Неочакваната щукослука

Здравейте приятели и колеги 🙂

Разказът за този риболов се позабави , но все пак по-добре късно… отколкото още по-късно 🙂
И така в началото на октомври имах щастието да тествам няколко различни комбинации от мутипликаторни макари и въдици – от универсалният Tailwalk  Fullrange  , до чисто джъркова гега на Pontoon 21 с лайт тест 20 -80 грама и се стигне до типична джигова гега 7§half  с тест 7 -21 грама.

За тестовете с тях ще понапиша друг път ,а сега ще нахвърлям какво се случи в топлата и слънчева неделна утрин 🙂
А то се случи ,че докато стигна стана 10 часа и ако е имало някаква сутрешна активност – то съм я проспал 🙂
Влезнах в тежката артилерия от макара с джъркова гега , но след упрорито мятане на големи примамки с формата и големината на щекарска радост на гребния канал , освен една дребна щукичка нищо друго не се появи….
Значи пак ще трнява да се ходи към плиткото – а по обед там може да се случи поне нещо различно като риболов на повърността.
За да съм максимално близо до теглото на хвърляните примамки реших да сменя гегата с универаслната Tailwalk  Fullrange – по-лека е и мога да хвърлям и относително малки примамки 🙂
И така , запътих се към плитката част , но то пък взе ,че духна … 🙂
Все пак провокирах две атаки на повърхността и извадих един дребосък около 45 см…
През цялото време нещата се очертаваха като „пак от същите дребосъци“ и това все повече се затвърждаваше с преминаването към изцяло питкият участък , който се оказа и на завет 🙂
там разхвърлях доста от арсенала си и хванах дежурните към 10 -тина щуки най-голямата към 50 см.

Упорствах и с големи джъркове , но… НИЩО!.
И така се изниза бавно денят и реших ,че е време да се отправя към колата.. но сърце рибарско не трае и тъй като слънцето беше почти на края на хоризонта , а вятър почти нямаше сложих едно повърхностно зверче „DUO Realis Popper 110 mm“ и започнах да проверявам за последен път потопения шавар.
На всяка проводка си казвах „Ей тази е последната..“ и… после замятах отнова като бавно се придвижвах посока колата.
Ощавих го целия шавар без успех и  към десетата „последна“  проводка репих да направя успоредна проводка на брега по ръба на започваща рязка дълбочина.
Запратих поперът на максималните метри и започнах доста бързо и шумно водене съчетаващо поперово пляскане със змиевидната проводка на уолкер 🙂
Ударът беше брутален , а скокът който рибата направи взимайки примамката и последвалото приводняване беше нещо прекрасно особенно на фонът на залязващото слънце. Борбата макар и кратка беше запомняща се и… както нямаше да пиша репортаж за този излет….. ами ето го и него.

Прекрасната щука с дължина 4 педи (пак си забравих рулетката) беше погълнала целият
DUO Realis Popper  и заданата тройка изчеваше далеч в гърлото и….
Откачането беше трудно занимание  и имаше голяма вероятност да не успее да мине добре за зъбатият пациент , но след кратка реанимация всичко си беше на мястото, а рибата готова да отплува.

Такава риба е грехода да свърши в найлонов чувал и разфасована – изядена веднъж никога няма да ни достави повече описаите по-горе емоции , а нали заради тях  ставаме в 4 часа сутринта и изминаваме стотици километри дори за един ден?

Така завършва този неочакван разказ за дългоочаквана слука.
За да не я чакаме толкова дълго – връщайте рибите си обратно във водата , само така може да се счита един риболов за пълноценен.
Бог да ви пази , а вие пазете рибите.
Наслука.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

20 + 7 =