Архив за етикет: костур

Първи впечатления от язовир Батак – октомври 2019

Posts in this series
  1. Първи впечатления от язовир Батак - октомври 2019
  2. Марица джигинг 2019 - част 2
  3. Марица джигинг 2019

Здравейте, приятели!
Най-накрая, след редицата ми ангажименти, остана малко време да спретна един бърз репортаж. Мястото на събитието е язовир Батак – прочут в моите очи най-вече с трофейните си костури и динамичния им риболов. Досега, в живота си, никога не съм имал път да ида на риболов до този родопски язовир, но ето, че се отвори „парашута“. Общо взето отидох почти на сляпо, без да знам кое, къде, на какво и прочие подробности. Така най-ми харесва – да отида на непознатото и постепенно да разкривам обаянието му, с примамките в кутията ми. Сигурно това, че нито един път не съм ходил на риболов там, ще се види странно за някои от вас – особено на тези, за които язовира им е като „втори дом“, но такова е положението, един живот не стига да обиколиш всичките водоеми на света и да измяташ всичките примамки сътворени от човека и машините му. 🙂 Ще видим дали през 2020 г. риболовните ми излети ще зачестят там, защото оопределено има голяма интрига, а природата край бреговете е много красива, пък и въздуха се диша по-лесно.
Всичко на всичко успях да направя два излета – на 13 и 19 октомври, като зона на риболов бе местността „Дъното“ – района около стената. Първом лових на западния бряг…..

…., а при втория излет на източния бряг.

И двата бряга си имаха специфични особености с различен релеф и най-важното – държаха хищници. Направи ми впечатление чистата и прозрачна вода, както и големите туфи от водорасли край брега, които вече падаха към дъното – иделано укритие за дебнещи хищници. Мой приятел ми разказа, че от няколко години се е завъдила брутална популация на щука, като предната седмица е имало заловена такава с трофейни размери от 10 кг! Колко гъста беше популацията от щуки нямаше как да зная само по разкази. Знам, че по принцип язовирът държи популация и от други хищници – бяла риба, сом, балканска пъстърва, но в по-скромни количества. 🙂 Ето защо се бях наточил да ловя костури с лайта, но в крайна сметка, заради щуките, извадих по-мощния спининг – Filstar Jig Master с тест 5-21 грама. 🙂 Взех четири кутии с примамки: две с воблери (4-10 см) и две със силикони от всякакъв размер (3-10 см) – знае ли човек кога и каква „лимонада“ може да си направи. 🙂 От воблерите бях подготвил всякакви типажи – от повърхностни до дълбокогазещи.И така, ето накратко какви ми бяха успехите с баташките хищници от брега!

Щуките, които успях да заловя при двата излета, бяха със скромни размери, като обаче на три пъти имах безкомпромисно прегризване на флуорото – 0,24 мм. Прегризванията се случиха единствено при риболова на силикони! Ударите бяха около дъното и явно беше, че рибите лежаха долу в туфите с водорасли. Успешния риболов на щуки бе при пропадане в дълбоките части с потъващ воблер и с пасивен силикон 3 инча. Край брега в плитките места нямах слука, а очаквах точно там да има риби, дори на повърхностни примамки, но уви.

Костурите: на определени места пасажите бяха толкова гъсти, че направо се образуваше на дъното черен килим от тях. Рибите бяха предимно дребни, като тук-там се мяркаше и по някой по-едър батьо, който обикаляше между тях пасивно. Отново актиността бе на дъното, като слуката беше единствено на малки силикончета 1,5-2 инча.

Както казах в определени части в двата участъка набодох доста дребен активен костур, но в други нямаше и помен от тях. Затова време на годината ми направи впечатление, че рибите бяха силно групирани. Активност на повърхността и в средния слой така и нямаше, а би трябвало да има.

Въпреки, че не успях да бодна някоя по-едра риба за двата излета, а дори и да съм го направил, то не съм го разбрал – заради прегризванията на флуорото от щуки, престоя ми на Батак беше ползотворен и ми допадна много. Хубаво е, когато човек има възможност да полови на нови за него места с приятели, че редовните вече омръзват в един момент. 🙂 Свикнал съм да ловя в равнинни водоеми и боровите гори край брега на Батак си бяха като един вид лека екзотика, като добавяха неповторимия щрих при риболова в планински водоеми – чисти, красиви, диви и неповторими. Е, за съжаление урбанизацията ги е подкарала и малко разваля настроенито, което създава фона, но такова е положението в България.

В тръсене на костури през март 2019

С оглед на хубавото и топло време през март, реших да потърся костурите – ей така за забава между риболова на дебели маришки кефали. 🙂 Първият ми костурски излет бе на 04.03.2019. Тъй като във водоемът имаше и бяла риба, заложих на спининг FilStar Jig Master в по-лекия му вариант от 742М с тест 5-21 гр. Не се знае откъде ще „излезе зайчето“, затова реших така да подходя.
С голям ентусиазъм пристигнах сутринта след 7 часа на язовира. Риболовът не потръгна добре – никаква активност на костури и закономерно никаква слука… Белите риби и те се бяха поизпокрили. След 3 часа обикаляне и честа смяна на различни видове и размери силикони с вариации в грамажа на оловната тежест най-после напипах аткивни риби… и то какви само… 😀

Бях заложил на 3 грамова чебурашка с пасивен силикон на Fanatik – Larva. Гадинките много стръвно го кълвяха, а ударчетата им отчетливо отразявах на Jig Master-a!

За първи път имах подобна слука и реших да си направя яка гаргара с прегладнелите каракудки! То се бе видяло, че хищника никакъв го няма, поне да ловя нещо – НЕмирни риби. 🙂

Имаше моменти, при които какарудите се зашиваха странично… За излета хванах някъде към 20-25 еднотипни каракудки, като беше безпредметно да снимам всичко. Общо взето си направих забавата, поразтъпчих се доволно и най-важното – не останах капо. 🙂

16-ти март – отново се впуснах, евентуално, да половя костури. Наспах се и някъде след 9 часа бях на язовира. Около бреговете му бяха цъфнали множество бели цветенца, които биваха посещавани и опрашвани от събудилите се работни пчелички.

Общо взето природата вече се беше събудила от зимния си сън и навсякъде щъкаха разни насекоми и животинки.

Костурите този път не ми се опънаха, но пък не бяха кой знае колко големи. Очаквах даже да се пораснали, но уви.

Печелившия момент беше продължителна пауза от 4-5 секунди, а успешната примамка отново бе пасивната Larva на Fanatik в размер от 1,6 инча.

Костурчетата не бяха гъсти и взимаха доста навътре от брега, като поради това, че не бях с лайтов спининг имах откачания при ваденето им от дистанция.

За около 2 часа улових 10 костурчета, които имах на идея да ги пренеса до един друг свободен язовир, в който от време на време мятам по някое костурче, само и само да има къде по-наблизо да ловя костури.

Общата бройка на пренесените от мен костури в „зарибявания“ язовир нарастна до скромната цифра от 36 броя. 🙂 Бавно и без много напъвне, някой ден ще жъна плодовете на труда, който не ми коства кой знае колко усилия и средства – така и така на връщане пътя ми минава покрай зарибяваното язовирче. 🙂

Марицалайт през октовмри 2018 – 2

Излетите ми по Марица в края на октомври продължиха. Стимул затова ми бе излета от
21.10.2018
, както и подобрението на атмосферните условия и затоплянето.
От предния излет видях, че имах много добра слука на пасивен силикон и реших, че смело ще заложа при следващите си риболови на такъв тип примамки. Спомних си, че в шкафа с примамките имах два неразопаковани пакета, на точно такъв тип силикон, които повече от година седяха там и…. май чакаха да им дойде реда. 🙂 В следващите няколко излета, които ще ви покажа, заложих основно на два пасивни силикона – Bait Breath Needle Realfry и Fanatik Larva 1,6 инча, като резултата, за мен, бе отличен!

24.10.2018 – сряда. Денят бе все още сравнително дълъг (не бяхме врътнали още стрелките на часовника), което ми позволяваше да правя кратки надвечерни набези по реката след работа. Някъде малко преди 18 часа бях на Марица. Активност от риби нямаше, а нивото бе спаднало леко, като реката се беше поизбистрила. През първите 10 минути нямах пипане, но изведнъж реката загъмжа от риба! Бях хванал вечерен заход на малки хищници! Стартирах с малка бяла риба на Larva-та, която добре разтресе лайт пръчлето ми.

Последваха още няколко кълванета и ето, че този път от реката се появи наперен костур!

Пасивният силикон, се оказа най-удачното решение в случая, а ударите бяха в паузата!

Рибите взимаха силикончето директно от дъното в три-четири минутната пауза, която правих. Ловяха се малки костури и бели.

Всичкия шум бе за около 30 минути, след което отново последва празна, след празна проводка и към 19 часа си тръгнах. 🙂
Съботата на 27.10.2018, реших да отделя повечко време на лайтовите бодлоперки по реката. Бяха ме зарибили яко и ето, че отново им отделих от вниманието си. Малко преди 09:00 почнах да мятам и след няколко замятания вече имах първа риба, която се хвана в края на проводката пред мен. 🙂

Лека-полека риболовът потръгна и през следващия час се отлових на дребен костурец. Ето и някои от уловените рибки. 🙂

Последва пауза от страна на рибите, явно изпонабодох каквото имаше пред мен, или не съвсем… 😀

По едно време се появи на реката една риболовна нинджа, която мяташе силикони, които бяха големи колкото моите уловени риби. 🙂

Към 14:30 часа ми писна да тормозя малките бодлоперки. Вече тотално бях начесал крастата. Измежду тях се появи и една щука около 40-те сантиметра, която да внесе малко разнообразие сред бодливците. Посягайки с ръка да я сграбча от водата за снимки, се самооткачи и я оставих да си замине свободно, както всички други рибки, които бях изпонабол на малките силикончета. 🙂
На следващия ден се отвори прозорец за надвечерен риболов. Резултът от него бе кратък заход на малки бели риби в рамките на 15 минути между 18 и 18:15 часа.

„Регистрирах“ посетителите в гьола набързо, което беше обещаващо начало, но в следващия час нямаше цък. 🙂

За костури през октомври 2018

За костури последно бях ходил в края на лятото – 9-ти септември. Тогава се бях разцепил от риболов на бодлоперки с плиткогазещи воблери и силикони. Датата е 07.10.2018 – почти месец след последното ми посещение на една от любимите ми вече костурски дестинации. Есента вече бе настъпила и времето чувствително захладня. Слънцето не бе вече така жарко, а изведнъж над страната се беше настанил неканен студен фронт. Инфото за дестинацията ми бе изключително отчайващо, но въпреки това се запътих рано сутринта да половя. Нивото на язовира беше значително спаднало, а за риболов из плитчините изобщо не можеше и да се мисли, защото всичко там бе батак и имаше една педя вода. Ясно ми беше, че ще ловя от пустия бетон в дълбокото. Този път взех със себе си по-едрите силикони и Спийдмастера – SSMCX24M. Идеята ми бе да търся основно белите риби и трофейните костури, като на своя страна отчитах студения фронт. Залагайки на доказаните си силикони от кутията, през първия час нямах „цък“. Търсих ги на максимална, средна и къса дистанция, но явно рибите не бяха пред мен. Стана ми ясно, че положението ще е тегаво и че ако имам слука ще е на единични риби, дошли около брега да видят има ли нещо за хапване. 🙂

При поредната смяна на един силикон с друг имах удар близо до брега, точно при повдигане на примамката от дъното. Така ме излепи мощно рибата, че си помислих: „…вече имам своята първа по-голяма бяла…“. Да, ама по напъните, веднага разчетох по бланката на Шиманото, че бях уловил нелош костур!

Очарователно е да посрещнеш първите слънчеви лъчи на водоема с подобна риба – действа доста мотивиращо и ободряващо. 🙂

„Печелившата карта“ се оказа Shad Teez на Westin, който бе безкомпромисно погълнат от костура!

