Архив за етикет: Бяла риба

За бодлоперки 2018

Този път ще разкажа за три излета, които направих през отиващото си лято. Тематиката им бе риболов на костури, като докато ги търсех се появиха и бели риби.

В началото на юли месец научих, че един от любимите ми язовири отново е свободен за любителски риболов. Преди около 10-12 години той бе взет под аренда тихомълком и се устнаовиха неясни правила за риболов, като уж само садки за аквакултури щяха да се разполагат, а другата част от водоема трябваше да е свободна за риболов. Язовирът хич не е малък и е единствения, в който около родния ми град се въди успешно сом. За свободната зона се оказа, че трябва да се плащат незаконни 5 лева (без касов бон), като срещу тези пари получаваш каквото е останало в язовира. През годините се направиха някакви нелегални зарибявания с привнасяне на платика, с цел организиране на състезания и до там… 10 години яко стъргане и влачене на риби, без каквото и да е масово зарибяване… Тъй като съм от хората, които не дават и една стотинка за платен риболов избягвах водоема през това време, до тази година.
Научавайки радостната новинина, бях силно въоудошевен и мерака да отида да половя там бе мнооого голям. Да отида и да половя отново по старите местенца, но този път само на спининг – кеф! Ах какви риболовни спомени имам от там…
Идеята бе ранно ставане и търсене на бодлоперките – костури и бели риби, с които навремето язовира бе фрашкан. Към 05:20 бях на язовира и се оказа, че бреговете бяха здраво окупирани отпреди броени седмицо от любители риболовци – явно и тях ги беше налегнала носталгията. 🙂 Трябваше да се лови между биваците. Сглобих лайтчето и почнах да щъкам.

Още от първото замятане заложих на Storm Gomoku Pencil 45F – жаден съм просто за риболов на повърхността, който тази година е много слаб почти навсякъде. Тук-там преиграваше риба на повърхността, но активност от хищници нямаше – само мирни рибки се мятаха. След няколко успоредни проводки край брега, имах удар и заших първата риба – малък костур, който атакува мини уолкъра откъм тревите.

Последва едно откачане преди снимките на идентичен мъник, а след няколко минутки имах здрав и плътен удар на кефал, който за момент се заши, но някак си се отскубна от тройките. Този удар много ме ободри и продължих да настоявам отгоре. Смених с мини попер и после пак с уолкър, но други ударчета нямаше. Ами време е да сложа воблерче. Погледът ми се спря на Rapala X-Rap Countdown 50 цвят S! За около 10 минути излъгах с него три бодливци, като два от тях снимах.

Явно по-големите костури, които търсих, ги нямаше в ръкава или пък по принцип ги е „хванала липсата“… Реших да потърся рибите на дъното – това ми донесе късане на два силикона на Orka и Pontoon 21. Ами проверих първата просека между биваците, та беше време да се местя. Мятах тук, мятах там, ама риби нямаше. Юлското слънце изгря и напече. Към 07:00 си стана жегичка. Видях пасаж от  дребни костури, които направиха бърз заход от дълбокото и след това се изпариха. От един час и двадесетина минути нямах удар на риба, та почнах да си мисля, дали да не си ходя. В този момент едно костурче върна интригата, но за кратко.

30 минути по-късно се върнах пак в ръкава и боднах на Pontoon 21 Ratta един дребосък.

Ясно ми беше, че положението е здраво омазано и надали ще излъжа нещо по-голямо. Остана ми само да проверя как е хавата на устието. Там имах два удара на кефали с мини уолкърчето на Storm, но рибите така ме изненадаха, че дори не ги отразих… то нормално да ми се притъпят реакциите след толкова „заспал“ риболов. 🙂 Залагайки на малко силиконче с дължина от около 4 см набодох на куката истински „трофей“! 😀

Часът беше станал 09:20 и жегата почна да ме мори. То го нямаше и активния риболов на бодлоперки, за който бях отишъл, та си тръгнах от водоема със смесени чувства… Нямаше смисъл повече да упорствам и да се мъча да хвана рибка по-голяма от 15 сантиметра. От тогава насам не съм стъпил на този мой любим (навремето) язовир. Май ще изчакам да захладнее и чак тогава ще пробвам пак бодлоперките и по-специално белките. Странно ми се стори, че така и не хванах някоя маломерна бяла риба по време на излета.

Интересът ми към улавянето на бодлоперките продължи. През средата на юли направих един сутрешен излет на Пясъчник. Бяхме с моя приятел Валентин. В 05:40 вече бях сглобил лайта и тръгнах да диря костурите по познатите ми брегове.

Отново при първите замятания заложих на повърхностна примамка – в случая на Storm Gomoku Pencil 60F. Останах като гръмнат след първите няколко проводки, защото улових две подобни бели рибета с него!

За съжаление и при този излет не се видя сутрешен заход на какъвто и да хищник – рибешка му работа. През първия час упорствах главно на воблери, но нямаше нищо интересно – дори и други бели. Заложих на силикони и положението стана страшно… Почти при всяка проводка имах удари по дъното, но не на костури, а на подивели малки бели риби! Силиконите, на които заложих бяха с дължина от 6 до 7,5 см.

След 10-тата маломерка спрях да ги броя… влезнах и в преразход на силикон, защото тези дребосъци успяваха да откъснат опашките на силиконите ми с малките си зъбчета.

Миналата година зарибихме Пясъчник с малко над 16 000 бели рибки и ето, че положителния ефект от зарибяването ни е вече налице. Както се казва – резултата е видим! 🙂
По някакъв начин трябваше да намеря къде са се скатали костурите и да елиминирам малките бели риби. Тъй като бях взел само лайт спининга и малките примамки, нямах много големи по размер примамки. Погледът ми се спря на Storm Gomoku Micro Jig. Идеята бе да търся с него костури на максимална дистанция, евентуално ако са там. Да обаче, ги нямаше и там!

По едно време Валката дойде с каяка до мен, с идеята след час да си ходим и застана отдясно да лафим и ловим. То какво да ловим друго освен пак от малките бели. Надеждата за костури, до последно ни крепеше, но не би. За около 6 часа риболов, сигурно бях минал над 120 уловени и пуснати бели рибки. Пусто де се бяха дянали тия костури, щом и Валката не успя от каяка да бодне поне един?

Към 13 и 30 се изпарихме от Пясъчник, че жегата стана голяма, а костури така и нямаше да уловим.

 

Две седмици по-късно отново посетих Пясъчник. На първи август, след работа, отскочихме надвечер с Митака и Валентин, да проверим каква е активността на хищниците. Със стъпването по пясъчните брегове към 18:30 часа, обективът ми прихвана на прицел една красива пеперуда, която смучеше нещо с хоботчето си от пясъка, като после долетя за малко още една!

Докато отивах към „работното място“, щракнах още една животинка, която си седеше и се напичаше на топлия пясък.

Над Пясъчник бяха надвиснали купесто дъждовни облаци и в далечината се виждаше, че към нас се задава лятна буря, която впоследствие ни подмина и ни остави да помятаме за разтуха след края на работния ден.

Бях си взел „поука“ от предния излет на Пясъчник, когато заложих на малки примамки за костур и ми удряха само малки бели рибки. Този път реших да елиминирам този фактор и да търся костурягите с по-големи примамки и по-мощен спининг, пък ако вземе да удари някоя инцидентна по-едра бяла риба – още по-добре! 🙂 Избрах си да ловя с FilStar – Light Game 274M с тест 7-28 гр – още беше с найлоните по дръжката й и предстоеше първи риболов. Сложих й стария Zauber, на който имах навит маркирано плетено влакно на Gosen с размер №1. Предстоеше ми да разбера как се справя въпросния спининг при риболов със силикони.

Заложих на силикони с размери от 6 до 12 сантиметра и глави от 7 до 14 грама. Light Game-а се справяше чудесно при замятането им. Имах много голям замах и в комбинация с тънкото плетено влакно постигах доста добри дистанции от брега. Чувстителността с посочените грамажи и примамки беше много добра.
През първите 20 минути от излета се зачудих дали не сбърках като заложих на по-големичките силикони, защото нямах пипане, но не след дълго усетих много добре кълване на дълга дистанция и засякох … рибата се отлепи бавно от дъното и тръгна тежко към мен. Ето, че започна борбата:

По разтърскванията на спининга усетих, че си имам работа с голям костур! Ето, че рибата вече е пред мен и се оказвам прав!

Лакомо беше захапал три инчов силкон на Pontoon 21 – Awaruna! Отлична първа риба на новия спининг!

Измерих дължината на костурягата с метъра и … оказа се почти 36 сантиметра!

Направих си още две манекенски снимки с бандюгата и продължих с риболова.

Тъй като очаквах, че ще уловя още мерни риби реших, че ще си позволя лукса този път да задържа рибата – на костурите рядко им прощавам ако ги набарам.
През следващият час така и нямах друго кълване. Хищническа активност отбелязах чак на залез, когато имах удар на бяла риба.

Слуката ми донесе небезивестния Cannibal Shad на Savage Gear в размер от 8 сантиметра и цвят Fluo Glow, който допълнително се бе дооцветил в лимонено жълто покрай другите ми силикони.

Не успях да премеря рибата, тъй като бързах да заметна отново в очакване на другите белки, но да речем, че тя беше една идея под нормата и я пуснах обратно в язовира.

 

Търсенето на костурите продължи през лятото, като успях да си намеря много стабилни залежи и направих много готини излети с много риби. Предстои ми скоро да ви разкажа за тях.
Поздрави и наслука!

 

 

Времето на белите

Нищо расистко няма в заглавието! Иде реч за момента, в който става време за зимен риболов на бели риби. Големите язовири не са ми любимото място за риболов, още повече с лодка. Там е пълно с такива и се прескачаме един друг, всеки наднича в чуждото канче, навират се едни в други и т.н. С лодката обичам да се забия в някой затънтен малък гьол, предимно заблатени такива и си дърпам щукички. Дано но все ми се иска да и аз да вляза в големия язовир и да понаскубя малко рибки, вместо да чакам нещо случайно да закача от брега.

И така, стана време момчетата да ме заведят за риба. Иван и Жулиан бяха направили слаб щучи риболов предния ден, а днес ние вече пътувахме към близък язовир, известен с риболова на бели риби зимно време. Още с тръгването обръщам внимание на това, че не сме се подготвили особено добре с хапване и пийване, а предвид ранния час и по пътя едва ли ще намерим нещо отворено. Предвидливо спираме до местната баничарница, където Иван се погрижи пазача да бъде нахранен:

Взехме закуски за в колата, взехме и за в лодката и вече криволичихме по пътчетата до водоема. Предложих да започнем от едно заливче, в което преди години съм имал добра слука на костури, а баща ми там реши да сложи силикон стоящ с години в кутията му и за сефтето му взе че хвана бяла риба. Отвеждам ги до мястото, обаче там се е превърнало в поле. Едно голямо пасище, а язовира е някъде мнооого далеч от това място. Оглеждаме подходите и решаваме, че от друго място ще е спускането на лодката. В това време Иван вече беше намерил своя нов другар:

Може би става видно от снимките, но явно си бяхме избрали хладно местенце за риболов. Съвсем не беше като при тръгването ни. Сланата беше обгърнала всичко наоколо, а ние се радвахме, че се затопля до към -4 градуса по Целзий.

Местим се на друго място, на което преди време са имали достъп до водата. Там още с подминаването на къщите Иван даде знак на неговите приятели да идват към водата, тъй като ги чака угощение:

Не знам дали обича толкова животните, за 7 години в училище не ми е правил такова впечатление. Днес може би им се радваше, защото бяха жизнени, енергични, имаха апетит. Нещо което той не можеше да си позволи, тъй като не беше лягал след рожден ден и единственото нещо което му се искаше сега беше да умре и да се спаси от мъките. Въпреки всичко успя да събере сили и да се метна на лодката, където нааай-после вече започна риболова. Първото място на което спряхме беше това, на което преди време са имали добри резултати с бели риби. Дълбочината беше около 8 метра, а аз си харесах по-плитък участък, от който влизах в по-дълбокото. Първа риба костур, на който те много се изненадаха, тъй като до сега не бяха хващали.

Успеха дойде след смяна на примамката с по-малка такава. Първо разучих терена с 12 грамова глава и 12 см тяло. Смених цвета и размера и започна скубането на риби.

Втора риба – въпросната бяла, за която сме дошли. Разписах още няколко костура на това място и кълванетата спряха. Иван беше успял да излъже един костур на 12 сантиметра Fiiish. Обиколихме наоколо и нищо повече.

Започнахме да се движим близо до брега, търсейки подходящо място. Спряхме близо до едно заливче, от което на сушата включваше сухо дере. Още с първото подаване на силикона имах кълване, което не реализирах. При втория опит излезе малка бяла рибка, закачена под долната челюст.

Трета риба изпуснах на това място и решихме да не му настояваме повече, предвид че и момчетата нямаха пипане. Прекосихме големите дълбочини и пред един полуостров спряхме спряхме на дълбочина от около 5 метра. Бях сменил силикона и нямах резултати, същото беше и при останалите. Върнах се пак към синия Fiiish Black Minnow 9 cm, 10g и още с първата проводла излъгах дребен костур.

През това време се бяхме чули с Мариан, който идваше с неговата лодка към нас. Разменихме няколко приказки, поразгледахме си такъмите и той още недовършил изречението си „Някой няма да ли да хване нещо“ и въдицата ми се сгъна, като излезе още една бяла рибка.

Жулиан хвана и приличен костур на омразния му цвят Kaki Gliter на Fiiish номер 2.

Вече следобядно се преместихме към местата, от които исках да започнем сутринта. Неприятно за мен място, тъй като дълбочината под лодката беше 18 метра, а на стръмния бряг рязко се увеличаваше. По пътя в колата бях отарашил на Жулиан жабката на колата и си бях наресал 25 грамова глава Fiiish, която знам че не използва. Предложих му замяна за по-лека и взех неговата с амбицията да я ползвам за големи дълбочини. Най-тежката която имах беше 13 грамова и това ми бе крайне недостатъчно. Избрах ярък цвят (зелено и оранжево) и започнах с пробите. 3 кълванета имах под лодката, като само при третото успях да я закача. Беше хубава бяла риба, която така и не успях да извадя. Сложих  4,5 инчова Awaruna на Pontoon 21 с доооста тежка по моите разбирания глава (20 грама), като бях сложил и допълнителна тройка. Доста облавяне, докато накрая нещо ми клъвне – дребна бяла, която след снимките замина да расте във водата. Преди да я пусна я огледах и ми направи впечатление наличието на паразити по главата. Ясен признак, че рибите вече са на дъното. Не знам каква е температурата на водата там, но на повърхността беше 11 градуса.

Жулиан сложи край на риболова в тази точка с хубава бяла риба, уловена на ръчно правен главиняр. Снимки няма, тъй като я изпусна в лодката при опит за такава, за малко да скочи зад борда заедно с телефона му и…в крайна сметка най-класната риба остана не заснета.

Отсрещния бряг беше по-полегат и пак имаше дере което го разделя. Отправихме се натам, където имах кълванета от бяла риба на 12 сантиметров Fiiish с 12 грама глава. Смених с вече доказания син цвят, но риби не последваха. При едно от преместванита дребния силикон в цвят каки остана във водата и успя да се закачи. Едно тръсване с въдицата и се отскубна от камъните, след което последва удар. Беше щука, която ми нагриза силикона. Упорствахме на това място с няколко примамки, но така и не успяхме да я излъжем отново.

Акумулатора на електрическия двигател още от сутринта даваше признаци, че не е добре зареден. Предвид и насрещния вятър, както и наближаващото смрачаване решихме по-отрано да се запътим към колата и да направим една проба на сутрешната успешна точка. Още с пристигането Жулиан ковна дребна бяла, а по-късно иван се отчете с трофеен костур, който беше и завършека на няшия риболов. Него успя да излъже на ръчно изработен силикон, дело на местен майстор.

По мои спомени, видимият до най-дълбоко под водата цвят е синия. Това беше и причината да заложа на него още от сутринта. Водата беше сравнително мътна, а осветеността слаба. Интересно беше, че момчетата също пробваха синия цвят на други марки и модели, но нямаха резултат. Аз също дадох шанс на любим син силикон с брокат, извадил ми няколко хубави щуки, бели риби и кефал, но нямаше кълване. Вечерта пробвах на по-ярки, като именно на такива бяха рибите преди мръкване.

Взема да ми харесва този риболов и още другата седмица мисля да се пробвам отново. Единствен минус на този излет беше такъма с който ми се наложи да ловя. Имам навика (смятан от мен до скоро за добър) след всеки риболов да прибирам въдицата в калъф и тубус, а макарата в неопренов/платнян калъф и после в кутията. Преди всеки риболов връзвам на ново и окомплектовам въдицата. Това навярно е довело до трудното съхнене на влакното и най-вероятно е започнало да гние по-бързо. От известно време имам странни късания при вадене на риби с лайт такъма. При едно от последните заминаха 15-тина метра и сега ловя с влакното, което е било по-долу на шпулата. Направил съм си поръчката на новото и по-дебело, че това 0.6 ми идва тъничко. Днес ловях с щукарската въдица – модел S802M на Tailwalk Dageki и доста дебело влакно за този вид риболов в размер 1.5. От една страна може би е било за добре, тъй като според мен дебелото влакно озволява по-бавното потъване на примаката, което от своя страна е по-естествено и примамливо за рибата, спрямо подмятането като камък по дъното. Следващия път с лайт такъмите мисля ще ми е по-весело.

Save

Save

Активизиране при захлаждане

Времето най-после се оправи, а с него се активизираха и рибите. За мен „оправяне на времето“ е момента, в който вече не умираш от жега стоейки на сянка в 10 часа сутринта. Става дума за онези дни от лятото, когато дневните температури достигат 40 градуса по Целзий, а за стоене на слънце, пък камо ли движение не може и да става дума. Та най-после дойде мига, в който ще попревали, ще се появи някое облаче, а по обяд няма да става повече от 30 градуса. В такива моменти вече имам и желание и сили за риболов, като знам че излета няма да ми изцеди всички сили. Хубавото на това време е също, че може и да те зарадва с някоя рибка, която през жегите, също като нас хората, се е скрила някъде. Отправих се към градския гьол (езеро Загорка в Стара Загора) и започнах  да търся дребосъците близо до брега. Бързо имах откачена в краката ми риба, която след мигновено повторно подаване и припомване се закачи.

Застоях се в този участък и смених няколко примамки, но без успех. Заложих на друг вид примамка, с която мога да постигам по-големи дистанции и също мога да водя във всички водни слоеве на водоема. Това бе любимия ми цвят на Kazu 35мм, 6 грама в цвят Red Head. Ръчно направени от Бай Вес, още преди да замине в чужбина. Доста резултатна примамка, с която още на теста след работа имах бяла риба, щука и кефал. Успях да хвана няколко рибки набързо:

И тук дойде познатия неприятен момент, когато щуката се появи и ти отмъкне някоя играчка. Лошото в случае е, че тази липса трудно бих си я покрил, а и беше сред любимите ми.

Макар и да имах бяла рибка, реших да наблегна на костурите и евентуално въпросната щука. Сложих голяма въртяща блесна на Mepps и за мое учудване хванах необичайна риба. Атаката беше отдолу миг преди да извадя примамката от водата. Беше минала около 50 сантиметра по повърхността, като дори не се въртеше напълно. Две от жилата бяха в устата, а и аз ясно видях атаката:

Последва странно късане при едно от подаванията. Предполагам, че при направата на възела съм деформирал повода в този му участък и за това така се получи.

Отново превързване и се връщам към силиконите, където ме зарадва тази мааалко по-едва бяла рибка:

Имаше и по-дребни:

Увеличих размера на примамката, за да елиминирам мъниците, които ми правиха и празни кълванета, но закачените риби оставаха в един калибър:

След поредното побутване на примамката и последвалото от мен засичане усетих натежаване на линията. Реших, че най-после съм закачил от приличните риби, които тук са с размер около и малко над 2 килограма. Оказа се обаче, че мъника е затърмъчен. Както аз се изразявам „закачен за гъза“, но в този сличай куката беше попаднала точно там.

След многото подръпвания отзад, в крайна сметка силикона ми се раздели със своята опашка, но това не ме накара да го сменя. От опит знам, че липсата почти не оказва влияние на резултатността, особено при гъсти риби. Пак риба, но пак не от обичайните. Оказва се поредния караконджул в списъка ми на това езеро. Това трябва да е 5-тата ми каракуда, към които добавям и 7-те шарана. С изключение на горната, всичко друго е хванато на силикони, но за пръв път на толкова голям (размер 2 на Fiiish, който с тази глава е 9 сантиметра).

Пробвах и с по-тежката глава от 10 грама. Също имах риба, но в плиткото се води трудно, а и резултата беше почти нулев спрямо леките глави.

В едно от заливчетата се надявах на костурчета. Поне винаги съм изчоплял по някое от там. За жалост обаче такива нямаше, но а сметка на това се срещнах със щуката. Беше закачена за горната челюст на едно от жилата на допълнителната тройка. Нямах кеп, а на този грипер вече съм му сърбал попарата с опити да ми извади щуки. Може би избързах с докарването до мен. Отпуснах аванса, но след 2-3 напъна се откачи. Моя грешка, трябваше да я моря на дистанция. На снимката се вижда как се е откачила куката от силикона. По същия начин ми избяга и един толстолоб.

На същото място, щука с подобен размер бях изтървал и преди. Сложих Rapala-та, на която тогава я излъгах. С по-дълбокото си газене и две тройки по него, този воблер успя да ми донесе само парашут и след малко и корди от предишни не до там съвестни риболовци.

След доста опити реших да заложа на любимия си силикон Fiiish Black Minnow. Зимата направих много добър риболов на това място с този силикон и сега редовно злагам на него в мътните води на езерото – Green/Orange в размер номер 1 (7 сантиметра) и леката глава от 3 грама. Защо леката глава ли – силикона пропада по-естествено към дъното, прави го плавно и е атрактивна лесна плячка, за разлика от бързо гмурващите се силикони. Друга причина е въдицата ми – Tailwalk Backhoo Rise. Горната акция е 7 грама и не че не хвърля примамка с тегло 15 грама, просто нито тя, нито аз се чувстваме комфортно. Лекия силикон изисква и повече време за облавяне, но бързо се разбира има ли там риба или не.

Езерото се намира в градски парк, където денонощно е пълно с разхождащи се хора…и кучета. Ето тоз облизващ се калпазанин отзад се радваше ня няколкотото риби, които извадих от водата пред него.  След точно тази риба спрях да му ги показвам, тъй като я гризна за опашката. Другите само ги душеше, ближеше и подскачаше от радост. После стопанинът му ми сподели, че обичал да разнася живарниците с риба по брега. За щастие нямах такъв, тъй като пускам веднага всяка уловена риба.

