Месечни архиви: март 2017

Мудни маришки кефали

Здравейте приятели на спининговия риболов!
Новата година вече отдавна е факт. Зимата отпусна своята хватка и ето, че отново всички се разщъкахме по разледените водоеми в търсене на нови емоции и приключения на спининга. Преди да ви разкажа за мудните маришки кефали, за статистиката, ще направя кратък обзор на неуспешните излети, които направих през февруари и началото на март.

Първият ми риболов, за тази година, се състоя на една от големите и известни пъстървови реки в нашата страна – река Въча. Денят бе 12-ти февруари и заедно с моят другар Валентин Данаилов още от ранни зори трескаво започнахме да търсим петнистите красавици. Успяхме да обловим доста голям участък от реката, но за съжаление половин ден не се видя риба… Другата половина от деня посветихме на една друга пъстървова река, но и там ударихме греда….

Впоследствие се установи, че не само ние останахме разочаровани от Въча, но и доста други риболовци, които в следващите 3 седмици неуморно търсеха „златото“ на планинските ни реки…  На 4-ти март направих втори излет по реката с надеждата да снимам някоя красавица, но уви. Въпреки идеалните атмосферни условия и ниво на водата, отново последва гръмко целодневно капо…. Явно през забраната там се е вихрила яка сеч на балканки… Нищо, в скоро време и браковците ще почнат да се капотират там и ще спрат да ходят – много успокояващо нали ?! 😉

От петнисти риби минах на бели риби, но и там греда. Опитах да закрия риболова на бяла риба на 12-ти март, но отново валатясах. Е, можеше и да не остана капо ако не бях проспал единствения удар за излета, но не може всичко да е идеално. Както се шегуваме с мои приятели, на този язовир ако проспиш първия удар, то можеш да си сигурен, че до края на излета няма да получиш втори шанс и можеш направо да си ходиш. За съжаление тази ни теория се потвърди отново. 😀

С оглед на стабилните атмосферни условия и това, че дневните температури през предпоследната седмица на март се задържаха около 18-20 градуса, реших да проверя активността на кефалите по големите реки. Ясно беше, че в малките деренца и реки кефала се е раздвижил и спинингистите вече имаха успехи, но дали така беше и по Марица? Направих 3 излета по реката в търсене на кефал, но към момента активността на рибите е много слаба и реагират изключително мудно на изкуствените примамки.
При първия излет воблерите не дадоха никакъв резултат, въпреки смяната им с различни видове и размери, които газят на различни дълбочини. Различните проводки с воблерите също не провокираха кефалите за атака. Тогава на помощ дойдоха въртящите блесни и по-специално Mepps Aglia-e Chart bright №1, с която миналата година имах успех на кефали в студена вода. Успях много трудно да излъжа този кефал, който бе и единствения за излета:

Рибата се излъга в един вир, в който прецених, че може и да има групирани риби, като евентуалното им местоположение ще е пред втичалото на вира. Според мен, ако има активно хранещи се риби, то те със сигурност биха стояли там.

Успешната проводка беше: замятане нагоре срещу течението и много бавно водене на блесната по течението. След две-три подобни замятания получих много силен и плътен удар на лайт спининга, с разтръскване на връхната му част. Кефала оказа доста съпротива при ваденето, на фона на студената вода. Ето, че тактиката ми сработи и погледнете къде беше тройката с гуменото мънисто:

Определено рибата стоеше там в потока и търсеше храна. Със сигурност зеленото гумено мънисто й бе привлякло вниманието.

Знаем, че по това време на годината хищническия инстинкт на кефала все още не е толкова засилен и той не гони така активно и агресивно. Може би, в случая, зеленото мънисто е било асоциирано с водорасло?

До края на излета нямах друг удар, а за мое голямо съжаление скъсах и Аглията, която се оказа единствената ми успешна примамка за деня.
При втория излет не се случи нищо интересно. Не се видя никъде дори да преиграе риба. Облових доста голям участък от реката, но нямаше слука.
При третото излизане за кефал по Марица, нивото на реката беше малко по-високо и водата се беше позамътила леко. Отново цареше страшно затишие откъм риби и капото намирисваше, като развалени яйца… Реших, да се придвижа лека-полека до вира, където имах слука при първия излет. Застанах точно на същото място и заложих отново на Mepps Aglia-e Chart bright №1, която разбира се бях заприходил отново в кутийката с дребни примамки. Започнах да подавам по същия начин, както и тогава. След 5-6 проводки въдицата щеше да изскочи от ръцете ми…

Ето, че Mepps Aglia-e Chart bright отново сработи и ми донесе слука. След бруталния удар последва и доста силно дърпане от страна на рибата и отново се учудих колко по-борбени са маришките кефали. Този път имах късмета да излъжа малко по-голям кефал от предишния и ето, че след минутка-две, застана мирен пред обектива ми:

Направи ми впечатление, че горната устна на кефала беше деформирана. Явно е бил улавян преди време.

Направих още малко снимки и го върнах обратно в реката, за да може и друг път да му се порадвам с обектива. 🙂

Впоследствие имах още един удар, които пропуснах, а до края на излета не се случи нищо друго интересно.
И така, пролетта вече настъпи, а с нея дойде и надеждата за нов по-успешен риболовен сезон. Рибите в по-големите ни реки започват вече да се раздвижват лека-полека и тепърва може би предстоят по-добрите пролетни излети.

Остават ни на разположение още три седмици за риболовстване преди да настъпи забраната за риболов на пролетно размножаващи се риби, която най-вероятно ще бъде в сила от 15 април. Наслука от мен и до следващия път! 😉

Изкуството на войната…. с бракониерството!!

Здравейте колеги риболовци ,

Мислех пак поредно да описвам  унищожени мрежи , наказани бракониери , конфискувани лодки и друга „оптимистична“ информация за това как напредваме в борбата, как краят на мрежарите е близко , но за съжаление край няма да има или поне няма да е скоро…. И няма да е защото средата, в която се раждат и отглеждат подобни мрежарски изроди явно ги люпи в големи количества и те процъфтяват и се множат като марокански скакалци.  А, ние колкото и да ги чистим на всеки обрулен бракониер никнат 2 -ма нови и колкото и да проверяваме  , колкото и мрежи да горим – все нови и нови се купуват и пускат , все нови и нови тарикати идват да берат риба на готово, а тя дори с тези мерки започва да си възвръща популациите….
И как да бъде друго след като ако на нас при залавяне на бракониер съсипал само за една вечер половината ни зарибяване (в момента имаме 5000 лв за зарибяване) с убиването в мрежите на десетки хайверни риби, не ни издържат нервите и му забием 2 шамара , то това е много по-голямо престъпление от това системно да унищожаваш рибното богатство на родината.  И , повярвайте ни , нас ще ни осъдят много по-бързо и по-строго от него – е тогава как да не процъфтява мрежарството , как да не се множат изродите , как да не се чувстват безнаказани и съвсем нагло да ни се хилят насреща при залавянето им , защото знаят ,че ние в следвашият ден ще сме 8 и повече часове на работа , а те ще отидат до пазара да си купят поредната китайка и за 20 мин ще я сложат в работно положение…  И знаете ли къде е проблемът – не е е в „играча“ , а в самата ИГРА.
Всички ние ЧАКАМЕ промяната , а както казваше един мъдерец запитан дали дълго ще чакаме нещо да се промени – „АКО ЧАКАТЕ – ЩЕ Е ДЪЛГО , ДАЖЕ МОЖЕ И ДА НЕ ГО ДОЧАКАТЕ“. Имаме един живот и в него оставяме пасмина селски помияри да ни бъркат както в джоба и кефа, така и да ни отнемат радостта от риболова , докато чакаме „държавата“ да „оправи“ нещо , неосъзнавайки ,че държавата това сме ние… Нима измежду нас  рибарите няма адвокати , които да заведат дело за това ,че парите от билетите ни не се връщат като зарибяване както е по закон и да променят това? Нима няма колеги в медиите , които да дадът гласност на проблема с бракониерството , нима няма журналисти  , които да направят разследвания , да сезират прокуратура и да оказват натиск и така мога да изброявам още много , но има ли смисъл??
Ние лудите дето ходим по нощите  да вадим мрежи и освобождаваме рибата , която после всички да ловим – ние няма да променим НИЩО! Ние само ще дадем глътка въздух и ще отложим пълното унищожение освен ако ВСИЧКИ не решим да променим нещо и най-вече не излезнем от интернетското БРАВО и не вложим усилия , време и нерви в РЕАЛНА борба да променим средата , защото там където никнат отровни гъби – роза никога няма да поникне колкото и да късаме и хвърляме гъбите на боклука.
Когато ви приканяме да се включите в борбата , това не значи само да сновете по язовирите и да вадите мрежи – не всеки е силен в това , но всеки е силен в някаква друга област и ВСЕКИ може да помогне в тази негова силна област осъзнал обаче, че тарикатското „нека те пазаят , аз ще ходя да ги  ловя“ не помага на никого дори на самия него.
Колеги , НИЕ сме една голяма армия от хора силни в много сфери – защо да не използваме това да променим средата , закона , хората и всичко което пълни язовирите и реките ни с мрежи и месари. Нека се опитаме да излекуваме болестта , а не просто да замазваме резултата от нея.
След като само за седмица на над 8 язовира в страната имаше стотици метри мрежи мислех да ви затрупам със снимки , видеа  и метражи изгорени мрежи , но това вече сте го виждали и на никого не да му направи впечатление вече…
За това, нека ви представя  дами и господа – Иван (името е реално ), наглият бракониер от изминалата седмица на яз. Пясъчник – вижте го добре – ние го спряхме и освободихме рибата , но средата генерира много като него и дори той самия няма да спре да обезрибява, защото я няма държавата тоест НЯМА НИ НАС САМИТЕ!


И само след няколко дни посред бял ден нови мрежи , които както ще видите в следващото видео се горят на мястото, където още не са догорели мрежите от предните 2 удара.

И последва  поредното палене , но вярвайте ми , дори сега пак има бригада  която да планира как да открадне от общото , ако вече не го прави , разбира се.
Замислете се и какво всеки един от ВАС може да промени и го споделете под статията или на лично съобщение към групата „НЕ на бракониерството в България“ – само ваденето и паленето на мрежи не помага , а само ограничава. Помогнете ни да доведем борбата до край , а не да я водим до безкрайност!
Фронтът за борба с бракониерството!!!

Поредната мрежа от яз. Пясъчник

Здравейте колеги и приятели,

Както знаем проблемът на давещият се , е проблем само и единствено на самия него в това число проблемите с бракониерството са пряко отражение на всичко което става в милата ни родина и ако не си помогнем ние и не обединим усилия в справянето си с 20 тина селски бека тормозещи любимите ни места за риболов , то си заслужаваме разходките на вода и валатите . Все още не мога да проумея как вече 2 месеца има по 400 и повече коли на яз. Въча  всеки ден дето бурканизират изпуснатите от садките 90 тона пъстърва ,  а като стане дума за почистване , пазене и зарибяване няма никой… А, ние рибарите сме над 200 хиляди и можем да променим всичко към по-добро, но май си искаме беззаконието и  анархията , а това ние като група занимаваща се с опазването на яз. Пясъчник няма как да променим , а само можем да покажем ,че има и друг начин и сме много радостни да видим последователите си на всички по-големи язовири в страната. МОЛИМ ВИ, подкрепяйте местните момчета заели се с това дело и ако е възможно (а няма невъзможни неща) подкрепете ги с участие или финансово и риболовните ви зилети ще са различни , както са различни за всеки посетил яз. Пясъчник. Но, стига толкова лирически отклонения – нека да преминем към сухата статискика от изминалите 10 дни.
1 .03  – 500 метра мрежа  – 2 бели , 2 шарана и десетки каракуди
03.03 – 500 метра мрежа – много каракуда
04.03 – 300 метра мрежа – няколко шарана и един сом към 15 кг
07.03 – 800 метра мрежа  + една бракониерска лодка – освободени към 50 кг каракуда и няколко шарана.
За протокола – само за 7 дни над 2 км мрежи и една лодка.
И така колеги , сега си представете тези пособия да бяха постоянно във водата , всяка вечер , а през забраната и денонощно…. Това са тонове риба открадната от всички нас – до кога ще позволяваме това?
Тук е мястото да изкажем специални благодарности на целият екип на ИАРА Пловдив и техният началник г-н Копчев , че вършат страхотна работа и съвместната ни работа с тях дава страхотни резултати.
Сега се насладете на поредните снимки и видеа от последната съвместна проверка на ИАРА Пловдив и Фронтът за борба с бракониерството на яз.Пясъчник.

Тук почистваме мрежите от риба и я връщаме обратно във язовира.

И после отново се постоплихме на лагерния огън.

Борбата продължава , а съвместно с това започваме поредната акция по събиране на пари за зарибяване.
Фронтът за борба с бракониерството на яз. Пясъчник

На яз.Пясъчник след леда

Здравейте колеги,

След размразяването на яз. Пясъчник се размърдаха не само мрежарите , който къде успешно къде не натискаме , се раздвижиха и рибките и беше нормално да опитаме да ги провокираме преди тотално да се замислят за хвърляне на хайвера. Както и се очакваше риболовът беше в намаляваща прогресия към пълно спиране на 5.03 , но все пак имаше интересни моменти за тези , които успяха веднага след падането на ледовете да отидат за риба. Е , ние с колегата по каяк Петьо успяхме да се топнем чак на 26.02 и направихме приличен риболов основно на дребни мъжкарчета от вида бяла риба 🙂 като поляганията върху влакното бяла 3 пъти повече от ударите. За много от натисканията имахме съмнения ,че не са точно от хищници и това се потвърди след няколко неуспешни засичания 🙂

Е, не след дълго измежду дребосъците удари и първата мерна бяла риба малко над 50 см.

Ударите бяха безапелационни и нямаше пропуснат удар за което голяма „вина“ има прекрасното пръчле DAGEKI , което ги засича прекрасно и кълването  се усеща на момента.
Продължихме в до края на деня със зайгравката и все пак успях да изкарам още една мерна риба.

И така завърших с 2 мерни риби , 5 маломерни и една каракуда 🙂

На 3 -ти март в уникално страхотното време отново се накиснахме  този път с колегата Стоян и още от началото си личеше , че риболовът на силикон отива към своя край и рибата е крайно мнителна , за което спомагаха дестките обикалящи като цветари лодки , а в момента в който се спрем някъде веднага бяхме заобикаляни от поне 3 – 4 лодки , което отрязваше мерака за каквото и да е било кълване на рибите. Все пак към обед повечето дошли за мИсо лодкарчета се преквалифицираха на тролингисти и освободиха района , с което риболовът потръгна. Слънцето напече и с това реших да се доверя на опита от есента и при прозрачна вода и слънчево време да сложа много тъмен силикон.
Е, рибките го оцениха подобаващо и имах няколко много бързи и отчетливи кълванета.

Тук на първо и почти единствено място излиза уникалната Pontoon 21 Awaruna – точно в тези си цветове и при тези условия бие всякаква конкуренция. Пробвайте в много светло време много тъмни , даже черни силикони и съм сигурем ,че ще ви изненадат.

В ранният следобед риболовът приключи и въпреки ,че упорствах почти до мръкване нямаше нищо съществено за отбелязване , освен страхотният залез над язовира 🙂

В последният уикенд преди забраната най-вероятно ще изпробваме риболов близо до устията като ще наблегнем на риболовът със малки силикони 🙂
Очаквайте продължение.

Поздрави и наслука.