Марицалайт през октомври 2017

Здравейте приятели и колеги по въдица!

Започвам малка поредица от фото разкази за лайт излетите, които направих по река Марица около Пловдив през октомври. Сигурен съм, че ще са ви интересни, тъй като имах много добра и разнообразна слука на различни видове примамки. Реката в този участък е малко по-различна от средното и долното течение. На места тя държи много добра популация от лайтови рибки, което мен лично много ме радва, но преди всичко трябва сам да откриеш къде стоят рибките и да разбереш техните предпочитания към изкуствените примамки, които ще им поднесеш. Итересното при излетите бе, че успях да направя много добър риболов на повърхностни примамки – нещо, което от известно време исках да направя. Примамих с тях за снимки костури, кефали и малки распери. Стартирам поредицата и се надявам материалите ми да ви бъдат интересни и полезни. 😉 

Септември се намръщи в последната си седмица и атмосферните условия се скапаха тотално. Така и не успях в съчетание с това и личните ми ангажименти да направя официално закриване на пъстървовия риболов в последните дни преди забраната. То и никакъв друг риболов не успях да направя. Дневните максимални темепратури бяха паднали с малко повече от 10 градуса и през цялата седмица вилня студен циклон, който се бе разположил над цялата страна. Чак към първия ден на октомрви облачността се поразсея и се показа слънце и „на нашата улица“. Температурите тръгнаха нагоре и синоптиците предвиждаха ясно и стабилно време през първата седмица от новия месец с тенденции за затопляне. Като да не повярва човек, така се и случи. Дневните максимални температури се повишиха отново до 25 градуса и настана циганското лято. 🙂 След седмица и половина риболовна суша, грабнах лайтовия спининг и се запътих към въпросната дестинация, като направих през първата седмица на октомври два излета, които ще ви представя сега в този фото разказ.

Първи излет

По бреговете на Марица си личеше, че нивото й вече се понижаваше от влезлите в коритото й проливни дъждове. В ранния следобед вече ловях по познатите места, като главната цел на излета бяха спортните кефали и проучване на активността им след предишната студена седмица. Първата точка, на която реших да ги търся, бе дебелото течение. Слънцето от няколко часа напичаше здраво и това ме наведе на идеята да ги търся там. Със сигурност ако има риби, които търсят храна, то те ще са там. Няколко подавания с  Pontoon 21 – Mojarrilla 40F-SR, цвят 900 и първия кефал се закова!

Обнадежден от тази риба продължих да настоявам още 10-тина минути с Mojarilla-та, но друга слука нямах.

Смених няколко примамки в следващите 20 минути и резултат се появи само на  Mepps Aglia-e AG, Chart Bright №2 – две почуквания, като единия успях да го отразя и кефала подскочи като пъсътрва над водата, убоден от едното жило на блесната.

В следващите 2 часа претърсих брегова ивица от около 400 метра. Имах едно-две плахи почуквания на горната въртяща блесна и един откачен кефал около 18 см. Общо взето активността беше много слаба, а усещах, че рибите са там. Просто не искаха да се хранят. Направи ми впечатление, че стискайки блесната в дланта си, усещах студ от нея. Явно водата бе изстинала от дъждовете и пасивността на рибите бе породена от това. Надвечер към 18 часа се появиха активни рибки на хоризонта и настъпи „златния час“. Забелязаха се и първите приплясквания и кръгове на повърхността на водата. Така и така бях намерил активни рибки, реших да пусна котва на това място и да ги пробвам. След няколко минутки слуката дойде на Salmo Minnow 5S в цвят HPH:

Последва още едно почукване, но нищо повече. Да обаче, срещу мен в тихото, покрай отсрещния бряг рибите продължаваха да играят на повърхността. Смених воблерът с малкия пенсил на Сторм и направих от любопитство една проводка с него, да видя дали ще има ефект. Надявах се, че ако са настроени хищно, то поне ще започнат да го преследват, а след това и евентуално ще му се нахвърлят, атакувайки го. При първата проводка последва проследяване от спокойната вода. Минавайки напречно на течението рибката изгуби интерес и се върна обратно в тихото. Е, значи има интерес към супер готиния малък уолкър?! При втората проводка от тихото изскочиха две рибки, които се сборичкаха за уолкърчето. Само едната продължи да го следва и в течението, след което се изгуби. Явно е, че това щеше да бъде игра на нерви и упорито настояване. Всячески исках да излъжа някоя от рибките и продължих с проводките. На всяко провеждане имах подгонване или удари, но така и не се зашиваха рибките. Имах избухване и от по-едра риба, навярно добър кефал, но отново достигайки струята рибата се отказа. Много се чудех какво ми преследва уолкъра. Дали малките рибки са кефали или пък едри уклеи? Охлабих още малко аванса и този път дадох от себе си цялото търпение, упоритост и техника, които имам. Казвам и техника, защото се оказа, че не е лесно да се води и контролира този малък сладурски бонбон в течаща вода. Този път всичко бе на 101% и успехът дойде на куката! Заварката на повърхността бе с много лека засечка и ето, че в ръцете си държах първата излъгана маришка рибка на пенсилчето. Удовлетворението от стореното бе голямо, а кефа – на макс. 🙂

Оказа се, че отсреща наред с кефалите, са се въртели и малки распери, а не големи уклеи. Опааа … свееетна ми крушката и изобщо зарязах другите примамки от кутията ми. Реших, че ще ловя само отгоре! Много обичам този начин на риболов и напипам ли рибките, то зарязвам всякакви други видове примамки и карам само с тях.

