Архив на категория: Риболов

Летни пъструшки 2017

Здравейте, приятели и колеги!
Лятото бавно си отминава, но остават спомените за добрите и лошите излети, които сме направили през топлите месеци. Сутрините вече са по-хладни и лека-полека режима на хранене на хищниците ще започне да се изменя. С голямото есенно хранене идват и големите надежди за улов на така търсените и мечтани трофейни хищни риби. До момента направих доста интересни излети и имам много материали да ви покажа, но нещо времето не ми достига за това. Май имам на разположение повече време за риболов, отколкото за писане на фото разкази. Нека, май така е по-добре, погледнато от моята гледна точка, но откъм читателска – това не е добре. 😀
В средата на август и в началото на септември направих два добри излета за пъстърва, които ще споделя с вас сега. Дойде им момента, та ето ги и тях. Стига с тая Марица, нека разнообразя малко фото разказите си и ги направя по-шарени. 🙂
През августовската сутрин се събудих много рано, но не от жегата, а от треската, която имах. Треска, от която човек не спира да се тресе и получава червени петна в глава. Петна, като ония по тялото на балканките. 😀 Въпреки ранното ставане, към 07:40 бях на реката, за да лекувам болестта, която ме е налегнала от скоро. 🙂 При претърсването на първите два вира не успях да намеря лека, но ето, че в третия го намерих! Четири-пет подскока в течението и ето, че първата балканка за излета е пред обектива. Може би вече е излишно да казвам, коя бе успешната примамка. Сигурен съм, че вие вече отлично я познавате. 🙂

Пуснах рибката и продължих да мятам.

За съжаление нямаше повече ударчета и след 20 минутки, след като прерових вирчето доста упорито, се насочих към следващата точка. Оказа се, че там ме чакаше пасаж от пъстърви …, а аз обаче, се представих много зле. Имах 5 откачени балканки за 35 минути. Всички риби се излъгаха на Storm Gomoku Dense – Trout, като око те бяха между 25-35 сантиметра. Аз направо си полудях, а треската стана още по-голяма. Какво толкова имаше, че все ми се откачаха при подскоците!? Проверих си куките и се оказа, че имах две захабени жила по тройките, но дали това беше проблема или нещо друго, така и не разбрах по време на излета. Воблерчето се представи страхотно при надлъгването с петнистите рибки, но имаше нещо куцо, а аз не можех да разбера какво е то и това ме подлудяваше.

Сложих втори номер Mepps Aglia-e AG/Orange bright и заметнах далеч срещу течението.  Хъ-хъъ, сега ще им покажа аз на балканките … Три оборота с макарата и баааам …. отново имаше щури подскоци над повърхността на водата!

Оказа се, че там имало още една гладна балканка, която не била набодена. 🙂 Този път няма откачане! Всичко бе „по каталог“.

Направих й още няколко снимки и я върнах обратно в потока под зоркия поглед на Жабчо.

Отделих още 30-40 минути на това вирче, като го претърсих камъче по камъче, но през това време нямаше ударчета и реших да се разходя нагоре. Доста пообиколих и имах слука отново на Мепс Аглия-е, но не успях да стигна до снимки с двете дръзки балканки. Много се зарадвах от факта, че в някои вирчета се виждаха по 2-3-4 маломерни пъструшки. Ауу после, като се отдалечих на тръгване от коритото на реката щях да получа топлинен удар. Определено край реката се живеше, но не и далеч от нея. Изобщо от прохладата й бях забравил, че по принцип бе адската жега и задух. 🙂 Така приключи и този августовски пъстървов излет.

Миналата седмица, през септемврийската утрин отново ме събуди пъстървовата треска и пак се разходих до реката. Хем да разнообразя пак риболова с пъструшки. През първите два часа имах слука на 4 пакостничета с исполинските размери от 8-10 см, които след няколко метра повеждане, се самооткачаха. Мънистото на Аглия-е №1 явно им дойде голям залък. 🙂 След около километър и малко преход и още няколко прахосани часа, успях да заловя и първата балканка.

През това време слънцето се скри зад плътна облачна система, която кой знае откъде се взе и температурите леко паднаха. Появи се и ветрец Това явно накара пъструшките да станат по-активни и те започнаха своя танц на повърхността на водата. За първи път бях свидетел на тази гледка. Може би ветрецът беше съборил тук-там по някое насекомо във водата и заедно с лекото захлаждане това бе причината за настаналото шоу. Благодарение на това оживление по вирчетата видях и къде са се скрили по-едричките рибки. Впоследствие лястовичките, започнаха да летят на ниско и ми беше ясно, че се задава дъжд.

На Storm Gomoku Dense – Trout отново имах добра риба, която пак ми се откачи … Воблерчето вече не прилича на нищо от тези пъстървови излети. Покритието му съвсем се избели от камъните и бесните захапки на балканките – свидетелство за слаба абразивна устоичивост на окраската. Въпреки това, той все още бе апетитен за тях.

След по-малко от около час, се изсипа доста силен дъжд, който ме накара да разглобя такъма и да заходя обратно към къщи. Да, но излетът не свърши до тук! Само още едно последно замятане и си отивам! 🙂 Навръщане минах през едно от перспективните ми вирчера и сглобих пак такъма. То така и така понамаля дъжда, какво толкова, 🙂 Оживлението по реката все още го имаше и свидетелства за това можете да видите в следващите няколко снимки.

Много борбена рибка за размера си, която ми достави голямо удоволствие.

При момента с пускането направих още две снимчици.

Последва откачане на една по-едра пак на Рюкито – около 40 сантиметра, след което бе заловена тази рибка:

Е, вече бях готов да си ходя! Не, не чакайте! Още малко ще пощракам с фотоапарата, за да запечатам момента.

Въздухът стана много приятен за дишане, а жегата се бе изпарила отдавна – прохлада на кило! Само след още три снимки се отправих леко подгизнал към нас. 🙂

Последни летни щуки

Не знам защо, но много хора смятат, че щуката се лови в късна есен. Това съвсем не е така и го доказва опитът ми с риболов на летни щуки. Преди седмица направих може би последният си такъв за сезон 2017, тъй като ангажиментите ме притискат, а есента настъпва. Рядко имам възможност за вечерен излет, тъй като за тази хищник ходя преди изгрев, а до вечерта не ми се остава в жегите. Вечер пък уморен да прибираш такъми, лодки и т.н. е сложно. За щука ходя само с лодка и това си изисква своето допълнително време. Та бях се нагласил за 4 дневен излет край водоемите ни, но в крайна сметка се оказа че ще бъде само двудневен и с много слабо присъствие от очакваното. Още по обяд вече разпъвахме лагера, като предложих с колегата Контев да влезем за кратко, след което да починем и да половим преди смрачаване. Влязохме, като му показах няколко места, а той искаше да си пробва новата проходилка, както и да разучи водоема (който всъщност е много голям и смисъл имаше да се обикаля само около лагера). Аз успях да хвана две щуки на силикон Fiiish Black Minnow №3 с 12 грамова глава и цвят Kaki. До сега бях ловил почти единствено с 6 грамовата глава на този размер и бързото потъване ми беше чуждо. Предвид многото трастъки под водата, всяко тяхно докосване ми изглеждаше като кълване. Времето взе да става много горещо, не бяхме яли, а и вятъра се усилваше. Решихме да излезем за почивка, но за вечерен излет така и не дойде време, тъй като вятъра беше на моменти брутално силен.

Сутринта направихме ранно ставане, което успяхме да го постигнем с ранно лягане. Имахме достатъчно време да приготвим вечеря, да си пийнем питиенцата, да опънем палатки, да приберем софрите на сухо, тъй като към полунощ и дъжд ни прекапа. Есента е хубав сезон, който все по-често ще усещаме. А защо е хубав ли…деня е по-къс и има време за сън, а съня е враг на риболова, но приятел на човека…въпрос на компромиси и приоритети. Та малко след 6 часа сутринта вече бяхме на вода. Още с влизането Контев направи една проводка покрай мен и вече имаше първа атака от щука, последвана от костурска. Не бяха заловени тези риби, а ние се отправихме към по-приоритетните места. Там успях на бързо да дръпна 3 щуклета на Lucky Craft Gunfish 115 в цвят Aurora Gold Mud Minnow. Една повърхностна примамка превърнала ми се в любима.

