След като вчера изтървах голяма голяма риба, която замина с воблера ми, днес вече се бях подсигорил с метален повод. Използвах готови, приличат на струна за китара. Може да звучи странно да търсиш щука с лайта, но ми е нова въдичка, а щукарката си стои вкъщи. Обиколих езерото и видях вчерашната щука, почиваше си на обичайното си място. Имаше налепи по тялото, същите които имат и умиращите каракуди, обикалящи с дни в чакане нещо да ги изяде. Пробвах я с няколко примамки, на която тя не реагира. По някое време плавно се оттегли навътре, като преди винаги се изстрелваше към дълбините. Мисля утре да се мъча да я хвана със серкме или грип, за да мога да я освободя от воблера. Не успях да проверя навсякъде, тъй като езерото беше отцепено от полиция, някой си от горе щял да обядва и достъпа беше забранен. Ясно ми беше, че с този повод, а и най-вече посред обед няма как да хвана кефал, но все пак опитах. Е успех нулев. Бях си останал с едното изпуснато костурче от по-рано.
Заобиколих и стигнах до любимите ми места. Нямаше признаци на живот, поне не и от хищници. За сметка на това вреше от мирна риба, която само можеше да ми развали риболова. Пред погледа на полицая си лових, докато той със свой колега се чудеше може ли докато са на работа да половят и те. Този път не слязох до водата, а стоях от високо. Нямах кълванета, но сред амурите видях още по-тънко и дълго тяло. Хвърлих към нея, тя отреагира, няколко туича без обиране с макарата, последва и в една от паузите удари!
Успешната примамка беше ръчно изработения HZL.
След няма и десетина минути рибата вече беше на брега. Отне ми толкова много време, замо защото си бях забравил грипера. Тръгнах само с една кутия воблери в джоба. Кохери нарочно не взех, за да не предизвиквам съдбата да ми обърне гръб. По-късно се обадих да ми донесат, но нямаха. Оказа се лесно изваждане чрез клечка. Все пак беше малко воблерче почти до глъдката, но нямаше щети по нея или мен. Там вече ми беше прегризвала една, заради грипера който ми я изпусна. Днес го забравих и трябваше до последно да я моря. Два пъти имах контакт с нея, но не беше готова. В крайна сметка, пред погледите на насъбвалите се хора, успях да я извадя, за да се снимат и те с нея.
Пуснах аз рибата обратно във водата, но малко по-късно се замислих за нещо друго, което ще онагледя по-долу.
На снимките загледах горната челюст на тази риба. Изглеждаше ми позната. После видях и белезите по гърба…знаех кога и как ги бях направил! В този момент гледам снимките от тогава и на компютър вече не изглеждат толкова еднакви. Все пак ще ги споделя с вас. Без съмнения, за период от една година съм хванал тази риба 3 пъти. За това време е качила почти килограм. Това може и да е четвъртия път, но май по-скоро не е. Все пак споделям снимки и вие преценете. Тук е заловена с въдица Tailwalk Dageki S802M и воблер Heddon Swin’n Image.
Ден по-късно (след 3-тото хващане от мен) Жулиан я залови на ръчно правена блесна (не от него разбира се). Тогава направих по-добри снимки на нейната челюст:
Успях да изровя снимки на първото и второто хващане съответно на Yo-Zuri Minnow и блесна Savage Gear. От тук нататък всеки да мисли каквото иска. И дори да не е така, аз ще си го броя 4-ти път на тази риба. Дано стигна до 10 броя, а тя до 10 килограма!
Save