От 16 до 22 юни направих първата морска почивка за тази година. Няма какво много да се пише относно риболова, поради слабата слука, но все пак за статистиката ще седна да драсна едно репортажче.
И този път избрахме да почиваме с моята половинка в Гърция на остров Тасос. Причините да изберем отново Гърция пред родното Черноморие, мисля че на всички са ясни и няма какво да ги коментирам. Разбира се, част от почивката бяха и морските излети, без които няма как да мине всеки запален рибар! 🙂 Пак бях помъкнал два спининга – лайт и медиъм, както миналата година (Юнски дневник от Тасос 2017) и част от новозакупените примамки.
От Керамоти потеглихме с ферибота в 12:30 часа по обяд на 16-ти юни.
На ферибота се качиха 6-7 автобуса с туристи и лудницата от хора по палубите бе ааадската! Доста претъпкано беше навсякъде.
Към 14 часа пристигнахме благополучно (по график) в малкото селце и се настанихме в запазеното ни студиице. Цената на нощувката за двама, с двойно легло, се бе вдигнала леко – от 25 € на 30 €. Вечерта установихме, че цените по заведенията си бяха същите.
Още на следващата сутрин направих и първия риболов – то сърце юнашко не трае!! 🙂
17.06 – първи риболов
Събудих се в 04:30 часа сутринта и след 30 минути вече бях на кея. Реших, че ще цъкам малки хищници и взех лайт спининга. През първите 30 минути от риболова стигнах до един много лош извод, който пък ме наведе на мисълта, че през следващите дни май ще е по-добре да се наспивам и да не си губя времето в риболов! 🙁
Отивайки в 05:00 часа сутринта на кея, се надявах да заваря хищническа активност подобна на миналата година. Бях толкова сигурен, че рибите ще са там, че просто за мен не съществуваше сила, която да ги накара да не са там! Е да, ама не. Кротките вълни на морето се редуваха една след друга, без да бъдат разцепени от нито една риба! Почнах да облавям различните слоеве, но просто пред мен нямаше никакви риби, дори и на дъното. Не само пред мен, а в целия 3 километров залив изглеждаше да няма пукната риба! 55 минути по-късно, при поредното отчаяно замятане, смених силикончето с уолкъра на Storm – Gomoku pencil 60 в цвят Sardine. Два метра след повеждането нещо изплющя уолкъра и лайтовото пръчле се разтресе. Сработи бързо и авансчето на макарата и ето, че първата риба е на куката!
Оказа се, че бях излъгал меланура, която ми оказа добра и яростна съпротива. Тази риба, бе един лъч надежда, че песимистичня вариант, който си бях втълпил, може и да не се случи.
Меланурата бе на дължина между 25 и 30 сантиметра, което определено ми беше своеобразен личен рекорд за вида. 🙂 Не че съм хващал много от тях де, за да съм по-конкретен, това ми е едва втората риба от вида. 🙂
За съжаление след тази слука, не се случи нищо друго. Един удар – една риба. Към 09:30 часа реших, че няма смисъл от повече настояване и си тръгнах – беше вече време за плаж. Същия ден, след обилната вечеря, се разходихме до кея, за да „хвърля едно око“ и да видя каква е ситуацията с хищниците. Дали пък на сумрак нямаше да се завъртят морските риби? Поседях на камъните около 30 минутки, но не би. Никой не разцепи морската повърхност и никъде не се видя рибешко присъствие. Това ме накара да пропусна риболова на следващия ден.
19.06 – втори излет
Отново рано сутринта към 05:00 часа бях пак на кея. Ситуацията с рибите беше същата като отпреди два дни – рибешко присъствие клонящо към нула. Доста примамки извъртях и накрая след час въртяне достигнах до Storm Gomoku Micro Jig – UV Blue Fusiller. Заливът, на който ловях, бе с равно песъчливо дъно, като дълбочината постепенно достигаше до 4 метра на около 50 метра от брега. Идеята беше да търся някакви риби на максимална дистанция в дънния слой. Миналата година имаше риболовци, които на дънце хващаха големи дракони навътре, та реших, че като няма други риби, то поне да се позаиграя с тях. След 6-7 проводки имах отчетлив удар в придънния слой на около 35 метра от брега. Засякох и поведох някаква риба на примамката. На два метра от мен видях, че се беше хванал зарган около 35-40 см. Изненадата бе пълна! Какво прави този зарган там на дъното и толкова навътре? Посегнах да го хвана с ръка, но той направи три последователни подскока и се самооткачи във водата. Е нищо, поне видях, че имало някаква заблудена риба там навътре! 🙂 Продължих да настоявам с металния джиг и след 15 минути имах още един успех с него – скромен, но успех.
Е, не е кило, като миналогодишните ама пак нали има нещо за пред обектива. 😀
Откачих дракончето и го върнах обратно във водата. В следващите 2 часа и половина друга слука нямах…
Ами време е за плаж и закуска! Бях взел със себе си и книгата на Джерeми Уейд – „Речни чудовища“, та с неговите приключения компенсирах някак си отсъствието на рибите. 😀
21.06 – трети излет
Дните от почивката отлитаха безгрижно. То какво му има, като си плащаш за всичко и за нищо не се ангажираш – айляк работа. За съжаление, ситуацията с риболова не се променяше. Нямаше никакви пасажи край брега. Нямаше смисъл да вадя изобщо по-мощния спининг и да мятам по-големи примамки, та продължих да си джиткам с лайта.
В залива продължаваше да цари „тишина“. Въпреки това продължавах да настоявам, чакайки да се случи чудото и пасажите да се появят. Следват няколко пейзажни снимки от момента на изгрева.
Въртях постоянно примамките, облавяйки внимателно от повърхността до дъното и обратно. Беше станало 09:40 часа, а следа от риба така и нямаше. Сложих за пореден път Storm – Gomoku pencil 60 и след 5 минути, на 15 метра от мен, някаква риба го накова безмилостно! Ей така …. от нищото!
Оказа се, бях примамил меланура, която наруши тишината наоколо.
Извадих метърчето и я премерих:
Поседях още 30-тина минути и офейках към плажа!
22.06 – четърти последен излет
На 22-ри юни ни предстоеше да се връщаме към България. С последни надежди и магарешки инат отидох пак сутринта да помятам! Не може днес да не дойдат пасажите!! Все пак ми е последен ден. 🙂 За съжаление и този път посрещането на изгрева не донесе нещо ново на хоризонта. Този ден нямах дори пипане! Последва едно гръмко капо!
Ами това е колеги, година с година не си приличат. Седмица след това пасажите са пристигнали и са се ловили кокалита и по някоя баракуда – ами такъв ми бил късмета. 🙂
Няколкото примамки
Докато цареше безрибието по време на морските ми излети, „пуснах на вода“ няколко играчки, които носих със себе си специално за морето:
X-Rap Countdown 50 mm – смятам, че с това воблерче, ще мога да играя както в морето, така и в сладки води. Потъващо е, с отличен кастинг и може да се води на туич и равномерно. Идеята беше с него да гоня кокалита.
Zerek Trail Waver 60 mm – това е един уолкър, слабо познат у нас. Очарован съм от кастинга и играта му!
Тройките са много здрави и с дебели жила. Стоят грубо, но явно има защо производителя да ги е монтирал фабрично, предстои да разбера. 🙂
Едно клипче от ЮТюб:
Storm Gomoku Bottom 30 и 45 mm – една нестандартна твърда джигова примамка, която при пропадане има пасивна игра, обаче при равномерна проводка се превръща в нещо като кранк. Имитацията в случая е на млка скаридка.
Кутия пълна с бижута на DUO – мисля, че няма грамотен спинингист, които да не ползва примамките на DUO било то за морски или сладководен риболов!
Ще спрa вниманието си тук на DUO Realis Popper 64 mm – един супер готски попер, които можете да водите и като уолкър. Относно дизайна на примамките на DUO мисля, че на всички е ясно, че е на топ ниво – истински бижута!
Rapala X-Rap Twitchin Mullet 80 mm – бавно потъващ уолкър, който от скоро се предлага и на българския пазар. Относително нова примамка в асортимента на Рапала – появи се миналата година. При туич играта става умопобъркваща за хищниците.
Куките са единични, с контра и доста здрави….
Ето го и как се движи под водата:
Rapala X-Rap Saltwater 100 mm – от снимката сами виждате за каква прекрасна имитация на рибка се има предвид – форма тип миноу с преливащи цветове. Кастингът е добър, а на туич и равномерно водене играта е без забележка. Докато го замятах, един лаврак към 30 см дойде от нищото и проследи воблера на два пъти, но така и не се реши за атака.
Чао, Тасос, до другия път! 🙂