Пробвах и в устието на реката да измъкна някое рибе. Преди се срещаха големи кефали там, но тази година още не са се завъртали натам. Успях да дръпна едно рибе на ръчно изработен воблер от Ваньо Контев. Не е точно „болен клЯн“, но се опита да заприлича на такова. Откачи се и се овъргаля на земята. След бърза снимка се завърна във водата, където може да се поизчисти и да сподели с останалите риби колко е хубаво да се излиза на въздух. Правете го и вие 😉

Риболов със спининг в горещите дни

Въпреки горещите дни с температури надминаващи над 35 градуса, риболовната треска не ме пуска. Изминалите дни разполагах със свободно време и вместо да седя на хладина у дома, направих три прекрасни излета по никое време. Казвам така по никое време, защото не съм ставал рано да гоня сутришна активност. По местата  ходих около и след 13:00 часа, когато дори и влечугите се криеха на сянка. И трите риболова ги направих по поречието на река Тунджа и баластриерите от с.Ягода до с.Зимница.
Първият излет бе въвеждащ и опознавателен, тъй като не бях ходил от пролетта по тези места. Стартиращите кастове отправих в тихи и дълбоки води, но без успех. След облавяне из спокойни зони, промених риболовната стратегия и се насочих към места където реката се влива в баластриера или под бентове, там където температурата на водата е една идея по-малка от тази на участъците без течение и има добър приток на кислород. Резултатите не закъсняха и улових първите риби.

Дребни по размер костурчета атакуваха стървно  Fiiish Black Minnow №1.
Разбойниците се придържаха  близко до дъното и поради течението по-добрият вариант за ловене беше да се лови с 6 грама глава.

Няколко костура закачих ловейки от мост. При вертикално припомване Fiiish-a има съблазняваща игра, като  на умираща рибка и ударите на малките хищници бяха безмилостни.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


Наситих се  на костурският риболов и  се отправих в търсене на друг хищник. Харесах си едно устие. Започнах да облавям всеки метър пред мен, имах няколко леки почуквания но не и закачена риба. С малко настояване резултатът не закъсня.Точно на границата между тиха и бърза вода Backhoo-то се разстресе по цялата си дължина.Имах хубав и отчетлив удар, а след кратка борба се появи тази хубавица.
Тук отново успешната примамка беше Fiiish Black Minnow №1 с 6 грама глава и цвят Kaki. След тази риба улових още една по-малка на размер и с нея закрих денят.
Няколко дена по-късно се завърнах по тези места, но поради моментното ми състояние след лека операция на дясното коляното и трудно предвижване трябваше да си избера лесно достъпен бряг и да ловя от стол. Още с пристигането ми имах няколко леки причуквания на дребни рибки. Твърдо решен да ги отсея заложих на по-голям размер примамки. Нивото на водата спрямо предходният ми излет беше по-ниско, а цвета леко замътен.Първоначално заложих на естествени цветове, но след неуспех ги замених с ярки и веднага последваха няколко реализирани кълванета.

Две риби улових на Fiiish Black Minnow номер 2 с 5грама глава и цвят green/orange.
Интересното при тях че бяха закачени на почти едно и също място.
В този ден белите се навъртаха пред мен, но активноста им не беше добра.Надлъгвахме се доста за успея да реализирам риби. Може би за това предпочитаха по-леката глава, с по-бавно водене.Белите вземаха в пауза при пропадането на силикона, а самото кълване малко над дъното.Следващата риба,малко по-голяма на размер ме взе също плахо,но след засечката тръгна по бързеят и борбата беше приятна.

Последва кратко затишие.Точно в най-голямата жега около 15:00ч, нямах сторвания. Промених тактиката и започнах да ловя само в горният слой на водата.
При поредна проводка воблера навлезе от спокойна вода в бърза,туичнах два три пъти и нещо ми отнесе воблерчето. Lucky Craft Pointer Short Bill SP 65 в цвят Lime Chart се хареса на бялата риба. След този улов теорията ми че рибите вземаха  само на  ярки цветове в този ден  се затвърди.Преди да заметна „лимонко“ извъртях по няколко пъти негови събратя в други цветове но нямах удари.
Докато правих снимки изтървах рибата,но не се стигна до падане на земята.Едно от жилата на предната тройка се заби в бедрото ми и така тя увисна, а болката…..брутална.

Първо освободих рибата, а после последваха минути на мъка докато изкарам куката.
След това преживяване вдигнах доста шум и очаквано през следващият час нямах нито едно кълване.По-късно улових още няколко дребни бели риби с които приключих и този излет.


Помолих баща ми да заснеме видео в което ясно си личи как водя Black Minnow-а. Често описвам различни начини на водене, а тук може да се види нагледно един от тях когато търся активни риби.

По време на видеото ловя в лек бързей, на по-бърза проводка със силикон номер 2  и 10 грама глава.Дълбочината пред мен е около 3 метра.Почти не оставям примамката в пауза на дъното и я водя близко до него.


Тази рибка е уловена по време на третият излет при същите условия и и същата проводка като тази от видеото, но на друго място 🙂
Сега няколко реда и за третият излет. Захвърлил патериците и подвижен, бях отново на път към местата за риболов, но същевременно и леко притеснен. Въпреки че отново бе жега се опасявах за вероятността, дащното ми място да бъде заето. Очкаванията ми се оправдаха и пристигайки на брега пълен с риболовци,след кратък оглед на ситуацията обмислях накъде да се насоча. Започна една голяма разходка и търсене на хищниците.
На ново за мен място направих серия от малки по размер рибки. Течението сравнително слабо ,а дълбочината не повече от два метра. Белите и костурчетата  догонваха и удряха Black Minnow-a номер 1 с 6 грама глава, но им идваше малко бърз. Веднага направих промяна като започнах да ловя с 3 грама глава и така реализирвах почти всяко едно кълване което имах. Всички  рибки ме атакуваха малко над самото дъното, но за разлика от преди когато вземаха при пропадане този път реагираха добре и при повдигане на примамката.

На новооткритото място, зоната с течение беше сравнително малка и след като набодох десетина рибки, кълванетата се разредиха. Последваха няколко единични бройки за дълъг интервал от време и смяна на мястото. На другия участък започнах да ловя в тихата част и постепенно се измествах към устието. В спокойните води така и не последва кълване.Приближавайки към бързата вода имах леки и плахи сторвания, но риби реализирах отново в забързаната вода. При проводки по границата на тиха/бърза вода кълванета нямаше,но влезе ли примамката в коритото на реката следваха и ударите. С идеята да отсея по дребните риби заложих на  Black Minnow номер 2. Тук нямаше мътилка и рибите си предпочитаха естествени цветове, а Kaki бе успешният.
С тези рибки затворих и този излет.
Тези дни времето се поразхлади,паднаха хубави дъждове, ще влезе свежа вода по водоемите. Надявам се на  по-добри риби идната седмица, а ако има резултати ще има и репортаж 🙂

 

Откриване на белките 2017

Пролетта е сезон, през който закриваме риболова на някои хищни риби и търпеливо чакаме да открием риболова на други. Ето, че след като открих успешно щуколова, настъпи времето и на белите риби. В България риболова на бяла риба се открива официално на 16-ти май. Още първия уикенд, след 16-ти, направих два поредни излета. На 20-ти и 21-ви май посетих един от любимите ми свободни водоеми в търсене на белките.

Около 17 часа вече бяхме с моите приятели на язовира и картината, която заварихме там беше сравнително същата, като на откриването през 2016-та. Разбира се отново имаше лодки, които влачеха там, където ми падаше силиконовата примамка, но за късмет този път нямаше инциденти. Тъпо е да стоиш 5-6 минути, че понякога и повече, изчаквайки ги да напуснат зоната ти за риболов – изгубено време за риболов е това, защото не мяташ, а чакаш да се махнат. 😉
Освен силикони, със себе си бях взел и няколко воблера и блесни, но се оказа, че рибите не проявиха интерес към тях. 🙂

Почти два часа изминаха от излета докато регистрирам първия удар на бяла риба.

Ето, че първата белка за годината е закована! Рибата,може би, беше около 45 сантиметра.

Бялата красавица беше лакомо засмукала целия силикон, заедно с оловната глава на куката:

След като си направих няколко снимки я пуснах на свобода.

Силиконът, на който ми удари бе Savage Gear LB Cannibal Shad 10 sm – Firetiger.

Въпреки почти ясното време и прозрачната вода бялата риба натресе, напук на всички закономерности, точно този цвят!
След това успях да хвана още една, около 35 сантиметра. Рибата ми удари два пъти при проводката, докато успея да я зашия, но за съжаление на обектива ми, се откачи точно преди фотосесията. 🙂 Определено бе денят на Огнения Тигров Канибал Шад! Този цвят явно ги провокираше много и те не му се свеняха да го атакуват.

Времето напредваше, а привечер излезна и вятър.

Оказа се, че активността на белите риби нараста и регистрирах още 3 кълванета (две, от които на Огнения Тигров Канибал Шад) до към 19 и 30 часа, но явно големите силикони не бяха за техните усти, защото все пак видяхме размера им: 😀

На следващия ден, реших отново да посетя язовира. Идеята беше да проверя дали освен вечерна активност има и сутрешна такава. Синоптиците даваха прогнози, че към 9 часа сутринта ще завали дъжд в региона, но това не ме спря да отида на риболов. Утринта бе мрачна и имаше предпоставки валежите да се случат. Още в 6 часа бях на язовира. Мощен тътен от кльонк нарушаваше спокойствието в съседния ръкав цели 30-40 минути. Явно е, че за тарикатите няма забрана за риболов на сом!
В интервала от 7 до 8 часа регистрирах активност на бели риби. След смяна на няколко размера и цвята силикони, отново стигнах до  Savage Gear LB Cannibal Shad 10 – Firetiger. Първата сутрешна белка ми позираше:

Метърчето ми показа, че дължината й бе точно 40 сантиметра:

Пуснах белката и продължих риболова с успешната примамка на Savage Gear.

Последваха две ударчета, но не успях да хвана рибите. Все пак улових още една белка, в непосредствена близост до брега.

Хах, вижте как бе сгънала на две Огнения Тигров Канибал Шад:

Трудна ситуация за поглъщане! 😀

Айде обратно във водата, веднага след снимките:

До към 8 часа имах още един удар, но явно беше отново някоя малка белка. Към 9 часа времето започна да се скапва и краткотрайните превалявания преминаха в ситен дъжд, който така и не се спря. Трябваше да напускам локейшъна, защото пътя омекваше и нямаше да мога да излезна на асфалта. Е, всеки добър риболов има и своя край! 🙂

Така, до тук беше и приятната част от двата излета. Сега ще покажа и неприятната част, която за съжаление трудно ще променим.
1) По време на първия излет унищожих един бракониерски кош за раци. Обикновено доста силикони късаме в тях при риболов от брега и много ги мразим. Затова изпитвам нетърпимост към тях и не ме интересува на кой са, направо ги режа.

2) На втория излет пък се натъкнах на изоставено цапало от предния ден. Явно е собственост на местните и те си го оставят така да преседи една вечер, че да могат да си набавят стръв за дънарките и тапите. Много ги мразя тия цапала, защото покрай набавянето на стръв, в тях влизат доста често и ценни за нас видове риби, като например бели рибки, шаранчета и т.н., които са естествен прираст от водоема или пък са току-що зарибени. Изобщо този варварски начин за набавяне на естествена стръв го има само тука в нашата страна на абсурдите. Освен това е и период на забрана за риболов на тези риби, та нямате право да ги ловите от водоема за стръв, дори и с въдица!! Пълно е с дребни душици и това е. Разбира се, цапалото го ползват не само за набавяне на стръв, но и за риболов на дребни риби за прАжене! 😉 Да не говоря, че изобщо използването на цапало е забранено (тъй като е мрежест уред) и ако те гепят от ИАРА, можеш да отнесеш една солена глоба за тази малка мрежичка! 😉

15 минути отделих специално на това цапало за да го извадя и да освободя рибите. Вътре имаше големи уклеи и дребни бабушки. Белите неща, които виждате на долната снимка са хайверните зърна на уклея, които той няма да хвърли! Докато режех мрежата с ножа, рибата ме омаза с него. После бялата риба и щуката били виновни, че са изяли уклея на някои рибари …. да ама не!

Почистих мрежичката от живите риби, които пуснах обратно, а мъртвите ги оставих оплетени, след което приключи и животеца на цапалото!

3) Другото, което ми направи мноого лошо впечатление е, че рибарите с лодките продължават и тази година да прибират маломерни бели риби, като оправданието им вече сме го чували хилияди пъти, че тия риби били мерни, по кило, а всъщност рибите са по 35-40 сантиметра! Нали и аз ловя същия калибър от брега и си ги меря с метърчето, та знам колко са ви големи! 😉 Правиш им забележка ама не възприемат тия маймуни. Ей тия приказки много ми бъркат в здравето – „били по кило“, да бе да! Абе пълна лудост за рибешко месо. Хора с оборудване за хиляди левове, а гладни братче за евтино месце от маломерна бяла рибка – срамота!! Също и тападжиите са на същия хал с прибирането на маломерки, които уж са нагълтали до …. знаете докъде. Да ама в този случай тападжията трябва да я пусне без оглед на състоянието й, защото по закон няма право да я прибере за ядене, но кой ти чете правилата за риболов. 😉
4) Другите бедни душици пък се криеха по плитчините на ръкавите и необезпокоявано замятаха въдиците си покрай брега в търсене на размножаващи се каракуди и трофейни шарани. Кхъм, бяха си приготвили и кеповете, ако случайно се появи някоя риба да се чеши в брега. Със сигурност имаше и търмъкчии, а иначе всички сме за бяла риба. Пълен смях и трагедия!!
5) Ааа да, щях да забравя да добавя и мощния тътен от кльонк, който рано сутринта нарушаваше тишината и спокойствието в съседния ръкав.
Така, сега вече стана наистина пълна картинката за българския риболов по време на пролетната забрана. Бракониерите с мрежите няма какво да ги коментирам – те са ясни. Няма да се оправим още 100 години, ако продължавате така да я карате неуважаеми и несъвестни рибари! 😉 Разбира се всички тия грозни неща произтичат от това, че контрола по водоемите ни е силно занижен и най-вече от самосъзнанието на хората. Анархията е пълна. 😉

Този път фоторазказът приключи с грозната реалност на българския риболов, но не може всеки път да се показва само красивото. До следващия път приятели и колеги и пазете рибите, за да има какво да ловим в бъдеще!