Архив за етикет: кефал

Един августовски уикенд из средното течение на Марица 2019

Време е да „сготвя“ един малко по-дълъг фото разказ за летните сладководни риболови от тази година, които не бяха много. Това лято бях зает с други ангажименти и поради това излетите се разредиха значително.
По големите язовири не се случваше нищо интересно. Пробвах два-три пъти да потърся големите костури, които предната година бях напипал, но освен дребосъци – тип детската градина, друго не се показа от водата. Риболов на повърхността нямаше никакъв. Успешните примамки бяха воблерчетата тип миноу и пасивните силикони.

Вниманието ми се насочи към любимата река – Марица. Август месец тъкмо бе настъпил и лятото беше в разгара си. При първото ми излизане по Марица, около Пловдив, риболовът се оказа доста слаб. Реката бе студена за сезона и отражението на това се видя в примамките, с които залових няколко риби – въртяща блесна и пасивен силикон. Общо взето отново дребосъци – онсовно кефал, малки костури и щуки.

Нещото „по-така“ бе един дебел кефал.

Предпоследния уикенд на август се разходих до средното течение на Марица. Новините, преди уикенда, за уловени риби по реката в участъка бяха неочаквано добри. Обект на посещението ми беше един от най-големите и мои любими вирове в района. Обикновено всяко лято към края на август и началото на септември там се правят добри излети, стига да няма много биваци. Цел на излетът ми беше основно риболова на маришкия кефал. По подразбиране ако нещо по-различно се вреди от него, то щеше да бъде зачислено към бонус точките. Поради това подходих с малко по-мощен спининг от обичайната лайтовка, с която ловя (ZODIAS264L2). Този път заложих на спининг с мощност мидиъм в следния модел на FilStar – Jig Master с дължина 2,24 и тест по примамки 5-21 гр.
Направих два излета – един надвечер и един веднага на следващата сутрин (поправителен). Марица беше в обичайното си лятно маловодие, а местата, по които ходя, не се бяха променили много, спрямо миналата година и малко по-назад във времето. Оставаше само рибите да бъдат озверели, каквото беше и инфото, за да бъде излета на ниво. Компания при първия излет ми правеше и моя спининг другар – Мишо, с който обикновено ходим да тормозим реката в този й участък. Трябва да кажа, че той се справя много добре с тормоза над рибите, защото само до преди два дни, преди излета ни, бе заковал трофеен распер от 75 см на Salmo Thril 7, както и няколко добри кефала отново на същия модел!
Целта на първият излет, в събота, бе да посетим Марица надвечер, за да хванем на „златния час“ – тогава, когато всички маришки хищници полудяват и фиестата от риболова им е във апогея си. С пристигането ни към 17 и 30 часа, обаче установихме, че хищническата активност се беше понижила значително, спрямо предходните дни, когато е било „партито“. Нищо, ние сме на Марица да помятаме примамките и какво по-хубаво от това? Поогледохме „работното място“ и се заловихме за „работа“.
Доста трудно реализирах първата си риба, като преди нея за 30 минути имах две подръпвания на максимална дистанция на воблер и един удар на силикон. В един момент заложих на Storm Gomoku Dense и провеждах воблерчето по течението с малко по-агресивни туичове. След няколко проводки имах удар:

Неголям кефал, но все пак първа риба за отбора ни.

След това кефалче последва отново затишие, като от време на време виждахме по някое епизодично избухване на распер, в което ни беше надеждата, че днес може и да излъжем някоя хитра риба от този вид. Тишината бе разцепена от зверски удар на спининга на Мишо – беше развъртял отново Salmo Thrill 7! В далечината видяхме как се преметна сом над водата, който се разбесня с опашка в течението и взе да прави пируети, като балканска пъстърва. Мишо беше подходил с ML спининг, който придоби формата на латинската буква “C”. На око рибата беше около 5-6 килограма. За съжаление борбата с хубавата риба продължи десетина секунди, след което сома се откачи. Ето за тези бонус точки ви споменах малко по-горе и затова бях решил да оставя лайтовката у нас и да заложа на спининг с по-голяма мощност, с който обаче да мога да замятам и по-голямата част от кефалските ми примамки около петте грама.
В следващия час и половина настоявахме неистово, но нямахме слука и се преместихме надолу по течението. Слънцето вече се скриваше зад хоризонта, а „златния час“ напредваше и беше към своя край. На новото място напипахме някакви активни риби, но за кратко. Всичко на всичко аз успях да заловя един костур, а Мишо се разписа с няколко дебели кефала, костур и дузина изтървани риби, които правеха брутални удари, но странно защо те не се зашиваха на куките. Интересното в случая е, че ударите ни идваха, когато се презентираше воблер тип миноу с дължина от 45-48 мм с по-пасивна игра. На шумни примамки като кранкове (тумбести и миноу) и въртящи блесни рибите не се решаваха за атака.

Поправителният изпит бе в неделната сутрин. Десет минути преди изгрев пристигнах на Марица – този път сам, защото Мишо имаше лични ангажименти и трябваше да пропусне риболова. Риболовствах на същото място, на което по залез бяхме напипали що-годе някаква активност на риби.

Хубаво и широко място, като в края си вира се изтича и има бързеи. По бреговете, откъм моя край, аромата на дивата мента придаваше един страхотен мотив към излета и опиянението от риболова по бреговете на Марица ми идваше зареждащо и успокояващо. Ароматерапия съчетана с риболов – перфектно!

Наред с всичко по-горе, по поречието на Марица премина голямо ято от големи бели чапли, което пое на някъде си. Докато извадя фотоапарата и те се отдалечиха много и не успях да ги хвана в полет точно над реката, за да ви покажа уникалната гледка.

В началото риболовът тръгна доста интересно – имах пет много тежки и безкомпромисни удари на Storm Gomoku Dense, предполагам на едри кефали, но така и не успях да заловя някой от тях… Реших да се преместя 10 метра по-надолу по течението и да подам воблерчето към ръба на изтичалото на вира. Облових три-четири пъти и на следващата проводка ме споходи изненадата от този мъник, с размерите на зарибител:

Ударът дойде при една от паузите, при което воблерчето пропадаше към дъното, олюлявайки се. Явно добре съм му презентирал на дребосъка сутрешната закуска. 🙂

Пуснах набързо мъника и след малко се скри край брега – в близката туфа от водорасли. Дали щях да излъжа по-голям, ами предстоеше ми да разбера – интригата се заформи.

Десет минути след „сефтето“ за излета бях заложил на една от класиките във воблеростроенето –  Salmo Minnow 5S HPH. Той е един от любимите ми воблери за риболов на малки хищници, като ми е донесъл много и най-разнообразна слука през годините. Воблерче, което е атрактивно за различните видове хищници със своята кранк и  туич игра. Като добавя и реалистичните „кожи“ на оцветяване, то всичко си идва на мястото. Въпреки, че на съботния излет, на точно същото място нямах, удар на него – без много да му мисля и никакво съмнение в способностите му, отново го презентирах. Още с първото подаване, в средата на вира, водейки го равномерно и напречно на реката, получих удар и бързо направих засечка. За снимки на брега се яви този скромен и срамежлив позьор:

Няколко минути по-късно приложих туич-а, като при тази тактика реализирах костур, които чакаше някаква плячка в течението, на 3-4 метра от бързея на изтичалото.

След пускането на този раиран разбойник изчоплих набързо още един, но по-малък.

Лека, полека утрото напредваше, а с него и броя на уловените ми риби на Salmo Minnow 5S. Активността на кефалите се повишаваше значително (нищо общо спрямо съботния излет, когато надеждите за успех бяха най-големи, но не би) и периодично започнах да дърпам риба след риба.

Интересното е, че с нарастване на активността на кефалите, се повишаваше и техния линеен размер, което за мен беше добре дошло.

При едно от засичанията Jig Master-a се напрегна доста добре и моментно адреналина ми се повиши – ами тази тръпка търсим всички. Какво ли бях уловил?

След кратка схватка, от умереното течение на Марица се появи пред обектива ми добър и борбен кефал, който си заслужи серията от по-долните снимки:

След измерването пуснах и тази риба обратно в Марица и продължих с успешния риболов.

На втората проводка, след пускането на предния кефал, пак имах страхотен удар, който отразих. И този кефал се бори достойно, вдигайки градуса на настроението и удоволствието от риболова.

Като дължина беше горе-долу колкото предния – 30 сантиметра.

След този кефал излета приключи, тъй като получих обаждане по телефона и поради лични ангажименти се наложи преждевременно да си тръгна по-рано от плануваното. Бях напипал рибите и ритмично си ги дърпах, но понякога има по-важни неща от риболова. 🙂 Е, каквото това – трябваше да напусна партито. Рибите са обратно в реката и знам, че ме очакват отново на същото място, за да им се покефя пак, пък и не само аз. Като за първи целеви риболов при използване на воблери в обявения от производителя долен тест от пет грама останах с добри впечатления от поведението на Jig Master-а.
До нови срещи!

Пролетен риболов по Марица 2019 – 2

Резултатите от излетите ми по Марица, в началото на 2019-та, бяха отлични!! Това го казвам с не малка скромност, защото което си е вярно, си е вярно. Успях да уловя страхотни и борбени риби. Предстоеше влизането на пролетната забрана за риболов на 15.04.2019 и трябваше да закрия риболова, съвсем условно. 🙂 За последно бях ходил на реката на 30.03.2019. Тогава треснах един кефал близо 50-те сантиметра, което ми даде стимул и надежда да потърся за последно желания трофей – над летвата от 50 см. За съжаление седмица преди закриването на риболова реката вдигна рязко нивото си. Дали щях да имам слука в тази… пералня?

Отговорът на този въпрос можех да получа единствено като посетя реката. 🙂 Предпоследния ден преди влизането на пролетната забрана за риболов се пуснах по Марица. 13.04.2019 – реката е буйна, мътна и разлята, като влачи всякакви боклуци изхвърлени в нея от човекоподобните, които населяват поречието и притоците й. Чувствам се ужасно прецакан при вида на Марица, но стискам зъби и си казвам, че ще ловя до откат – без снимана риба няма да се върна вкъщи. 🙂

Този път отидох на реката преди обед. Нивото вече падаше значително и бързо, но тя все си оставаше така придошла и разлята. Първоначално залагам на въртящи блесни и воблери, но удар отново нямам, както при предните излети. 10:40 е, а риба и удар нямам. 🙂 Запазвам тръпение и правя поредната проводка, надявайки се тя да не се прецака от боклуците и водораслите, които реката мъкне с придошлите си води. Изваждайки пасивния силикон на Fanatik – Larva, от кутията с примамки, вече предусещах слуката. Ясно ми беше, че ако евентуално има някакви риби пред мен, които отказват на другите ми изкуственяци, то ще ги провокирам на 100% с пасивния силикон! Две-три минути след направената смяна с пасивен силикон усещам мощен тропот по бланката на Jig Master-а и засичам като опарен!!! Леле, лелееее…. каква риба само излъгах:

Бланката се напряга радостно, аванса сработва и борбата почва!! Докарвайки рибата пред мен ми пада ченето… виждайки мощната й и здрава глава… и туловището!

Дали това бе желания и търсен трофей над 50-те сантиметра – предстоеше ми да разбера съвсем след малко??

Три инчовата Larva се губеше в голямата уста на този исполин, а чебурашката приличаше все едно е някакво малко m&m-че. 😀

Силно впечатление ми направи белега и нарушението на гръбната перка на този звяр. Казах си, че ако някой ден го уловя отново – точно по това ще го позная. 🙂

Опашката на кефалът беше голяма почти колкото дланта ми – истински звяр!

Моментът на истината дойде и положих дебелака на риболовния метър.

За мое съжаление не бях надскочил летвата над 50-те, а я бях достигнал отново. 🙂 Дължината на кефала и огромния му дебел корем, който беше пълен с всякаква храна, включително със сигурност и хайвер, оформяха внушителна осанка и габарити на тази риба – имах чувството, че тая бомба всеки момент ще експлОдира, държейки я в ръцете си. 🙂

След всичката тази плеяда от снимки и борба, последва реанимация на кефала, като го пощраках още малко.

От този кадър, сигурно много хора биха оприличила кефала на амур. 🙂

Моментът за пускането на звяра настъпи и пуснах фотоапарата в режим видео:

След страхотната слука имах още два удара в рамките на един час. Първият бе в бързея при изтичане на Larva-та, а втория (дошъл час след пускането на трофейния кефал) – в тихата вода до мен. За моя изненада се оказа, че в тихото съм излъгал мерна щука, която към момента попадаше в забрана за риболов. Въпреки това реших да я щракна. Направи ми впечатление, че вече й бяха пораснали зъбите и видимо отдавна си беше пуснала хайвера, навярно поради доста топлата зима.

Без значение дали тази риба попадаше в забрана (при случаен улов на момента задължително връщате рибата във водата) или не и при двата варианта с нея щеше да се случи това:

Поседях още два часа на Марица, до 15:00 часа, но друга слука и удари нямах. Почна да гърми и беше време да си ходя, защото само светкавиците могат да ме изгонят от риболов. 🙂 Този път активността на хищниците се оказа, че се изместила и се видя, че взимаха в часовете около обед. Добре, че отидох по-рано на Марица, че ако бях отишъл следобеда, както обикновено, можеше да си остана капо. 🙂
Ами това е приятели от мен – с този фото разказ репортажите от началото на годината приключват. Адски съм доволен от слуката, която имах и снимките, които си нащраках. Ключов момент за този успех, според мен, бяха: местата където открих рибите, използването на пасивен силикон – Fanatik Larva, с подходяща чебурашка и кука и подходящата проводка. Такъмът допринесе допълнително за удоловствието от риболова, като Jig Master-a ми сигнализираше всеки път, щом се навърташе нещо около куката. Доволен съм от представянето на този модел спининг при риболова със силикони и преборването на рибите. 🙂

Пролетен риболов по Марица 2019

Време е за нова доза маришки риболов. 🙂
Излетите „По Марица през март 2019“ бяха доста успешни. Бях напипал кефали и измежду тях по някой сом! Ключът към този успех не бе само опита и упорството ми, но и примамката – пасивен силикон на Fanatik в размер от 3 инча с подходяща кука и проходна чебурашка. Закономерно реших да увелича в кутията си цветовата гама от Larva-та, като за целта накупих още куки и чебурашки.

Куката, която ползвам е тип „орлов нокът“ в размер от 1/0 и с контри по стеблото.

Теглото на чебурашките: 6 грама за по-спокойни води и 8 грама за по-бързи. Дълбочината, на която ловях рибите бе от около 1-1,5 метра в зависимост от нивото на реката.

24.03.2019 – пролетта е вече факт от няколко дни, а температурите се вдигат ли вдигат… По обед вече съм на реката, а тя – с понижено ниво. Мятам вече 20 минути и нямам удар. Слагам пасивния силикон, но нещо не постигам желаната дистанция на замятане. Въпреки по-ниското ниво, спрямо предните излети, заменям 6 грамовата чебурашка с 8 грама и достигам желаното място. Такъмът е както от предните излети –  Jig Master-a на FilStar във варианта 742M с тест 5-21 гр. в комбинация с бързия Stradic в размер 2500 и брейд на Gosen – Cast 4 № 0,8. Минават две-три изтичания на максимална дистанция и получавам зверски тропот по бланката! Засичам мощно нагоре и се чува от макарата… зззззъъ.. 🙂

Още при първите напъни разбирам, че не съм уловил трофеен кефал, а по-скоро мерен сом, който ми маха впоследствие с опашка над водата, минута след засечката. 🙂 Докарвам го пред мен, но в него има още сила и се втурва пак към дълбокото, надолу по течението…

В този момент виждам, че съм пропуснал да прекарам брейда през втория по големина водач на спининга, ами сега? 😀

Лека-полека отново го придърпвам към мен, но вече рибата се е поуморила и я грабвам с ръка за устата.

Адски доволен съм от цялата ситуация и почвам да щракам снимки като луд. 🙂 И без това вдигнах много шум във вира – нека се поуспокоят другите риби. 🙂

Сомът наистина се оказва мерен – около 73-74 см (при безумната норма от 65 см), но въпреки това съм решил предварително още преди няколко седмици, че риби няма да задържам с оглед на предстоящия им размножителен период. За мен най-важното е да има риби в реката и един от начините точно този.

Като цяло пасивният силикон се оказа отлична примамка, която оцених подобаващо миналата година, най-вече при излетите си по Марица, закупувайки много и различни модели на няколко основни производителя, които се внасят у нас. Когато за първи път се появиха на „бял свят“ примамките на Fanatik бях скептично настроен поради различни мои си разбирания. След като ги изпробвах успешно продължително време в два размера, мога да кажа, че нямам съмнения относно тяхната ефективност и мога да се съглася с по-голямата част на казаното от създателя им.Онова за тайната формула и прочие, обаче ми идва в повече. 🙂

След снимките сомът бе пуснат на свобода, а замятанията бяха подновени!

30 минути по-късно имах жесток удар отново на същия цвят и размер силикон!! Засякох много добре рибата и почна яростна борба. Наложи се да отпусна аванса поради мощните й напъни и това. че все пак ловях с 0,8 брейд на спининг с медиум мощност. Нямах съмнение, че отново съм уловил сом, но този път доста по-голям от предните, които бях улавял!! Сомът се втурна надолу по течението с бясна скорост и вече имах над 10 метра развито влакно, като продължаваше да взима аванс… Много ми се прииска да запечатам момента, и извадих фотоапарата – глупост, за която малко по-късно щях да съжалявам, но манията… е пълна. След няколко секудни запечатани кадри рибата се откачи… 🙂

Следващият ми удар бе чак след 1 час настояване на същото място, но рибата не се закачи добре, поради корема, които бях отпуснал и силикона бе поизхлузен от куката – може би пак сом?

В следващия час нямах други удари и реших да се преместя нагоре по течението. Там в един дълбок вир имах странно почукване…, а слуката още по странна. 🙂

Малко по-късно приключих и излета отново доволен – от слуката и случките, които имах. 🙂 Няма какво повече да искам от реката.
Следващия уикенд отново се засилих по Марица! 30.03.2019 – прекрасна събота с променливо време. Ту жега, ту облаци забулваха по някое време жаркото пролетно слънце и наставаше хлад, съпроводен с тътен на гръмотевица. Покрай бреговете на Марица вече напъпляше младия наперен зелен папур, а зеленоглавите патици ги беше „ударил хормона“. 🙂

Нивото на реката се беше вдигнало, но не с много. Още с първите замятания ми стана ясно, че риболова ще е тегав… Водораслите… те бяха на всяка проводка по линията ми, още на първия метър след повеждането на примамката. Толкова досадно и изнервящо ми стана, че едвам запазвах самообладание. След един час и няколко стотин провалени проводки, заради салатата, най-после имах удар!!

След около 2 минути борба видях, че съм уловил страхотен кефал, който може би със сигурност вече ме доближаваше до така желаните 50+ сантиметра!?

Радостта в мен напираше и само след още няколко кадъра щях да разбера дали всъщност съм си подобрил личния рекорд от пролетта 2017-та за улов на кефал или пак съм го достигнал. 🙂 Предстои серия от снимки на прекрасната ми слука:

Полагайки туловището на кефала на риболовния метър, се оказа, че дори много малко не ми достига за 50-те сантиметра. 😀 Е, това не омоловажава слуката и размерите на рибата, особено на фона на цялата салата, която се носеше по реката.

Продължих да настоявам, като упорито магаре, още цели три часа – истинско изпитание за нервите на рибловеца. Брегът пред мен позеленя 😀 , докато не дойде отново сюблимния момент – удар от риба! За мое съжаление я изтървах, а след изваждането на силикона се оказа, че съм я „почесал“ с куката по тялото. 🙂

По Марица през март 2019

Три уикенда след последния ми успешен риболов на Марица през февруари отново бях по реката в търсене на дебелите зимни кефали. През март времето отново беше слънчево и топло, като температурите се повишаваха и се запролетяваше доста бързо. Част от хищниците вече бяха забранени за риболов, поради навлизането им в размножителен период, което вече стесняваше таргета и опразваше кутиите откъм примамки. Датата е 10.03.2019. Към 13 часа напече слънцето и аз се появих на дашното място, на което през последните два излета имах отлична слука. Видно от снимките по-долу Марица постепенно си беше понижавала нивото през дните на моето отсъствие.
След поредица от замятания на различни примамки поставих пасивен силикон на Fanatik – Larva, в единствения цвят, който имах на разположение в кутията си от размер 3 инча. На предните два излета този силикон „счупи главите“ на дебелите зимни кефали, като ми спечели измежду тях и едно сомче! Тъй като нивото бе поспаднало и бързея не бе толкова силен, заложих на 6 грамова проходна чебурашка. Три подавания по-късно:

Спинигът ми подаде ясен сигнал в китката, за така чаканото потропване и аванса на макарата сработи още при първите напъни. По тях познах, че бях уловил търсената от мен слука – дебелите зимни маришки кефали!

Последва серия от снимки при ваденето на достойния противник!

Измерен на риболовния метър се оказа 37 сантиметров дебелак.

Тази риба беше добро начало на излета и първата по-едра риба за Jig Master-a на FilStar във варианта 742M с тест 5-21 гр. Удоволствието от борбата с тази риба дойде не само от нея, но и от спинингът ми в комбинация с бързия Stradic в размер 2500 и брейд на Gosen – Cast 4 № 0,8.

Пуснах рибата (общото видео най-долу) и продължих да настоявам с Larva-та. За 35 минути имах два удара, като при втория….

…. рибата бе по-сериозна от първата и всичко сочеше, че може да имам нов личен рекорд и да премина границата от 50 см!!

Показвайки кефалът над повърхността, се оказа, че бях прав, че съм хванал едра риба, но не бях прав, че е над 50-те сантиметра. 😀 Целият силикон бе лакомо стиснат в устата на кефала, почти до чебурашката! Следва серия от снимки на красавеца:

Кефалът се оказа, че на дължина е 45 см, но на тегло няма как да кажа, защото по принцип не нося кантарче.

Все пак щракнах и едно селфи за спомен, след което дебелака бе върнат обратно в реката. 🙂

След цялата „сватба“ по снимане и ала-бала работи, заковах още една риба, 20 минути след пускането на дебелака, но тя беше по-скоро в лека категория и не заслужи място на метъра. 🙂 Бях абсолютно доволен от излета, на фона на условията и периода на слуката.

Следващия уикенд – на 17.03.2019, пак се пуснах по реката, в компанията на мой приятел. Уверено вече гонех нещо по-така кефалско над 50-те сантиметра. Бях сигурен, че скоро ще дойде момента, в който ще закова я 50-ка или по-голям дебелак.
Активността на рибите отново беше следобедна, а дневните температури още повече и по-трайно се повишаваха. За около час риболов в първия вир успях измъкна само един кефал на Fanatik Larva.

Бях започнал с воблери, блесни и накрая пак опрях до силикони… 🙂

Във втория вир нещата стояха по-добре. Рибите бяха по-активни и след 3 пропуснати кълванета, щото проспах момента на засичане, боднах следващия маришки кефал.

10-сет минути по-късно заших едра риба, която оказа яростен отпор. По тръсканията усетих, че това не е кефал, но моя приятел някак си не повярва на теорията ми, че това е сом!

Отличното регулиране на аванса на бързия Stradic в размер 2500 и мощността на Jig Master-а, в комбинация от чистото място без закачки доведоха до увеличаване на резултата на уловените риби в моя полза. 🙂 Сомът бе пред мен – сломен и оставаше само да го гепя с ръката!

Вижте колко на дълбоко бе засмукал пасивния силикон на Fanatik!!

Кефалския ми кохер беше безполезен, но затова пък се възползвах от клещите на приятеля ми и безболезнено освободих от куката сома. 🙂 Положен внимателно на метъра се оказа…. ей толко:

Още малко и можех да превъртя метърчето. 🙂

Моя приятел ми щракна няколко снимки, след което обаче трябваше да напуска бойното поле поради ангажименти, а тъкмо ги бяхме набарали.

След пускането на сомът (поради това, че само след месец му предстоеше да започне да гнезди) поостанах за „още едно последно замятане“, докъм 16 и 40 часа. Честно казано вече ми беше все тая дали ще уловя нещо или не. Бях начесал крастата здраво, но все пак за статистиката реших да поостана, за да знам за другия път. 🙂 Е, сверих си часовника и стана ясно от този и предните излети, че рибите се активизират за около 2 часа следобеда. Ако пропусна това кълвино може и валат да си остана, та поуката си я извлякох. 🙂 „И това не е всичко приятели“ – както не се казва в една анимационна поредица 😀 , защото в следващите ми излети отново имаше борбени и едри риби, но затова ще ви разказвам другия път. Оставям ви в компанията на долното ми видео с пусканията на всички риби:

По Марица през февруари 2019

Здравейте, приятели, на спининговия риболов!
Лека-полека започвам да добавям в блога излетите си, които направих от началото на годината. Имам да ви покажа доста интересни моменти. Улових страхотни и борбени риби, като риболова тази година потръгна отлично в първите месеци от новата година спрямо миналата, когато беше пълна трагедия – „Слабо начало на 2018-та„.
Началото на 2019-та година беше изключително топло спрямо предходните години. През януари бях направил един единствен излет – капо на Марица. Това обаче не ме отказа и хубавото „пролетно“ време отново ме накара да посетя реката. През февруари имаше дни, в които дневните температури основно бяха около и над 10-те градуса. Стабилно, ясно и слънчево време без обичайния познат февруарски мраз и сняг. Инфото за риболов от брега на големите язовири не беше добро, а за пъстърва пък хич не смятах да ходя (заради навалицата) и реших да ги пренебрегна тези риболови. Денят беше неделя – 10-ти февруари. Хубаво, пролетно слънчево време без вятър, при което е грехота човек да си седи у дома. Бях отишъл на реката след 12 часа на обяд, когато слънцето вече беше високо и напичаше. Мисията за риболов беше всичко коз – към този момент още не бяха влезнали забраните на зимно размножаващите се риби и можеше да се лови всякакъв вид хищници. Бях си подбрал N-на брой различни примамки, разпределени в три кутии – за сом, щука, распер, бяла риба и кефал. Търсенето на хищниците беше ориентирано главно по дълбоките вирове, където мислех, че те ще са се групирали. Всеки вир беше методично облавян с различен тип примамки, за да не пропусна евентуално нещото, което търся. „Който търси – намира“ – нали я знаете тази поговорка. 🙂

Малко след 15 часа бях стигнал един хубав вир с мощен поток, който се влива бързо в него и също толкова бързо се разлива, забавяйки течението си по-надолу, като струята оставаше на срещуположния на мен бряг. Дълбочината не беше голяма – около метър и десет, но не повече. Реших, че в този момент от деня ако има хранещи се хищници то ще ги открия на точно такова място. След като бях пробвал обичайната си тактика за риболов вече 25 минути, сложих на линията следващата примамка от кутиите си – силикон на Fanatik Larva в размер от 3 инча. Това е пасивен силикон с формата на огромна ларва на водно конче. В Интернет може да намерите вече доста богата информация относно успехите с тази примамки. Бях монтирал силикона на спортна единична кука на Fanatik с 8 грамова чебурашка, като за първи път ловях с подобен тип силикон и модел.

Спинингът, с който ловях, беше модел на FIlStar – Jig Master 832MH, с тест 8-35 гр. С него бях готов да поема евентуална слука от добри маришки кефали до сомове (ако ми излезе късмета де). 🙂 Все пак беше февруари и с подобен такъм в зависимост от мястото може да се пребори и добър сом. Линията ми беше над означения максимален тест за спининга от 20 lb – Sunline Super PE №2,5 с тест от 30 lb. Въпреки фабричните параметри на влакното, за мен, то е доста по-тънко и бе подходящо за спининга. Повод от дебело флуоро слагах само ако залагах на тактика за щука. При случаите, когато търсех други риби просто махах дебелия повод и играех с брейда.
Бях заметнал на максимална дистанция до отсрещния бряг примамката и докато изтичах по течението Larva-та на Fanatik усетих ясно пощипване, а след това и мощен удар. Последва моментална засечка и ето, че вече имах първата добра уловена риба за 2019-та!! Бях излъгал страхотен кефал, който засмука силикона от дъното след 4-5 секундна пауза, докато задържах.

Добър, не, ами даже отличен – метърчето закова 43 сантиметра. Този тлъстак със сигурност беше далеч над килото!! Абе истинска радост за рибарското сърце, сковано от зимния сезон. 🙂

Този страхотен дебел зимен кефл ми даде ясен знак, че съм напипал правилното място и примамка, с която да продължа да замятам в позатоплените зимни води на Марица.

Десет минути след пускането на дебелака имах два почти последователни удара при проводката, като на второто кълване зсякох по-агресивно и Jig Master-а ми подсказа, че рибата е доста по-голяма от уловения преди малко кефал!!! При доближаването й на плиткото и като видях как й плесна 4-5 пъти опашката над водата ми стана ясно, че…..

… съм ударил малкия джакпот. 😀

Обективът ми запечата и тази отлична слука, а аз пък си казах, че май каквото улових – го улових и е време да си ходя. 🙂

То, наистина какво да иска човек повече от Марица в подобен февруарски ден – прекрасно време и две добри риби.

Абе поостнах „още малко“ на реката, за да видя какво ще се случи. 🙂 За 40 минути имах още три удара на Larva-та, като при последния – резултата бе в моя полза.

Заковах още един маришки дебелак – заслужавало си е „още малкото“ чакане!

Не стигна съвсем малко дебеланкото да закове на метъра 45-те сантиметра. 🙂

А, дали можех да закова до края на излета и наякоя риба над 50-те сантиметра, с която да подобря личния си рекод за кефал? Не знам, трябваше да помятам „още малко“, за да разбера това! 🙂

В крайна сметка до 17:20 повече удари нямах. То, какво повече да желае човек – прекрасно време и страхотни риби през февруари на Марица! Сигурен съм, че много спинингисти жадуват за нещо подобно!
Мотивиран от добрия излет, посетих Марица отново следващата неделя на 17-ти февруари. Живакът на термометъра беше достигнал температури от порядъка на 16-17 градуса през неделния следобед. Наистина необичайно топло време, което пък беше отлично за нова доза добър риболов по реката. Помотах се из един-два вира, но слука нямаше. Трябваше да се насоча към печелившото място от предния излет, което бях оставил за „десерт“. Там очаквах слуката да бъде „топ“, с оглед на това, че условията за риболов не се бяха променили значително. 🙂 Бях заложил на същото риболовно оборудване и с първите мятания на Larva-та на Fanatik, в размер от 3 инча и с 6 грамова чебурашка.

В следващия един час имах два удара на пасивния силикон, като втория го заковах! 🙂 Последва кратка серия снимки от екшъна:

Ето, че отново дебел маришки кефал, с едра люспа и над 40-те сантиметра беше захапал стръвно Larva-та!

Следобедната активност във вира беше точно в рамките за един час – два удара. След това до 17 часа нямаше никакви изгледи за улов на още някоя риба. Доволен и на този улов, бях готов да посрещна предизвикателствата на работната седмица. 🙂