Архив за етикет: кефал

Марица джигинг – ноември 2020

Първи ноември – Ден на народните будители. Един светъл празник и страхотен ден… за риболов. Е, нямах възможност да ловя цял ден, но пък бях благодарен, че намерих време следобеда да отида до Марица и да половя.
Малко след 16:30 часа бях на реката. По пътя не се чудех много, много на кой вир да отида. Целта беше мястото, на което може всеки маришки хищник да ми удари на примамките – от костур до сом. Интересно, но на първите 10 замятания с 3 инчова Larva имах две леки побутвания и нищо повече. Очакванията ми за настървени риби и „голяма кошница“ нещо се изпариха доста бързо. 🙂 Явно просто едрите риби ги нямаше още там. 
Реших да сменя 3 инчовата Larva с по-малкия й размер от 2,5 инча и с 4 грама чебурашка, за да видя да не би костурчета или бели рибки да има пред мен. 
Още с първото подаване имах сигурно кълване и ето я рибата – уловена, снимана и върната веднага обратно.

В следващите проводки се почна голямо шоу! Оказа се, че пред мен има групиран не малък пасаж от домашните ми любимци, които още преди година и половина бях почнал да ловя с лайт спининга. Бяла рибка, след бяла…. просто нямаше мира…

Реших да върна отново на 3 инчовата Larva обаче нямах никакво пипане. Посмилих си, че каквото е имало вече съм го изпонабол. Да обаче, отново поставих по-малкия размер Larva и вижте…. почти всички риби бяха калибър: 

Докъм 17:40 полових на вирчето, като след 30-тата риба просто изгубих интерес и реших, че няма какво повече да очаквам и ще ида на съседния вир да пробвам за нещо по-различно. Как така поне един кефал или костур не ми клъвна, а все тия малки досадници – не знам. Разбира се не всички бели рибки снимах, че просто е безпредметно. Направих и 1-2 кратки клипчета с пускания – ей така да има. 🙂 

На съседния вир лових до „последните секунди на мача“, надявайки се късмета да ми се усмихне, но уви – нямах дори пипане. 
Две седмици по-късно – на 15-ти ноември отново посетих същия вир с малките досадници. Нивото на Марица се беше покачило с около 15-20 сантиметра и реката изглеждаше по-друг начин. Започнах да ловя към 15 часа като избрах първоначално да се позиционирам в началото на вира където е бързея – евентурално някой распер, кефал или гладен сом да забия. Отново големите очаквания не бяха оправдани и трябваше да се местя. След час и половина намерих някаква вяла активност. Успешната тактика бе смяна на чебурашка от 6, през 4 и накрая 2 грама. Та с тия 2 грама и 3 инчовата Larva нещата се получиха като имах първоначален зверски удар с моментален аванс, но рибата не се закачи добре. Оказа се, че куката се беше затъпила. Все пак ловя основно на силикони и не малко пъти зацепвам по дъното. 🙂 Имах подръка един чисто нов пакет куки на FilStar – модел Sensei F1411BN в размер №2, който наскоро бе пуснат на пазара у нас и бях взел пакет за тестове ден преди излета. Много остри куки от жилава тел с две контри на стеблото – против бързо изхлузване на силикона.
Последва смяна на кука с новия модел и подаване по същата траектория – максимална дистанция в диагонал и водене по течението. По средата на третата проводка Black Shadow Jig-а индикира кълване и моментално последва засечка. Този път рибата не оказа същия напън като предната, явно онази е била доста по-едра. Все пак от хладните води на Марица се показа един кефал с размери 40+, който се оказа първата и последната ми слука при надвечерната ми проверка!!  

28.11.2020 – събота, време е за нов следобеден излет на старото място. Поводът беше специален – първи риболов с най-новия модел спининг на FilStar – Venom във варианта 78М с тест 5-28 грама. За първи път ми предстоеше да ловя със спининг от толкова висок клас в този диапазон на мощност. 

Като цяло риболовът беше труден – нивото на реката вдигнато, а за 3 часа трамбоване по брега имах едва два удара само на силикон. 

Единствената риба за пред обектива бе кефал с дължина от 40 санта. Отчетлив удар, засечка, кратка борба и от маришкото течение се появи така чаканата слука:

Нов ден (неделя 29-ти) – нов късмет. Този път смяна на речния участък и ранно ставане. Малко преди 8 часа бях на Марица. Слънцето вече се бе вдигнало над хоризонта, но тепърва се показваше над гъстите далечни облаци.

