Месечни архиви: декември 2016

Каяк Feel Free Moken 12,5

Здравейте колеги и приятели!

Идват празници и всички се сещаме изведнъж, че трябва да правим подаръци и още по хубаво – да получаваме такива!
Е, ние, които се опитваме да се грижим за яз. Пясъчник, се надяваме да сме успели чрез хилядите спасени риби да ви направим един целогодишен подарък под формата на незабравими излети. Съчетавайки опазването от мрежи с регулярно зарибяване се надяваме още по-бързо да се върне старата слава на този прекрасен язовир, но за всяко едно зарибяване се нуждаем от парични средства и по-мащабна подкрепа от всеки. Изключително радостни сме да отбележим продължаващото ни сътрудничество с фирма FilStar, която е наш верен съюзник и подпомага изключително щедро нашите акции по зарибяването на яз. Пясъчник. Нека си припомним супер успешната акция по продажбата на календари от миналата Коледа, с което бе платено половината зарибяване с 600 000 личинки толстолоб през лятото.

В момента тече, изключително успешно, втората ни съвместна кампания с уникален авторски FilStar календар, съчетал 12 снимки на български колеги риболовци, които показват красотата на нашето хоби, което не се изразява само в хванати риби. Е, винаги е хубаво когато на снимките присъстват и те, а още по-хубаво е, когато рибите са върнати обратно във водата. Апелираме към всички риболовци – сдобийте се с такъв календар за скромните 4 лв, които ще станат 8 лв – щедро удвоени от нашите приятели от FilStar, а ние ви обещаваме те, до стотинка, да се превърнат в рибки, които да ВИ очакват във водите на язовира. 🙂

И така стигаме до последния ни щедър подарък от фирма FilStar, а именно риболовната машина – каяк Feel Free Moken 12,5. Този път кампанията, която организираме, е под надслов: „Купи каяк – дари пари за зарибяване на яз. Пясъчник“. Парите от продажбата на каяка ще отидат изцяло във фонда ни за зарибяване на яз. Пясъчник, като плановете ни са да извършим поредното зарибяване на язовира през пролетта на 2017 година.
Всички знаем, че каяк риболовците в България ставаме все повече и почти навсякъде и по всяко време могат да се срещнат колеги риболовци, практикуващи любимото ни хоби именно от такива лодки. Аз самият практикувам риболов от каяк и вече 3 -та година 95 % от излетите ми са именно с него. Затова ще се опитам накратко да ви представя този модел каяк и ако ви допадне може да подпомогнете каузата ни с неговото закупуване. Сигурен съм, че ще ви донесе много приятни емоции на вода. 😉

dsc_0733
Да започнем със сухата статистика :
– дължина – 385 см;
– ширина – 82 см;
– тегло – 30 кг (необорудван).

На пръв поглед правят впечатление две неща – малко тегло за близо 4 -те метра и доста голямата му широчина, което веднага навежда на мисълта за голяма стабилност.
Е, при първите тестове мога да потвърдя, че нещата са точно така и успях сам (а аз въобще не съм от най-здравите) да го кача и сваля от колата, като придвижването до нея и до водата става изключително лесно с монтираното колело в задният край на каяка, което е изключително удобно и замества инвестицията в количка. 🙂

dsc_0954

Много бих искал да имам подобно приспособление и на сегашния ми каяк, защото сега се налага или да правя няколко курса от колата до водата, или да го влача по брега, което си е проблем. С това приспособление лесно и бързо стигате до водата или до мястото за съхранение.
И нека от задната част да преминем директно към предната. Там откриваме дръжка директно в корпуса на каяка. 🙂

dsc_0938

В началото мислех, че просто са спестили от материал, но се замислих, че на моя два пъти ми се е налагало колега да ми откача примамката закачена по една или друга причина за дръжката отпред, което създава страхотни неудобства. Тук, с това решение, това е изцяло елиминирано. Веднага след нея откриваме огромен багажен люк, който може да бъде натъпкан с всякакви щуротии  – от въдици до къмпинг оборудване. Все пак с близо 200 кг товароносимост и 4 м дължина имате място за багаж както отгоре, така и в корпуса на каяка. Затварянето е лесно и сигурно посредством три заключващи механизма.

dsc_0900

dsc_0899

И от тази страхотна багажна екстра да отидем към централната конзола, на която може да си монтирате всякакви неща като сонар или други помощни неща.

dsc_0892

Конзолата се затваря изключително плътно и остана суха през целия риболовен излет. Там съвсем спокойно можете да си сложите телефоните или друга техника без да се притеснявате от това да се намокрят.

dsc_0903

На бордовете само на една ръка разстояние са монтирани релси, на които може да поставите всякакви неща , а FeelFree предлага и страхотни универсални държачи за тях
на съвсем приемлива цена, така че може да закачите камери, сонари, стойки за въдици и какво ли още не.

dsc_0901

Любителите на джиговия риболов съвсем спокойно могат да използват тези страхотни джобове за съхранение на пакети със силиконови примамки.

dsc_0895

Когато говорим за стабилност, със сигурност ни се прокрадва еретичната мисъл дали пък не може да се лови прав? 🙂 Е, този каяк е напълно подготвен за подобно предизвикателство  и за това спомага равната част в неговата средна част. Тя е изцяло подготвена, за да можете комфортно да ловите прав, като същата е оборудвана с грапава гумирана повърхност с цел да се елиминира всякаква нестабилност, дори в не толкова хубаво време.

dsc_0924

Тук се вижда също така супер удобната дупка в централната конзола, в която може да поставите своята чаша с кафе. 🙂
И достигаме до може би една от най-важните части на един каяк – неговата седалка. Да , ако тя не е проектирана добре, както на евтините каяци, след само 1 час риболов ще се проклинате, че сте се захванали с това. Е, при Feel Free Moken 12,5 няма никакви проблеми с комфорта и само след няколко минути се чувствате сякаш сте седнали в удобно кресло. 🙂

dsc_0908

dsc_0906

Изработката на седалката е страхотна и много качествена като нейната дебелина предразполага да сте сухи дори и да премине вода през доста високия борд, който ви гарантира това да сте сух през повечето си риболовни излети.

dsc_0905

Самата седалка се захваща доста здраво към корпуса с карабини.

dsc_0921

Отворът зад седалката отново ви предоставя възможност да скриете в корпуса на каяка още необходим багаж.

dsc_0922

Страхотна е и иновацията, с която регулирате степенките, на които сте опряли своите стъпала! Те се регулират с едно просто приплъзване дори без да ставате от седалката. 🙂

dsc_0891

dsc_0890

Изобщо, всичко в този каяк е измислено да улесни вашия риболовен излет и да се чувствате комфортно през целия ден. И като споменах екстри – в отворите до седалката  спокойно могат да стоят две кенчета с бира, само на една ръка разстояние от вас. 🙂

dsc_0897

На снимката се виждат също и двата отводнителни отвора в случай, че попадне вода на палубата на вашия риболовен „кораб“, а както споменах по-горе, седалката е достатъчно комфортна и висока, че да не си намокрите седалищните части. 🙂
Задната част на каяка ще събере десетки килограми багаж, добре пристегнат от ластичните въжета, които могат да се регулират от позициите на обтегачите, които пък могат да се местят по релсите.

dsc_0917

Наглед стандартните отвори за поставяне на въдици имат едно интересно добавление, което използваме така: 🙂

dsc_0911

dsc_0912

dsc_0913

По този начин слагаме край на въдиците, паднали през борда при транспортиране. 🙂

dsc_0915

Каякът е изцяло подготвен и за опционалната рул система, която би внесла още по-голяма стабилност при неговото управление. За габаритите си (най-вече като широчина) и стабилността, която предлага каяка, е ясно, че той не предлага кой знае каква бързина, но без усилие поддържа скорост от 4 км/час и не е проблем да се ползва както в големите ни язовири, така и при риболов в крайбрежната гръцка морска зона, където няма да имате проблем да ловите от него, за разлика от лодките с мотори.
В задния край намираме дръжка, тапа за отводняване (конденз винаги има) и разбира се отвор, в който да за забиете българския флаг. 🙂

dsc_0920

Ето как изглежда тази прекрасна риболовна машина отдолу:

dsc_0956

Като каякар с три годишен стаж и над 100 риболова от каяк мога да потвърдя, че това е една безкомпромисна риболовна машина, която ще донесе много прекрасни моменти на бъдещия си притежател, а не на последно място и удовлетвореност, че е станал съучастник в пускането на няколко хиляди рибки в яз. Пясъчник през пролетта на 2017 година!

Благодарим още веднъж на фирма FilStar за това, че подкрепя нашата борба срещу бракониерството на риба и в опитите ни с всяка изминала година да правим все по-мащабни зарибявания.  Много се надяваме и други вносители на риболовна техника да последват техния пример. Само заедно ще успеем да върнем живота в българските язовири и реки.

Ако този каяк представлява интерес за някой от вас, то можете да ни пишете като коментар тук или на лично съобщение във фейсбук страницата ни „НЕ на бракониерството в България“, а ако сте от Пловдив или региона, можете и да го тествате при предварителна уговорка с нас. Цената на каяка е въпрос на преговори, но не забравяйте, че парите от неговата продажба, до стотинка, ще отидат само и единствено за предстоящото ЗАРИБЯВАНЕ на язовир Пясъчник! 🙂

 

 

Коледни риболовни чудеса

Здравейте приятели и колеги,

По коледа ставали чудеса , казват хората и след този 24 декември почвам да вярвам ,че това е именно така , защото имах честта и удоволствието да подобря риболовният  си рекорд , но за това малко по-късно.
24 декември – вместо сняг синоптиците обещаваха хубаво време и почти без вятър и то на яз. Пясъчник – нещо което се случва много рядко :). Е , не ни трябваше голямо подканяне и някъде около 8 и половина вече бяхме на вода , като отново компяния ми правеше моя приятел каякар Петьо Бургов.
Аз се насочих към мястото където преди 6 дни имах слука на хубава риба малко над 2 килограма , а той реши да открива нови хоризонти и разузнаваше периметъра близко от мястото на влизане 🙂
Този път бях подготвен с тежки глави защото се оказа ,че рибата тази година се е смъкнала на максимална дълбочина и закономерно започнах с Fiiish 3 -ти номер с 25 грамова глава и почти моментално имах удар , който проспах 🙂
Не след дълго успях да реализирам един мъник , който много бързо отплува да събира сили.

След 10 -тина минути повторихме операцията , но този път с мерна рибка близо до 50 см
която пак не удари кой знае колко рязко , но все пак Dageki -то ми я отрази почти моментално 🙂

Последва затишие при което се чух с Петьо , който правеше стабилен риболов на неговата точка с много кълването и 2 хубави риби 🙂
Последва смяна на силикони и 2 бързи удара на Savage Gear Cannibal Shad 10 см – единият завърши с отхапана опашка , а при другия един мъник беше освободен да ближе рани.
Слънцето напече и реших да пробвам малко по-тъмен силикон и смених безпорното KAKI с Blood Kaki 🙂 , отново с 25 грама глава и въобще не трябваше да чакам дълго 🙂

За 3 -те часа на вода това си беше предостатъчно и беше време за експерименти и проучване на близките дълбочини със силикони стигащи го 15 см , но без успех.
Слънцето напече , вятърът съвсем спря ,  спря и кълването ама кво толкова – не може всичко да е перфектно.  Е, както се оказа по някога на коледа стават чудеса….
Звъннах на Петьо  и той ми доложи , че при него кълванетата продължават и той въобще не е мръднал от мястото си и продължава да има удари и да боде макар и дребни рибки.
Огледах се – около него няма никой … може ли така да лови съсвсем спокойно и никой да не му пречи исамо след 10 минути бях закотвен на 20 -тина метра от него и почнахме да си правим лаф , кой на какво и как и … дум пак закова риба 🙂 Той сам ще разкаже как му се промени риболова на силикон след като си закупи Dageki (не съм виновен аз… 🙂 ).
Не след дълго и аз заковах 3 -тата си мерна риба отново на FIIISH 3 -ка с 25 грама глава – универсално оръжие за зимна бяла риба :).
По пропуснахме по някой и друг удар , но никой от нас не си е представял такъв риболов с двуцифрено число удари.
Реших по едно време да сложа Luncker City 4,5 инча в любимия цвят на другият ми приятел по каяк Стоян , пак естествен – бяло и сиво 🙂
Метнах го няколко пъти , ама така или иначе беше поспряло и на 3 -тото хвърляне реших да подготвя друг силикон и след като го хвърлих максимално просто оставих пръчката и почнах да ровя по кутиите. Някъде след 4 -5 мин готов да го сменям обрах линията и направих един оборот с макарата… само дето силиконът не се отлепи , а пръчката се натовари повече от нормалното. Dageki -то е уникална гега , която дава усещане какво се случва дори  и на над 20 м… Определено нещо ставаше и последва превантивна засечка , и пръчката се сгъна и …нищо.Да съм закачил нещо на дъното …. тъкмо си го помислих и „дъното“ стана и тръгна да си ходи 🙂 Тук вече усетих ,че това е рибата която чакам толкова време и започна борбата , като превантивно развих аванса  като през около 10 секунди имах 2 -но тупване по влакното, което ме накара да си помисля ,че имам работа със сом 🙂 . Пръчката се справяше прекрасно със всякакви пориви и имах абсолютен контрол над рибата без да я напъвам излишно. През това време успях да се освободя от котвата , а и Петьо вече беше до мен готов с кепа – така и не си купих 🙂
След около 3 мин борба пред нас се показа прекрасното тяло на много дебела бяла риба, която беше захапала странично силикона и 3 -ката се беше забила в най-твърдата част на устата и – още едно доказателство за това как перфектно се справя Dageki -то с това си предназначение.
Благодаря за помоща Петьо – обеща ,че един ден ще ми върнеш жеста с помощ при ваденето на голяма риба , е не е колкото твоя уникален миналогодише трофей 🙂  , но за мен е достатъчна 🙂

Тук няколк момента ми се губят и много благодаря на колегите с лодката , които  се заеха с откачането на рибата – в каяка има малко място за подобни зверове , а и аз не съм най-подреденият човек на света 🙂 . Последваха внимателни снимки като рибата не даваше много признаци на живот 🙁 .

Тук за мен риболовът приключи и адски съжалих ,че не си взех поне една бира 🙂
Повече нищо не се случи , а и ние решихме да излезнем един час по-рано , за да направим някоя и друга снимка с тази красавица.
Ето я с пръчката която те кара да усещащ удоволствие от борбата и с най-дребната риба , но ти дава увереност ,че можеш да пребориш успешно и трофей.
Тук идва да споменем това с което беше уловена тази риба
Въдица Tailwalk Dageki S722M
Макара Daiwa Fuego 3000
Плетено влакно Fiiish Perfect Link Braid PE 0.8
Силинкон Lucker City 11,5 см
Глава тип тирбушон 22 гр с 3 -ка VMC

Ето ме и мен  подобрил рекорда си  – при претеглянето излена точно 5,810 кг.

Явно отпочинала рибката даваше признаци на живот и може би усещаше ,че идва време за най-важното , а именно да се върне обратно във водата. Да , не винаги това е възможно , но бях длъжен да опитам. След всичките тези усилия по опазването и зарибяването на яз. Пясъчник тази риба я чувствам като своя , а и в нея имаше хайвер колкото за 2 зарибявания. Пазете тези риби – те носят бъдещето на язовирите ни!

Удоволствието да видиш как отплува подобна риба надминава дори нейният улов и се нядявам един ден да се срещнем отново.
Честита коледа колеги и приятели! Повярвайте в чудото и то ще се случи 🙂
Наслука през новата 2017 г и пазете рибите , които ни носят такива незабравими емоции!

Ранобудни ноемврийски костури – част 1

В началото на Ноември направих два излета и както подсказва заглавието на темата, целта бяха костурите. Голямото есенно хранене почти приключваше по някои водоеми, но на други, като че ли започваше. Единственото време, което успях да отделя за риболов през първата и втората седмица на Ноември, бе рано сутрин преди работните ангажименти.
Първия риболов не мина така както очаквах, но все пак не останах капо. 🙂 В края на излета намерих активни костури, но бе трудно да ги достигна, защото гонеха на голяма дистанция от мен. Оказа се, че те стръвно налитаха на пасажи от… бабушки, които се бяха групирали:

Добре е човек да установи, че е заложил на правилния размер примамка 😀 , обаче като не искат пущините пластмаса си е тегаво.

Колко да избегна капото успях да излъжа един костур, които се оказа, че се е спотайвал в камъните пред мен:

Костурът се излъга на Fiish Black Minnow №1 – Kaki:

Доста дълбоко го бе погълнал, предвид това, че силикона бе 7 сантиметра, а новата въдица се доказа отново, като безкомпромисна шивачка:

Втора риба успявам да хвана на този силикон и за съжаление установявам, че пак ще трябва да го прибирам в кутията и да го поправям вкъщи със запалка, защото петата на опашката нямаше да изкара още едно замятане… Щеше да бъде добре, ако бяха направили материала му поне една идея по-жилав.

Прибрах го и извадих отново същия размер силикон, но в цвят Green/Orange. Помятах с него и още няколко примамки, но нямаше повече слука.

Втория излет бе един от по-запомнящите се. Тръгване в 05:15 рано сутринта и замятане към 06:50 часа. След около 20 минутен риболов костурите пристигат и настава касапница. Пасаж от костури прави сутрешен заход и започва да гони стръвно групирали се пасажи от дребни мирни риби. Повърхността на водата започва буквално да кипи. Сменям силиконовата примамка със Storm Gomoku Popper цвят Clear Pink Head Chartreuse и започвам да замятам. Виждам риби зад малкия попер на първата проводка, а на втората засичам рязко и улавям един костур, които за съжаление се откача пред мен. Тръскам с крак и замятам отново. Пак имам удари, но рибите не се закачат, защото прибързвам със засечките. След 5 минути установявам, че активността отгоре рязко затихна и сменям попера с туичингово воблерче и после с кранк, но рибите ги няма. Бъркам в кутията и извадих силкон на Орка – Шад в размер от 6 сантиметра и цвят FB. Подавам бързо пред отсрещния скален подмол с надеждата рибите да са някъде около дъното и още при пропадането имам удар. Костура бе закачен леко за устата и при ваденето се откача на няколко метра от мен….Подавам втори път и ето, че първата риба е пред обектива:

Този път причаках добре костура и ето, че стръвно бе захапал шада на Орка:

Подавам пак и реализирам по два-три удара на проводка. Зашивам два добри стръвника:

Слънцето започва да изгрява над планината и да оцветява облаците в различни нюанси. За съжаление активността на костурите започва да спада, защото сутрешния им заход е към края си.

Въпреки това успявам да хвана още няколко стръвника на Daiwa Tournament D’Fin в размер 7,6 см. и цвят Chartreuse.

Този бе безкомпромисен…. 😀

Мини сайз! 😀

Активността на костурите бе по-малко от около час и имах късмета да я улуча. Слънцето изгря над планината, а с него приключи и захода. Добре, че приключи, че иначе…щеше да се закъснее за работа! 😀

Октомврийски излети

Привет на всички!
С малко закъснение ето и следващия фото-разказ.
Октомври се изтърколи много бързо при мен. Добре, че поне успях да направя няколко излета. 🙂 За съжаление не се случи нищо запомнящо се.
Първия излет за месеца направих на река Марица, в търсене на кефалите, но условията не бяха много подходящи. Нивото на реката беше високо, а водата бистра и мнооого студена. Доста трудно успях да избегна капото…. Слуката, която ме споходи, бе един добър кефал, който се излъга на Yo-Zuri L-Minnow 44 цвят M101:

Рибата удари при много бавно провеждане с максимално задържане в дебелото течение:

Когато хванах с ръце кефала усетих, че беше много студен – все едно е изваден от хладилник. Ясно ми беше, че повече няма какво да искам.

На реката се видях и с един стар познайник от летните излети:

Другите риболовни излети направих на Пясъчник в търсене на пясъчните костури.
При първия излет на язовира не случих много на добри атмосферни условия, но каквото това – по вода да върви. 🙂 На няколко пъти ме валя дъжд и все се надявах да се активизират рибите, но уви. През първия час нямаше нищо интересно.

Общо взето крайния резултат от излета бе задоволителен с оглед на това, че се установи каква бе причината за отсъствието на хищника край бреговете. Той беше много навътре в язовира и постоянно обикаляше около разпънатите на 100 метра (и повече) шаранджийски шамандури. Предполагам, че повечето от вас ще се досетят защо рибите се въртяха толкова навътре от брега. 😉

Все пак капото бе спасено с риби, които се криеха в камъните на язовирната стена, на която за първи път ловях.

Едно доста неблагоприятно за силикони място, предвид факта, че скъсах за един излет толкова силиконови примамки, колкото късам за половин година риболов. Костурите не бяха от едрите, но все пак имаше някаква интрига с тях в надлъгването.

По време на излета пробвах за първи път Orka Shad 6 цвят FB и този шад ми направи доста добро впечатление:

За съжаление освен силикона на Орка ми направи много силно впечатление и захвърлените битови отпадъци край бреговете на Пясъчник, изоставени от биваците, които с месеци бяха окупирали язовира…. То бива селения, простотия и прочие, ама чак толкова… Ей това са ни палаткаджийте… ще се оправим някой ден… 😉 Мразя да гледам тази мизерия по водоемите ни! Това говори много за населението обитаващо дадена страна!! Ще помоля за в бъдеще всички бивакуващи риболовци да си извозват битовите отпадъци до най-близките контейнери в селата край язовира, когато си тръгват от Пясъчник. Имайте предвид, че няма кой да ви почисти бреговете на язовира, така както ви го зарибява и пази вече 3 години! Следващият сезон пак ще си разпъвате палатките/кемперите на същите места и ще си газите в собствената си мизерия, която сте направили там миналия сезон!!
Дотук с посланията.

При втория излет на Пясъчник първоначално посетих това място, но след час замятане стана ясно, че не се въртят никакви риби. Отново почти всичкия хищник бе навътре.

Еми минахме на вариант „Б“ – язовирната стена. Там се оказа, че рибите бяха над каменистото дъно и уверено взимаха във водния слой. Успешната примамка този път бе един туистер на Savage Gear – LB Grub 6 см, който влача с мен от няколко години и още от тогава съм го зарязал на дъното на кутията и не го мятам. С времето се бе оцветил от другите силикони в странен цвят. Чебурашката бе три грама и костурите удряха при плавната и бавна планировка на примамката при пропадането.

То бива лакомия ама…

Всички костури буквално лакомо всмукваха силикона чак до чебурашката:

Този бе най-брутален:

Поседях до здрачаване, но не се случи нищо по-интересно, а и костурите спряха да удрят.
За съжаление дните през Октомври ставаха все по-къси, а с тях и времето за риболов се съкращаваше. Доста по-добра слука имах през Ноември, но за нея ще разкажа следващия път. Доскоро и наслука!  😉