Месечни архиви: октомври 2019

На Тасос през 2019

Здравейте приятели!
Имам време да драсна един репортаж и веднага го правя – малко дълъг, съдържателен, но пък поне е по-хубав от глуповатото постване на снимки във Facebook групите без каквото и да е инфо. Този път минавам на морска тематика. Тази година направих две почивки на Тасос – в края на юни и в началото на септември. Риболовът беше по-различен спрямо 2017 и 2018. Тази година се оказа, че юни месец бе по-благодатен откъм слука спрямо предходните години, а септември – не толкова.
Юнската почивка и серия от излети се състоя от 20 до 28. Потеглихме с компанията на 20-ти юни и още на пристанището в Керамоти, се забелязаха риби, като едната от тях беше с големи размери.

Погледнато от най-високата точка на ферибота, рибата

Хубава риба, която просто си се моташе насам-натам.

Очакванията за добър риболов бяха големи – както всеки път. 🙂 Нямах инфо дали се лови нещо или не, то не търсих и такова, защото често ми разваля удоволствието от риболова.

Пътуването до резервираното студио на острова мина отлично, като по време на 45 минутното плаване от най-високата палуба на ферибота зърнах в открити води огромна морска костенурка – толкова голяма досега не бях виждал. Със сигурност корубата й минаваше 130 см в диаметър.
Селцето, в което отседнахме, беше претъпкано. Наблюденията ми са, че с всяка изминала година туристите се увеличават главоломно и лека-полека спокойствието от почивката и тишината вечер донякъде се нарушава. Разбира се, преобладващия брой туристи бяха от Румъния. Ние българите си бяхме малцинство тоя път. 🙂
На 21-ви юни вечерта направих първия набег до кея. През деня, на плажа, бях видял доста лаврачета, като никоя друга година досега и това още повече ме беше накъсало за добър риболов. Към 20:00 часа бях почнал да мятам обаче актвиност на хищници – никаква. Очаквах поне екшън на повърхността да има, но нямаше гоненица. Надявах се поне на обичайния за това време на годината вечерен заход на кокалитата. Към 20 и 40 часа слънцето се скри за планината и бавно настъпваше мрака. Заедно с него се активизираха и морските хищници. Все едно от нищото – типично за тях, навлезе пасаж от риби в залива, но без каквато и да е индикация, че те са пред мен. Нямаше го бухането на повърхността или пък подплашването на плячката.

След две откачени кокалита, успях да излъжа една доста по-голяма риба, която обаче се откачи пред мен. Така и не успях да я оприлича добре в тъмното от кой вид е, но някак си по сребристата окраска и глава ми се стори, че беше лефер. Досега през предходните години през юни не съм имал слука от тази риба по тези места. Успешното водене на воблера бе хиперпроводката без туичове. В този момент разбрах колко е по-добре да имаш бърза макара. 🙂 Последва още едно откачено кокали, докато най-накрая заковах едно стабилно – доста голямо, с което приключих първия риболов. Успешния воблер за вечерта беше Ryuki 80S! Общо взето заходът бе в рамките на няма и 15 минути, след което до 23 часа нищо.

На следващата сутрин моментално в 04:30 часа се изстрелях пак на кея – няма как да не дойдат за ранна закуска морските хищници. 🙂 20 минути след пукването на зората те се появиха за бърз заход – 10 минути, след което отново офейкаха.

От четири заловени риби, успях да стигна до снимки само с една – другите се откачиха докато ги вдигах на камъните. От високо без кеп е такава работата. 🙂

В следващите 2 дни се отдадох на разходки и набелязване на бъдещи горещи точки за риболов. Направи ми впечатление, че местните рибари излизаха всяка вечер с лодките си в морето, като се въртяха основно в залива. Какво обаче търсеха и ловяха – така и не разбрах.

На това място определено щях да ловя, но както се оказа – по-късно през годината, чак през септември. 🙂

Предпочетох да ловя на обичайния кей, където знам, че влизат риби под час.
На 25-ти сутринта последва отново риболовен набег. През нощта атмосферните условия се бяха скапали и морето ме посрещна бурно и мътно, като беше довело и някви кафяви водорасли с формата на лента. На фона на безветрието от предните дни, сега имаше вълни до около 60-70 см, които ми блокираха достъпа до перспективния камък. 🙂 Силният вятър и вълните не ме отказаха и започнах риболова. Още на първи зори ме взе борбена риба, която след засечката започна яростна съпротива, придружена с 5-6 скока над водата – като пъстърва. 🙂 Отдалеч видях, че това не бе от обичайните кокалита!

Две минути по-късно в ръката ми се озова лефер с дължина от почти 40 см.

За първи път имах късмета да уловя лефер в северната част на Егейско море и някак си бях много удовлетворен, особено знаейки, че на това място през предходните две години не съм имал слука.
Явно при първия излет наистина откачената риба е била лефер. Моментално последваха още няколко на брой подавания в горещата зона, където бях заковал лефера, с надеждата, че глутницата е още там, но уви. Слънцето изгря и като че ли с него се изпариха рибите.

В следващите три часа продължавах да настоявам упорито от буната, надявайки се, че може да влезе за малко някой заксънял пасаж от риби. Доста късно се получи нещо такова, но бяха малки лаврачета, които бясно гонеха Ryuki 60S. Така и не се решаваха да го заковат. Е, по едно време, най-после ковнах едно, което върнах обратно в морето:

Надвечер отново отидох да преслушам фронта. Вятърът, като че ли вече не беше толкова силен, но отново Егейско море се вълнуваше, така както и аз – от неочакваното. 🙂

Завърших излета с две риби – лефер и случайна меланура на Ryuki 80S.

Сутринта на 26 юни отново бях на стартова позиция… с изключение на рибите. 🙂

Ранен сутрешен заход нямаше, като пущините влезнаха чак 06:40 часа за няма и 10 минути. Успях да заловя един заблуден зарган и два кокалита, като едното се откачи.

Успешната примамка отново бе Ryki 80S и вече изглеждаше като ветеран от войната.

На 27-ми сутринта ми беше последния риболов – кратка активност преди изгрев и някаква закъсняла след това:

Всичко на всичко финиширах с две кокалита, другите две се откачиха при вдигането от камъните – много гелета, но без кеп е така (няма къде и него да размотавам).

Общо взето бях доволен от юнските излети – имаше я тръпката и момента на очакване от неизвестното. Рибите бяха доста бързи при заходите сутрин и вечер. Ако не бях предварително на място в точния момент, то щях да си остана капо, без да се усетя какво се случва. Абсолютния шампион сред воблерите бе Ryuki 80S, като рибите взимаха или при хипербърза проводка или при бърза с по-бързи придърпвания на 30-40 см под повърхността на водата. Странно, но на повърхностна примамка нямах нито едно подгонване… Завършвам юнския обзор с още три снимки, след което ще премина доста набързо за случките от септември. 🙂

Дойде септември и отново плановете за оползотворяване на отпуската някъде на море. Този път предпочетох Гърция пред Турция. Интересно ми беше да видя каква е обстановката на Тасос по това време на годината. Очакванията за силен риболов бяха големи, но не се оправдаха. В периода от 9 септември до 13-ти се подвизавах на острова. Риболовът беше пълна скръб. Направих 4 излета, като уловх само 4 риби – по един дракон, зарган, кокали и маятико. Нямаше сутрешни заходи… нямаше ги вечерните.

Местните рибловци вадеха в мрежите си предимно барбун и други дребни спаридови риби, като често част от съпъстващия улов беше изхвърлян зад борда на лодките им – един вид добра захранка, но само ако има кой да я изяде, а в случая нямаше.

В последната вечер от престоя ми на Тасос, най-после успях да уловя една риба, заради която си заслужаваше да извадя фотоапарата. Доста борбено маятико ми налетя на Ryuki 110S. Добавих нов вид към списъка с уловени морски риби.

Понеже знам, че тази риба става доста кила, я метнах обратно в морето, пред смаяните погледи на другите рибари на кея. Видео така и не направих, защото бях от доста висок камък и някак си не ми е готино да показвам замятане на риба в морето. 🙂 Маятикото още като усети водата и се стрелна към дъното, като торпедо – доста жива и бърза риба.

В разговорите си с български риболовци, които бяха на кея, се разбра, че тази година в нчалото на септермври е пълно мъртвило на Тасос. Предходните години е било сеч и са се правили уникални излети от брега. Явно нещо цикличността се е променила. Каква ли ще бъде хавата в края на октомври и ноември – предстои да разберем. 🙂

Каякарска епопея 3 Сърбия 2019 – Турнирът

И така.. дойде време за 3 -те сътезателни дни.
Като за първо участие в подобно голямо мероприятие имаше предстартова треска , но  не и напрежение или някакво свръх навиване. Просто искахме да се смесим с хората и да видим как ловят професионалистите , как се отнасят към състезанието , как подхождат към тези мероприятия и изобщо какво се случва на такова голямо европейско състезание.
И така.. стартирахме в петък сутринта и веднага се насочихме към разузнаване на терена и опит да разберем какво иска пустата му риба. А , места за разузнаване имаше толкова много , от потопеният асвалтов път , през цял пътен мост с колоните във водата , до каменисти брегове влизащи отвесно във водата и остров целият покрит със шавар. 
Абе водоем приказка както се казва.

Влизаме ние на бургия с каяците на бегом отиваме към местата харесани при разузнаването от брега и… риба бол , ври ,  пълно е , направо пръска и… ама не е наща риба 🙁 . И като се започна едно лудо обикаляне , маркиране на точки изследователска дейност съчетана с лудо мятане и няма дори цък.
А, местата уникални сонарите пълни с риба обаче между 2 и 5 -ти метър – нищо долу – нищо горе 🙁
Ами сега какво правим ? Чували сме ,че западняците се пускат с каяка по вятъра и с големи силикони на дроп шот облавят точно определени дълбочини. Викаме си тея са ги смазали , но както се оказа на края на деня никой , ама никой нямаше риба , дори удари нямаше. Уж имало хваната една 22 см бяла рибка , но по-скоро това остана като слух.
Ужас без край – рибата явно беше там , но какво ставаше с водоема? 
Може пък да е било само крив ден и се надявахме на другия ден да започнем да хвашаме и риби .
Е , денят на старта дойде и след ставане в 4 сутринта  и трескава подготовка защото се започваше с 30 мин по-рано от предвиденото по програма започна първото ни каякарско участие в едно толкова голямо мероприятие. 

И след първоначалният спринт твърдо решени да хванем някаква риба се разхвърляхме из водоема и .. Ами няма и няма риба само един ясно изразен термо клин на 5 -тя метър и всички риби над него , но не ядът. Какво ли не изхвърлих – то не бяха силикони , воблери плитко и дълбоко газещи , то не бяха клатуни , цикади и какво ли още не и – няма и няма.
А, слънцето започна да препича супер здраво и умората от цяла седмица на палатка започна да си казва своята дума , но все пак сме на състезание и се напънах на макс и.. ами няма и то не само при мен нямаше , но и при БГ тиима нямаше , както се оказа в края на деня има само една единствена заблудена щука 66 см и няколко канални сомчета дето не влизат в класиранети и.. ами толкова за цели над 40 каяка и то все добри спинингисти качени на тях. 
При разговори с колеги освен някой и друг празен удар – нищо ама едно голямо нищо и за това езеро Груза беше набързо прекръстено в Dead Leak 🙂 
Но , ако погледнем от добрата страна аз в този ден бях 2-ри в класирането 🙂
Верно заедно с още 42 ма каякари , но 2 -ри 🙂 
Бъзиках се ,че дай боже и на другия ден да задържа позицията – пък то гледай съдбата какви шеги си прави.
Следобед след като дремнахме малко се раздадохме здраво на масата – все пак беше последна вечер от нашата епопея в Сърбия – на следващият ден след състезанието ще трябваше да пътуваме на обратно. 
Ставането в неделя сутрин в 4  беше… изненадващо 🙂 
След пиянската вечер се оказа ,че ключовете за буса , с който дойдохме мистериозно са изчезнали и ако не ги намерихме нямаше никакъв шанс да се приберем 🙂 
Започна бясно претърсване в тъмницата  което все пак се увенча с успех  , но такова бързо разсънване не бях правил до сега. 
Нямаше време дори да хапнем нещо и се отправихме към старта.
Там ни чакаше притесненият домакин , който обясни ,че сме уцелили най-лошият момент – адски толко време , пълнолуние и изригване на метан от дъното – като се замисля верно цялата повърхност беше пълна с балончета и явно на дъното оцъстваше кислорода и рибата беше избягала от там. Обясни къде да търсим рибата и с явната надежда да ни покаже ,че ние грешим беше извикал лодка на негов приятел , който имаше за цел да хване риби – защото ние така и не вярвахме ,че такива в това езеро съществуват.
И той хвана няколко страхотни риби всички над 80 см.. но на рибе 🙂

Аз и Ники решихме да се движим заедно и да облавяме плитчините , но в предвид това , че бяхме спали малко над 3 часа предната вечер бързо окапахме и просто се скрихме на сянка защото слънцето адски напичаше и направо ми стана лошо. 
И тъкмо решихме да видим де се е скрил СМУДЖахидина Петър Янев като на Никито телефона звънна и с треперещ глас същият г-н Янев с треперещ глас каза ,че е хванал 53 см бяла риба в най-непрепективния и реално пропускан от всички супер мътен и плитък залив точно срещу стартовата площадка. 

Набихме як рън на педалите и само след 15 тина минути бяхме при него като очаквахме поне малко да се е успокоил , но той още направо летеше в облаците и беше много трудно да ни обясни кво става 🙂  Но , все пак успя да ни покаже ,че лодката с местни рибари беше хванала 4 бели риби като последната на 4 педи… 
И тогава се светнах ,че всъщност термо клин няма защото цялото място беше с дълбочина 2.2 – 3.5 метра пълно с неравности и през определено време на сонара влизаха риби… 
Ами ако това беше мястото пълно с кислород където рибите идваха просто да ядът и след това се прибираха в дълбокото. Това беше един шанс , който не беше за изпускане и без да се закотвям реших да облавям района и да си търся късмета. 
Реших да заложа на ровов fiiish black minnow 2 с глава 8 грама. Все пак дъното не беше каменисто и трябваше да имам поне някакво усещане за това къде е линията , а като не си се закотвил винаги имаш едно движение което убива чувствителността. 
Малко след като започнах лодката със местните си тръгна и като се заговорихме разбрахме ,че всъщност сърбите ловят точно толкова колкото им е необходимо и.. си тръгват от водоема. Искам да си представя наша лодка която за няколко часа е хванала 2 бели по 2 кила , една 3 и една над 6 да си тръгне щото им стига рибата за двама човека… 
Отново се разпръснахме , но този път на по-малко разстояние и започнахме да облавяме района когато тъп и рязък удар ме извади от летаргията и дагекито моментално реагира на засечката ми и … о боже от другата страна имаше риба. 
Сърцето ми щеше да изкочи , но сега най-важното беше да кацне в кепа , той беше под седалката , а в него кутия с примамки.. Ужасът продължи с това ,че изочилата на повърхността риба беше захпала силикона само с върха на устата и откачането беше много вероятно , но след кратки перипетии влезна в кепа прекрасна 62 см бяла риба. Няколко момента ми се губят определено и не помня така да съм стискал мрежата на кепа някога само и само да не излезне от него.

rpt


УРААА вече бях с риба и нищо друго нямаше значение – това беше единствената ми цел при посещението на това мероприятие и я бях изпълнил и бях супер щастлив. Продължихме да упорстваме и виждахме  как рибите минават циклично през залива и имахме подръпвания , но без сериозен удар колкото и да упорствахме. 
Точно преди да тръгнем към финала съдбата си поигра и с мен и Ники като ни подари по един макар и вял удар , но за съжаление без закачане и ние се отправихме към мястото където да си предадем чиповете.
Каяците идваха един по един и се чу и за други уловени риби , но за мен това нямаше значение – аз бях хванал една риба и това ми беше достатъчно. 
Предадохме снимките по установения ред и отидохме да сгъваме лагера защото веднага след церемонията по закриването трябваше да пътуваме на обратно и всичко трябваше да е готово и натоварено.
 А, найстина трябваше да бързаме защото церемонията беше изтеглена с час напред. 
И някъде към края на цялата суматоха по сгъването на бивака дойде и супер новината ,че и този ден не е бил успешен за участниците и аз съм първи за деня и втори в генералното класиране , Петьо беше 5 -ти в генералното , а Велин Керимов 6 -ти.
О, боже това не можеше да бъде верно и направо в началото си мислех ,че ме бъзикат , но явно се оказа ,че годините карък изведнъж се обърнаха на опаки и аз с една макар и супер късметлиска риба бях завоювал супер престижното 2 ро място на Hobie Fishing Europe 2019 и получавах право да се състезавам на световното първенстово!
Някакси досъбрахме багажа на един дъх и за да е идилията пълна малко преди да се отправим към тържеството настъпих ръждиж пирон , който направо проби коркърса и взлезна чак до костта ми в петата на десния крак. Мястото за минути отече и болката беше канска , но .. явно и това влиза в цената на успеха. И за това не ме питайте защо тудно се усмихвам на снимките от награждаването 🙁
Ето ги и тях , а останалото – ами останалото е история за едно незабравимо преживяване с добри приятели за една седмица в Сърбия –  Благодаря ви приятели.

Благодаря ви, че стигнахте до края на този доста дългичък репортаж. 
Бъдете здрави и наслука и.. вярвайте , за да се случи 🙂 

Каякарска епопея 2 – Сърбия 2019 – Езеро Груза

Здравейте приятели и колеги,

След като за 2 дни в Сърбия на Завойското езеро хванахме по един кефал и костур , а аз сериозно настинах в сряда решихме да събираме катуна и да се насочим към главната ни спирка , а именно езеро Груза , където щяхме за пръв път да вземем участие в годишното европейско  състезание с каяци което дори даваше на първите двама билет за световното. Е, разбира се ние нямахме никаква идея с какво сме се захванали и в предвид професионалистите записани в списъците не таяхме никакви надежди за каквото и да е класиране , а по-скоро идеята ни беше да видим как организират подобно мероприятие хората и да си сверим часовниците с истински риболовци.

По пътя колежка от България беше поела сама със цели 7 каяка на някъде и на няколко пъти си махаме при изпреварвания. 
В шеги и закачки премихана тези близо 400 км и спряхме в Книч да заредим с провижии.
Да си знаете в цяла Сърбия няма лед на кубчета както е при нас и , за да не се развалят мръвките натъпкахме халдилните чанти с местна сръбска бира да ги държи студени. 
И тук се намеси съдбата 🙂 Докато аз и Петьо пазарувахме се оказа ,че местен човек се е заговорил с Никола и… ами оказало ,че в неговата вила на брега на езерото очаква 3 -ма Българи. След първоначалното озадачаване се оказа ,че другите 3 -ма БГ каякари са резервирали при него и беше трудно да му обясним съвпадението , но след като пихме по кафе се разбрахме. Пичът се казваше Лазар и както се оказа после той ни стана голям приятел  – супер точен човек , които много ни помогна за това приключението да остане незабравимо.

След час вече бяхем на местото където домакините бяха определили като стартово за турнира – запознахме се с вече пристигналите каякари от Хърватия , който както се оказа бяха донесли цели 26 каяка – все пак доста от колегите от цяла Европа бяха взели каяци под наем 🙂
Мястот беше подбрано стахотно – базата беше разположена на един хълм на самото езеро и беше страхотно поддържана.

Мястото е разкошно за почивка и риболовно и при правилно развитие може да стане мечтано място за риболов при добро поддържане на рибната популация.
Ние веднага се залепихме за каяците – все пак 26 хоби каяка на едно място не се виждат всеки ден.

Бирите бяха студени , компанията страхотна и времето почна да лети ,а ние имахме бивак за разпъване… 

Райско място както се вижда , обаче ни чакаше работа и нашият домакин ни заведе до мястото за разпъване на бивака – много близо до къщичката където щяха да отседнат другите 3 -ма Българи – Миленко Стойчев, Велин Керимов и пристигащият от далечна Германия боец Георги Ракиджииски (не носеше ракия). 
В късният следобед на по 3 – 4 бири се заехме с разпъването на бивака на самият бряг на езерото , а каяците оставихме в базата – все пак до петък сутринта не трябваше да се изкушаваме да влизаме във водата, а както се оказа това беше много ама много трудно нещо. 

Вечерта на гости ни дойдоха колеги от близкия до нас шаранджииски лагер и стана голяма веселба , но аз вече бях сериозно болен и вместо предлаганият ми алкохол се нагълтах с хапчета. Добре ,че си познавам организма и знам ,че едно 2 -но изпотяване би решило проблемът ако става дума за настинка. Е, имах късмет да се окаже именно това и след като през ноща на 2 пъти ставах да се преобличам в четвъртък всичко предвщаваше ,че най-лошото вече е преминало и след целодневно поркане на бири и преподреждане на примамките  в брой колкото за голям риболовен магазин.
В ранният следобед при нас пристигна Жорката от Германия и след кратко опознаване се оказа супер точен пич и веднага влезна в купона. 

Вечерта цялата БГ агитка се събрахме на една маса и купонът беше на високо ниво , но все пак внимавахме с количествата ,че на следващият ден рано сутринта трябваше да започнем с обследването на езерото с цел набелязване на точки  за състезанието , тестове на примамки и то при очертаваща се голяма жега… 
Е какво се случи на самото състезание ще разкажа в третата част.