Архив за етикет: Бяла риба

Риболов в края на 2018

Чудех се как да оформя финала на излетите си за 2018 г. и реших да бъде по-обзорно и кратко, с оглед на това, че вече измина доста време, а и то няма чак толкова неща за разказване. В края на 2018 г. направих четири излета по нашите водоеми, като последния от тях бе доста успешен с малко по-големи риби.
През последния уикенд на ноември посетих един язовир, на който за пръв път имах възможността да половя. Бях се приготвил с два спининга – един за бели и един за костуретки. В крайна сметка наблегнах на втория вид – костуретките. Оказа се, че популацията им е доста добра и се получи добър излет с много, но дребни риби.

Рибките ми взимаха на пасивни силикони, като се налагаше да се прави дълга пауза. Всички до една бяха връщани на момента в язовира. Отличен резултат имах със силиконите на Bait Breath от модeла Mosya.

Измежду малките раирани разбойнци имах късмета да закова един малък бонус – кефал, на пасивно силиконче от DUO – Tetra Works Burny.

След този излет, последва по едно капо на Марица и на един язовир в началото на декември месец.

За Stradic-a си взех допълнителна резервна шпула, на която имам намерение да навия някакво тънко 8 нишково влакънце, което да си го ползвам само за риболов на джиг през студените месеци.

Ако някой се е чудил някога колко тежи една шпула на въпросния модел на Shimano, то ето една снимчица:

Последния ми риболовен излет бе на 24.12.2018. Зимния джиг бе в разгара на сезона си, но май при повечето риболовци слуката бе много слаба. Времето по Коледа бе сравнително топло за сезона. То като цяло тази зима си беше доста топличко – поне това сочат и сметките ми за ток. 🙂

Бях на язовира в късния следобед. Успях да уловя три бели риби от брега, като отделно от това имах още три удара, които не успях да реализирам. При единия от тях се сборих с едра бяла риба, която се откачи на около 3-4 метра от мен. Така и не успях да видя колко голяма беше, но със сигурност досега толкова голяма не съм улавял от брега. Бях заложил на един нов за мен монтаж Jig rig – офсетна кука Sensei – F1505 BN, крушовидна тежест с вирбел – тегло 10 грама, свръзваща пружина за силикон и една халка за свръзка на куката и тежестта. Всичките ми удари дойдоха при използването на този монтаж.

Силиконът, с който ловях, бе на Pontoon 21 – Awaruna в размер от 4 инча.

След първото проспано ударче, дойде ред на второто, което не пропуснах. Рибата беше лакомо засмукала повече от половината силикон, а офсетната кука бе отлично пробила.

Пуснах рибата и доволен от слуката продължих да прослушвам дъното с надеждата още нещо да се завърти пред обектива на фотоапарата.

Последва удар, който проспах и 30 минутна пауза, през което време посмених няколко силикона и се върнах отново на Jig rig-a. По едно време Light Game-a индикира кълване на риба – моментална засечка и… ето, че имам хубава риба!

Позволих си да й направя няколко последователни снимки, защото я бях зашил много добре и нямаше предпосавки да се откачи от своеволията ми. 🙂

Пощракох я още малко и я сложих на метъра.

Реших да задържа рибата, с оглед на добрата им популация в язовира. След нея последва много силен удар на доста по-голяма бяла риба. Бях сигурен, че ще успея да я покажа пред обектива, но тя се откачи на 3-4 метра от мен. Можеше да поставя мой своеобразен личен рекорд, но уви – някой друг път. 🙂

15 минути по-късно, към 17 и 30, успях да уловя още една бяла риба, но дребничка.

Към 18:10 небето порозовя от залеза на слънцето и с тази красива картина приключи не само излета, но и риболовната ми 2018-та година. В изтичащите дни от 2018-та така и не намерих време за риболов.

Поздрави на всички, четящи блога и наслука! 🙂

Марицалайт през ноември 2018

Все едно бе вчера, а всъщност лових преди цели шест месеца. Малко поспрях с репортажите, че все други ангажименти имам, но ето, че вече имам време да допълня на блога как завърши риболовната година за мен. 🙂
Ноември месец настъпи, а есента напредваше. Зелените цветове отсъпваха на жълтите. Сутрините ставаха все по-студени, но пък през деня беше все още сравнително топло за сезона. През ноември успях да направя два излета по река Марица.

На 06.01.2018 бях от 08:00 часа сутринта по реката. Вече около час замятам примамките, но слука така и не се появява. Сменям едно място с друго и ето, че попаднах на някакви риби. 🙂 Бях заложил на малък силикон и имах първите почуквания, които много ясно усещах на лайтовия спининг. Засечка след засечка, но нямаше риби на куката, докато… стана ясно каква е работата и кой почуква силикона. 🙂

Първата риба не беше от очкаваните костури или бели риби, които ловях по тези места през октомври месец. За повдигане на адреналина успях да излъжа една щука около 40 см, която не успях да снимам, защото ми скъса на брега и се върна обратно във водата, а тъкмо вадех фотоапарата. 🙂 В следващите 4 часа обаче слуката не бе мой спътник. Липсваше каквато и да е активност на риби. Докато преслушвах вирче по вирче, ненадейно се натъкнах на аквтини риби и стана тя, каквато стана….

Нямах празна проводка, а малките бели бяха толкова агресивни и озверели, че някои се закачаха странично след атаката…

Хващах различни размери бели, което говори за много добра и силна популация на вида в Марица около Пловдив.

Както казах празна проводка нямах и от един вир надърпах някъде към 20+ броя – явно бях набарал масово групиране на тия рибки. Силно се надявах сред тях да има костури или кефали, но уви – само малки бели риби, с които към 15 часа финиширах излета. Доста от тях дори и не снимах, защото не си заслужаваше усилието. Разбира се всички, до една, бяха върнати в отлично здраве обратно в реката.

Пет дни по-късно на 11.11.2018 отново се пуснах по Марица. Този път имах на разположение малко време да половя в късния следобед до свечеряване около 2 часа. Малко след 16:00 часа бях на реката. Реших, че поради ограниченото време ще се фокусирам да ловя само в един вир, което обаче доведе закономерно от своя страна до по-слаба слука, спрямо предния излет.

Бях взел със себе си два пакета силикони на Bait Breath – Mosya 1.5″ и 2″, сътоветно в цвят Watermelon/Seed и Suji Ebi , които успях да разловя. Интересно, но на другите примамки, нямах ударчета, дори на Larva-та.

Кълванетата бяха в паузите – 5-6 сек, след оборот навито влакно. Активността на рибите бе много ниска и отчайваща. Капото спасиха две малки бели, като имах и още три-четири ударчета, на същите силикони.

Марицалайт през октовмри 2018 – 2

Излетите ми по Марица в края на октомври продължиха. Стимул затова ми бе излета от
21.10.2018
, както и подобрението на атмосферните условия и затоплянето.
От предния излет видях, че имах много добра слука на пасивен силикон и реших, че смело ще заложа при следващите си риболови на такъв тип примамки. Спомних си, че в шкафа с примамките имах два неразопаковани пакета, на точно такъв тип силикон, които повече от година седяха там и…. май чакаха да им дойде реда. 🙂 В следващите няколко излета, които ще ви покажа, заложих основно на два пасивни силикона – Bait Breath Needle Realfry и Fanatik Larva 1,6 инча, като резултата, за мен, бе отличен!

24.10.2018 – сряда. Денят бе все още сравнително дълъг (не бяхме врътнали още стрелките на часовника), което ми позволяваше да правя кратки надвечерни набези по реката след работа. Някъде малко преди 18 часа бях на Марица. Активност от риби нямаше, а нивото бе спаднало леко, като реката се беше поизбистрила. През първите 10 минути нямах пипане, но изведнъж реката загъмжа от риба! Бях хванал вечерен заход на малки хищници! Стартирах с малка бяла риба на Larva-та, която добре разтресе лайт пръчлето ми.

Последваха още няколко кълванета и ето, че този път от реката се появи наперен костур!

Пасивният силикон, се оказа най-удачното решение в случая, а ударите бяха в паузата!

Рибите взимаха силикончето директно от дъното в три-четири минутната пауза, която правих. Ловяха се малки костури и бели.

Всичкия шум бе за около 30 минути, след което отново последва празна, след празна проводка и към 19 часа си тръгнах. 🙂
Съботата на 27.10.2018, реших да отделя повечко време на лайтовите бодлоперки по реката. Бяха ме зарибили яко и ето, че отново им отделих от вниманието си. Малко преди 09:00 почнах да мятам и след няколко замятания вече имах първа риба, която се хвана в края на проводката пред мен. 🙂

Лека-полека риболовът потръгна и през следващия час се отлових на дребен костурец. Ето и някои от уловените рибки. 🙂

Последва пауза от страна на рибите, явно изпонабодох каквото имаше пред мен, или не съвсем… 😀

По едно време се появи на реката една риболовна нинджа, която мяташе силикони, които бяха големи колкото моите уловени риби. 🙂

Към 14:30 часа ми писна да тормозя малките бодлоперки. Вече тотално бях начесал крастата. Измежду тях се появи и една щука около 40-те сантиметра, която да внесе малко разнообразие сред бодливците. Посягайки с ръка да я сграбча от водата за снимки, се самооткачи и я оставих да си замине свободно, както всички други рибки, които бях изпонабол на малките силикончета. 🙂
На следващия ден се отвори прозорец за надвечерен риболов. Резултът от него бе кратък заход на малки бели риби в рамките на 15 минути между 18 и 18:15 часа.

„Регистрирах“ посетителите в гьола набързо, което беше обещаващо начало, но в следващия час нямаше цък. 🙂

За бодлоперки 2018 – 2

Денят е събота – първи септември, а водоема язовир Пясъчник! Не бях ловил там от първи август. И този път целта на посещението ми бе проверка на активността на белите риби и костурите. Бях отишъл сутринта, като смятах да ловя докъм 11 часа. Слънцето вече се бе показало малко над хоризонта, когато започнах да търся бодливите хищници – някъде към 7 часа.

Внимателно наблюдавах водната повърхност за хищническа активност, като във всеки един момент бях готов да извадя от кутията с примамки някой от повърхностните ми бойци. Силно се надявах този път по плитчините да се покажат дебелите пясъчни костури и да направя един динамичен риболов.

Да обаче през първите 40 минути от излета нямах слука! Нямаше и активност на повърхността. Какво им ставаше на тия риби?!? Условията за риболов бяха повече от добри! Може би трябваше да сменя тактиката си – така и направих. Заложих на силикон и реших да търся рибите далеч от брега. Такъмът с който ловях ми позволяваше това – спининг FilStar Light Game във вариант 2.74 M и плетено влакно Gosen-W 4ply Multi 300 m в размер №1. След две проводки вече се радвах на успех! На максимална дистанция, около 50+ метра, имах удар на риба, който успешно отразих и така наклоних везните в моя полза! 🙂

Очаквах, че бях излъгал по-едра белка, но се оказа, че е по-дребничка и тумбеста. Изглежда тъкмо беше закусила, което означаваше, че хищника се храни навътре, а не край брега. :)Пуснах рибката и продължих с дългите кастинги.

След 10-тина минутки смених успешния силикон на Pontoon 21 с Fox – Zander Pro Shad 10 sm в цвят fire tiger. С него ковнах две маломерни бели, за които размера на силикона идваше голям залък за малките им лакоми усти, поради което се откачиха набързо, защото бяха захапали преди куката. 🙂

Рибите изведнъж се покриха и през следващия час и половина нямах слука. Все пак успях да ги открия, като размерите им не бяха впечатляващи, но пък почти нямаше празна проводка. 🙂

В един момент спрях да ги снимам, защото беше безсмислено да щаракм еднотипни снимки. Успешната примамка в случая бе клатушка на DAM – Effzet Slim Standart.

Така и не се вреди някой дебел костур… Времето напредваше, а с него и предстоящата жега.

Дръпнах още няколко белки с идентични размери като предните на Orka Mermaid в цвят FY и приключих с риболова.

Общо взето не бях капо – имаше доста наскубан дребосък, но целта на риболова бе отчасти изпълнена. 🙂
Търсенето на бодлоперките на язовир Пясъчник продължи. Следващият ми риболов там бе чак през средата на октомври. Сутринта навалицата по бреговете на язовира беше пълна. 🙂 Все пак успях да си намеря местенца където да помятам.

През първите 30 минути на излета успях да ковна една бяла риба, която ми клъвна непосредствено преди да извадя силикона от водата…

В следващите часове нямах пипане… Сменях постоянно различни видове примамки, с които търсех рибите на различни дистанции от брега, но слуката така и не идваше.

Упоритостта ми ме докара до там, че открих доста гъст пасаж от дребни костури край брега, които си позволих да надърпам с малка примамчица, нетипична за използвания такъм. 🙂 Ами като имаше лимони – си направих лимонада!

Червейчето на Bait Breath се оказа доста атрактивно за мъниците. В един момент обаче ми писна цялата тая работа и се отказах да ловя повече… ставаше ми досадно. 🙂

За съжаление Пясъчник не ми предложи нещо друго по-атрактивно в този ден и към 15 часа напуснах „бойното поле“. 🙂

За бодлоперки 2018

Този път ще разкажа за три излета, които направих през отиващото си лято. Тематиката им бе риболов на костури, като докато ги търсех се появиха и бели риби.

