Архив за етикет: костур

Пролетни костури през юни 2022 | Част 3

Поредицата ми за костурските излети от юни месец приключва с третата последна част. Общо взето, засега, се налових на костури, като този път имах изненадваща риба – щука, която я има във водоема, но е в много ограничени количества, поради масовото й излавяне. То затова и популацията на костури тръгна нагоре, защото тази на щуката силно намаля. Най-долу в публикацията помествам и видео от излета. Ако не ви се чете в блога, може да гледате в YouTube.
След няколко дни настъпва астрономическото лято, а последните дни на пролетта пълнят все още със свежест всичко наоколо. Неделя е – 19.06, и отново имам възможност за втори костурски излет през уикенда

Пристигам на гьола малко преди 05:45 часа сутринта, а той ме посреща обвит в мъгла, която вече започва да се разсейва.

Достигам моето си местенце, а там виждам пред брега, че нещо преиграва – сигурно беше костур. Привеждам спининга в готовност и първият ми избор на примамка е воблер – Rapala Shadow Rap 7. Сигурен съм, че слуката от предния ден пак ще е на воблерите. С него успявам да арестувам двама по-едрички разбойника, след което настава тишина. Брей какво стана? Сменям бързо с Rozante, за да видя дали не са слезнал по-надолу във водния слой тия бандюги, но не успявам нищо да прилъжа.
Сменям Shadow Rap-а с TJ Minnow и слуката почва леко да набъбва, но рибите не са едрички. Интересно – пред мен рибите все едно ги няма, дали причината е вчерашния излет и това, че понабодох това-онова. 🙂 После сменям и този воблер с Ryuki 50S и дърпам още дребосък…

Летящият старт в слуката много бързо „умря“ и през следващия половин час рибата все едно изчезна. Трябваше да предприема нещо – смяна на тактиката или на мястото. Извадих кутийката и от нея избрах силикон – Bait Breath TT Shad 7,11 см.

Няколко подавания по-късно имам як удар и ми сработва аванса. Ох, супер – тактиката ми сработи! Хубав дебелак улавям, който се оказва, че вече е преял на сутрешната закуска, като виждам, че от гърлото му се подава опашка на костурче. Не стига, че вече е преял тоя бандит, ами налетял и на 7 сантиметра силикон!! Лакомник до няма и къде.

Тактиката със силиконите сработва добре, защото на воблерите нямам никакво пипане, а бях убеден, че ще ги ловя на тях, както вчера… Да, да ама – не! В следващия един час настоявах само на силиконови шадове с размер 6-7 сантиметра, като през 15-тина минути имам костури, но от едричките за водоема. При положение, че на воблери не искат – тази слука и активност си беше задоволима. Един от костурите опъна много яко, но впоследствие се оказа, че съм зашил до аналната перка. 🙂 Силикончетата, с които имах успех, са Orka Shad 6 см и Savage Gear Cannibal Shad 6,8 см.

За съжаление претърпях и загуба – един костур ми отхапа опашката на Orka-та, която до момента ми беше уловила „n“- на брой костури и бели рибки. Е, донякъде достоен завършек на стария ветеран – падна в бой, а не да го скъсам някъде по дъното или на някое дърво. 🙂

Сещам се, че в кутията със силикони имам още един Shad на Орка в същия цвят и не се поколебавам да го забия на куката на мястото на стария ветеран. Това действие ми донася още един от едричките костури! 🙂

Докато си водех Orka Shad-а, не щеш ли, пред кепа с костурите (които заделях в него), ме изтряска щука, която не бе никак малка – на око между кило и половина и две, т.е. между риба между 60-70 сантиметра някъде. Не мога да повярвам… Поведох я, сработи ми аванса, а щуката тръгна бясно, като ужилена, по диагонала и се получи някакъв супер странен ъгъл межу куката и въдицата. Вследствие на усилията и този ъгъл на изпъване, куката се откачи от устата на зъблата и тя си замина, оставяйки ме с празни ръце…. Отдавна са рядкост там такива риби и все пак – зарадвах се, че някоя е оцеляла след всичкото месарене от страна на риболовци и бракониери с мрежи.
После костурите нещо поизчезнаха и спряха да взимат на силиконите. Опитах да направя финален щурм, преди да си тръгна, с воблерчетата. Успях да уловя костури, но от дребните хулиганчета. Така и не се показа, някои от по-едрите.

