Здравейте приятели!
Имам време да драсна един репортаж и веднага го правя – малко дълъг, съдържателен, но пък поне е по-хубав от глуповатото постване на снимки във Facebook групите без каквото и да е инфо. Този път минавам на морска тематика. Тази година направих две почивки на Тасос – в края на юни и в началото на септември. Риболовът беше по-различен спрямо 2017 и 2018. Тази година се оказа, че юни месец бе по-благодатен откъм слука спрямо предходните години, а септември – не толкова.
Юнската почивка и серия от излети се състоя от 20 до 28. Потеглихме с компанията на 20-ти юни и още на пристанището в Керамоти, се забелязаха риби, като едната от тях беше с големи размери.

Погледнато от най-високата точка на ферибота, рибата

Хубава риба, която просто си се моташе насам-натам.

Очакванията за добър риболов бяха големи – както всеки път. 🙂 Нямах инфо дали се лови нещо или не, то не търсих и такова, защото често ми разваля удоволствието от риболова.

Пътуването до резервираното студио на острова мина отлично, като по време на 45 минутното плаване от най-високата палуба на ферибота зърнах в открити води огромна морска костенурка – толкова голяма досега не бях виждал. Със сигурност корубата й минаваше 130 см в диаметър.
Селцето, в което отседнахме, беше претъпкано. Наблюденията ми са, че с всяка изминала година туристите се увеличават главоломно и лека-полека спокойствието от почивката и тишината вечер донякъде се нарушава. Разбира се, преобладващия брой туристи бяха от Румъния. Ние българите си бяхме малцинство тоя път. 🙂
На 21-ви юни вечерта направих първия набег до кея. През деня, на плажа, бях видял доста лаврачета, като никоя друга година досега и това още повече ме беше накъсало за добър риболов. Към 20:00 часа бях почнал да мятам обаче актвиност на хищници – никаква. Очаквах поне екшън на повърхността да има, но нямаше гоненица. Надявах се поне на обичайния за това време на годината вечерен заход на кокалитата. Към 20 и 40 часа слънцето се скри за планината и бавно настъпваше мрака. Заедно с него се активизираха и морските хищници. Все едно от нищото – типично за тях, навлезе пасаж от риби в залива, но без каквато и да е индикация, че те са пред мен. Нямаше го бухането на повърхността или пък подплашването на плячката.

След две откачени кокалита, успях да излъжа една доста по-голяма риба, която обаче се откачи пред мен. Така и не успях да я оприлича добре в тъмното от кой вид е, но някак си по сребристата окраска и глава ми се стори, че беше лефер. Досега през предходните години през юни не съм имал слука от тази риба по тези места. Успешното водене на воблера бе хиперпроводката без туичове. В този момент разбрах колко е по-добре да имаш бърза макара. 🙂 Последва още едно откачено кокали, докато най-накрая заковах едно стабилно – доста голямо, с което приключих първия риболов. Успешния воблер за вечерта беше Ryuki 80S! Общо взето заходът бе в рамките на няма и 15 минути, след което до 23 часа нищо.

На следващата сутрин моментално в 04:30 часа се изстрелях пак на кея – няма как да не дойдат за ранна закуска морските хищници. 🙂 20 минути след пукването на зората те се появиха за бърз заход – 10 минути, след което отново офейкаха.

От четири заловени риби, успях да стигна до снимки само с една – другите се откачиха докато ги вдигах на камъните. От високо без кеп е такава работата. 🙂

В следващите 2 дни се отдадох на разходки и набелязване на бъдещи горещи точки за риболов. Направи ми впечатление, че местните рибари излизаха всяка вечер с лодките си в морето, като се въртяха основно в залива. Какво обаче търсеха и ловяха – така и не разбрах.

На това място определено щях да ловя, но както се оказа – по-късно през годината, чак през септември. 🙂

Предпочетох да ловя на обичайния кей, където знам, че влизат риби под час.
На 25-ти сутринта последва отново риболовен набег. През нощта атмосферните условия се бяха скапали и морето ме посрещна бурно и мътно, като беше довело и някви кафяви водорасли с формата на лента. На фона на безветрието от предните дни, сега имаше вълни до около 60-70 см, които ми блокираха достъпа до перспективния камък. 🙂 Силният вятър и вълните не ме отказаха и започнах риболова. Още на първи зори ме взе борбена риба, която след засечката започна яростна съпротива, придружена с 5-6 скока над водата – като пъстърва. 🙂 Отдалеч видях, че това не бе от обичайните кокалита!

Две минути по-късно в ръката ми се озова лефер с дължина от почти 40 см.

За първи път имах късмета да уловя лефер в северната част на Егейско море и някак си бях много удовлетворен, особено знаейки, че на това място през предходните две години не съм имал слука.
Явно при първия излет наистина откачената риба е била лефер. Моментално последваха още няколко на брой подавания в горещата зона, където бях заковал лефера, с надеждата, че глутницата е още там, но уви. Слънцето изгря и като че ли с него се изпариха рибите.

В следващите три часа продължавах да настоявам упорито от буната, надявайки се, че може да влезе за малко някой заксънял пасаж от риби. Доста късно се получи нещо такова, но бяха малки лаврачета, които бясно гонеха Ryuki 60S. Така и не се решаваха да го заковат. Е, по едно време, най-после ковнах едно, което върнах обратно в морето:

Надвечер отново отидох да преслушам фронта. Вятърът, като че ли вече не беше толкова силен, но отново Егейско море се вълнуваше, така както и аз – от неочакваното. 🙂

Завърших излета с две риби – лефер и случайна меланура на Ryuki 80S.

Сутринта на 26 юни отново бях на стартова позиция… с изключение на рибите. 🙂

Ранен сутрешен заход нямаше, като пущините влезнаха чак 06:40 часа за няма и 10 минути. Успях да заловя един заблуден зарган и два кокалита, като едното се откачи.

Успешната примамка отново бе Ryki 80S и вече изглеждаше като ветеран от войната.

На 27-ми сутринта ми беше последния риболов – кратка активност преди изгрев и някаква закъсняла след това:

Всичко на всичко финиширах с две кокалита, другите две се откачиха при вдигането от камъните – много гелета, но без кеп е така (няма къде и него да размотавам).

Общо взето бях доволен от юнските излети – имаше я тръпката и момента на очакване от неизвестното. Рибите бяха доста бързи при заходите сутрин и вечер. Ако не бях предварително на място в точния момент, то щях да си остана капо, без да се усетя какво се случва. Абсолютния шампион сред воблерите бе Ryuki 80S, като рибите взимаха или при хипербърза проводка или при бърза с по-бързи придърпвания на 30-40 см под повърхността на водата. Странно, но на повърхностна примамка нямах нито едно подгонване… Завършвам юнския обзор с още три снимки, след което ще премина доста набързо за случките от септември. 🙂

Дойде септември и отново плановете за оползотворяване на отпуската някъде на море. Този път предпочетох Гърция пред Турция. Интересно ми беше да видя каква е обстановката на Тасос по това време на годината. Очакванията за силен риболов бяха големи, но не се оправдаха. В периода от 9 септември до 13-ти се подвизавах на острова. Риболовът беше пълна скръб. Направих 4 излета, като уловх само 4 риби – по един дракон, зарган, кокали и маятико. Нямаше сутрешни заходи… нямаше ги вечерните.

Местните рибловци вадеха в мрежите си предимно барбун и други дребни спаридови риби, като често част от съпъстващия улов беше изхвърлян зад борда на лодките им – един вид добра захранка, но само ако има кой да я изяде, а в случая нямаше.

В последната вечер от престоя ми на Тасос, най-после успях да уловя една риба, заради която си заслужаваше да извадя фотоапарата. Доста борбено маятико ми налетя на Ryuki 110S. Добавих нов вид към списъка с уловени морски риби.

Понеже знам, че тази риба става доста кила, я метнах обратно в морето, пред смаяните погледи на другите рибари на кея. Видео така и не направих, защото бях от доста висок камък и някак си не ми е готино да показвам замятане на риба в морето. 🙂 Маятикото още като усети водата и се стрелна към дъното, като торпедо – доста жива и бърза риба.

В разговорите си с български риболовци, които бяха на кея, се разбра, че тази година в нчалото на септермври е пълно мъртвило на Тасос. Предходните години е било сеч и са се правили уникални излети от брега. Явно нещо цикличността се е променила. Каква ли ще бъде хавата в края на октомври и ноември – предстои да разберем. 🙂