Марицалайт през октомври 2017 – част 3

След щучият уикенд, се върнах отново по моите риболовни полета на Марица. Времето през третата седмица на октомври бе повече от перфектно и успях да направя три поредни излета, провокиран от добрата слука на малки и по-големички хищници. Тъй като материалите са доста, ще ги разделя на две, като следващия път ще ви разкажа за другите два излета, а сега само за първия, който се явява петия октомврийски излет по реката.

Пети излет

Не бях ходил на Марица от 5 дена. Пристигайки на реката към 11 часа установих, че нивото й бе спаднало доста – с докъм 15 см. Все предполагах, че реката ще се е оттеглила, но чак пък толкова … Закономерно това води след себе си и до промяна на местата, на които хищниците патрулират и се хранят. Насочих се към по-дълбоката част на вира и още с първите замятания имах удари! Когато има риби във водоема пред теб, това веднага си проличава още в първите минути на мача по настървените кълванета и разбираш, че си на правилното място. През първите 10 минути от излета на тройките на Salmo Minnow 5S „увиснаха“ за снимки две риби – костур и щука. Мноого бавен туич и ето, че сигнала за умираща наоколо рибка веднага бе отразен от гладните маришки хищници. 🙂

След няма и 5 минути, откакто пуснах костура, отново имах удар. Този път усетих, че рибата е по-едра. По първоначалното поведение след удара разбрах, че със сигурност бях ковнал щука. Тя, както всеки път, даде отпор на лайта, но след около минута и малко се появи пред мен и я грабнах с ръка за устата, позиционирайки я пред обектива ми. Късмет, че Minnow-а бе застанал напречно на устата й, защото можеше като нищо отново да стане авария, както стана със Spearhead Ryuki-то на четвъртия октромрийски излет. 😀 Този път шансът бе с мен!

Премерих дължината й с метърчето за статистиката и се оказа 48 см.

Пуснах щуката и продължих със замятанията. След 20 минути отново имах здрав удар и се оказа, че пак имах щука на Minnow-a. За съжаление при борбата край брега, воблера се отскубна от устата й заедно с малко кожичка.

В рамките на три седмици, на това място вече имам общо 5 удара на щуки. До момента съм уловил, снимал и пуснал обратно две от рибите – 47 см и 48 см, а останалите три удара бяха гелета. Ето още един пример как работи веруюто в спининга „хвани, снимай и пусни“. 😉 Бях набарал къде се движат щуките и заедно с понижаването или покачването на нивото на реката, знаех вече точно на кое място ще ударят.
Повече кълванета нямах и започнах да се придвижвам надолу по течението. В следващия един час слънцето започна още по-яко да напича и земноводните се разшетаха край брега.

Ами рибите – те пък къде се дянаха? Стигнах един голям бързей и реших да пробвам дали кефалите не са там. Заложих на Salmo Minnow 5S, но този път в цвят WOD. При третата проводка вкарах лек туич и ето, че резултата бе положителен!

Не очаквах, че в течението ще стои и дебне този бандюга. 🙂

Малко по-надолу пък имах удар от щука, която на размери бе горе долу като предните. Заковах я на Mepps Aglia-e №2 до самия бряг, докато вдигах блесната от дъното. Май обаче тройката нацели много здрав кокал от челюста й и след няма 5 секунди тръскане, рибата се откачи пред мен. Изчаках две минутки малко да се поуталожат нещата и сложих Salmo Minnow 5S HPH. Реших да се позаиграя с тази щука. 😀 Да обаче, след няколко проводки го зацепих в някакъв дънер и бияча ми се спомина на дъното на Марица. 🙁 Превъзмогнах загубата на този Играч и това, че в следващите часове от излета нямаше да мога да разчитам точно на този цвят и продължих надолу по течението, в дирене на лайтовите маришки рибки. 🙂
Отново на малкия уолкър на Storm имах няколко ударчета на повърхността, но явно те бяха на обичайните хулигани.

Стигайки до много мощно течение смених с Mepps Aglia-e №2. Развъртях блесната, замятайки я надолу по течението и започнах да я водя срещу него. На втората проводка боднах един спортен кефал 20+ см, който обаче офейка преди да извадя фотоапарата. На мен ми стигаше да разбера това, че явно там се напичаха някакви риби и продължих да облавям мястото с блесната. След три проводки последва здрав удар в дебелото течение и ето, че този път превантивно извадих фотоапарата, че инак губя материал за шоуто. 😀

След още 10-тина минути имах много яка риба на блесната, но тя се откачи във един анафор (въртоп, водовъртеж), разстрисайки си мощно главата. Какво беше така и не разбрах, но много напрегна спининга и си взе аванс в първите 3-4 секунди.
Времето на реката си минаваше в спокоен и лежерен риболов и то още по-бързо течеше, занимавайки се с ей тия хулигани.

Стигайки плиткажите, на които наставаше вечерното шоу на повърхностни примамки, се видя всъщност с колко е паднало нивото на реката. Обикновено тия камъни са под водата или леко стърчат и покрай тях провеждам мини уолкърите и поперите.

Сега имах възможност да поразгледам къде точно ми взимат рибите. 😀 Край този голям камък съм имал доста удари, когато той е потопен до над половината. 🙂

Наложи се да търся в малко по-дълбоките бързаци рибите и все пак успях да прилъжа там някоя и друга рибка на въртяща блесна.

На плиткогазещ воблер така и нямах слука, но пък на мини уолкър имах, като играта в бързото течение, изискваше много концентрация и действия с китката на ръката. 😉

Надвечер отново имаше шоупрограма, но в сравнение с предните излети бе с по-слабо изразена активност.

Освен рибките, щраканх още няколко цветенца за цвят, защото сигурно вече ви писна да гледате само риби и се отправих доволен от направения излет към къщи, обвзет от нови риболовни пъклени планове за следващите дни. 🙂

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

thirteen + five =