Каякарска епопея – Сърбия 2019 – част първа Завойско езеро

Posts in this series
  1. Каякарска епопея - Сърбия 2019 - част първа Завойско езеро
  2. Каякарска епопея 2 – Сърбия 2019 – Езеро Груза
  3. Каякарска епопея 3 Сърбия 2019 - Турнирът

Здравейте колеги и приятели,

Минаха почти 2 седмици от голямата разходна на пловдивската каякаро циркова група Капо из сръбските водоеми , но емоциите не стихват 🙂
Целта беше за първи път да вземем участие в ежегодния турнир по риболов от каяк , който събира най-добрите спинингисти риболовци и на първите двама дава право да участват във световният шампионат. 
На самото състезание , което беше на езерото Груза в централна Сърбия имаше цели 6 човека от България  и както после се оказа отборно хванахме 50 % от рибите на състезанието 🙂 
Но, сега ще започна по отдалеко защото планът беше Аз (Вальо) , Петър Янев и Никола Кузмов да щурмуваме езерото много по-рано с цел разузнаване, но се оказа, че за състезатели 1 седмица преди състезанието достъпът до водата беше забранен и… се наложи промяна в плановете. 
За това при приготовленията решихме да си харесаме друго езеро по пътя и се спряхме на Задойското езеро близо до Пирот –  с леко плашещата надморска височина към 1000 метра. 

След кратки перипетии по границата щото сърбите кат видяха 3 -те каяка и си мислеха ,че ще ходим да ги продаваме и малко се позаядоха за документи за принадлежност … ама се разбрахме иакостирахме рано рано в Пирот. Гладни и недоспали започнахме да обикаляме това малко градче да си намерим от къде да си купим рибарски билети за водоема. В сърбия се оказа ,че рибарските билети са за всяка отделна област и за това езеро трябваше да си вземем билет  и после като се преместим пак. Пък викаме си дано да е за добро. Седмичният билет там е 17 Евро 🙂 

Докато чакахме да отворят магазините се разходихме покрай реката – с просто око можеше да се видят неголеми пъстърви спокойно да си плуват без никой да ги закача.
И сравнихме бързо с БГ реалността и .. абе ще се върнем на тази тема по-късно.
След кратко обикаляне намерихме де да си платим и се отправихме към Завойското езеро което по своя релеф прилича на яз. Въча 🙂

В предвид оскъдната информация от интернет това трябваше да е раят на белите риби и иделана тренировка за състезанието и ние със завидна бързина се заехме със разпъването на лагера. 

И както се оказа това не е никак лека задача в предвид ,че бяхме помъкнали какво ли не – 
все пак една седмица в чуджа държава си е наложително презапасяването. 
След кратка почивка в ранният следобед 3 български каяка щурмуваха уникално бистрата вода на това невероятно езеро. 

И както казват старите хора – много хубаво не е на хубаво и точно влезнахме , харесахме си места , сонарите завряха от риба и… дойде буря… 
Колкото и да са ни бързи каяците все пак бяхме на около километър от лагера и докато излезнем бяхме намокрени порядъчно. А , небето така се затвори ,че нямаше и надежда да спре – все пак след около 3 часа облаците се разотидоха и се оказа ,че от бързане сме оставили половината багаж в ремаркето и всичко е мокро 🙂
Все пак остана утехата ,че пък може да ни тръгне по вода. 
Таз физиономия на Петьо май казва всичко.

Вечерта премина в закани на рибите в езерото като очаквахме ,че цяла нощ ще ни тормозят атаките на белите риби до брега – все пак бивака беше само на метри от брега. 
Да ама не… никаква кативност на никакъв хищник само няколко добри риби се обърнаха в средата. Е ,викаме си сутринта ще е моментът.

rpt


Наблегнхаме на твърдото гориво и уморени изпопадахме малко пред 22 часа. 
А, на сутринта същото мъртвило , а водоемът уникален и от към релеф и откъм местоположение.. но нещо не беше наред.
Докато си изпия кафето реших да потвърлям с воблери и за моя най-голяма изненада взех ,че хвахах… кефал.

Тая работа не беше на добре , но все пак видяхме и сърби да идват за риба и си викаме ще станат работите…. 
Обаче след кратки разговори разбрахме ,че бялата риба в този язовир е в толкова малко , че се съмняват дали въобще я има , като основните видове са толуп , сом ,шаран и .. огромни пъстърви , които се ловят на тролинг в месеците ноември и.. декември. Е, сега си такова таковата , но все пак решихме да упорстваме и навъртяхме към 20 км – все пак според писанията езерото е възникнало след земетресение преградило реката и това е довело до патапянето на 3 села в неговата каватория. И да, натъкнахме се на невероятни и дори смразяващи гледки 🙂 


А, сега ми кажете как да хвърлям тук и какво да очаквам да хвана … направо го подминах с 200 , и се насочих към потопените къщи чиито стени стърчаха от водата на много места.

Като цяло езерото беше в неземно красива долина и макар да нямаше от наща риба гледките направо ни напълниха окото.
В ранният следобед се прибрахме в бивака и само Петьо реши да упортсва над вечер , но както му казаха местните освен кефал няма какво друго да хване. Така се и оказа за съжаление и на вечерната раздумка сериозно се замислихме дали да не се преместим на другия ден на другото езеро и макар да не ловим спокойно да си организираме биваци и да се огледаме в обстановката. 
За съжаление вечера облаците се изнесоха и се настани кучешки студ при което моята хрема от предишният ден прерасна в здрава настинка като почти не спах и на сутринта всички решихме , че ще е по-добре да слезнем от тези 1100 метра и да отидем на далеч по-топлата Груза…
Следва продължение

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

4 × three =