично попадение за мен. Досега го нямах в арсенала си и само можеше да съжалявам за пропуснатото време с тази класическа примамка. Много добра игра на туич и силно изразена кранк игра при равномерна проводка – също като любимия ми размер от 5 см.

Още с първото замятане имах малка щука, като след това размера на рибите, които улавях, нарасна плавно до около 50-те сантиметра. Успях да уловя около 10-тина риби, като всички ги излъгах на Salmo Minnow 9S! Много обичам, когато някоя примамка се докаже успешно още на първия излет! 

Разбира се, всички риби бяха върнати обратно, за да достигнат по-големи размери и евентуално да бъдат уловени някой ден отново от мен или други колеги спинингисти.

Поседях до около 18:50 часа, като се надявах по залез слънце да се излъже някоя по-едра щука, но освен стандартните писалки по-едра риба така и не се улови. Все пак разпуснах добре след натоварения работен ден, а и добавих и пробвах успешна примамка, която си остава една от класиките. 

Вторият ми набег за щуки бе сутрешен. Отново водоемът бе типичния щукарник. Малко след 07:30 вече бях на вода, като там ме посрещна семейство лебеди. 

Първоначално идеята ми беше да проверя плиткажите с повърхностните примамки за дебнещи щуки. И този път не ми се размина и пробвах нова примамка на Rapala – уолкъра Skitter V.

Skitter-а се оказа страхотен уолкър, не само като дизайн, но и като поведение на повърхността на водата. Бях с повод от твърд флуорокарбон с диаметър от 0,37 mm и това изобщо не пречеше на зиг-загообразната му игра.

Доста трудно успях да намеря къде се бяха пласирали щуките, но все пак реализирах слука. Първоначално улових един мъник, който си личеше, че бе сдъвкан от по-голяма щука. При този излет Salmo Minnow 9S отново се доказа като голям провокатор на щучото внимание. С него успявах да ловя и на дълбочини от 1,5 метра като го оставях да потъне до дъното и след това с бавни туичове го водех.

Полових щучки до около 11:30 часа, след което настана голяма жега и реших, че каквото съм успял да уловя това ще е и е време да изчезвам от гьола. 🙂 

Нааааай-после – риболов на повърхността (август 2020)

Казвал ли съм ви, че обожавам риболова с повърхностни примамки?!? 🙂 
Успея ли да намеря активност на повърхността – зарязвам всичко и грабвам поперите и уолкърите! В последните две години обаче това се случва все по-рядко по местата където ловя – на реки и затворени водоеми, като причините са няколко и комплексни – нестабилни атмосферни условия; повсевместно намаляващите популации на хищниците („трябва да се избие тая гад до последната риба, че изяде уклея и каракудата“); водните нива на реките и язовирите, които непрестанно се менят, което води след себе си до промяна на ловните полета на хищниците и някои други особености, които са типични конкретно и само за определени водоеми. Например ще дам масово посещаваните язовири, където рибарската преса е от тип „битка да разпъна бивака на всяка свободна педя земя“ и масово шаранджиите захранват големи хранителни петна на дистанции от 200-300 метра от брега, което напълно закономерно дръпва навътре хищника, защото плячката му е там – върху захранките им, а не край брега, където би трябвало да са малките рибки и да очакваме сутрешни или вечерни заходи. Специфики има много, но малко спинингисти ги разбират и усещат.
Все по-рядко ми се случва да правя тематични излети за костури на повърхностни примамки. Общо взето наблюденията ми са, че такива излети могат да се направят на водоемите където няма голяма рибарска преса и има що-годе позапазени популации от костури. То всъщност това са два много важни и основни фактора. То нали знаете: риба се лови там където я има. 🙂 

Двадесет и втори август 2020-та година – страхотен ден за риболов с предпоставки за риболов на повърхността. Идеята – риболов на костури само с повърхностни примамки! Ако дойде нещо друго по-зъбато ще го мисля. Бях навреме с ранното ставане, после един час път с автомобил до основната дестинация – устието на един голям язовир, на който за час нямах дори пипане… което ме накара да посетя „план Б“. Водоемът бе с очевидно спаднало ниво, а бреговете доста затревени. Улавянето на някоя дебнеща риба покрай тревите ми се струваше лесната работа – последващото й докарване пред мен беше по-тънката работа, защото във всеки един момент от борбата рибата можеше да се навре в някоя солидна туфа с водорасли.

Такъмът, с който избрах да ловя от брега в тази тревиста ситуация бе:
– спининг: FilStar Balck Shadow Jig във вариант на 2,13 м с тест 7-21 гр.;
– макара: Shimano Stradic CI4+ 2500HGFB;
– плетено влакно: Gosen SP 8 Egibito Special в размер от 0,6;
– повод от флуорокарбон: Sufix Super 21 FC в размер от 0,28 мм.
Трябваше ми мощност заради тревите, тънка и подходяща линия, с която да правя дистанции и надежден флуорокарбон. Всичко това в комбинация с правилните примамки и агресивна проводка ми донесе моментално – още с първите замятания, атаки и риби.

При поредното провеждане, водата зад малкия попер на Storm изригна и една побесняла щука агресивно ми торпилира поперчето, след което стана неизбежното – заби се здраво в туфа с водорасли. Започна едно напъване и късане на тревите, с цел поне да си спася поперчето. Докарвайки водраслите, видях че се белна сред тях риба и все пак нещата се увенчаха с успех за мен.

Бях уловил щука 40+ сантиметра на 40 милиметровото поперче, като вижте къде бе попаднала задната тройка:

Тук използвам момента да похваля един много полезен аксесоар за всеки спинингист, който ползвам от няколко излета насам – колан на Orange Point с кърпа, която се намира в кобур от изкуствена кожа. Винаги след като уловя някоя риба, си измивам дланите във водоема и после се подсушавам с кърпата. На коланът пък има допълнителни глезотии като карабинка за закачане на кохер/клещи и допълнителен кобур, през който се полага дръжката на спининга и така двете ви ръце са свободни да сменяте примамки, превързвате линия или да ползвате кърпата. 

След това леко отклонение да продължа нататък с риболова. На един мой любим малък уолкър – Storm Gomoku Pencil 45F, запердаших малки костурчета тип педарка и още щукички-пислаки, като след това отново обърнах на поперче. От зъбите на щуките повода ми закономерно започна да се скъсява, но това беше нормално с оглед на това, че рибите хапеха линията ми като бесни вълци. Въпреки, че повода се нащърбваше от зъбатките успявах да ги преведа през водораслите и след снимка да го скъся. От началото на излета ми се случи два пъти. 🙂 

Време беше да се раздвижа по брега и да потърся нови активни риби на повърхността. Забавленията продължиха до 11 часа, като обаче предимно преобладаваше слуката от малките щуклета.

Към 11 и 30 часа се изпарих от гьола – бях задоволил нагона си за риболов на повърхността. Активността вече беше намаляла, а жегата настъпваше с 200! Прибрах се у нас за кратка почивка и възстановяване на силите, като надвечер отново атакувах, но на друг язовир. Резултата там обаче не бе впечатляващ за мен, а слуката – абе все пак я имаше, но не беше това, което очаквах – цели 5 ей такива бандита.

Рядко вече се правят тематични излети на повърхностни примамки, затова ценете всеки един момент и когато има лимони – ами направете си лимонада, защото удоволствието от зрелището и магията са неповторими! 🙂  

Начало на щуколова – май 2020 (част 2)

Втората седмица на май месец отново се отправих в търсене на щуките. Предните излети показаха една много учудваща тяхна пасивност. Три различни водоема посетих, а щуките бяха все така апатични. Време беше да отида на четвърти щукарски водоем.
Денят е 9-ти май – денят на победата! Сутринта времето е прекрасно за риболов, а пролетта вече беше раззеленила набързо почти всичко. Тучните поляни бяха пъстро обагрени от полските макове. Оставаше само да разбера дали щуките ще са отново апатични?

Край брега, покрай новопоявилите се туфи с водорасли, се забелязваха милиони новоизлюпени рибки – бъдещето на нашите водоеми и слука при излетите ни.

Към щукарските примамки добавих една класика – Salmo Slider 7, която до момента нямах точно в този атрактивен цвят. Трябваше някак си да се поглезя още с нови примамки, предвид новия щукарски сезон – винаги го правя. 🙂 

Допълнително си бях взел и един пакет силикони на Bait Breath от модела им TT Shad в цвят S813 и размер от 10 сантиметра. Бях забучил шада на 12 грамова глава и кука 4/0. Цветът на шада, според мен, е убиец, който би избол очите на всяка една щука и няма начин да не бъде нападнат от нея. В допълнение той има голяма пета, която създава много шум и вибраци на дъното! Е, поне така си мисля, де. 🙂 

Мислите ми се потвърдиха почти моментално. Залагайки с TT шад, на максимална дистанция (35-40 метра от брега) в дълбокото, започнах да ловя ритмично щуки, но с малки размери. Бланката на Jig Master-а индикира прекрасно на 5-6 пъти удари, като бяха заловени 5 ей такива бандита, които моментално заминаха обратно в щукарника: 

Голямата агресия на тези малчугани ме накара да поема към следващите местенца на водоема – нямаше смисъл да ги тормозя. След два часа тършуване най-накрая набарах щуките! Ясно изразена обедна активност, като се бяха скатали в една плитчина, която обаче имаше тайна дупкаааа. Та от тая дупка настана голям екшън… Първата риба се излъга на един мой любим боец в щуколова – Rapala Shadow Rap.

Пуснах рибата и последваха още две атаки, които не успях навременно да засека. Щуките следваха воблера почти до краката ми и в последния момент се решаваха да атакуват! Поради многото шум последва кратка пауза без никакви риби. Реших да сменя формата на воблера с такъв, който има по набит профил и контрастира по костурски още по-зверски на фона на прозрачната вода. Извадих „тежката артилерия“ – Salmo Perch 12 см. Въпреки теста на спининга ми – 5-21 грама, бях сигурен, че ще мога да го заметна и да го водя.

