Апатични есенни щуки

През вторият уикенд от октомври се разходих до някои от любимите ми щукарски дестинации, за да проверя как е есенния апетит на зъблите. Направих два сутрешни излета, съответно през събота и неделя, като не останах доволен от активността им. Щуките бяха по-скоро апатични или ги нямаше там където обикновено ги ловя, снимам и пускам обратно, поради една или друга причина … За съжаление тези дестинации вече не са тайна за никого и през годините, всеки път заварвах там все повече и повече хора, предимно ловящи от плавателни средства, които са от различни градове на страната. Може би от толкова много показване „на този и на онзи“ и последващата луда месарщина, която няма как да се озапти и да не се случи, щуките са се разредили драстично. Чисто и просто флотилията от „марокански скакалци“ разреди рибите и по тези места! Няма как да не отбележа грозния факт, че за последните две години размерът на уловените риби все повече намаля, както и тяхната бройка на излет. 😉 Примерно, ако допреди две-три години от брега съм имал слука на до 3 или 5 щуки на излет от порядъка на 60-70 см, то за миналата година имам само една, а тази година вече не мога да уловя нито една с тези мерки и повечето са около и под килото. Това го казвам съвсем сериозно и отговорно, наблюдвайки как рибите издребняват през годините и се отварят големи пролуки на перспектвините места, на които не стои вече и една риба. Няма и коя щука да заеме мястото. За сега да приемем, че конкретно за този излет едрите щуки просто са били апатични или аз не съм се справил в риболова им, защото „толкова си мога“ – оптимистичния вариант. 🙂 

Събота сутринта отскочихме на риболовче с братовчеда Мишо, като впоследствие към нас се присъедини и Краси, който избра да лови срещу нас. Бяхме наточили тройките още от предната вечер и разчитахме, че ще имаме добра слука сутринта, с оглед на стабилните атмосферни условия и водоема, който щяхме да посетим. Към 7 часа вече бяхме на гьола и подготвяхме спинингите за дуел с щуките.

Нивото на гьола бе паднало още повече, спрямо предния път, когато бях там. Във водата имаше някъде към 3 лодки, което ни се стори много подозрително – обикновено са повече. Сутрешната активност на повърхността беше в рамките на няма и 10 минути – видяха се едно-две подгонвания на дребни щуки или костур и до там. Много кратък заход, но какво да се прави. Ударите също бяха малко и вяли. Всичко на всичко за 30-40 минути настояване отгоре, само аз успях на Bass Bug – GBG да получа два удара от щуки, а на DUO Realis Pencil 110, с който започнах щуколова – нито един удар. Тоталният игнор от риби на този прекрасен уолкър е нещо неестествено за мен … Още тогава ми светна крушката, че ще падне голямо търсене на зъблите. Все пак на първата точка успях да заловя една от щуките, която неуспешно бе атакувала Bass Bug-a, но на Shadow Rap Shad – YP – нямаше „къде да ходи“. 🙂 Тя го атакува от същото укритие, от което и Bass Bug-a преди това.

Зъблата бе с дължина около 40-те сантиметра и донесе лека нотка на надежда, че все пак няма да си тръгнем капо.

Пуснах я обратно и пордължихме да дирим с Мишо, къде са се скрили есенните щуки.

След около 30 минути локализирах две риби в ето това ръкавче – идеален терен за Storm SX-Soft Bull Frog.

На третото провеждане една щука около 35 см буквално прелетя над жабата. Тя се изстреля с толкова голяма скорост като торпедо от храста, че направо безумно си прелетя над примамката с цялото тяло. 😀 След още две замятания пак имах удар, но този път на малко по-едра щука – около килото. Подадох отново, по-встрани и тя пак атакува бясно. Изчаках я 3-4 секунди да налапа добре и я засякох. Всичко на всичко, рибата бе 2 секунди на линията, след което се отскубна от примамката, отцепвайки част от дебелия FC повод с помощта на горния си ред зъби и сцепвайки тялото на гумената жаба с долните си ками. На снимката сами можете да прецените, докъде е била погълната примамката и как добре съм причакал рибата. 😉

В този момент определено ми стана ясно, че щом щука около килото не може да се зашие на незацепващите куки, то задължително тази примамка, ще има нужда от помощна кука – единична или тройна, за подобряване на КПД-то. Жабата беше много атрактивна примамка не само за щуките, но и за нас, като наблюдатели на шоуто.
През следващите 50 минути нямаше повече удари. Придвижвахме се по брега с нормална стъпка, като постоянно въртях примамките – ту на повърхностни, ту на плиткогазещи воблери и джъркове. Пробвах на различни дистанции и проводки, но не би – на перспективните места нямаше никой. В едно от заливчетата компания ни направиха ято от 12 лебеда, като сред тях имаше и младоци – с по-тъмното оперение. Леко ги притеснихме, защото трябваше да помятаме и там.

След 50 минути безплодни замятания най-после слуката дойде при мен на Salmo Sweeper 10 – HPH. Бяхме стигнали един полегат бряг, като на дъното имаше килим от водорасли. Те вече падат на дъното, поради понижаване на температурата на водата и започват да се образуват такива участъци. Рибата бе маломерна щука, като го удари на максимална дистанция.

След 5 минути видях, че при проводката, на 20 метра от мен, една друга щука около 40 см следва плавно  отзад Sweeper-а. Продължих си проводката, като с нетърпение чаках, тя да го атакува, но в един момент просто спря и си врътна опашката … На следващата проводка отново така последва воблера, но не се реши да го атакаува. После рибата се изгуби нейде и стана безинтересно мястото. Преместих се и на новата точка, отново заметнах на максимална дистанция. След три-четири придърпвания имах удар и засякох. Вижте как бе сдъвкала джърка:

Горе-долу пак 40-ка:

За съжаление това бе и последната риба, която успях да снимам.

В следващите 2 часа имах само един удар на Bass Bug край брега. Братовчедът вече беше тръгнал към колата да види какво е положението, защото един трактор тръгна да разорава много грозно пътя, с цел усвояване на повече евросредства. Имаше вариант да си останем на гьола. Аз полових още малко, но нямаше никъде живот, освен на полето:

Сигурно ако бях ловджия, щях да имам по-добра слука, отколкото с въдицата. 😀 Бях преровил вече около 1,4 км брегова ивица от сутринта, но броя на уловените рибите си остана 3. Чухме се с Мишо и тръгнах на бърз ход към колата. Нямаше как да останем повече, защото се оказа, че път вече няма!! И така излетът приключи към 12 часа. Късмет, че отидохме с неговата джипка, а не с моята лека кола, че иначе щяхме да се видим в чудо с Пасата през изорания път и меката пръст. Излезнахме благополучно на основния път, а по гумите на джипката имаше яко налепен чернозем, от който не се виждаше грайфера им …

На следващия ден, смених дестинацията с другия щукарник. Към 07:40 вече правих първите замятания в плиткия му край. И там нивото бе значително ниско. Чак се бяха показали драките. Лека мъгла витаеше над водоема, която с изгряване на слънцето се сгъсти и след това изчезна.

 

Рибешката активност беше пълна нула … Три часа и половина мятах активно, но бях без удар, а за капак, си изгубих и швейцарския нож на Wenger – модел Fisherman 19 … Отдавна не ме е било толкова яд на риболовен излет!!!

Нямаше как да остана капо порсто. Това граничеше с лудостта и безумието при положение, че условията за риболов бяха перфектни! Трябваше да сменя бързо мястото, защото не ми оставаше много време за риболов. Като последна дестинация от щукарския ми уикенд, посетих един друг малък щукарник.

Там имаше активност и се виждаше, че щуки или дребен костур гони пасажите от малки рибки, които се бяха групирали на повърхността и се напичаха на есенното слънце. За 20 минути вече бях размятал почти всичките ми щукарски биячи, обаче слука така и нямах, въпреки че няколко хищника гонеха упорито все още, на няколко различни места. Бръканх в кутията и поставих най-малката примамка, която имах Mepps Aglia-e AG/CB №5. Видях къде подгони хищника и моментално подадох там блесната. Още с първия оборот имах удар. Оказа се, че цялата дандания са я създавали ей тия рибки, които улових в рамките на няма и 15 минути:

Костурът на снимките също е една и съща риба. 😉

Бях прав в преценката си, че все пак са гонели костури и дребни щуки. Не ми беше това таргета и реших, че така и така съм избегнал вече капото, е по-добре да си ходя, защото няма смисъл да влагам усилия за тези дребосъци. Е да, ама посетих и още един водоем за статистиката, където за около 2 часа не се появи никаква активност на риби над и под водата. 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

four × four =