През септмеври направих 3 тематични излета за щука на един нов (за мен) щукарник. Останах доста впечатлен от мощната популация на младоци. Така и не заковах някоя по-голяма от стандартната писалка, но затова пък броя им наистина бе впечатляващ. Още на първия излет улових 25 младока, за около 3 часа риболов…., а колко други се откачиха при ваденето. 🙂 Абсолютният фаворит сред воблерите ми бе Rapala Shadow Rap Shad. Такъв дразнител им бе, че ги изкарваше от укритията още с първите няколко придърпвания след приводняването. Първаночално им правех бърза снимка и ги връщах моментално обратно в гьола:
С напредване на времето и броя на уловените дребосъци беше безпредметно да снимам всички риби, защото бяха с идентични размери. Тази добра популация провокира в мен и моя приятел да разселим из други водоеми щукичките, които уловим, но при следващото идване.
В следващите два излета заловихме по-малко на брой щуки, спрямо първия път. Местата за риболов бяха и по-малко, защото се бе разчуло, че има доста щукички. В следващите два излета общо към 20-тина риби успяхме да преместим в други гьолове, като надяваме се в близко бъдеще да ги уловим отново. Само една малко по-едра от стандартното люпило позира пред обектива, ама глобално пак си беше дребничка. 🙂 Тук печелившия коз бе клатушка на Panther Martin, която много си я уважавам от няколко години и не излиза от кутията ми с примамки. Риболовът с нея на пропадане е отличен, като още при приводняването и последващото пропадане ударите на щуките моменатално се усещаха по бланката на Jig Master-а.
Другото интересно, освен стабилната популация от щукички бе, че при два от излетите имах слука на два пъти на блек басове с размери по около 30 см. И двата се подлъгаха на воблери тип миноу с дължина от 9 см и бесен туич. Досега такива риби бях улавял с доста по-малки размери. Единия бас налетя на Salmo Roach 9F – лимитирана серия от 2016 г. по случай 25 годишнината на Salmo. Воблер, който вече е труден за намиране и е с брутална реалистична кожа на бабушка. За съжаление баса изплю някак си воблера при ваденето и се откачи, без да се покаже за снимка.
Другия бесен бас налапа яростно Rapala Shadow Rap Shad-a. Мазна и тлъста риба, която се бори, докато не се показа на сушата.
Последни снимки на пришълецът, дошъл отвъд чуждоземни води и последва пускане. 🙂 Едрите щуки ги отложихме за някой „по-късен ден“. Надявам се да не са изловени.
Време е да „сготвя“ един малко по-дълъг фото разказ за летните сладководни риболови от тази година, които не бяха много. Това лято бях зает с други ангажименти и поради това излетите се разредиха значително. По големите язовири не се случваше нищо интересно. Пробвах два-три пъти да потърся големите костури, които предната година бях напипал, но освен дребосъци – тип детската градина, друго не се показа от водата. Риболов на повърхността нямаше никакъв. Успешните примамки бяха воблерчетата тип миноу и пасивните силикони.
Вниманието ми се насочи към любимата река – Марица. Август месец тъкмо бе настъпил и лятото беше в разгара си. При първото ми излизане по Марица, около Пловдив, риболовът се оказа доста слаб. Реката бе студена за сезона и отражението на това се видя в примамките, с които залових няколко риби – въртяща блесна и пасивен силикон. Общо взето отново дребосъци – онсовно кефал, малки костури и щуки.
Нещото „по-така“ бе един дебел кефал.
Предпоследния уикенд на август се разходих до средното течение на Марица. Новините, преди уикенда, за уловени риби по реката в участъка бяха неочаквано добри. Обект на посещението ми беше един от най-големите и мои любими вирове в района. Обикновено всяко лято към края на август и началото на септември там се правят добри излети, стига да няма много биваци. Цел на излетът ми беше основно риболова на маришкия кефал. По подразбиране ако нещо по-различно се вреди от него, то щеше да бъде зачислено към бонус точките. Поради това подходих с малко по-мощен спининг от обичайната лайтовка, с която ловя (ZODIAS264L2). Този път заложих на спининг с мощност мидиъм в следния модел на FilStar – Jig Master с дължина 2,24 и тест по примамки 5-21 гр. Направих два излета – един надвечер и един веднага на следващата сутрин (поправителен). Марица беше в обичайното си лятно маловодие, а местата, по които ходя, не се бяха променили много, спрямо миналата година и малко по-назад във времето. Оставаше само рибите да бъдат озверели, каквото беше и инфото, за да бъде излета на ниво. Компания при първия излет ми правеше и моя спининг другар – Мишо, с който обикновено ходим да тормозим реката в този й участък. Трябва да кажа, че той се справя много добре с тормоза над рибите, защото само до преди два дни, преди излета ни, бе заковал трофеен распер от 75 см на Salmo Thril 7, както и няколко добри кефала отново на същия модел! Целта на първият излет, в събота, бе да посетим Марица надвечер, за да хванем на „златния час“ – тогава, когато всички маришки хищници полудяват и фиестата от риболова им е във апогея си. С пристигането ни към 17 и 30 часа, обаче установихме, че хищническата активност се беше понижила значително, спрямо предходните дни, когато е било „партито“. Нищо, ние сме на Марица да помятаме примамките и какво по-хубаво от това? Поогледохме „работното място“ и се заловихме за „работа“. Доста трудно реализирах първата си риба, като преди нея за 30 минути имах две подръпвания на максимална дистанция на воблер и един удар на силикон. В един момент заложих на Storm Gomoku Dense и провеждах воблерчето по течението с малко по-агресивни туичове. След няколко проводки имах удар:
Неголям кефал, но все пак първа риба за отбора ни.
След това кефалче последва отново затишие, като от време на време виждахме по някое епизодично избухване на распер, в което ни беше надеждата, че днес може и да излъжем някоя хитра риба от този вид. Тишината бе разцепена от зверски удар на спининга на Мишо – беше развъртял отново Salmo Thrill 7! В далечината видяхме как се преметна сом над водата, който се разбесня с опашка в течението и взе да прави пируети, като балканска пъстърва. Мишо беше подходил с ML спининг, който придоби формата на латинската буква “C”. На око рибата беше около 5-6 килограма. За съжаление борбата с хубавата риба продължи десетина секунди, след което сома се откачи. Ето за тези бонус точки ви споменах малко по-горе и затова бях решил да оставя лайтовката у нас и да заложа на спининг с по-голяма мощност, с който обаче да мога да замятам и по-голямата част от кефалските ми примамки около петте грама. В следващия час и половина настоявахме неистово, но нямахме слука и се преместихме надолу по течението. Слънцето вече се скриваше зад хоризонта, а „златния час“ напредваше и беше към своя край. На новото място напипахме някакви активни риби, но за кратко. Всичко на всичко аз успях да заловя един костур, а Мишо се разписа с няколко дебели кефала, костур и дузина изтървани риби, които правеха брутални удари, но странно защо те не се зашиваха на куките. Интересното в случая е, че ударите ни идваха, когато се презентираше воблер тип миноу с дължина от 45-48 мм с по-пасивна игра. На шумни примамки като кранкове (тумбести и миноу) и въртящи блесни рибите не се решаваха за атака.
Поправителният изпит бе в неделната сутрин. Десет минути преди изгрев пристигнах на Марица – този път сам, защото Мишо имаше лични ангажименти и трябваше да пропусне риболова. Риболовствах на същото място, на което по залез бяхме напипали що-годе някаква активност на риби.
Хубаво и широко място, като в края си вира се изтича и има бързеи. По бреговете, откъм моя край, аромата на дивата мента придаваше един страхотен мотив към излета и опиянението от риболова по бреговете на Марица ми идваше зареждащо и успокояващо. Ароматерапия съчетана с риболов – перфектно!
Наред с всичко по-горе, по поречието на Марица премина голямо ято от големи бели чапли, което пое на някъде си. Докато извадя фотоапарата и те се отдалечиха много и не успях да ги хвана в полет точно над реката, за да ви покажа уникалната гледка.
В началото риболовът тръгна доста интересно – имах пет много тежки и безкомпромисни удари на Storm Gomoku Dense, предполагам на едри кефали, но така и не успях да заловя някой от тях… Реших да се преместя 10 метра по-надолу по течението и да подам воблерчето към ръба на изтичалото на вира. Облових три-четири пъти и на следващата проводка ме споходи изненадата от този мъник, с размерите на зарибител:
Ударът дойде при една от паузите, при което воблерчето пропадаше към дъното, олюлявайки се. Явно добре съм му презентирал на дребосъка сутрешната закуска. 🙂
Пуснах набързо мъника и след малко се скри край брега – в
близката туфа от водорасли. Дали щях да излъжа по-голям, ами предстоеше ми да
разбера – интригата се заформи.
Десет минути след „сефтето“ за излета бях заложил на една от класиките
във воблеростроенето – Salmo Minnow 5S HPH.
Той
е един от любимите ми воблери за риболов на малки хищници, като ми е донесъл
много и най-разнообразна слука през годините. Воблерче, което е атрактивно за
различните видове хищници със своята кранк и
туич игра. Като добавя и реалистичните „кожи“ на оцветяване, то всичко
си идва на мястото. Въпреки, че на съботния излет, на точно същото място нямах,
удар на него – без много да му мисля и никакво съмнение в способностите му,
отново го презентирах. Още с първото подаване, в средата на вира, водейки го
равномерно и напречно на реката, получих удар и бързо направих засечка. За
снимки на брега се яви този скромен и срамежлив позьор:
Няколко минути по-късно приложих туич-а, като при тази
тактика реализирах костур, които чакаше някаква плячка в течението, на 3-4
метра от бързея на изтичалото.
След пускането на този раиран разбойник изчоплих набързо още един, но
по-малък.
Лека, полека утрото напредваше, а с него и броя на
уловените ми риби на Salmo Minnow 5S. Активността на
кефалите се повишаваше значително (нищо общо спрямо съботния излет, когато
надеждите за успех бяха най-големи, но не би) и периодично започнах да дърпам
риба след риба.
Интересното е, че с нарастване на активността на кефалите, се повишаваше и техния линеен размер, което за мен беше добре дошло.
При едно от засичанията Jig Master-a се напрегна доста
добре и моментно адреналина ми се повиши – ами тази тръпка търсим всички. Какво
ли бях уловил?
След кратка схватка, от умереното течение на Марица се появи пред обектива
ми добър и борбен кефал, който си заслужи серията от по-долните снимки:
След измерването пуснах и тази риба обратно в Марица и продължих с успешния
риболов.
На втората проводка, след пускането на предния кефал, пак имах страхотен удар, който отразих. И този кефал се бори достойно, вдигайки градуса на настроението и удоволствието от риболова.
Като дължина беше горе-долу колкото предния – 30 сантиметра.
След този кефал излета приключи, тъй като получих обаждане по телефона и поради лични ангажименти се наложи преждевременно да си тръгна по-рано от плануваното. Бях напипал рибите и ритмично си ги дърпах, но понякога има по-важни неща от риболова. 🙂 Е, каквото това – трябваше да напусна партито. Рибите са обратно в реката и знам, че ме очакват отново на същото място, за да им се покефя пак, пък и не само аз. Като за първи целеви риболов при използване на воблери в обявения от производителя долен тест от пет грама останах с добри впечатления от поведението на Jig Master-а. До нови срещи!
И така.. дойде време за 3 -те сътезателни дни. Като за първо участие в подобно голямо мероприятие имаше предстартова треска , но не и напрежение или някакво свръх навиване. Просто искахме да се смесим с хората и да видим как ловят професионалистите , как се отнасят към състезанието , как подхождат към тези мероприятия и изобщо какво се случва на такова голямо европейско състезание. И така.. стартирахме в петък сутринта и веднага се насочихме към разузнаване на терена и опит да разберем какво иска пустата му риба. А , места за разузнаване имаше толкова много , от потопеният асвалтов път , през цял пътен мост с колоните във водата , до каменисти брегове влизащи отвесно във водата и остров целият покрит със шавар. Абе водоем приказка както се казва.
Влизаме ние на бургия с каяците на бегом отиваме към местата харесани при разузнаването от брега и… риба бол , ври , пълно е , направо пръска и… ама не е наща риба 🙁 . И като се започна едно лудо обикаляне , маркиране на точки изследователска дейност съчетана с лудо мятане и няма дори цък. А, местата уникални сонарите пълни с риба обаче между 2 и 5 -ти метър – нищо долу – нищо горе 🙁 Ами сега какво правим ? Чували сме ,че западняците се пускат с каяка по вятъра и с големи силикони на дроп шот облавят точно определени дълбочини. Викаме си тея са ги смазали , но както се оказа на края на деня никой , ама никой нямаше риба , дори удари нямаше. Уж имало хваната една 22 см бяла рибка , но по-скоро това остана като слух. Ужас без край – рибата явно беше там , но какво ставаше с водоема? Може пък да е било само крив ден и се надявахме на другия ден да започнем да хвашаме и риби . Е , денят на старта дойде и след ставане в 4 сутринта и трескава подготовка защото се започваше с 30 мин по-рано от предвиденото по програма започна първото ни каякарско участие в едно толкова голямо мероприятие.
И след първоначалният спринт твърдо решени да хванем някаква риба се разхвърляхме из водоема и .. Ами няма и няма риба само един ясно изразен термо клин на 5 -тя метър и всички риби над него , но не ядът. Какво ли не изхвърлих – то не бяха силикони , воблери плитко и дълбоко газещи , то не бяха клатуни , цикади и какво ли още не и – няма и няма. А, слънцето започна да препича супер здраво и умората от цяла седмица на палатка започна да си казва своята дума , но все пак сме на състезание и се напънах на макс и.. ами няма и то не само при мен нямаше , но и при БГ тиима нямаше , както се оказа в края на деня има само една единствена заблудена щука 66 см и няколко канални сомчета дето не влизат в класиранети и.. ами толкова за цели над 40 каяка и то все добри спинингисти качени на тях. При разговори с колеги освен някой и друг празен удар – нищо ама едно голямо нищо и за това езеро Груза беше набързо прекръстено в Dead Leak 🙂 Но , ако погледнем от добрата страна аз в този ден бях 2-ри в класирането 🙂 Верно заедно с още 42 ма каякари , но 2 -ри 🙂 Бъзиках се ,че дай боже и на другия ден да задържа позицията – пък то гледай съдбата какви шеги си прави. Следобед след като дремнахме малко се раздадохме здраво на масата – все пак беше последна вечер от нашата епопея в Сърбия – на следващият ден след състезанието ще трябваше да пътуваме на обратно. Ставането в неделя сутрин в 4 беше… изненадващо 🙂 След пиянската вечер се оказа ,че ключовете за буса , с който дойдохме мистериозно са изчезнали и ако не ги намерихме нямаше никакъв шанс да се приберем 🙂 Започна бясно претърсване в тъмницата което все пак се увенча с успех , но такова бързо разсънване не бях правил до сега. Нямаше време дори да хапнем нещо и се отправихме към старта. Там ни чакаше притесненият домакин , който обясни ,че сме уцелили най-лошият момент – адски толко време , пълнолуние и изригване на метан от дъното – като се замисля верно цялата повърхност беше пълна с балончета и явно на дъното оцъстваше кислорода и рибата беше избягала от там. Обясни къде да търсим рибата и с явната надежда да ни покаже ,че ние грешим беше извикал лодка на негов приятел , който имаше за цел да хване риби – защото ние така и не вярвахме ,че такива в това езеро съществуват. И той хвана няколко страхотни риби всички над 80 см.. но на рибе 🙂 Аз и Ники решихме да се движим заедно и да облавяме плитчините , но в предвид това , че бяхме спали малко над 3 часа предната вечер бързо окапахме и просто се скрихме на сянка защото слънцето адски напичаше и направо ми стана лошо. И тъкмо решихме да видим де се е скрил СМУДЖахидина Петър Янев като на Никито телефона звънна и с треперещ глас същият г-н Янев с треперещ глас каза ,че е хванал 53 см бяла риба в най-непрепективния и реално пропускан от всички супер мътен и плитък залив точно срещу стартовата площадка.
Набихме як рън на педалите и само след 15 тина минути бяхме при него като очаквахме поне малко да се е успокоил , но той още направо летеше в облаците и беше много трудно да ни обясни кво става 🙂 Но , все пак успя да ни покаже ,че лодката с местни рибари беше хванала 4 бели риби като последната на 4 педи… И тогава се светнах ,че всъщност термо клин няма защото цялото място беше с дълбочина 2.2 – 3.5 метра пълно с неравности и през определено време на сонара влизаха риби… Ами ако това беше мястото пълно с кислород където рибите идваха просто да ядът и след това се прибираха в дълбокото. Това беше един шанс , който не беше за изпускане и без да се закотвям реших да облавям района и да си търся късмета. Реших да заложа на ровов fiiish black minnow 2 с глава 8 грама. Все пак дъното не беше каменисто и трябваше да имам поне някакво усещане за това къде е линията , а като не си се закотвил винаги имаш едно движение което убива чувствителността. Малко след като започнах лодката със местните си тръгна и като се заговорихме разбрахме ,че всъщност сърбите ловят точно толкова колкото им е необходимо и.. си тръгват от водоема. Искам да си представя наша лодка която за няколко часа е хванала 2 бели по 2 кила , една 3 и една над 6 да си тръгне щото им стига рибата за двама човека… Отново се разпръснахме , но този път на по-малко разстояние и започнахме да облавяме района когато тъп и рязък удар ме извади от летаргията и дагекито моментално реагира на засечката ми и … о боже от другата страна имаше риба. Сърцето ми щеше да изкочи , но сега най-важното беше да кацне в кепа , той беше под седалката , а в него кутия с примамки.. Ужасът продължи с това ,че изочилата на повърхността риба беше захпала силикона само с върха на устата и откачането беше много вероятно , но след кратки перипетии влезна в кепа прекрасна 62 см бяла риба. Няколко момента ми се губят определено и не помня така да съм стискал мрежата на кепа някога само и само да не излезне от него.
rpt
УРААА вече бях с риба и нищо друго нямаше значение – това беше единствената ми цел при посещението на това мероприятие и я бях изпълнил и бях супер щастлив. Продължихме да упорстваме и виждахме как рибите минават циклично през залива и имахме подръпвания , но без сериозен удар колкото и да упорствахме. Точно преди да тръгнем към финала съдбата си поигра и с мен и Ники като ни подари по един макар и вял удар , но за съжаление без закачане и ние се отправихме към мястото където да си предадем чиповете. Каяците идваха един по един и се чу и за други уловени риби , но за мен това нямаше значение – аз бях хванал една риба и това ми беше достатъчно. Предадохме снимките по установения ред и отидохме да сгъваме лагера защото веднага след церемонията по закриването трябваше да пътуваме на обратно и всичко трябваше да е готово и натоварено. А, найстина трябваше да бързаме защото церемонията беше изтеглена с час напред. И някъде към края на цялата суматоха по сгъването на бивака дойде и супер новината ,че и този ден не е бил успешен за участниците и аз съм първи за деня и втори в генералното класиране , Петьо беше 5 -ти в генералното , а Велин Керимов 6 -ти. О, боже това не можеше да бъде верно и направо в началото си мислех ,че ме бъзикат , но явно се оказа ,че годините карък изведнъж се обърнаха на опаки и аз с една макар и супер късметлиска риба бях завоювал супер престижното 2 ро място на Hobie Fishing Europe 2019 и получавах право да се състезавам на световното първенстово! Някакси досъбрахме багажа на един дъх и за да е идилията пълна малко преди да се отправим към тържеството настъпих ръждиж пирон , който направо проби коркърса и взлезна чак до костта ми в петата на десния крак. Мястото за минути отече и болката беше канска , но .. явно и това влиза в цената на успеха. И за това не ме питайте защо тудно се усмихвам на снимките от награждаването 🙁 Ето ги и тях , а останалото – ами останалото е история за едно незабравимо преживяване с добри приятели за една седмица в Сърбия – Благодаря ви приятели.
Благодаря ви, че стигнахте до края на този доста дългичък репортаж. Бъдете здрави и наслука и.. вярвайте , за да се случи 🙂
След като за 2 дни в Сърбия на Завойското езеро хванахме по един кефал и костур , а аз сериозно настинах в сряда решихме да събираме катуна и да се насочим към главната ни спирка , а именно езеро Груза , където щяхме за пръв път да вземем участие в годишното европейско състезание с каяци което дори даваше на първите двама билет за световното. Е, разбира се ние нямахме никаква идея с какво сме се захванали и в предвид професионалистите записани в списъците не таяхме никакви надежди за каквото и да е класиране , а по-скоро идеята ни беше да видим как организират подобно мероприятие хората и да си сверим часовниците с истински риболовци.
По пътя колежка от България беше поела сама със цели 7 каяка на някъде и на няколко пъти си махаме при изпреварвания. В шеги и закачки премихана тези близо 400 км и спряхме в Книч да заредим с провижии. Да си знаете в цяла Сърбия няма лед на кубчета както е при нас и , за да не се развалят мръвките натъпкахме халдилните чанти с местна сръбска бира да ги държи студени. И тук се намеси съдбата 🙂 Докато аз и Петьо пазарувахме се оказа ,че местен човек се е заговорил с Никола и… ами оказало ,че в неговата вила на брега на езерото очаква 3 -ма Българи. След първоначалното озадачаване се оказа ,че другите 3 -ма БГ каякари са резервирали при него и беше трудно да му обясним съвпадението , но след като пихме по кафе се разбрахме. Пичът се казваше Лазар и както се оказа после той ни стана голям приятел – супер точен човек , които много ни помогна за това приключението да остане незабравимо.
След час вече бяхем на местото където домакините бяха определили като стартово за турнира – запознахме се с вече пристигналите каякари от Хърватия , който както се оказа бяха донесли цели 26 каяка – все пак доста от колегите от цяла Европа бяха взели каяци под наем 🙂 Мястот беше подбрано стахотно – базата беше разположена на един хълм на самото езеро и беше страхотно поддържана.
Мястото е разкошно за почивка и риболовно и при правилно развитие може да стане мечтано място за риболов при добро поддържане на рибната популация. Ние веднага се залепихме за каяците – все пак 26 хоби каяка на едно място не се виждат всеки ден.
Бирите бяха студени , компанията страхотна и времето почна да лети ,а ние имахме бивак за разпъване… Райско място както се вижда , обаче ни чакаше работа и нашият домакин ни заведе до мястото за разпъване на бивака – много близо до къщичката където щяха да отседнат другите 3 -ма Българи – Миленко Стойчев, Велин Керимов и пристигащият от далечна Германия боец Георги Ракиджииски (не носеше ракия). В късният следобед на по 3 – 4 бири се заехме с разпъването на бивака на самият бряг на езерото , а каяците оставихме в базата – все пак до петък сутринта не трябваше да се изкушаваме да влизаме във водата, а както се оказа това беше много ама много трудно нещо. Вечерта на гости ни дойдоха колеги от близкия до нас шаранджииски лагер и стана голяма веселба , но аз вече бях сериозно болен и вместо предлаганият ми алкохол се нагълтах с хапчета. Добре ,че си познавам организма и знам ,че едно 2 -но изпотяване би решило проблемът ако става дума за настинка. Е, имах късмет да се окаже именно това и след като през ноща на 2 пъти ставах да се преобличам в четвъртък всичко предвщаваше ,че най-лошото вече е преминало и след целодневно поркане на бири и преподреждане на примамките в брой колкото за голям риболовен магазин. В ранният следобед при нас пристигна Жорката от Германия и след кратко опознаване се оказа супер точен пич и веднага влезна в купона. Вечерта цялата БГ агитка се събрахме на една маса и купонът беше на високо ниво , но все пак внимавахме с количествата ,че на следващият ден рано сутринта трябваше да започнем с обследването на езерото с цел набелязване на точки за състезанието , тестове на примамки и то при очертаваща се голяма жега… Е какво се случи на самото състезание ще разкажа в третата част.
Минаха почти 2 седмици от голямата разходна на пловдивската каякаро циркова група Капо из сръбските водоеми , но емоциите не стихват 🙂 Целта беше за първи път да вземем участие в ежегодния турнир по риболов от каяк , който събира най-добрите спинингисти риболовци и на първите двама дава право да участват във световният шампионат. На самото състезание , което беше на езерото Груза в централна Сърбия имаше цели 6 човека от България и както после се оказа отборно хванахме 50 % от рибите на състезанието 🙂 Но, сега ще започна по отдалеко защото планът беше Аз (Вальо) , Петър Янев и Никола Кузмов да щурмуваме езерото много по-рано с цел разузнаване, но се оказа, че за състезатели 1 седмица преди състезанието достъпът до водата беше забранен и… се наложи промяна в плановете. За това при приготовленията решихме да си харесаме друго езеро по пътя и се спряхме на Задойското езеро близо до Пирот – с леко плашещата надморска височина към 1000 метра.
След кратки перипетии по границата щото сърбите кат видяха 3 -те каяка и си мислеха ,че ще ходим да ги продаваме и малко се позаядоха за документи за принадлежност … ама се разбрахме иакостирахме рано рано в Пирот. Гладни и недоспали започнахме да обикаляме това малко градче да си намерим от къде да си купим рибарски билети за водоема. В сърбия се оказа ,че рибарските билети са за всяка отделна област и за това езеро трябваше да си вземем билет и после като се преместим пак. Пък викаме си дано да е за добро. Седмичният билет там е 17 Евро 🙂
Докато чакахме да отворят магазините се разходихме покрай реката – с просто око можеше да се видят неголеми пъстърви спокойно да си плуват без никой да ги закача. И сравнихме бързо с БГ реалността и .. абе ще се върнем на тази тема по-късно. След кратко обикаляне намерихме де да си платим и се отправихме към Завойското езеро което по своя релеф прилича на яз. Въча 🙂
В предвид оскъдната информация от интернет това трябваше да е раят на белите риби и иделана тренировка за състезанието и ние със завидна бързина се заехме със разпъването на лагера.
И както се оказа това не е никак лека задача в предвид ,че бяхме помъкнали какво ли не – все пак една седмица в чуджа държава си е наложително презапасяването. След кратка почивка в ранният следобед 3 български каяка щурмуваха уникално бистрата вода на това невероятно езеро.
И както казват старите хора – много хубаво не е на хубаво и точно влезнахме , харесахме си места , сонарите завряха от риба и… дойде буря… Колкото и да са ни бързи каяците все пак бяхме на около километър от лагера и докато излезнем бяхме намокрени порядъчно. А , небето така се затвори ,че нямаше и надежда да спре – все пак след около 3 часа облаците се разотидоха и се оказа ,че от бързане сме оставили половината багаж в ремаркето и всичко е мокро 🙂 Все пак остана утехата ,че пък може да ни тръгне по вода. Таз физиономия на Петьо май казва всичко.
Вечерта премина в закани на рибите в езерото като очаквахме ,че цяла нощ ще ни тормозят атаките на белите риби до брега – все пак бивака беше само на метри от брега. Да ама не… никаква кативност на никакъв хищник само няколко добри риби се обърнаха в средата. Е ,викаме си сутринта ще е моментът.
rpt
Наблегнхаме на твърдото гориво и уморени изпопадахме малко пред 22 часа. А, на сутринта същото мъртвило , а водоемът уникален и от към релеф и откъм местоположение.. но нещо не беше наред. Докато си изпия кафето реших да потвърлям с воблери и за моя най-голяма изненада взех ,че хвахах… кефал.
Тая работа не беше на добре , но все пак видяхме и сърби да идват за риба и си викаме ще станат работите…. Обаче след кратки разговори разбрахме ,че бялата риба в този язовир е в толкова малко , че се съмняват дали въобще я има , като основните видове са толуп , сом ,шаран и .. огромни пъстърви , които се ловят на тролинг в месеците ноември и.. декември. Е, сега си такова таковата , но все пак решихме да упорстваме и навъртяхме към 20 км – все пак според писанията езерото е възникнало след земетресение преградило реката и това е довело до патапянето на 3 села в неговата каватория. И да, натъкнахме се на невероятни и дори смразяващи гледки 🙂
А, сега ми кажете как да хвърлям тук и какво да очаквам да хвана … направо го подминах с 200 , и се насочих към потопените къщи чиито стени стърчаха от водата на много места.
Като цяло езерото беше в неземно красива долина и макар да нямаше от наща риба гледките направо ни напълниха окото. В ранният следобед се прибрахме в бивака и само Петьо реши да упортсва над вечер , но както му казаха местните освен кефал няма какво друго да хване. Така се и оказа за съжаление и на вечерната раздумка сериозно се замислихме дали да не се преместим на другия ден на другото езеро и макар да не ловим спокойно да си организираме биваци и да се огледаме в обстановката. За съжаление вечера облаците се изнесоха и се настани кучешки студ при което моята хрема от предишният ден прерасна в здрава настинка като почти не спах и на сутринта всички решихме , че ще е по-добре да слезнем от тези 1100 метра и да отидем на далеч по-топлата Груза… Следва продължение
Здравейте читатели на Spinning365.com! Следващия материал, който ще ви представя е на щукарска тематика. Тази година имам много малко тематични излети за щука – нещо, което предните години не съм правил толкова слабо. 🙂 След страхотните ми пролетни излети на Марица и последвалото закриване на риболова отново там, търпеливо зачаках да падне забраната за риболов на щуки. По традиция откриването на щуколова в България стартира на 01.05. всяка година. Е, моето откриване се състоя доста по-късно през месеца – на 26.05.2019. Тогава с моят спининг другар – Мишо, се отправихме към любимите ни щукарници. Още от разнни зори я подхванахме работата с щуколова, но за 3 часа упорство и претърсена старателно брегова ивица от над 2 километра имахме само по няколко удара на дребни щуки, които се брояха на пръстите на двете ни ръце. Аз лично имах два – на риби от порядъка на 30 см… пълен резил. За тези 3 часа не срещнахме нито една дебнеща риба край брега, както обикновено всеки път се случва или пък да видим подговане на щука. Вярно, че от година на година мястото се обезрибява поголовно от риболовците, които дори нямат честта и съвестта да спазват забраната за риболов през размножителния им период, но такова НЕимане не е било никога!! Ще спомена, че на това място, на което ходим, редовни бракониерски мрежи не играят, но виждам как рибарската преса в последните 4 години доведе до унищожението на тази популация от щука, която за мен няма аналог в страната. През годините съм се нагледал на какво ли не там и масовото популяризиране на мястото (от определени риболовци с рекламна и комерсиална цел, показност и пишкомерене), доведе стотици гладни риболовци (най-вече практикуващи риболов от лодка), които с охота набождаха по минимум 6 щуки на човек от по 35-38 см – просто защото закона им позовлява да се прибират такива дребосъци до тегловната норма от 3 килограма на ден на рибловец. С времето едрите щуки бързо се разредиха, от същите „гладни“ рибари, което доведе до масовото прибиране и на дребосъка… Това е едно безумие за рибешко месо, което се надявам в скоро време да спре, след като се увеличи минимално допустимия размер за задържане на улов от щука! Е, за мен две мнения няма и точно тази преса и глад за рибешко месо, унищожи щукарския ни рай! Трябваше да направим нещо и то спешно, за да избегнем щукарския резил с Мишо. Решихме, че най-добрия вариант е просто като сменим гьола. Към 10 часа бяхме на новото местенце и познайте какво – ами рибите бяха там, бяха спокойни и взимаха супер настървено. Веднага си проличава, кога в гьола няма месарска преса и кога има!! Всеки опитен спинингист знае, колко лесна за лъжене е щуката, така че няма да се впускам в други тези.
Рибите, които ловихме, бяха предимно дребосъци около и под нормата от 35 см. За около 1 час мятане аз направих над 10 броя, а моя приятел малко повече, като излъга и един крокодил, който обаче му се откачи. Rapala Shadow Rap, който е 11 см, изобщо не респектираше дребосъците и те охотно го атакуваха…, като тази например! 🙂
Излишно е да казвам, че до една бяха върнати обратно във водоема, но все пак ето едно-две клипчета с пускане:
Трябваше да звиша размера и обема на примамката, защото тия щукички не ме оставяха на мира. Погледът ми се спря на Storm Doom Bell Shad-O Shallow в цвят Organic Pike – дължина от 13 сантиметра и тегло от 36 грама! Един истински красавец за щуколов.
На второто подаване, пред папурите на отсрещния бряг, ме излепи моментално по-добра щука.
Щуката приближаваше 50-те сантиметра и ме мотивира да продължа с въпросния воблер на Storm!
Двадесет минути по-късно, след пускането на рибата, отново Storm-a ми донесе щука, малко по-малка от първата.
Един час динамичен риболов ни беше достатъчен да начешем крастата, след което се отправихме към града предоволни, че избегнахме и задаващия се резил – точно на откриването на щуколова… Пазете това, което имаме във водоемите ни, защото без рибите нашето хоби се обезмисля и започваме да въртим празни излети. Определено още дълги години ще има да гледаме как западняците ловят щуки по 5+ гол след гол – докато продължавате да прибирате всичко живо така ще бъде!! По-здрави! 🙂
Отговорът на този въпрос можех да получа единствено като посетя реката. 🙂 Предпоследния ден преди влизането на пролетната забрана за риболов се пуснах по Марица. 13.04.2019 – реката е буйна, мътна и разлята, като влачи всякакви боклуци изхвърлени в нея от човекоподобните, които населяват поречието и притоците й. Чувствам се ужасно прецакан при вида на Марица, но стискам зъби и си казвам, че ще ловя до откат – без снимана риба няма да се върна вкъщи. 🙂
Този път отидох на реката преди обед. Нивото вече падаше значително и бързо, но тя все си оставаше така придошла и разлята. Първоначално залагам на въртящи блесни и воблери, но удар отново нямам, както при предните излети. 10:40 е, а риба и удар нямам. 🙂 Запазвам тръпение и правя поредната проводка, надявайки се тя да не се прецака от боклуците и водораслите, които реката мъкне с придошлите си води. Изваждайки пасивния силикон на Fanatik – Larva, от кутията с примамки, вече предусещах слуката. Ясно ми беше, че ако евентуално има някакви риби пред мен, които отказват на другите ми изкуственяци, то ще ги провокирам на 100% с пасивния силикон! Две-три минути след направената смяна с пасивен силикон усещам мощен тропот по бланката на Jig Master-а и засичам като опарен!!! Леле, лелееее…. каква риба само излъгах:
Бланката се напряга радостно, аванса сработва и борбата почва!! Докарвайки рибата пред мен ми пада ченето… виждайки мощната й и здрава глава… и туловището!
Дали това бе желания и търсен трофей над 50-те сантиметра – предстоеше ми да разбера съвсем след малко??
Три инчовата Larva се губеше в голямата уста на този исполин, а чебурашката приличаше все едно е някакво малко m&m-че. 😀
Силно впечатление ми направи белега и нарушението на гръбната перка на този звяр. Казах си, че ако някой ден го уловя отново – точно по това ще го позная. 🙂
Опашката на кефалът беше голяма почти колкото дланта ми – истински звяр!
Моментът на истината дойде и положих дебелака на риболовния метър.
За мое съжаление не бях надскочил летвата над 50-те, а я бях достигнал отново. 🙂 Дължината на кефала и огромния му дебел корем, който беше пълен с всякаква храна, включително със сигурност и хайвер, оформяха внушителна осанка и габарити на тази риба – имах чувството, че тая бомба всеки момент ще експлОдира, държейки я в ръцете си. 🙂
След всичката тази плеяда от снимки и борба, последва реанимация на кефала, като го пощраках още малко.
От този кадър, сигурно много хора биха оприличила кефала на амур. 🙂
Моментът за пускането на звяра настъпи и пуснах фотоапарата в режим видео:
След страхотната слука имах още два удара в рамките на един час. Първият бе в бързея при изтичане на Larva-та, а втория (дошъл час след пускането на трофейния кефал) – в тихата вода до мен. За моя изненада се оказа, че в тихото съм излъгал мерна щука, която към момента попадаше в забрана за риболов. Въпреки това реших да я щракна. Направи ми впечатление, че вече й бяха пораснали зъбите и видимо отдавна си беше пуснала хайвера, навярно поради доста топлата зима.
Без значение дали тази риба попадаше в забрана (при случаен улов на момента задължително връщате рибата във водата) или не и при двата варианта с нея щеше да се случи това:
Поседях още два часа на Марица, до 15:00 часа, но друга слука и удари нямах. Почна да гърми и беше време да си ходя, защото само светкавиците могат да ме изгонят от риболов. 🙂 Този път активността на хищниците се оказа, че се изместила и се видя, че взимаха в часовете около обед. Добре, че отидох по-рано на Марица, че ако бях отишъл следобеда, както обикновено, можеше да си остана капо. 🙂 Ами това е приятели от мен – с този фото разказ репортажите от началото на годината приключват. Адски съм доволен от слуката, която имах и снимките, които си нащраках. Ключов момент за този успех, според мен, бяха: местата където открих рибите, използването на пасивен силикон – Fanatik Larva, с подходяща чебурашка и кука и подходящата проводка. Такъмът допринесе допълнително за удоловствието от риболова, като Jig Master-a ми сигнализираше всеки път, щом се навърташе нещо около куката. Доволен съм от представянето на този модел спининг при риболова със силикони и преборването на рибите. 🙂
Време е за нова доза маришки риболов. 🙂 Излетите „По Марица през март 2019“ бяха доста успешни. Бях напипал кефали и измежду тях по някой сом! Ключът към този успех не бе само опита и упорството ми, но и примамката – пасивен силикон на Fanatik в размер от 3 инча с подходяща кука и проходна чебурашка. Закономерно реших да увелича в кутията си цветовата гама от Larva-та, като за целта накупих още куки и чебурашки.
Куката, която ползвам е тип „орлов нокът“ в размер от 1/0 и с контри по стеблото.
Теглото на чебурашките: 6 грама за по-спокойни води и 8 грама за по-бързи. Дълбочината, на която ловях рибите бе от около 1-1,5 метра в зависимост от нивото на реката.
24.03.2019 – пролетта е вече факт от няколко дни, а температурите се вдигат ли вдигат… По обед вече съм на реката, а тя – с понижено ниво. Мятам вече 20 минути и нямам удар. Слагам пасивния силикон, но нещо не постигам желаната дистанция на замятане. Въпреки по-ниското ниво, спрямо предните излети, заменям 6 грамовата чебурашка с 8 грама и достигам желаното място. Такъмът е както от предните излети – Jig Master-a на FilStar във варианта 742M с тест 5-21 гр. в комбинация с бързия Stradic в размер 2500 и брейд на Gosen – Cast 4 № 0,8. Минават две-три изтичания на максимална дистанция и получавам зверски тропот по бланката! Засичам мощно нагоре и се чува от макарата… зззззъъ.. 🙂
Още при първите напъни разбирам, че не съм уловил трофеен кефал, а по-скоро мерен сом, който ми маха впоследствие с опашка над водата, минута след засечката. 🙂 Докарвам го пред мен, но в него има още сила и се втурва пак към дълбокото, надолу по течението…
В този момент виждам, че съм пропуснал да прекарам брейда през втория по големина водач на спининга, ами сега? 😀
Лека-полека отново го придърпвам към мен, но вече рибата се е поуморила и я грабвам с ръка за устата.
Адски доволен съм от цялата ситуация и почвам да щракам снимки като луд. 🙂 И без това вдигнах много шум във вира – нека се поуспокоят другите риби. 🙂
Сомът наистина се оказва мерен – около 73-74 см (при безумната норма от 65 см), но въпреки това съм решил предварително още преди няколко седмици, че риби няма да задържам с оглед на предстоящия им размножителен период. За мен най-важното е да има риби в реката и един от начините точно този.
Като цяло пасивният силикон се оказа отлична примамка, която оцених подобаващо миналата година, най-вече при излетите си по Марица, закупувайки много и различни модели на няколко основни производителя, които се внасят у нас. Когато за първи път се появиха на „бял свят“ примамките на Fanatik бях скептично настроен поради различни мои си разбирания. След като ги изпробвах успешно продължително време в два размера, мога да кажа, че нямам съмнения относно тяхната ефективност и мога да се съглася с по-голямата част на казаното от създателя им.Онова за тайната формула и прочие, обаче ми идва в повече. 🙂
След снимките сомът бе пуснат на свобода, а замятанията бяха подновени!
30 минути по-късно имах жесток удар отново на същия цвят и размер силикон!! Засякох много добре рибата и почна яростна борба. Наложи се да отпусна аванса поради мощните й напъни и това. че все пак ловях с 0,8 брейд на спининг с медиум мощност. Нямах съмнение, че отново съм уловил сом, но този път доста по-голям от предните, които бях улавял!! Сомът се втурна надолу по течението с бясна скорост и вече имах над 10 метра развито влакно, като продължаваше да взима аванс… Много ми се прииска да запечатам момента, и извадих фотоапарата – глупост, за която малко по-късно щях да съжалявам, но манията… е пълна. След няколко секудни запечатани кадри рибата се откачи… 🙂
Следващият ми удар бе чак след 1 час настояване на същото място, но рибата не се закачи добре, поради корема, които бях отпуснал и силикона бе поизхлузен от куката – може би пак сом?
В следващия час нямах други удари и реших да се преместя нагоре по течението. Там в един дълбок вир имах странно почукване…, а слуката още по странна. 🙂
Малко по-късно приключих и излета отново доволен – от слуката и случките, които имах. 🙂 Няма какво повече да искам от реката. Следващия уикенд отново се засилих по Марица! 30.03.2019 – прекрасна събота с променливо време. Ту жега, ту облаци забулваха по някое време жаркото пролетно слънце и наставаше хлад, съпроводен с тътен на гръмотевица. Покрай бреговете на Марица вече напъпляше младия наперен зелен папур, а зеленоглавите патици ги беше „ударил хормона“. 🙂
Нивото на реката се беше вдигнало, но не с много. Още с първите замятания ми стана ясно, че риболова ще е тегав… Водораслите… те бяха на всяка проводка по линията ми, още на първия метър след повеждането на примамката. Толкова досадно и изнервящо ми стана, че едвам запазвах самообладание. След един час и няколко стотин провалени проводки, заради салатата, най-после имах удар!!
След около 2 минути борба видях, че съм уловил страхотен кефал, който може би със сигурност вече ме доближаваше до така желаните 50+ сантиметра!?
Радостта в мен напираше и само след още няколко кадъра щях да разбера дали всъщност съм си подобрил личния рекорд от пролетта 2017-та за улов на кефал или пак съм го достигнал. 🙂 Предстои серия от снимки на прекрасната ми слука:
Полагайки туловището на кефала на риболовния метър, се оказа, че дори много малко не ми достига за 50-те сантиметра. 😀 Е, това не омоловажава слуката и размерите на рибата, особено на фона на цялата салата, която се носеше по реката.
Продължих да настоявам, като упорито магаре, още цели три часа – истинско изпитание за нервите на рибловеца. Брегът пред мен позеленя 😀 , докато не дойде отново сюблимния момент – удар от риба! За мое съжаление я изтървах, а след изваждането на силикона се оказа, че съм я „почесал“ с куката по тялото. 🙂
Здравейте колеги, От много време на съм писал , не че няма какво , просто все не остава време за това , а и в излетите няма нищо кой знае какво за отбелязване. Все пак тази събота (20.07) се случи нещо изключително интерсно и ще е срамота да не го опиша . С колега отидохме на яз. Пясъчник да разходим каяците и да му обясня това онова за новият му каяк и сонар 🙂 След като поработихме рано сутрин , за да му монтираме сонадата , на язовирът бяхме чак малко след 9 сутринта. А, това е началото на мъртвото време на този равнинен язовир. Е, точно за това се отдадохме на настройки на сонара и други неща по чисто новит му каяк Hobie Outback 2019. Едва към 11 се решихме да отидем до контра стената и да потърсим някакви риби . Риба имаше толкова маного ,че явно водата и идва пренаселена , та шарани волно си скачаха като делфини около нас. Явно добрата работа на момчетата от сдружение Олимпик 2002 по опазването и зарибяването на този язовир си казваха думата. Хванахме по някое и друго костурче , но като цяло слаба работа. Е, мина 12 и ние вече бяхме изпили по една бира като решихме да се разходим към платото на беловица – там винаги има някаква игра с костурчета 🙂 На средата на пътя решихме да спрем на един ръб и о чудо мястото на беше заето от шаранджии – имаше варинат да хвърляме в самият бряг 🙂 Колегата си беше взел няколко чисто нови примамки Jackson Daniel с грамаж от 3 до 7 грама – уникална примамка за всякакъв вид хищници 🙂 Е, както се оказа в този ден – не само хищниците го обожават… Както си хвърлях прав от каяка , на пропадане последва рязък удар и след засечката ми авансът запя… Но , песента му се оказа дълга и след 20 развити метра влакно вече знаех ,че това е голяма мирна риба… А, защо мирна? Преди 3 години шаран удари по същият начин на този язовир на силикон Fiiish Black Minnow и веднага разви почти същото количество влакно. А и хищникът се стреми към дъното и укритие докато шаранът тръгва много бясно , но на горе и към чистото. След като спрях първите му пориви разбрах ,че тук ще падне голямо надлъгване – такъмът ми беше УЛ въдица с горна граница 6 грама , влакното 0.04 , повод 0.14 FC и споменатата примамка Jackson daniel 3 грама с морска 3 -ка номр 14. Както казах по-горе никога до сега не бях я ползвал – бях гледал страхотното видео на моят приятел Миленко Стойчев за това колко е уловиста и как се води и .. толкова. Ами ако не издържи фабричният и вирбел или тройката… Но , след като изминаха към 6 -7 минути рибата даде призначи ,че може и да я видя поне – все пак това ,че ме теглеше заедно с каяка явно я поизмори. Колегата по каяк през това време снимаше и ето първото появяване на рибата на повърността 🙂
Както се вижда такъмът е много фин и с това влакно си беше изпитание , но няма да се даваме я 🙂 Както видяхме при показването му на повърхността примамката беше закачена точно на усната на шарана – едно изключително здраво място. Това ми даде надежда ,че ще се снимаме заедно с него и не след дълго се отзова в кепа , а радостните ни викове се чуха на далеч из язовира 🙂 Все пак не всеки ден може да се пребори 4 кг дивак с подобен такъм ударил на на толкова малка примамка. Действахме бързо на брега и без въобще да се замислим подготвихме рибата за връщане , но преди това и направихме няколко снимки за спомен 🙂
Когато искаме да има риба задържането на дива така трябва да е минимално и само когато се налага. И така тази страхотна 4 кг дива риба замина да ближе рани и да разказва на останалите ,ч е това което бляска не е добре да се яде 🙂
Обаче явно не бе успяла да каже на всички , защото само 2 часа след това на заливът до село Беловица колегата по каяк имаше страхотен удар на Jackson Daniel 5 гр и след кратка , но ожесточена борба отново се оказа много красив люстпест шаран този път около 1 килограм. С това всякакви помисли ,че първата атака е била случайна остават в историята и явно се доказа ,че тази примамка провокира мирни риби към брутални атаки.
И така след 2 -рия шаран на тази уникална примамка и след 2 -рата изпита бира беше време да се прибираме и по пътя най-обсъжданата тема беше дали Jackson Daniel е наистина толкова уникална примамка колкото показа при първите си тестове… Е , следващите такива предстоят след няколко дни 🙂
Три уикенда след последния ми успешен риболов на Марица през февруари отново бях по реката в търсене на дебелите зимни кефали. През март времето отново беше слънчево и топло, като температурите се повишаваха и се запролетяваше доста бързо. Част от хищниците вече бяха забранени за риболов, поради навлизането им в размножителен период, което вече стесняваше таргета и опразваше кутиите откъм примамки. Датата е 10.03.2019. Към 13 часа напече слънцето и аз се появих на дашното място, на което през последните два излета имах отлична слука. Видно от снимките по-долу Марица постепенно си беше понижавала нивото през дните на моето отсъствие. След поредица от замятания на различни примамки поставих пасивен силикон на Fanatik – Larva, в единствения цвят, който имах на разположение в кутията си от размер 3 инча. На предните два излета този силикон „счупи главите“ на дебелите зимни кефали, като ми спечели измежду тях и едно сомче! Тъй като нивото бе поспаднало и бързея не бе толкова силен, заложих на 6 грамова проходна чебурашка. Три подавания по-късно:
Спинигът ми подаде ясен сигнал в китката, за така чаканото потропване и аванса на макарата сработи още при първите напъни. По тях познах, че бях уловил търсената от мен слука – дебелите зимни маришки кефали!
Последва серия от снимки при ваденето на достойния противник!
Измерен на риболовния метър се оказа 37 сантиметров дебелак.
Показвайки кефалът над повърхността, се оказа, че бях прав, че съм хванал едра риба, но не бях прав, че е над 50-те сантиметра. 😀 Целият силикон бе лакомо стиснат в устата на кефала, почти до чебурашката! Следва серия от снимки на красавеца:
Кефалът се оказа, че на дължина е 45 см, но на тегло няма как да кажа, защото по принцип не нося кантарче.
Все пак щракнах и едно селфи за спомен, след което дебелака бе върнат обратно в реката. 🙂
След цялата „сватба“ по снимане и ала-бала работи, заковах още една риба, 20 минути след пускането на дебелака, но тя беше по-скоро в лека категория и не заслужи място на метъра. 🙂 Бях абсолютно доволен от излета, на фона на условията и периода на слуката.
Следващия уикенд – на 17.03.2019, пак се пуснах по реката, в компанията на мой приятел. Уверено вече гонех нещо по-така кефалско над 50-те сантиметра. Бях сигурен, че скоро ще дойде момента, в който ще закова я 50-ка или по-голям дебелак. Активността на рибите отново беше следобедна, а дневните температури още повече и по-трайно се повишаваха. За около час риболов в първия вир успях измъкна само един кефал на Fanatik Larva.
Бях започнал с воблери, блесни и накрая пак опрях до силикони… 🙂
Във втория вир нещата стояха по-добре. Рибите бяха по-активни и след 3 пропуснати кълванета, щото проспах момента на засичане, боднах следващия маришки кефал.
10-сет минути по-късно заших едра риба, която оказа яростен отпор. По тръсканията усетих, че това не е кефал, но моя приятел някак си не повярва на теорията ми, че това е сом!
Отличното регулиране на аванса на бързия Stradic в размер 2500 и мощността на Jig Master-а, в комбинация от чистото място без закачки доведоха до увеличаване на резултата на уловените риби в моя полза. 🙂 Сомът бе пред мен – сломен и оставаше само да го гепя с ръката!
Вижте колко на дълбоко бе засмукал пасивния силикон на Fanatik!!
Кефалския ми кохер беше безполезен, но затова пък се възползвах от клещите на приятеля ми и безболезнено освободих от куката сома. 🙂 Положен внимателно на метъра се оказа…. ей толко:
Още малко и можех да превъртя метърчето. 🙂
Моя приятел ми щракна няколко снимки, след което обаче трябваше да напуска бойното поле поради ангажименти, а тъкмо ги бяхме набарали.
След пускането на сомът (поради това, че само след месец му предстоеше да започне да гнезди) поостанах за „още едно последно замятане“, докъм 16 и 40 часа. Честно казано вече ми беше все тая дали ще уловя нещо или не. Бях начесал крастата здраво, но все пак за статистиката реших да поостана, за да знам за другия път. 🙂 Е, сверих си часовника и стана ясно от този и предните излети, че рибите се активизират за около 2 часа следобеда. Ако пропусна това кълвино може и валат да си остана, та поуката си я извлякох. 🙂 „И това не е всичко приятели“ – както не се казва в една анимационна поредица 😀 , защото в следващите ми излети отново имаше борбени и едри риби, но затова ще ви разказвам другия път. Оставям ви в компанията на долното ми видео с пусканията на всички риби:
