Слабо начало на 2018-та

Привет на всички! 🙂
Напоследък времето ми за писане съвсем намаля. Отделно от това, от началото на годината да съм направил има-няма десетина излета, включително и един морски – нещо, което си е за оплакване. 🙂 Общо взето излетите бяха доста слаби откъм слука, спрямо предните години и няма с какво да се похваля. Затова си позволих да оформя по-обзроно и кратко настоящия материал.

Зимният риболовен сезон отмина съвсем безмълвно при мен, без нищо впечатляващо откъм слука. Големите язовири първоначално бяха източени и рибите се дръпнаха много навътре и нямаха достигане от брега. Част от зимните местостоянки, които обикновено прослушвам бяха станали плиткажи или пък бяха на сухо. После пък… откъде дойде толкова много вода, та чак язовирите преляха… да се чуди човек. 🙂 Това отново се отрази негативно на риболова и закономерно, като че ли пак се получи едно голямо нищо.
Закриването на риболова на белите риби, направих с Петьо и Вальо на Жребчево, почти месец преди да влезне забраната за бяла риба. За пръв път имах възможността да посетя този язовир.

По време на излета имах уж два удара, ама така и не се закачи риба. 🙂

Е, „закачи“ се някаква мирна рибка, съдейки по люспата закарфичена на жилото на куката.

Тъй като за първи път ловях по тези места, не знаех, че по камъните има толкова много миди. В резултат на това загубих неизвестен метраж плетеняк и 6-7 от най-уловистите си силиконови примамки… кутията със силикони поолекна. 🙂

После пък, в края на март, реших да обърна внимание на балканките. „Откриването“ беше пълна трагедия откъм риби. За 5-6 часа слуката бе това, като то „удари“ в средата на коритото:

Тъпо е, че се „ловят“ такива неща в пъстървовите ни реки през 21-ви век… 🙁

Във вировете, в които съм имал по 5-6 риби, нямах и едно подгонване… Все пак някаква слука на пъстърви видях съвсем за кратко – на два пъти и то само на естествена стръв. Жалко е, че се претрепват редки риби по около 40 см, заминавайки моментално увити в пликчета, в раниците на късметлиите, но всичко е точно (законно). 🙁
Последните сводки за реката изобщо не са обещаващи и определено популацията на пъстървите там е започнала да бележи спад – да живее бурканизацията!! В края на май или вече чак през юни ще им обърна пак внимание.

Костурите – другата тема на зимно-пролетния риболов… и тях хич ги нямаше никакви. Тук-там при излетите се хванаха няколко единични бройки и до там.

Този бе и най-големия ми костур, като следващата серия снимки е негова.

Рядко прощавам на такъв размер костур, но когато очаквам, че рибите ще са единични ги пускам винаги обратно във водоема.

На излета пак бяхме с Валката, като той също се разписа с 1-2 подобни бабита, които бяха пуснати обратно във водоема. 🙂

Като че ли остана рибарската надежда за слука в щуките, които щяхаме да открием по традиция чак на 1-ви май. Новата генерация вече спокойно се препичаше покрай брега. 🙂

За статистиката последва и едно маришко сомско капо, преди пролетната забрана за риболов във водоеми до 500 m н.в. 🙂 Ами това е за сега. По-слабо начало на риболовната година не съм имал досега. Скоро ще публикувам и другата част от малко по-успешните излети… 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

10 − nine =