Почивка в Дидим, Турция 2017

Следващият фото разказ, който ще ви представя, е на морска тематика. В средата на септември бях на почивка в Турция с моята половинка. Не устояхме на привлекателната оферта на един 5 звезден хотел в Дидим, разбира се на ол инклузив и се запътихме натам, за 5 нощувки. Задължително с мен взех и лайт спининга, като напълних само една малка кутийка с примамки. Стори ми се излишно да взимам много такъми и примамки, пък и този път смятах да оставя встрани риболова и да се отдам повече на биченето на айляк под плажните чадъри. В Труция риболовът от брега на морето е свободен, както в Гърция и не се заплащат такси. Трябва да отбележа, че до този момент не бях ходил из турско. Mорските риби, които очаквах евентуално да видя и уловя, вече ги бях виждал из гръцко и леко се чувствах подготвен за риболова. Пътуването беше с автобус, като по-голямата част от прехода бе през нощта. На отиване всичко мина доста леко и почти не усетихме как мина времето. Към 23 часа бяхме се качили на ферибота от Галиполи (Гелиболу) и ни предстоеше да пресечем Дарданелите.

Направи ми впечатление, че местните ресторантчета бяха пълни с клиенти и туристическия сезон все още вървеше с пълна силна.

На кея имаше и рибари, които замятаха на дънце, но така и не видях за 15 минути някой да има слука. Това малко ме накара да се замисля каква ли ще я свърша пък аз. 😀

Последният тир запълни останалата празнота в малкия ферибот и потеглихме към отсрещния пристан в Анадола.

Стигнахме сутирнта крайната дестинация в Дидим – хотел „Didim Beach Resort Aqua & Elegance„, след около общо 18 часа път и се настанихме безпроблемно и бързо още сутринта, тъй като стаите бяха свободни. Изкарахме късмет, защото иначе настаняването щеше да бъде към 14 часа. 🙂 Ето и няколко изгледа около хотела:

Това е един малък басейн от общо четирите плувни басейна, с които разполага хотела. Освен тях, към хотела има и плажна ивица.

Първите няколко дена наред с айлякинга направих и оглед на близките околности, набелязвайки потенциални места за риболов на малки скални морски хищници. Както споменах, пред хотела има разположена плитка плажна ивица, която ако не отидеш да огледаш, ще ти се стори много перспективна, но се оказа, че има голяма особеност, която ще спомена по-долу.

Oт едната част плажът завършва в частно пристанище – „D-Marin Didim„, за над 570 плавателни съда с дължина от 8 до 70 метра. Вариантът да ловя там отпадна, защото на входа на пристанището има бариера с охрана и едва ли някой ще ме пусне там току-така със спининга …, а отдалече местата там изглеждаха перспективни. 😀 Не ми се занимаваше да ходя и да нахалствам при охраната.

За съжаление успоредно на плажа пред хотела във водата има положена на дъното бетонна преграда на около 20 метра от брега, като дълбочината пред нея е 1,4 м, след което идва на 20 см и после след 80 см отива пак на 1,4 метра, т.е. височината на това бетонно „чудовище“ беше около 1,2 м. Покрай нея се виждаха малки пасажи меланури и едри платерини. Поради това препятствие, бе изключено да влезне каквъвто и да е хищник на плажа и трябваше да ловя евентуално надлъжно след бетона – поне брега позволяваше това. От другата страна брегът беше достъпен, като имаше разположен скален нос, след който  бе другият залив с плаж. Така и направих на първия риболов, като за целта навлезнах от другия залив, за да ловя след бетонната преграда. В 6 и 30 вече правих първите замятания, но уви нямаше пипане. За съжаление и в двата залива нямаше никакви джуруми. Първия излет намирисваше на капо. Започнах още по-упорито да търся морските риби с надеждата все пак да направя някакъв рокфишинг.

По едно време видях завръщащи се риболовни кораби, които явно са имали много добра слука, съдейки по ятото грабливи чайки. Това ме наведе на мисълта, при следващата разходка извън хотела да отскоча до пристанището и да огледам каква е хавата там.

В една скалиста местност срещу частното пристанище и отстрани на хотела, най-после избегнах капото. 🙂

Бях сложил малкия пенсил на Сторм. В края на първата проводка една вълна потопи пенсилчето пред брега, но въпреки това не спрях да го придърпвам. От близкия камък се изстреля един морски каменен костур и грабна моментално малкия уолкър! С 300 зора най-после успях да излъжа нещо на труския бряг. 😀

Пуснах малкия разбойник и продължих да настоявам с пенсилчето, но повече слука нямах с него. Сутрешна активност на хищните морски риби продължаваше да клони към нулата. В малко по-дълбоките процепи заложих на малки силикони.

Имаше някакви мега дребни спарита и саргота, които стръвно откъсваха парченца от малкото бейби калмарче на Bait Breath, но така и не успях да уловя нито едно от тях. 🙂 Започнах да инкасирам значителни загуби на силикон и тръпението ми в надлъгването с „детската градина“ се изчерпа. Полових още малко и то стана време за плажен айляк. За 3 часа само една риба – не си е работа.

На връщане пробвах отново и във втория залив, откъдето бях навлязал сутринта, но нямах повече слука. Общо взето рокфиша около хотела бе доста дребен и много разпилян. Едри хищници така и не се видяха на хоризонта, а им бях приготвил по някоя и друга пластмасова хапка. 🙂

След вечерното угояване, идваше ред на вечерните разходки из парка на хотела и по крайбрежната улица на Дидим.

На около 20-25 минути пеша от хотела се оказа, че се намираше и пристанището на града. На кея през нощта имаше много мераклии, които замятаха въдиците. Новините за някакъв риболов не бяха обнадеждаващи. Никой нищо не успяваше да улови нито на дъно, нито на изкуствени примамки. Дори и главоноги нямаше. Въпреки това реших да направя втория риболов там, като по-скоро ми беше интересно да огледам сутринта терена и да знам за в бъдеще какво е положението с релефа и местата за риболов. 🙂

Естествено и в Дидим ресторантчетата също бяха пълни. Свободно на крайбрежната улица пък се разхождаха безпризорни кангали, които бяха високи почти колко ресторантските маси. 🙂 Направи ми впечатление, че кучетата бяха изключително добронамерени и явно никой не ги закача и така те си живуркат около ресторанчетата, чакайки някоя мръвка да падне.

06:20 часа стутринта е, а аз вече се отправям към пристанището на Дидим, което се намира в дъното на улицата.

Някои риболовни кораби вече разтоварваха добрата слука от скумрия, като продаваха директно и на местните.

На кея заварих 4-5 човека, които доста преди моето идване вече бяха заметнали въдиците и чакаха едва ли не слуката всеки момент. Силно се надявах, че между риболовните кораби ще имам добра слука на някакви риби. Една от лампите на кораба осветяваше до някаква степен водата пред кея и точно там забелязах на два пъти лавраци около 35-40 см. Всичко на всичко това бяха две единични риби, които по-скоро си плуваха безгрижно, отколкото да патрулират за някаква плячка. Подадох им успоредно пред бетона, но те бяха толкова апатични, че след няма и 10 минути се пръждосаха на някъде и повече не се мернаха. Първите рибки, които успях да заловя се появиха на Salmo Minnow 6S. Те вървяха на пасаж след воблера и стръвно го почукваха с малките си усти. Оказа се, че бе пълно с малки гопи. Пропуснах да спомена, че дълбочината на кея не бе значителна и след като изгря слънцето, всичко на дъното пред мен се виждаше …

С напредване на времето около мен се настиниха и други спинингисти и дънари, а аз продължавах да си ги дърпам малките гопи, като взимаха на каквото им подам. Ето примерно две, които се хванаха на Rapala Shadow Rap Shad, като всички си заминаваха обратно в морето:

Направи ми впечатление, че спинингистите около мен не проявяваха някаква особена техника и просто си замятаха примамките и ги прибираха на равномерна проводка, без да им придават някаква игра или пък да ги водят бързо. От всички 10-15 риболовци, които бяхме на кея, само при мен имаше някакви рибКи, като имаше и още един колега, който на дънце хвана едно-две по-добри спарита или саргота. Имаше и такива, които замятаха на плувка и правеха доста празни засичания. Явно има за какво целия кей да бъде засипан с шлюпки от семки – кибик работа. 😀
На хоризонта, в далечината, се появи някакво малко циклонче, което бързо утихна.

Най-после някой да улови нещо „едро“ на въдицата (колегата с дългия сърф на заден план) :

Доста необичайна слука бих казал! 😀

След като откачиха „слуката“, направиха много добро пускане и мигом гларусът отлетя. 🙂

Все се надявах, че след новопристигащите риболовни кораби ще се довлачат някакви хищници, но уви, освен дребните гопи, друга слука нямаше.

На силикона също имах удари на гопи! 😀 Цял час и малко тия дребосъци тормозеха изкуствените ми примамки, без да имам слука на каквато и да е друга риба. Някои от рибарите си тръгнаха доста бързо и ми светна крушката, че е време и аз да се омитам и да взема да проуча и другите места около пристана.

Риболовните кораби имаха наистина отлична слука на скумрия и някои от тях стояха на котва извън пристанището, чакайки другите им колеги да разтоварят. Оказа се, че май на пристана няма място за всички кораби. 🙂

Това място е в страни от пристанището, но то не показа резултат с риби, макар че беше перспективно. Тук-там по някой малък рокфиш ми удряше на силикончето …

Опитах се да ловя между лодките за разходки, но и там нямаше риби, които да набода на куката.

Стигнах почти до началото на плажа Алтънкум бийч, като там най-после имах слука … на анадолски тигър, на DUO Realis Pencil 85 😀

Котето се отърва само с неуспешен улов и набързо забегнаха на някъде с неговото приятелче.

На връщане минах отново през кея и помятах между риболовните кораби, които бяха завзели голяма част от малкия пристан. Бяха се появили малки платеринки и пасаж от дребен зарган, а гопите бяха изчезнали.

Зарганите бяха на дължина около 20-25 см и наблюдавах как народа с въдиците бе пощурял по тях, но така и никой не успя да улови някой от многото зарганчета. Аз също се пробвах, но те бяха прекалено апатични и само преследваха малкия пенсил на Сторм, без да го атакуват.

Часът беше станал 10 и 30 и реших, че няма нужда да кибича повече на кея. Отправих се към хотела, като се отдадох напълно на плажния айлякинг и угояването в препълнения ресторант на хотела.

Според мен, може би средата на септември не е най-подходящия период за риболов по тези места. Като цяло почивката ни бе пълноценна и останахме много доволни от условията и атракционите в хотела, а също и видяхме нови местенца и нещица.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

7 − 1 =