В началото на юли месец научих, че един от любимите ми язовири отново е свободен за любителски риболов. Преди около 10-12 години той бе взет под аренда тихомълком и се устнаовиха неясни правила за риболов, като уж само садки за аквакултури щяха да се разполагат, а другата част от водоема трябваше да е свободна за риболов. Язовирът хич не е малък и е единствения, в който около родния ми град се въди успешно сом. За свободната зона се оказа, че трябва да се плащат незаконни 5 лева (без касов бон), като срещу тези пари получаваш каквото е останало в язовира. През годините се направиха някакви нелегални зарибявания с привнасяне на платика, с цел организиране на състезания и до там… 10 години яко стъргане и влачене на риби, без каквото и да е масово зарибяване… Тъй като съм от хората, които не дават и една стотинка за платен риболов избягвах водоема през това време, до тази година.
Научавайки радостната новинина, бях силно въоудошевен и мерака да отида да половя там бе мнооого голям. Да отида и да половя отново по старите местенца, но този път само на спининг – кеф! Ах какви риболовни спомени имам от там…
Идеята бе ранно ставане и търсене на бодлоперките – костури и бели риби, с които навремето язовира бе фрашкан. Към 05:20 бях на язовира и се оказа, че бреговете бяха здраво окупирани отпреди броени седмицо от любители риболовци – явно и тях ги беше налегнала носталгията. 🙂 Трябваше да се лови между биваците. Сглобих лайтчето и почнах да щъкам.

Още от първото замятане заложих на Storm Gomoku Pencil 45F – жаден съм просто за риболов на повърхността, който тази година е много слаб почти навсякъде. Тук-там преиграваше риба на повърхността, но активност от хищници нямаше – само мирни рибки се мятаха. След няколко успоредни проводки край брега, имах удар и заших първата риба – малък костур, който атакува мини уолкъра откъм тревите.

Последва едно откачане преди снимките на идентичен мъник, а след няколко минутки имах здрав и плътен удар на кефал, който за момент се заши, но някак си се отскубна от тройките. Този удар много ме ободри и продължих да настоявам отгоре. Смених с мини попер и после пак с уолкър, но други ударчета нямаше. Ами време е да сложа воблерче. Погледът ми се спря на Rapala X-Rap Countdown 50 цвят S! За около 10 минути излъгах с него три бодливци, като два от тях снимах.

Явно по-големите костури, които търсих, ги нямаше в ръкава или пък по принцип ги е „хванала липсата“… Реших да потърся рибите на дъното – това ми донесе късане на два силикона на Orka и Pontoon 21. Ами проверих първата просека между биваците, та беше време да се местя. Мятах тук, мятах там, ама риби нямаше. Юлското слънце изгря и напече. Към 07:00 си стана жегичка. Видях пасаж от  дребни костури, които направиха бърз заход от дълбокото и след това се изпариха. От един час и двадесетина минути нямах удар на риба, та почнах да си мисля, дали да не си ходя. В този момент едно костурче върна интригата, но за кратко.

30 минути по-късно се върнах пак в ръкава и боднах на Pontoon 21 Ratta един дребосък.

Ясно ми беше, че положението е здраво омазано и надали ще излъжа нещо по-голямо. Остана ми само да проверя как е хавата на устието. Там имах два удара на кефали с мини уолкърчето на Storm, но рибите така ме изненадаха, че дори не ги отразих… то нормално да ми се притъпят реакциите след толкова „заспал“ риболов. 🙂 Залагайки на малко силиконче с дължина от около 4 см набодох на куката истински „трофей“! 😀

Часът беше станал 09:20 и жегата почна да ме мори. То го нямаше и активния риболов на бодлоперки, за който бях отишъл, та си тръгнах от водоема със смесени чувства… Нямаше смисъл повече да упорствам и да се мъча да хвана рибка по-голяма от 15 сантиметра. От тогава насам не съм стъпил на този мой любим (навремето) язовир. Май ще изчакам да захладнее и чак тогава ще пробвам пак бодлоперките и по-специално белките. Странно ми се стори, че така и не хванах някоя маломерна бяла риба по време на излета.

Интересът ми към улавянето на бодлоперките продължи. През средата на юли направих един сутрешен излет на Пясъчник. Бяхме с моя приятел Валентин. В 05:40 вече бях сглобил лайта и тръгнах да диря костурите по познатите ми брегове.

Отново при първите замятания заложих на повърхностна примамка – в случая на Storm Gomoku Pencil 60F. Останах като гръмнат след първите няколко проводки, защото улових две подобни бели рибета с него!

За съжаление и при този излет не се видя сутрешен заход на какъвто и да хищник – рибешка му работа. През първия час упорствах главно на воблери, но нямаше нищо интересно – дори и други бели. Заложих на силикони и положението стана страшно… Почти при всяка проводка имах удари по дъното, но не на костури, а на подивели малки бели риби! Силиконите, на които заложих бяха с дължина от 6 до 7,5 см.

След 10-тата маломерка спрях да ги броя… влезнах и в преразход на силикон, защото тези дребосъци успяваха да откъснат опашките на силиконите ми с малките си зъбчета.

Миналата година зарибихме Пясъчник с малко над 16 000 бели рибки и ето, че положителния ефект от зарибяването ни е вече налице. Както се казва – резултата е видим! 🙂
По някакъв начин трябваше да намеря къде са се скатали костурите и да елиминирам малките бели риби. Тъй като бях взел само лайт спининга и малките примамки, нямах много големи по размер примамки. Погледът ми се спря на Storm Gomoku Micro Jig. Идеята бе да търся с него костури на максимална дистанция, евентуално ако са там. Да обаче, ги нямаше и там!

По едно време Валката дойде с каяка до мен, с идеята след час да си ходим и застана отдясно да лафим и ловим. То какво да ловим друго освен пак от малките бели. Надеждата за костури, до последно ни крепеше, но не би. За около 6 часа риболов, сигурно бях минал над 120 уловени и пуснати бели рибки. Пусто де се бяха дянали тия костури, щом и Валката не успя от каяка да бодне поне един?

Към 13 и 30 се изпарихме от Пясъчник, че жегата стана голяма, а костури така и нямаше да уловим.

 

Две седмици по-късно отново посетих Пясъчник. На първи август, след работа, отскочихме надвечер с Митака и Валентин, да проверим каква е активността на хищниците. Със стъпването по пясъчните брегове към 18:30 часа, обективът ми прихвана на прицел една красива пеперуда, която смучеше нещо с хоботчето си от пясъка, като после долетя за малко още една!

Докато отивах към „работното място“, щракнах още една животинка, която си седеше и се напичаше на топлия пясък.

Над Пясъчник бяха надвиснали купесто дъждовни облаци и в далечината се виждаше, че към нас се задава лятна буря, която впоследствие ни подмина и ни остави да помятаме за разтуха след края на работния ден.

Бях си взел „поука“ от предния излет на Пясъчник, когато заложих на малки примамки за костур и ми удряха само малки бели рибки. Този път реших да елиминирам този фактор и да търся костурягите с по-големи примамки и по-мощен спининг, пък ако вземе да удари някоя инцидентна по-едра бяла риба – още по-добре! 🙂 Избрах си да ловя с FilStar – Light Game 274M с тест 7-28 гр – още беше с найлоните по дръжката й и предстоеше първи риболов. Сложих й стария Zauber, на който имах навит маркирано плетено влакно на Gosen с размер №1. Предстоеше ми да разбера как се справя въпросния спининг при риболов със силикони.

Заложих на силикони с размери от 6 до 12 сантиметра и глави от 7 до 14 грама. Light Game-а се справяше чудесно при замятането им. Имах много голям замах и в комбинация с тънкото плетено влакно постигах доста добри дистанции от брега. Чувстителността с посочените грамажи и примамки беше много добра.
През първите 20 минути от излета се зачудих дали не сбърках като заложих на по-големичките силикони, защото нямах пипане, но не след дълго усетих много добре кълване на дълга дистанция и засякох … рибата се отлепи бавно от дъното и тръгна тежко към мен. Ето, че започна борбата:

По разтърскванията на спининга усетих, че си имам работа с голям костур! Ето, че рибата вече е пред мен и се оказвам прав!

Лакомо беше захапал три инчов силкон на Pontoon 21 – Awaruna! Отлична първа риба на новия спининг!

Измерих дължината на костурягата с метъра и … оказа се почти 36 сантиметра!

Направих си още две манекенски снимки с бандюгата и продължих с риболова.

Тъй като очаквах, че ще уловя още мерни риби реших, че ще си позволя лукса този път да задържа рибата – на костурите рядко им прощавам ако ги набарам.
През следващият час така и нямах друго кълване. Хищническа активност отбелязах чак на залез, когато имах удар на бяла риба.

Слуката ми донесе небезивестния Cannibal Shad на Savage Gear в размер от 8 сантиметра и цвят Fluo Glow, който допълнително се бе дооцветил в лимонено жълто покрай другите ми силикони.

Не успях да премеря рибата, тъй като бързах да заметна отново в очакване на другите белки, но да речем, че тя беше една идея под нормата и я пуснах обратно в язовира.

 

Търсенето на костурите продължи през лятото, като успях да си намеря много стабилни залежи и направих много готини излети с много риби. Предстои ми скоро да ви разкажа за тях.
Поздрави и наслука!