Пуснах малкия хулиган и отново се наточих за повърхностен риболов!

Ударите на малкия пенсил продължиха и в следващите проводки. За съжаление, времето вече беше доста напреднало и слънцето започна да се скрива над западния хоризонт. Знаех, че не ми остава много време за риболов, но въпреки това си цъках отгоре. Успях да заваря още един малък хулиган, който след повеждането се откачи в течението. Тъй като ми стана ясно, че от тия дребосъци няма да успее да се вреди кефала, сложих мини попера на Сторм и промених правилата на играта в самия край на мача. 😀 Да, така спряха ударите отгоре, но поне знаех, че ако нещо ме тресне, то е ясно какво ще бъде! 🙂 Размърдах се и отидох на по-горното течение, на 20 метра от мен, да си попопвам лекичко, защото на това местенце, никоя рибка не прояви интерес. На третата проводка имах удар, водейки мини попера по течението, но рибата не се закачи. Ахааа значи можело?! 🙂 Оп, на четвъртата проводка стана заваркатааа:

Ето го и щастливецът, който се опита да ми грабне под водата мини бонбончето!

Е, точно в този момент ми влезна в главата аааадската муха и си казах, че при следващите ми излети на Марица с лайта, няма да пренебрегвам така с лекота любимите ми повърхностни примамки, които използвам по принцип само в затоврени водоеми и ще им дам още по-голям шанс отвсякога! Тръгнах си от реката удовлетворен и пълен с пъклени планове за следващия риболов. 🙂

Втори излет

Времето, през първата седмица на октомври, се задържа стабилно и предпоставките за следващия успешен риболов на Марица бяха повече от примамливи за мен. 🙂 Два дни след първия излет бях отново на реката. Този път реших да насоча усилията си към друг подучастък от нея. Около 12:20 часа на обяд вече замятах безгрижно в теченията на реката, огрян от прекрасните топли лъчи на октморвийското слънце. Бях се разположил на един от разливите, образувани след прага, като бързото течение вървеше до отсрещния бряг. Пред мен водата бе по-спокойна, а дълбочината варираща – от 40 см до около 1,5 метра в ямите. Имаше и разположени туфи с водорасли. Нивото беше леко поспаднало, а цвета на водата бе същия, както преди два дни. По едно време през течението мина някаква помия, която набързо го оцвети в тъмно кафяво, но за около 5 минути тая гняс се отми и изтече надолу по течението.

Първата примамка, към която посегнах от кутията бе Mepps Aglia-e AG, Chart Bright №2. След няколко проводки, приближавайки я до брега, получих много тъп удар – все едно закачих в драка. Засякох и след секунда-две се оказа, че имах добра риба, защото от другия край „нещото“ потегли, натискайки към дъното. Започна борбата и лайт пръчката се сгъна по онази хубавата полупарабола, която всички искаме. 🙂 Рибата продължи да натиска надолу, но аз пък я придърпвах нагоре. По едно време успях да забележа една леко червеникава опашка, но до там. Рибата се откачи и замина преди да видя каква беше. Много мразя в първите минути на играта да имам удар на хубава риба и тя да се откачи при борбата … Във водата забелязах мъртва каракудка, което ме наведе на мисълта, че явно на това място се търси щука и вероятно рибата, която ми се откачи е била такава.

Реших да се заиграя с евентуалната щука и да пробвам дали тя ще удари втори път. Избрах Salmo Minnow 5S в цвят HPH и направих няколко проводки по същата траектория.  При първите две равномерни проводки нямаше удар. Така и така съм се заиграл да я диря тая „щука“, да взема да подходя по щукарски? При третата проводка приложих туич, но с малко по-бързо водене – отново нищо. На четвъртото провеждане съвсем забавих скороста и съвсем лекичко туичвах Minnow-а на Salmo. Воблерчето мина през едно обратно течение и го насочих към мен, към по-спокойната вода. На три метра от мен … БАААМ – удар! Някаква риба го грабна и сви спининга. Разбрах, че тя отново не е баш лайтова рибка и почнах да я напъвам, придърпвайки я до мен. От водата се показа много борбена маришка щука, която като нищо можеше да ми отнесе малкия воблер. 😀 Много сериозно засмукване е било …

След няколко ръна и свещи, маришката зъбла се успокои и я подготвих за снимки, като си взех и безплатно душче от пръските, създадени от плясъците на опашката й. 🙂

Видях, че тройките на воблера не представляват опасност за рибата и я пощраках още малко.

