Сдобих се аз с нова лайт въдичка, за която още нищо не мога да кажа. Не мога не защото не я познавам, а защото не съм навътре с терминологията и работата на една въдица. Преди да си я купя бях ловил с нея, беше собственост на колега и в един съвместен риболов сменихме такъмите за целия ден. До момента бях ловил само с един лайт, който беше подарък от момчетата за рождения ми ден. Днес идва момента, в който ще отиде да си почива, но няма няма да го оставя да залежава, също ще среща риби. Но…всичко с времето си, все пак трябва да се нарадвам на новата придобивка.
Излязох да я поразтъпча тази нова въдица, въпросната Tailwalk Backhoo Rise Spinning S632L. Исках да разуча и новата за мен примамка Fiiish Power Tail. На този водоем кефалите са трудни. Блесни и мухарки почти не работят. Воблерите трудно ги проследява и може да ги чукне, а може и да изчезне видейки нещо странно във водата. Въпросната примамка се оказа доста ефективно, но само откъм атаки. Бяха ме посъветвали да сложа по-голяма кука, но аз не го бях направил все още. От 15-тина кълванета успях да реализирам само едно, но верояно е и заради особенноста на плахите риби.
След няколко кълванета се случи и следното, след което вече ще сменя куката:
При липсата на кука, нямаше как да продължа, а не исках да свалям от някой воблер. Смених примамката, но кълванета нямах. Минах в съседното заливче и пробвах кефалите, които не ме отразяваха. Пробвах и в по-дълбокото, а един човек дойде да ме пита за щуките. Още не беше завършил въпросът му и отвърнах „видя ли какво стана“, вадейки олекналата линия. Прегризването беше мигновено, още не беше успяла да се сгъне въдицата. Нямаше какво повече да пита, вече му бях показал преди 10-тина дни прасето което дебна от там, но когато съм за щука нямам никакъв успех. Отидох да проверя леговището и Нея я нямаше там. Не се и съмнявам, че това беше Тя. Хубава риба, с тегло около 3 килограма. Сложих същият китайски воблер Trulinoya в друг цвят, но явно яркото ги плашеше.
По-късно минах на силикони, където се случи следното – първия сериозен тест на въдицата. Авансът беше перфектен, нагласен на късмет. Още се сърдя на Светло, че при ваденето ми го разхлаби и не знам какъв беше.
Знаех на къде отиват нещата и отидох на пейката под сянката. Кръстосах краката и започнах да си говоря с колегите.
След малко повече от 30 минути вече стана време това нещо да излиза от водата и да ми връща силикона:
А ето го и малкото силиконче и на какво приличаше след борбата:
Добавям снимки на тази риба от преди година и половина, когато я пуснах в езерото:
Save