Хванах достаъчно риби на една и съща примамка и реших да я сменя с друга, на кото имах до момента едва 2-3 риби. Става дума за Lucky Craft Sammy 100. С нея успях да хвана 4-5 риби, някои от които успяха да се наврат във водораслите. Напъвах си спокойно линията, тъй като бях с много здраво влкано Fiiish Perfect Link Braid в размер 0,20 мм. Преди бях с много тънко и калпаво влакно, с което при риболов от брега загубих много примамки. Сега исках нещо наистина здраво и го получих. Чувствително намали кастинга ми, който обаче не ми е приоритетен при риболов от лодка.

Лебеди прелитат над лагера и колеги риболовци:

Контев в новия си плавателен съд:

Бебе стрижок, който извадих с много мъка, предвид десетките празни кълванета преди това.

Имаше и по-класни риби от този вид:

А когато някой се умори да маха с крака, в сила влиза електрическия двигател:

От дълго време не бях хващал костур с подобни размери. Виждат се наоколо, знам че ги има, но не са ми приоритет в риболова. Залавям ги случайно в търсене на щуките.

Имаше и по-дребни, за които се заслужаваше да нося лайт такъмо, но в лодката нямам място и за него.

Общ излег на водоема:

Подводни снимки на някои от рибоците:

 

 

 

 

 

 

DCIM100GOPRO

DCIM100GOPRO

DCIM100GOPRO

DCIM100GOPRO

DCIM100GOPRO

DCIM100GOPRO

DCIM100GOPRO

DCIM100GOPRO

Не успявам да кача видео от пускане на риба. Имам само едно такова, но всички риби последваха тази съдба. За мен риболова е удоволствие, а не начин на прехвана или на допълнителни доходи. Успех на всички и не забравайте през летните горещени да потърсите и щуката 😉

 

 

Отново за кефали по Марица

Серията от добри риболови за малки хищници на река Марица продължи! Нахъсан от предните излети, в последните дни на август месец отново направих две разходки до средното течение на Марица. През деня времето бе облачно с краткотрайни превалявания от дъжд, като дневните температури се понижиха значително. Надвечер преваляванията спряха и се отвори прозорец за риболов. Разбира се това време бе моментално запълнено от любимото хоби и без да се чудя се отправих към реката. Замятах трескаво примамките в търсене на …. каквото удари, но с презумпцията за риболов на кефали. 😀 Хубавото беше, че те отново бях там, където ги бях оставил предния път и пак имаше екшън и снимки за готини фото разкази. Salmo Minnow 5S отново бе най-предпочитаната примамка от маришките кефали! Започнах с няколко ударчета и този дребосък:

Впоследствие размера на кефалите се вдигна леко, но дебелите батьовци все още не се показваха! Въпреки дъждовното време, нивото на реката не беше мръднало и сантиметър, спрямо миналата седмица. Определено това бе в голям плюс и за добрата активност на рибите.

Малко по-късно, наред с кефалите се показа и първия бонус! Определено във вира има добра популация от маломерни бели риби и силно се надявам след време да ги дърпаме в двойно или тройни по-големи размери.

На смрачаване се появи и първия батьо! 🙂

До края на излета имах още няколко ударчета, а също и още две уловени бонусчета – бели рибки, които заминаха да трупат килограми!

На следващия ден, пак се пуснах надвечер по Марица, като този път компания ми правеше и Мишо. Отидохме на „дашното място“, но този път слуката бе мноого слаба. За малко над един час риболов имахме по някое ударче, като само Мишо успя да хване едно малко кефалче. Интересното при мен беше, че имах подгонвания на Storm Gomoku Pencil в цвят Hologram Green Gold, но какви бяха рибките, така и не разбрах. Решихме да поиграем малко хазартно с Мишо, като се отправим към едно друго място, защото рибите просто ги нямаше там, където ги бяхме оставили предния път, а и нямахме много време да ги чакаме да се появят. На новия вир видяхме доста активност на риби на повърхността и първите впечатления за добра слука бяха обнадеждаващи. Първоначално имах три удара на Salmo Minnow 5S, но не успях да зашия рибите. Ударите спряха и трябваше да се преместя. Избрах си едно течение под един праг и там ги набарах!

Опаа, ето един дебелак, който направи мноого здрав удар!

Чудесна, мощна и охранена риба с дължина над 30-те сантиметра.

Пуснах кефала и продължих да настоявам на същото място. В това време Мишо бодна една белка около 40 санта, но тя му се откачи край брега и си влезна обратно.

Ето, че не след дълго отново имах риба на същия воблер!

За наше съжаление излетът приключи преждевременно, тъй като се появи неотложен ангажимент на Мишо и трябваше да офейкаме от реката по най-бързия начин. Тъкмо и двамата ги бяхме набарали, но понякога е така в риболова какво да се прави. Поне разбрахме къде стоят рибите в този вир и бяхме готови за следващия път пак да ги потърсим там, в случай, че на нашето място нямаме слука. 🙂

За кефали по Марица

Здравейте, приятели и колеги!
По-миналият уикенд направих два страхотни излета на река Марица и имах отлична слука на кефали, подплатена с няколко бонуса – направо не е за вярване. Тези добри слуки ми дадоха повод за написването на този фото разказ, който ще е малко дълъг и затова ви съветвам да го прочетете в извънработно време, но така е като има какво да се покаже и разкаже. 🙂
Надвечер решихме да направим съвместен излет с братовчед ми Мишо, който покрай мен много се запали по спининговия риболов в последната една година и се явява един вид мой падуан. 🙂 Към 18 часа вече замятахме примамките по бреговете на един затворен водоем в търсене на щуки и костури. За наше огромно съжаление риболовът тръгна накриво откъм слука. Вече малко над един час търсехме хищниците, но от тях нямаше и следа. Липсваше каквато и да е активност и по всичко личеше, че това нямаше да се промени до залеза. Предложих да се отправим към средното течение на река Марица, като поне да избегнем капото с по някой кефал. Решихме, че идеята е добра и се насочихме към един от моите любими вирове. Пристигайки там, заварихме доста навалица от рибари, практикуващи риболов на дъно и спинингов риболов. Огледахме за кратко каква е обстановката – дали някой „вади нещо“, играят ли рибите и евентуално къде бихме могли да помятаме. Слука при колегите нямаше никаква, риби не скачаха, а място за мятане – ехее цяла река има. Е, така и така вече бяхме там, а и нямаше много време да се ходи другаде, та решихме да си пробваме късмета. Първоначално се насочих към едно перспективно място, на което сметнах, че може да има хранещи се риби по това време на деня. Два големи потока се сливаха в един голям поток, който впоследствие се разливаше на около 50 метра от бряг до бряг. Направих няколко контролни замятания с въртяща блесна, а след това с тумбест кефалотрепач, но нямах късмет. Реших с „балетна стъпка“ бавно да се отправя към разлива и на моето място застана Мишо, който току-що си бе сглобил спининга. След 2 минути, докато въртях и се озъртах наоколо, видях как въдицата му се сгъна и той успя да улови първия кефал за деня. Поздравих го радостно за слуката, след което той пусна на свобода рибата. При следващото замятане той отново улови кефал, а след това удари и костур, който този път реши да снима с телефона! Брее на каква ли примамка ги беше набарал братовчеда? Отивам при него и гледам, че бе сложил Salmo Minnow 5S в цвят HP (HPH по новата класификация). Преди няколко месеца му бях препоръчал да си вземе точно този модел, тъй като много успешно лови при мен в течение и спокойна вода.

Мишо пусна и тази риба, след което имаше няколко ударчета и хвана още един кефал – супер! Ето, че рибите са били там, където предполагах, но просто са искали да похапнат примамка с малко по-друг профил. 🙂 Оставих го на „дашното място“, което почти с лека ръка бях подминал и се разходих до разлива, търсейки някаква активност на повърхността, в спокойната част на реката. За съжаление нищо не се случи и се върнах обратно до братовчеда, който през това време бе дръпнал още три кефала на малки воблерчета от далечния Китай. Сложих на линията си Yo-Zuri L Minnow 44 S в спрения от производство цвят m101. Дръпнах първия си кефал, но резултата при следващите проводки за мен не бе задоволителен, поради това, че Мишо бе сменил отново на Salmo Minnow 5S и имаше пак ударчета, макар и да не ги бе отразил успешно.

Нямаше как да не остана по-назад и смених японския миноу със Salmo Minnow 5S в цвят HPH. 🙂 Иии като се почна една плеяда от удари и хоп ето го първия кефал:

Рибите взимаха на около 15-тина метра от брега, като предпочитаха воблера да се води в по-горния слой и да се провежда по течението или напречно на него. Гледам младия падуан „върти с кеф меча и сече яко кефали“, та рекох да го щракна. 🙂

Почти 5 минути след това, докато си вадеше воблера от водата, защото щеше да се забие в дървото пред него, видях как някаква мустаката риба изскочи под дървото и буквално във въздуха му грабна примамката обратно във водата. Мишо леко се стресна, но отрази успешно атаката и ето че прибави към слуката си със Salmo Minnow 5S и малко сомче!

Изненадата откъм слука на речни хищници бе пълна – наред с кефала, се хванаха сом и костур (единични бройки, но въпреки това си бе голям успех). Какво ли още щяхме да уловим до стъмване?

Направихме видео с пускането на малкия мустакатко и продължихме с риболова. Да не си мислите, че през това време съм снимал само Мишо? Напротив, и аз ловях! 😀

Преди 15-тина минути слънцето вече се бе скрило зад хоризонта и срещу нас се изправиха побеснели орди от гладни комари, които почнаха да ни ръфат там където не се бяхме намазали с репелент. Въпреки това продължихме с успешния риболов, като имахме по още няколко ударчета, някои от които уловихме и се оказаха кефали, а наред с тях пък хванах и тази бяла рибка, която вече ми бе трудно да заснема, защото обектива ми не е светлосилен, а със светкавица ще изглежда, така че все едно съм я уловил през нощта и ще създам грешни впечатления у съвестните читатели риболовци!

И така за над един час успяхме да напипаме активни риби по Марица, направихме един динамичен и отличен риболов и останахме радостни от добрата слука, знаейки колко обезрибена е на места реката. Към 20:40 решихме да приключваме с излета, защото комарите много ни нападнаха и спасението беше само едно – да си ходим, а и освен това вече навлизахме в забранената за риболов част от денонощието, която обаче на някои рибари не им пречи и продължават да си ловят. 😉 Еми всичко е въпрос до самосъзнание и риболовна култура у хората – у някои ги има, у други не.

На следващия ден рано сутринта реших да посетя същото място, въпреки че бяхме изпонаболи доста от рибките. Този път бях сам, тъй като братовчедът бе на работа. Малко след 06:00 часа вече правих първите замятания. Докато не се показа слънцето над хоризонта, нямах пипане. Въпреки това, аз настоявах на своето и взех, че го получих. 🙂

Ето че с първите усмивки на августовското слънце удари и първия кефал, който направи много як удар навътре в реката и сгъна доста лайтовия спининг.

Рибата бе малко над 30 сантиметра и видимо бе отишла в бързея да се храни. Такъв удар ми направи, че ме накара да се зачудя дали не бях хванал нещо „по-така“.

От този момент нататък риболова потръгна отлично и ударите зачестиха. Слънцето обаче се скри зад гъстата облачна система и от време на време росеше дъждец, който направи излета още по-приятен, защото с този динамичен риболов, който се получи, човек направо щеше да прегрее.

Наред с дебелите батьовци започнаха да налитат и дребните кефалчета, като освен това имаше още доста ударчета и няколко гелета.

Лудницата стана пълна, когато при поредното замятане в течението Salmo Minnow 5S бе избухан на повърхността от по-едра риба още с приводняването си. Поведох рибата и си казах, че на такава мигновена реакция с такова яростно избухване е способен да направи само един маришки хищник – распера!

Направо му бях подал „закуската“ в устата при приводняването на воблера. 🙂

Ето, че записах още един хищник на сметката на Salmo Minnow 5S, който от доста време не ме бе навестявал на спининга! Расперът бе на дължина около 40 см.

Пощраках го още малко и го върнах обратно, за да довърши сутрешната си закуска.

Закономерно последва кратко затишие, защото при ваденето распера доста се разбесня. Реших за себе си да направя експеримент и смених цвета на от HPH на HBL. При една от проводките край самия бряг ме стресна ей този дебелак, който с невиждана злоба атакува малкото воблерче:

Хубав маришки кефал малко над 30 сантиметра.

Пуснах го и продължих отново уверено риболова, настоявайки само на Salmo Minnow 5S!

За мое огромно съжаление риболовът рязко приключи към 08:40 часа не защото рибите спряха да кълват, а защото на реката дойдоха на водопой „маришките бизони“, които жадно нагазиха около мен. Първо довтасаха над мен, а след това и под мен.

Стадо от около 60 глави ме заобгради от всички страни, като се оказах в центъра им и риболовът стана невъзможен. Зарязах излета и започнах да чакам да се махнат. То да чакаш 5 минутки добре, ама на мен ми се изчака чакането. Освен, че ми изгубиха над 20 минути, докато се разотидат, ме накараха да изрека на висок глас и няколко благи думички по адрес на майка им, защото няколко от тях отидоха да ближат стъклата и капака на автомобила и трябваше да се разправям с тях, като пъдар. 🙂 Разбира се, нахоках и чобаните, защото не си гледаха стадото. Цялата патърдия свърши малко след 09:00 часа и след като се разотидоха животните замятанията продължиха. След толкова много пляскане и прочие ударите закономерно се разредиха и темпото на дърпане на риби спадна. Все пак имах още няколко ударчета, но не бяха толкова чести, както преди това. Успях да излъжа общо пет риби на същото място, като две от тях бяха кефалски гелета, които ми се откачиха преди снимките.

Малко преди 10:00 часа приключих излета, защото вече се усещаше, че рибите бяха офейкали, а и значителна част от тях вече бях набол и нямаше да се покажат за втори дубъл. Освен това вече се бях наловил достатъчно! 😀

И така фото разказът е към своя край. Остават само леки финални щрихи той да бъде завършен. Salmo Minnow 5S ни донесе разнообразна слука и приятни изненади на една от най-големите ни вътрешни реки – Марица, която според мен не е в съвсем „добро здраве“ откъм рибни ресурси в последното десетилетие, поради засилване на негативното влияние на различни човешки фактори. За два излета се уловиха общо 5 различни вида дребни хищници, което е показател, че в този участък може да очакваме бъдещи по-едри изненади. Прекарах си два страхотни излета по Марица, които се надявам да повторим отново с Мишо, защото очакваме, че рибките, които хванахме и пуснахме обратно ще ни чакат пак там за нов екшън, снимки и фото разкази. Това е и финалът на днешния материал, драги колеги. Пожелавам ви много успехи и все положителни емоции с любимото хоби!

Бързи щуки в голяма жега

Здравейте,

Отдавна не съм описвал риболовен излет , но упорстването да се търси риба със силикони в голямата жега около Пловдив се оказа найстина много трудно занимание и поне при мен не се увенча с никакъв успех 🙂
Е, и други фактори ме задържат все повече време в къщи и сега ще се наложи много точно да планирам излетите си защото времето за тях ще е оскъдно.
Но, стига оплакване и оправдания.
В неделя сутрешният риболов пропадна , но нямаше как  да не се опитам да се измъкна поне за 2 -3 часа вечерта и… така и стана. Жегата беше неописуема , а водоемът който бях избрал бе една действаща и в момента баластриера , а поради спецификата на брега , слънцето щеше да пече точно в лицето ми.
Но, нищо нямаше значение – нали съм близо до водата и с новата си страст да ловя щуки с мултипликаторен такъм – Tailwalk Fullrange CC Casting.
Малко след 17 ч бях на брега и за моя изненада нямаше никакви хора – явно риболовът никакъв го няма – едва ли жегите ги бяха уплашили 🙂
Реших да ловя основно с джъркове и поне в първите 30 мин нямаше никакъв помен от риба, но кот катоа 🙂
Е, все пак един колега зае най-преспективното място докато аз стигна до него , но за мое щастие се оказа ,че търси мирна риба с 2 пера хвърлени близко едно до друго и за мен остана доста място за облавяне.
Първото ми хвърляне беше към туфа с водорасли която беше избуяла перпендикулярно на брега. Подаването с таз гега Tailwalk Fullrange CC Casting  се отличава със страхотна точност и джърка падна точно на ръба на туфата и само с едно подръпване го накарах да затанцува 🙂 . Е, точно тогава нещо се опита да го отнесе , но явно не го уцели… но, при следващото двойно подръпване направо го отнесе със атрактивен скок – оказа се щука малко над 50 см 🙂

Бързи снимки и се върна там от където беше дошла , а аз спасил капото си отворих една бира , докато пот се лееше като изведро от мен 🙂
И се започна… след само две хвърляния – нов удар и нова риба макар и доста по малка.

След една празна атака реших да сложа друг джърк  – БГ изработка , който ми е носил много риби , а тук целта по-скоро беше да тествам в пълна степен кастинговият такъм.
Реализирах много бързо 2 дребосъка като захапваният им бяха безапелационни и откачането беше адски трудно…


Смених мястото , защото все пак хвърлях ма много малка ивица , а вече бях хванал 4 броя.

Реших да проверя как  е активността на повърхостта и заложих на Realis PencilPopper 110 и пред самите туфи дребна щукичка го уважи и позира за бърза снимка.

Последваха 2 броя на Lucky Craft Pointer 100 SSR , който лети прекрасно с този такъм , а аз съм далече от техниката на добро хвръляне – все пак това ми е трети риболов с него.

Последваха още няколко дребосъка и… беше време да се прибирам , но за малко повече от два часа не съм си и мечтал да хвана 9 щуки пък макар и дребни , особенно в непоносима 37 градусова жега.

До скоро и наслука на всички.

Летен микроджиг 2017

По-миналият уикенд (19-20 август) реших да се отдам на нещо по-нетипично – летни микроджигови страсти. Повод за това ми даде една възможност да пробвам UL спининг с плътен връх. До този момент не бях пробвал подобен спининг и любопитството в мен беше голямо. 🙂 Размерът на брейда, който ползвах ми дойде „дебелашки“ за това упражнение – Gosen-W 4ply Green в размер №1 по японската класификация, но тъй като не разполагам с друг по-тънък, а и нямаше смисъл за два риболова да се купува нов, реших да карам с единицата. 🙂 Сложих в чантата прашасалата кутия с микро силиконите, другата ми кутия със силикончета 5-8 см, като добавих и две кутии с твърди примамки (воблери и блесни), които щях да използвам впоследствие с лайтовия спининг с кух връх, който също взех. Вече бях почти готов за риболов! Оставаше само да измисля аджеба на кой водоем да ида да ловя? Напоследък този въпрос тормози все повече риболовци, по обективни причини. 🙂 Къде, къде …. еееми ааайде ТАМ – знам, че поне има дребни костури и понякога излизат бонуси. 😀 Общо взето перфектното място, нищо, че ми на почти час път от нас. Малко преди 17:00 часа пристигнах на язовира. Нивото му бе изненадващо високо за сезона, въпреки адските жеги, което беше добре. Тук-там се виждаха преиграващи риби, което също беше добре, тъй като това даваше индикации, че рибата във водоема е спокойна и той не е тарашен. Жаркото августовско слънце се бе скрило зад няколко по-големи облака и това направи началото на риболова още по-приятен, но после жегата напомни за себе си.

Сглобих UL приспособлението и силата в мен се пробоуди. Микроджедая в мен набра сила и започнах търсенето на рибите! Още с първата проводка имах ударчета и не след дълго се показаха първите костурчета, които се излъгаха на Relax Kopyto 3 см с 3 грамова чебурашка.

Следващата реколта прилъгах на Orka Shad 4 см в цвят FB, отново с 3 грамова чебурашка.

Костурите бяха базирани в отсрещните клонаци и папури, като с времето чрез напречните проводки на ръкава, успях да ги разнеса и да си направя „пътечка“. 🙂

Пробвах и на силикон с малко по-голяма дължина – 6,35 см (2,5″), но поглъщането му от малките райета бе трудно и реших пак да се върна на Orka Shad.

Поставих Orka Shad 4 см в цвят WB и отново малките разбойници започнаха да позират пред обектива.

Доста често се случваше на проводка да имам по 5-6 ударчета и след като изваждах силикона, за да го заметна отново, се налагаше да го намествам на куката.

Този път замятане диагонално на мен и след два-три оборота боричканията за „желирания бонбон“ на Orka започнаха! 🙂

Хоп, ето един лакомник в ръцете на микроджедая …. 🙂

…., а ето и още един. 😀

Два часа изминаха неусетно в дърпане на дребни райета. Реших, че е време да взема другия джедайски меч – онзи с кухия връх и да видя какъв ще е резултата на твърдите примамки. Поставих Storm Gomoku Dense – Trout иии …. бам! 🙂

За целта бях застанал в по-плитката част на язовирчето. Костурите бяха една идея по-едрички, но пък не бяха така гъсти, както в по-дълбоката част на язовричето.

Ооопа! Пред обектива се показа и един бонус, с който приключи и вечерния излет. 🙂

На следващата сутрин, след като микроджедая в мен отново се събуди, се разходих пак до язовира, като взех и две кофи, които силно поисках да напълня с костуров зарибител, който да пусна в един друг язовир, за да не бухам в бъдеще време толкова път. „Зарибителната кампания“ започна успешно! 😀 Orka Shad 4 см в цвят WB бе предпочетения силикон от дребосъците, които ми доставяха удоволствие, кълвейки го на UL пръчлето.

Дръпнах няколко бързи рибки, след което почнах да мятам ту от едната страна на папура, ту от другата, защото тия калпазани тоя път не седяха на едно място и не искаха да правят стройна редица. Впоследствие темпото поспадна и не успях да напълня със зарибител ония две кофи дето бях взел с мен. 🙂

Идеален напорисТ зарибител, с много райета! 😀

С времето ударчетата съвсем се разредиха, но все пак имаше какво да се снима. Този много лакомо беше смачкал „желираното бонбонче“  ….

Тези двата пък го бяха глътнали здраво, за да не им го открадне някой друг разбойник!

Пробвах и с по-едър силикон, но с издължен профил на Pontoon 21 – Ratta 7 см в цвят 105. С една щучка около 30-те сантиметра се надлъгвахме пет пъти, но така и не успях да я ковна за устата както трябва. Този бандит обаче го заковах. 🙂

Още един мъник излъгах на Pontoon 21 – Awaruna 5 см в цвят 402, след което реших да си ходя, защото жегата вече не се траеше, а и малките костури не бяха вече така стръвни.

Всичко на всичко, до новия си дом пристигнаха успешно 10-тина костурчета – слаба работа, но всяко начало е трудно. 🙂 Ако се бях сетил да направя това упражнение предния ден, когато рибките бяха повече щеше да е добре … 😀 Нищо, за в бъдеще регулярно ще си пускам костурчета в този язовир и се надявам след 2-3 години да гънат яко лайтовия спининг.

Активизиране при захлаждане

Времето най-после се оправи, а с него се активизираха и рибите. За мен „оправяне на времето“ е момента, в който вече не умираш от жега стоейки на сянка в 10 часа сутринта. Става дума за онези дни от лятото, когато дневните температури достигат 40 градуса по Целзий, а за стоене на слънце, пък камо ли движение не може и да става дума. Та най-после дойде мига, в който ще попревали, ще се появи някое облаче, а по обяд няма да става повече от 30 градуса. В такива моменти вече имам и желание и сили за риболов, като знам че излета няма да ми изцеди всички сили. Хубавото на това време е също, че може и да те зарадва с някоя рибка, която през жегите, също като нас хората, се е скрила някъде. Отправих се към градския гьол (езеро Загорка в Стара Загора) и започнах  да търся дребосъците близо до брега. Бързо имах откачена в краката ми риба, която след мигновено повторно подаване и припомване се закачи.

Застоях се в този участък и смених няколко примамки, но без успех. Заложих на друг вид примамка, с която мога да постигам по-големи дистанции и също мога да водя във всички водни слоеве на водоема. Това бе любимия ми цвят на Kazu 35мм, 6 грама в цвят Red Head. Ръчно направени от Бай Вес, още преди да замине в чужбина. Доста резултатна примамка, с която още на теста след работа имах бяла риба, щука и кефал. Успях да хвана няколко рибки набързо:

И тук дойде познатия неприятен момент, когато щуката се появи и ти отмъкне някоя играчка. Лошото в случае е, че тази липса трудно бих си я покрил, а и беше сред любимите ми.

Макар и да имах бяла рибка, реших да наблегна на костурите и евентуално въпросната щука. Сложих голяма въртяща блесна на Mepps и за мое учудване хванах необичайна риба. Атаката беше отдолу миг преди да извадя примамката от водата. Беше минала около 50 сантиметра по повърхността, като дори не се въртеше напълно. Две от жилата бяха в устата, а и аз ясно видях атаката:

Последва странно късане при едно от подаванията. Предполагам, че при направата на възела съм деформирал повода в този му участък и за това така се получи.

Отново превързване и се връщам към силиконите, където ме зарадва тази мааалко по-едва бяла рибка:

Имаше и по-дребни:

Увеличих размера на примамката, за да елиминирам мъниците, които ми правиха и празни кълванета, но закачените риби оставаха в един калибър:

След поредното побутване на примамката и последвалото от мен засичане усетих натежаване на линията. Реших, че най-после съм закачил от приличните риби, които тук са с размер около и малко над 2 килограма. Оказа се обаче, че мъника е затърмъчен. Както аз се изразявам „закачен за гъза“, но в този сличай куката беше попаднала точно там.

След многото подръпвания отзад, в крайна сметка силикона ми се раздели със своята опашка, но това не ме накара да го сменя. От опит знам, че липсата почти не оказва влияние на резултатността, особено при гъсти риби. Пак риба, но пак не от обичайните. Оказва се поредния караконджул в списъка ми на това езеро. Това трябва да е 5-тата ми каракуда, към които добавям и 7-те шарана. С изключение на горната, всичко друго е хванато на силикони, но за пръв път на толкова голям (размер 2 на Fiiish, който с тази глава е 9 сантиметра).

Пробвах и с по-тежката глава от 10 грама. Също имах риба, но в плиткото се води трудно, а и резултата беше почти нулев спрямо леките глави.

В едно от заливчетата се надявах на костурчета. Поне винаги съм изчоплял по някое от там. За жалост обаче такива нямаше, но а сметка на това се срещнах със щуката. Беше закачена за горната челюст на едно от жилата на допълнителната тройка. Нямах кеп, а на този грипер вече съм му сърбал попарата с опити да ми извади щуки. Може би избързах с докарването до мен. Отпуснах аванса, но след 2-3 напъна се откачи. Моя грешка, трябваше да я моря на дистанция. На снимката се вижда как се е откачила куката от силикона. По същия начин ми избяга и един толстолоб.

На същото място, щука с подобен размер бях изтървал и преди. Сложих Rapala-та, на която тогава я излъгах. С по-дълбокото си газене и две тройки по него, този воблер успя да ми донесе само парашут и след малко и корди от предишни не до там съвестни риболовци.

След доста опити реших да заложа на любимия си силикон Fiiish Black Minnow. Зимата направих много добър риболов на това място с този силикон и сега редовно злагам на него в мътните води на езерото – Green/Orange в размер номер 1 (7 сантиметра) и леката глава от 3 грама. Защо леката глава ли – силикона пропада по-естествено към дъното, прави го плавно и е атрактивна лесна плячка, за разлика от бързо гмурващите се силикони. Друга причина е въдицата ми – Tailwalk Backhoo Rise. Горната акция е 7 грама и не че не хвърля примамка с тегло 15 грама, просто нито тя, нито аз се чувстваме комфортно. Лекия силикон изисква и повече време за облавяне, но бързо се разбира има ли там риба или не.

Езерото се намира в градски парк, където денонощно е пълно с разхождащи се хора…и кучета. Ето тоз облизващ се калпазанин отзад се радваше ня няколкотото риби, които извадих от водата пред него.  След точно тази риба спрях да му ги показвам, тъй като я гризна за опашката. Другите само ги душеше, ближеше и подскачаше от радост. После стопанинът му ми сподели, че обичал да разнася живарниците с риба по брега. За щастие нямах такъв, тъй като пускам веднага всяка уловена риба.

Пробвах и в устието на реката да измъкна някое рибе. Преди се срещаха големи кефали там, но тази година още не са се завъртали натам. Успях да дръпна едно рибе на ръчно изработен воблер от Ваньо Контев. Не е точно „болен клЯн“, но се опита да заприлича на такова. Откачи се и се овъргаля на земята. След бърза снимка се завърна във водата, където може да се поизчисти и да сподели с останалите риби колко е хубаво да се излиза на въздух. Правете го и вие 😉

В търсене на пъстървите

Здравейте приятели и колеги!
Не знам дали усещате, но тягостни години настанаха за българския риболов. Въпреки това, ние все така не се отказваме от практикуването на любимото ни хоби и с балканския си инат продължаваме да ходим по любимите ни места с надеждата, че все някоя рибка е изкарала късмет и не е станала жертва на браковците. Търсим тази рибка така, както златотърсачите упорито търсят злато. За съжаление трябва да кажа, че може би си заслужаваме съдбата, по една или друга причина. Докато мълчим и замитаме проблема под килима ще е така. 😉
Следващия фото разказ, който ще споделя с вас е на тема пъстървов риболов. Първите две седмици на август направих два тематични излета на пъстърва. За посетения участък на реката имаше що-годе добра слука за пред обектива.
Първият излет премина добре, като първоначално започна доста тегаво. Още сутринта малко след 06:00 часа ги „почнах“. За около три часа и половина имах три вдигнати пъстърви над 20-те санта на Storm Gomoku Dense – Trout. Нито една от тях обаче не пожела да й направя фото сесия със сутрешната закуската в уста. 🙂 За съжаление след това зацепих воблера в един дълбок вир на някакъв дънер (въпреки че бях минал поне 10-тина пъти с него през там и всичко изглеждаше безопасно) и Водния дух ми го отне от кутията. Положението стана напечено с оглед на това, че бях скъсал един воблер, бе изминало значително време от излета, а аз все още нямах снимана риба. 🙂 Реших, че ще упорствам още и продължих нагоре по участъка. Първата риба пред обектива не е хич за хвалене, но все пак тя „клъвна“ на Storm Gomoku Dense – Green Muddler. 🙂

В някои вирове не се виждаше капка живот, но в други забелязах дребни балканки, които се бяха притаили на дъното и чакаха течението да им донесе нещо за хапване. Две подобни малки огладнели зверчета от по 8-10 см се опитаха безуспешно да налапат лакомо тройката на Mepps Aglia-e AG, Chart Bright №1.

Колкото по-нагоре се придвижвах, толкова по-добре потръгна риболова:

Първата балканка за деня се хвана на въртящата блесна на Mepps – Aglia-e. Въпреки скромните си размери тя ме мотивира да продължавам да ги търся нагоре из вировете на реката.

Пуснах балканчето и продължих с търсенето на пъструшите под дърво и камък. 🙂

Докато газех насам-натам попаднах на една водна костенурка, която охотно се опитваше да закуси с умряла лешанка. По принцип водните костенурки са рядкост за тази река и реших да заснема случката.

Движенията на костенурката бяха доста забавени, поради студената вода и сигурно това закусване е продължило чак до обед. 🙂 Оставих намира животинката да си свърши санитарната работа и се отправих към следващото вирче, в което бях сигурен, че ще имам слука, защото досега винаги съм имал. 🙂

Ооопаа: 🙂

От бързея взе, че се показа една по-едра балканка, която на няколко пъти направи „свещи“ (подскоци над водата).

Вече примирила се, че ще ми позира, тя застана мирна на брега за няколко снимки:

Хубаво е, когато има какво да удари и да ти направи смислен излета, нали? 🙂

Пуснах и тази риба, за да има какво да ми удари в този бързей и следващия път. 😉

Повече слука в бързея нямаше. Придвижих се до горния вир и там, се оказа, че имаше активни балканки, но със скромни размери. В отсрещния подмол имах няколко удара, като с някои от тях стигнахме до снимки. 😉

На DUO Spearhead Ryuki 50S цвят ANA4034 Yamame имах три-четири ударчета, като успях да снимам само две риби.

Тази имаше много големи и интересни точки.

Другата риба, беше абсолютния мъник с много по-ярки червени точици, които все едно бяха нанизани на синджир и се оформяше един колоритен гердан на страничната му линия:

Явно мъникът е искал да атакува воблера в предната част, но при атаката се е боцнал зад главата със задната тройка, та затова се е получила тази контузия.

Жилото на тройката излезе безпроблемно, без да увреди рибката и тя се завърна обратно във вирчето да кротува.

След това имах слука на още два мъника, които се опитаха да схрускат тройката на Mepps Aglia-e AG, Chart Bright №1, но този залък им дойде голям. 🙂 Равносметката за излета  бе: преход от около 1,6 км; времетраене на излета – 9 часа, от които около 6 часа активен риболов; уловени и снимани 4 риби, като имах и доста удари на мъници, което бе радостно. Общо взето излета беше успешен, с оглед на пресата в участъка на реката и слуката.

Втората седмица на август направих и втория излет за пъстърви.

Този път сутрешната активност беше по-слаба. Малко преди 06:00 часа правих вече първите замятания. След като първите три часа и половина нямаше и помен от риба, се зачудих дали участъка не е бил отарашен предните дни или просто рибите пасуват. Първата пъстърва за деня ме накара да забравя тегавите мисли и направи сутринта ми по-приятна.

Този път имах слука във вир, в който предишните пъти не бях имал. Слуката дойде на Mepps Aglia-e AG, Orange Bright №1.

Този път първата балканка за излета бе малко по-едра от обичайния размер. 🙂

Пуснах рибката и се насочих към следващото перспективно място.

Там имах отново слука на същата въртяща блесна.

Нагоре по течението имах още два удара на балканки на въртящите блесни на Mepps, но нямах късмета да стигна до снимки с някоя от тях.

След около два часа и половина стигнах до един прекрасен вир, който беше дълбок около 2 метра. Огледах наоколо и не видях никъде риба във водата. Викам си, като Божинката: „Влизам в една стая гледам няма нищо, викам си – тука има нещо“ и реших да заметна! 😀 Сложих Storm Gomoku Dense в цвят Green Muddler и почнах търсенето в дълбочина. След около 10-тина замятания имах много плътен удар придружен от трисекунден з-зз-ззз-звук от аванса на макарата. След тези три секунди линията олекна и продължих проводката. 😀 Каквото и да се беше скрило там, то вече знаеше, че някой беше дошъл за него и повече не се показа. 🙂 Докато си снимах насам-натам на връщане попаднах на едно късметче.

Късметчето се беше закачило с единичната си кука на шипковия храст, като за него имаше закачено и друго късметче.

Може би блесните са изпаднали от кутията на някой колега, който в движение е сменял примамката. Ако някой си ги познае нека ми пише тук или във форума, като задължително да уточни местоположението на тяхното изгубване, за да съм сигурен, че са негови и да му ги върна. Знам колко е кофти да си изгубиш примамка, особено ако е бияч. 😉

Равносметката от излета бе: уловени и снимани две балканки; няколко ударчета на по-дребни и един на по-едра риба; времетраене на излета почти 11 часа, от които около 7 часа активен риболов и навъртени пеша около 1,9 км по реката – горе-долу бива. 🙂
„От любов към България“ – явно някой си е събрал боклука след мухабета в кауфландската торба и от любов към милата татковина е решил, че най-подходящото място, на което да го зареже е в храстите на реката! Докато е такова съзнанието ни, само ще мечтаем за чисти водоеми пълни с риба и живот в нормална „бяла“ държава. 😉

Това не е риболов

Здравейте, колеги риболовци!
Започвам фото разказа си с една фраза: „Това не е риболов …“, която все по-често изричаме с моя добър приятел Видю Видев на края на съвместните ни риболовни излети, след като сме анализирали как е протекъл дадения риболов. Тази фраза всъщност е извод, до който стигаме все по-често. Така реших и да озаглавя новия ми фото разказ. Повярвайте ми има защо. 😉 Разбира се, не може всеки път да пишем за хубавите неща и да казваме колко як риболов сме направили и колко яко сме си изкарали, трябва да пишем и за онова, което съм сигурен, че всеки един от вас знае, а то е, че българските водоеми са в абсолютен колапс и спокойно могат да се нарекат „остъргани киречови трапове“. Много съм гневен и огорчен от случващото се по водоемите в страната ни и съм сигурен, че прочитайки фото разказа, ще разберете защо са ми такива настроенията! 😉
Да започнем с това какво като цяло е риболова за хората. За някои той е начин на прехрана, за други просто хоби за отмора от ежедневните градски проблеми и убиване на времето, а за трети – не само хоби и спорт за развлечение, а и начин на живот. Аз съм от третия вид. 😉
От година на година виждам как риболова във вътрешните сладководни водоеми на България става все по-зле и ние любителите риболовци започваме осезаемо да трупаме валати след валати или да реализираме половинчати излети. Слуката намалява, а рибите издребняват. Рибните популации във водоемите ни драстично намаляха в последните 5-10 години поради засиленото влияние на човешкия фактор. Сами забелязвате по празните си живарници, че това не е риболов, а мъчение. Риболовът от брега на сладководните ни водоеми стана толкова слаб, че маса риболовци се преориентираха и си накупиха плавателни средства и ги оборудваха с уреди за хиляди левове, само и само да се докопат до последните останали риби по недостъпните места. Така пък риболова от лодка у нашенско се изроди напълно и настана буквално едно голямо месарене и „мерене на пишки“ между рибарите. Така се появи и нова дисциплина на световната риболовна сцена измислена от българския рибар – риболов на тролинг (влачене) в малки затворени водоеми.
В последните може би 5 или 6 години започнахме да се радваме на всяка една рибка, дръзнала да ни удари на въдицата, защото рибата главоломно намаля. Гледаме я тази рибка с такъв захлас, че почваме да се чудим как изобщо е оцеляла при толкова много човешка преса и дали да я изпържим или пък да я пуснем, за да има какво да ловим и в бъдеще. Маем се как изобщо тя се е развила в български водоем от хайверно зърно до млад екземпляр – това си е направо чудо на чудесааата, което би било достойно и сензационно за направата на филм на National Geographic!

Сега ще ви покажа какви слаби риболовни излети направих през близките 2 седмици и за тези резултати не са виновни изкуствените ми примамки или това, че съм пишман риболовец и хал хабер си нямам понятие как се лови риба на въдица. 🙂
В края на юли и началото на август направих 3 излета на Марица около Пловдив. При първия излет успях да хвана 4 риби за обходени около 1,2 км брегова ивица. Като времетраене, може би активния риболов е бил около 6 часа. Към 7 часа сутринта започнах излета, като след около 30-тина минути успях да хвана този костур, който леко ме зарадва.

Преглеждайки архивите си със снимки през годините, се оказа, че последно слука на костур от Марица съм имал през 2014 година – това бе повод за леката радост, която се появи у мен по време на излета, защото не помних откога не съм улавял такава риба на реката.

В следващото време от излета броя на уловените риби съвсем леко нарасна. За около 2 часа и 15 минути настояване на изкуствени примамки успях да излъжа цели две кефалчета!

Радост голяма, че поне няма да си остана само с едната рибка и ще има какво да покажа на хората в Интернет за следващия ми фото разказ. 🙂

Пуснах и тази рибка и се насочих към другите перспективни места по реката.

По-късно имах слука на един килограмов кефал на Salmo Minnow 5S – WOD, който по много хитър начин ми се измъкна, забивайки се под един голям камък, а след това и под една туфа с водорасли …. И така за около 6 часа активен риболов, успях да уловя цели 4 риби от два вида на Марица с лайтов спининг … Това риболов ли е?

При втория излет на реката претърсих в посока 1,3 километра непозната за мен брегова ивица, за да хвана цял един кефал!! Един удар – една риба, това беше и цялата слука за деня. Абе пълна трагедия! 10 часа изгубени и прахосани на вятъра, за да установя, че по новите перспективни места рибата някак си се е изпарила. Широки и дълги вирове със средна дълбочина около 1,5 метра, а може би и повече. Направо да ти се дореве, че няма една свястна риба да ти удари на примамката … Поне някаква активност да имаше за стимул, но не би. Нито една риба не преигра на повърхността. Това риболов ли е?

По време на излета забелязах и нещо необичайно. Не е редно в началото на месец август в този участък от реката да има новоизлюпени рибки! Говорейки с колеги, които ловиха на плувка с бял, се оказа, че само допреди една-две седмици мряната и кефала са имали хайвер в коремите си! Иначе слуката им тая година нещо куцала и се хващали значително по-малко и по-малки рибки.

Оказва се, че рибата в реката е задържала хайвера си почти два месеца, след установените срокове за размножаване. Досега вече би трябвало тя да го е положила по дъното на реката и той да се е излюпил, че даже и рибките да са пораснали на дължина до няколко сантиметра! Много неща не е редно да се случват, но уви това е действителността.
Третия излет направих този уикенд надвечер. За два часа и половина активно замятане и упорство резултатът беше безапелационно капо, като на повърхността на водата нямаше почти никаква активност от страна на каквито и да е било риби – хищни или мирни. Марица си течеше бавно и монотонно и все едно в нея нямаше капка рибешки живот, който да разцепи теченията й! Направо ми се дорева! Това риболов ли е? 🙁

Та така с излетите по Марица – слаба слука и никакъв приятен риболов, а само загубено време. Сега ще ви споделя и едни мои мисли за реката. Задавали ли сте си въпроса защо в Марица все по-рядко се срещат млади екземпляри от видовете распер и щука? Тук не говоря само за участъка около Пловдив ами и надолу по течението където също ходя (Димитровград, Симеоновград, Харманли). Ами да се замислим кога се пускат залпово водните каскади вливащи се в Марица – Въча, Тополница (каскадата Белмекен-Сестримо-Чаира влияе по-малко на водосбора на Марица) и други МВЕЦ и да си направим справка кога би трябвало тези хищници да си пускат хайвера. 😉 Странно съвпадение нали!? Дали распера в Марица, ще последва трагичната съдба на распера от река Арда, предстои да разберем в близките 10-15 години. 😉
Общо взето няколко са негативните фактори, които влияят значително на рибните популации в реките ни. Върху Марица такива фактори са: водноелектрическите централи; различните методи на бракониерски риболов – незаконния стопански риболов с мрежи, използването на електрически уреди, залагане на сари и даули; изградените бентове по поречието на реката, които пречат за миграцията на рибите; замърсяването на реката с различни технологични води, които съдържат тежки метали и прочие гадости; добив на инертни материали; използване на голи тройки от въдичари за косене/търмъчене на рибите през студените месеци от годината, когато те се групират на пасажи за зимуване в дълбоките вирове; кормораните и наднормения улов на недобросъвестните въдичари. Всички тези фактори водят до едно масово унищожаване на рибата в Марица. Реката дори вече не може да изхрани кормораните и те от своя страна се насочват към по-нетрадиционни водоеми за плюскане. Сами разбирате, че рибната популация в една такава голяма река, като Марица не е безкрайна величина, а възстановяването й е трудно и времеемко. Добре, че поне бракониерите се спряха с използването на бомби за риболов – каква утеха нали?!? Добре, да оставим хищниците настрани. Нека ви споделя едни други мои наблюдения относно мирните риби. Вече втора или трета поредна година го няма онзи силен зимен и пролетен риболов по притоците на Марица. Някой пита ли се защо аджеба се случва това? Някои от култовите притоци, на които се правиха значителни количества от улов на морунаж, скобар и кефал и се месареше на воля, като рибите се затваряха в буркани за зимъска не „дават вече така добре, както преди“. Защо така бе колеги, каква е причината? Нали знаете, че тази риба навлиза от Марица, а не си седи в притоците й? Тези неща, които описах по-горе се случват и на другите ни големи и средни реки, а на какво заприличаха пъстрвовите ни реки, просто нямам думи … Абе щом обезрибихме Дунава и нашето крайбрежие на Черно море, то какво ще ни спре да обезрибим примерно и популярната дестинация (от 2007 година насам) Гърция? Ама все пак се появи пречка и добре, че гърците се осъзнаха за техните си сладководни водоеми, та леко се поспря анархията с месаренето там, но все още има хора, които влачат значителни количества риба през границата я за продажба, я за консерви, бутайки рушвети на граничарите. Явно трябва да вземем пример от гърците как да се справим с бракониерския риболов, та поне един негативен фактор за българските водоеми да премахнем. 🙂 Що е такова съзнанието на българина не мога да разбера – глад за рибешко месо ли ни мори или сме станали абсолютните мизерници на планетата, та да се изхранваме по този начин?

И така от грозната картинка, която в момента са нашите реки, да преминем към големите ни язовири, които са като златна кокошка не само за бракониерските орди, но и за „зелената енергия“ – мафията е навсякъде! Тя така хубаво се е загнездила и в държавния контролен апарат, че трябва да идват „ония с танковете“! Всички видяхте на какво заприличаха язовирите ни това лято – на някакви малки локви. Ей така уважаеми съграждани ония мафиоти точат Държавата и Европата. 😉 Ако не знаете, аз да ви кажа. 😀
След маришката трагедия дойде ред да направя риболовче на един от големите язовири в южна България – Тракиец. По документи този язовир е абсолютно незаконен! Основната преливната част е нефункционираща и се оказва неработоспособна още в ония години, когато е завършено съоръжението – 1965 г. Въпреки това тогава е решено язовирът да бъде пуснат в експлоатация след две години (1967 г.), като се използва и до наши дни. На Тракиец има действаща технологична (вододайна) зона от 1 километър, от която пък към днешна дата се използва вода само за поливане на земеделски земи. Вода за питейни нужди, отдавна вече не се ползва поради установеното високо съдържание на манган. Та тази зона е забранена за любителски риболов под претекст, че видиш ли била технологична/вододайна, да ама е на незаконен язовир и това много ни дразни нас риболовците. 😉 Години наред там необезпокоявано се пускаха километри мрежи пред погледа на фирмата, която „охранява“ язовирната стена. Красота просто! Да оставим риболовът настрана за един момент. Някой от местните управници през годините изобщо мислил ли е колко села има разположени под стената на язовира чак до Харманли и това, че през самия град минава реката, на която е изграден незаконния язовир? Не ми се мисли какво ще стане, ако прелее и впоследствие се скъса голямата земнонасипна стена, на която основната преливна част е нефункционираща и изпускането на водите става чрез един напоителен канал с малък дебит! Потопа на язовир Иваново над Бисер ще бледнее пред този на Тракиец! 😉 Та така, спирам с размислите и страстите и минавам на излета.
Малко преди да пукне зората бях на язовира, за да видя има ли игра на повърхността. Към 05:30 часа сглобих спининга и започнах с първите замятания. Нивото на язовира беше спаднало с около 5-6 метра по вертикала. Ръкавите бяха доста изплитняли и дълбочината в тях беше средно около 1,5 метра, не повече. Рано сутринта се видяха няколко дребни мирни риби да преиграват, но това, за което бях отишъл го нямаше. Нямаше абсолютно никаква активност от страна на хищниците.

От 05:30 сутринта до 08:30 обходих около 900 метра брегова ивица и изпробвах най-различни примамки и техники, но резултата така и не се промени – безапелационно капо! Е как така за 3 часа сутрешен риболов не ми клъвна поне една риба? Нима аз не мога да ловя риби или пък примамките ми не стават? Не, не е там проблема колеги. Разковничето е другаде. Оказа се, че този язовир е така хубаво изтърбушен от бракониерите, че дори вече не пускали мрежи, защото нямало нищо в тях и не могат да „избият бензина“. 😀 Направо му удрям Х-асковски номер на този язовир. Пълна трагедия … Това риболов ли е? 🙁

Минах през още 4 водоема – микроязовири и малки реки, в които се надявах да бодна някое костурче или щука. Оказа се, че капото бе спасено с ей този мъник:

Общо бяха навъртяни над 200 км в търсене на някакви риби. Оказа се, че това костурче бе най-ценното, което изобщо някога съм хващал. Над 200 км преминах за да го хвана – едно наистина „златно“ костурче. 🙂
Та сега ще ви попитам отново колеги: „- Това риболов ли е?“. 🙁

Мечтаният излет

В събота Берое (Стара Загора) игра мач от ППЛ с Пирин (Благоевград), като завършиха наравно (1:1). Какво общо има това с риболова ли? Общото е, че след мача се виждаш с приятели и пиеш бира край стадиона. Стана дума за риболов и „покажи му, покажи му“. Каквко да ми покажат ли, ами какви риби са хванали предните дни. Гледам аз прилична щука, около 2,5 килограма и една по-дребна. За от брега на жива рибка в жегата е направо супер. Питам аз за мястото и възможността да отидем там. Оказва се, че момчето цяла седмица е в отпуска и можем да отидем когато ми е удобно. Утре има мач между Славия и Берое, значи отпада. В почивните дни съм на палатков лагер в Стара планина, пък и цяла седмица съм на работа. Едва изкопчих петъка, за да отида на мача. В крайна сметка колегата пое и четвъртък и аз вече можех да отида спокойно за риба. Още преди дни съм казал, че към 4 и малко ще мина да взема своя гид и да се отправяме към гьола. Чувам се аз вчера с него, за да му напомня и какво установявам…той бил на мача на Лудогорец и израеслкия Апоел Беер Шева като охрана. Става ми ясно, че и да се прибере навреме до Стара Загора, няма шанс да тръгне за риба. В крайна сметка се чуваме в 4 часа сутринта, а той тъкмо влиза в града. Успява само да се преоблече и аз вече го чакам пред дома му. Вече съм спокоен, че риболова не пропада и няма нужда да търся алтернативи. С много лутания по тъмно и пробване на всички черни пътища преди и след населеното място, в крайна сметка намираме мястото. Вече се съмва и аз усещам как изпускаме ценното за риболов време. На бързо стъкмявам въдицата и вече греба навътре. Става ми чудно, защо моя спътник е без въдица, ама…не му се ловяло. Да беше останал да спи на брега, ама…той си знае.

В 6 часа сутринта вече имам първа риба на Lucky Craft Gunfish 115 в цвят Pearl White. Закачи се на 2-ра или 3-та атака, преди които направих пауза. Преди това друга риба ми подгони в същата проводка, но стигнах водорасли, които трябваше да прескача и играта приключи. След залавянето на тази, вече знаех защо така странно атакува – имаше деформация на тялото.

Не се отдалечихме много от мястото и имах само още една извадена риба, макар атаките да бяха около 10 преди това. Повърхностната примамка е същата, като смених цвета с Aurora Gold Mud Minnow. Любимия ми воблер, донесъл ми много приятни емоции. Този път се отчете с дребна риба, но все пак бройките нарастваха.

Продължих да стоя на повърхността, като бях закачил Lurefans V117F Veilmako с цвят 28. Още с първите проводки последва удар от хубава риба. Бързо се заби във водораслите, а аз се притесних да не се откачи. Нямах опасения за влакното и неговата здравина, все пак беше най-дебелия Fiiish Perfect Link Braid. Доста време ми беше необходимо да я изкарам, а и тя пак там се навираше. В крайна сметка с голяма туфа водорасли влезе в кепа.

Дългата фотосесия си оказа влияние – наложи ми се НАД 40 МИНУТИ да свестявам този звяр. Ядосвах се, защото губех ценно време. На практика между 7 и 8 часа сутринта не бях докосвал въдицата. Реших, че е умряла! Още с потапянето издиша всички въздух от мехура. В последствие започна да диша, напълни го отново и коремът се втвърди. Нямаше как да я оставя да умре, беше хубава риба и бях готов да приключа с риболова, само да я върна към живот.

Имах и нов воблер в кутията, който още не беше помирислвал водата. Реших да опитам и с него да хвана. Всъщност, това го бях направил и сутринта, с първите кастинги имах закачена риба, но се откачи почти веднага. По-късно се върнах към него и резултата не закъсня – малка щука на Lucky Craft Sammy 100 в цвят Zebra MS American Shad.

Поредна деформирана, този път на Lucky Craft Pointer 100 SR в добре познатия цвят MS American Shad. Докато я откачах зяпна и задната кука влезна в нейното гърлото.  Реши че ще я преглътне и силно стискаше. Бърза реакция от моя страна, много моления и накрая успях да я извадя, без да я наранявам и да забивам жилото. За пръв път използвам този инструмент за отваране на челюсти.

Най-после мога да се похваля с риба на Fiiish Black Minnow №5 – 16cm, 15g, цвят Green Джиг глава + Green/Orange силикон. С по-малките силикони вече имах много риби, но този гигант го бях топил само веднъж, но само за тест. Още в първата проводка имах 2 последователни удара. След справка, стана ясно, че са били в главата и опашката. Нова проводка, нов удар без закачане. На трета проба, при третата риба успях да я закача. Естествено бих казал, че е най-млката от всички, но съм доволен – успях да сефтосам това голямо силиконче. За жалост, успя да го разкъса и стане негоден за употреба. 1-2 капки лепило ще го върнат към живот, но нямах в себе си и трябваше да го върна в кутията.

Продължих да настоявам на силикони, тъй като вече бяхме в дълбоката част на водоема и исках да стигна и до дъново. Останах изненадан, че там се среща и бяла риба.

Предвид многото водорасли, реших да сложа нещо любимо ми за такива места –  Spinner Bait на Lucky Craft, като за цвета не съм сигурен, но е тежкия вариант на модела. Ползвал съм почти всички цветове и размери, не знам има ли разлика. Всички работят чудесно, почти е невъзможно да закачиш водорасла или нещо друго, а с един туич всичко се откача. Работи при всякакви дълбочини и проводки, но определено си иска паузи!

Закачих още една дебелана, на която направих снимки при ваденето. Избяга от кепа, след голямо оплитане там. Успя да ми обърне и кутията с примамките. Мислех че се е откачила, но беше на въдицата, която бързо хванах, преди да замине във водата. Като стана дума за въдицата, тя е Tailwalk Dageki, модел S802M.

Още един мъник от дълбокото, изненадан съм, че се хваща на това нещо. За мен бялата се лови на силикон и воблер, но явно и други неща напада.

Слънцето напече, моя спътник отдавно го бях изоставил на брега, а и риби нямаше и нямаше. За повече от час имах едва едно чукване под лодката. Беше хубава риба, но вече бях извадил и по-големи и не ме беше яд за пропуска. Работата отиваше на прибиране. Излизайки направих няколко захода по течението на вятъра. В близост до стената имах първо, последвано от второ атакуване, като на 3-тото вече рибата беше в другия край на линията. Бързо я доведох до лодката и тогава започва битката и развиването на затегнатия авант. 3-4 пъти разпъна, а аз вече бях оставил кепа на страна. Реших, че с грипера ще ми е по-лесно, така и беше. Вадя я, а тя милата да се окажа най-голямата ми за дена! Закачена на спонербайта, но отвън.

Не знам колко риби хванах, може би са около 10-тина, като сутринта имах над 15 празни атаки на повърхностните примамки. 4 от рибите са 80 сантиметрови, което прави този мой излет най-успешният ми…за сега! Определено ще се върна скоро там, този път с биричка и мръвки за скарата 😀