Месечни архиви: ноември 2016

Новата въдица

Здравейте приятели, риболовци и читатели!
В средата на Септември си  взех една „нова любовница“ (въдица). Тя е на Pontoon 21 – GAD (Global Anglers Dedicated) Gancho:

От доста време ми хваща окото поради съотношението цена/качество и накрая не й устоях. Взех си модела GAN702LF:

От няколкото излета, които имам досега, мога да кажа, че е чудесна въдица за ценовия си клас! Няма да се впускам в споделяне на впечатленията си за нея, тъй като това не е целта на този фото-разказ. Може би някой друг път ще го направя. 🙂
И така, вече имам нова въдица, а когато тъкмо си взел новата въдица от магазина, ти идва да направиш само едно – да отидеш до някои водоем и да й се накефиш!! Аз точно това и направих. 🙂 Надвечер моментално избягах на гьола и почнах да си я пробвам с различни примамки. Пробвах различни видове примамки за да я усетя как работи. На дребни силикончета ми удряха малки костурчета и кълванетата бяха ясни и отчетливи по бланката.
По едно време забелязах малко по-едра риба да гони на повърхността, на около 20-тина метра от мен. В една от кутиите си видях един попер, който от 3 години влача със себе си, но така и все не му идва ред и кой знае откога не съм го мятал – Lucky John Small Gangster. Заметнах смело надалеч и почнах да го водя, но нищо. Заметнах още веднъж на максимална дистанция и преминах отново покрай горещата точка. Тогава видях как водата под попера изригна и моментално някаква риба го грабна. Аванса изскърца и въдичката се огъна. Доведох наблизо рибата и видях, че беше щука, която доста бе глътнала примамката. Изтеглих я на брега и хоп, ето я и първата риба с новата въдица:

От устата на щуката се подаваше само главата на попера:

Извадих примамката с кохера, последва дълга реанимация и айде обратно във водоема:

За съжаление времето за риболов изтече, тъй като Слънцето вече се скриваше зад хълма.
На следващия ден имах повечко време за риболов и отидох на проверка до друг водоем, за да пробвам новата въдица. Сутринта риболова тръгна доста тегаво. Имаше риби, но няколко не успяха да налапат добре примамките и ги изтървах. Да ама този любопитко не устоя на Крак Джак-а и явно, при преследването на воблера, съм го зашил странично: 😀

Последваха три маломерни щуки в разливите между брега и водораслите на Mepps Aglia-e №1, като само една от тях залових с обектива:

Естествено, бе върната обратно да трупа дължина и килограми. 🙂

Продължих нататък по брега и на един друг плиткаж заложих на Pontoonn 21 Beat Bull, като слуката, която ми донесе, бе ето това кефалче, което бе глътнало цялата задна тройка…:

Половин час след това пък ме взе маломерна щука:

След дълго упорство и търсене на рибките неусетно дойде следобеда. Натъкнах се на пасаж от едри костури, които здраво плющяха малките рибки край водораслите. Започнах първо с повърхностни примамки, но само стоях и наблюдавах как през 5 минути захождат бандюгите и си отиват. Смених с воблери тип миноу, кранкове и въртящи блесни, но костурите не искаха и да погледнат изкуствените примамки! По едно време набиха малките рибки във водораслите пред мен и успях да видя всъщност каква бе плячката – уклеи и бабушки от по 6-7-8 сантиметра:

След изреждането на толкова видове примамки, закономерно дойде ред да заметна и силиконите. 😀 От кутийката извадих един Fiiish Black Minnow №1 цвят Kaki. Преди около година си бях купил два цвята и все си седяха захвърлени в раницата. Преди излета сложих в кутията един-два, да има. Този силикон ми се стори най-подходящ поради това, че беше с незацепващ монтаж. Пред мен имаше доста подводни камъни и водорасли и точно той бе най-доброто решение за момента. Тъй като дълбочината беше от порядъка на около метър и половина, а костурите гонеха срещу мен на повърхността, реших да водя силикона на около двадесетина сантиметра под повърхността на водата с леки придърпвания. Още при първото подаване, след 5-6 оборота с макарата, имах мнооого брутален удар! Бързо и рязко засякох със спининга. Рибата почна да се дърпа и да тресе върха на въдицата. Опита се да се завре във водораслите, но не й дадох шанс, тъй като затегнах аванса и напънах спининга, за да я покажа отгоре над водата. Ето го и бандюгата, които напрегна Gancho-то:

Страхотен борбен костур, които осмисли всичките ми опити надлъгвайки рибите от пасажа с бандюги:

Огледах силикона и установих, че поради финия материал, от който е направен, се бяха получили две сериозни разкъсвания на телцето му. Това определено е един сериозен недостатък за мен, а като добавя и високата му цена за брой (без оригиналната глава и куката), то нещата отиват към един доста скъп риболов… Оказа се, че силикона подлежи на залепване, чрез нагряване със запалка, но това е само временно решение, до следващата риба.
Трудно прощавам на такъв размер костур (поради кулинарните му качества, които ценя много), но реших да го пусна:

Повъртя се малко около мен и си замина:

Свалих Fiiish-а и сложих на линията силикон на Дайва, с офсетна кука и чебурашка. Подходих отново по същия начин и след няколко замятания отново успях да излъжа добър костур:

Просто, безкомпромисно зашиване при засечката с новата въдица:

Пуснах и тази риба:

За съжаление, след около 10-тина минутки се наложи да тръгвам, а и костурите  нещо офейкаха.
Интересното при един от излетите бе, че се натъкнах на Largemouth bass-ове, като един от тях успях да го уловя на силикон Orka Shad 4 см цвят WB, но когато посегнах да го хвана с ръката си, стръска с глава примамката и се откачи…., та се задоволих само с тези снимки. Ето как дебнеше един от тях:

Явно привнесените преди няколко години екземпляри са се приспособили успешно към нашите условия и сега, според мен, ще предстои инвазия към вътрешността на страната до няколко години. Във водоема видях 3 поколения Bass-ове, което означава, че май тая гад се размножава доста бързо.
Е, успях да хвана и Largemouth bass с новата въдица – какво повече да иска човек! 😀
Поздрави и до следващия фото-разказ!

1 километър мрежа от язовир Пясъчник – докога?