Реших, че е време да сложа край на третия и последен юнски излет за костури. Достатъчно време за настояване вече бях отделил, но нищо друго значимо не се случваше, а костурите вече бяха изгубили интерес към изкуствените примамки. Като цяло риболовът не беше от най-лесните, но все пак успях да извлека максимума, като имах своя момент да уловя едра риба, но пусто – щуката се откачи.
Завършвам с общ кадър на успешните ми воблерчета и силикони, като след това е и влога. Благодаря на всеки, който е отделил време, за да прочете публикацията и е достигнал до това финално изречение. 🙂

Пролетни костури през юни 2022 | Част 2

Отново е уикенд – костурски уикенд!
Миналата седмица напипах раираните разбойници и се получи много приятен излет: „Пролетни костури през юни 2022 | Част 1„. Сега ми предстоеше отново да ги потърся и да се покефя на динамиката от риболова с воблери. Планирах да половя и двата дни – събота и неделя.
18.06.2022 – ставане към 04:20 сутринта и малко след 05:00 часа вече бях в колата – на път за гьола. Времето беше облачно, което за този гьол е добре. Установил съм, че в облачно време костурите там са най-активни.
Пристигам точно по изгрев и ето ме на – на костурския гьол. Тук-там се виждат кръгчета на риби по повърхността, но липсва някаква хищническа активност. Започвам със Salmo Minnow 5S и…. без да искам зашивам с куките малка бабушка. Лош старт на слуката, но това е положението. 🙂

Минута по-късно, вече държа в ръцете си първия костур и слуката потръгва много добре с добри риби на Minnow-а.

Реших да увелича размера на воблера и да заложа на Rapala Shadow Rap 7, като идеята ми е с „по-голямата мръвка“ да перна някой батьо. Обаче костурите са пак от същите размери и слуката е по-слаба.

Може би съм понабол рибите на това място и решава да го сменя с каналчето зад мен, а също и да заложа на TJ Minnow 50SP-SR. Влизам отново в добра серия, но от всички костури само един е с по-големи размери. Мъниците директно ги връщам обратно във водоема, а по- едрите ги пусках в дървения кеп.
Малко и тва място се „позитощи“ и се връщам пак към другото, където отново арестувам от едричките бандити.

Решавам малко да почина и да разгледам новите воблерчета, които ще красят кутиите ми с примамки. Първото е Sea Buzz TJ Minnow 50SP-SR в цвят Metallic Yamame – възстановявам си загуба, която без да искам испуснах между камъните на една буна на морето в Гърция и вълните го отнесоха:

Втората красота е един японски красавец на DUO от серията Realis – Rozante 63SP!

Както винаги, страхотен дизайн от DUO, с много интересна кастингова система. Това е воблер, проектиран с много мисъл и страст – много далеч от поредната пластмасарка на пазара, направена в някой от китайските заводи, която днес я пускат на пазара, а утре бива забравена и спряна! Воблерчето се произвежда и продава вече в продължение на 10 години, но чак сега достигам до него и ето, че имам възможността да го добавя към арсенала си, както и да го тествам по време на излета:

Много исках да помятам Rozante и му дадох предимство, понеже вече знам възможностите на TJ Minnow от година насам. Отначало заложих на цвят CCC3864 Perch ND – костура, но не успях да провокирам костурите. Смених го с другия цвят – Yamame Red Belly, като имах за цел с блещуканията на този цвят да ги примамя. Получи се! Явно в това облачно време тия бандюги искаха примамките да блещукат, за да ги агресират за атака. Нещата потръгнаха и слуката пак бе с мен, като рибите взимаха на малко по-дълбоко газене:

По едно време спряха да взимат в слоя около 100 см и смених с TJ Minnow – да гази по-плитко и отново да блещука, за да агресира:

После слуката пак спря и отново върнах в игра Rozante Yamame Red Belly, като ми донесе един костур. Вече бях на мнение, че е време да си ходя, когато помятах още малко със същия воблер – още едно „последно замятане“, и той ми донесе два добри костура, които бяха и завършек на костурския излет!

Ето ги и героите на деня – подредени за финална снимка на костурския фото разказ:

Всички арестанти, които бях задържал в кепа, ги пуснах обратно в гьола. Кадри от целия излет и пускането на слуката можете да излгедате във влога ми:

Пролетни костури през юни 2022 | Част 1

Юни месец – свеж, напоителен откъм дъждове и прекарасен за риболов. Общо взето периода на късната пролет. По традиция на първи юни откриваме риболова на пролетно-лятно размножаващите се риби във водоеми, разположени до 500 м н.в. Аз, обаче, откриването на първи го пропуснах. Не ми липсваше някак си особено след щукарския май и морските излети. Все пак, скокнах за няколко часа на пети юни до Марица, но си останах без риба. Интересното е, че по реката виждах все още биещи се шарани, което означаваше, че размножителния период там не е свършил още!
Първите две седмици на юни бяха с много променливо и дъждовно време. Чакахме лятото, а то все едно беше есен. Искаше ми се да половя някъде, където да намеря динамика в риболова. Динамика би ми осигурил един тематичен риболов на костури!?! Прегледах списъка ми с водоеми, където еветнуално бих могъл да направя такова нещо и след известно селектиране избрах един. Миналата година по същото време бях направил „Страхотен костурски уикенд през юни 2021 (част 1)“ и „Страхотен костурски уикенд през юни 2021 (част 2)„, а впоследствие и „Юлски уикенд 2021 – за костури през лятото„.
Най-долу в публикацията ще откриете и влогчето, което направих по време на излета.

12.06.2022 – време е да потърся пролетните костури. Те отдавна са приключили размножителния си период. Обикновено той съвпада с този на бялата риба, но откъм законова гледна точка това не е отразено коректно в ЗРА, според мен. Станах към 7 часа сутринта и в 9 вече бях на гьола. Беше облачно, дъждовно и с лек вятър, но се траеше.

Надявах се само да няма светкавици, че тогава мерака за костурите приключва! Всичко наоколо бе подгизнало и свежо. Ето няколко снимчици от макросвета наоколо:

Първоначално заложих на любимото Ryuki 50S и се почнаха едни малки пънкари, които стръвно го атакуваха. Покрай тях заших един по-добър, който имаше странна дупка в тялото до главата. Може би от някой паразит?

Реших да сменя Ryuki-то с друг мой любимец – Salmo Minnow 5S в една от новите му разцветки SPL, които пуснаха на пазара миналата година.

Две минути по-късно имам хубав удар и голям раиран разбойник, който ми се откача в тревите, а след него арестувам два, но по-малки. Маломерните костурчета ги връщах на момента, а мерните ги задържах в импровизирания „кафез за арестанти“ – дървения ми кеп.

По едно време дъжда спря и стана задух. Свалих якето и ето на – да се изфукам с новата си рибарска фланелка на Salmo. Много ми хареса разцветката й и веднага я купих в магазина.

Да обаче, да зарежем фукнята, 🙂 къде се дянаха костурите? Изведнъж слуката секна и всичко свърши. Смених воблерите със силикони, като първо заложих на джиг риг – идеята бе да търся дистанция и тътрене по дъното, ако са там. Последва моментално зацепване и… чупене на куката.

Смяна с лилавата Larva на Fanatik и пак зацепване…. уффф кво става? Почнах да дърпам влакното и се оказа, че там където ловях имаше доста дървета на дъното. Успях да счупя клонът, на който се беше закачил силикона.

Честно казано – по нищо не личи, че пред мен има такава „гора“, ама….

Пуснах костурите и реших да се преместя към друга точка от водоема. Там още с първите замятания на Ryki-то 50S и Minnow 5S почнаха малките пънкари. Единият си беше с готина оранжева разцветка по перките.

Смених със Salmo Minnow 6S – в отсяване на малките нахалници и размера леко се повиши, но слуката бе кратка.

Поредна смяна и залагане на друг костурски минноу – Sea Buzz TJ Minnow 50 SP. Оппа, минавайки над подводните треви успях да провокирам с него по-прилични костури:

Един по един по-едрите разбойници започнаха да пълнят „кафеза“, като разбира се имаше и дребосъчета, връщани на момента обратно в гьола. Общо взето динамиката в риболова, която търсех почнах да я усещам по-добре. 🙂

Наскубах каквото имаше и се преместих леко встрани на едно каналче, където пак влезнах в серия на костури, като сред тях улових най-малката и чаровна щука, която съм улавял някога!!

Вече беше станало следобед и разбойниците олабиха. Все по-трудно се улавяха риби, което ме накара да си ходя. То, каквото имаше пред мен – май го набодох? Ето ги и печелившите ми примамки – воблери тип миноу в размер от 5-6 сантиметра и основно потъващи. Само TJ Minnow бе с неутрална плаваемост.

Влог от излета можете да изгледате на следния линк в YouTube:

Последните излети – декември 2021

През декември нещата с риболовът от брега с изкуствени примамки, като че ли не стояха много добре, не само при мен. Ситуацията по водоемите бе много различна – рязкото застудяване в началото на месеца, комбинирано с дъждове и снеговалежи „размъти водата“ много и риболова умря. Спрямо предходните години, този път декември бе по-студен и неприветлив за риболов. Слънчевите дни се брояха на пръсти. 
Направих пет излета – два успешни с уловени риби и три – абсолютни капота. 

Към арсеналът от силикони добавих някои нови на Фанатик – основно Дагери – на 2 и 2,5 инча, а освен това ми трябваха куки за тях и крушовидни оловца с вирбел. На прицел бяха костурите по язовирите, като идеята бе да ги търся на джиг риг или отводной, защото очаквах да са по-навътре и да са пасивни, с оглед на рязкото застудяване

Първият декемврийски излет бе на 5-ти. Идеята бе на големия родопски язовир да търся костури и бели риби. Един час след изгрев пристигнах на място, защото се забавих с придвижването ми до него, поради много гъста мъгла на пътя. 
Пред мен се виждаха рибари с лодки, като само аз бях единствения луд бреговак в околността.

Видимо, язовирът бе качил ниво и условията не бяха от най-приятните за риболов. До 10 часа нямах пипане, което ме накара да зарежа всичко и да премина на план Б – едно микроязовирче, което ми е на 20 км встрани от главния път и съм го зарибявал едно време с костур – през ноември, в далечната 2017-та година. Репортаж от тогава можете да видите в публикацията „Микроджиг през ноември 2017 „. Та навремето с моя другар Мишо бяхме напускали костурчета, уловени от друг язовир, които след време да ловим, че наблизо няма къде… За съжаление през 2018-та микроязовирът бе взет по аренда за аквакултури от бизнесмен и не бях стъпвал на него. Мисля, че в края на 2020-та бе напуснат от частника и така риболова вече бе свободен без допълнителни такси и ограничения през 2021-ва, а само с билет към ИАРА. За последно там бях на 17.10.2021 и имах успехи с педарки костурчета. 
Малко преди 11 часа бях на язовирчето, а водната му повърхност бе като огледало – нищо общо с условията на големия язовир.

Търсенето на косутретките започна с Bait Breath Bugsy. Още с първите подавания усетих кълванета по чувствителната бланка на Venom-а. Започнах бързо да дърпам и пускам в спортно темпо костурчета с такъв размер, които стръвно засмукваха бялото Bugsy, като дори му откъснаха опашката, но ударите и рибите продължиха.

В един момент ударите спряха и се усетих, че рибите се преместиха, пък и бях набол вече някои от тях – няма как да ми дойдат втори път.
Реших, че е време да се преместя и аз, като минах през колата и взех кепа. Идеята бе да се закотвя на следващата гореща точка и да ги пускам рибите в него – ще бъде своеобразен живарник. Исках до края на излета да задържа в нещо живи рибите, за да си проуча колко голяма всъщност е станала популацията им.
Преместих се на новата точка и настана голям бой на педарки. 

Надърпах каквото имаше отпред пред брега и след това заложих да ги търся навътре с джиг риг и Дагер. Реакцията беше моментална. Някои от рибите се откачаха преди да ги извадя, други пък успешно заставаха за снимка и бяха пускани в плаващия дървен кеп. 

По едно време зацепих в камък и…. счупих кука. 

През всичкото това време водата в кепа завря:

Слагам бъро друга кука и на нея нанизвам Westin Blood Teez.

С негова помощ излъгах още 5 костурчета, а накря червея бе отгризан. Сложих нов, но в следващия момент го зацепих в нещо и скъсах, а бях направил доста проводки там…

Към 14:30 реших да приключвам с риболова. Накрая в кепа имах толкова костури, като сигурно някои от „арестатните“ бяха избягали. За мен това няма значение, защото все пак си направих статистическата извадка и останах доволен – „спасих“ капото с костурчета, които бяха в язовира благодарение на малките ни усилия от 2017-та година. 

През уикендът на 11 и 12 декември реките изобщо не бяха гостоприемни – пълноводни, кафяви и бързи. На 11-ти направих едно капо на Марица – е не точно капо, защото имах два удара на щуки, но рибите не успях да ги уловя, а след 12 на обяд риболова приключи с приятелска разпивка край бреговете на реката. 😁
Съботния „валат“ беше забравен с дребосъци на едно водоемче, на което не бях ходил от една година и винаги ме спасява, когато условията на Марица не са подходящи през този период на годината.
През деня се редуваха студ, слънце, студен вятър и дъжд, но все пак слука имаше, която сгря рибарската душа. 😁 Към LarvaBox-а вече бях добавил друг успешен силикон на Fanatik – Dagger, който с джиг-риг монтаж е „смърт с кисело зеле“. ☺️

Излетът започна трудно, като за един час студуване нямах пипане. Прибрах се на топло в колата за 10 минути и после пак се поразходих. В един момент слуката започна изненадващо за седем минути улових две риби. Първо излъгах един костур, а след това една баята бабушка, която при проводката ми удари на два пъти. Оказа се, че при втория удар съм я зашил под челюстта. Последва затишие от един час, през което вече бях събрал доста студ, дъжд и по-малко топли слънчеви лъчи. След 14 часа се появи отново някаква активност, като улових две костурчета и пропуснах няколко кълванета – отново на Дагер-а. 

Така или иначе нямах ангажименти и реших да настоявам докрай. В 16:50 слънцето вече заляза над близкото възвишиение, при което небесата се оцветиха в топли цветове, на фона на ниските температури на въздуха. Друга слука така и не реализирах. Бях доволен, че поне успях да хвана някоя и друга риба, защото в този мразовит ден със сигурност доста от вас са останали капо. 

18.12.2021 – днес кепът остана сух! 😑
Бях се пуснал за костуретки на микроязовирчето, на което бях на 5-ти декември (най-горе в публикацията).
Сутринта беше минус един градус, а след това минус 22 метра плетено влакно на Gosen, минус 1,8 метра флуорокарбон на Sufix и минус 3 силикона. 😄 Абе голямо късане падна, без да уловя нито една рибка.
Реките все още преливат, а по малките язовири се оказа, че корморана е набил рибите ми някъде надалеч и надълбоко. Е, има и такива дни, понякога, когато си само на минус, но пък от стоене вкъщи файда няма за рибарското сърце, а пък  тялото, душата и характера трябва да се каляват. 😁 Все пак, пробвах по-големия размер Дагер и също туистера Дагер Актив – харесаха ми.

28.12.2021 – последен риболовен излет за отиващата си година. Най-после се появи малко слънце и по-нормално ниво и цвят на Марица. Исках да отида и да половя в края 2021-ва по любимата река – не бях стъпвал от доста време по бреговете й. Взех с мен два пакета на Fanatik – Gipnoz и Gipnoz Long. Това са пасивни силикони с формата на пиявица. Разбира се подбрах ги в любимия ми цвят 022. Целта тук бяха белите риби, щуките и евентуално кефалите. За сом си беше вече студено – със сигурност бяха набити в подмолите, в летаргичен режим, та не се и надявах да уловя някой.

В крайна сметка, пет часовото разхождане по реката бе удостоено с един удар и то какъв – помислих си, че най-после ми клъвна риба, а то взе, че се оказа голяма маришка мида…..

До края на излета „посях“ по закачките някой и друг силикон и в крайна сметка всичко завърши без фойерверки – тиха и спокойна пет часова разходка край бреговете на любимата река.

През оставащите дни до 31-ви декември реших, че ще оставя риболова за предстоящата 2022-ра година, когато с нови сили и ресурси ще атакувам отново познати и непознати локации. 

По Марица и язовирите – октомври 2021

Чудех се как да озаглавия този фото разказ и поради това, че през октомври отново излетите ми бяха по Марица и язовирите, реших да го наименувам по този начин, както обобщения през септември. Разликата сега е, че не бях по големите и значими язовири, а по малките. 
Започнах неубедително риболова на Марица още на първи октомври. Рибите бяха някак си супер пасивни и още в летен режим, а усещах, че са там – пред мен. Направих една проверка надвечер, от която си направих точно този извод. Успях да хвана цели две рибки и то само на Bait Breath Bugsy 2,5 инча. В крайна сметка няма нищо по-хубаво след тежкия работен ден да разпуснеш с малко риболов на реката. Пък ако има и рибки – още по-добре!

Вторият уикенд на октомври бе доста дъждовен, ветровит и гръмотевичен. 10.10.2021 – неделя е, а като че ли тътена на гръмотевиците вече го няма. Дъждът изобщо не ме притесняваше. Погледнах прогнозата и реших се, че ще се пусна по Марица – прогнозите бяха, че ще е облачно, но само с дъжд. Да, то и за събота беше така, ама… Абе и неделята не бе с условия от най-добрите за риболов, но мерака е по-силен от лошите атмосферни условия, вдигнатото ниво на реката и предстоящата 5 дневна работна седмица.

Изчаках дъждът да понамали интензитета си и се появих на Марица някъде към 11 часа преди обед, а там все едно имаше сбирка на пернатите – голяма красота да видиш толкова много и различни пилци на едно място. 

От разговори с колеги по реката научих, че голямото плюскане на едрите свирепи хищници, обаче, е било в съботния дъжд … 

По време на излета записах 9 ударчета и 7 риби. По-интересното е, че 6 от тях се хванаха на силикона на Bait Breath Bugsy в перлено бял цвят и само една на любимата ми Larva. Общо взето направих „малък шлем“, улавяйки три вида риби. Явно бялото е било на мода за деня. 

Започнах ударно с добър кефал, като след това имах още 2 удара на бялото Bugsy на същото място, но не успях да уловя рибите – предполагам пак са били кефали. Успешната проводка бе да водя силикона по течението.

След този добър старт последва доста силно затишие и трябваше да се преместя на следващото място, където успях да заловя още 6 риби, като една от тях – маломерна бяла риба на Larva ми се откачи на брега и си влезна обратно в реката. Интересното е, че успях да уловя с бялото Bugsy черна мряна, но с не много големи размери, която уставно си ми клъвна, докато водех силикончето по дъното.
Излетът ми завърши с кратка активност на маломерни бели рибки.

16.10.2021 – на дневен ред бе да посетя едно язовирче, като главна цел на мисията бяха костурите. Изчаках да се извали и надвечер скокнах до него. Още в началото на първите проводки бях супер приятно изненадан от едно бебе на бяла риба. Колкото и пъти да бях мятал там – никога не бях имал слука на този хищник. Чувал съм, че имало уловени, но така и нямах късмет да уловя някоя – толкова са редки…

Последва ритмично вадене на дребен костурец, който безмилостно ми дъвчеше Bugsy-то и бе освобождаван в язовира незабавно. Не се разминах и с няколко късания, че се бях позиционирал на скалистата стена. Общо взето слуката бе изцяло от дребен спортен костур. Имаше заигравка и бях удовлетворен от слуката – нали не съм капо. : )

На следващия ден – неделята на 17.10.2021, реших да се разходя до едно друго почти съседно язовирче до това от предния ден, където преди време съм улавял бели рибки, щуки и костури. В късния следобед се добрах до него, като на едно място по черния път стана напечено, че се окопах в калта. Обаче, успешно се измъкнах от кофти ситуацията, като единственото поражение беше, че автомобила се окаля целия – от гумите до тавана… Чистачките трудно избърсаха тежката кал от предното стъкло и трябваше да им помагам ръчно. : ) 
В късния следобед облачността се разкъсваше значително от поривите на вятъра, при което се нарисува следната картина: 

Бях взел със себе си Black Pearl-а и Venom-а – респективно за щука и костури, евентуално и бели, че тяхната популация е по-малобройна. Започнах с 10-12 сантиметрови силикони в дълбочините, като скъсах няколко от тях и след това се изтеглих към по-плиткото на язовира, където заложих на воблери. Най-накрая дойде заветния удар, но се оказа добър костур – на Rapala Shadow Rap 11 см.

Постепенно осъзнах, че щуките няма да ги бъде и извадих Venom-a, при което започнах на няколко проводки да улавям костури. Припомних си силата на една позабравена от мен класика сред силикони – Orka Shad 6 см, с която упешно отсях дразнещите дребни костури и малко вдигнах размера на улова. Разбира се всички костури пуснах обратно, както и рибите от предния ден – излишно е да го споменавам, но все пак.

В един момент реших, че ще поиграя хазартно и ще напусна терена, отправяйки се привечер към язовирчето от предния ден – да видя как ще е положението, защото ми бяха интересни „митичните“ бели риби там. В крайна сметка пак опрях до дребосъка – малките костури, които лапаха лакомо червейчето на Westin – Blood Teez и Bugsy-то. По едно време няква мисъл ме накара да сменя с Bait Breath TT Shad в размер от 2,8 инча. На втората проводка последва злобен удар и моментално засякох…. За съжаление кълването не бе реализирано, а изваждайки силикона видях, че опашката му бе отгризана…. После дръпнах още две дребни костурчета на Bugsy-то и приключих с риболова, че беше станало 19 часа.

