Архив на категория: Риболов

Един уикенд по Марица|Риболов на трофейни кефали през юли 2022 – втора част

Здравейте, рибарчета!
Представям ви втората част на „Един уикенд по Марица|Риболов на трофейни кефали през юли 2022„. Маришките емоции не стихват от направения вечерен излет. Реших, че на следващия ден – oще на първи зори, ще потърся трофейните кефали на Марица на същото място. Щом там се крият такива тупалки, то напълно възможно е да се крие и новия ми личен рекорд за кефал. Кой знае?

03.07.2022 – някъде около четири часа сутринта ми звъни алармата на телефона за събуждане и…. тежко ставам от леглото, като…. сопол. След като си измивам зъбите и лицето – вече съм човек и съм нахъсан за нови подвизи. Каква ли слука ще ми разкрие утрото? Надявам се да има изненади и евентурално видово разнообразие.
Някъде, около 05 и 10 съм на Марица – тъкмо пуква зората:

Тук-там виждам торпили, които порят водата и решавам, че кефала е почнал да гони дребосъка из плитчините. Решавам да зложа на малкия уолкър на Storm – Gomoku Pencil 45F! След няколко проводки водата зад уолкърчето избухва мощно, но рибата се разминава с тройките…. Распер или трофеен кефал? Хм, замятам отново, но нищо. Проводките продължават и в един момент отново буууум – от нищото, но пак неуспешна атака… Ей, каква греда! 🙂
С тези две неуспешни атаки приключва всичко – не се виждат вече на фронта торпили, което ме кара да сменя тактиката и да пробвам на силикон в дълбочините.
Настоявам 10-тина минути, но няма удар. Добре…. тогава ще подам нещо друго кефалско, което всъщност на Марица лови всичко – Salmo Minnow 5S! Цвят… кой, обаче, от всичките ми цветове? Нека да е WOD – wounded dace, или в превод, както му казвам аз – „раненото кефалче“:

Страхотна естествена имитация просто! Замятам и почвам с проводките. След няколко минути – удар на максимална дистанция и…. почва борбата!!!

Решавам, че ще направя малко видео кадри и в крайна сметка, ако се уловят още риби – може да скалъпя един влог. Малко инфарктно, щото ми се отвлича вниманието и може да ми се откачи тежкия топуз, който съм излъгал, но здраве да е. Ще го преживея. 🙂
Рибата е пред мен и на око я преценям 45+ сантиметра. Кепвам я и е моя! Яка маришка буца, която откачам от тройките на воблера и я готвя за снимки.

Много готино начало на деня! Радвам се, че тактиката ми успя и в ръцете ми е първия за деня маришки големец. Пускам го и продължавам с успешната формула.
Десет минутки по-късно – бааааам, аванс и сгънат спининг! Следващият дебелак е на куката и идва към камерата бавно и тежко, тежко. Отначало ми се привижда, че кефала е над 55 см, но като го докарвам пред мен ми става ясно, че е по-скоро около 50-те.

Много пинизчийски съм го зашил – за ръбчето на устата. 🙂

Откъдето и да го погледнеш метъра заковава 49,9 см, обаче, с тоя дебел корем кой знае колко кила е. 🙂 Щрак – една яка снимка за спомен от утрото на кефалите, и освобождавам трофейния улов обратно в реката – да расте колкото се може по-голям, дебел и мощен!!!

След 07:15 часа зашивам на спининга господин КЕФал №3 за трети юли. Поредената цепеница, която е пред мен и я кепвам. Вижте колко величествен е и този КЕФал:

КЕФалът е вече в кепа и някак си се успокоявам. Решавам да му направя видео и докато се лигавя – той отскача и се откача от куките, палейки с 200 км/ч към дебелото течение. Аааах – имах усещане, че ще ми се случи тая тъпотия, ама…. както казах – здраве да е. Дошъл съм на реката да се забавалявам. 🙂

Няколко минути по-късно имам отново зверски удар и…. ето го господин КЕФал №4:

Този път съм малко по-внимателен при лигавенето със снимките и ето го в ръцете ми поредния маришки исполин:

Пускам го обратно и в плиткажа забелязвам десетки малки рибки. Осъзнавам в един момент, че това всъщност са новоизлюпени рибета – на има-няма 2-3 дни!! Между тях има и малко по-големи, който са на седмица-две живот, но най-малките, които виждам са с дължина от около 5-6 мм:

Общо взето, целия цикъл на размножаване не маришките риби е объркан. Това се дължи на отрицателното влияние на водните каскади, които наливат яко студена вода в реката в установения от закона размножителен период. За съжалние, всичко това не води до нищо хубаво за рибите по цялото поречие на реката. Сигурен съм, че и вие сте го забелязали. Има, много рядко, години, когато случайно условията са били оптимални за някои вид и имаме бейби бум на расперчета, сомчета, бели рии или щуки, обаче в последните над 10 години това става все по-рядко. Щом това явление го има при хищниците, то какво остава за хайвера на мирните риби и тяхното поколение? Образуват се нулеви години на размножаване и това в бъдеще оказва много негативно влияние за всички видове риби в Марица. Като добавим ширещото се бракониерство, отравянията и недобросъвестните любители риболовци, които слагат всичко под ножа…. то Марица се нарежда до една от най-изтормозените реки в България, а е една сред най-големите върешни и дълги реки и има потенциал да отглежда големи риби, но това е положението – радваме се вече на всяка едичнична уловена рибка…. Абе пълна трагедия!

След това отклонение се връщам обратно към риболова. Изминаха почти 30 минути откакто пуснах обратно в реката четвъртия уловен кефал. Аз продължавам да си настоявам на моето и ето, че пак имам удар и….:

Въпреки добрата борба този път кефала не е от големите буци, но все пак за статистиката го поставям набързо върху метърчето:

Пускам рибока и си продължавам кефа. Разполагам с достатъчно време да увелича бройката и евентуално да успея да уловя друг вид маришки хищник. 🙂

С настъпване на лятната жега и вдигането на слънцето все по-високо над хоризонта, е нормално ударите на рибите да се разредят до такава степен, че човек да си сгъне въдицата и да се прибира. Освен този фактор, друго определящо е и падането на речното ниво. В случая, Марица вече беше паднала с около 10-тина сантиметра, което означаваше, че и течението вече носи по-малко храна и кислород. Аз, обаче, продължавам да си мятам и малко по-късно заковавам шести едър маришки КЕФал:

Таква дебела буца беше тоя, че спокойно му лепвам етикета „дебелака“! Сигурно беше преял с „бургери“…. 😀

Вдигам го на ръце за една снимка, след което после го слагам обратно в кепа и го пускам обратно в Марица.

С този финален кадър приключвам уникалния излет на големи кефали, който направих в началото на юли. Супер редки са подобни излети и насладата от уловените големи риби е много по-зареждаща, отколкото да ловиш стандартните педарки една след друга.

Малко по-късно през юли ще се върна пак на това място, за да половя тези исполини! Сигурен съм, обаче, че там не се въртят само едри КЕФалюги…. 🙂

Един уикенд по Марица|Риболов на трофейни кефали през юли 2022 – първа част

Привет, рибарчета!
След „Счупени зъби и лични рекорди – един незабравим излет на Егея в Гърция 2022“ е време малко да сменя фронта и да се отправя към посещение до една „стара любов“ – река Марица. Време е за малко маришки емоции и страсти с дивите риби на любимата Марица. Разделям фото разказа на две части, за да не става много дълъг иии… надъхващ. 😀 Най-отдолу съм публикувал и влог, ако не ви се чете и разглеждат снимки – кой както предпочита.

В началото на юли месец си направих един риболовен уикенд по реката. Реших, че на 02.07.2022 ще се пусна привечер за проверка и ако имам добра слука и набарам рибите, все пак сме началото на лятото, то на следващия ден ще я посетя отново, но още призори.

През съботния ден се отправям привечер към Марица и почвам да се озъртам тук и там по любимите ми риболовни местенца какво е положението. Разбира се голям фактор е и нивото на реката, което в много случаи зависи на кое точно място ще се позиционирам и какви риби мога евентуално да очаквам там.

Докато си обикалям, виждам, че жътвата вече е в разгара си, а в нивите покрай Марица щъркелите си събират храна, която после отнасят в семейното гнездо, за да нахранят малките си.

За началото на юли месец реката е с приповдигнато ниво и по-хубаво от това да има вода в Марица – няма. 🙂

Избирам си една от горещите ми точки, да не кажа най-горещата и се позиционирам. Около мен всичко е зелено и свежо, все още. По различните видове цветя си бръмчат всякакви опрашващи твари, които се пълнят с цветен прашец.

Отначало – пробвам на воблер, но нямам слука. Няма и хищническа активност, а часа е вече 19:20. Жегата отстъпва място на прохладата и добре, че се появиха облачета, които да допринесат затова.

Залагам сигурно на Fanatik Larva в размер 3 инча и любимия ми от няколко години цвят – 022. За някои от вас това може да изглежда като нестандартно решение, но за мен си е напълно закономерно и подплатено. 🙂
Удар!! Ето, че с помощта на силикона, успях да провокирам първата риба, която се оказва страхотна буца-кефал и се бори достойно!

Метърът отброява 52 сантиметра – маришко трофейче!!

Пускам буцата, като правя финална снимка на опашката – притежава специфична форма и някой ден, ако я уловя пак, по нея ще я позная или пък вие може да я разпознаете. 🙂

Радвайте се на такива кефали и ги пускайте, за да може отново и отново да се връщаме край бреговете на Марица. Без тези риби – част от душата на реката я напуска, а с това се появява огромна дупка от време, през която чакаме евентуално новата генерация да достигне тези размери – поне 6-7 години в най-добрия случай при идеални условия.

По едно време, забелязвам, че нивото спадна осезаемо…. Кофти новина, но ми остава още малко време за риболов и смятам да го оползотворя на максимум!

Замятам…. Злобен удар, повеждане и откачане… Ехххх, можех да увелича аванса си с още една хубава риба, но уви!

Малко по-късно, последва нов удар и…. този път пред мен се оказва кефал с добри размери – 45 сантиметра. Забелязвам, че по главата му има пъпчици, което е сигнал за мен, че това е мъжка риба. Защо мъжка? През годините назад, съм забелязал, че когато кефалите са в размножителния си сезон (а и не само този вид шаранова риба) на мъжкарите им излизат такива пъпчасвания по главата. Факт, който означава, че и тази година рибите в Марица са задържали хайвера си около месец след изтичането на редовната забрана за риболов.

Хубава и здрава риба, която отново връщам в Марица. Обаче, слуката ми спира дотук и в следващите 30 минути до залез слънце реката тече монотонно и не се случва нищо друго, което да накара рибарското ми сърце да трепне.

Нищо, тази вечер ги напипах къде се въртят, а утре – рано сутринта, ще взема моя реванш. Сигурен съм!!! 🙂

Пролетни костури през юни 2022 | Част 3

Поредицата ми за костурските излети от юни месец приключва с третата последна част. Общо взето, засега, се налових на костури, като този път имах изненадваща риба – щука, която я има във водоема, но е в много ограничени количества, поради масовото й излавяне. То затова и популацията на костури тръгна нагоре, защото тази на щуката силно намаля. Най-долу в публикацията помествам и видео от излета. Ако не ви се чете в блога, може да гледате в YouTube.
След няколко дни настъпва астрономическото лято, а последните дни на пролетта пълнят все още със свежест всичко наоколо. Неделя е – 19.06, и отново имам възможност за втори костурски излет през уикенда

Пристигам на гьола малко преди 05:45 часа сутринта, а той ме посреща обвит в мъгла, която вече започва да се разсейва.

Достигам моето си местенце, а там виждам пред брега, че нещо преиграва – сигурно беше костур. Привеждам спининга в готовност и първият ми избор на примамка е воблер – Rapala Shadow Rap 7. Сигурен съм, че слуката от предния ден пак ще е на воблерите. С него успявам да арестувам двама по-едрички разбойника, след което настава тишина. Брей какво стана? Сменям бързо с Rozante, за да видя дали не са слезнал по-надолу във водния слой тия бандюги, но не успявам нищо да прилъжа.
Сменям Shadow Rap-а с TJ Minnow и слуката почва леко да набъбва, но рибите не са едрички. Интересно – пред мен рибите все едно ги няма, дали причината е вчерашния излет и това, че понабодох това-онова. 🙂 После сменям и този воблер с Ryuki 50S и дърпам още дребосък…

Летящият старт в слуката много бързо „умря“ и през следващия половин час рибата все едно изчезна. Трябваше да предприема нещо – смяна на тактиката или на мястото. Извадих кутийката и от нея избрах силикон – Bait Breath TT Shad 7,11 см.

Няколко подавания по-късно имам як удар и ми сработва аванса. Ох, супер – тактиката ми сработи! Хубав дебелак улавям, който се оказва, че вече е преял на сутрешната закуска, като виждам, че от гърлото му се подава опашка на костурче. Не стига, че вече е преял тоя бандит, ами налетял и на 7 сантиметра силикон!! Лакомник до няма и къде.

Тактиката със силиконите сработва добре, защото на воблерите нямам никакво пипане, а бях убеден, че ще ги ловя на тях, както вчера… Да, да ама – не! В следващия един час настоявах само на силиконови шадове с размер 6-7 сантиметра, като през 15-тина минути имам костури, но от едричките за водоема. При положение, че на воблери не искат – тази слука и активност си беше задоволима. Един от костурите опъна много яко, но впоследствие се оказа, че съм зашил до аналната перка. 🙂 Силикончетата, с които имах успех, са Orka Shad 6 см и Savage Gear Cannibal Shad 6,8 см.

За съжаление претърпях и загуба – един костур ми отхапа опашката на Orka-та, която до момента ми беше уловила „n“- на брой костури и бели рибки. Е, донякъде достоен завършек на стария ветеран – падна в бой, а не да го скъсам някъде по дъното или на някое дърво. 🙂

Сещам се, че в кутията със силикони имам още един Shad на Орка в същия цвят и не се поколебавам да го забия на куката на мястото на стария ветеран. Това действие ми донася още един от едричките костури! 🙂

Докато си водех Orka Shad-а, не щеш ли, пред кепа с костурите (които заделях в него), ме изтряска щука, която не бе никак малка – на око между кило и половина и две, т.е. между риба между 60-70 сантиметра някъде. Не мога да повярвам… Поведох я, сработи ми аванса, а щуката тръгна бясно, като ужилена, по диагонала и се получи някакъв супер странен ъгъл межу куката и въдицата. Вследствие на усилията и този ъгъл на изпъване, куката се откачи от устата на зъблата и тя си замина, оставяйки ме с празни ръце…. Отдавна са рядкост там такива риби и все пак – зарадвах се, че някоя е оцеляла след всичкото месарене от страна на риболовци и бракониери с мрежи.
После костурите нещо поизчезнаха и спряха да взимат на силиконите. Опитах да направя финален щурм, преди да си тръгна, с воблерчетата. Успях да уловя костури, но от дребните хулиганчета. Така и не се показа, някои от по-едрите.

Реших, че е време да сложа край на третия и последен юнски излет за костури. Достатъчно време за настояване вече бях отделил, но нищо друго значимо не се случваше, а костурите вече бяха изгубили интерес към изкуствените примамки. Като цяло риболовът не беше от най-лесните, но все пак успях да извлека максимума, като имах своя момент да уловя едра риба, но пусто – щуката се откачи.
Завършвам с общ кадър на успешните ми воблерчета и силикони, като след това е и влога. Благодаря на всеки, който е отделил време, за да прочете публикацията и е достигнал до това финално изречение. 🙂

Пролетни костури през юни 2022 | Част 2

Отново е уикенд – костурски уикенд!
Миналата седмица напипах раираните разбойници и се получи много приятен излет: „Пролетни костури през юни 2022 | Част 1„. Сега ми предстоеше отново да ги потърся и да се покефя на динамиката от риболова с воблери. Планирах да половя и двата дни – събота и неделя.
18.06.2022 – ставане към 04:20 сутринта и малко след 05:00 часа вече бях в колата – на път за гьола. Времето беше облачно, което за този гьол е добре. Установил съм, че в облачно време костурите там са най-активни.
Пристигам точно по изгрев и ето ме на – на костурския гьол. Тук-там се виждат кръгчета на риби по повърхността, но липсва някаква хищническа активност. Започвам със Salmo Minnow 5S и…. без да искам зашивам с куките малка бабушка. Лош старт на слуката, но това е положението. 🙂

Минута по-късно, вече държа в ръцете си първия костур и слуката потръгва много добре с добри риби на Minnow-а.

Реших да увелича размера на воблера и да заложа на Rapala Shadow Rap 7, като идеята ми е с „по-голямата мръвка“ да перна някой батьо. Обаче костурите са пак от същите размери и слуката е по-слаба.

Може би съм понабол рибите на това място и решава да го сменя с каналчето зад мен, а също и да заложа на TJ Minnow 50SP-SR. Влизам отново в добра серия, но от всички костури само един е с по-големи размери. Мъниците директно ги връщам обратно във водоема, а по- едрите ги пусках в дървения кеп.
Малко и тва място се „позитощи“ и се връщам пак към другото, където отново арестувам от едричките бандити.

Решавам малко да почина и да разгледам новите воблерчета, които ще красят кутиите ми с примамки. Първото е Sea Buzz TJ Minnow 50SP-SR в цвят Metallic Yamame – възстановявам си загуба, която без да искам испуснах между камъните на една буна на морето в Гърция и вълните го отнесоха:

Втората красота е един японски красавец на DUO от серията Realis – Rozante 63SP!

Както винаги, страхотен дизайн от DUO, с много интересна кастингова система. Това е воблер, проектиран с много мисъл и страст – много далеч от поредната пластмасарка на пазара, направена в някой от китайските заводи, която днес я пускат на пазара, а утре бива забравена и спряна! Воблерчето се произвежда и продава вече в продължение на 10 години, но чак сега достигам до него и ето, че имам възможността да го добавя към арсенала си, както и да го тествам по време на излета:

Много исках да помятам Rozante и му дадох предимство, понеже вече знам възможностите на TJ Minnow от година насам. Отначало заложих на цвят CCC3864 Perch ND – костура, но не успях да провокирам костурите. Смених го с другия цвят – Yamame Red Belly, като имах за цел с блещуканията на този цвят да ги примамя. Получи се! Явно в това облачно време тия бандюги искаха примамките да блещукат, за да ги агресират за атака. Нещата потръгнаха и слуката пак бе с мен, като рибите взимаха на малко по-дълбоко газене:

По едно време спряха да взимат в слоя около 100 см и смених с TJ Minnow – да гази по-плитко и отново да блещука, за да агресира:

После слуката пак спря и отново върнах в игра Rozante Yamame Red Belly, като ми донесе един костур. Вече бях на мнение, че е време да си ходя, когато помятах още малко със същия воблер – още едно „последно замятане“, и той ми донесе два добри костура, които бяха и завършек на костурския излет!

Ето ги и героите на деня – подредени за финална снимка на костурския фото разказ:

Всички арестанти, които бях задържал в кепа, ги пуснах обратно в гьола. Кадри от целия излет и пускането на слуката можете да излгедате във влога ми:

Пролетни костури през юни 2022 | Част 1

Юни месец – свеж, напоителен откъм дъждове и прекарасен за риболов. Общо взето периода на късната пролет. По традиция на първи юни откриваме риболова на пролетно-лятно размножаващите се риби във водоеми, разположени до 500 м н.в. Аз, обаче, откриването на първи го пропуснах. Не ми липсваше някак си особено след щукарския май и морските излети. Все пак, скокнах за няколко часа на пети юни до Марица, но си останах без риба. Интересното е, че по реката виждах все още биещи се шарани, което означаваше, че размножителния период там не е свършил още!
Първите две седмици на юни бяха с много променливо и дъждовно време. Чакахме лятото, а то все едно беше есен. Искаше ми се да половя някъде, където да намеря динамика в риболова. Динамика би ми осигурил един тематичен риболов на костури!?! Прегледах списъка ми с водоеми, където еветнуално бих могъл да направя такова нещо и след известно селектиране избрах един. Миналата година по същото време бях направил „Страхотен костурски уикенд през юни 2021 (част 1)“ и „Страхотен костурски уикенд през юни 2021 (част 2)„, а впоследствие и „Юлски уикенд 2021 – за костури през лятото„.
Най-долу в публикацията ще откриете и влогчето, което направих по време на излета.

12.06.2022 – време е да потърся пролетните костури. Те отдавна са приключили размножителния си период. Обикновено той съвпада с този на бялата риба, но откъм законова гледна точка това не е отразено коректно в ЗРА, според мен. Станах към 7 часа сутринта и в 9 вече бях на гьола. Беше облачно, дъждовно и с лек вятър, но се траеше.

Надявах се само да няма светкавици, че тогава мерака за костурите приключва! Всичко наоколо бе подгизнало и свежо. Ето няколко снимчици от макросвета наоколо:

Първоначално заложих на любимото Ryuki 50S и се почнаха едни малки пънкари, които стръвно го атакуваха. Покрай тях заших един по-добър, който имаше странна дупка в тялото до главата. Може би от някой паразит?

Реших да сменя Ryuki-то с друг мой любимец – Salmo Minnow 5S в една от новите му разцветки SPL, които пуснаха на пазара миналата година.

Две минути по-късно имам хубав удар и голям раиран разбойник, който ми се откача в тревите, а след него арестувам два, но по-малки. Маломерните костурчета ги връщах на момента, а мерните ги задържах в импровизирания „кафез за арестанти“ – дървения ми кеп.

По едно време дъжда спря и стана задух. Свалих якето и ето на – да се изфукам с новата си рибарска фланелка на Salmo. Много ми хареса разцветката й и веднага я купих в магазина.

Да обаче, да зарежем фукнята, 🙂 къде се дянаха костурите? Изведнъж слуката секна и всичко свърши. Смених воблерите със силикони, като първо заложих на джиг риг – идеята бе да търся дистанция и тътрене по дъното, ако са там. Последва моментално зацепване и… чупене на куката.