Здравейте на всички,

И ВИЕ дето цяло лято не спряхте окупацията на язовира и си го имате за боклукчийски двор, и ВИЕ дето пълните живарници като за последно, и  ВИЕ дето прибирате всичко в трюмовете, и ВИЕ дето смятате рибата за „безплатна вечеря“, и ВИЕ дето продавате хванатата СВОБОДНА риба и всички останали дето явно сте забравили как за цяло лято на яз. Пясъчник имаше 5 -6 бивака и 2 лодки…
Продължавайте така и въпреки нашите усилия това време отново ще настъпи ако поне малко не помогнете на шепата хора, които с много усилия успяха да превърнат само за по-малко от 3 години яз. Пясъчник в един малък град от хора.
Досега чувстваме вашата подкрепа само в Интернет и ние може пък да започнем да пазим цяла зима язовира пак от Интернет, да го зарибяваме, докaто си стоим пред компютрите, да гоним нарушители с псувни и закани отново там, да чакаме някой да ни даде нещо на готово и да сме недоволни от това какво ни е дал и как…
Защо отправям тези тежки думи към всички вас?
За последната една година от всички 5000 човека харесали страницата НЕ на бракониерството в България няма нито ЕДИН дето да се е свързал с нас и да е поискал да помогне по-някакъв начин (тук изключвам наши лични познати).
На обявеното първо по рода си състезание с почистване на яз. Пясъчник първо не събрахме дори 20 човека, които да дадат по 50 лв, всички от които отиваха за зарибяване, но и не дойде никой извън тези 15 човека участващи, ей така да си поговорим, да обсъдим нещата, да предложи някаква помощ или пък да даде акъл.
НИКОЙ НЕ ДОЙДЕ.
Хайде, майната му и на това….
Обаче обяснете ми как миналата седмица измежду 10 шаранджийски лагера наш отряд вади километър мрежа с тапи виждащи се от 200 метра и никой от тези 10 лагера нищо не е видял и не е разбрал…
Как някой не се събуди и не дойде да помогне в 3-часовото чистене на риба от мрежите?
„- Ми що да се включва като има балъци да го правят вместо нас?“
Нали утре трябва да сте бодри и здрави за масата, да имате сили за борбата със спасените риби и да пресметнете дали има келепир от хванатата риба и ако няма да напсувате държавата, правителството, мрежарите, месарите (дето са хванали повече от вас) и пак да си сипете една ракия доволни от „свършената работа“.
Браво, страхотно, евала….
Стига толкова приказки , но искрено се моля хората, на които дължите всичко това, да не преместят фронта от язовира в Интернет и тогава мога да се обзаложа,че с темповете на наблюдаваното при 98 % от рибарите безхаберие и активността на мрежарите примамени от многото риба в язовира след само 1 година всичко това което имаме сега ще е един блед спомен.
Поглеждайки назад започвам да си отговарям защо нямаше обществено полезни инициативи в спортния риболов – НЯМА ДЕЙСТВАЩИ и АНГАЖИРАНИ ХОРА – едва ли има много мазохисти като мъжете от Фронтът за борба с бракониерството.
Суха статистика за поредната мрежа извадена от яз. Пясъчник:
Около 1 км мрежа, около 300 кг риба спасена на 99 % и върната обратно, за да може да я ловите още в следващите дни.

14907214_1721209141531956_1826397677815017765_n 14910308_1721209808198556_275818832758561721_n 14914724_10207625755138294_731503753_n 14915213_1721209014865302_8950562494312870924_n 14915218_1721209554865248_4810222099799816649_n 14925253_1721208901531980_6889468278091102822_n 14925279_1721209691531901_5412511107063882805_n 14938254_1721209371531933_3032925336476256962_n 14956043_1721209951531875_5281092588381863396_n 14962804_1721210088198528_2200736897840289721_n

Сдружение „Олимпик 2002“ /Фронтът за борба с бракониерството на яз. Пясъчник/.

Прецаканият язовир

Привет маниаци на спининговия риболов!
Ето, че дойде време за следващия излет-разказ. Заглавието му само по себе си говори за неща…., които не са наред. Както знаете всичко хубаво, което имаме в нашата мила родина, бива разпродадено на безценица, заграбено или съсипано. Същото това нещо се случва и с нашите хубави водоеми, които имаме. За точно един такъв – прецакан водоем, ще ви разкажа, но кой от всичките е той, ще пропусна, тъй като макар и прецакан, все още има някаква надежда за него. Само до преди три-четири години го посещавах и бях много доволен от излетите. Язовирът беше слабо посещаван от хора и да видиш рибар си беше почти събитие. Навремето е имало период, през който е бил частен, но поради разиграла се човешка трагедия е бил изоставен. Разположен е в гориста хълмиста местност и при високо ниво повече от половината бряг е недостъпен за риболов.

В него се въдеха най различни риби – шаран, бабушка, уклеи, черна мряна, а от хищниците имаше само кефал и костур с подобни размери:

Известно време спрях да го посещавам, защото се откриха нови хоризонти пред мен. За съжаление, през това време, дочувах някакви слухове как мнимо е бил взет по аренда и изведнъж бил зарязан – позната селска схема. Все се надявах, че нещо от рибното богатство ще е останало и реших да направя една проверка. За съжаление, посещавайки го в началото на Септември тази година, установих, че картината се бе променила коренно…Отидох в късния следобед и покрай пътя за язовира в храстите седеше някаква ръждясала табела, на която едвам се разчиташе, че риболова бил забранен. Ако караш автомобилът си с малко по-висока скорост въобще няма да забележиш, че там има някаква ръждясала ламарина, която не си знае годините и кой знае откъде е крадена, за да бъде поставена там…в храсталака. Предполагах, че язовира е приключен – остърган откъм риби. Заварих нивото на водата толкова ниско, че без проблем можеше да се крачи по брега, където беше непристъпно преди…Всичко намирисваше на валат, но все пак бях длъжен да опитам и без това съм бил път до него. Знаейки рибния потенциал на язовира от предните излети и с оглед на периода от годината, в който ловях, заложих моментално на Rapala Ultra Light Pop цвят Lime Frog. Заметнах надалеч успоредно на брега и започнах да водя малкия попер. След три-четири провеждания забелязах няколко дребни костурчета, които преследваха попера. Смених примамката с един плиткогазещ Хипноус и Крак Джак, но не последва нищо. Придвижвайки се по брега и сменяйки още няколко примамки опрях до Mepps Aglia-e №1. Започнаха едни побутвания…и боричкания за блесната, като накрая бе заловен ето този пакостник, а след него последваха още два с идентични размери 😀 :

Последваха и ето такива – от раираната банда:

Сега вече ми стана ясно какво е положението с рибите на язовира…останали са само дребосъчетата, които в малкото вода (при източването на язовира) от хайверни зърна са успели да пораснат до сегашните си размери. Абе един светъл лъч за едно малко по-далечно и евентуално по-хубаво бъдеще на язовира….Общо взето риболовът си беше чиста катастрофа, но пък така или иначе бях там с лайт спининга, та поне да си поцъкам дребосъчета. Сложих силикон Orka Shad 4 см цвят WB с три грама чебурашка и се почнаха….:

Това пък се оказа най-лакомото костурче:

Надвечер рибките в язовира откачиха и започнаха да си подскачат весело над водата. Не се видя да преиграе нито една по-голяма риба. За съжаление още една моя риболовна дестинация бе леко зачеркната…Ще трябва да почакам да настъпи по-светлото и по-хубаво бъдеще за този водоем, когато тези дребосъчета вече ще са пораснали достатъчно за да огънат подобаващо лайтовия спининг.

Септемврийски кефали

Последният ми риболовен уикенд по Марица край Пловдив не бе от най-богатите на слука излети, но ето, че дойде време за реванш. Този път нивото на реката се бе задържало постоянно няколко дни, а температурата на водата определено беше с няколко градуса повече, спрямо предните два излета. Атмосферните условия бяха стабилни, времето ясно и без вятър. Всичко предразполагаше към един успешен излет. Така и се оказа 🙂

Започнах излета с воблер, но при първите няколко подавания не се случи нищо. Заложих на Mepps Aglia-e №1 и подадох близо до брега на едно островче. След няколко бавни оборота, с цел задържане максимално време на блесната до отсрещния бряг имах удар на кефал. На следващите подавания последваха още няколко побутвания и хоп:

Едно дребосъче вече позираше пред обектива:

Преместих се над островчето и почнах да подавам въртящата блесна пред един праг. Надявах се, че може би там се е скрило някое расперче, но уви само кефали преследваха примамката надолу по течението. Зад блесната имаше по 2-3 дребни риби, но при едно от подаванията се измъкна от нейде добър кефал, който буквално целуна леко тройката и се размина с нея поради набраната инерция от спускането по течението.

Време беше да сменя и това място. Придвижих се през маришките джунгли нагоре по течението. Успях да заснема няколко интересни кадъра 😀

Нутрията си стоеше там безгрижно и се занимаваше с нейните си обичайни работи, след което потегли на някъде. Местенцето, което си намерих беше много интересно. Реших да заложа на повърхностна примамка 🙂 . Бръкнах в кутийката с примамки и извадих Pontoon 21 Beat Bull цвят 712 Alumina Higenaga. Идеята беше да заметна попера в течението, след което да го проведа между образувалия се коридор от водорасли. При първото подаване и преминаване в коридора привлякох интереса на някакви риби, защото водата се раздвижи.

При второто подаване прекарах Beat Bull-a максимално близо до водораслите в дясно. От тях изскочи моментално някаква риба, която жестоко изплющя попера и го грабна под водата. Засякох рязко и рибата взе малко аванс, след което се навря във водораслите от левия край…Помислих си, че ме взе щука. Натегнах аванса на макарата и направих няколко крачки назад в опит да изтегля рибата от водораслите. В един момент ми мина през ум, че ще заминат рибата и воблера, но все пак те се отскубнаха от водораслите. Докарвайки примамката пред мен лъсна този разярен кефал:

КЕФалът беше добре охранен, а на дължина беше над 30 сантиметра:

Яко бе глътнал коремната тройка на попера:

Пуснах рибата и продължих да провеждам с Beat Bull-a, но без резултат.

Преместих се малко по-нагоре, където бе бързея. Сложих Mepps Aglia-e №1 и след няколко замятания видях как от папура пред мен изскочи един кефал след блесната, непосредствено, когато я вдигнах от водата 😀 Не след дълго клъвна този красавец:

Приличен кефал, който лакомо бе глътнал цялата тройка:

Внимателно откачих тройката с кохера и пуснах рибата, като след това не се случи нищо интересно, въпреки няколкото изпращания на примамката от кефали.

На връщане минах отново през плитките разливи, на които бях уловил предния кефал на попер. Този път реших да подам нещо различно на рибите и проверих тези разливи с Rapala Ultra Light Pop цвят Lime Frog. Водата на два пъти избухна, но не успях да уловя рибите. Предполагам, че отново кефали се опитаха да изплющят малкото поперче, но не успях да им отразя ударите. Тъй като след тези удари нямаше какво повече да очаквам от местото се отправих към началната точка на излета, а там ме очакваха още изненади.
В дебелото течение сложих на линията си Pontoon 21 Hypnose 38F MDR, цвят 005 Crash HG Wakasagi и още на първата проводка ме натресе едра риба, която се обърна и потегли надолу по течението с мръсна газ, взимайки ми около 10-тина метра аванс. Никакъв контрол нямах в това течение с тази риба на лайт такъмчето. Впоследствие рибата се отскубна и така не успях да видя каква беше тя. Дали едър распер, някакво сомче или трофеен кефал…ще си остане загадка. Еееми тропнах с крак и продължих да замятам със същото воблерче без да прегледам състоянието му. На третата или четвъртата проводка отново имах удар, който бе доста мощен, но после рибата потегли нормално към мен. Един доста добър кефал с дължина над 35 сантиметра се показа от дебелото течение :

Впоследствие при снимките видях, че рибата, която съм закачил преди няколко проводки, е била наистина едра. Тя ми беше изкривила две от жилата на задната тройка на воблерчето. Късмет, че този кефал е атакувал отдолу и е захапал коремната тройка 😀 , но така е, като не си проверих куките, а побързах да заметна отново:

Усетих магията на риболова и си казах, че продължавам да замятам същата примамка по почти същата траектория на провеждане. Удар-два и накрая третия го заших! Отново страхотен и охранен кефал над 30 сантиметра, който се бе закачил около външния край на устата:

Е, аз взех своя реванш, за сметка на предните два слаби излета. Наближи времето да си ходя, тъй като имах ангажименти. Съжалявам само, че не успях да видя каква беше едрата риба, която ми изправи жилата на задната тройка на воблерчето, но понякога е така в риболова. Наслука и до следващия разказ 😉