Марица джигинг – февруари 2021

Февруари – вече не е онзи студен и мразовит месец, който беше преди години. Водоемите в България все по-трудно хващат лед през зимата, което от гледна точка на нашето хоби е екстра, защото риболова не спира заради студа, но от гледна точка на рибите – ами не ги оставаяме изобщо на спокойствие.
Още първата седмица на февруари живака заковаваше дневни температури от 8 до цели 20 градуса по целзий. Прекрасно и слънчево време за риболов през делника, стига да не си на работа, обаче. 🙂
Още пъврия уикенд се пуснах по Марица. Съботата – на 06.02.2021, се наспах без да бързам за никъде и бях на реката към 9-10 часа. Нивото на реката – спаднало, времето отлично за риболов, но активността на рибите супер кратка само за 30 минути и то само на един вир. В този половин час имах два удара, като единия го заковах, а другия беше по-скоро пощипване на дупето на Larva-та. 

Вторият уикенд на февруари чувствително захладня! През делника температурите си бяха положителни, а времето слънчево и топло. Обаче, изневиделица в петък на 12-ти студен фронт донесе за кратко снеговалежи и дори дневните температури почнаха да се движат от -6 до 1 градус. Това прецака плановете ми за риболов през уикенда на 13-14 февруари, щото не ми се щеше да хвана някоя пневмония и после да ме пишат COVID. 🙂 Следващия ми прозорец за риболов се очертаваше да е 20-21 февруари. Имаше известно затопляне през делника, което не позволи да падне сняг, но пък щом не е сняг значи ще обичайната му форма – дъжд. 🙂
Събота сутринта на 20-ти дилемата беше: „Днеска – да ходя ли? Да не ходя ли? Абе отивам!!“. Времето хипер нестабилно и всеки момент щеше да запука яко дъжд. И така, докато се чудех, към 12 часа по обед дъжда не спираше, обаче тръпката за риболов беше по-голяма, от всичко -няма как втори уикенд да пропусна за риболов, абсурд! Облякох се добре, че беше и около 4-5 градуса, и запалих към Марицата. Реката беше вдигнала ниво и не изглеждаше никак приветлива за риболов. Бях взел с мен един от най-новите модели силикони на Bait Breath – Getter Bug, прясно внесен в България. Интересна, обемиста и трътлеста буболечка, която ми предстоеше да пробвам. Допълнително взех куки, чебурашки и карабинки, че оредяха редиците от късане по дъното на реката. 🙂 

Започнах с Getter Bug-a, после минах на шадове 7-10 см, след това на Larva – малък, среден и голям размер. Рибата обаче не ще и не ще. След цял час упорство в дъжда, усилията ми показаха резултат и бяха наградени с първия сомак за годината. Ей така – от нищото, докато си мятам поредната примамка, последва мощен удар, усетен моментално на чувствителната бланка на Venom-а:

Удоволествието ми, от положените усилия до крайния успех, бе голямо! От всичките ми изредени силикони късмет имах на 3 инчовата Larva в един от любимите ми цветове и с 8 грама чебурашка. Успях да кепна мустачкото и ето го пред обектива ми, уловен като по учебник на FilStar-ската кука: 

Последва видео с пускане на рибата и риболов още един час, като дъжда се усили още повече, което ми накара да се изнеса от реката, че вече си търсех белята, колкото и добре да бях облечен. 

На следващия ден – неделя 21.02, циклона се поуспокои и запалих следобеда пак към Марица, взимайки със себе си един приятел, който тепърва правеше „първи стъпки“ по реката и беше супер нахъсан да ги ловим. Час и половина нямахме пипане и се наслаждавахме на спокойствието на реката. След малко рибарски размишления паднах в размера чебурашката и на силикона – Larva 2,5 инча.

С първото замятане имах пощипване, което бе ясен сигнал, че рибата или рибите пред мен искат нещо по-малко като размер. На второто замятане вече държах за снимка в ръцете си добър кефал с габарити от 43 сантиметра! 

В следващия час Марица вдигна рязко ниво и там където бяхаме стъпили на суша сега вече беше малко над глезена. Моят приятел, беше изгубил кураж, че няма да хване риба, но изневиделица успя да ковне кефал към 48 санта. Досега не беше улавял толкова голям и радостта от улова му беше изписана не лицето – все пак направи личен рекод! Успешния силикон и при него бе Larva, но в 2 инча и същия цвят. Разбира се и двата кефала се върнаха във вира. Докрая на излета моя приятел закова с малкия силикон шаран над 5-6 килограма, но странично. В крайна сметка рибата се откачи от куката преди да успеем да я кепнем, но поне видяхме с що за животно се бореше моя приятел.

През делника на последната февруарска седмица се бе поразчуло, че еди къде си ловяли много и едри кефали и прочие, та навалицата по реката беше адската…, както никога досега. Изобщо не можех да повярвам колко народ се изсипа, че дори чак риболовци от София и Стара Загора – спинингисти, фидеристи, плувкари…. Все едно всеки, който ще отиде там и ще лови риби в несвяст. Прекрасно знаех, че при такава преса рибите ще се скрият и риболов няма и да има. Ето защо, поизчаках ентусиастите да набият едно-две валатчета, вследствие на което да се разотидат и чак след това се пуснах пак по Марица. Така и стана – за валатите имам предвид. 🙂 Та, следващия февруарски излет по Марица го направих в последния ден на месеца – 28.02.2021. Взех с мен и моя приятел от предния излет, за да му показвам пак това-онова, като той се оказа отличен ученик и почна бързо да ги сХваща нещата. 🙂 
За първи път ми предстоеше да пробвам един модел от новия внос на Bait Breath – U30 RUI в размер от 2,5 инча. Ето я и новата „гад“ какво представлява:

Почнах да сондирам тук-там, за да видя къде са рибите и при една от дългите ми обичайни проводки – бАААм, ме закова хубав кефал. 

В следващия час имах още два удара, обаче явно бях поизбързал със засечката – силикона беше полуизхлузен от куката, което значи точно това. 

После два часа и половина обаче риби и удари нямахме, докато в един момент не настана адското шоу. С моя приятел почнахме да имаме ударчета, като някои от тях реализирахме, но други не успяхме. Кефалите се бяха поразмърдали и огладняли. Отново хванах риби на RUI:

По едно време, с моя приятел бяхме застанали рамо до рамо и той хвана добър кефал. Поведе го и почнаха да се борят. Докато си провеждах и на мен ми удари – ама много по-злобно. Моментална засечка и се оказа, че и двамата имахме риби, с които се борехме да стигнем докрай – за снимки. Докарвайки моята онемях – бях излъгъл с RUI страхотна маришка бяла риба, която на окомера ми изглеждаше мерна и беше погълнала изцяло силикона. В крайна сметка и двамата успяхме – кепнахме рибите в моя кеп и супер яко се изкефихме на двойната слука!!! 🙂 

Ето го и „Double strike“ момента, увековечен на снимки – кефала колкото бялата риба 😀 : 

Това беше уникален момент в риболов, който ще остане за хубав спомен и на двама ни в този последен ден на февруари месец. Две страхотни риби отново отплуваха към маришките течения. Е, кефала малко не беше толкова бърз в отплуването, но пак е там и се надяваме в бъдеще отново да направим подобен излет през февруари: