Здравейте , 

Отдавна не съм писал щото имаше много други задачи , отделно на това и риболовните ми подвизи отиваха към под 0 -лата 🙁 Все пак хващането на риба не е най-важното нещо на света , но е хубаво да се случва чат пат.
Ето , че в неделния ден на 21 февруари реших да взема глътка „чист“ градски въздух и набързо сглобих такъма и газ към реката която минава на 500 м от къщи 🙂 . Целта тук беше по-скоро да тествам преминалият ремонт Shimano Metanium DC и огрмни благодарности на Радостлав Лазаров , за това че я върна от небитието след като малкото японче преди мен я е тормозило с морски риболов без да полага необходимите за това грижи.
Изборът на пръчка беше малко странен за това време на годината , а именно едноделен Megabass на 183 см с тест по примамки 3 -12 което определно щеше да ме постави в ограничението до 8 грама глава + силикон , защото японците никак не обичат да се претоварват техните пройзведения 🙂 
Е , с нея поемах риск в това време , но както казах беше ме налегнало такова капо ,че нямах никакви очаквания освен тест на такъма 🙂 
И така оборудван с няколко силикона стъпих на реката и започнах да настройвам макарата и останах очарован от нейата работа след ремонта – без никакво усилие се развърташе в пъти по-добре от преди ,а усещането за лекота беше ненадминато. 
Стигнах до мястото където бях избрал да облавям – дълъг вир с доста голямо течение което щеше да е тест на въдицата, която по строй въобще не беше джигова 🙂 Но , тук беше първата изненада наред с безобразно добрият кастинг само с 4 грама глава – та аз усещах всичко по дъното което ме озадачи , а въдицата реагираше много бързо на желанията ми.
И така без големи очаквания си облавях на ветрило с 4 грама глава и един 3 инчов силикон на GAD 🙂 когато тъп и рязък удар ме извади от летаргията и последва моментална засечка и.. рибата полудя 🙂 
Викам си – хайде първият сом за годината обаче как ще се представи гегата с него?
Е след около 30 сек на повърхността се показа огромен кефал – истински трофей за река Марица захапал уставно силикона 🙂 И ако до сега съм имал съмнения  за това как би се справила въдицата с подобна риба или как би пробила устата на хубава риба при засечка те изчезнаха , но изненадите тепърва предстояха 🙂

И след като бях преизпълнил плана за деня кротко се наслаждавах на залеза и компания ми правеха няколко патета реших ,че трябва да вдигна грамажа на главата , за да мога да направя дистанция към края на разливащото се течение и за това смених 4 -те грама със 7 както и силиконът с марка GAD  с ларвата на FANATIC, която е много успешна за риболов по Марица. И докато повече внимавах някое пате да не се оплете във влакното нещо тупна по линията и силиконът спря. Инстинктивната засечка просто натовари въдицата и сякаш бях хванал дъното.. Е, „дъното“ се ядоса , удари мощно с опашка и тръгна по течението при което авансът на ремонтираната ми само преди 2 дни макара заработи префектно. Нямаше съмнение ,че си има работа със сом , но колко голям беше и дали с тези такъми ще се сборим успешно се надявах да разбера. Не след дълго явно достигнал плитчина в центъра  на реката , при поредният му удар с опашка го видях почти целия над водата 🙂 Рибата със сигурност беше над метър и сега оставаше да съм търпелив и.. да не се навре в някое дърво. Понапънах такъма на предела на влакното 1.0 и започнах да следвам рибата по брега стараейки се да държа линията изпъната. Нямаше никакъв начин с тоя такъм да го върна по бързото течение и за това си избрах тихо място на около 30 метра от там където бях застанал и търпеливо го насочих на там. Мястото се оказа ,че е дълбоко и с паднало дърво което малко усложни задачата , но накрая успях да го хвана с ръка и да го положа за снимки 🙂 

Невероятно беше ,че тази жилава риба успях да я преборя с лайт такъма подготвен за кефал и пъстърва , но чудото се случи и бях хипер щастлив. 🙂
Тъй като борбата беше дълга реших да не настоявам много със фотосесиите и да върна рибата възможно най-бързо във водата. Все пак годината едва започваше , а аз хванах най-голямата си риба в живота 🙂 И с пожелания да се видим пак я пратих да ближе рани 🙂

След тази борба щастлив седнах да си почина и така ми се прииска да имам една биричка под ръка ама… не може чак толкова щастие на едно място 🙂 
Имах време за още един малък мустакатко , който найстина беше бебе защото  не превишаваше 40 см , а се оказа и срамежлив и не пожела да позира за този репортаж. 
Излетът приключи малко преди стъмване и беше една сбъдната мечта – подобни риби в градската част на река Марица в Пловдив са страхотно признание за това което всички от Сдружение Олимпик 2002 се стремим – да я направим привлекателна за риболовците от цяла България. Извършихме 2 зарибявания и предстоят още за това искам да помоля всички риболовци посещаващи тази страхотна река – ПАЗЕТЕ рибите – те са истинското ни богатство и  емоциите от тяхното улавяне се помнят дълго. След борбата – върнете ги обратно във водата , за да ви дарят отново с прекрасните емоции в риболова. Не е ли това което всички търсим?
Поздрави и до скоро приятели!