Късни есенни костури от брега

Зимата позакъснява, а това отдава шанс все още да се правят добри костурски излети. През изминалите седмици имам няколко успешни такива, но за един от тях си заслужава да се отдели повече внимание и затова реших да напиша тази тема.
Все още водата не е изстинала достатъчно и рибите са пръснати навсякъде, също така са в постоянно движение. Сутринта започнах да ловя в малко заливче, където дълбочината при максимален кастинг не беше повече от 6 метра. Още с първите замятания имах леки щипвания и два, три празни удара. Минах на по-лека глава но успех нямах и затова се върнах на шест грамова такава. Започнах да водя по-бавно, с леко отлепяне на силикона от дъното, и бавно обиране на влакното. Точно в паузата нещо натисна силикона. Не засякох веднага, а изчаках малко и с бързо счупване на китката заших първата риба за деня.

Нетипично вземане за подобен размер костур.
На следващата проводка по абсолютно същият начин в паузата, леко натискане, засечка и отново добър стрижок на линията.

Определено се завъртаха едри риби пред мен, но не издаваха за присъствието си по никакъв начин. Качих размера на силикона с идеята да обирам по-едри костури, но по-голямата примамка не представляваше интерес за дебеланковците и затова отново се върнах на Black Minnow 7cm и 6гр глава. Отново малкият силикон сработи добре.

Кълванетата бяха идeнтични, както бях написал по-горе. Бавно водене с леки подскоци на силикона по дъното и вземанията в кратката пауза когато силикона беше в покой. С наближаването на изгрева костурите които улавях бяха средни по размер, но от време на време се завърташе и по някой дебеланко.



Слънцето се показа, улових още един костур и в следващите двадесетина минути нямах бутване на това място.

Температурите се покачиха, махнах якето и ръкавиците и се пренасочих към по-дълбоките участъци. От едрите рибоци нямаше следа, но пък затова дребосък имаше в добри количества.


За разлика от големите си събратя, те вземаха по-стръвно.

дар
Вземаха на различна дълбочина от 4-5 до 15 метра. Рядко пусках силикона до големите дълбочини, защото нямаше разлика в размера на стрижоците, а на по-плитко се ловяха и по-бързо 🙂



Около обед минаха единични бройки от цепанките, които също както сутринта вземаха силикона много леко. Първият големец го изтървах, но вторият успях да изкарам за снимка.

С още няколко дребосъка се затворих и сложих край на този излет 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

eighteen − eleven =