Месечни архиви: септември 2019

Каякарска епопея – Сърбия 2019 – част първа Завойско езеро

Posts in this series
  1. Каякарска епопея - Сърбия 2019 - част първа Завойско езеро
  2. Каякарска епопея 2 – Сърбия 2019 – Езеро Груза
  3. Каякарска епопея 3 Сърбия 2019 - Турнирът

Здравейте колеги и приятели,

Минаха почти 2 седмици от голямата разходна на пловдивската каякаро циркова група Капо из сръбските водоеми , но емоциите не стихват 🙂
Целта беше за първи път да вземем участие в ежегодния турнир по риболов от каяк , който събира най-добрите спинингисти риболовци и на първите двама дава право да участват във световният шампионат. 
На самото състезание , което беше на езерото Груза в централна Сърбия имаше цели 6 човека от България  и както после се оказа отборно хванахме 50 % от рибите на състезанието 🙂 
Но, сега ще започна по отдалеко защото планът беше Аз (Вальо) , Петър Янев и Никола Кузмов да щурмуваме езерото много по-рано с цел разузнаване, но се оказа, че за състезатели 1 седмица преди състезанието достъпът до водата беше забранен и… се наложи промяна в плановете. 
За това при приготовленията решихме да си харесаме друго езеро по пътя и се спряхме на Задойското езеро близо до Пирот –  с леко плашещата надморска височина към 1000 метра. 

След кратки перипетии по границата щото сърбите кат видяха 3 -те каяка и си мислеха ,че ще ходим да ги продаваме и малко се позаядоха за документи за принадлежност … ама се разбрахме иакостирахме рано рано в Пирот. Гладни и недоспали започнахме да обикаляме това малко градче да си намерим от къде да си купим рибарски билети за водоема. В сърбия се оказа ,че рибарските билети са за всяка отделна област и за това езеро трябваше да си вземем билет  и после като се преместим пак. Пък викаме си дано да е за добро. Седмичният билет там е 17 Евро 🙂 

Докато чакахме да отворят магазините се разходихме покрай реката – с просто око можеше да се видят неголеми пъстърви спокойно да си плуват без никой да ги закача.
И сравнихме бързо с БГ реалността и .. абе ще се върнем на тази тема по-късно.
След кратко обикаляне намерихме де да си платим и се отправихме към Завойското езеро което по своя релеф прилича на яз. Въча 🙂

В предвид оскъдната информация от интернет това трябваше да е раят на белите риби и иделана тренировка за състезанието и ние със завидна бързина се заехме със разпъването на лагера. 

И както се оказа това не е никак лека задача в предвид ,че бяхме помъкнали какво ли не – 
все пак една седмица в чуджа държава си е наложително презапасяването. 
След кратка почивка в ранният следобед 3 български каяка щурмуваха уникално бистрата вода на това невероятно езеро. 

И както казват старите хора – много хубаво не е на хубаво и точно влезнахме , харесахме си места , сонарите завряха от риба и… дойде буря… 
Колкото и да са ни бързи каяците все пак бяхме на около километър от лагера и докато излезнем бяхме намокрени порядъчно. А , небето така се затвори ,че нямаше и надежда да спре – все пак след около 3 часа облаците се разотидоха и се оказа ,че от бързане сме оставили половината багаж в ремаркето и всичко е мокро 🙂
Все пак остана утехата ,че пък може да ни тръгне по вода. 
Таз физиономия на Петьо май казва всичко.

Вечерта премина в закани на рибите в езерото като очаквахме ,че цяла нощ ще ни тормозят атаките на белите риби до брега – все пак бивака беше само на метри от брега. 
Да ама не… никаква кативност на никакъв хищник само няколко добри риби се обърнаха в средата. Е ,викаме си сутринта ще е моментът.

rpt


Наблегнхаме на твърдото гориво и уморени изпопадахме малко пред 22 часа. 
А, на сутринта същото мъртвило , а водоемът уникален и от към релеф и откъм местоположение.. но нещо не беше наред.
Докато си изпия кафето реших да потвърлям с воблери и за моя най-голяма изненада взех ,че хвахах… кефал.

Тая работа не беше на добре , но все пак видяхме и сърби да идват за риба и си викаме ще станат работите…. 
Обаче след кратки разговори разбрахме ,че бялата риба в този язовир е в толкова малко , че се съмняват дали въобще я има , като основните видове са толуп , сом ,шаран и .. огромни пъстърви , които се ловят на тролинг в месеците ноември и.. декември. Е, сега си такова таковата , но все пак решихме да упорстваме и навъртяхме към 20 км – все пак според писанията езерото е възникнало след земетресение преградило реката и това е довело до патапянето на 3 села в неговата каватория. И да, натъкнахме се на невероятни и дори смразяващи гледки 🙂 


А, сега ми кажете как да хвърлям тук и какво да очаквам да хвана … направо го подминах с 200 , и се насочих към потопените къщи чиито стени стърчаха от водата на много места.

Като цяло езерото беше в неземно красива долина и макар да нямаше от наща риба гледките направо ни напълниха окото.
В ранният следобед се прибрахме в бивака и само Петьо реши да упортсва над вечер , но както му казаха местните освен кефал няма какво друго да хване. Така се и оказа за съжаление и на вечерната раздумка сериозно се замислихме дали да не се преместим на другия ден на другото езеро и макар да не ловим спокойно да си организираме биваци и да се огледаме в обстановката. 
За съжаление вечера облаците се изнесоха и се настани кучешки студ при което моята хрема от предишният ден прерасна в здрава настинка като почти не спах и на сутринта всички решихме , че ще е по-добре да слезнем от тези 1100 метра и да отидем на далеч по-топлата Груза…
Следва продължение

За щуки в края на май 2019

Здравейте читатели на Spinning365.com!
Следващия материал, който ще ви представя е на щукарска тематика. Тази година имам много малко тематични излети за щука – нещо, което предните години не съм правил толкова слабо. 🙂
След страхотните ми пролетни излети на Марица и последвалото закриване на риболова отново там, търпеливо зачаках да падне забраната за риболов на щуки. По традиция откриването на щуколова в България стартира на 01.05. всяка година. Е, моето откриване се състоя доста по-късно през месеца – на 26.05.2019. Тогава с моят спининг другар – Мишо, се отправихме към любимите ни щукарници.
Още от разнни зори я подхванахме работата с щуколова, но за 3 часа упорство и претърсена старателно брегова ивица от над 2 километра имахме само по няколко удара на дребни щуки, които се брояха на пръстите на двете ни ръце. Аз лично имах два – на риби от порядъка на 30 см… пълен резил. За тези 3 часа не срещнахме нито една дебнеща риба край брега, както обикновено всеки път се случва или пък да видим подговане на щука. Вярно, че от година на година мястото се обезрибява поголовно от риболовците, които дори нямат честта и съвестта да спазват забраната за риболов през размножителния им период, но такова НЕимане не е било никога!!
Ще спомена, че на това място, на което ходим, редовни бракониерски мрежи не играят, но виждам как рибарската преса в последните 4 години доведе до унищожението на тази популация от щука, която за мен няма аналог в страната. През годините съм се нагледал на какво ли не там и масовото популяризиране на мястото (от определени риболовци с рекламна и комерсиална цел, показност и пишкомерене), доведе стотици гладни риболовци (най-вече практикуващи риболов от лодка), които с охота набождаха по минимум 6 щуки на човек от по 35-38 см – просто защото закона им позовлява да се прибират такива дребосъци до тегловната норма от 3 килограма на ден на рибловец. С времето едрите щуки бързо се разредиха, от същите „гладни“ рибари, което доведе до масовото прибиране и на дребосъка… Това е едно безумие за рибешко месо, което се надявам в скоро време да спре, след като се увеличи минимално допустимия размер за задържане на улов от щука! Е, за мен две мнения няма и точно тази преса и глад за рибешко месо, унищожи щукарския ни рай!
Трябваше да направим нещо и то спешно, за да избегнем щукарския резил с Мишо. Решихме, че най-добрия вариант е просто като сменим гьола. Към 10 часа бяхме на новото местенце и познайте какво – ами рибите бяха там, бяха спокойни и взимаха супер настървено. Веднага си проличава, кога в гьола няма месарска преса и кога има!! Всеки опитен спинингист знае, колко лесна за лъжене е щуката, така че няма да се впускам в други тези.

Рибите, които ловихме, бяха предимно дребосъци около и под нормата от 35 см. За около 1 час мятане аз направих над 10 броя, а моя приятел малко повече, като излъга и един крокодил, който обаче му се откачи. Rapala Shadow Rap, който е 11 см, изобщо не респектираше дребосъците и те охотно го атакуваха…, като тази например! 🙂

Излишно е да казвам, че до една бяха върнати обратно във водоема, но все пак ето едно-две клипчета с пускане:

Трябваше да звиша размера и обема на примамката, защото тия щукички не ме оставяха на мира. Погледът ми се спря на Storm Doom Bell Shad-O Shallow в цвят Organic Pike – дължина от 13 сантиметра и тегло от 36 грама! Един истински красавец за щуколов.

На второто подаване, пред папурите на отсрещния бряг, ме излепи моментално по-добра щука.

Щуката приближаваше 50-те сантиметра и ме мотивира да продължа с въпросния воблер на Storm!

Двадесет минути по-късно, след пускането на рибата, отново Storm-a ми донесе щука, малко по-малка от първата.

Един час динамичен риболов ни беше достатъчен да начешем крастата, след което се отправихме към града предоволни, че избегнахме и задаващия се резил – точно на откриването на щуколова… Пазете това, което имаме във водоемите ни, защото без рибите нашето хоби се обезмисля и започваме да въртим празни излети. Определено още дълги години ще има да гледаме как западняците ловят щуки по 5+ гол след гол – докато продължавате да прибирате всичко живо така ще бъде!!
По-здрави! 🙂