Премерих я с метърчето и на дължина се оказа 47 сантиметра.

Хубава и борбена риба! Бях забравил какво е да уловиш маришка щука на лайт спининг. Много се зарадвах, че успях да я провокирам за втора атака, въпреки че при първата я бях набол сериозно с блесната. Повечето щуки при тази ситуация не ти дават втори шанс. 🙂 Пуснах я и реших да сменя позицията, защото доста шум вдигнахаме с нея. Нямаше смисъл да мятам повече там.

На новата точка боднах ей този хулиган, който успя да налапа и трите жила на Mepps Aglia-e AG, Chart Bright №1.

Малкия распер замина да трупа килограми и дължина, а аз продължих да си замятам безгрижно, търсейки маришките хищници с лайта.

Ето, че и още един бандюга се излъга на въртящата блесна.

Повече ударчета нямах и реших да се отправя надолу по течението. Там имах слука с Minnow 5S в цвят WOD. Кефалчето удари в една яма на няколко метра пред мен и се показа набързо пред обектива ми.

После пък се излъга този бодливец, при провеждането на блесната по течението:

Малко по-надолу достигнах едно много перспективно расперско място и сложих Thrill-a на Salmo – 7 см и цвят HBL. Примамката бе в горната граница на теста на спининга ми и го замятах почти плавно, за да не стане някой сакатлък. 🙂 Как успя да се зацепи в дъното след няколко проводки така и не разбрах. Явно съм минал покрай някакъв камък или по-плитко място. Работата отиваше на късане на брейда с размер №1, но по едно време закачката поддаде, напъвайки я отстрани и извадих тая грозотия, на която имаше и скъсан монофил 0,35 мм или 0,40 мм с ръждясала голяма тройка.

Все едно тая гад е стояла там и мен ме е чакала … Откачих Трил-ът и заметнах парцала надалеч от водата.

Както и да е … риболова на местенцето се прецака и се преместих малко по-надолу, където залових този бандит на любимата ми въртяща блесна! Всичко на всичко, се излъга само този костур. Отново беше време да се преместя.

Стигнах до едни плитки местенца, на които имаше разпръснати камъни, а основното течение вървеше по отсрещния бряг. Общо взето пред мен бе дълбоко има-няма две педи вода. Времето беше напреднало и бе подминало 17 часа. Реших да не пренебрегвам тези разливчета и да заложа на повърхностните примамки. 🙂 Първият ми избор бе малкия пенсил на Сторм. Охлабих аванса и заметнах. Казвам ви, такова шоу на повърхността си спретнах, че дълго ще го помня!

Този много бясно грабна под водата малкото уолкърче, след две последователни атаки на ръба между течението и спокойната вода и направи яката заварка.

Заслужи си фото сесията! 😀

Пуснах го и продължих да търся следващите жертви на малкия сладур!

Оп, ето един по-дребен!

Оп, ето един малко по-едър от предишния, който много здраво и ярсотно налетя на пенсила! Беше настъпил „златния час“ на Марица и рибките се разтанцуваха още по-лудо отгоре. Имах много атаки от всякакъв калибър кефали, а също и от малки распери, но от тях за сега така и не успявах да уловя.

Последва кратко затишие на пенсилчето и реших да внеса шум в системата, както обикновено правя в такива случаи – мини попера на Сторм в любимата ми разцветка! В рамките на 10 минути с него провокирах трима раирани бандита, като единия от тях бе с добри размери. За миг ме накараха да се замисля – абе аз на язовир ли съм или на река?! 😀 Шоуто на повърхността на реката бе изключително! Такъв риболов на Марица до този момент не бях правил!!

Естествено, всички разбойници се върнаха обратно в реката!

И така след тази серия костури реших, че каквото имаше за мини попера, то го изпонабодох и внесох пак тишина в ситемата, поставяйки мини уолкъра на Сторм! Малките распери обаче станаха хиперактивни и до края на излета друга риба, освен тях, не се вреди на мини уолкърчето! 🙂

Удоволствието от повърхностния риболов на тези малки хищници бе огромно. Обобщено, при всяка проводка имах по няколко удара. Някои от тях успяваха да направят заварка и стигнахме до снимки, други ми се откачаха преди снимките, а трети просто налитаха като озверели, блъскайки и подхвърляйки мини уолкъра над водата. Това за мен бе един отличен завършек на втория излет по Марица. Запален фен съм на повърхностните примамки и бях „зажаднял“ много за такъв динамичен риболов с много слука и удари. Твърдо реших, че и на следващите излети на Марица ще залагам безкомпромисно на повърхността и ще разширя в кутийката си цветовата гама от Storm Gomoku Pencil.

До следващата част! 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

1 × five =