Новата въдица

Здравейте приятели, риболовци и читатели!
В средата на Септември си  взех една „нова любовница“ (въдица). Тя е на Pontoon 21 – GAD (Global Anglers Dedicated) Gancho:

От доста време ми хваща окото поради съотношението цена/качество и накрая не й устоях. Взех си модела GAN702LF:

От няколкото излета, които имам досега, мога да кажа, че е чудесна въдица за ценовия си клас! Няма да се впускам в споделяне на впечатленията си за нея, тъй като това не е целта на този фото-разказ. Може би някой друг път ще го направя. 🙂
И така, вече имам нова въдица, а когато тъкмо си взел новата въдица от магазина, ти идва да направиш само едно – да отидеш до някои водоем и да й се накефиш!! Аз точно това и направих. 🙂 Надвечер моментално избягах на гьола и почнах да си я пробвам с различни примамки. Пробвах различни видове примамки за да я усетя как работи. На дребни силикончета ми удряха малки костурчета и кълванетата бяха ясни и отчетливи по бланката.
По едно време забелязах малко по-едра риба да гони на повърхността, на около 20-тина метра от мен. В една от кутиите си видях един попер, който от 3 години влача със себе си, но така и все не му идва ред и кой знае откога не съм го мятал – Lucky John Small Gangster. Заметнах смело надалеч и почнах да го водя, но нищо. Заметнах още веднъж на максимална дистанция и преминах отново покрай горещата точка. Тогава видях как водата под попера изригна и моментално някаква риба го грабна. Аванса изскърца и въдичката се огъна. Доведох наблизо рибата и видях, че беше щука, която доста бе глътнала примамката. Изтеглих я на брега и хоп, ето я и първата риба с новата въдица:

От устата на щуката се подаваше само главата на попера:

Извадих примамката с кохера, последва дълга реанимация и айде обратно във водоема:

За съжаление времето за риболов изтече, тъй като Слънцето вече се скриваше зад хълма.
На следващия ден имах повечко време за риболов и отидох на проверка до друг водоем, за да пробвам новата въдица. Сутринта риболова тръгна доста тегаво. Имаше риби, но няколко не успяха да налапат добре примамките и ги изтървах. Да ама този любопитко не устоя на Крак Джак-а и явно, при преследването на воблера, съм го зашил странично: 😀

Последваха три маломерни щуки в разливите между брега и водораслите на Mepps Aglia-e №1, като само една от тях залових с обектива:

Естествено, бе върната обратно да трупа дължина и килограми. 🙂

Продължих нататък по брега и на един друг плиткаж заложих на Pontoonn 21 Beat Bull, като слуката, която ми донесе, бе ето това кефалче, което бе глътнало цялата задна тройка…:

Половин час след това пък ме взе маломерна щука:

След дълго упорство и търсене на рибките неусетно дойде следобеда. Натъкнах се на пасаж от едри костури, които здраво плющяха малките рибки край водораслите. Започнах първо с повърхностни примамки, но само стоях и наблюдавах как през 5 минути захождат бандюгите и си отиват. Смених с воблери тип миноу, кранкове и въртящи блесни, но костурите не искаха и да погледнат изкуствените примамки! По едно време набиха малките рибки във водораслите пред мен и успях да видя всъщност каква бе плячката – уклеи и бабушки от по 6-7-8 сантиметра:

След изреждането на толкова видове примамки, закономерно дойде ред да заметна и силиконите. 😀 От кутийката извадих един Fiiish Black Minnow №1 цвят Kaki. Преди около година си бях купил два цвята и все си седяха захвърлени в раницата. Преди излета сложих в кутията един-два, да има. Този силикон ми се стори най-подходящ поради това, че беше с незацепващ монтаж. Пред мен имаше доста подводни камъни и водорасли и точно той бе най-доброто решение за момента. Тъй като дълбочината беше от порядъка на около метър и половина, а костурите гонеха срещу мен на повърхността, реших да водя силикона на около двадесетина сантиметра под повърхността на водата с леки придърпвания. Още при първото подаване, след 5-6 оборота с макарата, имах мнооого брутален удар! Бързо и рязко засякох със спининга. Рибата почна да се дърпа и да тресе върха на въдицата. Опита се да се завре във водораслите, но не й дадох шанс, тъй като затегнах аванса и напънах спининга, за да я покажа отгоре над водата. Ето го и бандюгата, които напрегна Gancho-то:

Страхотен борбен костур, които осмисли всичките ми опити надлъгвайки рибите от пасажа с бандюги:

Огледах силикона и установих, че поради финия материал, от който е направен, се бяха получили две сериозни разкъсвания на телцето му. Това определено е един сериозен недостатък за мен, а като добавя и високата му цена за брой (без оригиналната глава и куката), то нещата отиват към един доста скъп риболов… Оказа се, че силикона подлежи на залепване, чрез нагряване със запалка, но това е само временно решение, до следващата риба.
Трудно прощавам на такъв размер костур (поради кулинарните му качества, които ценя много), но реших да го пусна:

Повъртя се малко около мен и си замина:

Свалих Fiiish-а и сложих на линията силикон на Дайва, с офсетна кука и чебурашка. Подходих отново по същия начин и след няколко замятания отново успях да излъжа добър костур:

Просто, безкомпромисно зашиване при засечката с новата въдица:

Пуснах и тази риба:

За съжаление, след около 10-тина минутки се наложи да тръгвам, а и костурите  нещо офейкаха.
Интересното при един от излетите бе, че се натъкнах на Largemouth bass-ове, като един от тях успях да го уловя на силикон Orka Shad 4 см цвят WB, но когато посегнах да го хвана с ръката си, стръска с глава примамката и се откачи…., та се задоволих само с тези снимки. Ето как дебнеше един от тях:

Явно привнесените преди няколко години екземпляри са се приспособили успешно към нашите условия и сега, според мен, ще предстои инвазия към вътрешността на страната до няколко години. Във водоема видях 3 поколения Bass-ове, което означава, че май тая гад се размножава доста бързо.
Е, успях да хвана и Largemouth bass с новата въдица – какво повече да иска човек! 😀
Поздрави и до следващия фото-разказ!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

five − 3 =