Начало на щуколова – май 2020 (част 1)

По традиция, от първи май погваме щуките!
През 2020 година чакахме цели 75 дни докато изтече забраната за риболов на зъбатите красавици, поради настъпилия им размножителен период. Началото на тази година беше необичайно топло и щуките навлезнаха в периода си на размножаване по-рано от обичайното. За съжаление нямаше изтегляне на забраната им за риболов, от страна на ИАРА, което според мен трябваше да се случи задължително. 
Отделно от това, ситуацията с COVID-19 се беше усложнила и през целия април месец не бях излизал на риболов и първата глътка свеж риболов ми дойде очаквано добре.

Винаги, по случай откриването на щуколова, си взимам по някоя друга „играчка“. В случая това беше един от любимите ми воблери на Rapala – Shadow Rap Shad в цвят FT. Много ги обичам огнените тигри! Точно този цвят ми беше на прицел да го заприходя към армията от другите разцветки, но до момента не беше наличен на нашия пазар.

Както споменах, необичайно топлото време, бе накарало полята много бързо да позеленеят и да се окичат с пъстрите багри на полските пролетни цветя.

През първата седмица от откриването успях да посетя 3 щукарника, като само на два имах слука, но тя беше много слаба. Рибите бяха супер апатични, скрити ниско долу край дъното и нямаше капка агресия в тях. На другия полюс бяха птиците и полските животинчета, които кипяха от енергия предвид началото на брачния им сезон.

Първата щука за новия сезон беше най-трудна! След почти четири часово обикаляне по брега на язовира, в момент, при който си казваш, че е време да напуснеш брега с мисли за това, че ти остава само хубавия пейзаж, чистия въздух и разходката, успях да излъжа нейно височество – щуката. Риболовът на язовира беше адски смотан и много хора напуснха бойното поле с наведена глава. Риболовът от лодка също бе изключително слаб – тук-там някой с по една-две риби или ударчета. 

Та къде е щуката? Време беше за втори излет. Имах една в раницата на Rapala, ама беше изкуствена. 🙂 Много добра и релистична е кожата на Salmo! Обаче и това не ми помогна в щуколова от брега.

Общо взето за излета имах две вдигнати риби с много упорство, но наблюдавайки от „първия ред“ атаките, щуките просто отблъскваха воблерите, вместо да ги атакуват. Все пак, не останх капо! Прибегнах до един фокус-мокус и…

…. на снимачната площадка се появи един Бас, който отнесе силиконовия червей на DUO, след 3-4 подавания. 

Моментът на изненадата, в който след няколко неуспешни часа на риболов, успявам да се измъкна от трудната ситуация, която клони към капо, е любимото ми върховно удоволствие! Рибата представлява мой нов личен рекорд за вида (с около 5-6 см повече), което ми доставя удовлетворение от излета, пред това, че щуките продължават да бъдат инатливи и да не искат да налитат на изкуствените примамки.

При следващата трета дестинация, през първата седмица на май, заложих на ново място. Бяхме с приятели за щуки, като всеки един от нас залагаше на различни примамки, за да установим и затвърдим дали тази майска апатия у щуките продължаваше да битува из водоемите в региона. 

В крайна сметка от трима човека само един успя да улови щука, с което затъврдихме общото мнение, че нейно височество е все още някак си по свой начин апатична към всичко. Е не всичко, защото на един Agarron се подлъга да атакува. 

Ами, честито на печелившите и наслука през оставащото време на годината, че новия сезон тръгна много слабо откъм щуки. 🙂 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

one × two =