В търсене на митичните костури.

Реших след работа да отида за риба, звъннах на Сандо и рaзбрах, че на Пънча е зле положението и риби няма, обаче все пак се разбрахме да влезем и да ги потърсим. Язовира ни посрещна така:

Докато аз спокойно се оправям и си снимам Сандо хвана две бързи сулки и един клен , пусна ги обратно и продължи да си мята на воблера убиец.

 

 

Сложих един силикон и започнах да настоявам , по едно време нещо причука и извадих едно костурче и се зарадвах като малко дете. Минаха едни каякари няколко пъти покрай нашата лодка в обсега, в който ловим и всичко приключи (гребълцата да им изсъхнат дано). Решихме да слезем към устието и да потърсим някоя щука, аз не бях обнадежден, защото не обичам щуките, ама викам си „Хайде ще се капотираме там, пък ще се върнем, като падне слънцето” . Така и стана, аз предимно лежах в лодката и си релаксирах, даже и не мятах почти. След час-два обикаляне решихме да се върнем на мястото и да тестваме пак, дали няма вечерен заход да направят рибите. Поне пък добра тренировка става с гребането и обикалянето на язовира.

Взехме и един приятел още от понтона с лодките и тръгнахме , започнахме да настояваме , всеки на различна примамка. Те ловяха на воблери въртележка , а аз сложих Фиииша 7 см и реших да излъжа някой капризен стрижок. След малко нещо ми почукна , последва засеча и се откачи…след малко пак почукна, не засякох , за да изчакам и пак го няма. На третото кълване нещо ме взе решително и тръгна, разхождахме се малко и дойде един приличен костур, а аз грейнах от щастие – никоя щука не може толкова да ме зарадва.

След това продължих да настоявам и извадих още някоя риба, но като цяло риболова беше слаб, поне събрахме няколко малки костура за котките на Сандо, които го чакаха с възхвала и възторжено мяукане.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

twelve + eighteen =