След две три подавания в дупката – кратката пауза на рибите изчезна. Perch-ът агресира отново щуките и ги извади за атака от скривалището им. При една от проводките получих такава бърза и бясна атака, че…. вижте как се заплете тая зъбла във влакното ми: 

От куките – само едната тройка се бе забила в тялото й, но при снимките се заби и още едно жило от другата кука, защото рибата не миряса – все подскоци и превъртания.

Направи ми впечатление, че щуката беше поизтъняла и явно с нейните дружки ги гонеше бесен глад, след размножителния сезон. След снимките и тази отплува обратно, като ми остави един „гоблен“ за разплитане… 🙂 

Поизгубих 5 минутки в разплитане, като накрая просто реших да си спестя време и да си подсиля линията – изрязах всичко и наново я превързах с флуорото. Общо 15 минути загуба, вместо да ловя риби, но каквото това. На следващото замятане забравих за тегобата. 🙂 

Този път щуката бе по-едра, а отново Perch-а бе в играта.

В опашната част на рибата забелязах белези от брачните танци на щуките. Определено рибите събираха сили след края на размножителния си период, който по принцип бе изтекал преди цели 10 дни – на 30-ти април в 24:00 часа. 

Понеже тази риба се очертаваше да бъде „най-голямата“ и последната ми за излета – я щракнах за разнообразие на метъра, след което пое при другите си озверели дружки.

Както казах, в началото на репортажа, прекрасно пролетно време за риболов, а това, че имах добра слука направи щуколова напълно ползотворен, за разлика от предните три излета. 

Perch-ът, в размер от 12 см, блесна някак си при този излет и убедително ми показа, че може да се разчита на него при евентуалните бъдещи излети, когато рибите са се пласирали в плитчините.

24-ти май – светъл празник за всички българи и ден, отреден отново за щуколов!
И този път се отправих към друг водоем от тип класически щукарник. Време беше за пети излет в рамките на месеца, посветен само и единствено на щуките. Пристигайки на язовира рано сутринта, новините за слука бяха отчайващи. Е, бил съм път – ще си пробвам и аз късмета. 🙂 Никога нищо не се знае.
През първите три часа, обаче, установявам, че щуките не са предразположени и са апатични – нямам удар на различни примамки, дори. Реших да сменя тактиката и да пробвам на максимална дистанция – в дълбокото със силикон. Какъв цвят, размер, форма и грамаж на главата обаче да подбера? Гледам кутията с примамките в слинг бега и избрах да заложа на Bait Breath TT Shad в цвят S813 и размер от 10 сантиметра, с 12 грама глава и кука 4/0. Този шад ми показа, в предния ми излет, че може да се разчита на него при риболова на щуки в дълбокото. Е, бях хванал дребни щуки, но пък за сметка на това имаше количество.

Три подавания по-късно, както и предполагах, на максимална дистанция усетих удар и моменталически засякох! Ето, че тактиката ми сработи и гледах как към мен се задава първата щука за излета. 

На дължина рибата беше около 45 см. Пуснах я обратно (без видео) и продължих да настоявам.

В следващия един час имах още два удара – само на ТТ шада. Едната риба не успях да я зашия добре и се откачи, но втората беше в ръцете ми за снимка. Шадът…. бе зверски погълнат, което означаваше само едно – яростна атака, която естествено се усети на бланката на Sportex-a!

На дължина щуката беше между 50 и 60 сантиметра.

След тези три удара на щуки, почна пак обикаляне на местността и доста трудно изчоплих за снимка из плитчините още една щука, но на воблер – Salmo Perch 8.

Щракнах едно видео с пускане на рибата, колкото да не е без хич. На предните две риби така и не направих, но не е загуба.

Супер изненадващо, докато си туичих под водата из плитчините, имах още един много странен удар на Rapala Shadow Rap Shad! Показвайки слуката на повърхността, видях, че всъщност случайно съм уловил… водна змия! 😀 Доста я бях разярил и тове се познаваше по многото с-с-с-с-съскане. 

Откачих с кохера куките от тялото на змията и след това пуснах и тази твар да си отплува, като й щракнах още няколко снимчици в естесествената й среда. 🙂 

6 часа обикаляне и щуколоов ми стигат – време е да се прибирам обратно, че и път ме чака. 
Тази година целия май месец посветих на щуките. Общо взето началото на щуколова беше трудно – рибите бяха супер пасивни, след това нещата си дойдоха на място, но усилията, които положих в търсенето на рибите от брега не бяха никак малко. 
Чао щукарски май! Време е да отделя специално внимание на река Марица, защото от 1-ви юни откриваме риболова във всички водоеми намиращи се до 500 метра надморска височина. 🙂 

Начало на щуколова – май 2020 (част 1)

По традиция, от първи май погваме щуките!
През 2020 година чакахме цели 75 дни докато изтече забраната за риболов на зъбатите красавици, поради настъпилия им размножителен период. Началото на тази година беше необичайно топло и щуките навлезнаха в периода си на размножаване по-рано от обичайното. За съжаление нямаше изтегляне на забраната им за риболов, от страна на ИАРА, което според мен трябваше да се случи задължително. 
Отделно от това, ситуацията с COVID-19 се беше усложнила и през целия април месец не бях излизал на риболов и първата глътка свеж риболов ми дойде очаквано добре.

