Повечето колеги постоянно се оплакват от липса на време за риболов. Времето наистина е най-ценния риболовен аксесоар, много по-важен от скъпите въдици и примамки. Всички се оплакват от неговата липса, времето не може да се намери по магазините, на никаква цена. Ходя често на риболов и всички ме питат откъде намирам време. Отговорът е много прост – крада го. Времето се краде, не се купува, не се подарява. Краде се от работа, краде се от семейство, краде се от съня и най-вече от телевизия, кръчми, безмислени раздумки и прочие. Казано с две думи – въпрос на приоритети.
И така, за пореден път откраднах малко време след работа и с мръсна газ отпраших на любимата рекичка, в близост до столицата. Някои ме питат откъде намирам средства да ходя толкова често. Тях също ги крада – равняват се на 1 бира с мезе в квартална пивница.
Реката ме посрещна с отлично ниво – нито малка, нито голяма. Липсваше й малко цвят, но както напоследък е модерно да се казва – коттакоа.
Почти винаги на тази река започвам риболова от един конкретен вир, защото е много удобен за настройка на примамки, а аз съм крупен производител на ръчно изработени воблери.
Като казвам започнах, започнах наистина, защото още на първото мятане се вдигна риба. Продължих да я тормозя и след смяна на примамката я хванах – красива балканка, с много жълто , подуто коремче и ярко червени точки. Успешният воблер беше Stream Cutter 55 mm, със седефено покритие.
Много обичам, когато хвана риба още в началото, вероятно всички обичат.
Настроих си воблерите и се преместих в друг участък, където има по-сенчести места – нито аз, нито рибите обичаме слънцето. Няма нищо по-отегчаващо в пъстървовия риболов от осветената вода с виждащите се отдалеч и най-малки детайли по камъните. Не така стои въпросът със сенките, те са потайни и вдъхват надежда за изненада.
Тръгнах нагоре по течението и започнах да облавям малки дупки до отсрещния бряг, редувайки въртележка и малък воблер, който проблясва много ефективно при туич. След няколко изтървани и 2-3 хванати риби около мярката, вече можех да заключа с добра достоверност, че в случая воблерчето работи по-добре.
Изплюх блесната, която държах в устата си при редуването и на нейно място лапнах друг, малко по-тежък и голям воблер и продължих редуването на 2-та воблера.
Достигнах перспективен вир и заметнах отдалеч с тежкия воблер. Няколко агресивни туича и закопчах борбено мъжкарче, което направи множество олимпийски скокове преди да излезе за снимка. Печелившият воблер беше Flat cuttuer 48s, много работещ цвят BRK(сивен).
Започна да се смрачава и отново смених участъка с друг, защото знам, че там рибите се размърдват на мръкване.
Схемата беше същата – вървях срещу течението и облавях с агресивни туичове. Извадих и изтървах още няколко риби околко и малко над мярката. Не успях да реализирам една добра риба, защото ме домързя да се прикрия – вдигна се и ме видя, повече не излезе.
Започна да се мръква и тръгнах обратно по реката към колата. Минавайки покрай едно хубаво вирче, което преди 15-20 мин бях обловил, ме обзе желание да пробвам отново. След 2-3 замятания и задържане на воблера в течението с туичове, в полумрака забелязах, че се вдигна риба. Продължих да я тормозя и след смяна на воблера се закопча – хубава женска риба, ориенталски тип. Дежа вю – така започнах този излет, така го завърших.
Пуснах рибата и се прибрах изморен по никое време, но много зареден – откраднатото време си заслужаваше. Може би изпуснах сериал, мач и кръчма, но на кой му пука, сънувах сладки сънища.
