Архив за етикет: костур

Първи излети – за костури през януари 2021

Новата 2021-ва година е вече факт! Време е за нови риболовни излети и надежди за още по-добра слука. Много се чудих на кой точно водоем да отида и да направя първия излет за годината. Дали на река, баластриера или на някой язовир? Дадох си само един ден за размисъл и на втори януари се запътих към реката, на която в края на ноември 2020 бях направил един приличен и динамичен риболов на костури – „Костурска забава с привкус на горчиво КАПОчино“. Тогава се бях зарекъл, че преди да настъпи същинската зима и да хване първия лед отново ще отида да се позабавлявам с раираните бандюги.
Сутринта, на втори януари, беше мразовита с мъгла, която на момента обледеняваше всичко при досег с нея. Температурите бяха отрицателни, движейки живака на термометрите от около минус три градуса по целзий до нула.

Преди да пристигна на „костурската“ река, минах през река Марица и помятах за около час. Хищническата активност, обаче, беше равна на абсолютна нула. 

Малко преди девет часа сутринта пристигнах на основната дестинация, като застанах на същото място, както предния път – в близост до потопените дънери.

През гъстите тръстики и папур се прокрадваха едва-едва сутрешните лъчи на слънцето, които се опитваха да затоплят земната повърхност и да изгонят тежката слана, в която тя бе скована.

Базирайки се на „моето“ местенце извадих от чантата си кутиите и пакетите със силикони. Започнах риболова с кратки приготволения към „основното меню“ за сутрешната закуска на костурите. От няколко излета насам съм много доволен от слуката със силиконите на Bait Breath. Като любител и почитател на пасивните и активните силикони, добавих към арсенала си два размера на Bugsy – 2,5 и 3,5 инча, а също и по-малкия размер на Rush Craw U30 – 2 инча. Всичко това беше допълнено от острите куки Sensei – модел F1410BN и чебурашки FilStar – в размер 3, 4 и 6 грама.

Очаквах още с първото замятане да уловя риба, но уви. След още две три подавания имах удар и ето, че първия бандит е пред фотоапарата – погълнал лакомо малкия размер на Bugsy-то. Чебурашката в случая бе 4 грама.

И така, започнах ритмично да дърпам костур след костур на Bugsy-то от отсрещните тръстики, като рибите кълвяха силикона основно в средния воден слой.

На моменти, минусовите температури на въздуха ми изиграваха лоша шега, защото трябваше да къртя леда от водачите и се спираше с активния риболов за около минутка, но след това всичко си идваше на място, още с първото подаване на силикончето. Нещо съвсем нормално при зимния риболов от брега.

Наред със стандартния размер костурчета се показа и един по-едричък, който щеше буквално да ми изяде Bugsy-то.

Явно, за момент, се завъртяха по-едрички костури, защото след този излъгах още един подобен раиран бандит:

След около тридесетина минути нещата обаче се успокоиха, за кратко, съвсем закономерно с оглед на малките габарити на реката – явно изпободох рибите, които бяха пред мен. Имах за избор два варианта – да изчакам да се завъртят нови риби или да тръгна в някоя от двете посоки и да ги преследвам. Реших, че ще заложа на първия и по-мързелив вариант, като допълнително ще увелича размера на силикона, в случай, че се е завъртяла евентуално някоя щука. Смених с Rush Craw U30 в размер от 2,8 инча и цвят 106 Watermelon/Seed – печелившия ми силикон от излета през ноември. За съжаление след 4-5 проводки го закачих в подводен дънер и скъсах. Последва ново превързване на линията и поставяне на Bugsy в размер от 3,5 инча и цвят 131 Brown/Seed с 6 грамова чебурашка и кука Sensei F1411BN. Този силикон ми донесе най-едрия костур за излета – около 30 см (на око), който за мое съжаление се откачи по много лош начин под тежестта на чебурашката – на метър пред мен при едно от разтръскванията на главата си. Въпреки тази несполука, продължих да настоявам с този силикон, но в следващите десет минути не последва нищо запомнящо се – дори и „цък“ нямаше.
Реших да сменя тактиката тотално и да заложа на малкия вариант на Rush Craw U30 –  размер от 2 инча и цвят 135 Coca Cola, с 4 грама чебурашка.

Заметнах в диагонал, за да може проводката ми да е максимално дълга в тясното корито, като така ще имам достатъчно време за тътрене по дъното, за да провокирам някой друг костур. Резултатът от смяната и десетина проводки бе още един добър перко в актива ми.

Определено костурите се бяха поразредили значително, пък и не малко от тях вече бях уловил и пуснал от едно и също място. В следващите два-три часа изчоплих още риби, като бях заложил основно на Bugsy с 3 грама чебурашка, за да планирам повече в средния воден слой. Поразходих се и нагоре срещу течението на реката, за да проверя дали няма някой ненабоден от мен костур. Показа се някой и друг, но риболова не бе така динамичен, както ми се искаше – по-скоро рибите бяха единични. Накрая финиширах на река Марица с един едър морунаж, но закачен странично с единичната кука на силикона.

Сутринта – на трети януари, отново бях на риболов. Обиколих доста набързо два язовира в търсене на костури, но все едно в тях нямаше живот. Последна спирка и надежда за слука бе реката с костурите от предния ден. Не се знаеше обаче дали рибите ще кълват, при положение, че предния ден ги бях изпобол, а и ми предстоеше да измина допълнително още 30 километра до там. Все пак трябваше да се пробва – няма как да завърша деня капо. Имах и на разположение още около два часа и половина, та биваше да ги оползотворя максимално. Малко след 11 часа пристигнах на реката и още на първата проводка имах костур на Bugsy. Десет минути по-късно улових още един и така риболова потръгна.

Все пак имало гладни костури още?! На следващата проводка един от тия гладници ми скъса опашката на Bugsy-то, при което направи силикона абсолютно пасивен. От любопитство заметнах отново и в следващите няколко минути имах няколко удара и един заловен бандит. Явно рибите не бяха от по-едричките костури и просто пощипваха Bugsy-то за стърчащото от куката назад телце.

Реших да направя смяна на тактиката с Rush Craw на 2 инча, която се оказа успешна. Тътрейки по дъното успях да уловя още няколко костура, които бяха всмукали изцяло рачето с цвят Coca Cola.

Обаче в един момент слуката секна ужасно. Трябваше отново да експериментирам и реших да го направя с по-малък на размер силикон. От предходен излет имах едно доста оръфано и неугледно Bugsy със полускъсана туистер опашка. Бях го скъсил в предната част на телцето с около сантиметър-два, че се беше разкъсал от дъвкането на рибите. Сложих го на линията и заметнах напречно на реката, в левия ми диагонал.

Изглежда, че рибите бяха почнали да капризничат и искаха по-малък размер силикон или нещо по-нестандартно. Това се потвърди именно от скъсеното Bugsy, защото дръпнах още два костура, а имах и допълнително ударчета, които не успях да отразя от прибързване със засечката. Втория костур се оказа и най-едрия за този излет, като малката кука го беше закачила безкомпромисно, благодарение работата на пъргавата бланка на Venom-а. Рибата се бори отлично, като ми направи голямо удоволствие при ваденето й – усещах всяко едно нейно движение.

Времето ми за риболов изтече и доволен от спасеното капо се запътих към вкъщи. Надявам се скоро пак да имам възможността да отида на тази рекичка и да поцъкам костуретки, че напоследък ареала им на разпространение у нас доста взе да се стеснява и почти не останаха места със стабилни и многочислени популации, където да се направи типичния динамичен костурски риболов.

Ето ги и героите от двата ми излета – силиконите на Bait Breath. Моделите Bugsy и Rush Craw U30 ме спечелиха много и заслужиха убедително титулярно място в моята кутия със силиконови примамки. Някои от тях претърпяха много стръвни кълванета и дъвкания от устите на костурите и изглеждат като ветерани от война.

Най-якото на Bugsy-то е, че формата му така е проектирана – от еднакви съставни звена в намаляваща прогресия от предната към задната част на телцето, че можете да го къстъмизирате както си желаете, във всеки един момент. Дори и силикона да е разкъсан от ухапванията на рибите не го изхвърляйте, защото в него има още потенциал да лови. От активен силикон много лесно можете да го направите на пасивен – чрез премахване на туистер опашката, а ако ви идва дълго телцето за вашата кука, с която за момента разполагате, то можете да си го скъсите до необходимия размер и смело да заметнете във водата. Формата ми се струва подходяща и за морски риболов, така че надявам се да ми предстоят риболови и в Гърция. Убеден съм, че за лайт рок фишинг ще е успешен.

Костурска забава с привкус на горчиво КАПОчино

Късна есен е!

Само след месец ще настъпи астрономическата зима. Светлата част от денонощието ни предлага все по-малко време за забавление с любимото ни хоби – риболова, с което риболовните ни излети започват да се разреждат значително и ако човек работи 5 или 6 дни от седмицата, то единственото свободно време за риболов остава само и единствено през уикенда. Уикендът, който всички запалени риболовци чакаме с нетърпение да дойде, за да грабнем моментално въдиците и да отскочим до любимите ни или набелязаните нови места за риболов, стига да сме свободни от домашните ангажименти.

На 22-ри ноември 2020 г. – рано сутринта, се пуснах да половя по река Марица на нови места – в долното й течение на българския участък. Нови – супер перспективни, места, на които се надявах да имам слука на обичайните заподозрени хищници по това време на годината – кефал, костур, бяла риба, распер, щука или някой случайно сомче. Марица предлага много и различни възможности за риболов на почти всички хищни риби, които се срещат в България. В отделните участъци релефа и теченията й са различни и ето защо, толкова много обчам да обикалям насам-натам по течението й. Освен това, винаги е интригуващо да посетиш някой нов подучастък, на който досега не си имал възможността да ловиш, поради една или друга причина.

За мое съжаление обаче констатирах, че новия и перспективен подучастък няма какво да ми предложи в този момент откъм слука. Страхотните вирове – с разнообразен релеф и дъно, брегове с дълбоки подмоли и пясъчни коси, все едно бяха пусти и се усещаше трайното отсъствие на моята цел – маришките хищници. Не само на хищниците, но и на мирните риби. Обикновено, по това време на годината, често на повърхността, рано сутрин издайнически припляскват скобарите и морунажите, но сега всичко бе тихо и спокойно – чак смразяващо спокойно. От време на време монотонният шум от теченията на Марица бе нарушаван от доктора на гората – големия пъстър кълвач.

След около 3 часа безуспешни усилия да зърна дори и рибка във водите на любимата река, реших, че няма смисъл повече да настоявам в този подучастък и е време да го сменя с друг, връщайки се обратно нагоре по течението, с автомобила си. Докато пътувах към новата дестинация, спрях на един от притоците на Марица, на който от опит знам, че понякога спасява капото. Така и така ми е на път – нека пробвам за малко. Ако има риби, то обикновено до 15-20 минути риболов ще си проличи?
Направих кратък обход, за да огледам местата, и виждам, че има няколко пролуки където да се помята. Коритото на реката не е особено широко – брега е обрасъл с тръстика и папур, а дъното осеяно с подводни дънери, туфи с водорасли и клони. Всичко това – в комплекс, представлява идеалните укрития за щуки и костури. Реших да опитам късмета си и отидох до автомобила да взема спининг такъмите – ще се замята.

Бях взел със себе си спининг на FilStar – Black Shadow Jig във варианта на 2,13 м и тест 7÷21 грама

И така, монтирах силикон на линията си с чебурашка FilStar 4 грама и започнах претърсването на речното корито за някакви хищници. Очаквах в първите минути да се „обади“ някоя щука, но уви. След 5-6 минутки, при едно от приводняванията на силикона, върха на спининга ми трепна, а примамката така и не пропадна до дъното. Усетих, че виси някъде из водния слой и моментално направих засечка! Първата риба за деня е факт и е костур.

Последва пускане на костура и ново подаване на силикончето. Няколко минути по-късно отново имах удар и уловена риба – пак костур!

В следващите десет минути успях да хвана още три костура, като кълванетата им някак си не бяха така агресивни, както очаквах да бъдат. Разбира се имах риби, които се откачиха при ваденето или пък празни ударчета – явно на по-малки екземпляри, понеже размера на силикончето не е голям.  

Реших, че е време да предложа нещо по-густичко и обемисто на костурите, с цел да елиминирам напълно ударите на по-малките риби. Исках примамката отново да бъде силикон, но да бъде по-обемиста, да я презентирам по дъното и същевременно да не е напълно пасивна. Бръкнах в чантата с примамките и поогледах силиконите си и техните имитации на форми – шадове, туистери, ларви, червеи и малки прави рачета. Прави рачета? В реката не знам да има такива с подобна форма, но пък какво му пречи на човек да експериментира? Избрах си за следваща примамка съедобното правото раче на Bait Breath – Rush Craw U30 в размер от 2,8 инча и цвят 106 Watermelon/Seed.

Понеже идеята ми бе да проверя дали ще отбера по-едрите костури от мъниците в малката река, като презентирам на дъното по-обемиста примамка, която да не е толкова пасивна,  заложих на проходна чебурашка с тегло от 6 грама и кука първи номер с две контри по стеблото. Малко по-тежката чебурашка от обичайното бе с цел силикона твърдо да се тътри по дъното и да вдига пушилка.
Имитацията на щипките на рачето Rush Craw е оформена под формата на боздугани, които в основата си се държат на по-тънки крайници, с цел специфично изправяне на силикона с последващо залягане към дъното, създаване на микродвижения и допълнително предаване на обем и стойка на формата, които да провокират хищника да атакува слъстия силикон. Като екстра, към тялото на рачето, са разположени имитации на антени, краченца и прочие подобни външни допълнения, които имат за цел да провокират рибата за атака и да допринесат за още по-реалистична форма.

Първият удар го проспах, но втория – директно попадание. Почти цялото силиконово раче – на 90%, бе засмукано в устата на костура и нямаше как да излезе от там.

Бях уловил добър размер костур, което показа, че тактиката ми за риболов на по-едричките костури в малката река е успешна. Пуснах рибата и продължих да презентирам Rush Craw-а.

Три минути по-късно се показа още един бандит за снимка и така риболова на по-едричките костури потръгна в положителна посока за мен.

В следващите замятания се показа и най-големия ми уловен костур за излета. Рачето на Baith Breat му беше подействало доста провокативно, като удара беше в момента на паузата – от дъното, а засмукването на примамката се усети доста добре на бланката на спининга ми. Оставаше ми само леко да го причакам преди засечката. Ето, че както си и мислех, имало и още по-големи раирани бандити в малката река, които да напрегнат спининга по-силно.

Щрак – една обща снимка и хайде обратно в реката.

След този добър костур последва още един с подобни габарити, който обаче ми се откачи пред мен… Е, на следващото замятане грешката е поправена, но с по-малък разбойник, който видимо беше натиснал рачето и се беше закачил отдолу до хрилния капак. 🙂

Около обяд приключих добрия излет, че имах път наобратно. Задаващото се горчиво маришко капочино бе елиминирано с костури… но какво ли щеше да стане ако бях отишъл да ловя в другия подучастък? През оставащото време хванах още няколко бодливеца, но от по-едричките нямаше, като имах и няколко нереализирани ударчета. Всички уловени костури ги върнах обратно, с идеята преди да настъпи същинската зима и да хване първия лед отново да отида и да се позабавлявам с тях. 

Силиконовото раче на Bait Breath – Rush Craw U30, е една много добра имитация, която добавих към набора си от пасивни и полупасивни силикони, с които ловя в затворени водоеми и реки. Добре е човек, да разполага с различни типове примамки и да залага на нетипичното и различното. Размерът от 2,8 инча определено може да ви послужи за „сито“, когато искате да селектирате по-едричките костури от по-малките и агресивни костурета, които често пъти нанасят удари, които усещате по бланката на спининга си, но и по нервната ви система. 🙂 

Нааааай-после – риболов на повърхността (август 2020)

Казвал ли съм ви, че обожавам риболова с повърхностни примамки?!? 🙂 
Успея ли да намеря активност на повърхността – зарязвам всичко и грабвам поперите и уолкърите! В последните две години обаче това се случва все по-рядко по местата където ловя – на реки и затворени водоеми, като причините са няколко и комплексни – нестабилни атмосферни условия; повсевместно намаляващите популации на хищниците („трябва да се избие тая гад до последната риба, че изяде уклея и каракудата“); водните нива на реките и язовирите, които непрестанно се менят, което води след себе си до промяна на ловните полета на хищниците и някои други особености, които са типични конкретно и само за определени водоеми. Например ще дам масово посещаваните язовири, където рибарската преса е от тип „битка да разпъна бивака на всяка свободна педя земя“ и масово шаранджиите захранват големи хранителни петна на дистанции от 200-300 метра от брега, което напълно закономерно дръпва навътре хищника, защото плячката му е там – върху захранките им, а не край брега, където би трябвало да са малките рибки и да очакваме сутрешни или вечерни заходи. Специфики има много, но малко спинингисти ги разбират и усещат.
Все по-рядко ми се случва да правя тематични излети за костури на повърхностни примамки. Общо взето наблюденията ми са, че такива излети могат да се направят на водоемите където няма голяма рибарска преса и има що-годе позапазени популации от костури. То всъщност това са два много важни и основни фактора. То нали знаете: риба се лови там където я има. 🙂 

Двадесет и втори август 2020-та година – страхотен ден за риболов с предпоставки за риболов на повърхността. Идеята – риболов на костури само с повърхностни примамки! Ако дойде нещо друго по-зъбато ще го мисля. Бях навреме с ранното ставане, после един час път с автомобил до основната дестинация – устието на един голям язовир, на който за час нямах дори пипане… което ме накара да посетя „план Б“. Водоемът бе с очевидно спаднало ниво, а бреговете доста затревени. Улавянето на някоя дебнеща риба покрай тревите ми се струваше лесната работа – последващото й докарване пред мен беше по-тънката работа, защото във всеки един момент от борбата рибата можеше да се навре в някоя солидна туфа с водорасли.

Такъмът, с който избрах да ловя от брега в тази тревиста ситуация бе:
– спининг: FilStar Balck Shadow Jig във вариант на 2,13 м с тест 7-21 гр.;
– макара: Shimano Stradic CI4+ 2500HGFB;
– плетено влакно: Gosen SP 8 Egibito Special в размер от 0,6;
– повод от флуорокарбон: Sufix Super 21 FC в размер от 0,28 мм.
Трябваше ми мощност заради тревите, тънка и подходяща линия, с която да правя дистанции и надежден флуорокарбон. Всичко това в комбинация с правилните примамки и агресивна проводка ми донесе моментално – още с първите замятания, атаки и риби.

При поредното провеждане, водата зад малкия попер на Storm изригна и една побесняла щука агресивно ми торпилира поперчето, след което стана неизбежното – заби се здраво в туфа с водорасли. Започна едно напъване и късане на тревите, с цел поне да си спася поперчето. Докарвайки водраслите, видях че се белна сред тях риба и все пак нещата се увенчаха с успех за мен.

Бях уловил щука 40+ сантиметра на 40 милиметровото поперче, като вижте къде бе попаднала задната тройка:

Тук използвам момента да похваля един много полезен аксесоар за всеки спинингист, който ползвам от няколко излета насам – колан на Orange Point с кърпа, която се намира в кобур от изкуствена кожа. Винаги след като уловя някоя риба, си измивам дланите във водоема и после се подсушавам с кърпата. На коланът пък има допълнителни глезотии като карабинка за закачане на кохер/клещи и допълнителен кобур, през който се полага дръжката на спининга и така двете ви ръце са свободни да сменяте примамки, превързвате линия или да ползвате кърпата. 

След това леко отклонение да продължа нататък с риболова. На един мой любим малък уолкър – Storm Gomoku Pencil 45F, запердаших малки костурчета тип педарка и още щукички-пислаки, като след това отново обърнах на поперче. От зъбите на щуките повода ми закономерно започна да се скъсява, но това беше нормално с оглед на това, че рибите хапеха линията ми като бесни вълци. Въпреки, че повода се нащърбваше от зъбатките успявах да ги преведа през водораслите и след снимка да го скъся. От началото на излета ми се случи два пъти. 🙂 

Време беше да се раздвижа по брега и да потърся нови активни риби на повърхността. Забавленията продължиха до 11 часа, като обаче предимно преобладаваше слуката от малките щуклета.

Към 11 и 30 часа се изпарих от гьола – бях задоволил нагона си за риболов на повърхността. Активността вече беше намаляла, а жегата настъпваше с 200! Прибрах се у нас за кратка почивка и възстановяване на силите, като надвечер отново атакувах, но на друг язовир. Резултата там обаче не бе впечатляващ за мен, а слуката – абе все пак я имаше, но не беше това, което очаквах – цели 5 ей такива бандита.

Рядко вече се правят тематични излети на повърхностни примамки, затова ценете всеки един момент и когато има лимони – ами направете си лимонада, защото удоволствието от зрелището и магията са неповторими! 🙂  

Костурската жила по Марица – август 2020

Неделята на втори август постетих надвечер Марица с мой приятел. Още с пристигането на Марица видяхме, че реката вече бе влязла в обичайното си корито и високата вълна води бе преминала. Из плитките разливчета почнах да се гърбаркам яко с малките кефалчета, като те доста стръвно атакуваха малкия пенсил на Storm. Очаквах някой по-едър кефал да се спотаява там, но и да имаше такъв, просто мъниците първи се дореждаха до уолкърчето.

30 минутна забавна игра с дребосъците на повърхността на плитчините ми бе достатъчна. Реших да потърся „нещо по-така“ в основното корито на реката и по точно в дълбоките й вирове.
Заложих на пасивния силикон на Fanatik – Larva в размер от 3 инча и любимия цвят 022. Силиконът бе монтиран на чебурашка с тегло от 10 грама и най-новия модел кука на Sensei – модел F1411BN – с две контри по стеблото (бейтхолдър) и супер остро жило тип „орлов нокът“.

Още с първите замятания имах костурче – педарка, а малко след това откачена едра риба, която буквално смачка спининга ми Black Shadow Jig с мощност M. Останахме озадачени с моя приятел какво животно можеше да бъде това, защото рибата се откачи при схватката и не я зърнахме. Пет минути по-късно имах брутален удар и отново едра риба, която още в първия момент разтресе бланката на спининга и поведе яростна борба. Довеждайки я пред мен видяхме силуета на едър костур, който само след минута бе в ръцете ми за снимки!! Досега на Марица не бях улавял такъв звяр. По язовирите съм хващал но по някоя от реките – не. Профилът на костура бе като на някой културист – напомпан и гърбат! Най-вероятно предната риба е била отново костур, но вероятно с много по-едри размери, защото битката бе много по-ожесточена…

Доволен от улова на едрия костур продължих още по-уверено, залагайки на Larva-та и облавяйки дънния слой. Настървено започнаха да излизат костур след костур при мен и моя приятел, като отвреме на време рибите спираха и преминавах на воблер – за да ги търся в горния слой, а после пак на силикона. Общо взето бяхме набарали „златна костурска жила“. Измежду костурите имах отново здрав удар, но за мое съжаление не реагирах навреме и не го реализирах, а Larva-та бе на 50% отгризана – може би от щука, бяла риба или пак едър костур. За мое съжаление това бе последния ми силикон от този цвят в рибарската ми чанта, като минах на резервния вариант – цвят 001, както и на другите, които имах като наличности в момента на излета. 🙂 

Всички уловени костури ги връщах обратно с идеята следващия път отново да ги половя. След 19:40 ударите рязко спряха и малко по-късно си тръгнахме от „златната мина“. Общо взето не мръднахаме с моя приятел два часа от мястото, защото нямаше и смисъл, при положение, че рибите бяха пред нас и се получаваше активен и бърз риболов. 

Доволни от неделния риболов, с моя приятел пак посетихме Марица – надвечер на 05.08.2020, като откраднахме малко време след работа. Този път костурите не бяха така гъсти, както предния път, като за около един час риболов имахме по 5-6 риби на човек. Въпреки по-слабия риболов пак бяхме благодарни на Марица, че ни дари със слука. 

20.08.2020 отново бях на Марица надвечер в търсене на костурите от предните два излета. Свърших работа и газ към реката. Малко преди това обаче заприходих към кутията с воблери два броя на Salmo – ей така, да има. Единия е познатия на всички и мой любимец (особено за Марица ми е фаворит) Salmo Minnow 5S в цвят RBD, а другия е страхотна имитация с „кожа“ на уклей – Slick Stick 6. Две воблерчета, на които може да очакваш всичко.

Марица бе придошла, като местата и условията за риболов от предните два костурски излета вече несъответстваха. Подпуках малки кефалчета на зеленото бобче, като доста стръвно му налитаха. Общо взето друг вид риболов така и не се получаваше – нито на силикон, нито на повърхността или пък на по-голям воблер.

Към края на излета, след доста упорство получих своя шанс за едра риба, която ме взе покрай брега пред мен на Larva 3 инча – в цвят 022. Преборих страхотно 45 саниметрово торпедо, като след това всякаква рибешка активност утихна.

Раирани бандюги, къде сте?

В последните няколко години стана супер трудно човек да направи динамичен риболов на раираните бандюги – костурите. Осезаемо започнах да въртя по 50-100 километра в посока, докато направя някой тематичен риболов. Много язовири се взеха за стопанисване под аренда, други се пресушиха, трети се обезрибиха зверски от бракониери и недобросъвестни риболовци. Доста хора трепят наред тая „гад“ като задържат количества далеч над уставновената норма от 3 кг на ден, дори когато рибите са под минималните размери за задържане, а после се питат „- Абе, къде изчезна костура?“ и се чешат по главите…
Уикендът на 13-14 юни поех на разузнаване към няколко микроязовира, за да потърся стабилна популация на костури. Искаше ми се, най-вече, да направя готин риболов на повърхността, но ако няма такъв бих се задоволил и с риболов в долните слоеве – на силикони или туичингови воблерчета.
Посетих четири язовира – единия се оказа пресушен, другите два взети от арендатори и риболова в тях беше абсолютно забранен. Голямо разкарване падна и загуба на време в търсенето, но целта оправдава средствата. Както в повечето случаи се получава, джакпота бе ударен на последната – четвърта, дестинация. Красив язовир с различни дълбочини, осеян с папур, потопени дървета, скални скатове, плитчини, труднодостъпна стена и сгушен между няколко хълма, а наоколо всичко бе свежо и зелено. Там за последно бях ходил преди има няма 15 години и се бях капотирал.

Малко след 9 часа сутринта бях на язовира – леко закъснял от безплодното обикаляне, но с големи очаквания. В началото на излета заложих на Рюки 50S, а слуката беееше много „зла“ – един уклей бясно ударил воблера в корема. 

Пуснах обратно този „звяр“ и продължих да замятам. Изведнъж, пред мен няколко уклея подскочиха над водата, защото хищник ги беше подгонил. Подадох пак Рюкито в джурума и ето, че търсената слука се появи. Оставше само да разбера доколко е гъста популацията им. 

Опаа – две минути по-късно боцнах още един в плитчината.

След това последваха още два, като втория бе…

Смених Рюкито с нещо по-тлъстичко, отново фаворитско и костурско – Салмо Минноу 5S в цвят HPH. Размерът на раираните бнадюги рязко се вдигна, което доведе до по-напрегната работа на бланката на Black Shadow Jig-а.

Костурската фиеста беше на ниво, а динамичния риболов ме накара да забравя безплодната туристическа обиклока по язовирите отпреди това, която ме беше демотивирала, донякъде.

Всички уловени костури си заминаваха обратно, с цел да ми направят кефа отново някога, когато се завърна на този язовир.

Последва 30 минутна пауза, в която костурите се бяха изпарили. Прецених, че са се отеглили навътре и в дълбокото. Поставих силикон Фанатик Ларва – в размер от 2,5 инча с 4 грамова чебурашка и любимия ми цвят 022. Мисля, че за първи път замятах изобщо този размер. Имах го в кутията си, но все оставаше на заден план.

От далечната дистанция последваха удари на костури, но явно бяха с по-дребнички усти и не можеха да налапат силикона до куката. Е, в един момент ме взе един техен батко, което материализира упорството ми.

Последваха още дузина ударчета, като се уловиха само „достойните“ за „голямата“ кука. 🙂

Активността на дъното рязко започна да отслабва – явно костурягите се вдигнаха от дъното. Минах на Рюки 60S, който ми донесе няколко удара и един костур, от близките папури, но нищо впечатляващо – типичната педарка. Към 11:30 часа приключих с излета и се отправих обратно към нас доволен от динамичния риболов и зареждащата красота на язовира.