Архив за етикет: кефал

Марица джигинг – февруари 2021

Февруари – вече не е онзи студен и мразовит месец, който беше преди години. Водоемите в България все по-трудно хващат лед през зимата, което от гледна точка на нашето хоби е екстра, защото риболова не спира заради студа, но от гледна точка на рибите – ами не ги оставаяме изобщо на спокойствие.
Още първата седмица на февруари живака заковаваше дневни температури от 8 до цели 20 градуса по целзий. Прекрасно и слънчево време за риболов през делника, стига да не си на работа, обаче. 🙂
Още пъврия уикенд се пуснах по Марица. Съботата – на 06.02.2021, се наспах без да бързам за никъде и бях на реката към 9-10 часа. Нивото на реката – спаднало, времето отлично за риболов, но активността на рибите супер кратка само за 30 минути и то само на един вир. В този половин час имах два удара, като единия го заковах, а другия беше по-скоро пощипване на дупето на Larva-та. 

Вторият уикенд на февруари чувствително захладня! През делника температурите си бяха положителни, а времето слънчево и топло. Обаче, изневиделица в петък на 12-ти студен фронт донесе за кратко снеговалежи и дори дневните температури почнаха да се движат от -6 до 1 градус. Това прецака плановете ми за риболов през уикенда на 13-14 февруари, щото не ми се щеше да хвана някоя пневмония и после да ме пишат COVID. 🙂 Следващия ми прозорец за риболов се очертаваше да е 20-21 февруари. Имаше известно затопляне през делника, което не позволи да падне сняг, но пък щом не е сняг значи ще обичайната му форма – дъжд. 🙂
Събота сутринта на 20-ти дилемата беше: „Днеска – да ходя ли? Да не ходя ли? Абе отивам!!“. Времето хипер нестабилно и всеки момент щеше да запука яко дъжд. И така, докато се чудех, към 12 часа по обед дъжда не спираше, обаче тръпката за риболов беше по-голяма, от всичко -няма как втори уикенд да пропусна за риболов, абсурд! Облякох се добре, че беше и около 4-5 градуса, и запалих към Марицата. Реката беше вдигнала ниво и не изглеждаше никак приветлива за риболов. Бях взел с мен един от най-новите модели силикони на Bait Breath – Getter Bug, прясно внесен в България. Интересна, обемиста и трътлеста буболечка, която ми предстоеше да пробвам. Допълнително взех куки, чебурашки и карабинки, че оредяха редиците от късане по дъното на реката. 🙂 

Започнах с Getter Bug-a, после минах на шадове 7-10 см, след това на Larva – малък, среден и голям размер. Рибата обаче не ще и не ще. След цял час упорство в дъжда, усилията ми показаха резултат и бяха наградени с първия сомак за годината. Ей така – от нищото, докато си мятам поредната примамка, последва мощен удар, усетен моментално на чувствителната бланка на Venom-а:

Удоволествието ми, от положените усилия до крайния успех, бе голямо! От всичките ми изредени силикони късмет имах на 3 инчовата Larva в един от любимите ми цветове и с 8 грама чебурашка. Успях да кепна мустачкото и ето го пред обектива ми, уловен като по учебник на FilStar-ската кука: 

Последва видео с пускане на рибата и риболов още един час, като дъжда се усили още повече, което ми накара да се изнеса от реката, че вече си търсех белята, колкото и добре да бях облечен. 

На следващия ден – неделя 21.02, циклона се поуспокои и запалих следобеда пак към Марица, взимайки със себе си един приятел, който тепърва правеше „първи стъпки“ по реката и беше супер нахъсан да ги ловим. Час и половина нямахме пипане и се наслаждавахме на спокойствието на реката. След малко рибарски размишления паднах в размера чебурашката и на силикона – Larva 2,5 инча.

С първото замятане имах пощипване, което бе ясен сигнал, че рибата или рибите пред мен искат нещо по-малко като размер. На второто замятане вече държах за снимка в ръцете си добър кефал с габарити от 43 сантиметра! 

В следващия час Марица вдигна рязко ниво и там където бяхаме стъпили на суша сега вече беше малко над глезена. Моят приятел, беше изгубил кураж, че няма да хване риба, но изневиделица успя да ковне кефал към 48 санта. Досега не беше улавял толкова голям и радостта от улова му беше изписана не лицето – все пак направи личен рекод! Успешния силикон и при него бе Larva, но в 2 инча и същия цвят. Разбира се и двата кефала се върнаха във вира. Докрая на излета моя приятел закова с малкия силикон шаран над 5-6 килограма, но странично. В крайна сметка рибата се откачи от куката преди да успеем да я кепнем, но поне видяхме с що за животно се бореше моя приятел.

През делника на последната февруарска седмица се бе поразчуло, че еди къде си ловяли много и едри кефали и прочие, та навалицата по реката беше адската…, както никога досега. Изобщо не можех да повярвам колко народ се изсипа, че дори чак риболовци от София и Стара Загора – спинингисти, фидеристи, плувкари…. Все едно всеки, който ще отиде там и ще лови риби в несвяст. Прекрасно знаех, че при такава преса рибите ще се скрият и риболов няма и да има. Ето защо, поизчаках ентусиастите да набият едно-две валатчета, вследствие на което да се разотидат и чак след това се пуснах пак по Марица. Така и стана – за валатите имам предвид. 🙂 Та, следващия февруарски излет по Марица го направих в последния ден на месеца – 28.02.2021. Взех с мен и моя приятел от предния излет, за да му показвам пак това-онова, като той се оказа отличен ученик и почна бързо да ги сХваща нещата. 🙂 
За първи път ми предстоеше да пробвам един модел от новия внос на Bait Breath – U30 RUI в размер от 2,5 инча. Ето я и новата „гад“ какво представлява:

Почнах да сондирам тук-там, за да видя къде са рибите и при една от дългите ми обичайни проводки – бАААм, ме закова хубав кефал. 

В следващия час имах още два удара, обаче явно бях поизбързал със засечката – силикона беше полуизхлузен от куката, което значи точно това. 

После два часа и половина обаче риби и удари нямахме, докато в един момент не настана адското шоу. С моя приятел почнахме да имаме ударчета, като някои от тях реализирахме, но други не успяхме. Кефалите се бяха поразмърдали и огладняли. Отново хванах риби на RUI:

По едно време, с моя приятел бяхме застанали рамо до рамо и той хвана добър кефал. Поведе го и почнаха да се борят. Докато си провеждах и на мен ми удари – ама много по-злобно. Моментална засечка и се оказа, че и двамата имахме риби, с които се борехме да стигнем докрай – за снимки. Докарвайки моята онемях – бях излъгъл с RUI страхотна маришка бяла риба, която на окомера ми изглеждаше мерна и беше погълнала изцяло силикона. В крайна сметка и двамата успяхме – кепнахме рибите в моя кеп и супер яко се изкефихме на двойната слука!!! 🙂 

Ето го и „Double strike“ момента, увековечен на снимки – кефала колкото бялата риба 😀 : 

Това беше уникален момент в риболов, който ще остане за хубав спомен и на двама ни в този последен ден на февруари месец. Две страхотни риби отново отплуваха към маришките течения. Е, кефала малко не беше толкова бърз в отплуването, но пак е там и се надяваме в бъдеще отново да направим подобен излет през февруари: 

Марица джигинг – януари 2021

През първия месец от новата година успях да направя едва три риболовни излета, като един от тях беше с леко изместен фокус – река Марица и нейн приток. Реално погледнато през януари направих две разходки по Марица. Първата беше на 02.01.2021 – рано сутринта и привечер.
Преди да пристигна на „костурската“ река, минах през Марица и помятах за около час. Още по изгрев слънце бях там и заварих по бреговете риболовци, които бяха заели стартови позиции и вече замятаха за мирни риби. Хищническата активност обаче се оказа, че е равна на абсолютна нула, за сметка на мирните риби и трябваше да продължа към основната дестинация. 

След готиното откриване на годината, на костурската река: Първи излети – за костури през януари 2021″, навръщане отново проверих река Марица. Финиширах с един едър морунаж, но закачен странично с единичната кука на силикона. Хищниците отново бяха пас. Силно се надявах да уловя някоя щука или кефал, но уви. 

 

Следващият излет, на река Марица и последен за месец януари, бе на 24.01.2021. Времето бе слънчево, без вятър и с дневни температури, достигащи до 15 градуса по целзий – все едно е първа пролет. Наред с това Марица вече си беше влезнала в коритото от пълноводието. Отчитайки всички тези предпоставки имах усещането в мен за един успешен излет по моите си вирчета. Още в 9 часа сутринта бях на първата спирка, но 30 минути нямах успех. На втората спирка нещата се промениха в моя полза. Бях направил 4-5 замятания, когато изведнъж усетих заветното „туп“, което от моя страна бе акуратно отразено, а Venom-a доби следната форма: 

Радост за окото и душата е да види човек така сгънат спининга си. По борбата на рибата, разпознах ясно, че съм уловил добър кефал, но далеч от трофейните размери около и над 50-те сантиметра. Предполагам, за никой от вас не е изненада успешната ми примамка – Fanatik Larva в размер от 3 инча с 6 грамова чебурашка.

Малко по-късно спинингът ми се огъна зловещо и улових…. сом, отново на същия силикон, но ми се откачи след минута-две борба! За съжаление така е в риболова, понякога. 🙂 

Само след още 20 минути имах трета риба, която обаче успешно кепнах! Кефал, малко по-голям от първия – 45 сантиметра. 

След тази лека фиеста в рамките на един час, последва пълно затишие. Все едно в Марица нямаше нито една риба. Отново се доказа обстоятелството, че е много важно в „студените“ месеци да уцелиш правилното място, примамка и точното време, когато маришките хищници се хранят. Бях напълно доволен от излета, въпреки, че след тези три риби последва четири часово нищо. 🙂 

Седмицата преди Нова Година 2021

Привет на всички спинингисти!
Риболовните ми излети през декември продължиха. (Марица джигинг – декември 2020). Бях планувал седмицата преди Нова Година 2021 да си взема отпуска и да си почина малко от работните ангажименти, като се отдам на семейни гостувания и риболовни разходки. Разбира се, пъкления план се осъществи, като допълнително го гарнирах с няколко нови силиконови изкушения, които ми привлякоха вниманието и ги нямах в арсенала:

Силиконите, на които досега не бях мятал, бяха червейчета на Westin – Bloodteez и един модел на Bait Breath – Bugsy, който се продава у нас от 2016-та година насам. Взех също чебурашки в различни грамажи и подходящи куки на FilStar – Sensei, модел F1411BN – куки, които са изключително остри и с голямо ухо! 

Първото излетче от риболовната отпуска го направих на река Марица. През деня на 24.12 бях около обяд на реката. Времето изобщо не беше зимно, а направо пролетно! 

Излетът тръгна много тегаво, като два часа нямах пипане. 🙂 След доста усилия и упорство успях да реализирам първите риби, които се оказа, че бяха доста настървени на Bugsy-то в размер от 2,5 инча. Някакви по-големи риби така и не се показаха, а наистина странното за мен беше, че все едно кефалите се бяха „изпарили“! Разбира се всички бели рибки бяха върнати обратно в Марица. Ето малко представителна извадка от слуката в снимки и кратки видеа от пускането им: 

