Марицалайт през октомври 2017 – част 2

Ето я и втората част от серията излети, които направих на Марица с лайтовия спининг. Отново ще ви покажа два излета, както беше в първия ми фото разказ. Събитията са от втората седмица на октомври. Предходният уикенд (07-08.10.2017) през страната бе преминал за кратко студен фронт и си поваля. Така и така бях начесал крастата предната седмица, та реших да пропусна риболова през уикенда. Два дни след споменатите валежи се отправих пак към Марица.

Трети излет

За мое очудване реката бе вдигнала нивото си съвсем леко от дъждовете през уикенда, като не се беше замътила, но беше поизстинала малко. Дневните максимални температури се вдигнаха отново и достигнаха стойности от 23-25 oC. Предпоставките за успешен излет бяха налице. На реката отидох към обяд. За съжаление през първия един час и половина от излета, нямах удар. Къде ли се бяха дянали маришките рибки? По успешните места нямаше и помен от рибка, а за мое нещастие скъсах един Salmo Hornet 4S – HPH. Постепенно, облавяйки с въртяща блесна покрай брега, напипах все пак някакви рибки. 🙂 Въпреки, че тройката на блесната бе голям залък за устата на това расперче, някак си тя успя да се закачи редовно за долната му челюст. Последваха още няколко подгонвания и почуквания на идентични малки хулигани, което ме наведе на мисълта да взема сменя мястото.

Времето течеше бързо в търсене на рибките и оставаха все по-малко часове за риболов, защото слънцето вече се скрива зад хоризонта по-рано. На новото местенце имах няколко удара на малкия уолкър на Storm. Бях напипал отново малки хулигани.

В по-дълбоката част, търсейки кефал с въртящата блесна, пак имах слука на малък распер, но нищо друго не се обади и се наложи да сменя и това място.

Към 16 часа успях да прилъжа няколко бързи кефала, залагайки отново на въртящата блесна на Mepps – Aglia-e първи номер. Рибите удряха в течението на известна дистанция от мен, покрай самия бряг, където имаше и водорасли. Явно се бяха скрили там.

Общо взето каквото имаше там го набодох на блесната и се придвижих към новата локация, а там, отново бях изненадан от малък хулиган. Много яка популация от малък распер се е позавъдила в този участък от реката. Дано след година-две, те да поотраснат и да ни зарадват още повече със стръвния си апетит. Интересното е, че едри распери никъде не се виждаха и никой от колегите не улавяше, само дребосък.

Към 18 часа, стигнах едни разливчета, на които до този момент нямам празно на повърхностни примамки.

Водата по тези разливчета бе малко по-топла и отново заложих на любимите повърхностни примамки. Освен това бе настъпил и златния час – какво по-подходящо от това. 🙂 На линията поставих любимия ми играч и мача започна. След няколко неуспешни атаки при проводките, най-после направих първата заварка на повърхността!

Пуснах рибата и продължих настоятелно да търся кефалите на повърхността!

Да обаче как да се улови кефал, като тези хулигани не оставят на мира малкото уолкърче. 🙂

Така им се услаждаше уолкърчето, че те с агресия го атакуваха и всячески икаха да го налапат. 😀

Смених уолкърчето с мини поперчето на Storm и го помятах известно време. За съжаление нямах слука с него и отново върнах стария играч в играта, като впоследствие смених и цвета. 🙂

Мини распер на мини уолкър – направо да ахнеш и почувстваш, че владееш Силата на много високо ниво! 😀

Значителен брой распер тип зарибител успях да изчопля от повърхността на водата. Надвечер хиперактивността на тези рибки беше умопомрачителна. „Още едно последно замятане“ малко след 19 часа и реших, че е време да си ходя, защото се налових! 🙂

Четвърти излет

Два дни по-късно отново бях на Марица. Реката се бе позамътила малко, вследствие на по-високото й ниво, спрямо предния излет. Може би бяха пуснали язовирите от каскадите. Този път бях отишъл по-рано – към 11 часа.

Врътнах една блесна по течението няколко пъти и при една от проводките, на метър от мен, заковах този костур.

След 10 минути имах много здрав удар от силна риба, отново провеждайки блесната по течението. Започна борбата, но след няма и 10 секунди тя се откачи. Осъзнах, че това със сигурност бе добра щука и смених блесната на Mepps с по-големия номер от серията – трети. Този сценарии вече се бе разиграл предната седмица и знаех, че ако рибата е настървена, както тогава, то няма начин да не ми удари отново. За съжаление след три проводки  зацепих въртящата блесна в някаква драка. Последваха минути на опити от различен ъгъл да я отцепя, но закачката така и не поддаде и скъсах. При опитите ми да отцепя примамката, се бях отдалечил малко от позицията си и на моето място застана друг човек, който до този момент ловеше на 10-тина метра под мен на плувка с директен. Малко нагло и подло от негова страна, при положение, че бях хванал една риба, а друга по-голяма ми се откачи, но така или иначе ми предстояха минути на превързване, го оставих да полови на моето място. Нещо не ми се получаваха възлите и леко се напрегнах от това. По едно време и той скъса и отиде да превързва. Е аз, що да не си отида пак на моето място, имам щука да диря? 😀 Застанах си на позицията и довърших направата на повода. В това време колегата плувкар се върна и застана на метър от мен вляво, защото преди малко бил хванал една риба там (скобар или морунаж). Съвсем толерантно и спокойно му намекнах, че това не е много коректно от негова страна и му споменах, че тук диря една щука, която той няма как да хване, щото е на плувчица и леееко ми пречи да я излъжа. 😉 Сами разбирате, че някак си не е коректно да застанеш на мястото на друг риболовец, който само допреди малко там е ловил риби, а впоследствие леко се е отдалечил, защото е искал си откачи примамката, която се е зацепила и да си се върне обратно на позицията. Както и да е, по-късно колегата разбра за какво му говорех, защото настъпи момента, при който монтажа му за малко да закачи линията ми. Точно тогава съвсем тихичко без повече коментари, се върна на мястото си, на което преди това ловеше. Бях сменил вече три воблера с размери от 6-7 сантиметра, но щуката, която търсех не ги пожела. Отворих друга кутийка с примамки и се зачудих какво друго мога да й предложа, за да я провокирам отново. Очите ми се спряха на DUO Spearhead Ryuki 50S цвят ADA4068 Yamame Red Belly и един мой светъл спомен се прокрадна в мислите ми. Преди вече три години, на лайта улових с него на Марица щука с дължина 70 см и тегло 2,5 кг. Ами, толкова светъл и хубав спомен бе това, че направо превзе избора ми и го поставих. Това бе пълна глупост, която смело направих, вярвайки си, че ще надвия отново „звяра“ с хитрост и умения. 😀 На третата проводка по течението, щуката отговори на повика ми близо до брега, на метър от мен, където ми пречеше колегата да обловя. Тя обаче, не ми даде никакъв шанс за борба, отнасяйки с устата си ценното ми воблерче, оставяйки ме с паднало чене, куп размисли и страсти от сорта „защо така, а не онака“ и „какво не ми се получи този път“! Ето, че ми остана в ума още един светъл спомен за въпросното Spearhead Ryuki и добра щука. 😀 FC на Duel с диаметър 0,235 бе с „ножица отрязан“.

Подходих с насмешка на случката, признавайки си, че бях надигран от рибата. 🙂 Сложих нова карабина с вирбел и отново потърсих щуката по същата траектория с още няколко примамки. Все пак да видя дали няма и трети път да ми удари – поне да ми даде шанс да си взема воблерчето от устата й. 😀 Еееми, много нагъл станах пък аз. Рибата обаче изпляска на няма и 15-тина метра по-нагоре от мен, набивайки в пасаж от малки рибки. Помятах още 40 минутки от различни позиции, като играта бе „на котка и мишка“, но тя така и не се появи повече. Беше си време да сменя мястото и потеглих надолу по течението. 🙂 След доста настояване, всичко на всичко, успях да излъжа цели две рибки – хубав костур и малък распер.

Доста набързо проверих успешните местенца от предните излети, защото се оказа, че нямаше никаква рибка там. Неусетно стигнах плиткажите, на които успешно ловя надвечер с повърхностни примамки. Към момента те бяха с малко по-дълбока и бърза вода.

Нищо, че вече бе следобед, сложих малкия пенсил на Storm и го заиграх на повърхността на водата. Ударите бяха доста редки, като почти нямаше активност отгоре. Въпреки това, направих една успешна заварка на повърхността с хулиган.

Малко по-надолу обърнах на блесна и залових един бандит.

След това отново обърнах на уолкърчето:

Надвечер активността бе много слаба, спрямо предните излети, но въпреки това успях да ковна няколко риби на малкия пенсил.

Обнадежден от тази добра слука, реших и през третата седмица на октромври да потърся маришките рибки, предусещайки, че отново ще има интрига и емоции на лайта. 🙂

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

two × 3 =