Месечни архиви: декември 2017

Дъждовният риболов или как изгоряха бракониерите

Днес щяхме да ловим от брега набързо. Това беше нашия план със Жулиан, но беше коригиран след намесата на Миленко. Той беше решил да ходи на същия водоем, но с новия си каяк. Аз повече от месец се каня за съвместен риболов с него и така и не се уцелихме. Това наложи и да преосмислим нещата, а именно да отидем и ние с лодката. Габровският майстор на силикона уж бил проучил прогнозите и нямало да ни вали – нещо което синоптиците обещаваха от седмица. Тръгваме ние в 6:30 при лек ръмеж, с надеждата оттатък планината да е по-добре. Взимаме по една баничка за закуска и бързаме да хванем развиделяването.

Стигаме ние на брега на язовира и виждаме в далечината наш Миленко да маха с греблото, отдалечавайки се в мъглата. Уж бързо, ама не съвсем, пускаме нашата лодка по петите му. Успяхме да го намерим къде се е позиционирал, както и да сменим малко опит и примамки.

Всичките лодки бяха групирани в един участък на язовира, като диаметъра на кръга който замеряха със силикони не беше повече от 100 метра. Хвърляха върху пасаж от риба, който бе групиран над една подводна издатина на 12 метра дълбочина. От дъното до 5-тия метър всичко бе застлано от мирна риба, като нямам идея каква и с какви размери е била. Махнахме се от там, за да не си пречим едни на други, както и да не ставаме свидетели на месарските изпълнения на „колегите“.

Първото бебе ме взе на вчера закупения силикон FOX с нова за мен форма джиг глава. Изглеждаше добра риба, но странните придърпвания ми подсказаха, че тази риба не е с примамка в устата, а някъде по нея. За жалост бях прав, а рибата съвсем не беше класна, но все пак напълно достатъчна да ни зарадва в мразовитото утро.

Вече си бяхме харесали това местенце и хич не ми се вдигаше котвата. Дъжда не спираше да вали, ние естествено не се бяхме подготвили с подходящи за това дрехи. По някое време се сетих, че имам дъждобран. Е оказа се, че след толкова години ежедневно носене в чантата, вече бях решил че не ми трябва (предвид че никога не го бях слагал) и се оказа че точно когато ми трябва наистина него го няма.

На поредното замятане със според мен подходящия силикон имах хубав удар, след което и възможност да си пробвам новия грипер. Останах доволен от него, както и от рибата която ми извади силиконовата Awaruna.

Скоро колега ме беше питал за външните паразити именно заради което направих следната снимка:

Не обичам да ловя с едни и същи примамки. Почти винаги след уловена риба сменям примамката. Така направих и този път, като още с третото подаване на силикона имах удар при пропадането, който обаче не успях да реализирам заради отворената шпула и блеенето наоколо. 12 грамовата глава тупна на дъното и още с втория оборот на макарата ме взема поредната бяла. Този път силикона беше 12 сантиметровия Fiiish в цвят каки. Рибата беше ковната на върха на човката, но нямаше мърдане. Моя нов помощник отново имаше работа – зеления грипер извади поредната си риба. Жужака се оказа прав, че кеп не ни трябва (а бяхме единствената лодка без такъв).

Малко след 11 часа преди обяд вече се бяхме намръзнали достатъчно, аз бях уловил желаните риби и взехме решението да се прибираме у дома. Мен ме чака път до о. Тасос след няколко часа, двамата не бяхме спали добре предната нощ, млади татковци сме и задачите ни чакаха вкъщи.

Тъкмо решили че риболовът е приключил, се оказа че не е точно така. На брега ни чакаха 3ма души държащи се подозрително. Слизаме ние и се оказва, че има съвместна проверка на ИАРА и ЦРОО. Погледнаха ни документите, сменихме 2-3 приказки и се изпратихме по живо по здраво. Ние нямахме от какво да се притесняваме, за разлика от месарчетата които оставихме да продължат с риболова. Един от тях е заловен с 9 риби, сред които и маломерни. Съставен му е акт на стойност 900 лева. Друг бракониер уж отивал за документи, метнал се в лодката и отпрашил с незаконния улов. За това негово деяние закона предвижда 2000 лева глоба, която вече му е написана и чака да бъде връчена. Нарушителя е известен. Скоро очаквам и снимки от проверката, които ще приложа тук.

Ето и кадрите за които споменах. Това са 9-те задържани риби, 6 от които са под 45-те изискуеми от закона сантиметри. На нарушителя е съставен акт който ще бъде в размер от 600 до 900 лева.

Това е автомобилът от чийто колесар е избягал другия нарушител. При него е имало голямо количество маломерна риба, от която навярно се е отървал накъде във водоема или скрил на сушата. Каквото и да е сторил с улова не е важно, тъй като там глобата е малка. Сега заради бягството от служебно лице, което се е легитимирало той ще получи акт в размер от 1000 до 2000 лева.

 

Знам, че месарската снимка е грозна, но тя е част от реалността по родните водоеми. Докато едни зарибяваме с лични средства, пускаме уловените от нас трофейни риби, то други обезрибяват същите тези райски местенца по много грозен, долен и публичен начин. Даже не се крият от хорските погледи. Изключително изненадан съм от проверката, както и щастлив, че най-после има опарили се. Дано е обица на ухото и за останалите рибари. Заслужава ли си 40 сантиметрова риба да я плащаш по 100 лева бройката?! Утре какво ще лови твоето дете? Аз за себе си имам отговор, дано съвпада с твоя!

 

По Марица през Ноември 2017

През ноември направих три излета по Марица около Пловдив, като успях да избегна капото, къде с по една риба, къде с по две. 🙂 Ето го и обзорния фото разказ.

Дърветата край Марица отдвана започнаха да сменят зелената си премяна с жълта. Лека-полека жълт дъжд започна да посипва бреговете на реката.

В началото на ноември забелязах и първите ята корморани, които започнаха да пресират рибата в участъка. В бързеите и плитките тихи участъци, където през октомври ловях малки хищници на лайт, вече нямаше риба. Причината затова бе, че рибките тръгнаха да се групират в дълбоките вирове и ями, поради застудяването, както и заради появилите се корморани. Трудно е в такава голяма река да се открият къде зимуват те точно, а и вече интересът им към изкуствените примамки не е същия и те не ги гонят така стръвно и усилено, както само допреди месец.

Все пак капото при първия излет бе спасено на лайт спининга. За излета имах една откачена щука около 50-те сантиметра и един малък кефал на въртяща блесна. Трябва да отбележа, че тази слука бе вследствие на доста упорство и загубени часове по реката.

Есента напредваше и листата по дърветата започнаха да падат още по-бързо. Наред с това диворастящите гъби край Марица бяха напъпили яко, поради подходящите условия.

Удоволствие си е да риболовстваш през есента на Марица. Виждаш какви ли не красиви картини край бреговете на реката. Е, ако има и рибки на въдицата, то излета става още по-приятен.
Ситуацията от първият излет през ноември ме накара да оставя вкъщи лайтовото такъмче и да мина на по-големи примамки в търсене на едрите маришки хищници – основно щуките и распера. Така и така някои от тях ми налитаха на малките примамки, то нямаше начин да не вземат и на по-големите изкуственяци. 🙂 Избрах да взема с мен този спининг – Shimano SpeedMaster CX240M, който е с тест по примамки 7-28 грама. Към този момент съм ловил с него само на затворени водоеми (с воблери, блесни и силикони). Бях направил и един-два излета по морето в Гърция. Сложих няколко примамки в една кутия, нарамих фотоапарата и се запътих към реката. Пристигайки на вира още с първото замятане успях да реализирам първата зъбла за излета – кой не обича такава бърза слука!

След три-четири подръпвания със SpeedMaster-a тя моментално реагира на Shadow Rap Shad в цвят YP и го атакува много бясно. Последва яростен отпор, който ми донесе търсената доза адреналин. Щуката беше от стандартните, които ловя в този район – 50 см. Рибата обаче се оказа много борбена и луда. Някак си тя бе успяла да поизкриви едно от жилата на тройката. Въдицата се представи чудесно, гасейки отчаяните й напъни в умереното течение. Припомних си как започва да сработва цялата бланка на SpeedMaster-а при по-високи натоварвания от риба.

След снимките пуснах хубавата щука и продължих да търся маришките хищници.

Търсех ги тук, търсех ги там, но на примамките ми се закачаха само боклуци – нещо, с което по принцип вече съм свикнал. Ето на слуката: един колан с дължина над два метра, предназначен за вдигане на тежки неща с кран и една смачкана пластмасова бутилка.

В края на излета успях да набода още една щука. Слуката дойде след доста настояване, като бях изредил на същото място, за 30 минути: две клатушки, две въртящи блесни и 4-5 воблера с дължина от 80 до 110 мм. От слуката при другите ми излети бях сигурен, че на това място там някъде пред мен има риба, но явно трябваше да напипам печелившата примамка, с която да нервирам хищника и да го накарам да атакува. След изреждането на най-различни примамки, посегнах към една от най-големите и дълги примамки, която бях сложил в кутията си – Sea Buzz Terminator SX Minnow 120S в цвят CHBS.

След три проводки най-накрая имах успех с въпросния воблер! Усетих с въдицата момента на удара и рязко засякох. Минутка на укротяване на опърничевата и ето, че пред обектива ми застана за снимки 42 сантиметрова щука, която се бе зашила уставно за коремната тройка. 🙂

Ето, че ключът към успеха този път бе по-големия размер на примамката. 🙂 Пуснах рибата и се отправих след 20-тина минути към нас, че нали се стъмва по-рано.

В края на месеца направих трети излет по реката. Щуките пасуваха, а времето навън бе разкошно. Реката бе вдигнала нивото си от дъждовете и водата бе доста поизстинала. В една яма успях на Хорнет 5S в цвят GRS да излъжа един добър късно есенен кефал.

Имах късмет да видя атаката му, когато изваждах от ямата воблера и много се накефих.

По-късно имах забежка пък с един 3-4 килограмов распер, които ме направи на маймуна. 😀 Най-после успях да видя по тия места едър распер! Явно е трябвало да захладнее, за да се покажат тия тупани. Един час подавах на този хитрец най-различни примамки от различни ъгли и прочие, но не поиска да ми удари. Скъса се да гони покрай едни клони и в основното течение пасажи от бабушка и уклеи, като избухваше на повърхността през 7-8 минути. Направо да се пръснеш от яд, но какво да се прави – рибешка му работа. 😀

Поздрави на всички спинингисти и нека Слуката бъде с вас и през оставащото време от 2017-та година! 🙂

 

Микроджиг през ноември 2017

Ноември месец отмина почти неусетно при мен. Разходих се на два големи язовира, като слуката там бе нулева. Месецът бе белязан от редица земетресения, които със сигурност изиграха роля за апатията на рибите към силиконовите примамки, тъй като знаем, че тези явления ги стресират и те не се хранят. Отделно от това, със сигурност усещате по сметките си за ток и парно, че студените месеци тази година не са чак толкова студени. 🙂 Дневните темепратури все още се въртят около 10-14 градуса и това в голяма степен също влияе на хранителния режим на хищниците, на местата и водните слоеве, които обикновено те обитават по това време на годината в големите язовири. Нищо чудно тази година хищниците да снесат хайвера си по-рано. Остава още време до края на зимата, та ще видим „дали-или“.
Посетих по един път Студен Кладенец и Пясъчник, но рибки така и не успях да уловя от брега. Подобно бе тогава положението и при други риболовци от брега и с малки изключения от лодка. Студеният бе пълен догоре, но какво от това. Въпреки перспективните места, на които бях, хищник така и не хванахме. На Пясъка пък, рибата изведнъж отряза и се дръпна много навътре.

Разходих се също и до пет язовирчета в родния ми край, които по принцип бих ги определил като големи микроязовири. На някои от тях, преди 10-15 години, съм имал слука на бели риби, но от тогава не съм ги посещавал. Беше ми интересно да ги проверя и да знам какво е положението на тях. През годините съм чувал разни истории, та още май имаше някаква надежда да е останала по някоя риба. Все пак, докато не отидеш на място, не може да си сигурен за актуалното им положение. Реших да прахосам един уикенд в експерименти. За съжаление обаче, доста вода е изтекла от тогава и кой знае какво им се беше случило на тия язовирчета… Видях, че в някои от тях, поне беше останала по някоя и друга мирна риба, но от хищниците нямаше никакво присъствие, за да съм по-конкретен на четири от тях. Два от язовирите бяха с високо ниво за сезона. Другите три бяха много източени, като два от тях бяха до такава степен спаднали, че максималната им дълбочината бе около един метър, т.е. съсипани…

Е, поне направих разузнаването си и разбрах, че няма да ходя на три от тях и в следващите години (сами разбирате защо). 😉
Какво ми оставаше да направя, обаче? Разбира се, да ида там, където има риба. 🙂 Само на едно от тези пет язовирчета имаше хищници за ловене. Направих на него два излета, като имаше и слука. 🙂 През лятото ми дойде на идея да започна да прехвърлям уловените рибки (колкото и да са те) от язовира Х в един друг, за да не бия по 40 км в посока от родния ми град до там. Истината е, че в региона около града не остана читав водоем, на които да си направиш дори тестове на някой такъм или примамки, с риба… Унищожиха се маса язовири, като и към момента виждам отстрани как това продължава да се случва, а други се окупираха от мними и легални арендатори за дълго време, на които и лев няма да дам.
След капото на Студен Кладенец, се отправихме с Мишо към язовира Х. Там знаехме, че поне ще излъжем някоя риба с малките силикони. Въпреки, че по време на риболова, се бяха случили 3 земетресения през 2 часа, все пак успях да спася капото на микроджигчета. Октрих, че костурите дебнеха малките диви гупи на дъното пред едни туфи с водорасли. На 6-8 см силикони нямаше пипане, но на 4-5 сантиметровите имах побутвания и успях да ковна 5 костурчета. След доста плахи побутвания в рамките на първите 20 минути най-после се закачи и първата рибка за деня, но странично. 🙂

Другите костури, които бяха и малко по-големи, всмукаха силикончетата уставно. Направи ми впечатление, че ключът към тази слука бе постоянната смяна на различни малки силикони със зеленикав цвят. Рибките губеха бързо интерес към примамката, ако 15 минути настоявах с един и същи модел силиконче.

Прибрах костурчетата в едно 10 литрово шише, което бе зарязно на гьола и след излета, минахме с Мишо да ги пуснем в новия им дом, като метнахме и там силиконите за проверка, но нямаше пипане на тях. Така рибките, които до момента бях пуснал в това язовирче нараснаха вече до 15 броя. Клипчето с пускането им е най-долу.

При вторият излет, който направих в края на ноември на язовирчето Х, отново целта на занятието бе прехвърляне на риби, като паралелно с това исках да пробвам с малки рибки и новото пръчле:

Поглеждайки футуристичният макародържач на въдичката, микроджедая в мен усети присъствието на Тъмната страна на Силата. Долната част на винта мнооого ми напомни на шлема на Дарт Вейдър от „Междузвездни войни“ и в мен нададе тон откъс от една песен на филма, когато всеки път се появява в кадър Вейдър – „Императоския марш“.
“ …та та та та-тада та-тадааа… „

И към настоящият момент, когато всеки път погледна макародържача, пак тази песен ми идва на акъла и започвам да си я припявам на ум, докато сглобявам лайт такъмчето. 😀

Времето бе студено и облачно. Отидох на язовира след 14:00 часа. Там от два часа, вече мятаха Мишо и брат му, като тъкмо когато пристигнах, брат му извади от папура една дребна щука на въртяща блесна. Освен нея, доста трудно те бяха излъгали и две костурчета. Малко лошо инфо относно броя на уловените риби по време на излета им, но все пак съм там, ще упорствам да ловя зарибител и дано да пренесем повече риби! След час Мишо и брат му си тръгнаха, като ми оставиха щуката и двете костурчета за рибешкия трансфер. 🙂 До този момент имах едно-две почуквания. Явно рибите ги нямаше на обичайното място, където ги ловим. Реших да се преместя. На новото местенце улових успешно два бързи костура, като още два ми се откачиха докато ги вдигах от полувисокия бряг.

Последва едночасово затишие откъм снимане на риби. Имах няколко почуквания и един -два откачени костура, пак при вдигане от високото. Нищо, аз съм тъп и упорит и ще търся зарибителя докато не се стъмни! Преместих се на следващото място и реших да пробвам различни примамки с новата въдичка, за да усетя поведението й. По едно време завъртях Aglia-e №1 и направих успоредна проводка на папура вдясно от мен. Изчаках блесната да падне на дъното и започнах много бавно да я въртя, като идеята беше тя да планира близо до него. Дълбочината пред папура беше мжеду 1-1,5 метра. При проводката имах удар, но като че ли май бе преминаване през някое водорасло? Нека пак да проверя за всеки случай! Отново направих същото провеждане и ето, че не е било водорасло, а костур. 🙂 Дори и при тези студени условия взе, че сработи въртящата блесна и при мен. 🙂

Оказа се, че напипах отново пасаж от костури, да ама закога. Времето бе облачно и предпоставките за по-рано стъмване преди 17 часа бяха налице. Смених бързо блесната и започнах да подавам малките силикони успоредно на папура.

През две-три проводки имах ударчета от дребни костури. Времето обаче напредваше и оставаше вече по-малко от половин час до тъмата, а на мен ми предстоеше път и до другия язовир. Не ми се пускаше зарибителя по тъмно, но май така се очертаваше. Някои от костурчета бяха с много скромни размери и само дърпаха за опашката малките силикони – за тях си трябваше нано силикончета. 🙂 Хванах още 5 дребосъка и трябваше да бягам.

Така прибавих към зарибяваното водоемче още 11 рибки. За статистиката броят на пуснатите до този момент риби там стана 26. 🙂 Дано, до началото на пролетната забрана, успея да пренеса още риби. Тъпо е, когато няма наблизо къде и какво да ловиш… дори и на микроджиг.

Успешните силикончета и при двата излета, на които имах удари и рибки няма да ги изброявам поименно, сигурен съм, че ще ги разпознаете веднага на снимката:

Поздрави и нека Слуката бъде с вас! 🙂

Неделна слука

Както знаете от предишни мои теми, неделните дни не са ми от любимите за риболов, но става ли на въпрос за лошо време в неделя, е това е моят ден. В събота внимателно проследих прогнозите за времето. Според сайтовете които погледнах, се очертаваше силен вятър и снеговалеж. Подбрах подветрено място на което от време на време да духва, но да бъде поносимо.

Сутринта пътната обстановка ме позабави и бях на брега по светло. С първото хвърляне имах единичен празен удар, смених силикона със същият с 18 грамова глава, но намазан с атрактант. На втора проводка, леко чукване, пауза от моя страна и последва хубаво кълване, засечка и хубава рибка за добро утро 🙂
След този улов имах две-три празни кълванета и за по-сигурно отново закачих от намазаните  Fiiish Black Minnow  №3 Не след дълго последва лек удар, отново пауза от моя страна, и зверско отнасяне. Този път рибата беше по-добра. Често задаван въпрос към мен е : Как водиш силикона ?
Е днес експерементирах с по-високи и плавни отлепяния от дъното, но не през цялото време на проводката. Две-три по ниски, четвъртото доста високо. Също така, придръпвания при продането на силикона към дъното. Винаги търся максимално разнообразно водене, с минимално повтарящи се движения.


Няколко реда за атрактанта 


Този джокер се прави отлично при риболов на костур. Единичните чуквани изчезнаха. Костурите полудяваха при пробите и  мачкаха силикона като дъвка. Сега и при белите риби резултата беше впечатляващ. Преди да пробвам атрактанта, на същият водоем, след леките чуквания повторни нямаше, рибите които съм закачал, са били вследствие на  леки и плахи удари. В дните когато активността на хищника не е на 100%, атрактанта е нещото което  провокира хищниците да атакуват стръвно. Точно този който използвах е като восък. За това си вземах малко и го нанасях върху силикона с два пръста, докато се размаже хубаво.
Обратно към риболова. След като захода на белите риби поприключи, смених главата с 12грамова, защото тя работи по-добре при водене над дъното. Слънцето вече се беше показало и реших да преслушам какво се случва в по-горните слоеве вода. Пусках силикона до дъното само в паузите. Основно навивах бавно и с леки туичвания разкрасявах равномерната игра на примамката. След почукване пусках силикона до дъното, с върха на въдицата го отлепях за по няколко сантиметра ход и така отнесох няколко едри костура.

Размерите им варираха от 35 до 40см. Вкусъст на атрактанта ги побъркваше и скриваха големият силикон в устата си.



Този хубавец ме застреля над дъното 🙂 На два пъти се опита да си гризне я опашка, я телце но при третата му атака, аз го нацелих в десятката.
А това е най-големият костур за излета. Брутално вземане, силикона му беше в гълтача. Така неусетно минаха трите ми часа, времето което бях предвидил за риболовно излетче. Останах супер доволен от постигнатите резултати и с усмивка на лице поех по пътя към дома 🙂

Късни есенни костури от брега

Зимата позакъснява, а това отдава шанс все още да се правят добри костурски излети. През изминалите седмици имам няколко успешни такива, но за един от тях си заслужава да се отдели повече внимание и затова реших да напиша тази тема.
Все още водата не е изстинала достатъчно и рибите са пръснати навсякъде, също така са в постоянно движение. Сутринта започнах да ловя в малко заливче, където дълбочината при максимален кастинг не беше повече от 6 метра. Още с първите замятания имах леки щипвания и два, три празни удара. Минах на по-лека глава но успех нямах и затова се върнах на шест грамова такава. Започнах да водя по-бавно, с леко отлепяне на силикона от дъното, и бавно обиране на влакното. Точно в паузата нещо натисна силикона. Не засякох веднага, а изчаках малко и с бързо счупване на китката заших първата риба за деня.

Нетипично вземане за подобен размер костур.
На следващата проводка по абсолютно същият начин в паузата, леко натискане, засечка и отново добър стрижок на линията.

Определено се завъртаха едри риби пред мен, но не издаваха за присъствието си по никакъв начин. Качих размера на силикона с идеята да обирам по-едри костури, но по-голямата примамка не представляваше интерес за дебеланковците и затова отново се върнах на Black Minnow 7cm и 6гр глава. Отново малкият силикон сработи добре.

Кълванетата бяха идeнтични, както бях написал по-горе. Бавно водене с леки подскоци на силикона по дъното и вземанията в кратката пауза когато силикона беше в покой. С наближаването на изгрева костурите които улавях бяха средни по размер, но от време на време се завърташе и по някой дебеланко.



Слънцето се показа, улових още един костур и в следващите двадесетина минути нямах бутване на това място.

Температурите се покачиха, махнах якето и ръкавиците и се пренасочих към по-дълбоките участъци. От едрите рибоци нямаше следа, но пък затова дребосък имаше в добри количества.


За разлика от големите си събратя, те вземаха по-стръвно.

дар
Вземаха на различна дълбочина от 4-5 до 15 метра. Рядко пусках силикона до големите дълбочини, защото нямаше разлика в размера на стрижоците, а на по-плитко се ловяха и по-бързо 🙂



Около обед минаха единични бройки от цепанките, които също както сутринта вземаха силикона много леко. Първият големец го изтървах, но вторият успях да изкарам за снимка.

С още няколко дребосъка се затворих и сложих край на този излет 🙂

Марицалайт през октомври 2017 – част 5

Здравейте, приятели и колеги риболовци! Представям на вашето внимание петата последна част от малката поредица фото разкази за направените излети на Марица около Пловдив през октомври. Отново имаше интересни и напрегнати моменти при търсенето на маришките хищници с малките примамки. 🙂 Радвам се, че реката в този си участък е жива и държи все още по някоя хубава риба. Разбира се, рибите не са така гъсти, както ни се иска и както споменах в предните фото разкази, много е важно да разбереш местостоянките на хищниците, предпочитанията им към изкуствените примамки, а също и да проявиш упоритост при търсенето им.

Осми излет

През последната седмица на октомври времето бе много променливо. Както си беше топло изведнъж отново премина студен фронт през страната. Дневните температури паднаха с 10 и повече градуса. Значителната облачност се настани над родината ни и паднаха дъждове. Три  последователни дни не спря да духа и вали. След като се наваля и надуха, „слънцето изгря и на нашата улица“. От шест дни не бях въртял и ръцете много ме сърбяха. Атмосферните условия се подобриха и на по-следващия слънчев ден отидох да повъртя на Марица. Дневните температури се вдигнаха до 19 oC, а на хоризонта нямаше и следа от облаци. Отидох на реката към обяд. Нивото й се бе вдигнало от дъждовете и леко се беше позамътила. Някой би казал, че тези условия не са от най-перфектните за риболов, но така и така съм там – ще мятам! 🙂 През първия час от излета нямах пипане. Смених две-три точки, обаче рибки нямаше. Придвижих се надолу, където по принцип при високо ниво предни пъти съм имал удари на щуки, костури и мини распери. Там хищниците стоят в умереното течение пред мен и захождат към разливчето, което се намира вдясно, за да атакуват пасажите от дребосък, които се държат в спокойната вода.

Вече, знаейки привичките на хищниците на това място, поставих любимия ми играч Salmo Minnow 5S в цвят T. Заметнах 15 метра нагоре срещу течението и направих две равномерни проводки по него. На втората проводка воблерчето бе стопирано мощно от едра риба и авансчето на макарата сработи. Засякох бързо, тъй като почувствах, че това бе щука. Не трябваше да й давам да засмуче целия воблер, защото можеше отново да имам късане, както предните пъти. След минута-две на борба ето, че хищникът бе в ръцете ми. Късмет имах, че не се стигна до прегризване, защото рибата не бе хич малка – от стандартните 50-ки, а Minnow-а бе застанал напречено на устата й. 🙂

Подготвих лайтовия монстър за още малко манекенски пози и му подарих живота.

Продължих да мятам на същата точка с успешната примамка, но нямах друго ударче. За 20 минутки смених две примамки, като се върнах отново на Salmo-то. При една от проводките, вкарах лек туич, водейки воблерчето по течението. Нещо отнесе бързо воблера след около 5 метра провеждане и направо си се самозасече. 🙂 Оказа се, че един хулиган се бе втурнал за атака към гърчещото се Minnow-че.

Распечето имаше белези оставени от зъбите на по-едър хищник – сигурно бе имало  неприятна среща с някоя зъбла.

В следващите 10 минути най-интересното, което се случи бе лова на ето тази водна змия, която мина спокойно пред краката ми. Оказа се, че под големия камък, вляво на снимката долу, тя атакува някаква рибка с дължина от около 7 сантиметра.

Рибката й се изплъзна, изстрелвайки се изпод камъка с много висока скорост. На разстояние от около 30-40 см от камъка, тя се притаи на песъкливото дъно. Рибката ми се стори много интересна, защото приличаше на попче. Отидох да я разгледам по-отблизо и евентулано да я щракна. За краткото време, което тя ми даде да я огледам и да я щракна един път, установих, че това може би беше главоч – рядко срещана рибка у нас, като това може би беше ново находище за нея.

Ловът на змията продължи около камъните пред мен, но друга плячка така и нямаше за нея. 🙂

В следващите 35 минути, на същото място, падна голямо надлъгване с друга добра щука. Тя два пъти ми удари на Mepps Aglia-е №2, в цвят AG-CB, през около 10 минути, като и двата пъти ми се откачи близо до мен… Явно, тройката на блесната все попадаше в твърдия кокал на долната й челюст и жилата не можеха да го пробият, та затова ми се откачаше. Ясно е, че тази блесна не е типичен размер примамка за подобни щуки, но ето, че те пък й налитат като луди. 🙂 Продължих да настоявам, надявайки се да ми удари трети път! 😀 След като смених 3 примамки тип миноу с рамери от 5-7 сантиметра  за 10 минути, отново се върнах на въртящата блесна на Mepps. пробвайки щуката за трети шанс. След няколко минути тя „чу молитвите ми“, като да не повярва човек и отново ме натресе на въртящата блесна. Спинингът се напрегна добре и аванса сработи. Удара бе на няма и два метра от мен в умереното течение. Не й дадох много шанс да шава и след минутка се кротна на брега за снимки!

Жилата на тройката бяха попаднали в по-меката вътрешна част на долното чене на зъблата и откачане нямаше! 🙂

Премерих я с метъра и се оказа точно 50 см. По разцветката на главата й ще познаете бързо и лесно, че това бе друга щука, а не онази, която бях уловил и пуснал преди вече около почти час. 😉 Явно щуките бяха от едно и също люпило.

Време е и тази 50-ка да отплува обратно към маришките течения и да трупа запаси за зимата (стига някой да не я утрепе преди това де). Дано следващата година в участъкът от реката има многочислена популация от малки щуки, както тази година има пък от малки распери.

Помятах още 20-тина минутки и се отправих надолу по течението, защото каквото имаше на тази точка го набодох с лайта. 🙂 Заиграх се по плиткажите със Storm Gomoku Pencil 45 и ето резултата.

Добре, че си възстанових изгубената разцветка. 🙂 Кефалите също бяха на линия за шоуто!

При проводките имах няколко ударчета, като един по-едър кефал се размина с уолкърчето, а друг по-малък, направо го отнесе.

Вечерната активност на маришките рибки не беше голяма, но все пак „арестувах“ няколко дребосъка, но само на въртяща блесна. 🙂

Марица, през октомври, в този си участък бе благодатна откъм слука. Въпреки това не задържах нито една мерна рибка, защото знам какво е да няма риба в реката, а и не само там. Все пак, по някакъв начин трябва да се пази това рибно разнообразие, което се е съхранило в този участък и смятам, че това е един от начините, за да има какво всички да ловим в бъдеще и да се радваме на хобито си, защото без риби, няма как да го практикуваме и да си се кефим на „новите играчки“! 😉
През ноември също посетих няколко пъти реката, като ситуацията бе много по-различна, но затова, ще ви разкажа друг път.  Поздрави и нека Слуката бъде с вас! 🙂