Архив за етикет: Щука

За щуки в края на май 2019

Здравейте читатели на Spinning365.com!
Следващия материал, който ще ви представя е на щукарска тематика. Тази година имам много малко тематични излети за щука – нещо, което предните години не съм правил толкова слабо. 🙂
След страхотните ми пролетни излети на Марица и последвалото закриване на риболова отново там, търпеливо зачаках да падне забраната за риболов на щуки. По традиция откриването на щуколова в България стартира на 01.05. всяка година. Е, моето откриване се състоя доста по-късно през месеца – на 26.05.2019. Тогава с моят спининг другар – Мишо, се отправихме към любимите ни щукарници.
Още от разнни зори я подхванахме работата с щуколова, но за 3 часа упорство и претърсена старателно брегова ивица от над 2 километра имахме само по няколко удара на дребни щуки, които се брояха на пръстите на двете ни ръце. Аз лично имах два – на риби от порядъка на 30 см… пълен резил. За тези 3 часа не срещнахме нито една дебнеща риба край брега, както обикновено всеки път се случва или пък да видим подговане на щука. Вярно, че от година на година мястото се обезрибява поголовно от риболовците, които дори нямат честта и съвестта да спазват забраната за риболов през размножителния им период, но такова НЕимане не е било никога!!
Ще спомена, че на това място, на което ходим, редовни бракониерски мрежи не играят, но виждам как рибарската преса в последните 4 години доведе до унищожението на тази популация от щука, която за мен няма аналог в страната. През годините съм се нагледал на какво ли не там и масовото популяризиране на мястото (от определени риболовци с рекламна и комерсиална цел, показност и пишкомерене), доведе стотици гладни риболовци (най-вече практикуващи риболов от лодка), които с охота набождаха по минимум 6 щуки на човек от по 35-38 см – просто защото закона им позовлява да се прибират такива дребосъци до тегловната норма от 3 килограма на ден на рибловец. С времето едрите щуки бързо се разредиха, от същите „гладни“ рибари, което доведе до масовото прибиране и на дребосъка… Това е едно безумие за рибешко месо, което се надявам в скоро време да спре, след като се увеличи минимално допустимия размер за задържане на улов от щука! Е, за мен две мнения няма и точно тази преса и глад за рибешко месо, унищожи щукарския ни рай!
Трябваше да направим нещо и то спешно, за да избегнем щукарския резил с Мишо. Решихме, че най-добрия вариант е просто като сменим гьола. Към 10 часа бяхме на новото местенце и познайте какво – ами рибите бяха там, бяха спокойни и взимаха супер настървено. Веднага си проличава, кога в гьола няма месарска преса и кога има!! Всеки опитен спинингист знае, колко лесна за лъжене е щуката, така че няма да се впускам в други тези.

Рибите, които ловихме, бяха предимно дребосъци около и под нормата от 35 см. За около 1 час мятане аз направих над 10 броя, а моя приятел малко повече, като излъга и един крокодил, който обаче му се откачи. Rapala Shadow Rap, който е 11 см, изобщо не респектираше дребосъците и те охотно го атакуваха…, като тази например! 🙂

Излишно е да казвам, че до една бяха върнати обратно във водоема, но все пак ето едно-две клипчета с пускане:

Трябваше да звиша размера и обема на примамката, защото тия щукички не ме оставяха на мира. Погледът ми се спря на Storm Doom Bell Shad-O Shallow в цвят Organic Pike – дължина от 13 сантиметра и тегло от 36 грама! Един истински красавец за щуколов.

На второто подаване, пред папурите на отсрещния бряг, ме излепи моментално по-добра щука.

Щуката приближаваше 50-те сантиметра и ме мотивира да продължа с въпросния воблер на Storm!

Двадесет минути по-късно, след пускането на рибата, отново Storm-a ми донесе щука, малко по-малка от първата.

Един час динамичен риболов ни беше достатъчен да начешем крастата, след което се отправихме към града предоволни, че избегнахме и задаващия се резил – точно на откриването на щуколова… Пазете това, което имаме във водоемите ни, защото без рибите нашето хоби се обезмисля и започваме да въртим празни излети. Определено още дълги години ще има да гледаме как западняците ловят щуки по 5+ гол след гол – докато продължавате да прибирате всичко живо така ще бъде!!
По-здрави! 🙂

Първи май – ден на щукаря

Две седмици и половина след последния ми излет дойде 1-ви май – празника на щукаря. 🙂 И тази година заложих да открия сезона на типичен щукарник – затворен водоем, в който властелин е само и единствено щуката. Към момента съм направил три излета на 5 различни водоема. Два от тях бяха съвместно с Валентин като рибите, които хванах, бяха само дребосъци. На третия излет, състоял се наскоро на 20 май, се капотирах трагично – 5 часа въртяне, от ранни зори, без удар… колегите наоколо и те така. Направо ми се дорева, като знам на какъв красив щукарник мятам…, но в България е по-лесно да се руши, отколкото да се гради… Както и да е, нека ви поразкажа за двата ми успешни излета, гарнирани със скромна откъм размери слука.

Първи май е – време за откриване на щуколова!! 🙂
Някои хора сигурно сън не бяха спали и още по изгрев слънце бяха отишли да дирят щуките из водоемите – за това свидетелстваха първите постнати сутрешни снимки на щучки във фейсбук групите. Този път, ние пък с Валката, не си дадохме зор и късно по обед се появихме на гьола, с идея съвсем символично да отбележим празника (откриването). 🙂 Слуката за първия излет бе доста скромна на размер и на брой, но пък рибите бяха много агресивни. В главните роли при мен бяха Rapala Shadow Rap Shad и Shadow Rap. Още при първите подавания имах подгонване, а след кратко време се показаха и първите риби за годината.

На гьола, който за първи път посещавам с цел риболов на щуки, нямаше навалица от ентусиасти и това до някъде ни донесе доза интрига при закъснелия ни риболов и спокойствие.
По време на излета изпробвах една силиконова новост от Storm – Weedless 360GT Searchbait, реализирайки два удара на 40 сантиметрова щука до брега, близо до потопените клони на една върбичка.

Наблюдавайки в захлас агресивната атака на зъблата, в бистрата вода край брега, съвсем забравих, че трябва да засичам (на два пъти)… та останах само с прорези по силикона, а как го глътна по учебник… ма аз си  гледам ли шоуто… пък си бях и слънчасал вече леко. 🙂

В следващия час хванах още две дребосъчета, с което приключи и слуката.

Напече ни много и решихме да си ходим. Все пак, колкото да се каже, открихме и помятахме на спокойствие! 🙂

На 13-ти май направихме втория излет за щуки на едно от любимите ни места. Към 8 часа бяхме на локейшъна. Тук-там се виждаше по някоя лодка и спинингист. Навалицата и месарите от предните седмици липсваха, а като добавя, че и времето бе повече от чудесно за риболов, то всичко бе идеално! 🙂  Оставаше ни само рибите да са активни.

За съжаление ентусиазмът, с който се бяхме заредеили, се изпари в следващите три-четири часа. Валката с каяка нямаше удар, а аз от брега бях вдигнал само една щука (под кило) на повърхностна примамка. Нещо ставаше с щуките. Никъде не се виждаше риба. Проверих в Интернет, през смартфона, да не би да е имало земетресение и се оказа, че преди около 20 часа е имало такова с магнитут 3,3 по Рихтер – ооо каква греда… Въпреки това продължихме да упорстваме с надеждата да се появи някоя красавица за снимки. По обед, към 12:00 часа взех, че излъгах една щукичка.

Десет минути след това, на същото място, се излъга още една с подобен размер:

Още две последваха в рамките на 15 минути, но на дълбоко газещия модел на Rapala Shadow Rap Shad.

Двете рибки се излъгаха в дълбокото на около 15-тина метра от брега.

Излишно е да казвам, че всички до една бяха върнати обратно да трупат метраж, но все пак да го спомена. 🙂

Каквото имаше около мен бе изпонабодено в рамките на около час, което съвсем нормално доведе до край на слуката. Трябваше да се преместя на ново местенце. Там се  оказа, че ме чакаха още 5 мъника с подобен размер, които също налетяха на воблерите от серията на Rapala – Shadow Rap. Излишно ми се стори да ги снимам всички, тъй като бяха от един и същи калибър.

Еми, по-важното беше, че умирисахме ръцете на риба и открихме сезона, макар и със скромни по размер щуки. 🙂 Чакаме скоро да се покажат и по-едрите зъбли. За финал на материала прилагам още малко снимки от заобикалящата красота на макросвета от щукарниците, които посетих:

Успех на всички! 🙂

 

 

Ден на труда или как открихме щуколова

Най-после дойде така чакания момент, в който ще започнем да ходим за зъбатата твар. Всичко беше планувано месеци по-рано, като всички знаеха че трябва да са свободни за откриването. Не толкова заради риболова, колкото за банкета и да седнем на една маса, нещо което май никога не бяхме правили заедно. Още на 30-ти след обяд първите готови вече пътувахме към уреченото място, а по-късно вечерта се присъединиха и останалите. На място се оказа, че първия екип е там от обяд и подготвя лагера за вечерното барбекю. Аз се любувах на новата кола на баща ми, която освен подвижна спалня беше и съоръжение побиращо лодката ми почти надута.

Иван също имаше нова кола, която успях да зърна по пътя. От бързане не бяха вързали добре лодката, че се наложи да спираме и да привързваме.

Още със слизането от колата бяхме налазени от тия гадове. По-късно намерих един на крачола си, а по-късно и на транеца на лодката докато плавах.

Мдаааам, покрай сортирането на снимките съм затрил единствената вечерна снимка на лагера. Ама и сами можете да си я представите: много хора, голяма и отрупана софра, огън, барбекю, хладилни чанти пълни с хладни алкохолни напитки и всичко останало както си му е реда.

П.П. Намерих снимката. Сигурно си представихте повече от това, което ще онагледя, но все пак:

На сутринта, малко след 5 часа вече бяхме на крак, готови за отплаваме, след като си изпием кафетата разбира се. Време за закуска нямаше.

Тук от банкета няма и помен, всичко е прибрано още при съмването, тъй като всеки искаше да влиза в лодката.

И ето го най-после и мига, в който всички сме на вода (без единия ни каякар, който дойде по-късно) и можем да открием сезона на щуките.

Ято лебеди, нещо обичайно за тези водоеми. Почти във всеки има поне една гнездяща двойка.

Откривам с костур.

А Мартин хваща първата за сезона щука. Следва подобаващо отпразнуване – с наздравица:

По някое време и аз се разписвам със щукичка уловена на Lucky Craft Pointer 100 SP.

Както и всички други риби тя си отиде по живо по здраво.

Виждайки, че преобладават малките щуки минавам на по-лайт примамки. Резултата е мигновен:

Решавам да пробвам отново с нещо по-едро, но Lucky Craft GunFish 115mm вдига само костури. Слагам по-малкия 95мм и вече имам още едно щукле в списъка.

И отново на свобода:

Поредна на GunFish, като тази го беше налапала целия откъм главата. Едва се подаваше задната тройка:

Пак записвам костурче на същата примамка:

Прилепа на  Savage Gear е примамка, която си бях купил зимата и все още нямах възможност да я тествам дори.

Бързо ми донесе успех, но съм леко недоволен от кастинга. За своите 7см и цели 14 грама очаквах да лети повече, но явно и толкова стига.

Пробвах с малки силикончета на Fiiish. В дълбочини около 7 метра вреше от костури, но аз не търсих тях.

Сложих Fiiish номер 3 в розов цвят, но успеха беше само с по-голям костур, но не и щука.

Не ми хареса мястото и реших да го сменя. Много навалица имаше там и постоянно ме наобикаляха. Във водата имаше над 20 лодки средно с по 2 човека в тях, а на брега тападжии и спинингисти бяха опасали всичко. Вероятно имаше близо 100 човека. За капак имаше и хора търсещи щуката на тролинг, като един от тях влачеше с 4 въдици едновременно!

Сменям мястото, но не и примамката. Рибите поне се смениха 😀

Изгубил надежда, вече към обяд спасявам положението със спинербайт на Lucky Craft. Една успешна примка, за която вече съм писал и съм онагледил с доооста снимки. Хубав костур, но нищо повече:

Гонихме се из ръкавчетата, а аз с малката лодка бях доста по-подвижен. Не успях да пресрещна момчетата за компания, но по-късно ги догоних. Омръзнало ми беше да греба и беше чудесна алтернатива да се закача зад електричката и да не съм сам.

По обяд рибите бяха спрели активността си и излязохме за почивка.

Импровизиран навес на това прокълнато място. Адска жега е всеки път и едно дърво да няма в тоя пущинак! Обсъждахме варианти къде и какво да засадим, като опасенията н бяха да ги отскубнат рибарите за колчета или да ги изпасат кравите.

Аз след обяд нямах успех с риба, няколко часа обикалях в мъки да спася следобедното капо, но без резултат. Опекох се достатъчно и имах нужда от почивка.

Имах малко над 10 уловени риби – щуки и костури. Едното момче беше с 33 щуки! Общо хванати бяха над 100 риби, като НИТО ЕДНА НЕ БЕШЕ ЗАДЪРЖАНА! Нещо с което искам да похваля нашия екип, опитващ се да опази това място до колкото може. Това откриване с подобна навалица ни даде ясен знак, че бъдеще за този водоем няма. Куканите и живарниците на всички останали бяха добре окичени. Аз отново се отдръпвам от това иначе добро за риболов място и се насочвам към малките и закътани водоеми. Там поне не се прескачам с други рибари и не ставам свидетел на подобни гледки. На лице е и резултата от голямата преса – сравнително малко риби и изключително дребни. Хубаво място, но подходящо само за откриване. Като се обезриби и изостави от мессарите може пак да стане подходящо за нас 🙂

 

Качвам снимки и от колегите:

По Марица през Ноември 2017

През ноември направих три излета по Марица около Пловдив, като успях да избегна капото, къде с по една риба, къде с по две. 🙂 Ето го и обзорния фото разказ.

Дърветата край Марица отдвана започнаха да сменят зелената си премяна с жълта. Лека-полека жълт дъжд започна да посипва бреговете на реката.

В началото на ноември забелязах и първите ята корморани, които започнаха да пресират рибата в участъка. В бързеите и плитките тихи участъци, където през октомври ловях малки хищници на лайт, вече нямаше риба. Причината затова бе, че рибките тръгнаха да се групират в дълбоките вирове и ями, поради застудяването, както и заради появилите се корморани. Трудно е в такава голяма река да се открият къде зимуват те точно, а и вече интересът им към изкуствените примамки не е същия и те не ги гонят така стръвно и усилено, както само допреди месец.

Все пак капото при първия излет бе спасено на лайт спининга. За излета имах една откачена щука около 50-те сантиметра и един малък кефал на въртяща блесна. Трябва да отбележа, че тази слука бе вследствие на доста упорство и загубени часове по реката.

Есента напредваше и листата по дърветата започнаха да падат още по-бързо. Наред с това диворастящите гъби край Марица бяха напъпили яко, поради подходящите условия.

Удоволствие си е да риболовстваш през есента на Марица. Виждаш какви ли не красиви картини край бреговете на реката. Е, ако има и рибки на въдицата, то излета става още по-приятен.
Ситуацията от първият излет през ноември ме накара да оставя вкъщи лайтовото такъмче и да мина на по-големи примамки в търсене на едрите маришки хищници – основно щуките и распера. Така и така някои от тях ми налитаха на малките примамки, то нямаше начин да не вземат и на по-големите изкуственяци. 🙂 Избрах да взема с мен този спининг – Shimano SpeedMaster CX240M, който е с тест по примамки 7-28 грама. Към този момент съм ловил с него само на затворени водоеми (с воблери, блесни и силикони). Бях направил и един-два излета по морето в Гърция. Сложих няколко примамки в една кутия, нарамих фотоапарата и се запътих към реката. Пристигайки на вира още с първото замятане успях да реализирам първата зъбла за излета – кой не обича такава бърза слука!

След три-четири подръпвания със SpeedMaster-a тя моментално реагира на Shadow Rap Shad в цвят YP и го атакува много бясно. Последва яростен отпор, който ми донесе търсената доза адреналин. Щуката беше от стандартните, които ловя в този район – 50 см. Рибата обаче се оказа много борбена и луда. Някак си тя бе успяла да поизкриви едно от жилата на тройката. Въдицата се представи чудесно, гасейки отчаяните й напъни в умереното течение. Припомних си как започва да сработва цялата бланка на SpeedMaster-а при по-високи натоварвания от риба.

След снимките пуснах хубавата щука и продължих да търся маришките хищници.

Търсех ги тук, търсех ги там, но на примамките ми се закачаха само боклуци – нещо, с което по принцип вече съм свикнал. Ето на слуката: един колан с дължина над два метра, предназначен за вдигане на тежки неща с кран и една смачкана пластмасова бутилка.

В края на излета успях да набода още една щука. Слуката дойде след доста настояване, като бях изредил на същото място, за 30 минути: две клатушки, две въртящи блесни и 4-5 воблера с дължина от 80 до 110 мм. От слуката при другите ми излети бях сигурен, че на това място там някъде пред мен има риба, но явно трябваше да напипам печелившата примамка, с която да нервирам хищника и да го накарам да атакува. След изреждането на най-различни примамки, посегнах към една от най-големите и дълги примамки, която бях сложил в кутията си – Sea Buzz Terminator SX Minnow 120S в цвят CHBS.

След три проводки най-накрая имах успех с въпросния воблер! Усетих с въдицата момента на удара и рязко засякох. Минутка на укротяване на опърничевата и ето, че пред обектива ми застана за снимки 42 сантиметрова щука, която се бе зашила уставно за коремната тройка. 🙂

Ето, че ключът към успеха този път бе по-големия размер на примамката. 🙂 Пуснах рибата и се отправих след 20-тина минути към нас, че нали се стъмва по-рано.

В края на месеца направих трети излет по реката. Щуките пасуваха, а времето навън бе разкошно. Реката бе вдигнала нивото си от дъждовете и водата бе доста поизстинала. В една яма успях на Хорнет 5S в цвят GRS да излъжа един добър късно есенен кефал.

Имах късмет да видя атаката му, когато изваждах от ямата воблера и много се накефих.

По-късно имах забежка пък с един 3-4 килограмов распер, които ме направи на маймуна. 😀 Най-после успях да видя по тия места едър распер! Явно е трябвало да захладнее, за да се покажат тия тупани. Един час подавах на този хитрец най-различни примамки от различни ъгли и прочие, но не поиска да ми удари. Скъса се да гони покрай едни клони и в основното течение пасажи от бабушка и уклеи, като избухваше на повърхността през 7-8 минути. Направо да се пръснеш от яд, но какво да се прави – рибешка му работа. 😀

Поздрави на всички спинингисти и нека Слуката бъде с вас и през оставащото време от 2017-та година! 🙂

 

Марицалайт през октомври 2017 – част 5

Здравейте, приятели и колеги риболовци! Представям на вашето внимание петата последна част от малката поредица фото разкази за направените излети на Марица около Пловдив през октомври. Отново имаше интересни и напрегнати моменти при търсенето на маришките хищници с малките примамки. 🙂 Радвам се, че реката в този си участък е жива и държи все още по някоя хубава риба. Разбира се, рибите не са така гъсти, както ни се иска и както споменах в предните фото разкази, много е важно да разбереш местостоянките на хищниците, предпочитанията им към изкуствените примамки, а също и да проявиш упоритост при търсенето им.

Осми излет

През последната седмица на октомври времето бе много променливо. Както си беше топло изведнъж отново премина студен фронт през страната. Дневните температури паднаха с 10 и повече градуса. Значителната облачност се настани над родината ни и паднаха дъждове. Три  последователни дни не спря да духа и вали. След като се наваля и надуха, „слънцето изгря и на нашата улица“. От шест дни не бях въртял и ръцете много ме сърбяха. Атмосферните условия се подобриха и на по-следващия слънчев ден отидох да повъртя на Марица. Дневните температури се вдигнаха до 19 oC, а на хоризонта нямаше и следа от облаци. Отидох на реката към обяд. Нивото й се бе вдигнало от дъждовете и леко се беше позамътила. Някой би казал, че тези условия не са от най-перфектните за риболов, но така и така съм там – ще мятам! 🙂 През първия час от излета нямах пипане. Смених две-три точки, обаче рибки нямаше. Придвижих се надолу, където по принцип при високо ниво предни пъти съм имал удари на щуки, костури и мини распери. Там хищниците стоят в умереното течение пред мен и захождат към разливчето, което се намира вдясно, за да атакуват пасажите от дребосък, които се държат в спокойната вода.

Вече, знаейки привичките на хищниците на това място, поставих любимия ми играч Salmo Minnow 5S в цвят T. Заметнах 15 метра нагоре срещу течението и направих две равномерни проводки по него. На втората проводка воблерчето бе стопирано мощно от едра риба и авансчето на макарата сработи. Засякох бързо, тъй като почувствах, че това бе щука. Не трябваше да й давам да засмуче целия воблер, защото можеше отново да имам късане, както предните пъти. След минута-две на борба ето, че хищникът бе в ръцете ми. Късмет имах, че не се стигна до прегризване, защото рибата не бе хич малка – от стандартните 50-ки, а Minnow-а бе застанал напречено на устата й. 🙂

Подготвих лайтовия монстър за още малко манекенски пози и му подарих живота.

Продължих да мятам на същата точка с успешната примамка, но нямах друго ударче. За 20 минутки смених две примамки, като се върнах отново на Salmo-то. При една от проводките, вкарах лек туич, водейки воблерчето по течението. Нещо отнесе бързо воблера след около 5 метра провеждане и направо си се самозасече. 🙂 Оказа се, че един хулиган се бе втурнал за атака към гърчещото се Minnow-че.

Распечето имаше белези оставени от зъбите на по-едър хищник – сигурно бе имало  неприятна среща с някоя зъбла.

В следващите 10 минути най-интересното, което се случи бе лова на ето тази водна змия, която мина спокойно пред краката ми. Оказа се, че под големия камък, вляво на снимката долу, тя атакува някаква рибка с дължина от около 7 сантиметра.

Рибката й се изплъзна, изстрелвайки се изпод камъка с много висока скорост. На разстояние от около 30-40 см от камъка, тя се притаи на песъкливото дъно. Рибката ми се стори много интересна, защото приличаше на попче. Отидох да я разгледам по-отблизо и евентулано да я щракна. За краткото време, което тя ми даде да я огледам и да я щракна един път, установих, че това може би беше главоч – рядко срещана рибка у нас, като това може би беше ново находище за нея.

Ловът на змията продължи около камъните пред мен, но друга плячка така и нямаше за нея. 🙂

В следващите 35 минути, на същото място, падна голямо надлъгване с друга добра щука. Тя два пъти ми удари на Mepps Aglia-е №2, в цвят AG-CB, през около 10 минути, като и двата пъти ми се откачи близо до мен… Явно, тройката на блесната все попадаше в твърдия кокал на долната й челюст и жилата не можеха да го пробият, та затова ми се откачаше. Ясно е, че тази блесна не е типичен размер примамка за подобни щуки, но ето, че те пък й налитат като луди. 🙂 Продължих да настоявам, надявайки се да ми удари трети път! 😀 След като смених 3 примамки тип миноу с рамери от 5-7 сантиметра  за 10 минути, отново се върнах на въртящата блесна на Mepps. пробвайки щуката за трети шанс. След няколко минути тя „чу молитвите ми“, като да не повярва човек и отново ме натресе на въртящата блесна. Спинингът се напрегна добре и аванса сработи. Удара бе на няма и два метра от мен в умереното течение. Не й дадох много шанс да шава и след минутка се кротна на брега за снимки!

Жилата на тройката бяха попаднали в по-меката вътрешна част на долното чене на зъблата и откачане нямаше! 🙂

Премерих я с метъра и се оказа точно 50 см. По разцветката на главата й ще познаете бързо и лесно, че това бе друга щука, а не онази, която бях уловил и пуснал преди вече около почти час. 😉 Явно щуките бяха от едно и също люпило.

Време е и тази 50-ка да отплува обратно към маришките течения и да трупа запаси за зимата (стига някой да не я утрепе преди това де). Дано следващата година в участъкът от реката има многочислена популация от малки щуки, както тази година има пък от малки распери.

Помятах още 20-тина минутки и се отправих надолу по течението, защото каквото имаше на тази точка го набодох с лайта. 🙂 Заиграх се по плиткажите със Storm Gomoku Pencil 45 и ето резултата.

Добре, че си възстанових изгубената разцветка. 🙂 Кефалите също бяха на линия за шоуто!

При проводките имах няколко ударчета, като един по-едър кефал се размина с уолкърчето, а друг по-малък, направо го отнесе.

Вечерната активност на маришките рибки не беше голяма, но все пак „арестувах“ няколко дребосъка, но само на въртяща блесна. 🙂

Марица, през октомври, в този си участък бе благодатна откъм слука. Въпреки това не задържах нито една мерна рибка, защото знам какво е да няма риба в реката, а и не само там. Все пак, по някакъв начин трябва да се пази това рибно разнообразие, което се е съхранило в този участък и смятам, че това е един от начините, за да има какво всички да ловим в бъдеще и да се радваме на хобито си, защото без риби, няма как да го практикуваме и да си се кефим на „новите играчки“! 😉
През ноември също посетих няколко пъти реката, като ситуацията бе много по-различна, но затова, ще ви разкажа друг път.  Поздрави и нека Слуката бъде с вас! 🙂