Коледните празници преминаха в тиха и спокойна семейна обстановка. Разбира се, трябваше и разтъпчване, че само на маса не е хубаво да се седи, да се плюска и пие. Хубаво е човек да отиде и да помята от брега със спининг в ръка. И така, съгласно това правило, на 25-ти декември се отправих към един нов за мен водоем. Без информация какви хищници има и на какво кълве – така най-обичам. 
След обилния коледен обяд дойде ред на „гимнастиката“ със спининга в ръка. Водоемчето беше интересно, като почти навсякъде дълбочината бе еднаква. Цялото беше обвито в лека мъгла, като след 15 часа се настани ааадската мъгла, която направо го забулу напълно.
Първите риби, които улових, бяха костури и кефал – каква приятна изненада! Чебурашка с тегло от 4 грама и Bait Breath Bugsy в размер от 2,5 инча бяха смъртоносното оръжие! По-голям кефал не успях да уловя, но пък каква риба ме тресна… Venom-а индикира доста силен противник, но след кратка борба ми се откачи. Бях удовлетворен от посещаването на новото водоемче и това, че държи подобни риби, предвид масовото обезрибяване на водоемите ни и прибиране в торбата на всичко де що плува.

28.12.2020 – време е за нов излет. Около обед бях на река Марица, която ме посрещна така – спокойна: 

За целия излет имах точно две кълванета, като само едното реализирах на 3 инчова Larva с 3 грамова чебурашка! Преди това на същото място бях мятал с 6 грамова чебурашка, но успех нямах. Определено в този случай по-леката глава бе ключа към успеха ми да излъжа заветната риба! 

От плиткото течение се показа един борбен кефал, който се бе полакомил за моя силикон. 🙂 

Е, има и такива излети понякога – с по една добра риба, но по-добре с една, отколкото с нула. 🙂 
Последният излет за 2020-та година отново бе на Марица. Този път имах на разположение да ловя цял ден! Още от сутринта бях по реката, а на вира пасажи от морунаж и скобар направо бяха откачили – имаше стотици риби, които се скъсаха да припляскват над водата. Цялата тази игра траеше около един час, след което рибите все едно се пръснаха и нямаше помен от тях. Лека-полека започнаха да идват и други рибари на вира, но всички бяхме с пръст в устата – никаква слука… Реших да се пусна надолу по течението, където пък заварих стадо нутрии, които си седяха и дремеха спокойно над канарата от боклуци и клони. Риби обаче нямаше.

Три часа без риба – време е да сменям мястото! Няма какво повече да правя в този подучастък на Марица. Насочих се към следващата набелязана точка, но и там греда – никакви риби. Ами отново смяна на мястото и там…. намерих това, което търсех – мощен удар с последващ рън по течението надолу!! 

Ето едно кратко видео от епичната борба: 

Успешната примамка бе силикона на Fanatik – Larva в размер от 3 инча, а самата слука – разбира се мерен сом (най-черния, който съм хващал досега), който след снимките бе върнат обратно в реката. След тази надъхваща риба и над пет минутна борба последва отново удар на…. чорап – явно се е влачел по течението. 🙂 

Така закрих риболовната 2020-та година. На 31-ви реших да си почина малко и да се подготвя за новата 2021-ва година!
В допълнение бих искал да ви похваля флуорокарбона на Sufix – Super 21 FC в размер от 0,28 mm. От март месец 2020-та ловя приоритетно с него и впечатленията ми са само положителни. Ако си търсите флуоро за повод – пробвайте го, защото си заслужава за цената, метража, реалната дебелина и качеството му! 

Марица джигинг – ноември 2020

Първи ноември – Ден на народните будители. Един светъл празник и страхотен ден… за риболов. Е, нямах възможност да ловя цял ден, но пък бях благодарен, че намерих време следобеда да отида до Марица и да половя.
Малко след 16:30 часа бях на реката. По пътя не се чудех много, много на кой вир да отида. Целта беше мястото, на което може всеки маришки хищник да ми удари на примамките – от костур до сом. Интересно, но на първите 10 замятания с 3 инчова Larva имах две леки побутвания и нищо повече. Очакванията ми за настървени риби и „голяма кошница“ нещо се изпариха доста бързо. 🙂 Явно просто едрите риби ги нямаше още там. 
Реших да сменя 3 инчовата Larva с по-малкия й размер от 2,5 инча и с 4 грама чебурашка, за да видя да не би костурчета или бели рибки да има пред мен. 
Още с първото подаване имах сигурно кълване и ето я рибата – уловена, снимана и върната веднага обратно.

В следващите проводки се почна голямо шоу! Оказа се, че пред мен има групиран не малък пасаж от домашните ми любимци, които още преди година и половина бях почнал да ловя с лайт спининга. Бяла рибка, след бяла…. просто нямаше мира…

Реших да върна отново на 3 инчовата Larva обаче нямах никакво пипане. Посмилих си, че каквото е имало вече съм го изпонабол. Да обаче, отново поставих по-малкия размер Larva и вижте…. почти всички риби бяха калибър: 

Докъм 17:40 полових на вирчето, като след 30-тата риба просто изгубих интерес и реших, че няма какво повече да очаквам и ще ида на съседния вир да пробвам за нещо по-различно. Как така поне един кефал или костур не ми клъвна, а все тия малки досадници – не знам. Разбира се не всички бели рибки снимах, че просто е безпредметно. Направих и 1-2 кратки клипчета с пускания – ей така да има. 🙂 

На съседния вир лових до „последните секунди на мача“, надявайки се късмета да ми се усмихне, но уви – нямах дори пипане. 
Две седмици по-късно – на 15-ти ноември отново посетих същия вир с малките досадници. Нивото на Марица се беше покачило с около 15-20 сантиметра и реката изглеждаше по-друг начин. Започнах да ловя към 15 часа като избрах първоначално да се позиционирам в началото на вира където е бързея – евентурално някой распер, кефал или гладен сом да забия. Отново големите очаквания не бяха оправдани и трябваше да се местя. След час и половина намерих някаква вяла активност. Успешната тактика бе смяна на чебурашка от 6, през 4 и накрая 2 грама. Та с тия 2 грама и 3 инчовата Larva нещата се получиха като имах първоначален зверски удар с моментален аванс, но рибата не се закачи добре. Оказа се, че куката се беше затъпила. Все пак ловя основно на силикони и не малко пъти зацепвам по дъното. 🙂 Имах подръка един чисто нов пакет куки на FilStar – модел Sensei F1411BN в размер №2, който наскоро бе пуснат на пазара у нас и бях взел пакет за тестове ден преди излета. Много остри куки от жилава тел с две контри на стеблото – против бързо изхлузване на силикона.
Последва смяна на кука с новия модел и подаване по същата траектория – максимална дистанция в диагонал и водене по течението. По средата на третата проводка Black Shadow Jig-а индикира кълване и моментално последва засечка. Този път рибата не оказа същия напън като предната, явно онази е била доста по-едра. Все пак от хладните води на Марица се показа един кефал с размери 40+, който се оказа първата и последната ми слука при надвечерната ми проверка!!  

28.11.2020 – събота, време е за нов следобеден излет на старото място. Поводът беше специален – първи риболов с най-новия модел спининг на FilStar – Venom във варианта 78М с тест 5-28 грама. За първи път ми предстоеше да ловя със спининг от толкова висок клас в този диапазон на мощност. 

Като цяло риболовът беше труден – нивото на реката вдигнато, а за 3 часа трамбоване по брега имах едва два удара само на силикон. 

Единствената риба за пред обектива бе кефал с дължина от 40 санта. Отчетлив удар, засечка, кратка борба и от маришкото течение се появи така чаканата слука:

Нов ден (неделя 29-ти) – нов късмет. Този път смяна на речния участък и ранно ставане. Малко преди 8 часа бях на Марица. Слънцето вече се бе вдигнало над хоризонта, но тепърва се показваше над гъстите далечни облаци.

Есенната мъгла лека-полека се вдигаше, разкривайки обаянието на Марица.

Нивото на реката спадаше, а слуката… нещо ми изневеряваше. Над два часа и половина упорито мятане, но без удар. Щом ятото лебеди си тръгна от дългия вир – си тръгнах и аз… Нямаше смисъл да вися повече.

Реших да се пусна надолу по течението, посещавайки един друг вир на Марица, с надеждата, че там може да открия някаква скатана риба. Часът вече подминаваше 12 на обяд, а аз бях без риба – нещо нетипично, но не и невъзможно.

През първия половин час не се случваше нищо интересно, е освен две-три зацепвания в дъното, но имах късмет и не скъсах силикона. Смених тактиката с малко по-лека глава – 4 грама и по-малък силикон – Larva в размер от 2 инча, като преди това бях замятал на 3 и 2,5 инча. Разликата почти веднага се усети. На първите 10 проводки имах пощипвания, които обаче не се реализираха в нещо повече. Може би скобари или морунажи си играеха със силикона и просто го побутваха.

След като с този размер Larva успях да провокирам интереса на рибите, то реших, че трябва да продължа да настоявам с него. При една от проводките дойде и заветния удар!!

Venom-ът индикира супер отчетливо момента на поглъщането на силикона, а резултата от настояването ми бе впечатляващ – борба с трофеен кефал от 50 сантиметра!!! Удоволствието от борбата беше страхотно и този момент показа, че бланката на спининга е не само бърза и чувствителна, но и гъвкава. Успешното кепване на трофея доведе след себе си до серия от няколко снимки:

Благодарение на един колега успях да запечатам този красив момент и така да се появя и аз на една от снимките 🙂 :

До около 14 часа нямах обаче друго кълване в речния участък и реших, че какъвто ми бил късмета, такъв да си остане – една риба, но трофейна! 🙂

Три излетчета по Марица през август-септември 2020

През август и септември излетите ми бяха фокусирани основно на реките. Между другото успявах да направя и някой набег и за пъстърви, спасявайки се от жегата. Няколкото пъстървови излета са публикувани тук в този репортаж. Отделно от това се поразходих два-три пъти целенасочено и за щуки, но за тях ще репортна в друга публикация.
По Марица излетите ми бяха основно рано сутрин и надвечер. 

Общо взето слука на прилични и едри риби така и нямах, но имаше тук там по някоя заигравка, като основно се хващаха малки бели риби и по някой кефал – ами такъв ми бил късмета. 🙂 За съжаление много от хубавите места по реката бяха окупирани от биваци, като риболова беше невъзможен заради намятаните в повече дънарки на други риболовци, разпънати чак пред мен от отсрещния бряг.

При втория излет – надвечер на 28.08.2020, напипах в един вир единствените активни риби в района. Интересното е, че всички взимаха само на силикон – Fanatik Larva.

Отначало рибите се бяха пласирали на дъното и на максимална дистанция.

Определено имаше някаква интересна активност, която бавно се пренесе пред мен, като имах множество удари на малки бели риби, които разпердушинваха силикона. Допълнително и една щука над кило вдигна градуса на жегата, но се откачи по време на борбата. Общо взето за два часа успях да излъжа кефал, малки бели риби, един заблуден костур и една щука – всичко на силикон, като нито една риба не успях да излъжа на воблер… А за комарите – през 15-20 минути се пръскам с репелент и така ме оставяха на мира. 🙂 

Следващият ми излет по Марица бе чак един месец по-късно на 27.09.2020. Тогава напипах яка активност надвечер на малки кефали с малкия уолкър на Сторм и си направих гаргара с педарките, като за финал на излета без да искам боднах за дупето една бяла риба. 🙂 Кефът при риболова на повърхността – цена няма дори и с такива малки стръвници.