Архив на категория: Риболов

Ден на труда или как открихме щуколова

Най-после дойде така чакания момент, в който ще започнем да ходим за зъбатата твар. Всичко беше планувано месеци по-рано, като всички знаеха че трябва да са свободни за откриването. Не толкова заради риболова, колкото за банкета и да седнем на една маса, нещо което май никога не бяхме правили заедно. Още на 30-ти след обяд първите готови вече пътувахме към уреченото място, а по-късно вечерта се присъединиха и останалите. На място се оказа, че първия екип е там от обяд и подготвя лагера за вечерното барбекю. Аз се любувах на новата кола на баща ми, която освен подвижна спалня беше и съоръжение побиращо лодката ми почти надута.

Иван също имаше нова кола, която успях да зърна по пътя. От бързане не бяха вързали добре лодката, че се наложи да спираме и да привързваме.

Още със слизането от колата бяхме налазени от тия гадове. По-късно намерих един на крачола си, а по-късно и на транеца на лодката докато плавах.

Мдаааам, покрай сортирането на снимките съм затрил единствената вечерна снимка на лагера. Ама и сами можете да си я представите: много хора, голяма и отрупана софра, огън, барбекю, хладилни чанти пълни с хладни алкохолни напитки и всичко останало както си му е реда.

П.П. Намерих снимката. Сигурно си представихте повече от това, което ще онагледя, но все пак:

На сутринта, малко след 5 часа вече бяхме на крак, готови за отплаваме, след като си изпием кафетата разбира се. Време за закуска нямаше.

Тук от банкета няма и помен, всичко е прибрано още при съмването, тъй като всеки искаше да влиза в лодката.

И ето го най-после и мига, в който всички сме на вода (без единия ни каякар, който дойде по-късно) и можем да открием сезона на щуките.

Ято лебеди, нещо обичайно за тези водоеми. Почти във всеки има поне една гнездяща двойка.

Откривам с костур.

А Мартин хваща първата за сезона щука. Следва подобаващо отпразнуване – с наздравица:

По някое време и аз се разписвам със щукичка уловена на Lucky Craft Pointer 100 SP.

Както и всички други риби тя си отиде по живо по здраво.

Виждайки, че преобладават малките щуки минавам на по-лайт примамки. Резултата е мигновен:

Решавам да пробвам отново с нещо по-едро, но Lucky Craft GunFish 115mm вдига само костури. Слагам по-малкия 95мм и вече имам още едно щукле в списъка.

И отново на свобода:

Поредна на GunFish, като тази го беше налапала целия откъм главата. Едва се подаваше задната тройка:

Пак записвам костурче на същата примамка:

Прилепа на Savage Gear е примамка, която си бях купил зимата и все още нямах възможност да я тествам дори.

Бързо ми донесе успех, но съм леко недоволен от кастинга. За своите 7см и цели 14 грама очаквах да лети повече, но явно и толкова стига.

Пробвах с малки силикончета на Fiiish. В дълбочини около 7 метра вреше от костури, но аз не търсих тях.

Сложих Fiiish номер 3 в розов цвят, но успеха беше само с по-голям костур, но не и щука.

Не ми хареса мястото и реших да го сменя. Много навалица имаше там и постоянно ме наобикаляха. Във водата имаше над 20 лодки средно с по 2 човека в тях, а на брега тападжии и спинингисти бяха опасали всичко. Вероятно имаше близо 100 човека. За капак имаше и хора търсещи щуката на тролинг, като един от тях влачеше с 4 въдици едновременно!

Сменям мястото, но не и примамката. Рибите поне се смениха 😀

Изгубил надежда, вече към обяд спасявам положението със спинербайт на Lucky Craft. Една успешна примка, за която вече съм писал и съм онагледил с доооста снимки. Хубав костур, но нищо повече:

Гонихме се из ръкавчетата, а аз с малката лодка бях доста по-подвижен. Не успях да пресрещна момчетата за компания, но по-късно ги догоних. Омръзнало ми беше да греба и беше чудесна алтернатива да се закача зад електричката и да не съм сам.

По обяд рибите бяха спрели активността си и излязохме за почивка.

Импровизиран навес на това прокълнато място. Адска жега е всеки път и едно дърво да няма в тоя пущинак! Обсъждахме варианти къде и какво да засадим, като опасенията н бяха да ги отскубнат рибарите за колчета или да ги изпасат кравите.

Аз след обяд нямах успех с риба, няколко часа обикалях в мъки да спася следобедното капо, но без резултат. Опекох се достатъчно и имах нужда от почивка.

Имах малко над 10 уловени риби – щуки и костури. Едното момче беше с 33 щуки! Общо хванати бяха над 100 риби, като НИТО ЕДНА НЕ БЕШЕ ЗАДЪРЖАНА! Нещо с което искам да похваля нашия екип, опитващ се да опази това място до колкото може. Това откриване с подобна навалица ни даде ясен знак, че бъдеще за този водоем няма. Куканите и живарниците на всички останали бяха добре окичени. Аз отново се отдръпвам от това иначе добро за риболов място и се насочвам към малките и закътани водоеми. Там поне не се прескачам с други рибари и не ставам свидетел на подобни гледки. На лице е и резултата от голямата преса – сравнително малко риби и изключително дребни. Хубаво място, но подходящо само за откриване. Като се обезриби и изостави от мессарите може пак да стане подходящо за нас 🙂

Качвам снимки и от колегите:

Откриване с въдица и риби

Най-накрая открих пъстървовия риболов с ловене и улавяне. От последните няколко ходения ми останаха само разходките, стотици километри преходи (десетки от които по черни пътища по билото на Стара планина), както и красиви гледки. В някои от случаите дори не стигах до ваденето на въдицата от багажника, въпреки че бях тръгнал целенасочено за риба.