Есенната мъгла лека-полека се вдигаше, разкривайки обаянието на Марица.

Нивото на реката спадаше, а слуката… нещо ми изневеряваше. Над два часа и половина упорито мятане, но без удар. Щом ятото лебеди си тръгна от дългия вир – си тръгнах и аз… Нямаше смисъл да вися повече.

Реших да се пусна надолу по течението, посещавайки един друг вир на Марица, с надеждата, че там може да открия някаква скатана риба. Часът вече подминаваше 12 на обяд, а аз бях без риба – нещо нетипично, но не и невъзможно.

През първия половин час не се случваше нищо интересно, е освен две-три зацепвания в дъното, но имах късмет и не скъсах силикона. Смених тактиката с малко по-лека глава – 4 грама и по-малък силикон – Larva в размер от 2 инча, като преди това бях замятал на 3 и 2,5 инча. Разликата почти веднага се усети. На първите 10 проводки имах пощипвания, които обаче не се реализираха в нещо повече. Може би скобари или морунажи си играеха със силикона и просто го побутваха.

След като с този размер Larva успях да провокирам интереса на рибите, то реших, че трябва да продължа да настоявам с него. При една от проводките дойде и заветния удар!!

Venom-ът индикира супер отчетливо момента на поглъщането на силикона, а резултата от настояването ми бе впечатляващ – борба с трофеен кефал от 50 сантиметра!!! Удоволствието от борбата беше страхотно и този момент показа, че бланката на спининга е не само бърза и чувствителна, но и гъвкава. Успешното кепване на трофея доведе след себе си до серия от няколко снимки:

Благодарение на един колега успях да запечатам този красив момент и така да се появя и аз на една от снимките 🙂 :

До около 14 часа нямах обаче друго кълване в речния участък и реших, че какъвто ми бил късмета, такъв да си остане – една риба, но трофейна! 🙂

Три излетчета по Марица през август-септември 2020

През август и септември излетите ми бяха фокусирани основно на реките. Между другото успявах да направя и някой набег и за пъстърви, спасявайки се от жегата. Няколкото пъстървови излета са публикувани тук в този репортаж. Отделно от това се поразходих два-три пъти целенасочено и за щуки, но за тях ще репортна в друга публикация.
По Марица излетите ми бяха основно рано сутрин и надвечер. 

Общо взето слука на прилични и едри риби така и нямах, но имаше тук там по някоя заигравка, като основно се хващаха малки бели риби и по някой кефал – ами такъв ми бил късмета. 🙂 За съжаление много от хубавите места по реката бяха окупирани от биваци, като риболова беше невъзможен заради намятаните в повече дънарки на други риболовци, разпънати чак пред мен от отсрещния бряг.

При втория излет – надвечер на 28.08.2020, напипах в един вир единствените активни риби в района. Интересното е, че всички взимаха само на силикон – Fanatik Larva.

Отначало рибите се бяха пласирали на дъното и на максимална дистанция.

Определено имаше някаква интересна активност, която бавно се пренесе пред мен, като имах множество удари на малки бели риби, които разпердушинваха силикона. Допълнително и една щука над кило вдигна градуса на жегата, но се откачи по време на борбата. Общо взето за два часа успях да излъжа кефал, малки бели риби, един заблуден костур и една щука – всичко на силикон, като нито една риба не успях да излъжа на воблер… А за комарите – през 15-20 минути се пръскам с репелент и така ме оставяха на мира. 🙂 

Следващият ми излет по Марица бе чак един месец по-късно на 27.09.2020. Тогава напипах яка активност надвечер на малки кефали с малкия уолкър на Сторм и си направих гаргара с педарките, като за финал на излета без да искам боднах за дупето една бяла риба. 🙂 Кефът при риболова на повърхността – цена няма дори и с такива малки стръвници. 

Луд ден на река Марица през февруари 2021

Здравейте , 

Отдавна не съм писал щото имаше много други задачи , отделно на това и риболовните ми подвизи отиваха към под 0 -лата 🙁 Все пак хващането на риба не е най-важното нещо на света , но е хубаво да се случва чат пат.
Ето , че в неделния ден на 21 февруари реших да взема глътка „чист“ градски въздух и набързо сглобих такъма и газ към реката която минава на 500 м от къщи 🙂 . Целта тук беше по-скоро да тествам преминалият ремонт Shimano Metanium DC и огрмни благодарности на Радостлав Лазаров , за това че я върна от небитието след като малкото японче преди мен я е тормозило с морски риболов без да полага необходимите за това грижи.
Изборът на пръчка беше малко странен за това време на годината , а именно едноделен Megabass на 183 см с тест по примамки 3 -12 което определно щеше да ме постави в ограничението до 8 грама глава + силикон , защото японците никак не обичат да се претоварват техните пройзведения 🙂 
Е , с нея поемах риск в това време , но както казах беше ме налегнало такова капо ,че нямах никакви очаквания освен тест на такъма 🙂 
И така оборудван с няколко силикона стъпих на реката и започнах да настройвам макарата и останах очарован от нейата работа след ремонта – без никакво усилие се развърташе в пъти по-добре от преди ,а усещането за лекота беше ненадминато. 
Стигнах до мястото където бях избрал да облавям – дълъг вир с доста голямо течение което щеше да е тест на въдицата, която по строй въобще не беше джигова 🙂 Но , тук беше първата изненада наред с безобразно добрият кастинг само с 4 грама глава – та аз усещах всичко по дъното което ме озадачи , а въдицата реагираше много бързо на желанията ми.
И така без големи очаквания си облавях на ветрило с 4 грама глава и един 3 инчов силикон на GAD 🙂 когато тъп и рязък удар ме извади от летаргията и последва моментална засечка и.. рибата полудя 🙂 
Викам си – хайде първият сом за годината обаче как ще се представи гегата с него?
Е след около 30 сек на повърхността се показа огромен кефал – истински трофей за река Марица захапал уставно силикона 🙂 И ако до сега съм имал съмнения  за това как би се справила въдицата с подобна риба или как би пробила устата на хубава риба при засечка те изчезнаха , но изненадите тепърва предстояха 🙂

И след като бях преизпълнил плана за деня кротко се наслаждавах на залеза и компания ми правеха няколко патета реших ,че трябва да вдигна грамажа на главата , за да мога да направя дистанция към края на разливащото се течение и за това смених 4 -те грама със 7 както и силиконът с марка GAD  с ларвата на FANATIC, която е много успешна за риболов по Марица. И докато повече внимавах някое пате да не се оплете във влакното нещо тупна по линията и силиконът спря. Инстинктивната засечка просто натовари въдицата и сякаш бях хванал дъното.. Е, „дъното“ се ядоса , удари мощно с опашка и тръгна по течението при което авансът на ремонтираната ми само преди 2 дни макара заработи префектно. Нямаше съмнение ,че си има работа със сом , но колко голям беше и дали с тези такъми ще се сборим успешно се надявах да разбера. Не след дълго явно достигнал плитчина в центъра  на реката , при поредният му удар с опашка го видях почти целия над водата 🙂 Рибата със сигурност беше над метър и сега оставаше да съм търпелив и.. да не се навре в някое дърво. Понапънах такъма на предела на влакното 1.0 и започнах да следвам рибата по брега стараейки се да държа линията изпъната. Нямаше никакъв начин с тоя такъм да го върна по бързото течение и за това си избрах тихо място на около 30 метра от там където бях застанал и търпеливо го насочих на там. Мястото се оказа ,че е дълбоко и с паднало дърво което малко усложни задачата , но накрая успях да го хвана с ръка и да го положа за снимки 🙂 

Невероятно беше ,че тази жилава риба успях да я преборя с лайт такъма подготвен за кефал и пъстърва , но чудото се случи и бях хипер щастлив. 🙂
Тъй като борбата беше дълга реших да не настоявам много със фотосесиите и да върна рибата възможно най-бързо във водата. Все пак годината едва започваше , а аз хванах най-голямата си риба в живота 🙂 И с пожелания да се видим пак я пратих да ближе рани 🙂

След тази борба щастлив седнах да си почина и така ми се прииска да имам една биричка под ръка ама… не може чак толкова щастие на едно място 🙂 
Имах време за още един малък мустакатко , който найстина беше бебе защото  не превишаваше 40 см , а се оказа и срамежлив и не пожела да позира за този репортаж. 
Излетът приключи малко преди стъмване и беше една сбъдната мечта – подобни риби в градската част на река Марица в Пловдив са страхотно признание за това което всички от Сдружение Олимпик 2002 се стремим – да я направим привлекателна за риболовците от цяла България. Извършихме 2 зарибявания и предстоят още за това искам да помоля всички риболовци посещаващи тази страхотна река – ПАЗЕТЕ рибите – те са истинското ни богатство и  емоциите от тяхното улавяне се помнят дълго. След борбата – върнете ги обратно във водата , за да ви дарят отново с прекрасните емоции в риболова. Не е ли това което всички търсим?
Поздрави и до скоро приятели!

Костурската жила по Марица – август 2020

Неделята на втори август постетих надвечер Марица с мой приятел. Още с пристигането на Марица видяхме, че реката вече бе влязла в обичайното си корито и високата вълна води бе преминала. Из плитките разливчета почнах да се гърбаркам яко с малките кефалчета, като те доста стръвно атакуваха малкия пенсил на Storm. Очаквах някой по-едър кефал да се спотаява там, но и да имаше такъв, просто мъниците първи се дореждаха до уолкърчето.

30 минутна забавна игра с дребосъците на повърхността на плитчините ми бе достатъчна. Реших да потърся „нещо по-така“ в основното корито на реката и по точно в дълбоките й вирове.
Заложих на пасивния силикон на Fanatik – Larva в размер от 3 инча и любимия цвят 022. Силиконът бе монтиран на чебурашка с тегло от 10 грама и най-новия модел кука на Sensei – модел F1411BN – с две контри по стеблото (бейтхолдър) и супер остро жило тип „орлов нокът“.

Още с първите замятания имах костурче – педарка, а малко след това откачена едра риба, която буквално смачка спининга ми Black Shadow Jig с мощност M. Останахме озадачени с моя приятел какво животно можеше да бъде това, защото рибата се откачи при схватката и не я зърнахме. Пет минути по-късно имах брутален удар и отново едра риба, която още в първия момент разтресе бланката на спининга и поведе яростна борба. Довеждайки я пред мен видяхме силуета на едър костур, който само след минута бе в ръцете ми за снимки!! Досега на Марица не бях улавял такъв звяр. По язовирите съм хващал но по някоя от реките – не. Профилът на костура бе като на някой културист – напомпан и гърбат! Най-вероятно предната риба е била отново костур, но вероятно с много по-едри размери, защото битката бе много по-ожесточена…

Доволен от улова на едрия костур продължих още по-уверено, залагайки на Larva-та и облавяйки дънния слой. Настървено започнаха да излизат костур след костур при мен и моя приятел, като отвреме на време рибите спираха и преминавах на воблер – за да ги търся в горния слой, а после пак на силикона. Общо взето бяхме набарали „златна костурска жила“. Измежду костурите имах отново здрав удар, но за мое съжаление не реагирах навреме и не го реализирах, а Larva-та бе на 50% отгризана – може би от щука, бяла риба или пак едър костур. За мое съжаление това бе последния ми силикон от този цвят в рибарската ми чанта, като минах на резервния вариант – цвят 001, както и на другите, които имах като наличности в момента на излета. 🙂 

Всички уловени костури ги връщах обратно с идеята следващия път отново да ги половя. След 19:40 ударите рязко спряха и малко по-късно си тръгнахме от „златната мина“. Общо взето не мръднахаме с моя приятел два часа от мястото, защото нямаше и смисъл, при положение, че рибите бяха пред нас и се получаваше активен и бърз риболов. 

Доволни от неделния риболов, с моя приятел пак посетихме Марица – надвечер на 05.08.2020, като откраднахме малко време след работа. Този път костурите не бяха така гъсти, както предния път, като за около един час риболов имахме по 5-6 риби на човек. Въпреки по-слабия риболов пак бяхме благодарни на Марица, че ни дари със слука. 

20.08.2020 отново бях на Марица надвечер в търсене на костурите от предните два излета. Свърших работа и газ към реката. Малко преди това обаче заприходих към кутията с воблери два броя на Salmo – ей така, да има. Единия е познатия на всички и мой любимец (особено за Марица ми е фаворит) Salmo Minnow 5S в цвят RBD, а другия е страхотна имитация с „кожа“ на уклей – Slick Stick 6. Две воблерчета, на които може да очакваш всичко.

Марица бе придошла, като местата и условията за риболов от предните два костурски излета вече несъответстваха. Подпуках малки кефалчета на зеленото бобче, като доста стръвно му налитаха. Общо взето друг вид риболов така и не се получаваше – нито на силикон, нито на повърхността или пък на по-голям воблер.

Към края на излета, след доста упорство получих своя шанс за едра риба, която ме взе покрай брега пред мен на Larva 3 инча – в цвят 022. Преборих страхотно 45 саниметрово торпедо, като след това всякаква рибешка активност утихна.

„Walk the dog“ по Марица – юли 2020

През юли Марица продължи да е с високо ниво. Водата бе сравнително хладна за сезона, защото се изпускаха водните каскади. Обикновено през лятото наблягам на риболова с повърхностни примамки – уолкъри и попери. Удоволствието от екшъна с повърхностните воблери е единствено по рода си и винаги го практикувам стига да има условя, а и да няма – намирам такива. В случая, вследствие на високата вълна, която се провеждаше по поречието на Марица, удобните места бяха широките разливи или тихите участъци покрай брега, около които имаше някаква растителност – водорасли, надвиснали клони на храсти или дървета, или пък високи треви. През юли ми оставаше време да правя само привечер излети, като направих общо 4 излета. Успях да намеря активни кефали на повърхностни примамки, но като цяло риболова им не беше лесен. Като часови интервал се появавах на Марица към 18:00 часа и си тръгвах около 20:30. Успешната ми примамка бе малкия уолкър на Storm – Gomoku Pencil 45F!. Един мъник, който е доста атрактивен за наблюдаващите повърхността кефали и винаги ми е първи избор при риболова им. Освен това, за първи път ми предстоеше да изпробвам новия модел на FilStar – Balck Shadow Jig във варианта на 7’0″М, при риболов с повърхностни примамки. 
Стартът на „walk the dog“ програгмата бе на 4-ти юли. Бях на едно широко място, което беше с дълбочина до коляно. Мястото е традиционно за мен, когато ми се лови на повърхността при придошли води и винаги ми „дава“. И този път ми „даде“ кефали и неописуема тръпка от екшъна на повърхността. На два пъти, насред течението, провокирах с уолкърчето страхотна риба с голяма уста, но така и не успях да я уловя. Предполагам, че беше едър распер, виждайки как изригва водата и последващия тътен от атаката.

На 09.07.2020 отново се пуснах привечер да търся кефали, но на друга „гореща точка“. Широк разлив с папури, водорасли и един куп укрития, от които можеш да очакваш „А“таката!
Интересно, едно от кефалчетата, което улових имаше пъпки по главата, които обикновено се образуват, когато рибите са в размножителен период…. Еми с тия студени води от водните каскади определено периода им се измества, но чак пък до началото на юли…?! 

Както споменах по-горе за „А“таката – ето от такова място излезе една борбена тупалка, която се беше притаила в коридора между водораслите и бреговата растителност! 

Брутална и яростна „А“така, при която аванса сработи на няколко пъти. Един съвет от мен – винаги, когато работите с повърхностни примамки и бърз спининг отпускайте аванса, така че да гасите яростнтие напъни на едрите риби още в първия момент от удара и да не късате устите на млаките риби. В случая рибата клонеше към категория „трофейна“ и се налагаше намесата със спининга и аванса да е много прецизна, за да се извади това туловище от зеления пояс на водораслите или крайречната растителност. 

Все пак късмета ми се усмихна и последваха поредица от снимки на страхотен дебел кефал с дължина от 47 сантиметра. Риба далече над единия килограм, а след това и кратко видео с пускането й!!

Тройките на малкия уолкър бяха устискали, като едното жило на задната, която не е фабрична и е допълнително монтирана от мен – на Owner, се беше изкривило.

Докато оправях куките една нутрия дойде пред мен и спокойно си правше нейните неща, разкарвайки си насам-натам.

Реших, че каквито и риби да е имало наоколо, които са следели повърхността, то вече са слезнали на дъното или са се разбягали. Смених тактиката и заложих на силикон в любимия цвят. Две-три подавания по-късно за снимки излезе прилична бяла риба, която приятно ме очуди, като с нея завърши и излета.

На 12.07.2020 беше третия надвечерен излет. Имах на разположение да половя за около два часа. Животинките наоколо си живуркаха необезпокоявано в придошлите води на Марица. Голяма част от тревите бяха залети с вода и се бяха образували различни коридорчета около тях. 

В едно такова коридорче успях да заловя този добър кефал, като още един подобен ми се откачи. Общо взето финиширах излета с него. Друга риба така и не се появи… дори и на други примамки. 

Предпоследния ден на юли месец – 30.07.2020, пак бях по Марица, която отново бе с рязко вдигнато ниво. Първоначално стартирах в разливите с малкия уолкър на Storm, като в един момент ми втръсна да вадя кефалчета тип педарка. Имах своя шанс да заловя едър кефал или распер, но пропуснах момента на засечката… В крайна сметка на ей това жълто-зелено бобче дръпнах над десетина озверели кефалчета и си направих тотална гаргара с тях. 🙂 Активността им беше умопомрачителна, което се дължеше на някакво масово групиране – явно се бяха притаили от силното и бързо течение.