Окрилен от първата слука, пордължих да настоявам, но друга риба след този хубав костур нямаше. Явно както бях прогнозирал щях да ловя единични риби, които от време на време ще идват до брега да огледат и ще си заминават навътре в по-дълбокото. Чак след един час успях да уловя следващата си риба на 2,5 инчова Awaruna с 4 грамова чебурашка.

Паднах значително в размера на силикона и грамажа, с цел откриване на патрулиращи риби пред брега и по-бавна планировка из слоевете. Тънкото плетено влакно на Gosen – CAST-4 и спининга ми позволиха да направя тази маневра. В следващия един час благодарение на това улових две малки бели рибки, които донякъде ме накараха да поостана „още малко“ на язовира и да „доизгледам мача“. 🙂

По едно време така ми писна, защото бе подминало 11 часа, че си хванах такъмите под мишница и се отправих пеша към по-далечни места. На новите места се случи това, което си и мислих – плиткажи, а бреговете омазани с тиня. Изтраех, съвсем търпеливо, над един час риболовни мъки, докато не се върнах обратно в изходна позиция. 🙂 Резултат от „завръщането ми“ обаче нямаше… Предприех по-радикална промяна в тактиката и подадох 3 грамова чебурашка с 5 сантиметрово червейче на Bait Breath – Needle Realfry. Промених абсолютно всичко – грамажа, размера и формата на примамката. 🙂 На пръв поглед всичко бе изгубено с големите риби…пък може би искаха микро примамки? Кой знае – рибешка му работа… 🙂

При едно от пропаданията усетих потропване, след това още едно и засякох. Моментално пред обектива ми се яви една малка бяла. 🙂 Ето, че отбелязах точка в мача или по-скоро половин точка. 😀

След няколко проводки последва отново удар, но каквато и риба да го беше направила не успях да разбера, защото се откачи секудни след това. В следващите 10 минути не последва нищо и смених отново с голям силикон, а после пак се върнах на микро бонбон. Бях сложил Relax Kopyto 3 см – прозрачно зелен с брокат. Общо взето пълна гавра, но…! Удар! Обаче рибата се откача…

След още няколко проводки пак имам удар – мощен и агресивен, и Спийдмастъра се сгъва злобно. Рибата ми удря на 2-3 метра пред брега и моментално побягва навътре с тръскане и мощна тяга. Разбирам, че съм зашил дебел костур. След сериозен отпор при борбата го показвам над водата и изпадам леко в немилост, виждайки как и къде се е закачил на куката. Екстремно повдигане от високия бряг и ей го тупана – корава, дебела, раирана батка с дължина от почти 30 см!

Наперения бодлопер е двойно зашит, от малката кука, през върха на устните! Това, че куката е минала през долната му устна, която е по-кокалеста и дебела от горната, си е било чист късмет. 🙂 Ако се беше закачил само за горната, щеше да се откачи още при борбата, или при повдигнаето от високото, но всичко е добре, щом завършва добре. 🙂

В следващите 40 минути завърших излета с два дребни костура на 2 инчова Аваруна… Големите риби, за които бях тръгнал с големи силикони и очаквания, ги нямаше. Добре, че преди тръгване, пъхнах в чантата и кутията с по-малките силикони, което допринесе и за няколкото снимки, които понащраках за този репортаж. Целта на излета бе изпълнена наполовина и ще търся реванш на белките, но някой друг път. 🙂

Наслука! 🙂

За костури през лятото 2018 – 7

8-ми срещу 9-ти септември…, но 2018-та. 🙂 Вечерта умувам дали да отида на сутринта отново за костури, като този път да съм по-рано из плитчините… или пък да взема да се наспя юнашката до 12 на обяд. 🙂 Нагласям „рибарската аларма“ за сутрешно ставане с идеята, ако ми се спи много да я заглуша. Крастата е по-силна от мен и рано сутринта съм вече в колата, пътувайки към костурската дестинация.
Пристигам на плитчините, а там свободно – няма още рибари. Малко преди 7 часа сутринта е, но активност на повърхността няма… Реших, че ще заложа на плиткогазещите воблери. С първия избор – Storm Gomoku Dense, улавям една малка бяла рибка, която прилежно връщам обратно.

Някак си не съм удовлетворен от резултата и сменям със Salmo Minnow 5S.След 5-6 придърпвания, лайт спининга ми индикира в ръката, че нещо се случва с воблера. Засечка и ето, че първия наперен костур е в ръката ми.

Пет минути по-късно „арестувам“ още един раиран бандит на Salmo-то.

След тази риба обаче следва тишинаааа…. 10 минути без удар. Тишината е нарушена от засечката ми, защото отново хубав костур отнася бясно воблера, но този път пред мен в камъните!

Продължавам със същия воблер и след 6-7 минути улавям още един костур за снимка.

Появява се ветрец от нейде, който образува малки вълни на повърхността и с това ми подсказва, че на повърхността няма да има никакъв риболов. Интересно, но пред мен има костури, но те са ситуирани по-скоро в средния слой и изобщо не се интересуват какво се случва на повърхността – няма и гонитба на малки рибки. Усещам обаче, че са на приливи и отливи, защото успявам да уловя по една риба в рамките на грубо 5-6 минути, т.е. няма ясно изразен набег от тяхна страна, за да кажеш, че съвсем са откачили. 🙂

Следва пауза от 12 минути, която ме кара да сменя воблера. Залагам на DUO Spearhead Ryuki 60S, усещайки, че може точно в този момент да запише първата си риба на сметката. Имам го от април месец, но нещо така и нямам риба на него. Замятам го на максимална дистанция и почвам да го водя с агресивни придърпвания, като на моменти при паузите го оставям да пропдане повече от нормално.

На половината от проводката получавам зверски удар и рибата тръгва напред, отнасяйки ми малко аванс. Ето, че първия по-сериозен дебелак е пред обектива, а с лайтовката беше удоволствие да се преборя с него.

Една риба, ама то каква! 🙂 В следващия половин час нямам пипане и започвам да си мисля, дали да не сменям позицията. Преди да си тръгна обаче, сложих зелен тигър на Pontoon 21 – Crack Jack 58 SP-SR! За 12 минути той ми донесе три добри костура. 🙂

Рибите ту идват, ту си отиват – ами аз ще поостана още малко тогава. Имам доста време за оползотворяване, а и костурите, които хващам са с добри размери. Връщам се на първоначалния си избор от излета – Storm Gomoku Dense. Идеята ми беше с неговите отблясъци при придърпване и пропадане да подразня хищниците. Е, ефект имаше и рибите, които улових бяха с хубави размери! 🙂

Абе имаше и изключение…. толкова малко, а толкова да е хищно – върховния хищник! 😀

После пак минах със зелен тигър, но на Salmo!

Да обаче, рибите пак се скатаха!?! Смених с няколко пликогазещи воблера и разбрах, че най-вероятно са слезнали на дъното. Сложих малко силиконче на Daiwa в размер от 6 sm и цвят зелен тигър. Две потропвания по дъното при първия метър от проводката и засечка…. хм май минах покрай камък.. продължавам проводката и тряс – спининга се свива мощно.

Реализирам страхотен костур, от който ми понастръхна косата при битката. 🙂

Регулярно продължавам да дърпам рибки, като май този път се завъртяха и бели риби, омешани с пасажа на костурите. 🙂

При последния косур силикончето не издържа и се прокъса от куката.
До 11 часа улових още няколко риби и реших, че е време да си ходя.

На тръгване минах през една гореща точка от предните излети и се спрях да помятам малко и там. В дълбокото залагам на силикон, както всеки път и костур над кило ми се откача пред брега! Цъкам с език виждайки го колко беше голям и дебел, но каквото това… 🙂

Получавам малък реванш за изтърваната по-голяма риба, който също бе достоен противник и донесе доза адреналин!

Е, големите тупани били още на горещата точка, но вече е време да си ходя.

Стига толкова скубане на риби – трябва да има и за другия път. 🙂 Най-бях доволен от това, че направих риболов на костури с плиткогазещи воблери.