Смяна с лилавата Larva на Fanatik и пак зацепване…. уффф кво става? Почнах да дърпам влакното и се оказа, че там където ловях имаше доста дървета на дъното. Успях да счупя клонът, на който се беше закачил силикона.

Честно казано – по нищо не личи, че пред мен има такава „гора“, ама….

Пуснах костурите и реших да се преместя към друга точка от водоема. Там още с първите замятания на Ryki-то 50S и Minnow 5S почнаха малките пънкари. Единият си беше с готина оранжева разцветка по перките.

Смених със Salmo Minnow 6S – в отсяване на малките нахалници и размера леко се повиши, но слуката бе кратка.

Поредна смяна и залагане на друг костурски минноу – Sea Buzz TJ Minnow 50 SP. Оппа, минавайки над подводните треви успях да провокирам с него по-прилични костури:

Един по един по-едрите разбойници започнаха да пълнят „кафеза“, като разбира се имаше и дребосъчета, връщани на момента обратно в гьола. Общо взето динамиката в риболова, която търсех почнах да я усещам по-добре. 🙂

Наскубах каквото имаше и се преместих леко встрани на едно каналче, където пак влезнах в серия на костури, като сред тях улових най-малката и чаровна щука, която съм улавял някога!!

Вече беше станало следобед и разбойниците олабиха. Все по-трудно се улавяха риби, което ме накара да си ходя. То, каквото имаше пред мен – май го набодох? Ето ги и печелившите ми примамки – воблери тип миноу в размер от 5-6 сантиметра и основно потъващи. Само TJ Minnow бе с неутрална плаваемост.

Влог от излета можете да изгледате на следния линк в YouTube:

Щукарски май 2022

Май месец – един от свежите месеци от годината, когато пролетта е в разгара си. Всичко е зелено и оцветено, а щуките – имат да наваксват с теглото след размножителния период. Май е може би един от най-щукарските месеци за мен, защото все пак това е откриващия месец на годината и винаги ми е бил един от любимите за щуколов. По-трескав ми е дори от първи февруари или пък първи юни. 🙂 По традиция винги си купувам по няколко нови щукарски нещица за откриването, пък и за след това. С годините, големия слинг бег на Rapala взе да се пълни с какво ли не, но все още имам свободно място в него и продължавам да си го пълня.

 Откриващият излет на щукарския сезон премина много добре: „Първи май – ден на щукаря| Едно добро откриване 01.05.2022„. Имаше уловени риби с добри размери, но имаше и откачени или празни удари. Беше ред за следващия щукарски излет! В настоящата статия ще опиша набързо четири тематични излета, които направих през май.
Датата е 05.05.2022 г. Новите попълнения този път са на Rapala от серията X-RAP, а моделчето е –  Twichin Shad. Има рекламни видеа в YouTube, така че няма да се впускам в повествование от типа „какво е туй жиуотно“. 🙂

И вторият ми щукарски излет премина успешно, но предимно с малки по размер риби. Наспах се юнашката и се появих на гьола в обедните часове. Реших да заложа на същия водоем от откриващия ми излет.

Слънцето бе напекло и загряло добре повъхностния слой на водата. Реших, че първом ще да стартирам със Skitter V на Rapala. След няколко проводки стана ясно, че щуките не дебнат за атака на повърхността.

Ясно е, че пак са някъде долу и атаките ще са от дъното. Залагам на Salmo Slider 7S и за 15 минути облавяне имам само един удар. Е, време е в игра да влезе другия ми титуляр – Salmo Minnow 9S в цвят HPH. Няколко проводки по-късно имам удар в паузата и девятката ми донася първата щука за излета с добри размери.

Рибата е малко над 60-те сантиметра. С оглед на това, че констатирам добра популация от такива риби във водоема, реших, че ще я задържа. По принцип рядко задържам щуки, но когато го правя – една риба с размер 60+ е напълно достатъчна. Случвало ми се е и да не взема нито една за цяла година или няколко поредни години, но сега имах възможност и ето, че улова за вечерята е осигурен.

В продължение на един час облавяне нямам други удари. Разбира се смених няколко примамки, но нямам шанс да провокирам някоя рибка. Върнах се отново на Minnow 9S и хоп едно щукле, но след това отново затишие:

Рабира се, това щукле, както и всички останали до края на публикацията ги връщам обратно във водоемите, нищо, че са в безумната норма за задържане от 35+ сантиметра. Този път ще спестя видеата с пускане на рибите, че ще стане излишно дълго, пък и какво има да се гледа видео с пускане на малка щука. 🙂
Та, кой ли ден ще променим този безумно малък размер за задържане на щуки записан от някоя „умна глава“ в Закона за Рибарството и Аквакултурите…. Според мен риби под 60 сантиметра изобщо не трябва да се задържат, но това е друга тема.
Докато си отмарям край брега много близо до мен се появи една голяма водна змия, която си мина по нейната пътека на някъде си.

В следващия час затишието на слуката е много озадъчаващо за мен. Смених доста примамки и проводки, но единствения удар на щука беше на една 50+, която ми се откачи в краката на Izumi Shad Alive 105FS.

Привечер се появи някаква по-сериозна активност, но щуките бяха малки:

Salmo са ми едни от любимите воблери, които ползвам вече от около 10 години и за мен нямат аналог на пазара благодарение на естествените им кожи, с които обличат воблерите си. 😁 Salmo Pike 11F е един такъв ярък пример:

За излета имах общо 7 удара, като пред обектива ми позираха 5 щуки. Ето и всички успешни примамки:

Третият щукарски излет реших да направя на един непознат водоем. Имах само бегло инфо, че там има щуки, но докато не отида и метна няма как да знам. Датата е 08.05.2022 г. Отново се впуснах на риболов след обяд. Ето го и прекрасния гьол, на който тепърва ще откривателствам дали има щуки или не.
Проверих тук….

…. после тук….

…. и накрая тук:

Тричасовото претърсване на този красив и перспективен водоем не даде резултат. Нито една щука не се появи на хоризонта… Нямаше и риболовци, от които да почерпя някакво инфо дали я има там „тая гад“ и стабилна ли е популацията. Абе имаше един, ама …. метнал си плувката на червей и малко след въдицата беше опънал къса мрежа с дължина от 20 метра и малко око. Ееей направо полудях и впоследствие доста убедително изгоних от гьола тоя „колега“. Събра си и плувката и мрежичката и дим да го няма, иначе моментално му уреждах „абонамент“ към ИАРА за 1500 лева + още 600 лева, затова, че лови на плувка риба в размножителен период. А дали имаше пък риболовен билет, кой знае?
В крайна сметка надвечер смених гьола с друг, като имах цели 3 удара на Minnow 9-ката, но улових само една малка щукичка. Единия от ударите бе на щука 60+, но рибата се завря много бързо в подводните туфи и впоследствие при опитите ми да я освободя от там се откачи от воблера. Абе, „спасих“ капото и изгоних един тарикат с мрежичка.

15.05.2022 г. – време е за четвърти щукарски излет. Този път сутринта посетих една стара баластиера, където преди време бях хващал щуки. Още със стъпването до водата зърнах бъдещето на дивите ни водоеми! Пълни сладурчета 😍 – добре дошли на белия свят:

Първата слука е вече факт, но е малка щукичка на Minnow 9-ката, а след нея последва още една със същите размери, но беше излишно да я снимам – директно я върнах обратно във водата.

Доообрееем – има малки щукички край, а къде са големите? Реших да заложа на един нов силикон, който си бях взел наскоро – Westin Magic Minnow Jig в размер от 12 сантиметра и тегло от 22 грама. Исках да видя дали навътре в дълбочина не се спотайва някоя едра щука. Офсетната кука щеше да ми даде предимство около дъното, защото имаше водорасли.

Почнах да си джигвам и след малко имам отчетлив тежък удар, който усещам на бланката на Sustain-а. Моментално засичам и усещам, че имам добра риба. Тактиката ми сработи, но с тая особеност, че не щука, а едър костур бе ковнал 12-сет сантиметровия щукарски силикон, като дори се бе зашил много добре на офсетната кука. По принцип избягвам да показвам риби, които са уловени случайно и нецеленасочено по време на забраната им, но този път ще наруша принципа си, защото рибока е страхотен, а отделно всички знаете, че костура мръсти заедно с бялата риба, та отдавна тоя палавник си е свършил размножителния сезон и няма опасност за него. Разбира се след снимката, върнах костура обратно във водоема, както е записано в Закона за Рибарството и Аквакултурите, понеже е случайна слука на риба, която се намира в размножителния й период.

В следващия половин час имах още един як удар на Magic Minnow-а, но този път си беше щука около килото. За съжаление при борбата щуката се откачи и не можах да я докарам до снимачната площадка. Едниствените следи, които ми остави от нея да ви покажа бяха цепнатините по тялото на силикона от щучите й зъби.

Реших, че тактиката ми с този силикон работи и продължих да настоявам с него, но до момента, в който някак си куката се заби в един голям подводен дънер. Опитах се от няколко места да освободя забития силикон, но накрая го скъсах.
В следващите три часа обаче, нямах никакво пипане, а жегата настъпваше и вече не се дишаше навън. Поснимах това-онова наоколо, но без наченки за щуки.

Отделно от безрибието, досада ми създаваха и пухчетата на тополите, които плуваха на повърхността на водата. Еййй какви топчета ми правеха по влакното, че чак ми забиваха на водачите и шпулата.

Такава отврат и досада са, че се губи доста време в чистенето им. Вместо да ловиш – чистиш пухчета…. В крайна сметка завърших излета в късния следобед, но без да уловя някоя друга щука.

29.05.2022 – Pontoon-ите

Наскоро моят приятел бате Ники, който е собственик на известния столичен Риболовен магазин „Никулден“, поръча и окичи витрините в магазина си с много готини неща на Pontoon 21. Отдавна нямаше внос на марката, но сега пак потече благата стока към нас. Радвам се, че една от любимите ми компании за примамки е отново налична на нашия скромен риболовен пазар. 😊 Сигурен съм, че сред вас няма спинингист, който да не ползва техните примамки, въдици или риболовни аксесоари – някои модели от тях са си легенди. Изобщо не се поколебах да направя една поръчка, през онлайн магазина на бате Ники, с щукарска насоченост. 😁 Ето ги новите щукарски попълнения в Слинг бега ми – Crack Jack, Greedy Guts, Dexter Minnow и разбира се уникалната клатушка Sintura 3D Spoon в размер от 32 грама. Ще се спра да огледаме набързо последните три примамки, тъй като ги помятах на петия ми щукарски излет, състоял се на 29.05.2022.

Много си се кефя като имам нови „играчки“, с които предстои да ловим риби. Greedy Guts-a е в размер 99SP-SR и цвят 430 CB Funa:

Dexter-ът пък е модел 93SP-SR в цвят R37:

Sinuoso-то е в размер 80 мм, тегло 32 грама и цвят G22-202 – истинско бижу:

И така, след краткото встъпление с новите примамки, започнах да въртя с въпросните три:

Бях отишъл на гьола в късния следобед. Слънцето бе високо и времето беше топло. Pontoon 21 Greedy Guts 99SP-SR получи първите си щучи рани още с първите замятания! Щуките просто не му простиха – страхотен кастинг и много готин туич, който ги провокираше:

Ритмично – през около 20-30 минути, излизаше по някоя щука за снимка, като първата беше най-голяма от всички:

Следите от яростта на щучите зъби се виждаха ясно по тялото на воблера:

Все пак отбелязох „две точки“ и на Salmo Minnow 9S, но щуките бяха малки! 🙂 Отделно пък имах зверски удар на Izumi Shad Alive 105FS, нооо при пируета щуката се откачи. На око рибата беше 65+ сантиметра.
Най-неприятното ми при този излет бе, че наврях в едни дървета Salmo Slider 7S и воблера си остана скъсан там. Ами все пак има го и това в риболова – да скъсаме по някоя примамка, което ни кара пък да добавим нови две-три!?! 😀

С този излет от 29.05 месецът на щуката приключи при мен. Направих общо 5 излета на 5 различни типични щукарника, като улових доста риби, но 65% от тях бяха под 50-те сантиметра. Общо взето ми се иска да ловим колкото се може повече на брой и все по-едри щуки, но това може би ще се случи в някое далечно бъдеще, когато гадовете с мрежите и месарчетата ще са сведени до минимум, а минималния безумен размер от 35 сантиметра ще е вдигнат на поне 50 сантиметра. Дотогава обаче трофейния щуколов, който искаме да имаме и гледаме по разни видеа в YouTube от други западни и източни страни, няма да го имаме!

Първи май – ден на щукаря| Едно добро откриване 01.05.2022

Утре е първи май – деня на щукаря! 
За разлика от миналата година, когато почти нямах излети поради различни причини, тази обаче смятах да си взема моето и да наваксам на максимум. Подготвих специално щукарско меню – селекцията е убийствена, като имах и едното на ум, че рибите може да стоят все още долу до дъното и да са по-пасивни, така че и силиконите бяха подготвени! 🙂 

Първи май – ден на щукаря! Какъв ден имах само…

Ставане рано сутринта и към 07:00 часа бях на щукарския гьол. Там обаче останах лошо изненадан от това, че вече 8 лодки – с по двама-трима човека в тях, бяха нагазили във водното огледало, а още една се готвеше да го направи. Истерията около откриването на щуката явно беше нааай-голяма при хората, ловящи от лодка, защото от брега бяхме двойно по-малко хора.
Огледът и анализа ми показаха, че няма смисъл да се бутам в лудницата, защото шума беше голям, щях да засичам с проводките си от брега лодките и изобщо не беше перспективно и приветливо за риболов. Друго, което ми направи впечатление, че две лодки практикуваха риболов на тролинг в малкия гьол – абсолютно грозна и тъпа работа, нямаща нищо общо с риболов на щука в малък затворен водоем… Подяволите, това не е някой си голям язовир като Кърджали или Ивайловград, а малък щукарски гьол!?! Вярно, още нямаме формирани правила за риболов от лодка по нашите водоеми в Закона за Рибарството и Аквакултурите, но що за простащина е това да влачиш в малък гьол и то за щука? Сигурен съм, че няма да доживея деня, в който ще влезе правило в ЗРА, което да гласи, че влаченето (тролинга) от плаващи средства на водоеми под „еди колко си декара“ е забранено, както и навлизането с такива в тях…. В Булгаристана риболовната култура и етика…. абе да не ви разказвам за нея – и вие сте свидетели на какво ниво е…
Реших, че сменям дестинацията и ще отида на друго щукарско гьолче да си открия на спокойствие. Тръгвайки, се разминах с още два автомобила с колесари и лодки, така че решението ми да се махам бе правилно!
Та след 30-40 минути по-късно вече съм там – на спокойното малко гьолче, където нямаше никой. Каква щукарска красота и идилия:

Първоначално заложих на повърхностни примамки из плитките и нагряти от слънцето части, но след като видях, че няма никаква активност минах с джъркбейтовете. Два часа настояване, ала нямам пипане. Реших, че щом ги няма в плиткото ще отида откъм дълбокото, т. е. ще ловя в другата половина на гьолчето (от снимката горе).
Почнах обиколката бавно, проверявайки всяко местенце и по едно време закачих нещо…. разтегливо!! В подводните тръстики и водорасли се беше скъсало парче мрежа, което бях закачил с тройките на воблера и част от него го извлачих – малко над 1 метър дълго!

Грозна работа…. определено това гьолче е било изтарашено през зимно-пролетния сезона, т. е. разбирайте през забраната за щука…. Въпреки това, в мен имаше надежда, че поне някоя риба ще е останала и продължих да си обикалям. През това време пристигна една кола, а после още една с гумена лодка на тавана й и хоп – четиримата човека влезнаха в нея и почнаха да облавят „майсторски“ малкото гьолче, чийто брегове спокойно можеш да си ги облавяш и от брега… ама нали сега е модерно с лодка да се влиза и да се „маистори“, та…. приключих с облавянето на отсрещните брегове, заради тия ентусиасти! Направо нямам думи вече за тая простотия… После налазиха още два автомобила и спокойствието изобщо приключи….
Аз още си нямах пипане, че даже и щука не видях край брега или зад примамката ми. Между другото, за първи път водих на щуколов новата ми тояга на Shimano Sustain AX – модел SSUSAX82H, и ми беше удоволствие да водя с нея Rapala Super Shadow Rap 11:

