Пролетни излети по Марица

Здравейте приятели!
Преди настъпването на забраната за риболов на пролетно размножаващите се риби до 500 м н.в. успях да направя общо 6 излета. 5 поредни излета направих в различни участъци на река Марица, а последния бе посветен на тема риболов на пролетен костур на затворен водоем – него ще ви представя в отделен фоторазказ.

В продължение на „Мудни маришки кефали“ е и настоящия разказ. Кефалите по река Марица започнаха лека-полека да стават малко по-активни, но се запази тенденцията на излет да имам уловени една или две риби. Последната седмица на март отново бях по бреговете на Марица в търсене на пролетните кефали на изкуствени примамки. В началото на излета бях обнадежден относно тяхната активност. Имах цели два удара на воблер! Нещо, което до момента не успявах да реализирам. Първият удар на воблер бе на Salmo Minnow 5S, разцветка HRM, в последните секудни преди да приключа проводката.

За съжаление рибата не се закачи добре и си замина. Втория удар, които имах бе на Strike Pro Cranky 40F цвят A1035. Рибата, която го подгони бе голяма, но каква беше така и не разбрах. Направи огромна вълна след воблера и буквално целуна воблерчето, след което извърна главата си и отпраши с 200 км/ч надолу по течението…. Всичко това се случи в един и същи дълбок вир, в който отново предполагах, че има все още групирани кефали.
В следващия един час не последва нищо и реших да се разходя нагоре срещу течението. В един дебел бързак успях да излъжа добър кефал на Mepps Aglia-E  № 1 – AG, Chart bright.

Кефала направи такъв удар, че „ми изкара ангелите“. 😀 За пореден път се убедих колко по-мощни са тия риби в Марица.

Рибата беше над 30 сантиметра. След снимките, кефала си замина бавничко без да бърза, като се притаяваше до подводните камъни.

За съжаление повече удари нямах.

След това реших да отделя два излета за сом по реката. При първия излет около 10 и 30 часа сутринта един сом над 10-те кила избуха много бясно на повърхността. Имах удоволствието да стана свидетел на тази все по-рядка гледка по Марица и видях как сома пръсна във въздуха морунаж и каракуда, които се бяха групирали на едно и също място. Рибите бяха с размери между 10 и 20 сантиметра. Гледката беше невероятна. След това избухване, настана тишина и повече подгонвания нямаше. Тук-там се премяташе по някой скобар и морунаж. След два дни отново посетих същото място. Условията за риболов бяха отново отлични. През първия час от излета усетих една много злобна и дълбока тишина във вира. Нямаше никаква индикация, че има някакви риби. Реших да се преместя 20 метра по-нагоре. Да обаче, нещо ми замириса на…леш. Погледнах в утайките край брега и видях тази покъртителна гледка:

Много грозна работа… видях умряло сомче около 45 сантиметра. Вонята на леш се разнасяше от него….

Тогава ми светна крушката и разбрах, че бригадата от „местната електрификация“, ме е преварила и е ожънала хубавия вир… Ясно беше, че само ще си изгубя времето, ако продължавам да замятам. Е, тая бригада добре си беше свършила работата. За общо два часа не видях нито една рибка да шавне някъде…Преместих се 5 км нагоре, но така си замина и този сомски излет – поредното сомско капо по Марица.

Ето, че дойде ред отново да диря маришките кефали. Реката беше вдигнала леко нивото. По течението се носеха водорасли, клечки и…битови отпадъци. Позиционирах се на любимия кефалски вир и започнах безгрижно да си замятам. Заложих първоначално на Salmo Minnow 5S, разцветка HRM, тъй като предния път имах удар на него, но така и не се заши рибата. Започнах да си мятам безгрижно и да се радвам на пролетното слънце.  След 5-6 стандартни проводки, реших да заметна нагоре срещу течението. Проведох воблера много бавно по течението. Усещах играта му отчетливо с върха на въдицата. След 10-тина метра настъпи момента, в който трябваше да завъртя воблера плавно и да започна да го водя срещу течението. Точно при тази маневра…..въдицата се разтресе яко и горната част на лайтовия спининг се сгъна. За части от секундата хванах здраво ръкохватката на спининга и направих мощна засечка, при което рибата полудя и от макарата се чу „ззззззЗЗЗзз“. 😀 Така разбрах, че си имам работа със сериозна риба.
След засечката рибата тръгна нагоре срещу течението…., като стабилно натискаше и към дъното. Помислих си, че съм излагал сигурно някое сомче – случват се такива инцидентни слуки. След като видя, че няма да стане на нейното, рибата се пусна по течението. Използвах този момент за да я придърпам към брега. Вече нетърпеливо очаквах да изплува пред мен рибока, за да му метна едно око и да разбера какво съм закачил. Това добре, но рибата не поиска да се покаже. Е, напънах спининга и се опитах да я отлепя от дъното. След минута пред мен лъсна един голям златист корем с тъмен гръб и видях….

….как новия ми личен рекорд на кефал се понесе към мен. 😀 Онемях…грабнах фотоапарата и почнах да го щракам. Знае ли се…. ами ако ми се откачи, после ходи разправяй какъв звяр си хванал… ? 😀

Уууникално мощна и здрава маришка риба. Определено си бе не само мой нов личен рекорд, но си бе и трофей отвсякъде за нашите стандарти!

Успокоих кефала и го предразположих за снимки. Нямаше как да не го снимам по-продължително време – това бе истински трофей и изключително рядка слука (поне за мен)!!

Погледнете ли долната снимка как държа в ръце кефала и със сигурно ще изпаднете в потрес от габаритите му!! 🙂 Страхотна, уникална, чудесна…., както искате я наричайте – трофейна риба! На дължина беше около 54-55 сантиметра, а на тегло….не знам…нямах кантар, но със сигурност предполагам беше около и над 2 килограма.

Със самоснимачката на фотоапарата си направих няколко снимки за спомен, като ще сложа тук само една от тях. Точно в този момент ми се искаше да има някой до мен и да ми направи няколко яки снимки, но уви. Доста играчка е да си нагласяш фокуса и после да направиш още три-четири движения за 10 секунди и да ти се получи перфектния кадър…Ем, каквото това – нащраках си няколко снимки и след това дойде, един от най-хубавите моменти – връщането на този исполин обратно в маришките течения.

До края на излета нямах друга слука, но деня беше перфектен отвсякъде. Тръгнах си с високо вдигната глава от реката и бях още по-нахъсан за следващия излет.
След два дни се пуснах отново по Марица. Нивото се бе повишило още малко, а водата бе хладна. Всичко на всичко имах два удара.

Този път, воблерите не успяха да вдигнат риба. Успешната примамка бе въртящата блесна на Mepps – Aglia-E № 1 – AG, Chart bright. Забелязах, че и на този излет кефалите бяха активни между 13 и 15 часа.

Усещаше се, че животът край Марица, вече кипи с нова сила. Светлата част през деня ставаше все по-голяма, а температурите вървяха все нагоре.

Едни опрашваха….

…, а на други в скоро време им предстоеше да снасят… 🙂

Така приключиха излетите по Марица преди пролетната забрана за размножаване на рибите. Поздрави и до следващия път.

4 thoughts on “Пролетни излети по Марица

        1. Гендо

          Радвам се, че ти е харесал репортажа Бранко. Кефалът наистина е уникален! Дано скоро пак се срещна с него. 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

3 + 18 =