30.10.2021 – време е за маришки риболов. Уикендът бе на границата между лятното и зимното часово време, така че съботния ден бе по-дълъг, а неделния по-къс за риболов с цял един час…. 

Съботния излет започна с гръмко капо…. смених няколко места, но така и нямах удар. Нивото на Марица падаше, но за над 4 часа замятане нямах нищо запомнящо се – дори някаква следа от хищник, каквато и да е…. Доста вирове обиколих, обаче никаква активност!
Привечер, малко преди залез, стигнах до един супер перспективен вир, където ако не хвана риба – ще „положа“ Venom-а на коляно… : )

Заложих, както обикновено на Larva-та с 8 грамова чебурашка и след четири-пет замятания най-после имах кълване!

Заковах един дребен кефал, който ми бе ориентир къде може да са навряни кефалите – почти на максимална дистанция…. В следващите десет минути продължих да настоявам по същата траектория на облавяне и последва силен удар, който го отразих и кепнах успешно – отново кефал, но този път 44-ка. В самия край на излета успях да излъжа още един кефал, но по-дребен. За 20 минути имах цели три удара – три риби! Общо взето това си беше чиста надвечерна активност, която компенсира нулевите резултати отпреди това.

Неделя 31-ви – последния ден от октомври месец. Почти цял ден обикалях по Марица, обаче толкова мъчна беше цялата работа, че в един момент си зададох въпроса какво изобщо търся на реката…. Обикновено октомври е един от силните месеци за риболов по Марица, но не и този път, поне при мен. Като цяло през целия октомври слуката беше слаба, а хищниците не бяха така настървени, както очаквах. С доста усилия успях да излъжа една щука, която я улових по обед на супер нетрадиционно място – в средата на течението на реката и на пясъчно дъно. Какво дири там – нямам обяснение…. Привечер имах втори шанс отново да хвана щука – на пет инчовото Bugsy с 3 грама чебурашка, но на два пъти щуката просто не се закачи. Дори не очавах, че ще ми дадае втори шанс да се подлъже, но уви – откачи се пак. Като размери не беше нищо особено – около 45 см, обаче си е риба, която можех да запиша на сметката си, ама нямах нещо късмет.

Този път, октомври си отиде тихомълком – без някаква по-сериозна слука откъм риби, дори трофейните кефали отсъстваха от слуката ми по Марица. Надеждата бе нещо по-така да се случи през ноември, когато предстоеше още по-серионото захлаждане.

По непознати и познати язовири през лятото 2021

Измежду летните излети, през юли и август по река Марица, успях да направя няколко излета и по непознати и познати язовири, с цел да набода някой и друг костур и да посетя нови места. На някои язовири имах добър успех с основно дребни костурчета, но на други слуката не бе добра.
Първото ходене бе на 24.07.2021, като го комбинирах с туристическа разходка. Маршрутът бе Душанци-Копривщица-Пясъчник. За първи път ми предстоеше да половя на язовир Душанци и изобщо не знаех какво да очаквам. Някъде преди обед пристигнах, като на язовира имаше много риболовци. Слуката, като цяло, беше доста слаба и всеки се оплакваше от безрибие. Направи ми впечатление, че навсякъде край брега се виждаха пасажи от малки кефалчета, но не се видя нито една риба с размер по-голям от стандартната педарка. Иначе язовирът има хубави природни дадености и чиста вода.

Доста брегова ивица облових, но и при мен слуката беше слаба – няколко ударчета на малки костури, нищо впечатляващо. Следобедът се придвижих до Копривщица – на туристическа обиколка, а след това надвечер на прибиране минах и през язовир Пясъчник, където набодох на различни воблери около 30-тина маломерни бели рибки. Почти нямаше проводка без удар или риба. Все се надявах между тях да има някой батко костур, но уви – само нахални маломерки. : ) За съжаление, по време на излета ми на Пясъка, трябваше да влезна в словестна битка с един недобросъвестен рибар, който ловеше на плувка и се опита да прибира маломерни бели рибки тип зарибител – грозна работа. В крайна сметка успях да му спестя две солидни глоби от ИАРА и да го убедя, че маломерните риби не се прибират, а както е записано в закона за риболова – се връщат моментално във водоема. Та се радвам, че колегата се опомни и разбра какво му казах, връщайки двете бели рибки от кофата във водите на язовира и пускайки всяка друга уловена малка рибка обратно и то незабавно.

01.08.2021 – предстоеше ми да посетя за първи път най-високо разположения язовир в България. Тръгване по тъмно в малките часове и пристигане на място точно по изгрев. С мен беше и мой приятел-гид, който отлично познава язовира и навиците на рибоците. Добре, че си взех яке, което бях захвърлил на задната седалка в колата, че пристигайки горе на язовира, усетих зимата посред лятото, а беше първи август. : ) Допълнително имах отдолу и термоблуза, но само с елека нямаше да изкарам дълго и определено щях да стана на снежно човече – чак зъбите ми тракаха от студ. 

С първите няколко замятания успях да уловя една маломерна балканка, която се откачи преди да я кепна, а след това имах още два удара на пъстърва, но без да успея да уловя рибите. Моят приятел и той имаше ударчета на дребни пъстърви, но нищо значимо. Планирахме да направим една пълна обиколка на язовира, като да заложим на търсенето на костурите. 

Установихме, че костурите стоят на много специфични места – там където имаше подводни канавки. Допълнително пък бяха супер капризни, като не кълвяха на всичко каквото им подадеш, а на точно определен рамер и цвят силикон. За първи път ми се случи да нямам изобщо удар на вездесъщата Larva на Фанатик…. При мен слуката ме огря само на Bait Breath Bugsy, а моя приятел пък ги счупи на Crazy Fish Nanominnow. Ето няколко снимки от този уникален и красив язовир. Костурите бяха почти един калибър и бяха адски ледени – все едно ги вадиш от фризер…

07.08.2021 От известно време се канех да посетя едно непознато и забутано язовирче. Само предполагах, че в него може да има костури, но дали беше така – щях да разбера единствено като му отделя време да го посетя. Малко преди 18 часа вече бях на язовирчето, като до него водеше един черен път, на който ако не си с 4х4 и нямаш достатъчно клиренс – ще си счупиш колата. Оказа се, че е доста по-завряно, отколкото си мислех. : )

С първите подавания, установих, че язовирчето се обитава от стабилна и гъста  популация на костури, като допълнително край бреговете се виждаха и малки кефалчета, които си патрулираха за мухи – ммм чудничко. Много се кефя, като напипам някое такова забутано язовирче със спортен тип риби. 

Доста дребосък изчоплих. В един момент нещо много зверски ме взе на TJ Minnow! Последва яростна борба, като си мислех, че съм излъгал трофеен костур или пък…. щука? В крайна сметка се оказа страхотен язовирен кефал, който явно при туичването не беше нацелил правилно воблера и се беше зашил с главата за тройките на малкия воблер.  

Пуснах тоя красавец и продължих да дърпам в умерено темпо костурчета, като бройката на надърпания дребосък вече беше значителна. До края на излета улових само дребни костурчета, като нямах късмет да случа на други бонуси. Останах доволен от слуката на забутаното язовирче. Определено го включвам в списъка на дашните костурски места.

21.08.2021 – нов ден за обикаляне из костурските местообитания и посещаване на друг язовир. В 06:30 часа сутринта над язовира се стелеше още пара. Оглеждах водната повърхност за игра с уолкърите или поперите, но активност нямаше.  

В крайна сметка слуката, която имах беше основно на малки костурчета с различни примамки. Успях да уловя и един едър костур над 30 см, който майсторски подлъгах за атака на Bugsy-то от едни туфи с водорасли, но рибата се откачи при разтрисанията на главата си…. Като бонус, улових и една маломерна щука на новия модел на Rapala CountDown Elite 75, която се самооткачи на брега и просто я оставих да си влезе обратно без да я тормозя за снимки, та си останах само с дребосъците. : )

Навръщане минах през едно забутано язовирче – исках да проверя какви риби има. Досега не бях ходил там, но ето, че сега имах възможност да го проверя. Нивото му беше доста спаднало – явно го ползват за напояване и край брега видях няколко умрели речни рака и едно изсъхнало костурче. Раците бяха свидетелство, че водата в това язовирче е чиста, а умрялото костурче веднага ми даде информация, че в него ги има. Оставаше само да разбера колко гъста е популацията и какъв е масовия размер на рибите.

За около час риболов установих, че това забутано язовирче се обитава от 5-6 вида риби, което беше добър знак за видовото разнообразие. Покрай малките костурчета имах късмета да уловя на TJ Minnow и една маломерна щука, която супер приятно ме изненада. Освен това наблюдавах и как един костур, следван от друг по-малък, атакуваше и се опитваше да докопа една ранена малка бабушка. Успях да запиша почти финалната част от атаката. Какъв беше завършека вижте в следното видео: