Архив на категория: Риболов

Пролетни костури през юни 2022 | Част 1 |

Юни месец – свеж, напоителен откъм дъждове и прекарасен за риболов. Общо взето периода на късната пролет. По традиция на първи юни откриваме риболова на пролетно-лятно размножаващите се риби във водоеми, разположени до 500 м н.в. Аз, обаче, откриването на първи го пропуснах. Не ми липсваше някак си особено след щукарския май и морските излети. Все пак, скокнах за няколко часа на пети юни до Марица, но си останах без риба. Интересното е, че по реката виждах все още биещи се шарани, което означаваше, че размножителния период там не е свършил още!
Първите две седмици на юни бяха с много променливо и дъждовно време. Чакахме лятото, а то все едно беше есен. Искаше ми се да половя някъде, където да намеря динамика в риболова. Динамика би ми осигурил един тематичен риболов на костури!?! Прегледах списъка ми с водоеми, където еветнуално бих могъл да направя такова нещо и след известно селектиране избрах един. Миналата година по същото време бях направил „Страхотен костурски уикенд през юни 2021 (част 1)“ и „Страхотен костурски уикенд през юни 2021 (част 2)„, а впоследствие и „Юлски уикенд 2021 – за костури през лятото„.
Най-долу в публикацията ще откриете и влогчето, което направих по време на излета.

12.06.2022 – време е да потърся пролетните костури. Те отдавна са приключили размножителния си период. Обикновено той съвпада с този на бялата риба, но откъм законова гледна точка това не е отразено коректно в ЗРА, според мен. Станах към 7 часа сутринта и в 9 вече бях на гьола. Беше облачно, дъждовно и с лек вятър, но се траеше.

Надявах се само да няма светкавици, че тогава мерака за костурите приключва! Всичко наоколо бе подгизнало и свежо. Ето няколко снимчици от макросвета наоколо:

Първоначално заложих на любимото Ryuki 50S и се почнаха едни малки пънкари, които стръвно го атакуваха. Покрай тях заших един по-добър, който имаше странна дупка в тялото до главата. Може би от някой паразит?

Реших да сменя Ryuki-то с друг мой любимец – Salmo Minnow 5S в една от новите му разцветки SPL, които пуснаха на пазара миналата година.

Две минути по-късно имам хубав удар и голям раиран разбойник, който ми се откача в тревите, а след него арестувам два, но по-малки. Маломерните костурчета ги връщах на момента, а мерните ги задържах в импровизирания „кафез за арестанти“ – дървения ми кеп.

По едно време дъжда спря и стана задух. Свалих якето и ето на – да се изфукам с новата си рибарска фланелка на Salmo. Много ми хареса разцветката й и веднага я купих в магазина.

Да обаче, да зарежем фукнята, 🙂 къде се дянаха костурите? Изведнъж слуката секна и всичко свърши. Смених воблерите със силикони, като първо заложих на джиг риг – идеята бе да търся дистанция и тътрене по дъното, ако са там. Последва моментално зацепване и… чупене на куката.

Смяна с лилавата Larva на Fanatik и пак зацепване…. уффф кво става? Почнах да дърпам влакното и се оказа, че там където ловях имаше доста дървета на дъното. Успях да счупя клонът, на който се беше закачил силикона.

Честно казано – по нищо не личи, че пред мен има такава „гора“, ама….

Пуснах костурите и реших да се преместя към друга точка от водоема. Там още с първите замятания на Ryki-то 50S и Minnow 5S почнаха малките пънкари. Единият си беше с готина оранжева разцветка по перките.

Смених със Salmo Minnow 6S – в отсяване на малките нахалници и размера леко се повиши, но слуката бе кратка.

Поредна смяна и залагане на друг костурски минноу – Sea Buzz TJ Minnow 50 SP. Оппа, минавайки над подводните треви успях да провокирам с него по-прилични костури:

Един по един по-едрите разбойници започнаха да пълнят „кафеза“, като разбира се имаше и дребосъчета, връщани на момента обратно в гьола. Общо взето динамиката в риболова, която търсех почнах да я усещам по-добре. 🙂

Наскубах каквото имаше и се преместих леко встрани на едно каналче, където пак влезнах в серия на костури, като сред тях улових най-малката и чаровна щука, която съм улавял някога!!

Вече беше станало следобед и разбойниците олабиха. Все по-трудно се улавяха риби, което ме накара да си ходя. То, каквото имаше пред мен – май го набодох? Ето ги и печелившите ми примамки – воблери тип миноу в размер от 5-6 сантиметра и основно потъващи. Само TJ Minnow бе с неутрална плаваемост.

Влог от излета можете да изгледате на следния линк в YouTube:

Щукарски май 2022

Май месец – един от свежите месеци от годината, когато пролетта е в разгара си. Всичко е зелено и оцветено, а щуките – имат да наваксват с теглото след размножителния период. Май е може би един от най-щукарските месеци за мен, защото все пак това е откриващия месец на годината и винаги ми е бил един от любимите за щуколов. По-трескав ми е дори от първи февруари или пък първи юни. 🙂 По традиция винги си купувам по няколко нови щукарски нещица за откриването, пък и за след това. С годините, големия слинг бег на Rapala взе да се пълни с какво ли не, но все още имам свободно място в него и продължавам да си го пълня.

 Откриващият излет на щукарския сезон премина много добре: „Първи май – ден на щукаря| Едно добро откриване 01.05.2022„. Имаше уловени риби с добри размери, но имаше и откачени или празни удари. Беше ред за следващия щукарски излет! В настоящата статия ще опиша набързо четири тематични излета, които направих през май.
Датата е 05.05.2022 г. Новите попълнения този път са на Rapala от серията X-RAP, а моделчето е –  Twichin Shad. Има рекламни видеа в YouTube, така че няма да се впускам в повествование от типа „какво е туй жиуотно“. 🙂

И вторият ми щукарски излет премина успешно, но предимно с малки по размер риби. Наспах се юнашката и се появих на гьола в обедните часове. Реших да заложа на същия водоем от откриващия ми излет.

Слънцето бе напекло и загряло добре повъхностния слой на водата. Реших, че първом ще да стартирам със Skitter V на Rapala. След няколко проводки стана ясно, че щуките не дебнат за атака на повърхността.

Ясно е, че пак са някъде долу и атаките ще са от дъното. Залагам на Salmo Slider 7S и за 15 минути облавяне имам само един удар. Е, време е в игра да влезе другия ми титуляр – Salmo Minnow 9S в цвят HPH. Няколко проводки по-късно имам удар в паузата и девятката ми донася първата щука за излета с добри размери.

Рибата е малко над 60-те сантиметра. С оглед на това, че констатирам добра популация от такива риби във водоема, реших, че ще я задържа. По принцип рядко задържам щуки, но когато го правя – една риба с размер 60+ е напълно достатъчна. Случвало ми се е и да не взема нито една за цяла година или няколко поредни години, но сега имах възможност и ето, че улова за вечерята е осигурен.

В продължение на един час облавяне нямам други удари. Разбира се смених няколко примамки, но нямам шанс да провокирам някоя рибка. Върнах се отново на Minnow 9S и хоп едно щукле, но след това отново затишие:

Рабира се, това щукле, както и всички останали до края на публикацията ги връщам обратно във водоемите, нищо, че са в безумната норма за задържане от 35+ сантиметра. Този път ще спестя видеата с пускане на рибите, че ще стане излишно дълго, пък и какво има да се гледа видео с пускане на малка щука. 🙂
Та, кой ли ден ще променим този безумно малък размер за задържане на щуки записан от някоя „умна глава“ в Закона за Рибарството и Аквакултурите…. Според мен риби под 60 сантиметра изобщо не трябва да се задържат, но това е друга тема.
Докато си отмарям край брега много близо до мен се появи една голяма водна змия, която си мина по нейната пътека на някъде си.

В следващия час затишието на слуката е много озадъчаващо за мен. Смених доста примамки и проводки, но единствения удар на щука беше на една 50+, която ми се откачи в краката на Izumi Shad Alive 105FS.

Привечер се появи някаква по-сериозна активност, но щуките бяха малки:

Salmo са ми едни от любимите воблери, които ползвам вече от около 10 години и за мен нямат аналог на пазара благодарение на естествените им кожи, с които обличат воблерите си. 😁 Salmo Pike 11F е един такъв ярък пример:

За излета имах общо 7 удара, като пред обектива ми позираха 5 щуки. Ето и всички успешни примамки:

Третият щукарски излет реших да направя на един непознат водоем. Имах само бегло инфо, че там има щуки, но докато не отида и метна няма как да знам. Датата е 08.05.2022 г. Отново се впуснах на риболов след обяд. Ето го и прекрасния гьол, на който тепърва ще откривателствам дали има щуки или не.
Проверих тук….

…. после тук….

…. и накрая тук:

Тричасовото претърсване на този красив и перспективен водоем не даде резултат. Нито една щука не се появи на хоризонта… Нямаше и риболовци, от които да почерпя някакво инфо дали я има там „тая гад“ и стабилна ли е популацията. Абе имаше един, ама …. метнал си плувката на червей и малко след въдицата беше опънал къса мрежа с дължина от 20 метра и малко око. Ееей направо полудях и впоследствие доста убедително изгоних от гьола тоя „колега“. Събра си и плувката и мрежичката и дим да го няма, иначе моментално му уреждах „абонамент“ към ИАРА за 1500 лева + още 600 лева, затова, че лови на плувка риба в размножителен период. А дали имаше пък риболовен билет, кой знае?
В крайна сметка надвечер смених гьола с друг, като имах цели 3 удара на Minnow 9-ката, но улових само една малка щукичка. Единия от ударите бе на щука 60+, но рибата се завря много бързо в подводните туфи и впоследствие при опитите ми да я освободя от там се откачи от воблера. Абе, „спасих“ капото и изгоних един тарикат с мрежичка.

15.05.2022 г. – време е за четвърти щукарски излет. Този път сутринта посетих една стара баластиера, където преди време бях хващал щуки. Още със стъпването до водата зърнах бъдещето на дивите ни водоеми! Пълни сладурчета 😍 – добре дошли на белия свят:

Първата слука е вече факт, но е малка щукичка на Minnow 9-ката, а след нея последва още една със същите размери, но беше излишно да я снимам – директно я върнах обратно във водата.

Доообрееем – има малки щукички край, а къде са големите? Реших да заложа на един нов силикон, който си бях взел наскоро – Westin Magic Minnow Jig в размер от 12 сантиметра и тегло от 22 грама. Исках да видя дали навътре в дълбочина не се спотайва някоя едра щука. Офсетната кука щеше да ми даде предимство около дъното, защото имаше водорасли.

Почнах да си джигвам и след малко имам отчетлив тежък удар, който усещам на бланката на Sustain-а. Моментално засичам и усещам, че имам добра риба. Тактиката ми сработи, но с тая особеност, че не щука, а едър костур бе ковнал 12-сет сантиметровия щукарски силикон, като дори се бе зашил много добре на офсетната кука. По принцип избягвам да показвам риби, които са уловени случайно и нецеленасочено по време на забраната им, но този път ще наруша принципа си, защото рибока е страхотен, а отделно всички знаете, че костура мръсти заедно с бялата риба, та отдавна тоя палавник си е свършил размножителния сезон и няма опасност за него. Разбира се след снимката, върнах костура обратно във водоема, както е записано в Закона за Рибарството и Аквакултурите, понеже е случайна слука на риба, която се намира в размножителния й период.

В следващия половин час имах още един як удар на Magic Minnow-а, но този път си беше щука около килото. За съжаление при борбата щуката се откачи и не можах да я докарам до снимачната площадка. Едниствените следи, които ми остави от нея да ви покажа бяха цепнатините по тялото на силикона от щучите й зъби.

Реших, че тактиката ми с този силикон работи и продължих да настоявам с него, но до момента, в който някак си куката се заби в един голям подводен дънер. Опитах се от няколко места да освободя забития силикон, но накрая го скъсах.
В следващите три часа обаче, нямах никакво пипане, а жегата настъпваше и вече не се дишаше навън. Поснимах това-онова наоколо, но без наченки за щуки.

Отделно от безрибието, досада ми създаваха и пухчетата на тополите, които плуваха на повърхността на водата. Еййй какви топчета ми правеха по влакното, че чак ми забиваха на водачите и шпулата.

Такава отврат и досада са, че се губи доста време в чистенето им. Вместо да ловиш – чистиш пухчета…. В крайна сметка завърших излета в късния следобед, но без да уловя някоя друга щука.

29.05.2022 – Pontoon-ите

Наскоро моят приятел бате Ники, който е собственик на известния столичен Риболовен магазин „Никулден“, поръча и окичи витрините в магазина си с много готини неща на Pontoon 21. Отдавна нямаше внос на марката, но сега пак потече благата стока към нас. Радвам се, че една от любимите ми компании за примамки е отново налична на нашия скромен риболовен пазар. 😊 Сигурен съм, че сред вас няма спинингист, който да не ползва техните примамки, въдици или риболовни аксесоари – някои модели от тях са си легенди. Изобщо не се поколебах да направя една поръчка, през онлайн магазина на бате Ники, с щукарска насоченост. 😁 Ето ги новите щукарски попълнения в Слинг бега ми – Crack Jack, Greedy Guts, Dexter Minnow и разбира се уникалната клатушка Sintura 3D Spoon в размер от 32 грама. Ще се спра да огледаме набързо последните три примамки, тъй като ги помятах на петия ми щукарски излет, състоял се на 29.05.2022.

Много си се кефя като имам нови „играчки“, с които предстои да ловим риби. Greedy Guts-a е в размер 99SP-SR и цвят 430 CB Funa:

Dexter-ът пък е модел 93SP-SR в цвят R37:

Sinuoso-то е в размер 80 мм, тегло 32 грама и цвят G22-202 – истинско бижу:

И така, след краткото встъпление с новите примамки, започнах да въртя с въпросните три:

Бях отишъл на гьола в късния следобед. Слънцето бе високо и времето беше топло. Pontoon 21 Greedy Guts 99SP-SR получи първите си щучи рани още с първите замятания! Щуките просто не му простиха – страхотен кастинг и много готин туич, който ги провокираше:

Ритмично – през около 20-30 минути, излизаше по някоя щука за снимка, като първата беше най-голяма от всички:

Следите от яростта на щучите зъби се виждаха ясно по тялото на воблера:

Все пак отбелязох „две точки“ и на Salmo Minnow 9S, но щуките бяха малки! 🙂 Отделно пък имах зверски удар на Izumi Shad Alive 105FS, нооо при пируета щуката се откачи. На око рибата беше 65+ сантиметра.
Най-неприятното ми при този излет бе, че наврях в едни дървета Salmo Slider 7S и воблера си остана скъсан там. Ами все пак има го и това в риболова – да скъсаме по някоя примамка, което ни кара пък да добавим нови две-три!?! 😀

С този излет от 29.05 месецът на щуката приключи при мен. Направих общо 5 излета на 5 различни типични щукарника, като улових доста риби, но 65% от тях бяха под 50-те сантиметра. Общо взето ми се иска да ловим колкото се може повече на брой и все по-едри щуки, но това може би ще се случи в някое далечно бъдеще, когато гадовете с мрежите и месарчетата ще са сведени до минимум, а минималния безумен размер от 35 сантиметра ще е вдигнат на поне 50 сантиметра. Дотогава обаче трофейния щуколов, който искаме да имаме и гледаме по разни видеа в YouTube от други западни и източни страни, няма да го имаме!

Първи май – ден на щукаря| Едно добро откриване 01.05.2022

Утре е първи май – деня на щукаря! 
За разлика от миналата година, когато почти нямах излети поради различни причини, тази обаче смятах да си взема моето и да наваксам на максимум. Подготвих специално щукарско меню – селекцията е убийствена, като имах и едното на ум, че рибите може да стоят все още долу до дъното и да са по-пасивни, така че и силиконите бяха подготвени! 🙂 

Първи май – ден на щукаря! Какъв ден имах само…

Ставане рано сутринта и към 07:00 часа бях на щукарския гьол. Там обаче останах лошо изненадан от това, че вече 8 лодки – с по двама-трима човека в тях, бяха нагазили във водното огледало, а още една се готвеше да го направи. Истерията около откриването на щуката явно беше нааай-голяма при хората, ловящи от лодка, защото от брега бяхме двойно по-малко хора.
Огледът и анализа ми показаха, че няма смисъл да се бутам в лудницата, защото шума беше голям, щях да засичам с проводките си от брега лодките и изобщо не беше перспективно и приветливо за риболов. Друго, което ми направи впечатление, че две лодки практикуваха риболов на тролинг в малкия гьол – абсолютно грозна и тъпа работа, нямаща нищо общо с риболов на щука в малък затворен водоем… Подяволите, това не е някой си голям язовир като Кърджали или Ивайловград, а малък щукарски гьол!?! Вярно, още нямаме формирани правила за риболов от лодка по нашите водоеми в Закона за Рибарството и Аквакултурите, но що за простащина е това да влачиш в малък гьол и то за щука? Сигурен съм, че няма да доживея деня, в който ще влезе правило в ЗРА, което да гласи, че влаченето (тролинга) от плаващи средства на водоеми под „еди колко си декара“ е забранено, както и навлизането с такива в тях…. В Булгаристана риболовната култура и етика…. абе да не ви разказвам за нея – и вие сте свидетели на какво ниво е…
Реших, че сменям дестинацията и ще отида на друго щукарско гьолче да си открия на спокойствие. Тръгвайки, се разминах с още два автомобила с колесари и лодки, така че решението ми да се махам бе правилно!
Та след 30-40 минути по-късно вече съм там – на спокойното малко гьолче, където нямаше никой. Каква щукарска красота и идилия:

Първоначално заложих на повърхностни примамки из плитките и нагряти от слънцето части, но след като видях, че няма никаква активност минах с джъркбейтовете. Два часа настояване, ала нямам пипане. Реших, че щом ги няма в плиткото ще отида откъм дълбокото, т. е. ще ловя в другата половина на гьолчето (от снимката горе).
Почнах обиколката бавно, проверявайки всяко местенце и по едно време закачих нещо…. разтегливо!! В подводните тръстики и водорасли се беше скъсало парче мрежа, което бях закачил с тройките на воблера и част от него го извлачих – малко над 1 метър дълго!

Грозна работа…. определено това гьолче е било изтарашено през зимно-пролетния сезона, т. е. разбирайте през забраната за щука…. Въпреки това, в мен имаше надежда, че поне някоя риба ще е останала и продължих да си обикалям. През това време пристигна една кола, а после още една с гумена лодка на тавана й и хоп – четиримата човека влезнаха в нея и почнаха да облавят „майсторски“ малкото гьолче, чийто брегове спокойно можеш да си ги облавяш и от брега… ама нали сега е модерно с лодка да се влиза и да се „маистори“, та…. приключих с облавянето на отсрещните брегове, заради тия ентусиасти! Направо нямам думи вече за тая простотия… После налазиха още два автомобила и спокойствието изобщо приключи….
Аз още си нямах пипане, че даже и щука не видях край брега или зад примамката ми. Между другото, за първи път водих на щуколов новата ми тояга на Shimano Sustain AX – модел SSUSAX82H, и ми беше удоволствие да водя с нея Rapala Super Shadow Rap 11:

Та, през първите 4 часа от щуколова нещата отиваха към страшно и гръмко капо. Нямах пипане или най-малкото – поне проследяване от щука. Имах „слука“ само на еднометрово парче чисто нова бракониерска мрежа, която се беше скъсала под водата в тръстиките и водораслите…. Отделно тарапаната от хора и ентусиасти взе да ми дотяга и да се увеличава с всеки час! Това наложи смяна и на тази щукарска дестинация с друга.
Вече беше подминало 12 часа по обяд. Слънцето грееше през облаците и беше високо. Понеже до резервното водоемче нямаше път с кола, я зарязах на къра и тръгнах пеш. Кеф ми бе да ходя сред природата и да слушам песента на всякакви птички, а около мен всякакви твари да щъкат ентусиазирани. В близост до щукарското гьолче намерих малка чаровна костенурка „нинджа“. Огледах я отблизо и установих, че е малка водна нашенска костенурка. 🙂 Оставих я пак там където я намерих и си продължих по пътя

Пристигайки към 12:30 часа на щукарския гьол, видях, че водата беше адски бистра. Всичко се виждаше и-д-е-а-л-н-О! Явно ще трябва да замятам до отсрещните брегове и да се надявам рибите да са там – в „тъмната вода“. 🙂

Отварям раницата на Rapala и почвам да се чудя на какво точно да заложа. Пак на едрите 12 сантиметрови воблери или на по-малките? Salmo Perch 12 или Salmo Minnow 9S?? Да – „крещящ цвят“ e за бистрата вода, но при риболов на щука този „горещ костур“ ми е носил слука точно при такива условия. Решавам, че ще мятам деветката и го слагам на повода.

Бях вързал повод от флуорокарбон в размер от 0,37 мм, защото все още сме в началото на годината и предполагам, че ще е достатъчен. След три-четири замятания имам нааай-после удар, но много тънък и плах. Зачудих се, даже да засичам ли или да оставя малко пауза…? Оставих кратка пауза от 2-3 секунди и профилактично направих засечка. След засечката усетих, че на другия край на линията има риба и почнах да навивам. Хоп, ето я и първата щука за новия щукарски сезон:

Чудесно – щука около 50-те сантимера! Пуснах я и продължих с печелившия воблер, но повече от 15 минути нямах пипане. Дойде ред за смяна на примамката и заложих на Salmo Slider 7S. В рамките на половин час имах два удара, като при първия рибата беше надрала повода, което ме накара да мина директно на по-дебелия, който имам, със сечение от 1 мм.

При първия удар отново усетих едно такова „дрън“ почукване, както при уловената щука на Minnow 9-ката, но този път рибата не се закачи. При втория удар ситуацията пак се повтори… Два празни удара, а можех сега да съм с две риби напред. Реших пак да се върна на Minnow 9-ката и за 40 минути настояване имах отново един нереализиран удар, с което броя празните удари се увеличи доста спрямо броя на хванатите риби.
В следващия един час започнах да сменям по-често примамките, като в игра влезнаха и дванадесет сантиметровите воблери, че дори и силиконите, но нямах пипане. Позачудих се дали да не си ходя, че вече беше станало 15:40 часа, но реших пак да се върна в изходна позиция и да заложа на Minnow 9-ката, а след това на Slider 7-цата. Е, успехът дойде на втория воблер, който в паузата бе нагълтан мощно от тази щука:

Виждате, как се подава воблера от устата й, та първата ми мисъл, след като я довлачих пред мен, бе внимателно да я освободя с кохера, така че да не се наранят хрилете й и рибата да остане жива след снимките.

Успях да се справя със задачата отлично и реших, че е ред за няколко снимки. От опит знам, че рибата ще ги издържи без проблем, иначе нямаше да я бавя.

Ами, вече догоднвах пасива – имах две добри щуки и три нереализирани удара. На фона на сутрешното лутане и бездействие, тази слука си беше отлична.
Продължих със Slider-а, но 20 минути бях без пипане, та бръкнах пак в раницата и от кутията извадих една стара класика Izumi Shad Alive 105 FS! По-младите спинингсити сигурно не познават този воблер:

Този петделен воблер понякога ме е спасявал при супер пасивни риби и студена вода, когато му придавам бавна равномерна проводка. Знаех вече, че пред мен има риби, както в плитките заляти тревисти зони, така и в средно дълбоките. Виждах вече колко плахо взимаха щуките и това, че не искат бърз и агресивен туич, който ми е специалитет и не пипаха на воблери по-големи от 10 сантиметра. Със сигурност те бяха там – полегнали върху тревите и просто чакаха нещо дребно, което буквално да им мине бавно пред устата, за да го атакуват. Със сигурност не се впускаха в преследване и свирепи атаки на едри обекти.

Заметнах в „тъмната вода“ отсреща и започнах да го водя „по тъча“ – на границата между плитката залята зона и средно дълбоката. На средата на проводката имах удар, след което в паузата видях, че линията пое навътре и хубаво причакох рибата преди да я засека. Хоп, ето на – следващата щука е пред обектива ми:

Толкова съм довоелн от случващото се, че реших да си запечатам физиономията с ехидната ми усмивка:

На втората проводка, след пускането на щуката, имам втори удар и след засечката започна много добра борба, като рибата почна моментално да тегли към дъното, за да се отскубне от куките на Izumi-то, завирайки се във водораслите. Тя се заби, но бързо успях да я отскубна и ето я вече на брега – по-едричка от предната:

Прекрасна и здрава 63-ка, като предполагам, че е женска, понеже повечето едри риби, според мен, са такива.

В следващия час и половина имах още четири удара, като две едри щуки ме „подхлъзнаха“ и се откачиха при борбите. Едната ми направи такава свещ пред мен, че ме оплиска малко с вода и при тези й движения куките на воблера се откачиха. Друга пък така ме навря във водораслите, че накрая имах само една топка водорасли на воблера, вместо риба…. Беше забавно!
Вижда се много добре от долната снимка, че в прозрачните води сработиха отлично натуралните разцветки, които нямат силни отблясъци и наподобяват максимално като профил естествената плячка на щуката – костур, каракуда и бабушка. Щуките предпочетоха по-бавното водене, вместо агресивното, което обикновено им прилагам.

Накрая на излета останах приятно изтощен от откриването на щуките и по случая, като се прибрах, му ударих няколко бири както си трябва. 🙂 След ново продължително търсене и магарешки инат бях напипал щуките и стана супер добър риболов. Направо сам си се кефя колко упорит съм понякога, докато не постигна успех. Рибите обаче кълвяха много плахо и над 50% от тях ми се откачиха при повеждането или по времена борбите … Резултатът бе: имах 11 удара, от които 2 откачени добри щуки и 4 уловени… 🙂
Самите кълванета изобщо не бяха агресивни и силни, като усетих, че ще трябва хубаво да ги причаквам преди да направя засечка… На дължина рибите бяха от 50 до 60+ сантиметра, като видимо по форма – си бяха направо като точилки. Вероятно наскоро са приключили размножаването – преди седмица-две. Усещането ми е, че тепърва започват да се хранят и да се подсилват след изтощението по хвърлянето на хайвера. Примамките, на които имах слука бяха от 7 до 10 см – Salmo Slider, Salmo Minnow и Izumi Shad Alive (все щукарски класики). На големите „паркети“ изобщо нямах пипане, а рибите бяха пред мен…
За финал на публикцията добавям и едно кратко влогче от излета, фокусирано около пускането на рибите. Все пак искам да запазя максимално това дивно щукарско гьолче „в тайна“, че да не бъде опоскано и пресирано, като първите две, които бях посетил до обяд! 😉

За боклуците и хората 2022 |“-ЧИСТИ!“|(шест години по-късно)

Преди да продължа със следващата риболовна публикация искам да избягам леко встрани и отново да засегна темата „За боклуците и хората !„. От доста години наблюдавам как бреговете около водоемите ни се превърнаха в пълен боклучарник. В някои случаи са виновни риболовците, защото си зарязват отпадъците от риболовния излет край брега или в околните храсти, в други случаи злосторниците са селски или градски бизнесмени, дали пара на някой сиромах да им извози и захвърли някъде отпадъците. Често, докато съм на риболов и обикалям по бреговете, намирам нерегламентирани локални сметища – малки микросметища или много по-крупни. Доста сигнали съм подавал през годините към подразделенията на РИОСВ и съм ги изчиствал. Ето един такъв пореден случай от Марица край Димитровград, които реших да кача на сайта. За последно такава тема съм качвал тук през март 2016-та година – „За боклуците и хората !„, когато изчистих над 300 автомобилни край река Марица.

26.02.2022 – привечер, докато се разхождах за сом край бреговете на Марица, под Димитровград, имах изненадваща и „добра слука“. Извадих кепа и хоп – снимка: 😄

Много мразя да виждам такива гледки край реката – направо полудявам! Oбразуваните незаконни микросметища от излезли от употреба автомобилни гуми и смесени отпадъци покрай река Марица бяха на три отделни точки. Както казваше един зъл герой от български мафиотски сериал „- ЧИСТИ!“.

Имам супер нетърпимост към подобни свинщини по нашите водоеми и когато констатирам нещо такова крупно никога не „замитам проблема под килима“, а напротив – снимам наред със смартфона, взимам координати по Google Maps на микросметищата и сигнализирам отговорно до компетентните институции, защото знам, че те не обикалят по водоемите толкова колкото ние – риболовците. Разбира се, изгубих време за риболов, но удовлетвореността, че ще се справя със създалия се проблем и ще изчистя бреговете на реката и прилежащите й площи, бе мотивираща.
Докато снимах микросметищата с употребените и захвърляни автомобилни гуми, един автомобил спря до мен и от него слезнаха трима роми, които си избраха две-три що-годе „читави“ гуми. От една страна добре – тези гуми се „махат“ от бреговете на Марица, но от друга…. Попитах ги за какво са им, а те отговориха, че ги продават на пазара, за да извадят някой лев – ужас. Взеха ги и споделиха, че отиват на другия куп, за да подберат и от там някоя друга. Хора, не си взимайте от подобни „продавачи“ гуми втора употреба. Предполагам, сами разбирате какъв е риска за вашето здраве, както и на хората, които ще качите в своите автомобили, окоплектовани с тези евтини гуми, които сте купили от подобни хора на далавера! Никога не правете компромис с гумите – приятелски съвет, колкото и евтино да ви ги дават, щото не знаете преди това, от кое сметище са взети и прочие.
Та, още същия ден – на 26.02.2022, след като се прибрах вкъщи и систематизирах информацията подадох сигнал до РИОСВ-Хасково, чрез електронната им поща с всички материали – снимки, кратки обяснения и точни координати по Google Maps. Инспекторите от своя страна направиха проверка на 08.03.2022 и издадоха предписание към Община Димитровград със срок за изчистването им до 31.03.2022, за което ме уведомиха по надлежния ред.

На 03.04.2022 бях отново в района, в търсене на властелина на река Марица – сома. 🙂 Направих проверка на микросметищата – дали са там или са изчистени (може би преди да е минал последващия контрол от страна на инспекторите). Констатирах, че и трите сметища са изчистени, с което предписанието е спазено стриктно и напълно, а аз съм удовлетворен от свършената работа!

Изразявам благодарност към Кмета на Димитровград и неговите служители от Общината, че постъпиха отговорно и ликвидираха в срок тези микросметища, които някои лоши хора бяха направили. 😙👍

От опит знам, че общините и областните администрации в България нямат човешки ресурс, който да следи и глобява нарушителите извън урбанизираните територии – защото отново се спестяват едни пари. Ето защо, искам отново да апелирам и провокирам всички нормални хора и съвестни риболовци да подават сигнали до институциите – лесно е. Това са нашите водоеми, на които ежеседмично извършваме нашето любимо хоби – риболова, и ако не поемем първи инициативата да посочваме проблемите и да ги опазваме, то ще продължаваме да газим в кочината от отпадъци, докато ловим риба…

Това е списък със сайтовете на съответните регионални инспекции по околната среда и води. Вземете от там контактите им за вашия регион (зелени телефони и и-мейли) и действайте без много да се чудите. Инспекторите разчитат много на нашите сигнали – нека ги подпомогнем в дейността им по контрол!

Аз ще продължа с този подход на сигнализиране, без значение в коя част на България риболовствам – направете го и вие. 👌 Споделяйте навсякъде из Интернет своя добър пример, за да „заразим“ и пробудим все повече хора. Добрия пример трябва да се споделя и показва. Проблемът с нерегламентираното изхвърляне на отпадъци от всякакъв тип е много сериозен и не трябва да го подминаваме с лека ръка – особено ние, които сме от риболовното съсловие и искаме да ловим на чистичко и зеленичко край бреговете на любимите ни водоеми.

По-здрави – за по-чиста и здрава околна среда! 😊 👊

По Марица през март 2022 – част 2

Лека-полека пролетта започна да настъпва все по-уверено и в края на март месец вече нямаше и помен от студовете, които владееха по-голямата част от мартенското време. С това настъпление, обаче, Марица започна да вдига все повече нивото си от пролетното снеготопене в планинските масиви. Цветът и облика на реката се промениха не само по бреговете й, но и този на водата. Резонно, това доведе и до изместване на рибите от обичайните местостоянки, по които ги ловим. Само за ден Марица вдигна бързо ниво и нещата се измениха доста. Ето я реката на 26.03.2022 – красота:

Височкото ниво наби част от кефалите по спокойните „джобове“ и ръкави на реката, където ги виждах на големи пасажи, съставени от по-малки по размер риби.

Това за мен означаваше, че трофейките са все още някъде там – в централната част на коритото или в подмолите край брега. Залагайки на 10 грамова чебурашка с три инчовата Larva, реших да проверя, в около обедните часове, дали рибите не са в основното течение. Понеже нивото на реката бе височко си избрах единственото удобно място на един висок бряг. След 3-4 подавания имах добър удар в бързото течение, но реакцията ми бе супер прибързана ииии както обикновено се случва – силикона е изхлузен от куката….

Продължих да настоявам още един час, но без резултат. Реших да отскоча до близкия „джоб“ и да потърся по-малките кефали с малки силикони. Предварително знаех, че са там, защото първоначално към това място бях спрял за оглед, но реших да видя каква е активността на рибите в основното корито на Марица.
Предния ден видях едни готини малки силикончета в магазина на Митака – „Риболовен свят“. Не стига, че са готини ами и евтини – 50 стотинки броя. За първи път ги виждах и ми се сториха супер интересни. Те са на украинската фирма Toirtap – модел Fish Killer. Интересното при тях е, че можете да си модифицирате силикончето на четири различни варианта, взависимост от предпочитанита и вижданията ви – чрез разкъсване на частите правите силикончето от активно в пасивно.

Отначало започнах надлъгването с кефалчета, залагайки Fanatik Larva 1,6 инча с 3 грама чебурашка, после минах на два, един и накрая без чебурашка. Кефалчетата бяха много, но без никакъв апетит. Силикончето минаваше покрай тях, но тук-там по някое проследяване и дотам. След малката ларвичка дойде ред на Fish Killer-чето – пак по същата схема, докато накрая махнах и чебурашката, за да мога повече време да витая из водния слой.

При този монтаж се появиха и първите ударчета по силикона, но настана игра на нерви. Кефалчетата все пак си бяха дребни и почти апатични. По едно време, от отсрещния подмол се втурна след силикончето един по-едър кефал, но се размина с примамката. После имах удар на едно по-дребно, което се откачи във въздуха – беше захапало само опашката на силикончето, но не и до куката. 🙂
Десет минути по-късно улових „царя на гьола“ – това бе и най-едрия кефал, който изобщо видях наоколо от стотиците дребни кефалчета.

Реших, че съм постигнал целта си, зайгравайки се с тези дребосъци. Обърнах им гръб и отново се насочих към основното корито на Марица, да диря трофейките. Докъм 15 часа следобяд нямах пипане и се преместих в друг подучастък, където обаче не се видя нито една риба. Може би беше грешка, че смених мястото, но трябваше да видя как стоят нещата и там, за да планирам следващите излети, отчиайтки предвид все повече покачващото се ниво на Марица.
Нов ден – нов късмет. Неделята на 27.03.2022 пак бях на реката, знаейки вече от опит при това ниво на Марица къде е възможно да имам слука. В това разкошно време си беше грехота човек да остане заврян у дома.
Край бреговете на реката все повече започваха да се виждат топлите цветове, радвайки очите ми.

Този път отидох на Марица малко по-рано от обичайното. Заставайки на точното място, с точната примамка, в точното време – още с първото подаване имах удар в течението. Нещо ми спря силикона, водейки го по течението, комбинирано в първия момент с лек тропот на върха на спининга и след това поява на „корем“. Появата на „корема“ по линията ми бе в резултат на причакването – 2-3 секунди, след което мощно засякох и първоначално малко трудно отлепих нещото от дъното. Отлепяйки го, то стръска с глава и разбрах, че имам сомче! О, радост! Първото ми сомче за новата риболовна година е вече пред мен – кеф. 🙂

Беше от стандартните по размер и сметнах, че няма смисъл да омазвам в слуз метъра. Бях го зашил по учебник – в кюшето на устата. Впечатление ми направи старата му рана, която бе на върха на долната му устна.

Бях вдигнал шум във вира и сметнах, че трябва да се придвижа нагоре по течението. Пуснах сомчо и отпраших нагоре да видя каква е хавата.
Няколко замятания и удар – абе удар, но пак с бавно отлепяне и трудно повеждане. След няколко секунди на борба, усещам, че надали е риба, защото ми липсват тръсканията и подозренията ми се оказват верни – бая голям клон, който най-вероятно съм изровил. 🙂 Има и такива моменти – уж сомче, а то се окаже клонче и обратното.

След този „екшън“ нещата поутихнаха. Разбрах, че е време отново да се поразтъпча край бреговете на Марица и да се порадвам на настъплението на пролетта в този топъл мартенски ден.

Слагам „сладък картоф“ и замятам в замътените води на Марица. Второ проводка и имам пощипване на силикона край брега. Добрееем – има риба/риби пред мен ще обловя пак по същата траектория. Подавам отново от бързото към тихото и тоя път вече съм нащрек – улавям евентуалния гладник, който преди това може би е опитал Larva-та. Този път си я беше захапал както трябва.

В следващите няколко часа до залез слънце нещата откъм слука никакви ги няма. Рибите не искат да ‘апят…

Знаете ли по какво още се познава, че е настъпила пролетта край Марица? По това, че почваш да ловиш вместо риби млади откършени и зелени върбови клонки, които течението носи и ти ги забива в силикона или линията. Малко досадно, но това е положението. 😀

Необичайно ми се стори за края на март да плесна първия маришки комар, дръзнал да ме хапе, но ей го на – тая гад…..

Денят вече е по-дълъг и почваме да изпращаме все по-късно залеза. За съжаление до края на деня нямах друга уловена риба – само красоти с пролетен оттенък и чист въздух, необременен от никакви проблеми.

Март месец се изтъркули и настана април. Все си мислех, че нещата откъм слуката на кефал и сом ще се по-добрят, но те пък тръгнаха в другата посока.

В началото на месеца, Марица си бе стабилно плавателна, а малко преди забраната за пролетно-лятно размножаващи се риби, дори с още по-високо ниво и супер ниска видимост.

Смених тактиката и заложих на целенасоченото търсене на сома. За съжаление обаче набих още четири безапелационни валата, с което „сметка капо“ нарастна на седем безрибни излета. Абе, имах си два удара в кафявата вода, но само на ларвообразните силикони, обаче не ме огря слуката…

Поне си припомних хамалогията и помятах отдавна захвърлените в рибарския шкаф тежки такъми и сомски примамки.

След 15-ти април приоритетите ми бяха два – излети по морето в Гърция и традиционния майски щуколов. Пъстървите пък изобщо не бяха включени в риболовния график и приоритети.

По Марица през март 2022 – част 1

За разлика от излетите ми през януари и февруари, тези от март бяха изцяло фокусирани върху риболова на река Марица. Реших да разделя материaла на две части, защото ще стане излишно дълго за прочитане и преглеждане. И двете публикации ще звършат с по едно кратко видео на уловените и пуснати риби, което е поместено най-долу. В настоящата, ще ви поразкажа каква слука и несполука имах в периода от началото на март до почти края на месеца. 🙂 Като уточнение добавям, че поетапно влизаха диференцираните забрани за риболов на хищниците, като след щучата забрана настъпи и тази на распера – от първи март.

Започвам първа част с първия мартенски излет – в деня на освобожението ни от турско робство. 03.03.2022 г. – празнуваме 144 години свободна България и по традиция си е почивен ден от работа, за повечето българи! 🇧🇬 Този път празникът ни се падна през седмицата – в четвъртък, и реших, че няма да взимам отпуска за петъка. Предпочитам единия ден отпуска да го запазя за риболов от тип дълъг уикенд по морето в Гърция.
Наоколо край реката вече леко се забелязваха признаците на един от най-красивите ни настъпващи сезони – пролетта! Пъпките по клоните на крайречния върбалак почнаха да се превръщат в първите малки зелени и непорочни листенца, които почваха лека-полека да багрят в по-топъл цвят бреговете на реката. Бяхме свикнали да виждаме цветове в нюансите на кафяво и сивото, но промяната настъпваше.

Беше прекрасен ден на любимата река – студена зимна и облачна сутрин (с „бръснещ“ вятър), която стартирахме заедно с един стар маришки майстор и мой приятел – Ники Райчев. Беше удоволствие за мен да си полафим и да помятаме рамо до рамо, през този празничен ден, на „нашите места“. Доста трудно успяхме да намерим слуката. От сутринта до обяд нямахме пипане. Видяхме покрай едно дърво потенциална слука, но не ни огря. Сменихме 3 подучастъка, като на последния видяхме жокер, който ако е човек с опит, като нас, веднага ще го забележи и няма да пропусне възможността.

През целия ден водата в реката бе снежна (от снеготопенето), сравнително бърза и средно мътна. Студено си беше и на брега…. Доста обикаляне падна, докато намерим къде са се скатали рибите, но целта е постигната. 😁

Застанахме на позиции, така че да покриваме периметъра и да не си пречим, презентирайки силиконите. След няколко замятания нашата група отбеляза първата риба за деня. Успях да забия на Larva-та хубав кефал, който даде добър отпор. Рибата бе почти 45-ца и беше захапала много добре силикона.

Десетина минути по-късно имах пак удар, но не успях да заловя рибата. Явно съм избързал малко със засечката, понеже силикона бе изхлузен от куката, която има и две контри по стеблото си (baitholder). Тук са рибите и хапят – сега е момента да направим „преброяването на дивите зайци“.

Както отбелязах по-горе, рибите са тук и са активни, но колко ли време щеше да трае тази активност не ни бе ясно… Надявахме се покрай кефалите и някой бонус да има – евентуално сомче.

Оказа се, че пред нас, но на максимална дистанция имаше кефали, които похaпваха в течението. Успях да закова втори добър кефал – пак 45-ца. Кепнах рибата успешно и ето, че Ники ми прави втора добра снимка с риба. 🙂

Един интересен момент бе това, че кефала изплю в кепа пиявица, която беше глътнал. Определено бяхме открили хранещи се риби на това прекрасно вирче.

При следващите замятания скъсах силикона в някакъв голям клон, заровен на дъното от маришкия пясък и влезнах в бокса за превързване и поставяне на нов силикон с чебурашка.
В оставащия един час до залеза успях да забия още два кефала на същото място, с габарити 40 и 42 см. Така „преброяването на дивите зайци“ нарастна на 4 броя. 🙂 Ударът на третия кефал силно ме изненада – замятане на максимална дистанция и поемане на силикона още с цопването му във водата. Много агресивна атака, която е присъща за първата седмица на април месец и най-вече за лятно-есения сезон, а не за началото на март, когато водата е още „снежна“. Явно, се случи някакво изключение.

В самия край на излета имах възможността да увелича бройката на кефалите, но рибата не се закачи – силикона бе поизхлузен от куката.

Окрилен от добрата зимна слука на трети март, реших, че на 05.03.2022 (събота) ще повторя същото място в същия следобоеден часови интервал. Този път различното бе, че Марица бе вдигнала нивото си още, спрямо преди два дни. Първите два часа нямах не само риба, но и никакви признаци, че в реката има рибешки живот. Продължих да упорствам и баааам – странен плах удар и моментална засечка. Рибата ми взе аванс и борбата почна.

В главата ми се въртеше, че вариантите са два – трофеен кефал или сомче. Когато докарах пред мен рибата, останах изненадан – едър скобар! Обаче, скобарчо се беше зашил, непонятно за мен, на гърба. Този момент донякъде доведе до спад в ентусиазма от ваденето, но все пак ако го погледна от друг ъгъл – имам риба на куката. 😀 Кепнах го и след това метърчето отчете дължина между 42 и 43 сантиметра. Баят скобар, който си остана единствената ми слука през съботния ден. За съжаление и в този ден не ми се размина и скъсах три силикона по закачките… 🙂

Преглеждайки запасите ми на Larva в рибарския шкаф, установих, че са започнали да намаляват. Беше време за едно голямо презареждане, като освен силикони трябваше да помисля и за ново плетено влакно, че Gosen-a доста се беше скъсил. Осми март си беше истински празник за рибарското око, след като отворих кутията с поръчката ми. Освен любимия цвят и размер, си поръчах други цветове и размери, които нямам, едно от най-евтините осем нишкови плетени влакна на пазара ни – RTB CrossFire в размер 0,6, и различни грамажи от многостенните чебурашки на Fanatik.

15.03.2022 – деня порасна и вече се появяваха първите възможности за риболов след работно време. Имах чисто на разположение един час да помятам на реката преди залез. Дневните температури се бяха покачили до 13 градуса и някак си ми дойде отвътре да отида и да пробвам рибите. Успях да се разпиша с един кефал. Един удар – една риба, което доведе до успокоение и вътрешно удовлетворение в мен, че и този път няма да съм капо. 🙂

19.03.2022 – студено утро, като по околните хълмове нощеска бе понавалял малко сняг, който към 10 часа все още не се беше разтопил. Кал до уши, но успешно стигам вира, на който планирах първо да ловя. Нивото на Марица беше спаднало с около 8 сантиметра по вертикала и удобните места за риболов вече бяха една идея малко повече.

Поставям Larva в цвят 017, който се именува сладък картоф (sweat potato). Абе залагам си на орАнджАФ силикон, който от опит знам, че рибите в този вир много го хапят. Точно на това място този цвят ми донесе през февруари 2020-та и личния рекорд за кефал – 55 см, който още не съм надскочил. 🙂
На второто изтичане имам много силен удар в подмола край брега. Засичам и … нищо. Зачудих се какво стана, че всичко беше като по учебник и как така не се заши рибата? Вадя бързо силикона и гледам куката се учепила….. Оцъклям се и вече почвам да се сещам, че съм провокирал едра риба, която ми е строшила куката в момента на захапването – едра бяла или сомче, няма какво друго да е.

А предната вечер бях проверил кутията със силиконите и най-вече куките, като някои бяха изгнили и ги подмених. Тази явно е минала стрес теста някак си, но ето, че на реката се случи друго и ми „подля вода“…

Отварям чантата и вадя от пакета чисто нов силикон, който нанизвам на чисто нова кука. Готов съм и решавам да облавям по същата траектория, със същия грамаж чебурашка и силикон. Ясно ми е, че не съм набол рибата и евентулно тя е все още около същата зона на удара и шанса да я провокирам отново за удар е много голям!
Десет минути по-късно на същото място имам втори такъв злобен удар – пиленцето кацна втори път на рамото ми, обаче пълна греда – не успях да зашия добре рибатаааааА и накрая пак съм с празни ръце…. Така и няма да мога да разбера какво беше добичето. 🙂

От тъп инат продължих още един час да диря тоя дзвер, ама си беше чиста наглост и глупост от моя страна да наастоявам за трети шанс. В края на краищата финиширах с първо капо, от много време насам… Ами такава ми била съдбата, а имах шанс да се похваля с улов на добра риба. 🙂

В края на март температурите значително се повишиха и почнаха да достигат 20-те градуса, че и малко отгоре. Марица отново вдигна нивото си, но вече се усещаше промяна в температурата на водата. Следобеда на 25.03.2022 се отправих пак към Марица. Риболова по реката изобщо го нямаше. Докато се разкарвах по брега, тук-там видях хванати на плувка единични малки кефалчета и по някои скобар и морунаж, но нищо значимо.
При мен ситуацията си беше кръгла нула. Цял следобед и привечер бях без пипане. Слънцето залезе, а още нямах риба – явно ще се ориентирам към второ мартенско капо. Запътих се към колата, но стигайки близо до нея реших да метна наистина вече за последно – още 3-4 пъти. Първо и второ подаване – нищо. На третото закачих силикона в някъв зарит клон на дъното, но след прилагане на силово изпълнение куката се откачи. Заточих я малко с острилката за куки и пак заметнах – още едно последно замятане и се прибирам. 🙂
Водейки силикона по течението, усещам така чакания и заветен удар – засичам! Бланката на спининга се разтресе и разбирам, че отсреща имам добра риба – най-вероятно едър кефал. Преборих животното и ето, че го кепнах успешно!

Не в последната минута на мача, а по-скоро в последните 10 секудни преди финиша успях да „спася“ капото със страхотен дебел маришки кефал, който беше първата 50-ка за 2022-ра.

Това е част от тръпката в риболова, която много обичам – мяташ половин ден без удар до последно и изведнъж, накрая праскаш джакпота и се „насираш“ от кеф. 🙂

По реки и язовири – през януари и февруари 2022

Честита Нова 2022 Година! 😀 
Нова година е и пак време за нови очаквания за сполука, както в живота и личен план, така и в любимото ни хоби – риболова. Пожелавам всички ни гадната лошотия и проблеми да си останат в стара и през новата година само хубавите неща да ни спохождат.
При мен НРГ (новата риболовна година) стартира на река Марица. Датата е 09.01.2022 и си крача в неделния предиобед спокойно по маришките брегове. Реката – вече и тя е по-спокойна, отколкото преди няколко седмици, а януарския ден е по-студен, спрямо предходните години. 
Докато си мятам и се разхождам из бреговете попадам на…. сурвачка! Пищно окрасена октъм панделки и захвърлена в реката по адет – да е здраве и берекет по стар прабългарски обичай и да тече живота по вода. 

Моментално се връщам над 24 години назад във спомените си и се сещам веднага за стихчето, което като дете рецитирах, докато биех гърбината на родителите и роднините ми за здраве, а те пък от своя страна за „добрия масаж“ ми подаряваха парички, луканки, шоколади, банани и все такива хубави неща за децата по онова време. 🙂 
„Сурва, сурва година, весела година, зелен клас на нива, голям грозд на лозе, жълт мамул на леса, червена ябълка в градина, пълна къща с коприна, живо-здраво догодина, догодина, до амина! „.
В наше време аз самия съм вече дърт и традицията продължава да е жива, като моите племенички ме сурвакат, но сурвачката не я мятаме в реката. 🙂 

Претърсвам вировете наоколо обаче нещо слуката я няма. Скъсах по някой друг силикон и така… За момента няма изгледи, дори да „сурвакам“ някоя риба, но… ето, че по едно време имам своя шанс – усещам по бланката на Venom-а кълване, засичам моментално и НРГ е открита! 
Larva-та в „моя цвят“ ми донесе първия зимен кефал за новия сезон, който успешно кепвам след кратка борба! 

Рибата не е от голямите цепеници, но пък на фона на вложените усилия и време е нещото, с което можеш да се гордееш, при положение, че наоколо другите спинингисти са без риби. 🙂 Силиконът е безапелационно засмукан и още малко е оставало оловната чебуршака и тя да поеме към глътката на кефала. След снимките, рибата бе върната обратно.

15.01.2022 – прекрасен зимен ден за риболов със сняг край бреговете, който решавам да посветя на спортните костурчета, обитаващи близките микроязовири. Първо бях на един микроязовир, където влизането с автомобила ми беше леко затруднено и го нахвърлях чак до тавана с тежка зимна кал, която измих с язовирната вода от предния, задния и страничните прозорци, че поне да имам видимост, като карам. 🙂 На първото язовирче заминаха няколко силикона, но без да имам ударче и намерих един умрял над 15-сет килограмов толстолоб. Привечер се преместих на втората дестинация където успешно посрещнах залеза, без каквито и да е индикации за рибешки живот. 🙂

В следващите уикенди не планирах излети и чак на 05.02 и 06.02.2022 бях на вода. Случиха ми се няколко готини момента и ето ги тях в няколко снимки и редове.

Този уикенд имах шанса да наблюдавам щуки по Марица в зоните без течение на реката. Апетитът им бе нулев, като най-вероятно това се дължеше на подготовката за размножителния им период (от 15 февруари според ЗРА). Ето една бременна бъдеща Мама, снимана със зуума на смартфона, от малко над 5 метра дистанция.

Щуките просто витаеха и не им беше до атаки.
И двата дни риболова по Марица беше адски тегав. В Съботния следобед прерових някои от най-добрите ми и успешни места, но слуката не идваше. Вир след вир – все едно нямаше риби, а съм сигурен, че са там. Сменях силикони, грамажи и размери, обаче нямах късмет.
Стрелките на часовника бързо напредваха и вече подминаваше 17:00 часа. Не оставаше много риболовно време предвид факта, че бях постоянно в движение и повечето минути ги пилеех в придвижване от място на място, а не в мятане. В края на краищата се отправих към най-зачуканото място, което не беше много достъпно и имаше закачки. Един силикон си замина, но пък в чантата имам още клонинги. 🙂 

Реших, че искам-неискам ще нагазя малко във водата с ботушите, за да преодолея някои клони пред мен, пък дано не изплаша рибите. Просто ми трябваше по-удобна позиция – бях се базирал на изтичалото от един голям вир, като дъното беше осеяно с камъни и си трябваше по-добър контрол над проводката. Допълнително и клоните на храстите ме тормозеха, но само това беше решението – леко нагазване до глезен в студената вода.
Подавам отново Larva-та и започвам нова проводка. За съжаление не се случва нищо, но това не ме демотивира. Подавам така още няколко пъти, но отново нищо. Нямам вече накъде да ходя и да сменям мястото и решавам, че ще настоявам тук още има-няма 30 минути до залез пък к’от’ т’ва. Сменям малко начина на подаване и стигам средата на изтичалото в средата на вира и… О, чудо – имам хубав плътен удар и този път не е камък. 🙂  Веднага засечка със скоростта на светлина и Venom-а моментално ми каза, че съм излъгал едра риба, като малко след това ми сработва и аванса! 

Имах късмета да забия страхотна и дива маришка бяла красавица, притежаваща уникална физика и страхотна мощ! 😊 Бях й пробил добре костеливата уста със спининга и процеса по ваденето и преборването й мина като по учебник. Всичко бе толкова сигурно, че си позволих да се поглезя и да направя кратко клипче от ваденето й, както и малко симки. Кепнах успешно страхотията и ето я на – страхотна дива и наперена красавица:

Това бе и мой своебразен личен рекорд за улов на бяла риба на река. На тегло нямам идея колко може да е била, но ми стига това, да видя внушителната й физика и да преценя, за себе си, че тази риба е уникална. Освен това, само след около месец и половина настъпва размножителния й период и съм сигурен, че тази бяла кралица ще даде шанс за живот на бъдещи маришки трофеи от вида й, които ще притежават нейния див ген, мощ и физика! 

Този вид риба с такива размери си е бонус към риболова – те са специални и се радвам, че се срещнах с нея. Най-долу в публикацията поствам към Ютюб канала си и видеото, което направих с улавянето и пускането на свобода на този страхотен маришки звяр.
През неделния ден си останах без слука, дори ударче нямах, но бялата риба от събота, като че ли балансира нещата. 🙂 

Уикендът на 12-13.02.2022, се получи голямо разминаване между големите ми очаквания за добра слука и действителната обстановка по Марица… 😁 

Доста голям участък прерових за тия два дни, комбнинирано със средна степен на трудност за офроуд, но резултата бе само един изтърмъчен едър шаран (бая дърпане и аванси паднаха), който се откачи на около 3-4 метра от мен и за спомен ми остана една от люспите му – дано е на берекет и пари. 😁

19-20.02.2022 – отново се насочих към Марица, но в друг по-перспективен подучастък.

Този път към арсенала от силикони добавих и Fanatik Gipnoz на 3,3 инча – тлъст силикон наподобяващ пиявица, в любимия ми цвят 022. 🙂 Надявах се, че с още една форма на пасивен силикон ще успея да провокирам някой от пасивните маришки хищници.

В крайна сметка с тези два риболовни дни добавих 5-ти пореден и безапелационен валат (и на новите места) с тази особеност, че една мида поне ми направи запомнящ се добър удар на добрата стара Larva, а как ми се искаше да беше риба. 🙂 

26.02.2022 – хубав и топъл съботен ден, а още е зима!?! Промяната в климата започва да се усеща все повече. Живакът се напомпа до цели 13 градуса, а  усещането навън бе по-скоро за настъпваща пролет, отколкото за отиваща си зима. 
Следобедните топли часове ги оползотворих на река Марица – по стари и до болка познати места, в търсене дали случайно не се е позавъдила някоя риба след толкова години на безрибие в подучастъка. Хубави места проверих, но нямах никакво пипане. Следа от риби – също, каквато и да е. Абе пълна нула….
По време на предвижването ми от вир на вир станах свидетел на много грозна гледка край реката – може би над 200 автомобилни гуми бяха незаконно и мърляшки изсипани там от някой лош човек, решил да си спести някой лев и да прецака ситемата. При вида на гледката ме обвзеха всякакви ядове и „благослових“ онзи, който бе направил това микро сметище край Марица. 

Решението в този случай бе да запретна ръкави и да изчистя тая нечистотия, сътоверена от тъпотията на някой бизнесмен, който най-вероятно е дал парички на хора от малцинствата, за да ги изсипят край Марица. Впоследствие, малко по-нататък по пътя си, намерих и втори такъв куп, а на друго място – изсипани смесени отпадъци…. За да не цапам тук темата, ще споделя в отделна публикация как да се справим сами с такива грозни гледки край водоемите ни.
С изключение на по-горната случка, излета по Марица премина, по-скоро, като пролетна разходка, но без да видя рибешки живот, а всички предпоставки за слука бяха добри, но като няма риба – така се получава. Просто има участъци от Марица, които са зверски обезрибени от бракониерите….

Завършвам публикацита си с краткото видео на бялата риба, която улових и пуснах в началото на февруари месец. 🙂

Последните излети – декември 2021

През декември нещата с риболовът от брега с изкуствени примамки, като че ли не стояха много добре, не само при мен. Ситуацията по водоемите бе много различна – рязкото застудяване в началото на месеца, комбинирано с дъждове и снеговалежи „размъти водата“ много и риболова умря. Спрямо предходните години, този път декември бе по-студен и неприветлив за риболов. Слънчевите дни се брояха на пръсти. 
Направих пет излета – два успешни с уловени риби и три – абсолютни капота. 

Към арсеналът от силикони добавих някои нови на Фанатик – основно Дагери – на 2 и 2,5 инча, а освен това ми трябваха куки за тях и крушовидни оловца с вирбел. На прицел бяха костурите по язовирите, като идеята бе да ги търся на джиг риг или отводной, защото очаквах да са по-навътре и да са пасивни, с оглед на рязкото застудяване

Първият декемврийски излет бе на 5-ти. Идеята бе на големия родопски язовир да търся костури и бели риби. Един час след изгрев пристигнах на място, защото се забавих с придвижването ми до него, поради много гъста мъгла на пътя. 
Пред мен се виждаха рибари с лодки, като само аз бях единствения луд бреговак в околността.

Видимо, язовирът бе качил ниво и условията не бяха от най-приятните за риболов. До 10 часа нямах пипане, което ме накара да зарежа всичко и да премина на план Б – едно микроязовирче, което ми е на 20 км встрани от главния път и съм го зарибявал едно време с костур – през ноември, в далечната 2017-та година. Репортаж от тогава можете да видите в публикацията „Микроджиг през ноември 2017 „. Та навремето с моя другар Мишо бяхме напускали костурчета, уловени от друг язовир, които след време да ловим, че наблизо няма къде… За съжаление през 2018-та микроязовирът бе взет по аренда за аквакултури от бизнесмен и не бях стъпвал на него. Мисля, че в края на 2020-та бе напуснат от частника и така риболова вече бе свободен без допълнителни такси и ограничения през 2021-ва, а само с билет към ИАРА. За последно там бях на 17.10.2021 и имах успехи с педарки костурчета. 
Малко преди 11 часа бях на язовирчето, а водната му повърхност бе като огледало – нищо общо с условията на големия язовир.

Търсенето на косутретките започна с Bait Breath Bugsy. Още с първите подавания усетих кълванета по чувствителната бланка на Venom-а. Започнах бързо да дърпам и пускам в спортно темпо костурчета с такъв размер, които стръвно засмукваха бялото Bugsy, като дори му откъснаха опашката, но ударите и рибите продължиха.

В един момент ударите спряха и се усетих, че рибите се преместиха, пък и бях набол вече някои от тях – няма как да ми дойдат втори път.
Реших, че е време да се преместя и аз, като минах през колата и взех кепа. Идеята бе да се закотвя на следващата гореща точка и да ги пускам рибите в него – ще бъде своеобразен живарник. Исках до края на излета да задържа в нещо живи рибите, за да си проуча колко голяма всъщност е станала популацията им.
Преместих се на новата точка и настана голям бой на педарки. 

Надърпах каквото имаше отпред пред брега и след това заложих да ги търся навътре с джиг риг и Дагер. Реакцията беше моментална. Някои от рибите се откачаха преди да ги извадя, други пък успешно заставаха за снимка и бяха пускани в плаващия дървен кеп. 

По едно време зацепих в камък и…. счупих кука. 

През всичкото това време водата в кепа завря:

Слагам бъро друга кука и на нея нанизвам Westin Blood Teez.

С негова помощ излъгах още 5 костурчета, а накря червея бе отгризан. Сложих нов, но в следващия момент го зацепих в нещо и скъсах, а бях направил доста проводки там…

Към 14:30 реших да приключвам с риболова. Накрая в кепа имах толкова костури, като сигурно някои от „арестатните“ бяха избягали. За мен това няма значение, защото все пак си направих статистическата извадка и останах доволен – „спасих“ капото с костурчета, които бяха в язовира благодарение на малките ни усилия от 2017-та година. 

През уикендът на 11 и 12 декември реките изобщо не бяха гостоприемни – пълноводни, кафяви и бързи. На 11-ти направих едно капо на Марица – е не точно капо, защото имах два удара на щуки, но рибите не успях да ги уловя, а след 12 на обяд риболова приключи с приятелска разпивка край бреговете на реката. 😁
Съботния „валат“ беше забравен с дребосъци на едно водоемче, на което не бях ходил от една година и винаги ме спасява, когато условията на Марица не са подходящи през този период на годината.
През деня се редуваха студ, слънце, студен вятър и дъжд, но все пак слука имаше, която сгря рибарската душа. 😁 Към LarvaBox-а вече бях добавил друг успешен силикон на Fanatik – Dagger, който с джиг-риг монтаж е „смърт с кисело зеле“. ☺️

Излетът започна трудно, като за един час студуване нямах пипане. Прибрах се на топло в колата за 10 минути и после пак се поразходих. В един момент слуката започна изненадващо за седем минути улових две риби. Първо излъгах един костур, а след това една баята бабушка, която при проводката ми удари на два пъти. Оказа се, че при втория удар съм я зашил под челюстта. Последва затишие от един час, през което вече бях събрал доста студ, дъжд и по-малко топли слънчеви лъчи. След 14 часа се появи отново някаква активност, като улових две костурчета и пропуснах няколко кълванета – отново на Дагер-а. 

Така или иначе нямах ангажименти и реших да настоявам докрай. В 16:50 слънцето вече заляза над близкото възвишиение, при което небесата се оцветиха в топли цветове, на фона на ниските температури на въздуха. Друга слука така и не реализирах. Бях доволен, че поне успях да хвана някоя и друга риба, защото в този мразовит ден със сигурност доста от вас са останали капо. 

18.12.2021 – днес кепът остана сух! 😑
Бях се пуснал за костуретки на микроязовирчето, на което бях на 5-ти декември (най-горе в публикацията).
Сутринта беше минус един градус, а след това минус 22 метра плетено влакно на Gosen, минус 1,8 метра флуорокарбон на Sufix и минус 3 силикона. 😄 Абе голямо късане падна, без да уловя нито една рибка.
Реките все още преливат, а по малките язовири се оказа, че корморана е набил рибите ми някъде надалеч и надълбоко. Е, има и такива дни, понякога, когато си само на минус, но пък от стоене вкъщи файда няма за рибарското сърце, а пък  тялото, душата и характера трябва да се каляват. 😁 Все пак, пробвах по-големия размер Дагер и също туистера Дагер Актив – харесаха ми.

28.12.2021 – последен риболовен излет за отиващата си година. Най-после се появи малко слънце и по-нормално ниво и цвят на Марица. Исках да отида и да половя в края 2021-ва по любимата река – не бях стъпвал от доста време по бреговете й. Взех с мен два пакета на Fanatik – Gipnoz и Gipnoz Long. Това са пасивни силикони с формата на пиявица. Разбира се подбрах ги в любимия ми цвят 022. Целта тук бяха белите риби, щуките и евентуално кефалите. За сом си беше вече студено – със сигурност бяха набити в подмолите, в летаргичен режим, та не се и надявах да уловя някой.

В крайна сметка, пет часовото разхождане по реката бе удостоено с един удар и то какъв – помислих си, че най-после ми клъвна риба, а то взе, че се оказа голяма маришка мида…..

До края на излета „посях“ по закачките някой и друг силикон и в крайна сметка всичко завърши без фойерверки – тиха и спокойна пет часова разходка край бреговете на любимата река.

През оставащите дни до 31-ви декември реших, че ще оставя риболова за предстоящата 2022-ра година, когато с нови сили и ресурси ще атакувам отново познати и непознати локации. 

Марица джигинг – ноември 2021

Есента напредва, а с това все по-бързо избледяват ярките и топли цветове, които багрят маришките брегове през този сезон от годината. Листата на крайречната растителност падат и това води до все по-честата поява на нюансите на кафевите и сиви цветове, но за мен Марица си е все тъй хубава и привлекателна. Речните брегове се застилат с изсъхналите цветни листа от листопада, а времето за риболов през деня намалява все повече.

През ноември месец риболовите ми бяха фокусирани изцяло на река Марица. Месецът бе по-студен спрямо предни години, като температурите на въздуха в началото на ноември се движиха от 3 до 13 градуса, а след това много рязко застудя и живака показваше предимно от -3 до 5 и в по-редки случай до 9 градуса. Излетите през първия уикенд на ноември преминаха разнопосочно, като успеваемост. Започнах на 06.11 с едно гръмко капо. Посетих нови места като видях няколко добри риби – распери и кефали, но просто нямаше наченки за каквато и да е атака на примамките ми от тяхна страна. Скъсах и 6 силикона… оказа се, че имало много дървета под водата. Накрая след КАПОчиното остана една весела усмивка, с идеята някога пак да отида там и да скъсам по някой силикон. Някога, някога – още на следващия ден.

Неделята на 07.11 отново се пуснах в същия участък с един мой приятел, но откъм отсрещния бряг. Изчоплихме значителен брой маломерни бели риби от новото порастнало люпило и нито една читава. За отбелязване е, че ми се откачи на Larva-та една добра щука около 50-60 см… Ударът беше много близо до една паднала върба във водата и последва почти моментално забиване под нея, но поне видяхме размера и отблясъците на рибата… После моя другар и той откачи една по същия начин. Друго радостно е, че този ден не успях да скъсам нито един силикон. : )

Последва известна пауза в риболова, че бях болнав и стигнах до там, че развих остър ларингит и загуба на гласа, но ето, че на 25.11.2021 отново съм на линия и съм напълно здрав. Имах възможност след работа за един много кратък едночасов набег и разпускане по реката, завършил с цяла една бяла маломерка на бялото Bugsy. : )

В края на ноември наред с дневните температури нивото на Марица също играеше, което оказа негативно влияние върху риболова. Имах да наваксвам с излетите на любимата река, но главния въпрос беше накъде да поема!?! Този път, обаче, се насочих към нови риболовни места, че на обичайните ми стана много навалица, а рибите пък – наблюдавах, че оредяха нещо… Имах достатъчно време през деня да се ориентирам и проуча местата в новия подучастък, като излъгах на силикон два едри кефала – от хубавите цепеници.
Слуката започна с няколко удара на бялото Bugsy, което ми показа, че съм заложил на печелившата примамка. Рибите обаче не бяха от едрите и успях да ковна най-едрата сред тях – едно кефалче в категория 20+.

Виждайки преобладаващия размер на рибите, които ми атакуваха Bugsy-то, реших, че е време за малко гаргара с тях и заложих на 1,6 инчова Larva с 3 грамова чебурашка. Това от своя страна означава, че съм паднал до най-долната граница, но като има такива риби що да не понабода някоя за шоуто!? Получи се доста динамичен и напрегнат риболов, с много нереализирани удари, но изчоплих три-четири дребосъка за спорта, като едното кефалче беше и най-малкия представител от вида, който съм улавял изобщо на силикон някога. : )

С тия дребосъци изкарах около час и половина в надлъгване, но по едно време ми писнаха : ) – дошъл съм за едри кефали, а не за тия UL бебета. Време беше да си размърдам Д-то и да се раздвижа по брега в проучване на новите и непознати перспективни течения. Стигнах до едно такова, като брега беше висок и обрасъл с храсти. Нямаше как в това течение да стои добра риба, нищо, че е ноември и е по-студено от обикновено. Отначало започнах с любимата Larva в цвят 022 и 3 грамова чебурашка. С ниското тегло на чебурашката исках да планирам повече време в течението и да видя ако има риби дали ще се вдигнат за атака. Ако нямаше ударчета минавах на план „Б“ – 10 грама и презентиране ниско долу до дъното.

Първите няколко подавания бяха неуспешни, но това не ме демотивира и продължих да замятам с малкия грамаж в бързото течение. Настояването ми даде резултат – имах първия удар, но рибата просто защипа Д-то на силикона и се откачи. След още малко подавания по същата траектория имах як удар и Venom-а се сгъна! На линията беше уловен едър кефал, който започнах да боря и вадя от дебелото течение. Брегът беше висок и обрасъл с храсти, та се наложи да маневрирам на няколко пъти преди да докарам рибата пред мен. На няколко пъти кефала се позаби в храстите, но с контранапъни го измъкнах от там. Големия въпрос беше откъде и как да го извадя – нещо, за което трябваше да помисля преди да си правя мераците да замятам? : ) Много внимателно си направих стъпала с ботушите по стръмния и висок бряг и слезнах докъдето можех. Разликата в разстоянието между мен и рибата го компенсирах с кепа!