В крайна сметка дойде момента, в който реших да отида наистина за риба, като отделя повече време за риболова, пък и най-накрая да докосна някоя петниста. Свърших със задачките за деня и след обяд вече бях на път към рекичка, на която бях ходил веднъж за откриването преди година и бях хванал една малка рибка. Стигнах там малко след 16 часа, а бариерата ме посрещна заключена (по нашия край покрай повечето рекички има и черни пътища, които са с ограничен достъп, тъй като водят в дивечовъдни стопанства, резервати, природни и национални паркове). Бях се разминал с две коли на горското, ама от къде да знам че ще стане така. Не че е болка за умиране, но е 2 километра преди мястото от което искам да започна риболова. Човека охраняващ обект на близо нямал ключ. Изчаквам да спре дъжда и се появява друг човек със съмнителна кола (очукана без регистрационни табели) и се оказва също работещ наблизо. Той имал ключ и можел да ми отключи. Предлага даже да ме закара, тъй като моята кола не била много подходяща за там. Казвам му, че ще се оправя, само да се разберем за отключването после, тъй като не можел да остави бариерата апачик (туй какво значи си намерете в гугъл). Решава, че ще идва с мен, имало къде да остане горе. По пътя с моята кола нагоре 3-4 пъти споменава, че много му е жал за колата ми и че я мъча така. То пък пътя си беше чуден, даже през повечето време карах на 2-ра предавка. Стигам мястото и му казвам, че ще се бавя поне към 2 часа…щял да ме изчака.
И така…най-после започвам прословутия риболов и след няма и 5 минути на вода вече съм с риба в ръка:

Успешния воблер е не до там любимия ми Lucky Craft Pointer 48, който обаче използвам за по-дълбоките вирове. След малко още една рибка ми извади:

Газейки с гащеризона и клечайки във водата за снимки, усещам че тя хич не е толкова топла, колкото си мисля. Бърза справка установява, че нейната температура е около 11-12 градуса по Целзий:

Имах подгонвания и празни удари на воблерите и реших да пробвам и с блесна. Не обичам да ги използвам, но понякога прибягвам и до тях:

Красива рекичка и притоци, но в плитките участъци ми ставаше горещо с неопреновия гащеризон.

Изкопчвам още рибки на блеснички, когато ми се откачат на воблери или имам само подгонвания. Успехи имах на Mepps, Mosca и Caperlan.

Писна ми от блесните, а и по течението трудно се водят и профучават като куршуми в бързеите. Сложих любимия си за малки рекички Lucky Craft Humpback Minnow 50SP, като имах хванати по няколко риби на всичките си налични цветове.

Единствената примамка която не ми беше извадила риба беше някой от воблерите на Vankocraft. До сега нямах хваната пъстърва на тях, а днес имах мнооого откачени. След малко размисли и консултация с воблеростроителя, стигнах до следния извод- куките са дебели, тъй като са предвидени за по-сериозни риби, а не моите дребосъци. Бесните пъстървички често не налапват примамката, а само я удрят или хапят странично. Ще следва подмяна, като ще пробвам с единични куки като за начало. Само за да хвана с такъв воблер се наложи да половя до по-късно. Стигнах и до мястото, от което на горе не бива да се качвам и както се казва „гол в последната минута„!

Най-красивата, а и голяма риба хванах на Ванков воблер. Вече знам и защо на някои снимки фигурират примамки в устите на риболовците, нещо за което се бях чудил доста време.

Стана време за тръгване. Мислейки си че съм прекрачил 2-та часа риболов и че съм стигнал до към 3 часово излет, се оказа че всъщност са цели 4 часа! За това време имах среща с около 30-тина рибета. Имаше една голяма, тя естествено беше от изтърваните, както става винаги 😀 Бързайки по пътя към колата се чудя какво ли ме чака и дали ме чака. Мислех си, че ще ми е оставил бележка с телефонния си номер човечеца, за да му се обадя като сляза в селото, за да ми отворибариерата. Оказа се, че явно писнало му да кибичи е тръгнал пеш надолу, като по пътя е разчистил падналите камъни, взел си е колата и се е върнал при моята очаквайки ме на уреченото място. Изпровождайки ме до асфалта и отваряйки бариерата вече виждайки се един друг ми казва „някой май трябва да почерпи“. Не знаеше, че аз вече се бях приготвил с едни пари в ръката. Каза че се шегува и не ги взе, но аз му ги пъхнах в джоба. Взех му телефонния номер и при следващ риболов там ще му занеса армаган на тоз добър човечец, който така безмилостно изтормозих…ама аз си го бях предупредил какво очаквам да стане де, той настояваше че нямало проблем и имало къде да полегне докато се върна 😀

Tailwalk Dageki S722M – универсалният боец

Здравейте колеги и приятели,

Трудно се пише безпристрастно за любимата си въдица , която вече 2 -ра година малтретирам без всякакъв свян. Но, е време да си кажа впечатленията за може би най-универсалното нещо което съм докосвал , за парите си 🙂
А, те никак не са много и смело мога да заявя ,че в този ценови клас трудно може да се намери нещо конкуриращо го.
Дължини и тестове дал господ , но аз ще представя моя фаворит , а именно моделът S722 M с дължина 2,20 м и тест по примамки 3.5 – 24 грама
Въдица като въдица , си казват повечето хора и ще са прави , но не и този път 🙂
Какво ме грабна още при първите тестове ?
Ами първо изключително стегнатата бланка , която в началото ми се стори ненужно хвърда и нереагираща на никакви тръскания или други магазинни приоми за тестване на въдица. И това чувствo безвъзвратно си замина когато поставих макара около 250 грама и заметнах Fiiish Black Minnow с 10 грама глава и… примамката отлетя към хоризонта и просто забрави да падне 🙂 Не , не съм скъсал при хвърлянето , просто кастингът на тази ЕКСТРА , ЕКСТРА ФАСТ въдица надминава всякакви очаквания за далекобойност и точност на замятането. Тук е мястото да споменем ,че макар да не се препоръчва, въдицата може да се натоварва с примамки до около 30 грама при изхвърляне , а ако разграничим воблерите от силикона , то максимално съм я натоварвал и със 12 см силикон и 26 грама глава , което сумарно отива близко до 40 те грама , което си е 50 % отгоре.
За горната граница разбрахме , но как се справя с тези минималистични 3.5 грама?
Тук с много условности можем да кажем ,че е близко до написаното , но имайки в предвид твърдостта си няма как да окачваме чудеса например с 3 грама глава и 3 см силиконче , но пък 3 см воблер тип кранк се усеща все едно ,че се изтегля на ръка. 🙂
Ако трябва да определим диапазони на комфорт и долна и горна граница ,то можем да приложим следната таблица.

тип примамки	долна граница	комфорт	горна граница
Воблер „minnow“	5	8-20	28 -30
Воблер „Crank“	3	6-22	22-26
Въртяща блесна	4	6-18	22 – 36
Клатушка	6	8-26	30-35
повърхностни	6	8-20	24 -30
силикон	5	8-24	26- 35

Тези цифри са определени от близо две годишният ми опит с тази въдица като с нея съм риболовствал в 90 % от времето си прекарано на и до вода.
Друго което ми направи впечатление при първият ми досег с нея е късата дръжка , което за мен е изключително предимство при риболов както от брега така и от лодка , в моят случай с каяк. С дължина от едва 320 мм тази страхотна въдица ви оставя достатъчно работна дължина за един изключително комфортен риболов на всякакъв вид хищници и ето тук идва универсалността и. С нея може да си цъкате костурчета и да сте сигурни ,че ако ви удари баба щука или голяма бяла риба ще сте подготвени. Можете да ловите кефали по река и да знаете ,че може да се сборите и с голям распер или среден сом 🙂
А, усещането от борбата е истинското предимство на тази въдица и няма как да се пресъздаде с думи. Хванал съм десетки риби от почти всички видове хищници обитаващи нашите геогравски ширини с тази въдица и удоволствието да се хване дори 300 грамова рибка е страхотно. Тази бланка предава толкова добре борбата на рибата ,че ни се иска тя да е колкото се може по-дълга.
Сега за риболовът с нея.
Аз още след първият ми риболов от брега на силикон преди близо година и половина се влюбих в нея и тя стана мое основно универсално оръжие.
След като я дадох за тест на един приятел каякар при риболов на бели риби и след като хвана две на бързо , той отказа да ми я върне до края на излета и само след броени дни се сдоби с такава и тя вече е неговата основна въдица.
Друг колега се сдоби отново с такава и след инциден при , който въдицата полегна на 19 м дълбочина на дъното на язовира отново си взе такава – просто тази пръчка води до пристрастяване 🙂
Мога да дам още стотици примери , но нищо не може да се сравни с това сами да усетите страхотните качества на тази изключителна пръчка , която ще промени из основи усещането ви за риболова.
Аз с нея преборих най-големият си трофей до момента – прекрасна бяла риба с тегло малко под 6 килограма – пръчката се представи страхотно и ми остави незабравим спомен от борбата.

Ако търсите нещо близко до универсалната пръчка на страхотна цена – то това е вашата пръчка.
Дори прародителите ни мислят така 🙂

За мартенски кефали по река Янтра

Преди няколко години се запалих по спининга с риболов на кефали, но с течение на времето леко отсвирих този приятен начин за улов на кефалите. Костурите, щуките и белите риби ме завладяха повече.
Както знаете някои от тези видове вече са в забрана, а напоследък не ми остава време да си направя целодневен излет за костур или да се разходя към някоя пъстървова река.
В петък следобед ми се освободиха няколко часа. Реших да си припомня доброто старо време. След двадесетина минути пътуване с кола бях по местата за ловене. На първия вир на който се отбих, нямах риболовни успехи. Забравих си фотоапарата в колата и затова не успях да заснема една катерица която прояви интерес към кутията ми с примамки, чапла прелитаща много близко до мен, красиви диви патици и няколко корморана. Обходих вира от началото до краят му и имах само две плахи почуквания на дълбокогазещи воблери. Смених мястото с около километър по-нагоре по течението на реката. За до добия представа за дълбочините по местата на които замятах, пробвах първо със силикони. Отново имах две леки почуквания. Намалих размера на силиконите и още на първата проводка реализирах кълване.

След няколко минути на Fiiish 70-ка отново хванах един кефал.

Течението на реката беше сравнително бавно. Това ми позволи да водя силиконите бавно с минимално отлепяне от дъното и по-дълготрайни паузи. Така хванах още две риби с подобен размер като на първите. След успеха на силикон, исках да хвана риби на на воблери. Пробвах в началото на вира където имаше няколко последователни бързея но не и активни риби. Слязох отново по вира, но все още нямах улов на воблер. Често сменях местата на ловене. На участък където дълбочината беше около метър и половина, воблера застърга леко в дъното и веднага последва удар.

На същото място, на същият воблер, но друг на друг цвят, също имах слука.

Вече беше ясно че кефалите се хранеха вблизост и по дъното на реката. Въпреки слънчевия ден, нямах нито едно кълване в средния или повърхностния слой вода. Риби не преиграваха.
С обикаляне намирах места където Lurefans-a застъргваше дъното и ако не тогава на второ или трето подаване, с много бавно водене следваха още и още удари.

Предпочитанията на рибите бяха по-естествени цветове, но и на леко шаренко не се сърдеха 🙂

Топ цвят за излета, с над 10 уловени риби беше #25

Поради динамичния риболов и идентичен размер на кефалите, прибрах фотоапрата в раничката и през оставащото време се отдадох само на C&R.
В заключение бих казал че се получи прекрасен мартенски излет. Трофейни екземпляри не улових, но пък количеството за сметка на качество доволно. Тръпката ми към риблов на кефали със спининг отново се пробуди, така че очаквайте от мен нови включвания, с подобен тип фоторазкази от реките ни 🙂

Откриване на пъстървовия сезон 2018

Oткакто се запалих по пъстървовия риболов, си имам традиция да откривам в първият позволен ден за риболов на пъстрите рибки. Тази година както и предходната, избраната от мен река за риболов беше Панега. За сравнение с миналата година, тази температурите бяха по-благоприятни. По спомен през 2017, сутринта минусите бяха около 15.
Започнах да облавям от началото на реката, като след смяна на няколко примамки на място за ловене, се спусках надолу по течението. Преди да излезе слънцето вдигнах две не лоши рибки, но не атакуваха воблерите.
Първите слънчеви лъчи грейнаха, а с тях дойде и първата пъстървичка за 2018-та година.
След един два удара, как се извъртя не разбрах, но се закачи не където трябва. На същото воблерче малко по-късно отново се закачи един мъник.
Доста дълго време след този улов, не се случи нищо интересно.
Няколко километра надолу по течението стигнах до място на което не бях стъпвал до сега. Хареса ми много и му отделих повече време, защото просто изглеждаше прекрасно.

Поизвъртях плитки и дълбоки воблери, няколко клатушки и въртелжеки, но без успех. Явно рибите не искаха да се качат до работната дълбочина на примамките които им развъртях и последният ми коз беше да пусна нещо близко до дъното. Дълбочината на вирчето беше голяма, а течението силно. Сложих 12 грамов Fiiish Power Tail 44mm за да може по-бързо да стигне до дъното, без да го отнася силното течение. Заметнах в началото на вирчето където дълбочината беше малка, но с няколко придръпвания примамкaтата стигна в най-дълбокия участък. Направих няколко къси повдигания и оставях пауър тейла да тупва дъното. При поредното повдигане директно ме отнесе ето тази красавица…или този красавец 🙂

Надявах се и на други риби от този вир, но си останах само с тази. След като бях обловил избраните от мен участъци, някои от тях ги повторих. Този път слуката ме споходи на клатушка.

А за финал на излета, една американка ме изненада с удар точно пред мен, но бързо успя да се откачи. Така завърши първия излет за пъстърви за 2018.
Пъстървовата треска ме бе ударила здраво и в събота след работа реших да се разходя до една рекичка, бедна на рибна популация. През март 2016 бях пуснал 200 броя малки пъстърви. Досега от над 10-15 ходения успех не съм имал, в този ден не очаквах такъв. Подходих леко небрежно, като първите пъти замятах от една височина но след като видях че имах подгонване, а после и кълване веднага подходих сериозно. Слязох максимално близко до вода.

Отново имах кълване, последва смяна на воблера и на следващото подаване реализирах първата ми уловена рибка по тези места.

Скромна на размер, но донесе много радост. След още няколко проводки смених вирчето. На следващото отново радост. Имах две кълванета. Въпреки че рибките не се закачиха, бях щастлив защото в реката се виждаше че има живот. Разходих се и до друго местенце на което отново заложих на воблерчето с което хванах рибките.

Там също имах слука.

Водата беше ледена от топящите се снегове в планината. За да задържа максимално воблера във водата и да набере дълбочина заставах в горната част на вирчетата. Навивах много бавно, а течението помагаше воблера да играе добре. Рибките посягаха след леки туичвания. Малко по-късно хванах трета рибка, която беше и последна за деня. Пътървичките си плуват в отлично здраве и се надявам за нови срещи с тях след време.

Първа риба от новия каяк

Здравейте колеги ,
Честита нова година , здраве , щастие и много риболовни успехи.

През изминалата вече 2017 -та година ме споходиха много прекрасни моменти на вода , а в нейния край смених любимият си каяк Malibu Stealth 9 с последният топъл топъл модел на Hobie – COMPASS

Страхотният модел ми дава съвсем нови хоризонти в риболова най-вече като стабилност , скорост и начин на риболов , но за това в неговото представяне 🙂
Първите ми излети с него преминаха под знака на невероятното удоволствие да се движа супер леко и без никакво усилие и въобще не съм се занимавал с риболов и макар да хванах един костур , то бе по-скоро плод на случайност.
По празниците пък по скоро ставаше за сърф отколкото за риболов , но поне разбрах на какво мога да разчитам – а то е адски много!
Но, стига съм си хвалил новото магаре 🙂
И така на 27.12.2017 г се отправихме за първи път тази година към яз. Жребчево с надеждата да имаме най-вече спокойствие , което на яз. Пясъчник е немислимо с тези десетки лодки и това ниско ниво.
Пристигнахме на брега малко след 8 часа и .. веднага се оказа ,че сме проспали сутрешният заход защото колегата , които се сдоби с моята стара любов беше натръшкал 4 риби , от който задържа само една малко над 1,5 кг.

Той моя стария каяк си беше научен да ги лови та това си е нормално 🙂
Колегата Миленко Стойчев обаче ще надмине с него мойте риболовни подвизи сигурен съм в това.
И влизаме ние и колегата Петър Бургов ги зачеса – 5 хвърляния – 3 удара и две риби по около 48 см , които веднага се върнаха обратно. Не, че не са мерни , но не са мерни по нашия собствен стандарт от минимум 55 см.
Аз кротко си обикалях с новия каяк , обаче кат нямам сонар – щото имам отделение за сонар Lowrance READY ама сонари в БГ – НЯМА (БУЛСТАР къде стеееее?) и ей так безцелно си мятах без никакви идей къде съм и какво става.
Часовете си летяха , духна лек ветрец и се сетих ,че нямам бира ….. Да го… ама пък дано да е на късмет дет се вика. За освещаване на каяка бях решил ,че ще взема първата риба риба с нормална големина която хвана , ама кога ще хвана …… и дали 🙂
Нещо на карък отиваха работите и се залепих за стария ми каяк където Миленко със сонара и DSI ската сонда сканираше дъното доста умело 🙂
И се спря на място с интересен релеф със сменящи се дълбочини от 10 до 17 м за малко разстояние. Аз спрях на 15 -тина метра от него и докато се закотвя той имаше хубав удар без закачане. Обнадежден хвърлих към брега и започнах бавна проводка като ясно се усещаше как примамката ми пропада все по-бавно – значи дълбочината се увеличаваше.
На може би 15 -тина метра от каяка , при поредното пропадане имах чувството ,че спря прекалено рано и това можеше да е знак , че силиконът е в нечия зъбата уста.
Инстинктивно засякох и пръчката ми Megabass Blizzard се сгъна , а от долу рибата веднага тръгна в страни.
Еееее , най- накрая и аз да имам слука като по тласъците си личеше ,че рибата е добра.
Ето , викам си , първата риба която ще отиде за освещаване на каяка 🙂
Обаче , поради това , че не съм ловил с тази гега , която приспива 4 кила щука за 20 секунди , не прецених добре размерите на рибата и когато полегна на повърхността направо не можех да повярвам на това което виждах. А там се мъдреше много дебела бяла риба около 4 педи дълга 🙂 Е, този път вече имах и кеп за освещаване и с ето я качена в каяка надлъжно 🙂

Е, то бива сефте бива ама чак пък толкова 🙂
Гледам и не вярвам на ушите си дет вика един професор.
Късметът се оказа и двоен щото имах под ръка и страхотен фотограф и нямаше как да не излезнем на близкия бряг, за да нащракаме снимки на трофея.

Те това беше рибата , която закрива 2017 г и освещава новия каяк и за да избегна въпросите отколо нейната участ – рибата беше задържана – такъв и бил късмета.
Риболовът продължи по-скоро под емоцията на случката и никой не упорстваше кой знае колко , а аз се проклинах ,че нямах поне една бира да си отворя и да се наслаждавам на уникалната природа там.
Помотахме се из района и всеки тръгна да дири свойте риби , а аз се върнах пак в района където хванах тази красавица – без сонар като съм , само там знам какъв е релефа.
И започнах да сменям силикони на всеки 5 проводки , а времето минаваше без каквато и да е активност. Тогава реших да сменя не само силикона , но и проводката. Нали в новият каяк съм със висока седалка и е лесно да държа въдицата много близо доводата , което дава на силикона съвсем малко отлепяне от дъното… И още на първата проводка имах отчетлив макар и вял удар , а на следващата пак 🙂
Я виж ти какво искали гадините 🙂 Обаче само пощипваха relax kingshad -a и толкова.
Но, все пак рибите не закъсняха 🙂

Веднага след снимките се случи и връщането и обратно.

Последваха нови удари – явно рибките се бяха активизирали и изпуснах подобна риба , откачила се близо до каяка – все пак страничният вятър се беше усилил и не бях обрал на време излишното влакно.
Времето напредваше в един момент зарязах и риболов и всичко останало…. гледката на отиващият си ден беше УНИКАЛНА.

Ето тези моменти на вода найстина остават завинаги в съзнанието , а хвантите риби с само страхотно допълнение.
Имаше врем да се срешнем и разделим с още една красавица преди да поема към колата.

И той веднага отиде да трупа килограми за пролетното размножаване 🙂

Веднага след това се насочих към колата защото слънцето вече беше залязло и тъмнината се спускаше доста бързо. имаше време да запиша маршрута и се оказа ,че на прибиране съм се движил с каяка със средна скорост от 5,9 км/ч – една страхотна скорост без голямо усилие.
Ето така завърши този запомнящ се излет 🙂 . Явно всяка година в в нейния край успявам да реализирам по една хубава риба – на 24.12.2016 хванах 86 см бяла риба на яз. Пясъчник с тегло 5.850 🙂

Наслука на всички колеги!

Дъждовният риболов или как изгоряха бракониерите

Днес щяхме да ловим от брега набързо. Това беше нашия план със Жулиан, но беше коригиран след намесата на Миленко. Той беше решил да ходи на същия водоем, но с новия си каяк. Аз повече от месец се каня за съвместен риболов с него и така и не се уцелихме. Това наложи и да преосмислим нещата, а именно да отидем и ние с лодката. Габровският майстор на силикона уж бил проучил прогнозите и нямало да ни вали – нещо което синоптиците обещаваха от седмица. Тръгваме ние в 6:30 при лек ръмеж, с надеждата оттатък планината да е по-добре. Взимаме по една баничка за закуска и бързаме да хванем развиделяването.

Стигаме ние на брега на язовира и виждаме в далечината наш Миленко да маха с греблото, отдалечавайки се в мъглата. Уж бързо, ама не съвсем, пускаме нашата лодка по петите му. Успяхме да го намерим къде се е позиционирал, както и да сменим малко опит и примамки.

Всичките лодки бяха групирани в един участък на язовира, като диаметъра на кръга който замеряха със силикони не беше повече от 100 метра. Хвърляха върху пасаж от риба, който бе групиран над една подводна издатина на 12 метра дълбочина. От дъното до 5-тия метър всичко бе застлано от мирна риба, като нямам идея каква и с какви размери е била. Махнахме се от там, за да не си пречим едни на други, както и да не ставаме свидетели на месарските изпълнения на „колегите“.

Първото бебе ме взе на вчера закупения силикон FOX с нова за мен форма джиг глава. Изглеждаше добра риба, но странните придърпвания ми подсказаха, че тази риба не е с примамка в устата, а някъде по нея. За жалост бях прав, а рибата съвсем не беше класна, но все пак напълно достатъчна да ни зарадва в мразовитото утро.

Вече си бяхме харесали това местенце и хич не ми се вдигаше котвата. Дъжда не спираше да вали, ние естествено не се бяхме подготвили с подходящи за това дрехи. По някое време се сетих, че имам дъждобран. Е оказа се, че след толкова години ежедневно носене в чантата, вече бях решил че не ми трябва (предвид че никога не го бях слагал) и се оказа че точно когато ми трябва наистина него го няма.

На поредното замятане със според мен подходящия силикон имах хубав удар, след което и възможност да си пробвам новия грипер. Останах доволен от него, както и от рибата която ми извади силиконовата Awaruna.

Скоро колега ме беше питал за външните паразити именно заради което направих следната снимка:

Не обичам да ловя с едни и същи примамки. Почти винаги след уловена риба сменям примамката. Така направих и този път, като още с третото подаване на силикона имах удар при пропадането, който обаче не успях да реализирам заради отворената шпула и блеенето наоколо. 12 грамовата глава тупна на дъното и още с втория оборот на макарата ме взема поредната бяла. Този път силикона беше 12 сантиметровия Fiiish в цвят каки. Рибата беше ковната на върха на човката, но нямаше мърдане. Моя нов помощник отново имаше работа – зеления грипер извади поредната си риба. Жужака се оказа прав, че кеп не ни трябва (а бяхме единствената лодка без такъв).

Малко след 11 часа преди обяд вече се бяхме намръзнали достатъчно, аз бях уловил желаните риби и взехме решението да се прибираме у дома. Мен ме чака път до о. Тасос след няколко часа, двамата не бяхме спали добре предната нощ, млади татковци сме и задачите ни чакаха вкъщи.

Тъкмо решили че риболовът е приключил, се оказа че не е точно така. На брега ни чакаха 3ма души държащи се подозрително. Слизаме ние и се оказва, че има съвместна проверка на ИАРА и ЦРОО. Погледнаха ни документите, сменихме 2-3 приказки и се изпратихме по живо по здраво. Ние нямахме от какво да се притесняваме, за разлика от месарчетата които оставихме да продължат с риболова. Един от тях е заловен с 9 риби, сред които и маломерни. Съставен му е акт на стойност 900 лева. Друг бракониер уж отивал за документи, метнал се в лодката и отпрашил с незаконния улов. За това негово деяние закона предвижда 2000 лева глоба, която вече му е написана и чака да бъде връчена. Нарушителя е известен. Скоро очаквам и снимки от проверката, които ще приложа тук.

Ето и кадрите за които споменах. Това са 9-те задържани риби, 6 от които са под 45-те изискуеми от закона сантиметри. На нарушителя е съставен акт който ще бъде в размер от 600 до 900 лева.

Това е автомобилът от чийто колесар е избягал другия нарушител. При него е имало голямо количество маломерна риба, от която навярно се е отървал накъде във водоема или скрил на сушата. Каквото и да е сторил с улова не е важно, тъй като там глобата е малка. Сега заради бягството от служебно лице, което се е легитимирало той ще получи акт в размер от 1000 до 2000 лева.

Знам, че месарската снимка е грозна, но тя е част от реалността по родните водоеми. Докато едни зарибяваме с лични средства, пускаме уловените от нас трофейни риби, то други обезрибяват същите тези райски местенца по много грозен, долен и публичен начин. Даже не се крият от хорските погледи. Изключително изненадан съм от проверката, както и щастлив, че най-после има опарили се. Дано е обица на ухото и за останалите рибари. Заслужава ли си 40 сантиметрова риба да я плащаш по 100 лева бройката?! Утре какво ще лови твоето дете? Аз за себе си имам отговор, дано съвпада с твоя!

По Марица през Ноември 2017

През ноември направих три излета по Марица около Пловдив, като успях да избегна капото, къде с по една риба, къде с по две. 🙂 Ето го и обзорния фото разказ.

Дърветата край Марица отдвана започнаха да сменят зелената си премяна с жълта. Лека-полека жълт дъжд започна да посипва бреговете на реката.

В началото на ноември забелязах и първите ята корморани, които започнаха да пресират рибата в участъка. В бързеите и плитките тихи участъци, където през октомври ловях малки хищници на лайт, вече нямаше риба. Причината затова бе, че рибките тръгнаха да се групират в дълбоките вирове и ями, поради застудяването, както и заради появилите се корморани. Трудно е в такава голяма река да се открият къде зимуват те точно, а и вече интересът им към изкуствените примамки не е същия и те не ги гонят така стръвно и усилено, както само допреди месец.

Все пак капото при първия излет бе спасено на лайт спининга. За излета имах една откачена щука около 50-те сантиметра и един малък кефал на въртяща блесна. Трябва да отбележа, че тази слука бе вследствие на доста упорство и загубени часове по реката.

Есента напредваше и листата по дърветата започнаха да падат още по-бързо. Наред с това диворастящите гъби край Марица бяха напъпили яко, поради подходящите условия.

Удоволствие си е да риболовстваш през есента на Марица. Виждаш какви ли не красиви картини край бреговете на реката. Е, ако има и рибки на въдицата, то излета става още по-приятен.
Ситуацията от първият излет през ноември ме накара да оставя вкъщи лайтовото такъмче и да мина на по-големи примамки в търсене на едрите маришки хищници – основно щуките и распера. Така и така някои от тях ми налитаха на малките примамки, то нямаше начин да не вземат и на по-големите изкуственяци. 🙂 Избрах да взема с мен този спининг – Shimano SpeedMaster CX240M, който е с тест по примамки 7-28 грама. Към този момент съм ловил с него само на затворени водоеми (с воблери, блесни и силикони). Бях направил и един-два излета по морето в Гърция. Сложих няколко примамки в една кутия, нарамих фотоапарата и се запътих към реката. Пристигайки на вира още с първото замятане успях да реализирам първата зъбла за излета – кой не обича такава бърза слука!

След три-четири подръпвания със SpeedMaster-a тя моментално реагира на Shadow Rap Shad в цвят YP и го атакува много бясно. Последва яростен отпор, който ми донесе търсената доза адреналин. Щуката беше от стандартните, които ловя в този район – 50 см. Рибата обаче се оказа много борбена и луда. Някак си тя бе успяла да поизкриви едно от жилата на тройката. Въдицата се представи чудесно, гасейки отчаяните й напъни в умереното течение. Припомних си как започва да сработва цялата бланка на SpeedMaster-а при по-високи натоварвания от риба.

След снимките пуснах хубавата щука и продължих да търся маришките хищници.

Търсех ги тук, търсех ги там, но на примамките ми се закачаха само боклуци – нещо, с което по принцип вече съм свикнал. Ето на слуката: един колан с дължина над два метра, предназначен за вдигане на тежки неща с кран и една смачкана пластмасова бутилка.

В края на излета успях да набода още една щука. Слуката дойде след доста настояване, като бях изредил на същото място, за 30 минути: две клатушки, две въртящи блесни и 4-5 воблера с дължина от 80 до 110 мм. От слуката при другите ми излети бях сигурен, че на това място там някъде пред мен има риба, но явно трябваше да напипам печелившата примамка, с която да нервирам хищника и да го накарам да атакува. След изреждането на най-различни примамки, посегнах към една от най-големите и дълги примамки, която бях сложил в кутията си – Sea Buzz Terminator SX Minnow 120S в цвят CHBS.

След три проводки най-накрая имах успех с въпросния воблер! Усетих с въдицата момента на удара и рязко засякох. Минутка на укротяване на опърничевата и ето, че пред обектива ми застана за снимки 42 сантиметрова щука, която се бе зашила уставно за коремната тройка. 🙂

Ето, че ключът към успеха този път бе по-големия размер на примамката. 🙂 Пуснах рибата и се отправих след 20-тина минути към нас, че нали се стъмва по-рано.

В края на месеца направих трети излет по реката. Щуките пасуваха, а времето навън бе разкошно. Реката бе вдигнала нивото си от дъждовете и водата бе доста поизстинала. В една яма успях на Хорнет 5S в цвят GRS да излъжа един добър късно есенен кефал.

Имах късмет да видя атаката му, когато изваждах от ямата воблера и много се накефих.

По-късно имах забежка пък с един 3-4 килограмов распер, които ме направи на маймуна. 😀 Най-после успях да видя по тия места едър распер! Явно е трябвало да захладнее, за да се покажат тия тупани. Един час подавах на този хитрец най-различни примамки от различни ъгли и прочие, но не поиска да ми удари. Скъса се да гони покрай едни клони и в основното течение пасажи от бабушка и уклеи, като избухваше на повърхността през 7-8 минути. Направо да се пръснеш от яд, но какво да се прави – рибешка му работа. 😀

Поздрави на всички спинингисти и нека Слуката бъде с вас и през оставащото време от 2017-та година! 🙂

Микроджиг през ноември 2017

Ноември месец отмина почти неусетно при мен. Разходих се на два големи язовира, като слуката там бе нулева. Месецът бе белязан от редица земетресения, които със сигурност изиграха роля за апатията на рибите към силиконовите примамки, тъй като знаем, че тези явления ги стресират и те не се хранят. Отделно от това, със сигурност усещате по сметките си за ток и парно, че студените месеци тази година не са чак толкова студени. 🙂 Дневните темепратури все още се въртят около 10-14 градуса и това в голяма степен също влияе на хранителния режим на хищниците, на местата и водните слоеве, които обикновено те обитават по това време на годината в големите язовири. Нищо чудно тази година хищниците да снесат хайвера си по-рано. Остава още време до края на зимата, та ще видим „дали-или“.
Посетих по един път Студен Кладенец и Пясъчник, но рибки така и не успях да уловя от брега. Подобно бе тогава положението и при други риболовци от брега и с малки изключения от лодка. Студеният бе пълен догоре, но какво от това. Въпреки перспективните места, на които бях, хищник така и не хванахме. На Пясъка пък, рибата изведнъж отряза и се дръпна много навътре.

Разходих се също и до пет язовирчета в родния ми край, които по принцип бих ги определил като големи микроязовири. На някои от тях, преди 10-15 години, съм имал слука на бели риби, но от тогава не съм ги посещавал. Беше ми интересно да ги проверя и да знам какво е положението на тях. През годините съм чувал разни истории, та още май имаше някаква надежда да е останала по някоя риба. Все пак, докато не отидеш на място, не може да си сигурен за актуалното им положение. Реших да прахосам един уикенд в експерименти. За съжаление обаче, доста вода е изтекла от тогава и кой знае какво им се беше случило на тия язовирчета… Видях, че в някои от тях, поне беше останала по някоя и друга мирна риба, но от хищниците нямаше никакво присъствие, за да съм по-конкретен на четири от тях. Два от язовирите бяха с високо ниво за сезона. Другите три бяха много източени, като два от тях бяха до такава степен спаднали, че максималната им дълбочината бе около един метър, т.е. съсипани…

Е, поне направих разузнаването си и разбрах, че няма да ходя на три от тях и в следващите години (сами разбирате защо). 😉
Какво ми оставаше да направя, обаче? Разбира се, да ида там, където има риба. 🙂 Само на едно от тези пет язовирчета имаше хищници за ловене. Направих на него два излета, като имаше и слука. 🙂 През лятото ми дойде на идея да започна да прехвърлям уловените рибки (колкото и да са те) от язовира Х в един друг, за да не бия по 40 км в посока от родния ми град до там. Истината е, че в региона около града не остана читав водоем, на които да си направиш дори тестове на някой такъм или примамки, с риба… Унищожиха се маса язовири, като и към момента виждам отстрани как това продължава да се случва, а други се окупираха от мними и легални арендатори за дълго време, на които и лев няма да дам.
След капото на Студен Кладенец, се отправихме с Мишо към язовира Х. Там знаехме, че поне ще излъжем някоя риба с малките силикони. Въпреки, че по време на риболова, се бяха случили 3 земетресения през 2 часа, все пак успях да спася капото на микроджигчета. Октрих, че костурите дебнеха малките диви гупи на дъното пред едни туфи с водорасли. На 6-8 см силикони нямаше пипане, но на 4-5 сантиметровите имах побутвания и успях да ковна 5 костурчета. След доста плахи побутвания в рамките на първите 20 минути най-после се закачи и първата рибка за деня, но странично. 🙂

Другите костури, които бяха и малко по-големи, всмукаха силикончетата уставно. Направи ми впечатление, че ключът към тази слука бе постоянната смяна на различни малки силикони със зеленикав цвят. Рибките губеха бързо интерес към примамката, ако 15 минути настоявах с един и същи модел силиконче.

Прибрах костурчетата в едно 10 литрово шише, което бе зарязно на гьола и след излета, минахме с Мишо да ги пуснем в новия им дом, като метнахме и там силиконите за проверка, но нямаше пипане на тях. Така рибките, които до момента бях пуснал в това язовирче нараснаха вече до 15 броя. Клипчето с пускането им е най-долу.

При вторият излет, който направих в края на ноември на язовирчето Х, отново целта на занятието бе прехвърляне на риби, като паралелно с това исках да пробвам с малки рибки и новото пръчле:

Поглеждайки футуристичният макародържач на въдичката, микроджедая в мен усети присъствието на Тъмната страна на Силата. Долната част на винта мнооого ми напомни на шлема на Дарт Вейдър от „Междузвездни войни“ и в мен нададе тон откъс от една песен на филма, когато всеки път се появява в кадър Вейдър – „Императоския марш“.
“ …та та та та-тада та-тадааа… „

И към настоящият момент, когато всеки път погледна макародържача, пак тази песен ми идва на акъла и започвам да си я припявам на ум, докато сглобявам лайт такъмчето. 😀

Времето бе студено и облачно. Отидох на язовира след 14:00 часа. Там от два часа, вече мятаха Мишо и брат му, като тъкмо когато пристигнах, брат му извади от папура една дребна щука на въртяща блесна. Освен нея, доста трудно те бяха излъгали и две костурчета. Малко лошо инфо относно броя на уловените риби по време на излета им, но все пак съм там, ще упорствам да ловя зарибител и дано да пренесем повече риби! След час Мишо и брат му си тръгнаха, като ми оставиха щуката и двете костурчета за рибешкия трансфер. 🙂 До този момент имах едно-две почуквания. Явно рибите ги нямаше на обичайното място, където ги ловим. Реших да се преместя. На новото местенце улових успешно два бързи костура, като още два ми се откачиха докато ги вдигах от полувисокия бряг.

Последва едночасово затишие откъм снимане на риби. Имах няколко почуквания и един -два откачени костура, пак при вдигане от високото. Нищо, аз съм тъп и упорит и ще търся зарибителя докато не се стъмни! Преместих се на следващото място и реших да пробвам различни примамки с новата въдичка, за да усетя поведението й. По едно време завъртях Aglia-e №1 и направих успоредна проводка на папура вдясно от мен. Изчаках блесната да падне на дъното и започнах много бавно да я въртя, като идеята беше тя да планира близо до него. Дълбочината пред папура беше мжеду 1-1,5 метра. При проводката имах удар, но като че ли май бе преминаване през някое водорасло? Нека пак да проверя за всеки случай! Отново направих същото провеждане и ето, че не е било водорасло, а костур. 🙂 Дори и при тези студени условия взе, че сработи въртящата блесна и при мен. 🙂

Оказа се, че напипах отново пасаж от костури, да ама закога. Времето бе облачно и предпоставките за по-рано стъмване преди 17 часа бяха налице. Смених бързо блесната и започнах да подавам малките силикони успоредно на папура.

През две-три проводки имах ударчета от дребни костури. Времето обаче напредваше и оставаше вече по-малко от половин час до тъмата, а на мен ми предстоеше път и до другия язовир. Не ми се пускаше зарибителя по тъмно, но май така се очертаваше. Някои от костурчета бяха с много скромни размери и само дърпаха за опашката малките силикони – за тях си трябваше нано силикончета. 🙂 Хванах още 5 дребосъка и трябваше да бягам.

Така прибавих към зарибяваното водоемче още 11 рибки. За статистиката броят на пуснатите до този момент риби там стана 26. 🙂 Дано, до началото на пролетната забрана, успея да пренеса още риби. Тъпо е, когато няма наблизо къде и какво да ловиш… дори и на микроджиг.

Успешните силикончета и при двата излета, на които имах удари и рибки няма да ги изброявам поименно, сигурен съм, че ще ги разпознаете веднага на снимката:

Поздрави и нека Слуката бъде с вас! 🙂

Неделна слука

Както знаете от предишни мои теми, неделните дни не са ми от любимите за риболов, но става ли на въпрос за лошо време в неделя, е това е моят ден. В събота внимателно проследих прогнозите за времето. Според сайтовете които погледнах, се очертаваше силен вятър и снеговалеж. Подбрах подветрено място на което от време на време да духва, но да бъде поносимо.

Сутринта пътната обстановка ме позабави и бях на брега по светло. С първото хвърляне имах единичен празен удар, смених силикона със същият с 18 грамова глава, но намазан с атрактант. На втора проводка, леко чукване, пауза от моя страна и последва хубаво кълване, засечка и хубава рибка за добро утро 🙂
След този улов имах две-три празни кълванета и за по-сигурно отново закачих от намазаните Fiiish Black Minnow №3 Не след дълго последва лек удар, отново пауза от моя страна, и зверско отнасяне. Този път рибата беше по-добра. Често задаван въпрос към мен е : Как водиш силикона ?
Е днес експерементирах с по-високи и плавни отлепяния от дъното, но не през цялото време на проводката. Две-три по ниски, четвъртото доста високо. Също така, придръпвания при продането на силикона към дъното. Винаги търся максимално разнообразно водене, с минимално повтарящи се движения.

Няколко реда за атрактанта

Този джокер се прави отлично при риболов на костур. Единичните чуквани изчезнаха. Костурите полудяваха при пробите и мачкаха силикона като дъвка. Сега и при белите риби резултата беше впечатляващ. Преди да пробвам атрактанта, на същият водоем, след леките чуквания повторни нямаше, рибите които съм закачал, са били вследствие на леки и плахи удари. В дните когато активността на хищника не е на 100%, атрактанта е нещото което провокира хищниците да атакуват стръвно. Точно този който използвах е като восък. За това си вземах малко и го нанасях върху силикона с два пръста, докато се размаже хубаво.
Обратно към риболова. След като захода на белите риби поприключи, смених главата с 12грамова, защото тя работи по-добре при водене над дъното. Слънцето вече се беше показало и реших да преслушам какво се случва в по-горните слоеве вода. Пусках силикона до дъното само в паузите. Основно навивах бавно и с леки туичвания разкрасявах равномерната игра на примамката. След почукване пусках силикона до дъното, с върха на въдицата го отлепях за по няколко сантиметра ход и така отнесох няколко едри костура.

Размерите им варираха от 35 до 40см. Вкусъст на атрактанта ги побъркваше и скриваха големият силикон в устата си.

Този хубавец ме застреля над дъното 🙂 На два пъти се опита да си гризне я опашка, я телце но при третата му атака, аз го нацелих в десятката.
А това е най-големият костур за излета. Брутално вземане, силикона му беше в гълтача. Така неусетно минаха трите ми часа, времето което бях предвидил за риболовно излетче. Останах супер доволен от постигнатите резултати и с усмивка на лице поех по пътя към дома 🙂