Архив за етикет: костур

За костури през лятото 2018 – 7

8-ми срещу 9-ти септември…, но 2018-та. 🙂 Вечерта умувам дали да отида на сутринта отново за костури, като този път да съм по-рано из плитчините… или пък да взема да се наспя юнашката до 12 на обяд. 🙂 Нагласям „рибарската аларма“ за сутрешно ставане с идеята, ако ми се спи много да я заглуша. Крастата е по-силна от мен и рано сутринта съм вече в колата, пътувайки към костурската дестинация.
Пристигам на плитчините, а там свободно – няма още рибари. Малко преди 7 часа сутринта е, но активност на повърхността няма… Реших, че ще заложа на плиткогазещите воблери. С първия избор – Storm Gomoku Dense, улавям една малка бяла рибка, която прилежно връщам обратно.

Някак си не съм удовлетворен от резултата и сменям със Salmo Minnow 5S.След 5-6 придърпвания, лайт спининга ми индикира в ръката, че нещо се случва с воблера. Засечка и ето, че първия наперен костур е в ръката ми.

Пет минути по-късно „арестувам“ още един раиран бандит на Salmo-то.

След тази риба обаче следва тишинаааа…. 10 минути без удар. Тишината е нарушена от засечката ми, защото отново хубав костур отнася бясно воблера, но този път пред мен в камъните!

Продължавам със същия воблер и след 6-7 минути улавям още един костур за снимка.

Появява се ветрец от нейде, който образува малки вълни на повърхността и с това ми подсказва, че на повърхността няма да има никакъв риболов. Интересно, но пред мен има костури, но те са ситуирани по-скоро в средния слой и изобщо не се интересуват какво се случва на повърхността – няма и гонитба на малки рибки. Усещам обаче, че са на приливи и отливи, защото успявам да уловя по една риба в рамките на грубо 5-6 минути, т.е. няма ясно изразен набег от тяхна страна, за да кажеш, че съвсем са откачили. 🙂

Следва пауза от 12 минути, която ме кара да сменя воблера. Залагам на DUO Spearhead Ryuki 60S, усещайки, че може точно в този момент да запише първата си риба на сметката. Имам го от април месец, но нещо така и нямам риба на него. Замятам го на максимална дистанция и почвам да го водя с агресивни придърпвания, като на моменти при паузите го оставям да пропдане повече от нормално.

На половината от проводката получавам зверски удар и рибата тръгва напред, отнасяйки ми малко аванс. Ето, че първия по-сериозен дебелак е пред обектива, а с лайтовката беше удоволствие да се преборя с него.

Една риба, ама то каква! 🙂 В следващия половин час нямам пипане и започвам да си мисля, дали да не сменям позицията. Преди да си тръгна обаче, сложих зелен тигър на Pontoon 21 – Crack Jack 58 SP-SR! За 12 минути той ми донесе три добри костура. 🙂

Рибите ту идват, ту си отиват – ами аз ще поостана още малко тогава. Имам доста време за оползотворяване, а и костурите, които хващам са с добри размери. Връщам се на първоначалния си избор от излета – Storm Gomoku Dense. Идеята ми беше с неговите отблясъци при придърпване и пропадане да подразня хищниците. Е, ефект имаше и рибите, които улових бяха с хубави размери! 🙂

Абе имаше и изключение…. толкова малко, а толкова да е хищно – върховния хищник! 😀

После пак минах със зелен тигър, но на Salmo!

Да обаче, рибите пак се скатаха!?! Смених с няколко пликогазещи воблера и разбрах, че най-вероятно са слезнали на дъното. Сложих малко силиконче на Daiwa в размер от 6 sm и цвят зелен тигър. Две потропвания по дъното при първия метър от проводката и засечка…. хм май минах покрай камък.. продължавам проводката и тряс – спининга се свива мощно.

Реализирам страхотен костур, от който ми понастръхна косата при битката. 🙂

Регулярно продължавам да дърпам рибки, като май този път се завъртяха и бели риби, омешани с пасажа на костурите. 🙂

При последния косур силикончето не издържа и се прокъса от куката.
До 11 часа улових още няколко риби и реших, че е време да си ходя.

На тръгване минах през една гореща точка от предните излети и се спрях да помятам малко и там. В дълбокото залагам на силикон, както всеки път и костур над кило ми се откача пред брега! Цъкам с език виждайки го колко беше голям и дебел, но каквото това… 🙂

Получавам малък реванш за изтърваната по-голяма риба, който също бе достоен противник и донесе доза адреналин!

Е, големите тупани били още на горещата точка, но вече е време да си ходя.

Стига толкова скубане на риби – трябва да има и за другия път. 🙂 Най-бях доволен от това, че направих риболов на костури с плиткогазещи воблери.

За костури през лятото 2018 – 6

Датата е 8-ми септември – отново хубав и слънчев уикенд. Времето – идеално за риболов, а дестинацията, която избрах бе костурската. Време бе за следващия ми набег по язовира. Не бях ходил там от 12-ти август – почти месец.
Този път реших да разнообразя риболова и да отида да ловя в плитчините, а не в дълбокото, както на предните излети. Жадувах за динамичен риблов с воблери – предимно с повърхностни примамки, но ако не стане работата, то поне с туичингови. Малко късно отидох на набелязаното място, защото не си дадох много зор за ранно ставане, а след като ме събуди алармата на телефона, се олежах още 20-тина минути. 🙂 Какво да ги мисля костурите – там са, просто трябва да отида и да си наловя.
Паркирах на местенцето някъде след 08:15. Разбира се там вече имаше рибари, които бяха намятали въдиците си още в първи зори. Все пак си намерих местенце измежу тях и почнах да замятам. Въпреки, че нямаше активност на повърхността, заложих на Storm Gomoku Pencil 45F. За 10 минутки имах 6-7 агресивни удара, но все на малки костури, като този бандит.


Явно там в плитчините покрай брега нямаше от по-едрите разбойници. Смених с по-тежко воблерче – Storm Gomoku Dense и потърсих костурите по-навътре и в дълбочина. Тъй като то бе потъващо, го водих с туичове и го оставях в паузите да пропадне повече от обикновеното във водния слой. Имах резултат, но отново костурите бяха от малките. Тези дребосъци заминаваха на момента обратно в язовира.

Реших, че пак е време за смяна, но този път примамката да бъде с по-ярки цветове. Поставих Crack Jack 58 SP в цвят зелен тигър. На втората проводка ме чукна по-едра риба и хоп ето, че имах малко по-голям костур.

Три минути по-късно…

… последва още един… 🙂

…, а след него – пак се върнах на първоначалния размер досадни дребосъци. 🙂

Смених Crack Jack-а със Salmo Minnow 5S HPH. На равномерна проводка имах много странен удар, като си помислих, че съм закачил някаква клечка…клечка ама друг път.

От детската градина се показа една малка белка, която преди време е била дъвкана от по-голям хищник, съдейки по липсата на част от задната й гръбна перка.

Продължих риболова със Salmo-то. На максимална дистанция имах хубав удар и Zodias-а се разтресе. Усетих, че този път съм уловил от търсения размер бодлоперки. 🙂

Надявах се, че най-после ги набарах.

Да обаче в следващия един час – нищо…

Е и това е нищо – пак от дребните костури, но с големите претенции за поглъщане на Storm Gomoku Pencil 60F. Тройката на уолкъра бе почти колкото устата му, та дори и малко по-голяма.
Трябваше да се сменя мястото. Завъртях към дълбоката част и там още с първото мятане ме грабна един бодлопер. 🙂

На следващата проводка пък една белка се появи на Cannibal Shad-а.

Две риби за нула време и после в следващия час нищо…. 🙂 Жегата вече настъпваше, беше минал 12 часа на обяд и ме налегнаха мисли да си хващам пътя. Тъкмо да си тръгна иии…

Последва втори… още по-голям, който ми даде сериозен отпор на лайт пръчлето!

Замятам отновоо и…бам – трети бодлопер! Направо пощурях – ами ако си бях тръгнал!?! Добре, че здравия разум надделя в мен и останах „още за малко“. 🙂

Печелившият силикон бе на Pontoon 21 – Awaruna. На следващата проводка ме изчеластри още един юначага и се почна рубриката гол след гол!

Толкова стръвно гонеха силикона, че вкупом всячески по няколко риби го атакуваха, а резултата бе странично зашиване за тялото на няколко от рибите…

Добрата серия с хубави и наперени костури продължи. Такава агресия и брутални атаки имах, че бях на седмото небе! 🙂 Добре, че винаги правя „по още едно замятане“ преди да си тръгна.

Измежду наперените бодлопери костури се появи и една белка, която замина обратно да расте.

От динамичния и уникално брутален риболов съвсем изгубих представа колко часа беше станало, а отделно от това вече и не усещах жаркото слънце – толкова улисан бях… 🙂

Добавих още един последен костур към слуката си, който не мога да опиша с думи какъв адски удар и борба ми направи!

Време беше да си ходя! Достатъчно костури си налових, нека да има и за утре – тя рибата няма къде да избяга! 🙂
Вечерта кроих нови планове за костурски риболов, като отново желанието ми бе да ги търся с воблери из плитчините, нищо, че днешния риболов там бе посредствен и улових само дребосъци. Бях сигурен, че ако стана утре по-рано, то нещата ще стоят по по-друг начин… 😉

За костури през лятото 2018 – част 5

Продължавам с публикуването на костурските ми набези. Предният излет е вече в историята и е време за пети епизод. 🙂 На следващата сутрин (12.08.2018) отново цъфнах на язовира около 9 часа. Този път бяхме с Мишо. 🙂 Още при първите подавания индикирахме кълванета – бодлоперите бандюги отново бяха там! Разбира се, пак печелившата примамка бяха силиконите, в случая Pontoon 21 – Awaruna в размер от 2,5″.

Рибките се нижеха на куката почти една след друга. Ето на – още един костур е пред обектива, но този път заедно с мен. Най-после някой и мен да ме снима! 🙂

Добрата активност продължава, като на моменти, след многото дъвкане, силикона бива почти изхлузен от куката.

Сменям със зелен тигър на Daiwa Duckfin Shad – 6 см, за да видя дали драстичната разлика в цветовете ще им се отрази – отговорът е, че няма значение цвета. Спинингчето ми продължава да се гъне под напъните на обезумелите костури. 🙂

По едно време взех на Мишо спининга, за да пробвам какви са му възможносите и да видя спрямо моя дали е по-добър или не. Въдицата е на Pontoon 21 GAD Chaser във варианта CRS692XULXF. След 3-4 замятания с нея разбрах, че тя не ми допада особено. Доста по-неотчетливо усещах ударите на костурите, спрямо моя такъм.

Разменихме си пак въдиците и продължих с риболова. Мяткам бързо силикона във водата и правя успоредна проводка на бетона. След 2-3 оборота с макарата заковавам следващия бандит и за мое съжаление виждам, че силикончето на Daiwa е изчезнало от куката…

Друго неприятно нещо, което установявам е, че плетеното ми влакънце бе почерняло от някакви черни и гадни утайки, които се бяха настанили пред нас на повърхността на водата – някаква пепел. Оказва се, че не само аз имам този проблем, но и Мишо, а в по-късен разговор с местен рибар научавам, че дори и монофила почернявал от тая гняс!

Връщам обратно на линията Awaruna-та и добавям към улова още два добри костура. 🙂

Сменям с малко по-дълъг силикон на Daiwa – Tournament D’fin в размер от 7,6 см, прегполагайки, че е възможно сред пасажа да има и по-големи батки. Първият, който улавям не е от тях.

Вторият обаче си заслужи снимка с мен, като след него улавям и още един, но по-малък. 🙂

10 минути нямам удар и сменям с другата крайност в цветовете, залагайки на Orka Shad 6 см в цвят FB, който бях запазил от предния излет за всеки случай, поради големия бой, който отнесе. 🙂 Усещам нестандартно кълване и за засичам – бланката на Zodias-а бива злобно огъната. Авансът сработва и започват да минават през ума ми помисли за трофейна риба – най-после! Докарвайки я пред мен, виждам, че съм изшил добър костур отвън за хрилния капак…, така че няма трофей. 😀

В следващите 20 минути добавям още два костура – от хубавите.

Връткам пак на линията силикона на Daiwa и в следващия момент той остава без опашка… Хваща ме малко яд, че го губя, защото по принцип вноса им у нас е супер нередовен и незадоволителен откъм количества и в един момент си стават дефицит. Както и да е, ще сменям пак силикона, макар че слънцето вече ми изтисква силите, защото наближава 12 часа, а жегата става адска… ще перколясам. 🙂

Смяната с нов силикон ми носи още две риби в рамките на 4 проводки, след което преустановявам риболова, чакайки Мишо да дръпне още няколко костура. 🙂

Просто ми се отщя да ловя повече, дори само за спорта. 🙂 Отличната слука, в комбинация със сипещата се жупел над главата ми и нажежения бетон, ни гонят малко по-късно от язовира, задоволени напълно откъм потребността за добър риболов. Това беше един страхотен костурски уикенд, който отново щях да повторя по-късно. 🙂

 

За костури през лятото 2018 – част 4

Привет на всички!
След обзорното отклонение за излетите ми по Марица през август, продължавам  с поредицата репортажи за костурските ми набези през това лято. Слуката бе отлична и има още какво да се покаже. 🙂
Отново ми предстоеше риболовен уикенд. Датата е 11.08.2018 – събота. Плановете ми бяха да се разцепя от костурски риболов. Тъй като вече си бях напипал солиден „залеж“ от костури, търсенето на каквито и да е други хищници бе зарязано. На прицел отново бяха бодливците и само те ме интересуваха! Последно ги бях ловил преди две седмици и се надявах отново да се получи силен риболов. Сутринта след 8 часа бях на любимата гореща точка. Отново по брега имаше навалица, но „моето място“ беше свободно – идеално. В началото на излета имах едно-две плахи ударчета, но нищо по-сериозно. Явно костурите не се бяха завъртели още. След около един час безуспешни замятания почнах да се чудя дали не съм „изтървал влака“ идвайки след 8 часа. 🙂 На повърхността почти нямаше активност на риби. Тук-там някоя по-дребна да припляска отгоре и дотам. Основно настоявах на силикони с размери от 6-8 сантиметра. В един момент реших да падна значително в презентирания размер. От кутийката с малките силикончета извадих Relax Kopyto 3 см с чебурашка 3 грама. Идеята бе да планирам повече време из водните слоеве с по-малка примамка – в случай, че костурите ми капризничат и искат точно това. След 3-4 проводки усетих много добре, на спининга, как бе сдъвкан малкия силикон и засякох. Пръчлето се сви и ето, че имах първата риба за излета. 🙂

Четири минути по-късно се появи за снимки и втори бодливец.

След още две проводки реших да вдигна размера отново на 6 см и да заложа на приблизително същия цвят. Изборът ми падна върху Orka Shad в цвят FB. Не се знаеше дали бях настървил костурите или просто това бяха единични капризни риби. Трябваше да пробвам обезателно с по-големия размер силикон. Пет минути по-късно заших трети костур.

На две-три проводки започнах да шия костур след костур, като големината им плавно се увеличаваше.

Докато си цъках наперените костури, се позавъртя на повърхността огромен пасаж от малки каракуди. Така и не видях бодливците да направят някаква атака по пасажа…, но те бяха отдолу му. Следващите проводки доказаха това.

Както казах, големината на бодливците плавно нарастна, стигайки в един момент до 25 см.

Най-големия бандит, който излъгах за излета бе с дължина от 30 см, а на тегло някъде към 500 грама.

Истинско удолоствие бе да усетя мощния му удар с лайт пръчлето ми и да го преборя. Наложи се да дърпам плетеното влакно на ръка, за да го изтегля от високия бряг. Такава риба никак не е препоръчително да се вдига от високо с лайт спининг, защото както знаете, съществува голяма опасност да претоварите въдицата и тя да се прекърши като суха клечка под тежеста и тръскането на рибата, докато я повдигате.

Приблизително на всеки 3-4 проводки имах слука на добър костур. Горе-долу този ритъм се запази и през следващия един час, като ги лових само на един силикон на Orka.

В един момент от многото дъвкане и откачания от устите на рибите, куката разпори странично телцето на шада.

Въпреки това, наново го монтирах през по-здравата част и риболова продължи.

Така изглеждаше шадът след агресивните кълванета и откачания от устите на костурите – като ветерен от някаква война. 🙂 От ситните им зъби се бе понащърбил.

Този пък го заших някак си странично – през най-костеливата част на хрилния капак….

Реших да запазя бияча за утрешния риболов и го смених със Storm Gomoku Micro Jig в размер от 5,5 см и тегло от 12 грама. Добавих с него още два добри костура, като след тях го зацепих в дъното и го скъсах. 🙂 Неприятно е да се разделиш с успешна примамка, но това е част от риболова.

Часът беше станал 11:30 преди обед. Вече бях направил нормата от улов на риба и се бях наловил. Слънцето напичаше зверски и си тръгнах от язовира, но с идеята отново да го посетя на следващата сутрин… 🙂

 

За костури през лятото 2018 – част 3

На следващия ден, след супер успешния излет, отново се насочих към залежа от костури. Към 06:30 часа сутринта вече пътувах, като в главата ми се въртяха мисли дали бодливците още ще са групирани там или ще са се преместили. Само един час път с автомобил ме делеше от това да науча отговора на този екзистенциален въпорс.

Интригата не беше никак малка. Малко преди 07:30 часа бях на язовира, Доста риболовци от различни краища на страната вече замятаха въдици. Виждайки това и минавайки покрай тях с автомобила се прокрадна друг въпрос в мислите ми:
– Дали „моето“ място ще е заето?
Малко късно съм се сетил, нали? 😀 Ето, че след 5 минутки съзирам горещата точка отдалеч и виждам, че наоколо няма никой – йекстрааа! Паркирам на мястото и след още 5 минутки улавям първия бодлопер, след който улавям още един!

Два бързи костура на Savage Gear Cannibal Shad 6 sm в цвят white & black – добро начало! В следващия един час обаче ситуацията става грозна – нямам удар, распективно уловена риба. Започвам да сменям силиконите в кутията, като варирам не само с размера им, но и с цветовете. Успоредно край брега успявам да излъжа един костур на Orka Shad 6 sm – WB. Оказва се обаче, че явно е минавал самичък наблизо и други риби няма.

Сменям силикона с подобен натурален цвят, но с издължено тънко телце и по-активна игра – Daiwa Tournament D’fin Shad 7,6 sm. След 5 минутки някаква риба разтръсква мощно върха на Zodias-а и в отговор на това аз засичам рязко! Ето, че отново имам риба, която се оказва добър костур.

Продължавам да настоявам с този силикон и след 10 минути прилъгвам за снимка още един костур, но по-дребен.

Следват 30 минути на затишие и отново смяна на различни по форма, размер и цвят силикони, дори и по някой воблер. На Fiiish Balck Minnow №1 в цвят Green/Orange и с глава „search“ (стенд ъп) 4,5 грама реализирам два последователни удара при проводката. Изваждам примамката от водата и заварвам следната картинка:

Не стига, че бе отхапана опашката, ами и прикритата кука се бе измушила от каналчето на телцето без да го разкъса, както обикновено в повечето случаи се случва. Как го дъвчат тия риби този монтаж… При предишен излет дори ми бяха извадили ухото на куката от телчицата на оловната глава.
Активната смяна на силиконовите примамки продължава. След 10 минути, успех ми донася Pontoon 21 – Ratta в цвят 402 и размер от 2,75 инча, като бях заложил на 3 грама чебурашка, с цел по-плавно и бавно планиране на примамката из водния слой. Малка бяла рибка бе решила да атакува издължения силикон. Пуснах рибката от високото и продължих настоятелно да диря костурите.

Вече ловях от два часа, като за това време бях уловил 6 риби на разнообразни силикони. Сигурно повечето хора биха си тръгнали или биха сменили мястото, но аз предпочетох да си остана на „Д“-то, надавяйки се, че все пак малко по-късно пасажите от костури ще дойдат край брега. От време на време слагах и по някой воблер, за да обходя по-горния слой, но това бе абсолютно безрезултатно усилие.

Продължих да ловя с „Ratta“-та и след 5-6 проводки боднах добър костур, като четири минути след него последва още един.

След още две-три проводки отново имах удар, но този път рибата не се закачи на куката и беше направила опит да измуши силикончето от нея.

Това ми беше ясен сигнал, че моите приятели са се звъртяли около мен. Реших да заложа на по-обемист силикон с подобен цвят – Orka Shad 6 sm FB. Идеята беше да проверя има ли батка (едър костур) наоколо. 🙂 Точно след две проводки така ме натресе един по-едър костур, че ми изкара акъла.

Последва още един добър костур!

Тъкмо се зарадвах, че почнах да „бера“ по-едри риби и в следващия момент, при засечката, рибата не ми даде шанс да се сборим, прегризвайки с лекота флуорото! Най-вероятно бях примамил някоя щука – там знам, че ги има, макар и да са редки.

Трябваше да отделя 10 минути от риболовното време, за да превържа нов повод и да заложа на нова примамка. 🙂 Поставих зеления тигър на Fox Rage в размер от 7,5 sm и отново бях в играта, но се оказа, че за кратко – колкото да уловя една риба и отново да сменя примаката. 🙂

15 минути изминават от уловената риба на „Fox“-а, като през 5 минути упорито сменям силиконите, за да разбера какви са им моментните предпочитания. Залагам отново на Orka и след две проводки реализирам странен удар – повеждане на примамката при пропадането й на два метра пред брега. Направо във „въздуха“ ми отнесе силикона! 🙂 Последва кратка борба, доставяйки ми нужната доза моментен приток на адреналин.

На следващото подаване отново имам добра риба!

… и отново и отново!

Поглеждам към „месарската“ ми торбичка и виждам, че започва да се пълни с дбори темпове. Още няма и 5-6 костура и ще изпълня полагащата се дневната норма за улов от риба.

Ето и как изглеждаше силикона на Orka, след уловени вече „n“ на брой костура и реализирани множество от кълванета за три-четири излета. Определено на опашката й предстоеше да бъде откъсната.

Продължих риболова с понаръфания силикон и дръпнах още няколко костура. Реших, че щом ми „лови“, то няма смисъл да сменям вече силиконите, както правих до преди 2-3 часа.

Към 11:20 часа вече бях изпълнил дневната норма за улов на риба и реших, че е време да си ходя. Нека има риби и за следващия път. То хубаво, но нали знаете рибарската поговорка: „Още едно замятане и си отивам!“. 😀 В случая наистина беше точно едно замятане, защото силикона ми бе заприличал на това:

Метнах за майтапа и последва удар – засичам рязко, но рибата се превърта някак си и се откача. 🙂 Ами време е да си ходя. Чао и до следващия път! Стига съм ви надувал главата с тия костури. 🙂