Распера е една такава особена риба, която все ме влече, но още не съм и се отдал напълно. Случва се чат пат да го търся, но завидни успехи все още нямам. Живко, като мой местен гид в распероловенето реши да ме заведе за риба по неговия край. Аз го бях водил на мое място, на което успя да хване мисля около 2 килограмов распер с лайта. Аз на неговото място едва спасих капото с един кефал. И ето че пак дойде време да ме води за този хищник на голямата река (е не Дунава, за мен и Марица е голяма). Късно вечерта преди тръгването получил информация за висока и мътна вода, което наложи промяна в плана. До тръгването не беше ясно къде ще ходим, но в крайна сметка избрахме долното течение на река Тунджа. Огледахме няколко места, но така и не си харесахме някое за ловене. В крайна сметка се запътихме към по-далечна точка, която изглеждаше перспективна. Слизаме и започваме с облавянето:

Интересно и красиво местенце, но според мен не особено расперско. Живко закачи един кефал, който успя да избяга преди фотосесията. Мръднахме доста нагоре по течението и нямаше никакви признаци на живот, с изключение на един наперен костур, който отново не беше на моята въдица. Единственото хубаво беше, че изглеждаше добре да ни чукне някое кефалче поне и че беше хладно. Той с ботуши, а аз с гащеризон си беше преживяване като за началото на май.

Нищо не направихме на майната си и тръгнахме към нашите места. Под „наши“ имам предвид близките до вкъщи. СЛед над 200 километра скитане и промяна на плана многократно, стигаме до поредната река, която оглеждаме. В горното течение има пъстърва, щука може и да хванем в този участък, распера е мираж. Кефали се виждат бол, но бистрата вода и периода на годината не предвещават техния лов.

Естествено сме капо и за пореден път тръгваме, без да знаем на къде. Шофьора решава, че ще кара по малките селски пътчета и спираме да оглеждаме всяко поточе. Минаваме какви ли не разбити места, сметища, чигански махали и общо взето се любуваме на времето и природата. По някое време стигаме и рекичка, която осъзнавам че съм пробвал скоро в горното течение. Естествено капо, но поне бях видял 3 риби. Бях чул, че в други участъци може и да се хване нещо и едва успявам да го убедя да отидем. Вече е идвал с мен за пъстърви и знае какви чукари катерим с колата и после какво пребиване ни чака по камънака. И тук не беше по-различно, водейки го през някакви джунгли. Стигам до реката и той не вярвайки отмята с ръка твърдението ми, че съм имал удар на първа проводка. Още повече се уверява в това, като доооста се качваме нагоре по реката и признаци на живот няма. Е това се променя по едно време и аз варя първата пъстърва. Взе ме на любимите ми воблерчета Lucky Craft Humpback Minnow 50SP. В колекцията си имам 3 от тях и всеки има извадени десетки риби.

Малко по-нагоре Живко имаше проследяване, а аз удар. Помъчихме вирчето, но без резултат. Стигайки до неговото начало решавам да направя последна проводка в пенливата вода и успях да сефтосам миниатюрния си Powe Tail на Fiiish.

Спътника ми още нямаше риба, но аз доволен от красивото място, което се хареса и на него, го оставям да облавя пръв, след която се пробвам и аз. Показвам му перспективните места и му давам съвети с примамките. Той по такива поточета не лови, но днес остана доволен от видяното, дори и още да нямаше риба.

След няколко вирчета и той успя да направи сефтето. Мисля, че успешната ми примамка беше Spearhead Ryuki на Duo. Многократните риболови без да привързва на ново му изиграха лоша шега – скъсата му се линията над карабинката. Рибата цопна, но в краката му, а той ловко я залови. Така спаси и примамка и рибешки живот.

Аз имам навика след всеки риболов въдицата да е в калъфа, както и макарата, карабинката на кукодържача и при всеки следващ риболов хората докато вече са с първи риби аз още връзвам. Реших това да не е така и този път. Още вечерта наготвих такъма и го метнах в колата. Нещо ми щукна, че може да сефтосам новата въдица, все пак лайта не беше чак толкова удачен според мен…все пак за распери тръгвахме. Смених въдицата с новата ми 4 делна китайка ACE HAWK AG voyager с акция 4-15 грама. Въдица която си бях взел за международни пътувания, но пък нещо средно между лайта и щукарката. Та не беше най-удачна за пъстървички, но с тази си чувствителност биваше.

Правейки успоредни проводки имахме и двойна слука:

Много ми се чудеше защо пробвам в някакви си местенца с по педя вода или в бързеи. Е показах му защо облавям навсякъде – не се знае от къде ще изскочи заека (пъстървата).

Че така приключи и нашия пореден риболов с много скитане, в който решихме от нещо друго да се прехвърлим на пъстърви. Този път поне беше успешно. Пътя на обратно не беше лек, като се има предвид вече изпеклото слънце и движението по суша. До преди това топейки се в реката биваше. Към 16 часа събух гащеризона, който бях обул в 8 часа. Вярно че го бях запретнал до кръста в малката рекичка, но все пак неопренчето си грее. Рекичката ми хареса и май ще е новата ми цел за зарибяване и опазване.