Архив за етикет: кефал

Марицалайт през август 2018

Лятото отдавна отмина, но моите летни репортажи продължават. Липсата на време за писане е виновник за това закъснение и надявам се ме разбирате правилно. 🙂 Все пак, „отовори ли се прозорец“ сядам и драскам, защото има какво да се разкаже и покаже.
Този път ще ви представя нещо по-различно от летните ми костурски набези. Ще оформя един обзорен материал, посветен на августовските ми излети по река Марица около Пловдив. Хванах основно кефал и малки щуки. Като цяло обаче слуката ми се струва слабичка за сезона. Една радостна новина, която установих при излетите бе, че се оказа, че тази година в участъка е имало значителен бейби бум на щукички. Освен това сега в студените есенни дни пък установявам много добра слука на бели рибки и костурчета – много бебета, много нещо и тази година. 🙂 Като споменах това, се сещам за друго – май от миналогодишния бум на расперчетата нищо не е останало. Тази година и до момента през ноември не успявам да хвана нито едно от тях. Къде ли се дянаха тези досадници?
Преди да започна с излетите нека се похваля с няколко нови нещицааа. 🙂 Първото е, че развъртях нова за мен макара. Тя е eдин от топ моделите на Shimano – Stradic Ci4+ FB във варианта на 2500 HGFB и отдавна й бях хвърлил око.

Приятна, лека, с бърза предавка и много мощ макара! Изключително подходяща не само за соленоводен риболов, но и за сладководен – особено в реки с бързи течения, където е нужно да се обере бързо линията или пък за любимия ми риболов с повърхностни примамки. Единственото, което не ми хареса до момента е, че се влага малко смазка от страна на производителя, но пък това лесно го поправих, като си я смазах сам. 🙂
Както всеки път така и сега спазих максимата „нова макара – ново плетено влакно“. 🙂 Хубаво е, когато човек има възможност да се поглези с нови материални благинки, предназначени за любимото хоби. И този път избрах да заложа на четири нишков брейд на Gosen. Името му е Cast 4, а размера – №0,8.

Тези благинки лепнаха идеално като „шамар на буза“ на лайт пръчлето ми – Zodias 264L2!

Разбира се, няма как да не мина и без няколко нови примамки. 🙂 За да не ставам банален с много новите работи, реших да ви покажа само по-големия брат на любимия ми мини пенсил на Storm – Gomoku Pencil 60F в цветове CPHC и HGG!

Излет №1 – 09.08.2018

Нивото на реката през август бе значително. Общо взето много вода се изсипа от небето това лято и водните каскади работеха здраво, изливайки отработената вода от турбините на ВЕЦ-овете в притоците на Марица. Точно поради това температурата на водата за сезона бе по-ниска, спрямо предходни години. Дори преобладаващите слънчеви августовски дни не успяха да я затоплят добре.
Четвъртъкът – на деветти август, се пуснах по реката. Нещо ме беше „стегнала шапката“ и след работа отидох да помятам за разтуха. Към 17:40 часа бях на Марица. Първоначално се стреснах от височкото ниво и бързата вода, но си казах „майната му, ще мятам пък к’вот т’ва“. Да ви кажа доста си помятох докато излъжа първия рибок. 🙂

След почти повече от час мятане най-после нещо разтресе лайт пръчлето ми. 🙂 Предполагам всички познавате успешната примамка в случая – един от моите любими воблери за риболов по Марица и не само. Последва още един удар и проследяване в по-тихите дълбоки части, отново на кефал, но нямах късмета да стигна до снимки.

Малко преди 20 часа вече бях стигнал любимите ми места за риболов с повърхностни примамки. Сега разливите бяха станали дебели и мощни бързеи. Въпреки това покрай брега имаше тихи участъци със залети от придошлата вода треви. Беше настъпил момента да извадя малкия мини уолкър на Storm и да се поразкърша!

На третата проводка, прокарвайки пенсилчето близо до тревите, имах удар и първа риба  на повърхността – кефал.

Пуснах рибата и предусетих, че пак трябва да мина по същата траектория – не може там да се е скатал само един кефал. 🙂

Четири-пет проводки и изпод тревите се изстреля още един рибок със същите размери.

Продължих да настоявам с малкия герой, като се преместих малко по-надолу. Там отново имах ударчета непосредствено край брега, но успях да уловя само една риба, с която финиширах излета.

Общо взето бях доволен – пак много риби изчоплих от голямата и хладна вода, че дори имаше заигравка на повърхността.

Излет №2 – 15.08.2018

Отново след работа издухвам към Марица. Този път смених участъка с идеята да потърся дебелите кефали в най-дълбоките вирове. След час настояване, при една от поредните бавни проводки по течението, реазлизирах мощно кълване и авансчето на макарата просвири на два-три пъти. Бях заложил на тежка въртяща блесна на Mepps – Aglia Longcast №2 в цвят AG, като целта бе да планирам с нея буквално над дъното по време на провеждането по течението. Усетих, че съм зашил добра риба. Показвайки я над повърхността видях, че не е голяма, но пък не е и малка.

Хубав охранен дебелак, който ми донесе добра тръпка. 🙂

До края на излета успях да уловя една щука на Mepps Aglia-e, която се откачи при ваденето и едно костурче на Salmo-то.

Излет №3 – 25.08.2018

Последния уикенд на август отново се отдадох на риболов по Марица. Смених участъка в търсене на нещо по-различно. Към 17 часа бях на реката, като нивото бе една идея по-ниско спрямо предния излет. Още със стъпването на брега поставих любимия мини уолкър на Storm. Змаетнах го в тихата вода и след две-три проводки нещо завлече уолкърчето под водата.

Zodias-ът ми подсказа, че рибата бе щука – по повеждането и тръскането. Късмет имах, че не бе глътнала малката примамка.

Пуснах малкия звяр и продължих да си връткам отгоре.

След това имах няколко побутвания от малки кефалчета, но друга слука така и не реализирах. Започанах да се пускам надолу по течението и да търся други активни риби. Чак след два часа и кусур успях да ги напипам, но за кратко… Голямо претърсване падна, но аз съм тъп и упорит! 🙂

Започнах с добър кефал на въртяща блесна.

Завърших с три удара на щука на мини уолкърченцето. Само една рибка успях да докарам до снимки, като този път играта бе рискова, но всичко завърши с щастлив край за мен и рибата.

Излет №4 – 26.08.2018

На следващия ден реших да проверя на какво се дължи този бейби бум на щучки. Взех щукарските такъми и се отправих пак към Марицата. Отново се пуснах в същия участък към 17 часа. За съжаление пак излизаха същите малки писалки. Снимах само една колкото да не е без хич.

Излет №5 – 29.08.2018

Свършвам работа и дим да ме няма… както се пееше в една песен на Графа. 🙂 Първоначално лових два часа в дълбок вир, но нямаше следа от тлъстите кефали. Трябваше да се преместя по-нагоре, за да достигна друг вир с идеята евентуално да направя свестен риболов с повърхностни примамки. Наложи се да премина през гъста растителност, за да достигна мястото. Преминавайки през нея си спомних, че пътят до хубавите риби винаги е трънлив и не е лесен. Вирът бе широк и сравнително плитък, на места затревен от водорасли, а брега – обрасъл с треви, храсти и дървета. Всичко предразполагаше за дебнещи повърхността кефали. Речното ниво се бе запазило относително същото спрямо предния излет от 26-ти. Ако се бях насочил първоначално към този вир щеше да стане „страшно“ за фотоапарата ми, ама нали първо трябва да пробвам тук и там, кой знае дали няма да ми излезе късмета. 🙂
Още при първото подавание видях как вкупом се втурнаха три риби, атакувайки бясно малкия пенсил на Storm. Те не успяха да го нацелят и вдигнаха голям шум, след което нещо се поразбягаха. Дадох им 5 минутки почивка и отново заметнах. Буум… един мъник успя да грабне първи малкия бонбон точно пред устата на един по-едър кефал.

Пет минути по-късно, прокарвайки уолкърчето близо до храстите ме изши страшно добър кефал, който тръгна моментално да се завира в тях. Някак си успях да го пренасоча и той взе, че влезна в умереното течение пред мен. Е, този ход го превърна в още по-лесна плячка за мен и фотоапарата ми. 🙂

Положих го на метъра и се оказа, че съм ковнал не лоша риба.

Направих му една „последна“ снимка преди направата на видео с пускането, до което обаче така и не стигнах, защото той рипна и си цопна във водата пред мен, отпрашвайки към течението… От щракането с фотото успях да му хвана скока от ръката ми – превъртане тип троен аксел. 🙂

Трябваше да се преместя 20-тина метра по-нагоре по течението, че доста шум вдигнах и не разчитах, че ще имам повече кълванета. На новото местенце също имах удари и риби на повърхността.

На залез, заложих на големия брат на уолкърчето в размер от 60 мм. Имах три много яки удара, като единия бе на максимална дистанция, но дали беше на трофеен кефал или едър распер, така и не успях да видя. Покрай брега на около 10 метра от мен заковах един кефал 30+, който се бори достойно и застана за една последна снимка, преди финала на излета.

Завършвам обзорния материал с едно много кратко клипче с пускане на добър кефал. Наслука и до следващия репотраж. 🙂

 

 

Марицалайт през октомври 2017 – част 5

Здравейте, приятели и колеги риболовци! Представям на вашето внимание петата последна част от малката поредица фото разкази за направените излети на Марица около Пловдив през октомври. Отново имаше интересни и напрегнати моменти при търсенето на маришките хищници с малките примамки. 🙂 Радвам се, че реката в този си участък е жива и държи все още по някоя хубава риба. Разбира се, рибите не са така гъсти, както ни се иска и както споменах в предните фото разкази, много е важно да разбереш местостоянките на хищниците, предпочитанията им към изкуствените примамки, а също и да проявиш упоритост при търсенето им.

Осми излет

През последната седмица на октомври времето бе много променливо. Както си беше топло изведнъж отново премина студен фронт през страната. Дневните температури паднаха с 10 и повече градуса. Значителната облачност се настани над родината ни и паднаха дъждове. Три  последователни дни не спря да духа и вали. След като се наваля и надуха, „слънцето изгря и на нашата улица“. От шест дни не бях въртял и ръцете много ме сърбяха. Атмосферните условия се подобриха и на по-следващия слънчев ден отидох да повъртя на Марица. Дневните температури се вдигнаха до 19 oC, а на хоризонта нямаше и следа от облаци. Отидох на реката към обяд. Нивото й се бе вдигнало от дъждовете и леко се беше позамътила. Някой би казал, че тези условия не са от най-перфектните за риболов, но така и така съм там – ще мятам! 🙂 През първия час от излета нямах пипане. Смених две-три точки, обаче рибки нямаше. Придвижих се надолу, където по принцип при високо ниво предни пъти съм имал удари на щуки, костури и мини распери. Там хищниците стоят в умереното течение пред мен и захождат към разливчето, което се намира вдясно, за да атакуват пасажите от дребосък, които се държат в спокойната вода.

Вече, знаейки привичките на хищниците на това място, поставих любимия ми играч Salmo Minnow 5S в цвят T. Заметнах 15 метра нагоре срещу течението и направих две равномерни проводки по него. На втората проводка воблерчето бе стопирано мощно от едра риба и авансчето на макарата сработи. Засякох бързо, тъй като почувствах, че това бе щука. Не трябваше да й давам да засмуче целия воблер, защото можеше отново да имам късане, както предните пъти. След минута-две на борба ето, че хищникът бе в ръцете ми. Късмет имах, че не се стигна до прегризване, защото рибата не бе хич малка – от стандартните 50-ки, а Minnow-а бе застанал напречено на устата й. 🙂

Подготвих лайтовия монстър за още малко манекенски пози и му подарих живота.

Продължих да мятам на същата точка с успешната примамка, но нямах друго ударче. За 20 минутки смених две примамки, като се върнах отново на Salmo-то. При една от проводките, вкарах лек туич, водейки воблерчето по течението. Нещо отнесе бързо воблера след около 5 метра провеждане и направо си се самозасече. 🙂 Оказа се, че един хулиган се бе втурнал за атака към гърчещото се Minnow-че.

Распечето имаше белези оставени от зъбите на по-едър хищник – сигурно бе имало  неприятна среща с някоя зъбла.

В следващите 10 минути най-интересното, което се случи бе лова на ето тази водна змия, която мина спокойно пред краката ми. Оказа се, че под големия камък, вляво на снимката долу, тя атакува някаква рибка с дължина от около 7 сантиметра.

Рибката й се изплъзна, изстрелвайки се изпод камъка с много висока скорост. На разстояние от около 30-40 см от камъка, тя се притаи на песъкливото дъно. Рибката ми се стори много интересна, защото приличаше на попче. Отидох да я разгледам по-отблизо и евентулано да я щракна. За краткото време, което тя ми даде да я огледам и да я щракна един път, установих, че това може би беше главоч – рядко срещана рибка у нас, като това може би беше ново находище за нея.

Ловът на змията продължи около камъните пред мен, но друга плячка така и нямаше за нея. 🙂

В следващите 35 минути, на същото място, падна голямо надлъгване с друга добра щука. Тя два пъти ми удари на Mepps Aglia-е №2, в цвят AG-CB, през около 10 минути, като и двата пъти ми се откачи близо до мен… Явно, тройката на блесната все попадаше в твърдия кокал на долната й челюст и жилата не можеха да го пробият, та затова ми се откачаше. Ясно е, че тази блесна не е типичен размер примамка за подобни щуки, но ето, че те пък й налитат като луди. 🙂 Продължих да настоявам, надявайки се да ми удари трети път! 😀 След като смених 3 примамки тип миноу с рамери от 5-7 сантиметра  за 10 минути, отново се върнах на въртящата блесна на Mepps. пробвайки щуката за трети шанс. След няколко минути тя „чу молитвите ми“, като да не повярва човек и отново ме натресе на въртящата блесна. Спинингът се напрегна добре и аванса сработи. Удара бе на няма и два метра от мен в умереното течение. Не й дадох много шанс да шава и след минутка се кротна на брега за снимки!

Жилата на тройката бяха попаднали в по-меката вътрешна част на долното чене на зъблата и откачане нямаше! 🙂

Премерих я с метъра и се оказа точно 50 см. По разцветката на главата й ще познаете бързо и лесно, че това бе друга щука, а не онази, която бях уловил и пуснал преди вече около почти час. 😉 Явно щуките бяха от едно и също люпило.

Време е и тази 50-ка да отплува обратно към маришките течения и да трупа запаси за зимата (стига някой да не я утрепе преди това де). Дано следващата година в участъкът от реката има многочислена популация от малки щуки, както тази година има пък от малки распери.

Помятах още 20-тина минутки и се отправих надолу по течението, защото каквото имаше на тази точка го набодох с лайта. 🙂 Заиграх се по плиткажите със Storm Gomoku Pencil 45 и ето резултата.

Добре, че си възстанових изгубената разцветка. 🙂 Кефалите също бяха на линия за шоуто!

При проводките имах няколко ударчета, като един по-едър кефал се размина с уолкърчето, а друг по-малък, направо го отнесе.

Вечерната активност на маришките рибки не беше голяма, но все пак „арестувах“ няколко дребосъка, но само на въртяща блесна. 🙂

Марица, през октомври, в този си участък бе благодатна откъм слука. Въпреки това не задържах нито една мерна рибка, защото знам какво е да няма риба в реката, а и не само там. Все пак, по някакъв начин трябва да се пази това рибно разнообразие, което се е съхранило в този участък и смятам, че това е един от начините, за да има какво всички да ловим в бъдеще и да се радваме на хобито си, защото без риби, няма как да го практикуваме и да си се кефим на „новите играчки“! 😉
През ноември също посетих няколко пъти реката, като ситуацията бе много по-различна, но затова, ще ви разкажа друг път.  Поздрави и нека Слуката бъде с вас! 🙂

Марицалайт през октомври 2017 – част 4

Здравейте, приятели и колеги!
Това е четвъртата част от поредицата ми за октомврийските излети по Марица. В този фото разказ ще ви представя следващите два излета, които направих през третата седмица на октромври. Случиха се отново интересни неща. 🙂

Шести излет

Времето цяла седмица бе прекрасно. Грехота бе да не се ополозтворят свободните часове, с риболов. На следващия ден се отправих към друг подучастък на реката с идеята да проверя активността на едрите кефали в района. Към обяд започнах излета с два хулигана на въртяща блесна, а кефалите на това място нещо пасуваха.

Това ме накара да отида към по-дебелото течение и да проверя дали там пък няма да имам слука. На второто мятане отново имах малък распер, още с приводняването на блесната. Спрямо предните два този беше по-големичък. 😀 На това място досега не бях улавял от малките хулигани. Радващо е, че инвазията им в този участък на Марица се е разпространила и е голяма, защото в средното течение на реката подобна слука и то на толкова гъсти рибки няма. За сега си остава загадка къде са родителите на тези хулиганчета?

След три минутки най-после боднах първия маришки дебел черньо, който добре напъна спининга в течението.

Пуснах рибката и продължих да упорствам на кефалската точка.

След 5 минути имах отново много здрав удар на кефал, но на втори номер Aglia-e. Рибата обаче се откачи на средата на течението и линията олекна. В следващите два часа изпробвах най-различни примамки на това място и по-надолу по течението, но повече удари нямах. Все едно рибата в реката се изпари. Много странно положение … Условията бяха идеални, но явно рибите не мислеха така. Не успях да си обясня тази им крайна пасивност. Реших, че трябва да сменя района и се отправих нагоре по реката. Имах на идея да пробвам повърхностните примамки на едно по-заблатено място. Тази идея ми костваше доста изгубени минути, прекарани в провиране през образувалата се по брега джунгла, вместо активно да ловя. Може би все пак тези усилия бяха оправдани донякъде. Излизайки от джунглата и позиционирайки се на брега на реката видях много перспективно място за облавяне на водната повърхност. Пред мен, между водораслите и брега, имаше не голям коридор за провеждане, а вляво – голяма върба, на която короната й се стелеше във и над реката, а по нея имаше затлачена водна леща, водорасли и малки изсъхнали клонки. Дълбочината в този коридор бе към 60-70 см и теченито бе много бавно. На второто мятане прекарах Storm Gomoku Pencil 45 покрай върбата и имах удоволствието да видя как един дебел кефал над 30-те см, се измъкна като торпедо изпод лещата, решен бясно да атакува малкия пенсил. За съжаление той се върна със същата скорост под върбата, с която щеше да нацепи уолкърчето ми, защото проводката свърши и нямаше накъде повече да я удължа. Жалко наистина, защото шоуто щеше да е пълно. Прокарах пенсилчето още няколко пъти по същата траектория, но рибата повече не се показа. Замятайки нагоре срещу бавното течение и водейки малкия уолкър по него, получих няколко удара от малки риби. С една от тях стигнах до снимки. 😀

Преместих се няколко метра по-вдясно, за да се настаня на още по-добра позиция и продължих да настоявам отгоре със същата примамка, като смених само разцветката с Perch. След 5 минутно настояване, прокарвайки пенсила близо край брега, от папура се изстреля мълниеносно някаква риба и зверски атакува напречно малкия уолкър, без да се замисли. Водата зад мини пенсилът все едно се взриви и в първия момент помислих, че рибата се размина с него и не се закачи. Обаче спинингът се напрегна и леко засякох. Авансът сработи и ето, че имах хубава риба на линията. Оказа се, че отново бях провокирал дебел кефал!

Малко трудно го изтеглих над шавара, но все пак операцията бе успешна и извадих фотоапарата, за да го нащракам.

Ето, че усилията по преминаването през джунглата, за осъществяване на идеята ми, се материализираха.

Премерих кефалът с метърчето и се оказа, че е 33 см.

Тъй като пред мен имаше гъст и непробиваем шавар около метър и половина, рибата нямаше как да си отплува сама през него и трябваше да измисля нещо. Пробвах да го разчистя с един клон, но нищо не се получи. Наложи се да я подхвърля над него, за да може да си влезне обратно в реката. 🙂

Повече слука нямах в района и си тръгнах след един час, тъй като ми предстоеше отново да премина през обраслата зона, а и след това да изчистя всички патраци и осили, които се бяха набили по дрехите, шапката, обувките и чантите ми – доста времеемко бе всичко това.

Седми излет

На следващия ден приключих бързо ангажиментите си сутринта и преди обед се пуснах отново по реката, но в друг подучастък. Бях възстановил скъсания преди два излета Salmo Minnow 5S – HPH, който на по-късен етап от риболова отново изгубих, като този път вина за това имаше една щука. 😀 Нивото се бе запазило същото. На реката имаше доста рибарско присъствие и някои от любимите ми места бяха заети от плувкари и тападжии. Оказа се, че и рибите нещо капризничат. През първите два часа имах няколко ударчета на малкия пенсил на Storm, но от обичайните заподозрени. На блесна, плиткогазещ и дълбокогазещ воблер нямах пипане. Странна работа …

Обръщайки случайно един камък край брега на реката, се натъкнах на … водна змия, която дори не погледна какво се случва. 😀 Оставих си кротанчето там и си продължих по пътя, търсейки активни рибки по реката.

Започнах леко да се припотявам от факта, че нямаше никаква активност по познатите ми места. Реших да се пусна надолу към неизследваните територии, както аз им казвах тогава и да проверя дали там няма да намеря късмета си. Надолу имаше перспективни бързи плиткажи и реших да заложа на Storm Gomoku Pencil в цвят Trout. Потърсих го из всчики кутии и се оказа, че съм го изгубил, като най-вероятно е изпаднал от кутията  ми, докато съм сменял примамките. Еми, извадих другата разцветка Hologram Green Gold (HGG) и започнах да ръкомахам по неизследваните плиткажи. Познайте какво … Тук-там имах по някой удар и рибка, като това пак бяха стръвните малки хулигани.

Стигнах до един много перспективен вир, който в началото си започваше с умерено течение с дълбочина от около 30 см. Пространството между бреговете беше широко, а по дъното имаше водорасли, всевъзможни боклуци и тиняци. Идеална зона за облавяне с повърхностна примамка, защото ако сложа плиткогазещ воблер щях да го скъсам или да чистя постоянно водорасли от него. Предпочетох отново да заложа на пенсилчето на Storm. Така и така беше на линията ми, нека поне видя каква е активността отгоре. Ооо повярвайте ми, този път напипах много активни рибки. След 5-6 неуспешни атаки на разни рибки, пред обективът ми се появи този кефал, който два поредни пъти атакува пенсила при проводката:

След това имах атака от много по-голям кефал, който не успя да се зашие на тройките. Наред с атаките на кефала, атакуваха стръвно и малките распери. Провокиран от това, увеличих размера на пенсила, като заметнах 60 милиметровия модел на Storm Gomoku Pencil в цвят Sardine.

За съжаление отново се разминах с едър кефал – две последователни атаки при проводката от дебела и мощна риба, съдейки по тътена и главата, която видях над водата. После минах на мини попер, но на него нямаше никакъв интерес. Смених с Lucky Craft Sammy 65, като на него имах една атака от по-малка риба – кефал или распер. Така изминаха 30 минути опитвайки се да прилъжа едрото. Все пак, отново се върнах на по-малкия размер Gomoku Pencil и за около 10 минути хванах някой друг дребосък. 🙂

Малко по-надолу видях едно тихо местенце, точно на завоя на вира. Встрани имаше потопени дървета, а покрай брега водорасли и водна леща. Стори ми се много подходящо място за дебнещи или патрулиращи хищници. Сложих любимия играч Minnow 5S в цвят HPH и направих няколко дълги равномерни проводки – диагонално замятане към течението, провеждане на воблерчето от течението към брега с последващо успоредно водене покрай водораслите. Нямах пипане – май там нямаше кефали. 🙂 При следващата проводка вкарах леки туичове и стана тя, каквато стана ….

Тъп удар, засечка и рън с вземане на малко аванс, на 4 метра от мен. Веднага разбрах, че от другия край на линията съм закачил добра щука. Силно се надявах, да не го беше всмукала целия, защото със сигурност щях да се простя с играча, ама така е като си играя с огъня … 🙂 Докарвайки щуката пред мен видях, че тройката на Minnow-а е закачена в ъгъла на челюстите и се поуспокоих. 🙂 Щуката побесня още 20 секунди и я гепих с ръката.

Оказа се, че бе от стандартния размер щуки, които съм улавял и към настоящия момент по реката – 42-50 см, като тази бе 45 см.

Откачих тройката с кохера и я подготвих за пускане. Последна снимка преди отплуването и на „добър час“ – до следващия път! 🙂

Продължих да играя със Minnow-а на „всичко коз“ и се оказа, че на това място имало още една щука. За съжаление тя не ми даде много шанс да се сборичкаме и 5 секудни след удара отнесе бияча … оставяйки ме със смесени чувства. 🙂

Превързах нов повод и бръкнах в кутията с малко по-големите лайтови примамки. Реших, че ще ги гония до дупка тези щуки, пък каквото това. 🙂 Сложих Pontoon 21 Cheeky 68F-SR и потърсих пак зъблите, като реших, че поставяйки по-голяма примамка от 50 милиметров воблер, ще имам по-голям шанс, да не се стига до прегризване на FC повода. 🙂 5-6 минутки повъртях Cheeky-то, но нямах удар, а бях сигурен, че там има още щуки! Смених го със Salmo Minnow 6S – HBL. След три проводки ме нацепи друг звяр. 😀 Бях приложил бавен и тромав туич на Minnow-a, като вследствие на това воблера бе нагазил до по-голяма дъблочина спрямо Cheeky-то. Явно щуките бяха полегнали на дъното, макар че подминаваше вече 18 часа. 🙂

Щуката беше по-голяма от предишната и ми даде сериозен отпор. За пореден път сигурно го споменавам, но маришките риби са много по-борбени спрямо рибите с идентични размери от затворените водоеми. Много по-силни и повратливи съперници са. Във всеки един момент могат да те изненадат с някоя маневра или рън! Наложи се бързо да скъся разстояните между мен и збълата. Направих 5-6 бързи крачки по-наляво за да мога да имам по-добър контрол и позиция за вадене. Видях, че воблерът стърчи доста от устата й, а тройката е здраво забита и няма къде да ми избяга. След сериозна борба повдигнах щуката над водораслите и я извалчих, като тя дори и в това си положение направи опит за свещ, опитвайки да се отскубне от тройката на Minnow-a. Все пак финалът на екшъна бе с положителен край и ето я на 50-ката, готова и укротена в ръката ми за снимки:

Огледах я внимателно, дали не е била тя, която преди малко ми отнесе бияча с костуровата разцветка, но се оказа, че тази нямаше следи от убождане или пък воблер в устата. 🙂

Три щуки от едно и също място – дали не ги надушвам, а? 😀 В този момент бях адски доволен от излета и бях готов да си тръгна, но нека направя още няколко „последни замятания“, докато се стъмни – цели 30 минути. 🙂

Последваха два добри костура на Minnow 6-цата, като първия ми се откачи пред водораслите, докато го вадех. Той бе и по-голям от втория.

 Tази НЕмирна риба също си „изпати“ от Salmo Minnow 6S. 😀

Бях начесал „крастата“ отлично, а и почна да се стъмва, та се отправих с ведра крачка към къщи. Риболовният ден бе прекрасен, макар и да започна с много слаба слука, но това е спининговия риболов приятели – търсене и дебнене на хищника, настояване, упорство и смяна на различни тактики и места. Това са правилата на играта. Откажеш ли се рано, то си я изгубил, като част от обаянието й приключва мигом и се връщаш у дома с една-две снимани рибки или в най-лошия случай – без нито една.
Четвъртата седмица на октомври направих последния октомврийски маришки излет, като отново имаше голяма интрига и страхотна слука с лайтови и не толкова лайтови рибки. 🙂 До следващият фото разказ от поредицата и наслука!

 

Марицалайт през октомври 2017 – част 2

Ето я и втората част от серията излети, които направих на Марица с лайтовия спининг. Отново ще ви покажа два излета, както беше в първия ми фото разказ. Събитията са от втората седмица на октомври. Предходният уикенд (07-08.10.2017) през страната бе преминал за кратко студен фронт и си поваля. Така и така бях начесал крастата предната седмица, та реших да пропусна риболова през уикенда. Два дни след споменатите валежи се отправих пак към Марица.

Трети излет

За мое очудване реката бе вдигнала нивото си съвсем леко от дъждовете през уикенда, като не се беше замътила, но беше поизстинала малко. Дневните максимални температури се вдигнаха отново и достигнаха стойности от 23-25 oC. Предпоставките за успешен излет бяха налице. На реката отидох към обяд. За съжаление през първия един час и половина от излета, нямах удар. Къде ли се бяха дянали маришките рибки? По успешните места нямаше и помен от рибка, а за мое нещастие скъсах един Salmo Hornet 4S – HPH. Постепенно, облавяйки с въртяща блесна покрай брега, напипах все пак някакви рибки. 🙂 Въпреки, че тройката на блесната бе голям залък за устата на това расперче, някак си тя успя да се закачи редовно за долната му челюст. Последваха още няколко подгонвания и почуквания на идентични малки хулигани, което ме наведе на мисълта да взема сменя мястото.

Времето течеше бързо в търсене на рибките и оставаха все по-малко часове за риболов, защото слънцето вече се скрива зад хоризонта по-рано. На новото местенце имах няколко удара на малкия уолкър на Storm. Бях напипал отново малки хулигани.

В по-дълбоката част, търсейки кефал с въртящата блесна, пак имах слука на малък распер, но нищо друго не се обади и се наложи да сменя и това място.

Към 16 часа успях да прилъжа няколко бързи кефала, залагайки отново на въртящата блесна на Mepps – Aglia-e първи номер. Рибите удряха в течението на известна дистанция от мен, покрай самия бряг, където имаше и водорасли. Явно се бяха скрили там.

Общо взето каквото имаше там го набодох на блесната и се придвижих към новата локация, а там, отново бях изненадан от малък хулиган. Много яка популация от малък распер се е позавъдила в този участък от реката. Дано след година-две, те да поотраснат и да ни зарадват още повече със стръвния си апетит. Интересното е, че едри распери никъде не се виждаха и никой от колегите не улавяше, само дребосък.

Към 18 часа, стигнах едни разливчета, на които до този момент нямам празно на повърхностни примамки.

Водата по тези разливчета бе малко по-топла и отново заложих на любимите повърхностни примамки. Освен това бе настъпил и златния час – какво по-подходящо от това. 🙂 На линията поставих любимия ми играч и мача започна. След няколко неуспешни атаки при проводките, най-после направих първата заварка на повърхността!

Пуснах рибата и продължих настоятелно да търся кефалите на повърхността!

Да обаче как да се улови кефал, като тези хулигани не оставят на мира малкото уолкърче. 🙂

Така им се услаждаше уолкърчето, че те с агресия го атакуваха и всячески икаха да го налапат. 😀

Смених уолкърчето с мини поперчето на Storm и го помятах известно време. За съжаление нямах слука с него и отново върнах стария играч в играта, като впоследствие смених и цвета. 🙂

Мини распер на мини уолкър – направо да ахнеш и почувстваш, че владееш Силата на много високо ниво! 😀

Значителен брой распер тип зарибител успях да изчопля от повърхността на водата. Надвечер хиперактивността на тези рибки беше умопомрачителна. „Още едно последно замятане“ малко след 19 часа и реших, че е време да си ходя, защото се налових! 🙂

Четвърти излет

Два дни по-късно отново бях на Марица. Реката се бе позамътила малко, вследствие на по-високото й ниво, спрямо предния излет. Може би бяха пуснали язовирите от каскадите. Този път бях отишъл по-рано – към 11 часа.

Врътнах една блесна по течението няколко пъти и при една от проводките, на метър от мен, заковах този костур.

След 10 минути имах много здрав удар от силна риба, отново провеждайки блесната по течението. Започна борбата, но след няма и 10 секунди тя се откачи. Осъзнах, че това със сигурност бе добра щука и смених блесната на Mepps с по-големия номер от серията – трети. Този сценарии вече се бе разиграл предната седмица и знаех, че ако рибата е настървена, както тогава, то няма начин да не ми удари отново. За съжаление след три проводки  зацепих въртящата блесна в някаква драка. Последваха минути на опити от различен ъгъл да я отцепя, но закачката така и не поддаде и скъсах. При опитите ми да отцепя примамката, се бях отдалечил малко от позицията си и на моето място застана друг човек, който до този момент ловеше на 10-тина метра под мен на плувка с директен. Малко нагло и подло от негова страна, при положение, че бях хванал една риба, а друга по-голяма ми се откачи, но така или иначе ми предстояха минути на превързване, го оставих да полови на моето място. Нещо не ми се получаваха възлите и леко се напрегнах от това. По едно време и той скъса и отиде да превързва. Е аз, що да не си отида пак на моето място, имам щука да диря? 😀 Застанах си на позицията и довърших направата на повода. В това време колегата плувкар се върна и застана на метър от мен вляво, защото преди малко бил хванал една риба там (скобар или морунаж). Съвсем толерантно и спокойно му намекнах, че това не е много коректно от негова страна и му споменах, че тук диря една щука, която той няма как да хване, щото е на плувчица и леееко ми пречи да я излъжа. 😉 Сами разбирате, че някак си не е коректно да застанеш на мястото на друг риболовец, който само допреди малко там е ловил риби, а впоследствие леко се е отдалечил, защото е искал си откачи примамката, която се е зацепила и да си се върне обратно на позицията. Както и да е, по-късно колегата разбра за какво му говорех, защото настъпи момента, при който монтажа му за малко да закачи линията ми. Точно тогава съвсем тихичко без повече коментари, се върна на мястото си, на което преди това ловеше. Бях сменил вече три воблера с размери от 6-7 сантиметра, но щуката, която търсех не ги пожела. Отворих друга кутийка с примамки и се зачудих какво друго мога да й предложа, за да я провокирам отново. Очите ми се спряха на DUO Spearhead Ryuki 50S цвят ADA4068 Yamame Red Belly и един мой светъл спомен се прокрадна в мислите ми. Преди вече три години, на лайта улових с него на Марица щука с дължина 70 см и тегло 2,5 кг. Ами, толкова светъл и хубав спомен бе това, че направо превзе избора ми и го поставих. Това бе пълна глупост, която смело направих, вярвайки си, че ще надвия отново „звяра“ с хитрост и умения. 😀 На третата проводка по течението, щуката отговори на повика ми близо до брега, на метър от мен, където ми пречеше колегата да обловя. Тя обаче, не ми даде никакъв шанс за борба, отнасяйки с устата си ценното ми воблерче, оставяйки ме с паднало чене, куп размисли и страсти от сорта „защо така, а не онака“ и „какво не ми се получи този път“! Ето, че ми остана в ума още един светъл спомен за въпросното Spearhead Ryuki и добра щука. 😀 FC на Duel с диаметър 0,235 бе с „ножица отрязан“.

Подходих с насмешка на случката, признавайки си, че бях надигран от рибата. 🙂 Сложих нова карабина с вирбел и отново потърсих щуката по същата траектория с още няколко примамки. Все пак да видя дали няма и трети път да ми удари – поне да ми даде шанс да си взема воблерчето от устата й. 😀 Еееми, много нагъл станах пък аз. Рибата обаче изпляска на няма и 15-тина метра по-нагоре от мен, набивайки в пасаж от малки рибки. Помятах още 40 минутки от различни позиции, като играта бе „на котка и мишка“, но тя така и не се появи повече. Беше си време да сменя мястото и потеглих надолу по течението. 🙂 След доста настояване, всичко на всичко, успях да излъжа цели две рибки – хубав костур и малък распер.

Доста набързо проверих успешните местенца от предните излети, защото се оказа, че нямаше никаква рибка там. Неусетно стигнах плиткажите, на които успешно ловя надвечер с повърхностни примамки. Към момента те бяха с малко по-дълбока и бърза вода.

Нищо, че вече бе следобед, сложих малкия пенсил на Storm и го заиграх на повърхността на водата. Ударите бяха доста редки, като почти нямаше активност отгоре. Въпреки това, направих една успешна заварка на повърхността с хулиган.

Малко по-надолу обърнах на блесна и залових един бандит.

След това отново обърнах на уолкърчето:

Надвечер активността бе много слаба, спрямо предните излети, но въпреки това успях да ковна няколко риби на малкия пенсил.

Обнадежден от тази добра слука, реших и през третата седмица на октромври да потърся маришките рибки, предусещайки, че отново ще има интрига и емоции на лайта. 🙂

 

 

Марицалайт през октомври 2017

Здравейте приятели и колеги по въдица!

Започвам малка поредица от фото разкази за лайт излетите, които направих по река Марица около Пловдив през октомври. Сигурен съм, че ще са ви интересни, тъй като имах много добра и разнообразна слука на различни видове примамки. Реката в този участък е малко по-различна от средното и долното течение. На места тя държи много добра популация от лайтови рибки, което мен лично много ме радва, но преди всичко трябва сам да откриеш къде стоят рибките и да разбереш техните предпочитания към изкуствените примамки, които ще им поднесеш. Итересното при излетите бе, че успях да направя много добър риболов на повърхностни примамки – нещо, което от известно време исках да направя. Примамих с тях за снимки костури, кефали и малки распери. Стартирам поредицата и се надявам материалите ми да ви бъдат интересни и полезни. 😉 

Септември се намръщи в последната си седмица и атмосферните условия се скапаха тотално. Така и не успях в съчетание с това и личните ми ангажименти да направя официално закриване на пъстървовия риболов в последните дни преди забраната. То и никакъв друг риболов не успях да направя. Дневните максимални темепратури бяха паднали с малко повече от 10 градуса и през цялата седмица вилня студен циклон, който се бе разположил над цялата страна. Чак към първия ден на октомрви облачността се поразсея и се показа слънце и „на нашата улица“. Температурите тръгнаха нагоре и синоптиците предвиждаха ясно и стабилно време през първата седмица от новия месец с тенденции за затопляне. Като да не повярва човек, така се и случи. Дневните максимални температури се повишиха отново до 25 градуса и настана циганското лято. 🙂 След седмица и половина риболовна суша, грабнах лайтовия спининг и се запътих към въпросната дестинация, като направих през първата седмица на октомври два излета, които ще ви представя сега в този фото разказ.

Първи излет

По бреговете на Марица си личеше, че нивото й вече се понижаваше от влезлите в коритото й проливни дъждове. В ранния следобед вече ловях по познатите места, като главната цел на излета бяха спортните кефали и проучване на активността им след предишната студена седмица. Първата точка, на която реших да ги търся, бе дебелото течение. Слънцето от няколко часа напичаше здраво и това ме наведе на идеята да ги търся там. Със сигурност ако има риби, които търсят храна, то те ще са там. Няколко подавания с  Pontoon 21 – Mojarrilla 40F-SR, цвят 900 и първия кефал се закова!

Обнадежден от тази риба продължих да настоявам още 10-тина минути с Mojarilla-та, но друга слука нямах.

Смених няколко примамки в следващите 20 минути и резултат се появи само на  Mepps Aglia-e AG, Chart Bright №2 – две почуквания, като единия успях да го отразя и кефала подскочи като пъсътрва над водата, убоден от едното жило на блесната.

В следващите 2 часа претърсих брегова ивица от около 400 метра. Имах едно-две плахи почуквания на горната въртяща блесна и един откачен кефал около 18 см. Общо взето активността беше много слаба, а усещах, че рибите са там. Просто не искаха да се хранят. Направи ми впечатление, че стискайки блесната в дланта си, усещах студ от нея. Явно водата бе изстинала от дъждовете и пасивността на рибите бе породена от това. Надвечер към 18 часа се появиха активни рибки на хоризонта и настъпи „златния час“. Забелязаха се и първите приплясквания и кръгове на повърхността на водата. Така и така бях намерил активни рибки, реших да пусна котва на това място и да ги пробвам. След няколко минутки слуката дойде на Salmo Minnow 5S в цвят HPH:

Последва още едно почукване, но нищо повече. Да обаче, срещу мен в тихото, покрай отсрещния бряг рибите продължаваха да играят на повърхността. Смених воблерът с малкия пенсил на Сторм и направих от любопитство една проводка с него, да видя дали ще има ефект. Надявах се, че ако са настроени хищно, то поне ще започнат да го преследват, а след това и евентуално ще му се нахвърлят, атакувайки го. При първата проводка последва проследяване от спокойната вода. Минавайки напречно на течението рибката изгуби интерес и се върна обратно в тихото. Е, значи има интерес към супер готиния малък уолкър?! При втората проводка от тихото изскочиха две рибки, които се сборичкаха за уолкърчето. Само едната продължи да го следва и в течението, след което се изгуби. Явно е, че това щеше да бъде игра на нерви и упорито настояване. Всячески исках да излъжа някоя от рибките и продължих с проводките. На всяко провеждане имах подгонване или удари, но така и не се зашиваха рибките. Имах избухване и от по-едра риба, навярно добър кефал, но отново достигайки струята рибата се отказа. Много се чудех какво ми преследва уолкъра. Дали малките рибки са кефали или пък едри уклеи? Охлабих още малко аванса и този път дадох от себе си цялото търпение, упоритост и техника, които имам. Казвам и техника, защото се оказа, че не е лесно да се води и контролира този малък сладурски бонбон в течаща вода. Този път всичко бе на 101% и успехът дойде на куката! Заварката на повърхността бе с много лека засечка и ето, че в ръцете си държах първата излъгана маришка рибка на пенсилчето. Удовлетворението от стореното бе голямо, а кефа – на макс. 🙂

Оказа се, че отсреща наред с кефалите, са се въртели и малки распери, а не големи уклеи. Опааа … свееетна ми крушката и изобщо зарязах другите примамки от кутията ми. Реших, че ще ловя само отгоре! Много обичам този начин на риболов и напипам ли рибките, то зарязвам всякакви други видове примамки и карам само с тях.

Пуснах малкия хулиган и отново се наточих за повърхностен риболов!

Ударите на малкия пенсил продължиха и в следващите проводки. За съжаление, времето вече беше доста напреднало и слънцето започна да се скрива над западния хоризонт. Знаех, че не ми остава много време за риболов, но въпреки това си цъках отгоре. Успях да заваря още един малък хулиган, който след повеждането се откачи в течението. Тъй като ми стана ясно, че от тия дребосъци няма да успее да се вреди кефала, сложих мини попера на Сторм и промених правилата на играта в самия край на мача. 😀 Да, така спряха ударите отгоре, но поне знаех, че ако нещо ме тресне, то е ясно какво ще бъде! 🙂 Размърдах се и отидох на по-горното течение, на 20 метра от мен, да си попопвам лекичко, защото на това местенце, никоя рибка не прояви интерес. На третата проводка имах удар, водейки мини попера по течението, но рибата не се закачи. Ахааа значи можело?! 🙂 Оп, на четвъртата проводка стана заваркатааа:

Ето го и щастливецът, който се опита да ми грабне под водата мини бонбончето!

Е, точно в този момент ми влезна в главата аааадската муха и си казах, че при следващите ми излети на Марица с лайта, няма да пренебрегвам така с лекота любимите ми повърхностни примамки, които използвам по принцип само в затоврени водоеми и ще им дам още по-голям шанс отвсякога! Тръгнах си от реката удовлетворен и пълен с пъклени планове за следващия риболов. 🙂

Втори излет

Времето, през първата седмица на октомври, се задържа стабилно и предпоставките за следващия успешен риболов на Марица бяха повече от примамливи за мен. 🙂 Два дни след първия излет бях отново на реката. Този път реших да насоча усилията си към друг подучастък от нея. Около 12:20 часа на обяд вече замятах безгрижно в теченията на реката, огрян от прекрасните топли лъчи на октморвийското слънце. Бях се разположил на един от разливите, образувани след прага, като бързото течение вървеше до отсрещния бряг. Пред мен водата бе по-спокойна, а дълбочината варираща – от 40 см до около 1,5 метра в ямите. Имаше и разположени туфи с водорасли. Нивото беше леко поспаднало, а цвета на водата бе същия, както преди два дни. По едно време през течението мина някаква помия, която набързо го оцвети в тъмно кафяво, но за около 5 минути тая гняс се отми и изтече надолу по течението.

Първата примамка, към която посегнах от кутията бе Mepps Aglia-e AG, Chart Bright №2. След няколко проводки, приближавайки я до брега, получих много тъп удар – все едно закачих в драка. Засякох и след секунда-две се оказа, че имах добра риба, защото от другия край „нещото“ потегли, натискайки към дъното. Започна борбата и лайт пръчката се сгъна по онази хубавата полупарабола, която всички искаме. 🙂 Рибата продължи да натиска надолу, но аз пък я придърпвах нагоре. По едно време успях да забележа една леко червеникава опашка, но до там. Рибата се откачи и замина преди да видя каква беше. Много мразя в първите минути на играта да имам удар на хубава риба и тя да се откачи при борбата … Във водата забелязах мъртва каракудка, което ме наведе на мисълта, че явно на това място се търси щука и вероятно рибата, която ми се откачи е била такава.

Реших да се заиграя с евентуалната щука и да пробвам дали тя ще удари втори път. Избрах Salmo Minnow 5S в цвят HPH и направих няколко проводки по същата траектория.  При първите две равномерни проводки нямаше удар. Така и така съм се заиграл да я диря тая „щука“, да взема да подходя по щукарски? При третата проводка приложих туич, но с малко по-бързо водене – отново нищо. На четвъртото провеждане съвсем забавих скороста и съвсем лекичко туичвах Minnow-а на Salmo. Воблерчето мина през едно обратно течение и го насочих към мен, към по-спокойната вода. На три метра от мен … БАААМ – удар! Някаква риба го грабна и сви спининга. Разбрах, че тя отново не е баш лайтова рибка и почнах да я напъвам, придърпвайки я до мен. От водата се показа много борбена маришка щука, която като нищо можеше да ми отнесе малкия воблер. 😀 Много сериозно засмукване е било …

След няколко ръна и свещи, маришката зъбла се успокои и я подготвих за снимки, като си взех и безплатно душче от пръските, създадени от плясъците на опашката й. 🙂

Видях, че тройките на воблера не представляват опасност за рибата и я пощраках още малко.

Премерих я с метърчето и на дължина се оказа 47 сантиметра.

Хубава и борбена риба! Бях забравил какво е да уловиш маришка щука на лайт спининг. Много се зарадвах, че успях да я провокирам за втора атака, въпреки че при първата я бях набол сериозно с блесната. Повечето щуки при тази ситуация не ти дават втори шанс. 🙂 Пуснах я и реших да сменя позицията, защото доста шум вдигнахаме с нея. Нямаше смисъл да мятам повече там.

На новата точка боднах ей този хулиган, който успя да налапа и трите жила на Mepps Aglia-e AG, Chart Bright №1.

Малкия распер замина да трупа килограми и дължина, а аз продължих да си замятам безгрижно, търсейки маришките хищници с лайта.

Ето, че и още един бандюга се излъга на въртящата блесна.

Повече ударчета нямах и реших да се отправя надолу по течението. Там имах слука с Minnow 5S в цвят WOD. Кефалчето удари в една яма на няколко метра пред мен и се показа набързо пред обектива ми.

После пък се излъга този бодливец, при провеждането на блесната по течението:

Малко по-надолу достигнах едно много перспективно расперско място и сложих Thrill-a на Salmo – 7 см и цвят HBL. Примамката бе в горната граница на теста на спининга ми и го замятах почти плавно, за да не стане някой сакатлък. 🙂 Как успя да се зацепи в дъното след няколко проводки така и не разбрах. Явно съм минал покрай някакъв камък или по-плитко място. Работата отиваше на късане на брейда с размер №1, но по едно време закачката поддаде, напъвайки я отстрани и извадих тая грозотия, на която имаше и скъсан монофил 0,35 мм или 0,40 мм с ръждясала голяма тройка.

Все едно тая гад е стояла там и мен ме е чакала … Откачих Трил-ът и заметнах парцала надалеч от водата.

Както и да е … риболова на местенцето се прецака и се преместих малко по-надолу, където залових този бандит на любимата ми въртяща блесна! Всичко на всичко, се излъга само този костур. Отново беше време да се преместя.

Стигнах до едни плитки местенца, на които имаше разпръснати камъни, а основното течение вървеше по отсрещния бряг. Общо взето пред мен бе дълбоко има-няма две педи вода. Времето беше напреднало и бе подминало 17 часа. Реших да не пренебрегвам тези разливчета и да заложа на повърхностните примамки. 🙂 Първият ми избор бе малкия пенсил на Сторм. Охлабих аванса и заметнах. Казвам ви, такова шоу на повърхността си спретнах, че дълго ще го помня!

Този много бясно грабна под водата малкото уолкърче, след две последователни атаки на ръба между течението и спокойната вода и направи яката заварка.

Заслужи си фото сесията! 😀

Пуснах го и продължих да търся следващите жертви на малкия сладур!

Оп, ето един по-дребен!

Оп, ето един малко по-едър от предишния, който много здраво и ярсотно налетя на пенсила! Беше настъпил „златния час“ на Марица и рибките се разтанцуваха още по-лудо отгоре. Имах много атаки от всякакъв калибър кефали, а също и от малки распери, но от тях за сега така и не успявах да уловя.

Последва кратко затишие на пенсилчето и реших да внеса шум в системата, както обикновено правя в такива случаи – мини попера на Сторм в любимата ми разцветка! В рамките на 10 минути с него провокирах трима раирани бандита, като единия от тях бе с добри размери. За миг ме накараха да се замисля – абе аз на язовир ли съм или на река?! 😀 Шоуто на повърхността на реката бе изключително! Такъв риболов на Марица до този момент не бях правил!!

Естествено, всички разбойници се върнаха обратно в реката!

И така след тази серия костури реших, че каквото имаше за мини попера, то го изпонабодох и внесох пак тишина в ситемата, поставяйки мини уолкъра на Сторм! Малките распери обаче станаха хиперактивни и до края на излета друга риба, освен тях, не се вреди на мини уолкърчето! 🙂

Удоволствието от повърхностния риболов на тези малки хищници бе огромно. Обобщено, при всяка проводка имах по няколко удара. Някои от тях успяваха да направят заварка и стигнахме до снимки, други ми се откачаха преди снимките, а трети просто налитаха като озверели, блъскайки и подхвърляйки мини уолкъра над водата. Това за мен бе един отличен завършек на втория излет по Марица. Запален фен съм на повърхностните примамки и бях „зажаднял“ много за такъв динамичен риболов с много слука и удари. Твърдо реших, че и на следващите излети на Марица ще залагам безкомпромисно на повърхността и ще разширя в кутийката си цветовата гама от Storm Gomoku Pencil.

До следващата част! 🙂