Месечни архиви: май 2018

За да хванеш, трябва и да пуснеш! …

***зарибяването и писането на текста се извърши в началото на месец септември***

За да хванеш, трябва и да пуснеш! Или как зарибихме с Балканска пъстърва.

От много време си говорим, как ще зарибим някой гьол с щука и ще си ловим трофеите на закътано местенце. Годините се нижат, а ни все така никак не я вършим таз работа…а иначе с купуване на водоем бяхме започнали плана. В крайна сметка се насочихме към пъстървовия риболов и разпространение. Взе да ни писва от опoсканите реки и имахме идея да зарибим наше си мqсто. Преди 10 дена събрах четата и казах, че имам река с подходящи условия – 16 градуса вода за края на август, липса на други риби (с изключение на някое дребно кефалче, мренка и лещанка), липса на рибари, населени места и т.н. Рекох им „давайте да даваме“, па взехме че я свършихме!

Днес беше деня, в който отидохме за скъпоценния чувал. Пътьом се отбихме до язовир Батак, където още с пропадането на първата проводка ме взе костур. Започнахме добре риболова, с много кълванета, аз вадих и риби, докато Живко повече гледаше. По-късно ме догони с няколко щуки и костури.

Всичко приключи малко преди 10 часа, но ние час и половина настоявахме за последна риба. Както и да е, с малко закъснение тръгнахме към развъдника, където вече ни чакаха повече от час. Натоварихме рибата, като изчаквайки да видим дали всичко е наред с чувала имахме време да разгледаме целия процес на развъждането. Е…това което и видяхме от пътя спираше дъха, за това няма да се пробвам да описвам видяното и почувстваното след разходката вътре.

Газ на обратно, бързо темпериране, тъй като реката и водата с рибките бяха със сходна температура и закрачихме из драките, където сипвахме по някоя шепа петнисти.

И така…чакаме новия сезон, с надежда да има риболов, а след време и поколение. Е..междувременно на пролет ще пуснем още някое друго чувалче.

***а ето е резултата днес, няколко месеца по-късно***

Още за откриването се чудех дали да не пробвам нашата си рекичка. По мнение на колеги, тогава рибите са били прекалено малки, че да ги търся на спининг. Съгласих се и реших да заложа на по-сигурното – наедряли риби и в по-топла вода. Днес вече дойде деня, в който се наканих нааай-после да се докосна отново да тези рибки, същите онези които пуснах преди няма и година. Реших да отида с моторчето, за да съм по-подвижен в случай на неуспех.

Стигам аз по някое време, спирайки точно до един хубав вир. То така или иначе няма много места до реката, по които се стига по път, че нямах голям избор. Слизам долу и недоволен от първото замятане грейва усмивка на лицето ми – вече имах риба! Снимки, да плува обратно и да продължавам с опитите в големия вир.

Трета проводка и втора риба:

Еднакви по размер, но пък с различна шарка. Сложих силикон и на първа пвоводка закачих риба, но се откачи в краката ми. Тръгвам аз надолу по реката и установявам че то вода хич си няма. Доооста маловодна, а уж в началото на септември се очакваше да е критичния минимум.

Доста баири, но никакви водоизточници. Единствените признаци за наличие на голяма вода си личи от мъкнатите от придошлата вода клони. Малко вода да капне в района и всичко в това поточе идва.

Видях 2-3 риби в реката, но за риболов не ставаше. Реката в по-голямата си част беше дълбока до глезените, дълбоките една педя вирчета бяха…2 педи големи 😀

Единствените интересни неща които видях бяха:

Тези ракети ги правят близо до града в една вилна зона. Ежедневно правят изпитания, а само облаче да се появи и гърмят по него.

Разходих се в малък участък от реката (400 метра) и съм доволен от това че хванах, но тази ниска вода ме притеснява. Дано се нормализират нещата и рибите си виреят спокойно там.  По пътя на обратно спрях да пробвам едно малко вирче, но очаквано нямаше нищо в него.

На следващите две снимки се вижда разликата в нивото от момента на зарибяването и сега:

Ако оцелеят лятото ще настояваме на това място. А преди есента може да зарибим друго поточе, че да има какво да пробваме и догодина. Жалко е, че нямаме хубави големи реки за пъстървите наоколо. Всички планински потоци са добре познати на бракониерите и месарите и там за мен няма смисъл да се опитваме. Аз съм удовлетворен от постигнатия резултат, дори и да е краят на тези рибки сега. Неуспешния опит е по-добре от никаквия. Ние поне опитахме, бих казал и че успяхме.

 

Информация как се прави зарибяване с пъстърва ТУК.

Пъстървовото стопанство от което взехме рибките е „Тошков чарк“.

 

Първи май – ден на щукаря

Две седмици и половина след последния ми излет дойде 1-ви май – празника на щукаря. 🙂 И тази година заложих да открия сезона на типичен щукарник – затворен водоем, в който властелин е само и единствено щуката. Към момента съм направил три излета на 5 различни водоема. Два от тях бяха съвместно с Валентин като рибите, които хванах, бяха само дребосъци. На третия излет, състоял се наскоро на 20 май, се капотирах трагично – 5 часа въртяне, от ранни зори, без удар… колегите наоколо и те така. Направо ми се дорева, като знам на какъв красив щукарник мятам…, но в България е по-лесно да се руши, отколкото да се гради… Както и да е, нека ви поразкажа за двата ми успешни излета, гарнирани със скромна откъм размери слука.

Първи май е – време за откриване на щуколова!! 🙂
Някои хора сигурно сън не бяха спали и още по изгрев слънце бяха отишли да дирят щуките из водоемите – за това свидетелстваха първите постнати сутрешни снимки на щучки във фейсбук групите. Този път, ние пък с Валката, не си дадохме зор и късно по обед се появихме на гьола, с идея съвсем символично да отбележим празника (откриването). 🙂 Слуката за първия излет бе доста скромна на размер и на брой, но пък рибите бяха много агресивни. В главните роли при мен бяха Rapala Shadow Rap Shad и Shadow Rap. Още при първите подавания имах подгонване, а след кратко време се показаха и първите риби за годината.

На гьола, който за първи път посещавам с цел риболов на щуки, нямаше навалица от ентусиасти и това до някъде ни донесе доза интрига при закъснелия ни риболов и спокойствие.
По време на излета изпробвах една силиконова новост от Storm – Weedless 360GT Searchbait, реализирайки два удара на 40 сантиметрова щука до брега, близо до потопените клони на една върбичка.

Наблюдавайки в захлас агресивната атака на зъблата, в бистрата вода край брега, съвсем забравих, че трябва да засичам (на два пъти)… та останах само с прорези по силикона, а как го глътна по учебник… ма аз си  гледам ли шоуто… пък си бях и слънчасал вече леко. 🙂

В следващия час хванах още две дребосъчета, с което приключи и слуката.

Напече ни много и решихме да си ходим. Все пак, колкото да се каже, открихме и помятахме на спокойствие! 🙂

На 13-ти май направихме втория излет за щуки на едно от любимите ни места. Към 8 часа бяхме на локейшъна. Тук-там се виждаше по някоя лодка и спинингист. Навалицата и месарите от предните седмици липсваха, а като добавя, че и времето бе повече от чудесно за риболов, то всичко бе идеално! 🙂  Оставаше ни само рибите да са активни.

За съжаление ентусиазмът, с който се бяхме заредеили, се изпари в следващите три-четири часа. Валката с каяка нямаше удар, а аз от брега бях вдигнал само една щука (под кило) на повърхностна примамка. Нещо ставаше с щуките. Никъде не се виждаше риба. Проверих в Интернет, през смартфона, да не би да е имало земетресение и се оказа, че преди около 20 часа е имало такова с магнитут 3,3 по Рихтер – ооо каква греда… Въпреки това продължихме да упорстваме с надеждата да се появи някоя красавица за снимки. По обед, към 12:00 часа взех, че излъгах една щукичка.

Десет минути след това, на същото място, се излъга още една с подобен размер:

Още две последваха в рамките на 15 минути, но на дълбоко газещия модел на Rapala Shadow Rap Shad.

Двете рибки се излъгаха в дълбокото на около 15-тина метра от брега.

Излишно е да казвам, че всички до една бяха върнати обратно да трупат метраж, но все пак да го спомена. 🙂

Каквото имаше около мен бе изпонабодено в рамките на около час, което съвсем нормално доведе до край на слуката. Трябваше да се преместя на ново местенце. Там се  оказа, че ме чакаха още 5 мъника с подобен размер, които също налетяха на воблерите от серията на Rapala – Shadow Rap. Излишно ми се стори да ги снимам всички, тъй като бяха от един и същи калибър.

Еми, по-важното беше, че умирисахме ръцете на риба и открихме сезона, макар и със скромни по размер щуки. 🙂 Чакаме скоро да се покажат и по-едрите зъбли. За финал на материала прилагам още малко снимки от заобикалящата красота на макросвета от щукарниците, които посетих:

Успех на всички! 🙂

 

 

Слабо начало на 2018-та

Привет на всички! 🙂
Напоследък времето ми за писане съвсем намаля. Отделно от това, от началото на годината да съм направил има-няма десетина излета, включително и един морски – нещо, което си е за оплакване. 🙂 Общо взето излетите бяха доста слаби откъм слука, спрямо предните години и няма с какво да се похваля. Затова си позволих да оформя по-обзроно и кратко настоящия материал.

Зимният риболовен сезон отмина съвсем безмълвно при мен, без нищо впечатляващо откъм слука. Големите язовири първоначално бяха източени и рибите се дръпнаха много навътре и нямаха достигане от брега. Част от зимните местостоянки, които обикновено прослушвам бяха станали плиткажи или пък бяха на сухо. После пък… откъде дойде толкова много вода, та чак язовирите преляха… да се чуди човек. 🙂 Това отново се отрази негативно на риболова и закономерно, като че ли пак се получи едно голямо нищо.
Закриването на риболова на белите риби, направих с Петьо и Вальо на Жребчево, почти месец преди да влезне забраната за бяла риба. За пръв път имах възможността да посетя този язовир.

По време на излета имах уж два удара, ама така и не се закачи риба. 🙂

Е, „закачи“ се някаква мирна рибка, съдейки по люспата закарфичена на жилото на куката.

Тъй като за първи път ловях по тези места, не знаех, че по камъните има толкова много миди. В резултат на това загубих неизвестен метраж плетеняк и 6-7 от най-уловистите си силиконови примамки… кутията със силикони поолекна. 🙂

После пък, в края на март, реших да обърна внимание на балканките. „Откриването“ беше пълна трагедия откъм риби. За 5-6 часа слуката бе това, като то „удари“ в средата на коритото:

Тъпо е, че се „ловят“ такива неща в пъстървовите ни реки през 21-ви век… 🙁

Във вировете, в които съм имал по 5-6 риби, нямах и едно подгонване… Все пак някаква слука на пъстърви видях съвсем за кратко – на два пъти и то само на естествена стръв. Жалко е, че се претрепват редки риби по около 40 см, заминавайки моментално увити в пликчета, в раниците на късметлиите, но всичко е точно (законно). 🙁
Последните сводки за реката изобщо не са обещаващи и определено популацията на пъстървите там е започнала да бележи спад – да живее бурканизацията!! В края на май или вече чак през юни ще им обърна пак внимание.

Костурите – другата тема на зимно-пролетния риболов… и тях хич ги нямаше никакви. Тук-там при излетите се хванаха няколко единични бройки и до там.

Този бе и най-големия ми костур, като следващата серия снимки е негова.

Рядко прощавам на такъв размер костур, но когато очаквам, че рибите ще са единични ги пускам винаги обратно във водоема.

На излета пак бяхме с Валката, като той също се разписа с 1-2 подобни бабита, които бяха пуснати обратно във водоема. 🙂

Като че ли остана рибарската надежда за слука в щуките, които щяхаме да открием по традиция чак на 1-ви май. Новата генерация вече спокойно се препичаше покрай брега. 🙂

За статистиката последва и едно маришко сомско капо, преди пролетната забрана за риболов във водоеми до 500 m н.в. 🙂 Ами това е за сега. По-слабо начало на риболовната година не съм имал досега. Скоро ще публикувам и другата част от малко по-успешните излети… 🙂

Най-успешните ми повърхностни примамки за малки хищници на 2017

Здравейте, спинингисти!
С настъпването на по-топлите месеци от годината, темата за риболова с повърхностни примамки става все по-актуална и лека-полека „прозореца“ за риболова на хищници на повърхността се отваря. В последните няколко години повърхностните примамки завладяха широк кръг от фенове на спиниговия риболов у нас, включително и мен. Все повече хора започнаха да се доверяват на този тип примамки, изпитвайки истинската наслада от шоуто! Някои от по-любознателните спинингисти със сигурност вече знаят кои бяха „Най-успешните ми повърхностни примамки за малки хищници на 2016„. 🙂 В унисон с тази публикация бих искал да продължа своебразната си и чисто субективна класация за „Най-успешните ми повърхностни примамки за малки хищници на 2017“.
През изминалата година, като че ли по-голямата част от излетите ми за малки хищници бе фокусирана върху реките. Някои от най-добрите ми примамки за 2016-та не успяха да намерят място при риболова в течащи води и съвсем естествено останаха по-настрана, защото не съм настоявал много на тях, за сметка пък на други. Е, разбира се успях да уловя по някоя и друга риба, но не смятам, че имат място тук. Тази година в ТОП-а ми за малки хищници намериха място само 3 повърхностни примамки – два уолкъра и един попер, като само една примамка от предната класация присъства и тук. Ето и кои са те:

№3: Lucky Craft Sammy 65

Най-вероятно повечето от вас имат по 1-2 от легендарните Самита из кутиите. Аз имам отскоро (около година и малко) само едно в цвят MS Gun Metal Shad. 🙂 Размерите му са: дължина 65 mm и тегло 5,8 g. Уолкърчето притежава сууупер „walk the dog“ игра и търпи различни видове проводки – бавна, умерена и бърза. Ето в това видео можете да погледнете мазната му игра на повърхността, за която ви говоря:

Даам, определено си заслужава да му обърна повече внимание през следващите месеци. Миналата година уолкърчето ми показа потенциала си при лайтовия морски риболов от брега в Гърция и реших, че мога да го похваля и включа тук. На Марица, в края на лятото имах няколко брутални удара на кефал с него. Подходящ е още за костури и лайтови щуки. В солени води успяха да се излъжат три вида риби: лаврак, меланура и сафрид.

№2: Storm Gomoku Pencil 45F

Това фино ултра лайт уолкърче е просто едно мини очарование в света на малките повърхностни примамки – тегло от 2,7 g и дължина 45 mm. Тук можете да прочетете подробно ревю за него. Подходящо е за риболов в затоверни водоеми и реки от всякакъв тип, а също така би могло да ви донесе слука и в солени води, когато рибите са близо край брега. Слуката, която имах с него бе отлична – излъгаха се костури, малки распери и кефали, с различни размери.

Примерната игра на Gomoku Pencil 45F можете да видите в това видео:

Уолкърчето притежава добър кастинг за параметрите си, дори и с лайтов такъм. Съветвам ви да го водите енергично без паузи. Доста се чудих, дали да не го поставя на първо място в класацията ми, но все пак реших, че има друга примамка в кутийката ми, която повече заслужава приза. 🙂

№1: Storm Gomoku Popper 40F

Мисля, че това поперче няма нужда от повече представяне от моя страна. Сигурен съм, че вече повечето от вас много добре са запознати с него. 🙂 Миналата година поставих този бонбон на второ място в класацията ми. Тази година обаче смятам да го поставя на заслуженото първо място. Освен в затворени сладководни водоеми имах добра слука в течащи и солени води. 🙂 Когато бе нужно да се вдигне много шум на повърхността, за да се настървят рибите, Gomoku Popper 40F бе незаменим помощник – енергичната проводка без много паузи бе печелившата тактика. Костурите моментално се отзоваваха на „повика“ на мини попера.

От морските твари видях, че той е доста атрактиван за заргана и сафрида. 🙂 Тази година се надявам на включване и от други малки морски хищници. 🙂

В течащи води пък имах слука на кефал и костур:

Съвсем накратко, без излишни подробности, това бяха най-успешните ми повърхностни примамки за малки хищници на 2017. 🙂 Само този, който не е опитал да лови отгоре, не знае какво яко шоу предлага този начин на риболов с изкуствени примамки. Може би ще се повторя, но по-добре отново да го спомена. Чувството, че самия ти чрез ума, ръката, спининга и повърхностната си примамка, провокираш и примамваш хищника да атакува на повърхността на водата, е нещо несравнимо и неописуемо. Това е една магия, която започваш все по-силно да усещаш в себе си и като истински джeдай Силата започва да се пробужда в теб, докато не я овладееш напълно. 😀 Да гледаш шоуто от първия ред е нещо уникално, което ти държи влага дълго време и ти оставя страхотни спомени от направения излет! Когато пристигнеш на водоема веднага започваш да търсиш от тази „дрога“, стига условията да са подходящи! Понякога те са подходящи, а понякога не са. За мен риболовът на повърхността си остава най-атрактивната и динамична част от спининговия риболов. Разбира се, за всяко място си има подходяща примамка, но набарам ли ги отгоре, просто зарязвам всякакви други примамки и ловя само на повърхността!
За тази година съм набелязал нови повърхностни играчки, като например тези на снимката и дано имам достатъчно време да изпробвам добре всяка една от тях: 🙂

Тепърва предстои новият риболовен сезон през тополата част от годината, така че нека Силата да бъде с вас, винаги!! 🙂

В търсене на распера намерихме пъстървата

Распера е една такава особена риба, която все ме влече, но още не съм и се отдал напълно. Случва се чат пат да го търся, но завидни успехи все още нямам. Живко, като мой местен гид в распероловенето реши да ме заведе за риба по неговия край. Аз го бях водил на мое място, на което успя да хване мисля около 2 килограмов распер с лайта. Аз на неговото място едва спасих капото с един кефал. И ето че пак дойде време да ме води за този хищник на голямата река (е не Дунава, за мен и Марица е голяма). Късно вечерта преди тръгването получил информация за висока и мътна вода, което наложи промяна в плана. До тръгването не беше ясно къде ще ходим, но в крайна сметка избрахме долното течение на река Тунджа. Огледахме няколко места, но така и не си харесахме някое за ловене. В крайна сметка се запътихме към по-далечна точка, която изглеждаше перспективна. Слизаме и започваме с облавянето:

Интересно и красиво местенце, но според мен не особено расперско. Живко закачи един кефал, който успя да избяга преди фотосесията. Мръднахме доста нагоре по течението и нямаше никакви признаци на живот, с изключение на един наперен костур, който отново не беше на моята въдица. Единственото хубаво беше, че изглеждаше добре да ни чукне някое кефалче поне и че беше хладно. Той с ботуши, а аз с гащеризон си беше преживяване като за началото на май.

Нищо не направихме на майната си и тръгнахме към нашите места. Под „наши“ имам предвид близките до вкъщи. СЛед над 200 километра скитане и промяна на плана многократно, стигаме до поредната река, която оглеждаме. В горното течение има пъстърва, щука може и да хванем в този участък, распера е мираж. Кефали се виждат бол, но бистрата вода и периода на годината не предвещават техния лов.

Естествено сме капо и за пореден път тръгваме, без да знаем на къде. Шофьора решава, че ще кара по малките селски пътчета и спираме да оглеждаме всяко поточе. Минаваме какви ли не разбити места, сметища, чигански махали и общо взето се любуваме на времето и природата. По някое време стигаме и рекичка, която осъзнавам че съм пробвал скоро в горното течение. Естествено капо, но поне бях видял 3 риби. Бях чул, че в други участъци може и да се хване нещо и едва успявам да го убедя да отидем. Вече е идвал с мен за пъстърви и знае какви чукари катерим с колата и после какво пребиване ни чака по камънака. И тук не беше по-различно, водейки го през някакви джунгли. Стигам до реката и той не вярвайки отмята с ръка твърдението ми, че съм имал удар на първа проводка. Още повече се уверява в това, като доооста се качваме нагоре по реката и признаци на живот няма. Е това се променя по едно време и аз варя първата пъстърва. Взе ме на любимите ми воблерчета Lucky Craft Humpback Minnow 50SP. В колекцията си имам 3 от тях и всеки има извадени десетки риби.

Малко по-нагоре Живко имаше проследяване, а аз удар. Помъчихме вирчето, но без резултат. Стигайки до неговото начало решавам да направя последна проводка в пенливата вода и успях да сефтосам миниатюрния си Powe Tail на Fiiish.

Спътника ми още нямаше риба, но аз доволен от красивото място, което се хареса и на него, го оставям да облавя пръв, след която се пробвам и аз. Показвам му перспективните места и му давам съвети с примамките. Той по такива поточета не лови, но днес остана доволен от видяното, дори и още да нямаше риба.

След няколко вирчета и той успя да направи сефтето. Мисля, че успешната ми примамка беше Spearhead Ryuki на Duo. Многократните риболови без да привързва на ново му изиграха лоша шега – скъсата му се линията над карабинката. Рибата цопна, но в краката му, а той ловко я залови. Така спаси и примамка и рибешки живот.

Аз имам навика след всеки риболов въдицата да е в калъфа, както и макарата, карабинката на кукодържача и при всеки следващ риболов хората докато вече са с първи риби аз още връзвам. Реших това да не е така и този път. Още вечерта наготвих такъма и го метнах в колата. Нещо ми щукна, че може да сефтосам новата въдица, все пак лайта не беше чак толкова удачен според мен…все пак за распери тръгвахме. Смених въдицата с новата ми 4 делна китайка ACE HAWK AG voyager с акция 4-15 грама. Въдица която си бях взел за международни пътувания, но пък нещо средно между лайта и щукарката. Та не беше най-удачна за пъстървички, но с тази си чувствителност биваше.

Правейки успоредни проводки имахме и двойна слука:

Много ми се чудеше защо пробвам в някакви си местенца с по педя вода или в бързеи. Е показах му защо облавям навсякъде – не се знае от къде ще изскочи заека (пъстървата).

Че така приключи и нашия пореден риболов с много скитане, в който решихме от нещо друго да се прехвърлим на пъстърви. Този път поне беше успешно. Пътя на обратно не беше лек, като се има предвид вече изпеклото слънце и движението по суша. До преди това топейки се в реката биваше. Към 16 часа събух гащеризона, който бях обул в 8 часа. Вярно че го бях запретнал до кръста в малката рекичка, но все пак неопренчето си грее. Рекичката ми хареса и май ще е новата ми цел за зарибяване и опазване.

Ден на труда или как открихме щуколова

Най-после дойде така чакания момент, в който ще започнем да ходим за зъбатата твар. Всичко беше планувано месеци по-рано, като всички знаеха че трябва да са свободни за откриването. Не толкова заради риболова, колкото за банкета и да седнем на една маса, нещо което май никога не бяхме правили заедно. Още на 30-ти след обяд първите готови вече пътувахме към уреченото място, а по-късно вечерта се присъединиха и останалите. На място се оказа, че първия екип е там от обяд и подготвя лагера за вечерното барбекю. Аз се любувах на новата кола на баща ми, която освен подвижна спалня беше и съоръжение побиращо лодката ми почти надута.

Иван също имаше нова кола, която успях да зърна по пътя. От бързане не бяха вързали добре лодката, че се наложи да спираме и да привързваме.

Още със слизането от колата бяхме налазени от тия гадове. По-късно намерих един на крачола си, а по-късно и на транеца на лодката докато плавах.

Мдаааам, покрай сортирането на снимките съм затрил единствената вечерна снимка на лагера. Ама и сами можете да си я представите: много хора, голяма и отрупана софра, огън, барбекю, хладилни чанти пълни с хладни алкохолни напитки и всичко останало както си му е реда.

П.П. Намерих снимката. Сигурно си представихте повече от това, което ще онагледя, но все пак:

На сутринта, малко след 5 часа вече бяхме на крак, готови за отплаваме, след като си изпием кафетата разбира се. Време за закуска нямаше.

Тук от банкета няма и помен, всичко е прибрано още при съмването, тъй като всеки искаше да влиза в лодката.

И ето го най-после и мига, в който всички сме на вода (без единия ни каякар, който дойде по-късно) и можем да открием сезона на щуките.

Ято лебеди, нещо обичайно за тези водоеми. Почти във всеки има поне една гнездяща двойка.

Откривам с костур.

А Мартин хваща първата за сезона щука. Следва подобаващо отпразнуване – с наздравица:

По някое време и аз се разписвам със щукичка уловена на Lucky Craft Pointer 100 SP.

Както и всички други риби тя си отиде по живо по здраво.

Виждайки, че преобладават малките щуки минавам на по-лайт примамки. Резултата е мигновен:

Решавам да пробвам отново с нещо по-едро, но Lucky Craft GunFish 115mm вдига само костури. Слагам по-малкия 95мм и вече имам още едно щукле в списъка.

И отново на свобода:

Поредна на GunFish, като тази го беше налапала целия откъм главата. Едва се подаваше задната тройка:

Пак записвам костурче на същата примамка:

Прилепа на  Savage Gear е примамка, която си бях купил зимата и все още нямах възможност да я тествам дори.

Бързо ми донесе успех, но съм леко недоволен от кастинга. За своите 7см и цели 14 грама очаквах да лети повече, но явно и толкова стига.

Пробвах с малки силикончета на Fiiish. В дълбочини около 7 метра вреше от костури, но аз не търсих тях.

Сложих Fiiish номер 3 в розов цвят, но успеха беше само с по-голям костур, но не и щука.

Не ми хареса мястото и реших да го сменя. Много навалица имаше там и постоянно ме наобикаляха. Във водата имаше над 20 лодки средно с по 2 човека в тях, а на брега тападжии и спинингисти бяха опасали всичко. Вероятно имаше близо 100 човека. За капак имаше и хора търсещи щуката на тролинг, като един от тях влачеше с 4 въдици едновременно!

Сменям мястото, но не и примамката. Рибите поне се смениха 😀

Изгубил надежда, вече към обяд спасявам положението със спинербайт на Lucky Craft. Една успешна примка, за която вече съм писал и съм онагледил с доооста снимки. Хубав костур, но нищо повече:

Гонихме се из ръкавчетата, а аз с малката лодка бях доста по-подвижен. Не успях да пресрещна момчетата за компания, но по-късно ги догоних. Омръзнало ми беше да греба и беше чудесна алтернатива да се закача зад електричката и да не съм сам.

По обяд рибите бяха спрели активността си и излязохме за почивка.

Импровизиран навес на това прокълнато място. Адска жега е всеки път и едно дърво да няма в тоя пущинак! Обсъждахме варианти къде и какво да засадим, като опасенията н бяха да ги отскубнат рибарите за колчета или да ги изпасат кравите.

Аз след обяд нямах успех с риба, няколко часа обикалях в мъки да спася следобедното капо, но без резултат. Опекох се достатъчно и имах нужда от почивка.

Имах малко над 10 уловени риби – щуки и костури. Едното момче беше с 33 щуки! Общо хванати бяха над 100 риби, като НИТО ЕДНА НЕ БЕШЕ ЗАДЪРЖАНА! Нещо с което искам да похваля нашия екип, опитващ се да опази това място до колкото може. Това откриване с подобна навалица ни даде ясен знак, че бъдеще за този водоем няма. Куканите и живарниците на всички останали бяха добре окичени. Аз отново се отдръпвам от това иначе добро за риболов място и се насочвам към малките и закътани водоеми. Там поне не се прескачам с други рибари и не ставам свидетел на подобни гледки. На лице е и резултата от голямата преса – сравнително малко риби и изключително дребни. Хубаво място, но подходящо само за откриване. Като се обезриби и изостави от мессарите може пак да стане подходящо за нас 🙂

 

Качвам снимки и от колегите: