Месечни архиви: юни 2022

По Марица и язовирите – октомври 2021

Чудех се как да озаглавия този фото разказ и поради това, че през октомври отново излетите ми бяха по Марица и язовирите, реших да го наименувам по този начин, както обобщения през септември. Разликата сега е, че не бях по големите и значими язовири, а по малките. 
Започнах неубедително риболова на Марица още на първи октомври. Рибите бяха някак си супер пасивни и още в летен режим, а усещах, че са там – пред мен. Направих една проверка надвечер, от която си направих точно този извод. Успях да хвана цели две рибки и то само на Bait Breath Bugsy 2,5 инча. В крайна сметка няма нищо по-хубаво след тежкия работен ден да разпуснеш с малко риболов на реката. Пък ако има и рибки – още по-добре!

Вторият уикенд на октомври бе доста дъждовен, ветровит и гръмотевичен. 10.10.2021 – неделя е, а като че ли тътена на гръмотевиците вече го няма. Дъждът изобщо не ме притесняваше. Погледнах прогнозата и реших се, че ще се пусна по Марица – прогнозите бяха, че ще е облачно, но само с дъжд. Да, то и за събота беше така, ама… Абе и неделята не бе с условия от най-добрите за риболов, но мерака е по-силен от лошите атмосферни условия, вдигнатото ниво на реката и предстоящата 5 дневна работна седмица.

Изчаках дъждът да понамали интензитета си и се появих на Марица някъде към 11 часа преди обед, а там все едно имаше сбирка на пернатите – голяма красота да видиш толкова много и различни пилци на едно място. 

От разговори с колеги по реката научих, че голямото плюскане на едрите свирепи хищници, обаче, е било в съботния дъжд … 

По време на излета записах 9 ударчета и 7 риби. По-интересното е, че 6 от тях се хванаха на силикона на Bait Breath Bugsy в перлено бял цвят и само една на любимата ми Larva. Общо взето направих „малък шлем“, улавяйки три вида риби. Явно бялото е било на мода за деня. 

Започнах ударно с добър кефал, като след това имах още 2 удара на бялото Bugsy на същото място, но не успях да уловя рибите – предполагам пак са били кефали. Успешната проводка бе да водя силикона по течението.

След този добър старт последва доста силно затишие и трябваше да се преместя на следващото място, където успях да заловя още 6 риби, като една от тях – маломерна бяла риба на Larva ми се откачи на брега и си влезна обратно в реката. Интересното е, че успях да уловя с бялото Bugsy черна мряна, но с не много големи размери, която уставно си ми клъвна, докато водех силикончето по дъното.
Излетът ми завърши с кратка активност на маломерни бели рибки.

16.10.2021 – на дневен ред бе да посетя едно язовирче, като главна цел на мисията бяха костурите. Изчаках да се извали и надвечер скокнах до него. Още в началото на първите проводки бях супер приятно изненадан от едно бебе на бяла риба. Колкото и пъти да бях мятал там – никога не бях имал слука на този хищник. Чувал съм, че имало уловени, но така и нямах късмет да уловя някоя – толкова са редки…

Последва ритмично вадене на дребен костурец, който безмилостно ми дъвчеше Bugsy-то и бе освобождаван в язовира незабавно. Не се разминах и с няколко късания, че се бях позиционирал на скалистата стена. Общо взето слуката бе изцяло от дребен спортен костур. Имаше заигравка и бях удовлетворен от слуката – нали не съм капо. : )

На следващия ден – неделята на 17.10.2021, реших да се разходя до едно друго почти съседно язовирче до това от предния ден, където преди време съм улавял бели рибки, щуки и костури. В късния следобед се добрах до него, като на едно място по черния път стана напечено, че се окопах в калта. Обаче, успешно се измъкнах от кофти ситуацията, като единственото поражение беше, че автомобила се окаля целия – от гумите до тавана… Чистачките трудно избърсаха тежката кал от предното стъкло и трябваше да им помагам ръчно. : ) 
В късния следобед облачността се разкъсваше значително от поривите на вятъра, при което се нарисува следната картина: 

Бях взел със себе си Black Pearl-а и Venom-а – респективно за щука и костури, евентуално и бели, че тяхната популация е по-малобройна. Започнах с 10-12 сантиметрови силикони в дълбочините, като скъсах няколко от тях и след това се изтеглих към по-плиткото на язовира, където заложих на воблери. Най-накрая дойде заветния удар, но се оказа добър костур – на Rapala Shadow Rap 11 см.

Постепенно осъзнах, че щуките няма да ги бъде и извадих Venom-a, при което започнах на няколко проводки да улавям костури. Припомних си силата на една позабравена от мен класика сред силикони – Orka Shad 6 см, с която упешно отсях дразнещите дребни костури и малко вдигнах размера на улова. Разбира се всички костури пуснах обратно, както и рибите от предния ден – излишно е да го споменавам, но все пак.

В един момент реших, че ще поиграя хазартно и ще напусна терена, отправяйки се привечер към язовирчето от предния ден – да видя как ще е положението, защото ми бяха интересни „митичните“ бели риби там. В крайна сметка пак опрях до дребосъка – малките костури, които лапаха лакомо червейчето на Westin – Blood Teez и Bugsy-то. По едно време няква мисъл ме накара да сменя с Bait Breath TT Shad в размер от 2,8 инча. На втората проводка последва злобен удар и моментално засякох…. За съжаление кълването не бе реализирано, а изваждайки силикона видях, че опашката му бе отгризана…. После дръпнах още две дребни костурчета на Bugsy-то и приключих с риболова, че беше станало 19 часа.

30.10.2021 – време е за маришки риболов. Уикендът бе на границата между лятното и зимното часово време, така че съботния ден бе по-дълъг, а неделния по-къс за риболов с цял един час…. 

Съботния излет започна с гръмко капо…. смених няколко места, но така и нямах удар. Нивото на Марица падаше, но за над 4 часа замятане нямах нищо запомнящо се – дори някаква следа от хищник, каквато и да е…. Доста вирове обиколих, обаче никаква активност!
Привечер, малко преди залез, стигнах до един супер перспективен вир, където ако не хвана риба – ще „положа“ Venom-а на коляно… : )

Заложих, както обикновено на Larva-та с 8 грамова чебурашка и след четири-пет замятания най-после имах кълване!

Заковах един дребен кефал, който ми бе ориентир къде може да са навряни кефалите – почти на максимална дистанция…. В следващите десет минути продължих да настоявам по същата траектория на облавяне и последва силен удар, който го отразих и кепнах успешно – отново кефал, но този път 44-ка. В самия край на излета успях да излъжа още един кефал, но по-дребен. За 20 минути имах цели три удара – три риби! Общо взето това си беше чиста надвечерна активност, която компенсира нулевите резултати отпреди това.

Неделя 31-ви – последния ден от октомври месец. Почти цял ден обикалях по Марица, обаче толкова мъчна беше цялата работа, че в един момент си зададох въпроса какво изобщо търся на реката…. Обикновено октомври е един от силните месеци за риболов по Марица, но не и този път, поне при мен. Като цяло през целия октомври слуката беше слаба, а хищниците не бяха така настървени, както очаквах. С доста усилия успях да излъжа една щука, която я улових по обед на супер нетрадиционно място – в средата на течението на реката и на пясъчно дъно. Какво дири там – нямам обяснение…. Привечер имах втори шанс отново да хвана щука – на пет инчовото Bugsy с 3 грама чебурашка, но на два пъти щуката просто не се закачи. Дори не очавах, че ще ми дадае втори шанс да се подлъже, но уви – откачи се пак. Като размери не беше нищо особено – около 45 см, обаче си е риба, която можех да запиша на сметката си, ама нямах нещо късмет.

Този път, октомври си отиде тихомълком – без някаква по-сериозна слука откъм риби, дори трофейните кефали отсъстваха от слуката ми по Марица. Надеждата бе нещо по-така да се случи през ноември, когато предстоеше още по-серионото захлаждане.

По Марица и язовирите – септември 2021

Посрещнах началото на месец септември на морето в Гърция, където бях на почивка. Съботата на 4-ти септември се върнах от Морски почивки на Тасос през 2021 (част 2) и само една неделя ме делеше от старта на работната седмица. След една такава почивка винаги усещам една празнота и носталгия за морските брегове – хубаво си е да живееш без да го мислиш и да си пътешестваш насам-натам. 
През неделния ден дооправих багажа от почивката и каквото имаше като домашни ангажименти. Надвечер късно „скъсах синджира“, отправяйки се към Марица. : ) Исках малко да се поразведря и да пробвам дали костурите са активни по разливите на залез. Нивото на Марица беше паднало доста. Отчетох хищническа активност в рамките на половина час след 19 часа, а после всичко просто приключи… Започнах с един дребен костур на TJ Minnow, който даде известен импулс в търсенето на костурите. Впоследствие, обаче, други нямаше, а на TJ Minnow-а се нанизаха две щучки, които може би са прогонили бандитите и бяха заели техните локални местообитания.

11.09.2021 – последва сутрешен излет на язовир Пясъчник. Целта бяха костурите и евентуално някоя бяла риба ако се завърти. Да, но в крайна сметка се получи точно обратното – лових предимно бяла риба, а кълване от костур нямах. От рано сутринта до 12:30 часа успях да уловя може би над 100-тина бели риби, обаче, предимно от детската градина – тип зарибител. Прекрасно е, че има такава гъста популация от млади риби. Един ден, ако се запазят, ще има от едри такива. Снимах за протокола само някои от „по-едрите“ рибки. Отначало започнах със силиконите на Bait Breath – в частност Bugsy и U30 RUI, но почнах да инкасирам загуба на силикон, защото тия зверчета дъвчеха и късаха като обезумели с бебешките си зъби…. После вдигнах на 3 инча – Fanatik Larva, като пробвах също и други различни силикони на 3,5 и 4 инча, но слука така и нямах… Интересното е, че белия цвят на Larva-та се оказа много по-провокативен спрямо другите ми цветове на същия размер.
Все си мислех, че ако набода всичко, което има пред мен от белите рибки, то в един момент ще се вреди костура, но уви – така и нямах слука, а белите рибки нямаха свършване и в един момент просто ми писна – беше си безпредметно, защото тия зверчета бяха във всеки един воден слой и нямаха спирачки… нямаше и място за маневри – да се разходя по брега, че всички брегове бяха окупирани от риболовци и биваци, търсещи основно шаран.

18.09.2021 – смяна на „бойното поле“. Отново поех към Марица. Сутрешния аромат на дива мента край бреговете на реката супер яко ми влияе. Пълнят ми дробовете и душата със свежест. 

Този път реката беше вдигнала значително нивото си и се беше позамътила, но не много, че чак да е боза. 

Доста време ми отне да намеря някакви риби. Това, което успях да уловя обаче беше единствено кефали, които бяха под един речен праг. Успешната тактика бе постигане на максимална дистанция, бавно водене на воблера напречно и по течението, успешен цвят и воблер – Salmo Minnow 5S в цвят RBD, за който в друг репортаж от Марица бях установил и показал, че лови много добре в такива условия (По Марица през август 2021). Кефалите налитаха безкомпромисно, но едри риби нямаше. В един момент спряха, което бе сигнал, че каквото е имало съм го хванал. Към 12 часа по обед си тргънах, че ми стана адска нетърпима жега – просто нямаше какво повече да искам от реката и трябваше да се задоволя, че поне открих някакви риби, защото имаше спинингисти, които изобщо нямаха слука. 

Специално за следващия язовирен излет се запасих със силикончетата на Bait Breath – Bugsy на  2,5 инча, че посвършиха нещо напоследък. : ) Допълнително добавих и оловца – тип круша с вирбел, с тегла 5, 8 и 10 грама. Предполагам ви е ясна схемата на всичко това? (на последната снимка долу е монтажа)

19.09.2021 – водния обект е язовир Студен Кладенец, а целта на излета ми са костурите! За мое съжаление предни ден – съботата, премина над страната ураган, който понижи температурите и се изляха значителни проливни дъждове. Това обаче не ме отказа от ходенето на риболов и смело натиснах педала на газта. Сутринта, докато пътувах към язовира, по пътя имаше паднали дървета и нахвърляни наноси от пясък, кал и чакъл – при по-остро взимане на завоите това си е предпоставка за поднасяне на автомобила и трябва да се кара внимателно. Компания ми направи и гъстата мъгла, която затрудни и забави придвижването – тя беше обвила и покрайнините на целия язовир, като когато пристигнах на Суден Кладенец вече почваше да се вдига….

Очаквах, че още с пристигането ми ще се забележат традиционните сутрешни подгонвания на костурите, но очакванията се провалиха. Край брега, в плитчините, нямаше и следа от костури. Поставих монтаж джиг риг и пробвах на максимална дистанция. Имах успех с две риби на Bugsy-то, но след това последва зловещо мълчание. 

Цели два часа упорствах, докато успея да намеря някакви костури – човек би се отказал, но ако е търпелив и упорит, като мен, слуката идва. : ) Слънцето вече напичаше, а мъглата и облаците се бяха разсеяли. Ключът към успеха беше DUO Ryuki 50S с подаване на максимална дистанция, луд и бърз туич! Дръпнах 15-тина разнокалибрени костури, като по-едрите ги задържах, а маломерните ги пуснах обратно. Риболовът бе с трайност около 40 минути, след което всичката пукотевица утихна. Завърших излета с едно дребно костурче на Salmo Minnow 5S край тревите пред брега, където си мислих, че ще има скатани батьовци, но уви.

Така приключи риболовния ми септември – старт на морето в Гърция и завършек на язовир Студен Кладенец с трудно откриваеми костури. Общо взето очаквах много по-добра слука на фона на предните години, но съм доволен вече и на малкото, което успея да уловя по нашите водоеми : )