Винаги, по случай откриването на щуколова, си взимам по някоя друга „играчка“. В случая това беше един от любимите ми воблери на Rapala – Shadow Rap Shad в цвят FT. Много ги обичам огнените тигри! Точно този цвят ми беше на прицел да го заприходя към армията от другите разцветки, но до момента не беше наличен на нашия пазар.

Както споменах, необичайно топлото време, бе накарало полята много бързо да позеленеят и да се окичат с пъстрите багри на полските пролетни цветя.

През първата седмица от откриването успях да посетя 3 щукарника, като само на два имах слука, но тя беше много слаба. Рибите бяха супер апатични, скрити ниско долу край дъното и нямаше капка агресия в тях. На другия полюс бяха птиците и полските животинчета, които кипяха от енергия предвид началото на брачния им сезон.

Първата щука за новия сезон беше най-трудна! След почти четири часово обикаляне по брега на язовира, в момент, при който си казваш, че е време да напуснеш брега с мисли за това, че ти остава само хубавия пейзаж, чистия въздух и разходката, успях да излъжа нейно височество – щуката. Риболовът на язовира беше адски смотан и много хора напуснха бойното поле с наведена глава. Риболовът от лодка също бе изключително слаб – тук-там някой с по една-две риби или ударчета. 

Та къде е щуката? Време беше за втори излет. Имах една в раницата на Rapala, ама беше изкуствена. 🙂 Много добра и релистична е кожата на Salmo! Обаче и това не ми помогна в щуколова от брега.

Общо взето за излета имах две вдигнати риби с много упорство, но наблюдавайки от „първия ред“ атаките, щуките просто отблъскваха воблерите, вместо да ги атакуват. Все пак, не останх капо! Прибегнах до един фокус-мокус и…

…. на снимачната площадка се появи един Бас, който отнесе силиконовия червей на DUO, след 3-4 подавания. 

Моментът на изненадата, в който след няколко неуспешни часа на риболов, успявам да се измъкна от трудната ситуация, която клони към капо, е любимото ми върховно удоволствие! Рибата представлява мой нов личен рекорд за вида (с около 5-6 см повече), което ми доставя удовлетворение от излета, пред това, че щуките продължават да бъдат инатливи и да не искат да налитат на изкуствените примамки.

При следващата трета дестинация, през първата седмица на май, заложих на ново място. Бяхме с приятели за щуки, като всеки един от нас залагаше на различни примамки, за да установим и затвърдим дали тази майска апатия у щуките продължаваше да битува из водоемите в региона. 

В крайна сметка от трима човека само един успя да улови щука, с което затъврдихме общото мнение, че нейно височество е все още някак си по свой начин апатична към всичко. Е не всичко, защото на един Agarron се подлъга да атакува. 

Ами, честито на печелившите и наслука през оставащото време на годината, че новия сезон тръгна много слабо откъм щуки. 🙂 

Месец септември 2019 – щуки и един… блек бас

През септмеври направих 3 тематични излета за щука на един нов (за мен) щукарник. Останах доста впечатлен от мощната популация на младоци. Така и не заковах някоя по-голяма от стандартната писалка, но затова пък броя им наистина бе впечатляващ. Още на първия излет улових 25 младока, за около 3 часа риболов…., а колко други се откачиха при ваденето. 🙂
Абсолютният фаворит сред воблерите ми бе Rapala Shadow Rap Shad. Такъв дразнител им бе, че ги изкарваше от укритията още с първите няколко придърпвания след приводняването. Първаночално им правех бърза снимка и ги връщах моментално обратно в гьола:

С напредване на времето и броя на уловените дребосъци беше безпредметно да снимам всички риби, защото бяха с идентични размери. Тази добра популация провокира в мен и моя приятел да разселим из други водоеми щукичките, които уловим, но при следващото идване.

В следващите два излета заловихме по-малко на брой щуки, спрямо първия път. Местата за риболов бяха и по-малко, защото се бе разчуло, че има доста щукички. В следващите два излета общо към 20-тина риби успяхме да преместим в други гьолове, като надяваме се в близко бъдеще да ги уловим отново. Само една малко по-едра от стандартното люпило позира пред обектива, ама глобално пак си беше дребничка. 🙂 Тук печелившия коз бе клатушка на Panther Martin, която много си я уважавам от няколко години и не излиза от кутията ми с примамки. Риболовът с нея на пропадане е отличен, като още при приводняването и последващото пропадане ударите на щуките моменатално се усещаха по бланката на Jig Master-а.

Другото интересно, освен стабилната популация от щукички бе, че при два от излетите имах слука на два пъти на блек басове с размери по около 30 см. И двата се подлъгаха на воблери тип миноу с дължина от 9 см и бесен туич. Досега такива риби бях улавял с доста по-малки размери. Единия бас налетя на Salmo Roach 9F – лимитирана серия от 2016 г. по случай 25 годишнината на Salmo. Воблер, който вече е труден за намиране и е с брутална реалистична кожа на бабушка. За съжаление баса изплю някак си воблера при ваденето и се откачи, без да се покаже за снимка.

Другия бесен бас налапа яростно Rapala Shadow Rap Shad-a. Мазна и тлъста риба, която се бори, докато не се показа на сушата.

Последни снимки на пришълецът, дошъл отвъд чуждоземни води и последва пускане. 🙂 Едрите щуки ги отложихме за някой „по-късен ден“. Надявам се да не са изловени.

За щуки в края на май 2019

Здравейте читатели на Spinning365.com!
Следващия материал, който ще ви представя е на щукарска тематика. Тази година имам много малко тематични излети за щука – нещо, което предните години не съм правил толкова слабо. 🙂
След страхотните ми пролетни излети на Марица и последвалото закриване на риболова отново там, търпеливо зачаках да падне забраната за риболов на щуки. По традиция откриването на щуколова в България стартира на 01.05. всяка година. Е, моето откриване се състоя доста по-късно през месеца – на 26.05.2019. Тогава с моят спининг другар – Мишо, се отправихме към любимите ни щукарници.
Още от разнни зори я подхванахме работата с щуколова, но за 3 часа упорство и претърсена старателно брегова ивица от над 2 километра имахме само по няколко удара на дребни щуки, които се брояха на пръстите на двете ни ръце. Аз лично имах два – на риби от порядъка на 30 см… пълен резил. За тези 3 часа не срещнахме нито една дебнеща риба край брега, както обикновено всеки път се случва или пък да видим подговане на щука. Вярно, че от година на година мястото се обезрибява поголовно от риболовците, които дори нямат честта и съвестта да спазват забраната за риболов през размножителния им период, но такова НЕимане не е било никога!!
Ще спомена, че на това място, на което ходим, редовни бракониерски мрежи не играят, но виждам как рибарската преса в последните 4 години доведе до унищожението на тази популация от щука, която за мен няма аналог в страната. През годините съм се нагледал на какво ли не там и масовото популяризиране на мястото (от определени риболовци с рекламна и комерсиална цел, показност и пишкомерене), доведе стотици гладни риболовци (най-вече практикуващи риболов от лодка), които с охота набождаха по минимум 6 щуки на човек от по 35-38 см – просто защото закона им позовлява да се прибират такива дребосъци до тегловната норма от 3 килограма на ден на рибловец. С времето едрите щуки бързо се разредиха, от същите „гладни“ рибари, което доведе до масовото прибиране и на дребосъка… Това е едно безумие за рибешко месо, което се надявам в скоро време да спре, след като се увеличи минимално допустимия размер за задържане на улов от щука! Е, за мен две мнения няма и точно тази преса и глад за рибешко месо, унищожи щукарския ни рай!
Трябваше да направим нещо и то спешно, за да избегнем щукарския резил с Мишо. Решихме, че най-добрия вариант е просто като сменим гьола. Към 10 часа бяхме на новото местенце и познайте какво – ами рибите бяха там, бяха спокойни и взимаха супер настървено. Веднага си проличава, кога в гьола няма месарска преса и кога има!! Всеки опитен спинингист знае, колко лесна за лъжене е щуката, така че няма да се впускам в други тези.

Рибите, които ловихме, бяха предимно дребосъци около и под нормата от 35 см. За около 1 час мятане аз направих над 10 броя, а моя приятел малко повече, като излъга и един крокодил, който обаче му се откачи. Rapala Shadow Rap, който е 11 см, изобщо не респектираше дребосъците и те охотно го атакуваха…, като тази например! 🙂

Излишно е да казвам, че до една бяха върнати обратно във водоема, но все пак ето едно-две клипчета с пускане:

Трябваше да звиша размера и обема на примамката, защото тия щукички не ме оставяха на мира. Погледът ми се спря на Storm Doom Bell Shad-O Shallow в цвят Organic Pike – дължина от 13 сантиметра и тегло от 36 грама! Един истински красавец за щуколов.

На второто подаване, пред папурите на отсрещния бряг, ме излепи моментално по-добра щука.

Щуката приближаваше 50-те сантиметра и ме мотивира да продължа с въпросния воблер на Storm!

Двадесет минути по-късно, след пускането на рибата, отново Storm-a ми донесе щука, малко по-малка от първата.

Един час динамичен риболов ни беше достатъчен да начешем крастата, след което се отправихме към града предоволни, че избегнахме и задаващия се резил – точно на откриването на щуколова… Пазете това, което имаме във водоемите ни, защото без рибите нашето хоби се обезмисля и започваме да въртим празни излети. Определено още дълги години ще има да гледаме как западняците ловят щуки по 5+ гол след гол – докато продължавате да прибирате всичко живо така ще бъде!!
По-здрави! 🙂

Първи май – ден на щукаря

Две седмици и половина след последния ми излет дойде 1-ви май – празника на щукаря. 🙂 И тази година заложих да открия сезона на типичен щукарник – затворен водоем, в който властелин е само и единствено щуката. Към момента съм направил три излета на 5 различни водоема. Два от тях бяха съвместно с Валентин като рибите, които хванах, бяха само дребосъци. На третия излет, състоял се наскоро на 20 май, се капотирах трагично – 5 часа въртяне, от ранни зори, без удар… колегите наоколо и те така. Направо ми се дорева, като знам на какъв красив щукарник мятам…, но в България е по-лесно да се руши, отколкото да се гради… Както и да е, нека ви поразкажа за двата ми успешни излета, гарнирани със скромна откъм размери слука.

Първи май е – време за откриване на щуколова!! 🙂
Някои хора сигурно сън не бяха спали и още по изгрев слънце бяха отишли да дирят щуките из водоемите – за това свидетелстваха първите постнати сутрешни снимки на щучки във фейсбук групите. Този път, ние пък с Валката, не си дадохме зор и късно по обед се появихме на гьола, с идея съвсем символично да отбележим празника (откриването). 🙂 Слуката за първия излет бе доста скромна на размер и на брой, но пък рибите бяха много агресивни. В главните роли при мен бяха Rapala Shadow Rap Shad и Shadow Rap. Още при първите подавания имах подгонване, а след кратко време се показаха и първите риби за годината.

На гьола, който за първи път посещавам с цел риболов на щуки, нямаше навалица от ентусиасти и това до някъде ни донесе доза интрига при закъснелия ни риболов и спокойствие.
По време на излета изпробвах една силиконова новост от Storm – Weedless 360GT Searchbait, реализирайки два удара на 40 сантиметрова щука до брега, близо до потопените клони на една върбичка.

Наблюдавайки в захлас агресивната атака на зъблата, в бистрата вода край брега, съвсем забравих, че трябва да засичам (на два пъти)… та останах само с прорези по силикона, а как го глътна по учебник… ма аз си  гледам ли шоуто… пък си бях и слънчасал вече леко. 🙂

В следващия час хванах още две дребосъчета, с което приключи и слуката.

Напече ни много и решихме да си ходим. Все пак, колкото да се каже, открихме и помятахме на спокойствие! 🙂

На 13-ти май направихме втория излет за щуки на едно от любимите ни места. Към 8 часа бяхме на локейшъна. Тук-там се виждаше по някоя лодка и спинингист. Навалицата и месарите от предните седмици липсваха, а като добавя, че и времето бе повече от чудесно за риболов, то всичко бе идеално! 🙂  Оставаше ни само рибите да са активни.

За съжаление ентусиазмът, с който се бяхме заредеили, се изпари в следващите три-четири часа. Валката с каяка нямаше удар, а аз от брега бях вдигнал само една щука (под кило) на повърхностна примамка. Нещо ставаше с щуките. Никъде не се виждаше риба. Проверих в Интернет, през смартфона, да не би да е имало земетресение и се оказа, че преди около 20 часа е имало такова с магнитут 3,3 по Рихтер – ооо каква греда… Въпреки това продължихме да упорстваме с надеждата да се появи някоя красавица за снимки. По обед, към 12:00 часа взех, че излъгах една щукичка.

Десет минути след това, на същото място, се излъга още една с подобен размер:

Още две последваха в рамките на 15 минути, но на дълбоко газещия модел на Rapala Shadow Rap Shad.

Двете рибки се излъгаха в дълбокото на около 15-тина метра от брега.

Излишно е да казвам, че всички до една бяха върнати обратно да трупат метраж, но все пак да го спомена. 🙂

Каквото имаше около мен бе изпонабодено в рамките на около час, което съвсем нормално доведе до край на слуката. Трябваше да се преместя на ново местенце. Там се  оказа, че ме чакаха още 5 мъника с подобен размер, които също налетяха на воблерите от серията на Rapala – Shadow Rap. Излишно ми се стори да ги снимам всички, тъй като бяха от един и същи калибър.

Еми, по-важното беше, че умирисахме ръцете на риба и открихме сезона, макар и със скромни по размер щуки. 🙂 Чакаме скоро да се покажат и по-едрите зъбли. За финал на материала прилагам още малко снимки от заобикалящата красота на макросвета от щукарниците, които посетих:

Успех на всички! 🙂

 

 

Ден на труда или как открихме щуколова

Най-после дойде така чакания момент, в който ще започнем да ходим за зъбатата твар. Всичко беше планувано месеци по-рано, като всички знаеха че трябва да са свободни за откриването. Не толкова заради риболова, колкото за банкета и да седнем на една маса, нещо което май никога не бяхме правили заедно. Още на 30-ти след обяд първите готови вече пътувахме към уреченото място, а по-късно вечерта се присъединиха и останалите. На място се оказа, че първия екип е там от обяд и подготвя лагера за вечерното барбекю. Аз се любувах на новата кола на баща ми, която освен подвижна спалня беше и съоръжение побиращо лодката ми почти надута.

Иван също имаше нова кола, която успях да зърна по пътя. От бързане не бяха вързали добре лодката, че се наложи да спираме и да привързваме.

Още със слизането от колата бяхме налазени от тия гадове. По-късно намерих един на крачола си, а по-късно и на транеца на лодката докато плавах.

Мдаааам, покрай сортирането на снимките съм затрил единствената вечерна снимка на лагера. Ама и сами можете да си я представите: много хора, голяма и отрупана софра, огън, барбекю, хладилни чанти пълни с хладни алкохолни напитки и всичко останало както си му е реда.

П.П. Намерих снимката. Сигурно си представихте повече от това, което ще онагледя, но все пак:

На сутринта, малко след 5 часа вече бяхме на крак, готови за отплаваме, след като си изпием кафетата разбира се. Време за закуска нямаше.

Тук от банкета няма и помен, всичко е прибрано още при съмването, тъй като всеки искаше да влиза в лодката.

И ето го най-после и мига, в който всички сме на вода (без единия ни каякар, който дойде по-късно) и можем да открием сезона на щуките.

Ято лебеди, нещо обичайно за тези водоеми. Почти във всеки има поне една гнездяща двойка.

Откривам с костур.

А Мартин хваща първата за сезона щука. Следва подобаващо отпразнуване – с наздравица:

По някое време и аз се разписвам със щукичка уловена на Lucky Craft Pointer 100 SP.

Както и всички други риби тя си отиде по живо по здраво.

Виждайки, че преобладават малките щуки минавам на по-лайт примамки. Резултата е мигновен:

Решавам да пробвам отново с нещо по-едро, но Lucky Craft GunFish 115mm вдига само костури. Слагам по-малкия 95мм и вече имам още едно щукле в списъка.

И отново на свобода:

Поредна на GunFish, като тази го беше налапала целия откъм главата. Едва се подаваше задната тройка:

Пак записвам костурче на същата примамка:

Прилепа на  Savage Gear е примамка, която си бях купил зимата и все още нямах възможност да я тествам дори.

Бързо ми донесе успех, но съм леко недоволен от кастинга. За своите 7см и цели 14 грама очаквах да лети повече, но явно и толкова стига.

Пробвах с малки силикончета на Fiiish. В дълбочини около 7 метра вреше от костури, но аз не търсих тях.

Сложих Fiiish номер 3 в розов цвят, но успеха беше само с по-голям костур, но не и щука.

Не ми хареса мястото и реших да го сменя. Много навалица имаше там и постоянно ме наобикаляха. Във водата имаше над 20 лодки средно с по 2 човека в тях, а на брега тападжии и спинингисти бяха опасали всичко. Вероятно имаше близо 100 човека. За капак имаше и хора търсещи щуката на тролинг, като един от тях влачеше с 4 въдици едновременно!

Сменям мястото, но не и примамката. Рибите поне се смениха 😀

Изгубил надежда, вече към обяд спасявам положението със спинербайт на Lucky Craft. Една успешна примка, за която вече съм писал и съм онагледил с доооста снимки. Хубав костур, но нищо повече:

Гонихме се из ръкавчетата, а аз с малката лодка бях доста по-подвижен. Не успях да пресрещна момчетата за компания, но по-късно ги догоних. Омръзнало ми беше да греба и беше чудесна алтернатива да се закача зад електричката и да не съм сам.

По обяд рибите бяха спрели активността си и излязохме за почивка.

Импровизиран навес на това прокълнато място. Адска жега е всеки път и едно дърво да няма в тоя пущинак! Обсъждахме варианти къде и какво да засадим, като опасенията н бяха да ги отскубнат рибарите за колчета или да ги изпасат кравите.

Аз след обяд нямах успех с риба, няколко часа обикалях в мъки да спася следобедното капо, но без резултат. Опекох се достатъчно и имах нужда от почивка.

Имах малко над 10 уловени риби – щуки и костури. Едното момче беше с 33 щуки! Общо хванати бяха над 100 риби, като НИТО ЕДНА НЕ БЕШЕ ЗАДЪРЖАНА! Нещо с което искам да похваля нашия екип, опитващ се да опази това място до колкото може. Това откриване с подобна навалица ни даде ясен знак, че бъдеще за този водоем няма. Куканите и живарниците на всички останали бяха добре окичени. Аз отново се отдръпвам от това иначе добро за риболов място и се насочвам към малките и закътани водоеми. Там поне не се прескачам с други рибари и не ставам свидетел на подобни гледки. На лице е и резултата от голямата преса – сравнително малко риби и изключително дребни. Хубаво място, но подходящо само за откриване. Като се обезриби и изостави от мессарите може пак да стане подходящо за нас 🙂

 

Качвам снимки и от колегите:

По Марица през Ноември 2017

През ноември направих три излета по Марица около Пловдив, като успях да избегна капото, къде с по една риба, къде с по две. 🙂 Ето го и обзорния фото разказ.

Дърветата край Марица отдвана започнаха да сменят зелената си премяна с жълта. Лека-полека жълт дъжд започна да посипва бреговете на реката.

В началото на ноември забелязах и първите ята корморани, които започнаха да пресират рибата в участъка. В бързеите и плитките тихи участъци, където през октомври ловях малки хищници на лайт, вече нямаше риба. Причината затова бе, че рибките тръгнаха да се групират в дълбоките вирове и ями, поради застудяването, както и заради появилите се корморани. Трудно е в такава голяма река да се открият къде зимуват те точно, а и вече интересът им към изкуствените примамки не е същия и те не ги гонят така стръвно и усилено, както само допреди месец.

Все пак капото при първия излет бе спасено на лайт спининга. За излета имах една откачена щука около 50-те сантиметра и един малък кефал на въртяща блесна. Трябва да отбележа, че тази слука бе вследствие на доста упорство и загубени часове по реката.

Есента напредваше и листата по дърветата започнаха да падат още по-бързо. Наред с това диворастящите гъби край Марица бяха напъпили яко, поради подходящите условия.

Удоволствие си е да риболовстваш през есента на Марица. Виждаш какви ли не красиви картини край бреговете на реката. Е, ако има и рибки на въдицата, то излета става още по-приятен.
Ситуацията от първият излет през ноември ме накара да оставя вкъщи лайтовото такъмче и да мина на по-големи примамки в търсене на едрите маришки хищници – основно щуките и распера. Така и така някои от тях ми налитаха на малките примамки, то нямаше начин да не вземат и на по-големите изкуственяци. 🙂 Избрах да взема с мен този спининг – Shimano SpeedMaster CX240M, който е с тест по примамки 7-28 грама. Към този момент съм ловил с него само на затворени водоеми (с воблери, блесни и силикони). Бях направил и един-два излета по морето в Гърция. Сложих няколко примамки в една кутия, нарамих фотоапарата и се запътих към реката. Пристигайки на вира още с първото замятане успях да реализирам първата зъбла за излета – кой не обича такава бърза слука!

След три-четири подръпвания със SpeedMaster-a тя моментално реагира на Shadow Rap Shad в цвят YP и го атакува много бясно. Последва яростен отпор, който ми донесе търсената доза адреналин. Щуката беше от стандартните, които ловя в този район – 50 см. Рибата обаче се оказа много борбена и луда. Някак си тя бе успяла да поизкриви едно от жилата на тройката. Въдицата се представи чудесно, гасейки отчаяните й напъни в умереното течение. Припомних си как започва да сработва цялата бланка на SpeedMaster-а при по-високи натоварвания от риба.

След снимките пуснах хубавата щука и продължих да търся маришките хищници.

Търсех ги тук, търсех ги там, но на примамките ми се закачаха само боклуци – нещо, с което по принцип вече съм свикнал. Ето на слуката: един колан с дължина над два метра, предназначен за вдигане на тежки неща с кран и една смачкана пластмасова бутилка.

В края на излета успях да набода още една щука. Слуката дойде след доста настояване, като бях изредил на същото място, за 30 минути: две клатушки, две въртящи блесни и 4-5 воблера с дължина от 80 до 110 мм. От слуката при другите ми излети бях сигурен, че на това място там някъде пред мен има риба, но явно трябваше да напипам печелившата примамка, с която да нервирам хищника и да го накарам да атакува. След изреждането на най-различни примамки, посегнах към една от най-големите и дълги примамки, която бях сложил в кутията си – Sea Buzz Terminator SX Minnow 120S в цвят CHBS.

След три проводки най-накрая имах успех с въпросния воблер! Усетих с въдицата момента на удара и рязко засякох. Минутка на укротяване на опърничевата и ето, че пред обектива ми застана за снимки 42 сантиметрова щука, която се бе зашила уставно за коремната тройка. 🙂

Ето, че ключът към успеха този път бе по-големия размер на примамката. 🙂 Пуснах рибата и се отправих след 20-тина минути към нас, че нали се стъмва по-рано.

В края на месеца направих трети излет по реката. Щуките пасуваха, а времето навън бе разкошно. Реката бе вдигнала нивото си от дъждовете и водата бе доста поизстинала. В една яма успях на Хорнет 5S в цвят GRS да излъжа един добър късно есенен кефал.

Имах късмет да видя атаката му, когато изваждах от ямата воблера и много се накефих.

По-късно имах забежка пък с един 3-4 килограмов распер, които ме направи на маймуна. 😀 Най-после успях да видя по тия места едър распер! Явно е трябвало да захладнее, за да се покажат тия тупани. Един час подавах на този хитрец най-различни примамки от различни ъгли и прочие, но не поиска да ми удари. Скъса се да гони покрай едни клони и в основното течение пасажи от бабушка и уклеи, като избухваше на повърхността през 7-8 минути. Направо да се пръснеш от яд, но какво да се прави – рибешка му работа. 😀

Поздрави на всички спинингисти и нека Слуката бъде с вас и през оставащото време от 2017-та година! 🙂