Та, през първите 4 часа от щуколова нещата отиваха към страшно и гръмко капо. Нямах пипане или най-малкото – поне проследяване от щука. Имах „слука“ само на еднометрово парче чисто нова бракониерска мрежа, която се беше скъсала под водата в тръстиките и водораслите…. Отделно тарапаната от хора и ентусиасти взе да ми дотяга и да се увеличава с всеки час! Това наложи смяна и на тази щукарска дестинация с друга.
Вече беше подминало 12 часа по обяд. Слънцето грееше през облаците и беше високо. Понеже до резервното водоемче нямаше път с кола, я зарязах на къра и тръгнах пеш. Кеф ми бе да ходя сред природата и да слушам песента на всякакви птички, а около мен всякакви твари да щъкат ентусиазирани. В близост до щукарското гьолче намерих малка чаровна костенурка „нинджа“. Огледах я отблизо и установих, че е малка водна нашенска костенурка. 🙂 Оставих я пак там където я намерих и си продължих по пътя

Пристигайки към 12:30 часа на щукарския гьол, видях, че водата беше адски бистра. Всичко се виждаше и-д-е-а-л-н-О! Явно ще трябва да замятам до отсрещните брегове и да се надявам рибите да са там – в „тъмната вода“. 🙂

Отварям раницата на Rapala и почвам да се чудя на какво точно да заложа. Пак на едрите 12 сантиметрови воблери или на по-малките? Salmo Perch 12 или Salmo Minnow 9S?? Да – „крещящ цвят“ e за бистрата вода, но при риболов на щука този „горещ костур“ ми е носил слука точно при такива условия. Решавам, че ще мятам деветката и го слагам на повода.

Бях вързал повод от флуорокарбон в размер от 0,37 мм, защото все още сме в началото на годината и предполагам, че ще е достатъчен. След три-четири замятания имам нааай-после удар, но много тънък и плах. Зачудих се, даже да засичам ли или да оставя малко пауза…? Оставих кратка пауза от 2-3 секунди и профилактично направих засечка. След засечката усетих, че на другия край на линията има риба и почнах да навивам. Хоп, ето я и първата щука за новия щукарски сезон:

Чудесно – щука около 50-те сантимера! Пуснах я и продължих с печелившия воблер, но повече от 15 минути нямах пипане. Дойде ред за смяна на примамката и заложих на Salmo Slider 7S. В рамките на половин час имах два удара, като при първия рибата беше надрала повода, което ме накара да мина директно на по-дебелия, който имам, със сечение от 1 мм.

При първия удар отново усетих едно такова „дрън“ почукване, както при уловената щука на Minnow 9-ката, но този път рибата не се закачи. При втория удар ситуацията пак се повтори… Два празни удара, а можех сега да съм с две риби напред. Реших пак да се върна на Minnow 9-ката и за 40 минути настояване имах отново един нереализиран удар, с което броя празните удари се увеличи доста спрямо броя на хванатите риби.
В следващия един час започнах да сменям по-често примамките, като в игра влезнаха и дванадесет сантиметровите воблери, че дори и силиконите, но нямах пипане. Позачудих се дали да не си ходя, че вече беше станало 15:40 часа, но реших пак да се върна в изходна позиция и да заложа на Minnow 9-ката, а след това на Slider 7-цата. Е, успехът дойде на втория воблер, който в паузата бе нагълтан мощно от тази щука:

Виждате, как се подава воблера от устата й, та първата ми мисъл, след като я довлачих пред мен, бе внимателно да я освободя с кохера, така че да не се наранят хрилете й и рибата да остане жива след снимките.

Успях да се справя със задачата отлично и реших, че е ред за няколко снимки. От опит знам, че рибата ще ги издържи без проблем, иначе нямаше да я бавя.

Ами, вече догоднвах пасива – имах две добри щуки и три нереализирани удара. На фона на сутрешното лутане и бездействие, тази слука си беше отлична.
Продължих със Slider-а, но 20 минути бях без пипане, та бръкнах пак в раницата и от кутията извадих една стара класика Izumi Shad Alive 105 FS! По-младите спинингсити сигурно не познават този воблер:

Този петделен воблер понякога ме е спасявал при супер пасивни риби и студена вода, когато му придавам бавна равномерна проводка. Знаех вече, че пред мен има риби, както в плитките заляти тревисти зони, така и в средно дълбоките. Виждах вече колко плахо взимаха щуките и това, че не искат бърз и агресивен туич, който ми е специалитет и не пипаха на воблери по-големи от 10 сантиметра. Със сигурност те бяха там – полегнали върху тревите и просто чакаха нещо дребно, което буквално да им мине бавно пред устата, за да го атакуват. Със сигурност не се впускаха в преследване и свирепи атаки на едри обекти.

Заметнах в „тъмната вода“ отсреща и започнах да го водя „по тъча“ – на границата между плитката залята зона и средно дълбоката. На средата на проводката имах удар, след което в паузата видях, че линията пое навътре и хубаво причакох рибата преди да я засека. Хоп, ето на – следващата щука е пред обектива ми:

Толкова съм довоелн от случващото се, че реших да си запечатам физиономията с ехидната ми усмивка:

На втората проводка, след пускането на щуката, имам втори удар и след засечката започна много добра борба, като рибата почна моментално да тегли към дъното, за да се отскубне от куките на Izumi-то, завирайки се във водораслите. Тя се заби, но бързо успях да я отскубна и ето я вече на брега – по-едричка от предната:

Прекрасна и здрава 63-ка, като предполагам, че е женска, понеже повечето едри риби, според мен, са такива.

В следващия час и половина имах още четири удара, като две едри щуки ме „подхлъзнаха“ и се откачиха при борбите. Едната ми направи такава свещ пред мен, че ме оплиска малко с вода и при тези й движения куките на воблера се откачиха. Друга пък така ме навря във водораслите, че накрая имах само една топка водорасли на воблера, вместо риба…. Беше забавно!
Вижда се много добре от долната снимка, че в прозрачните води сработиха отлично натуралните разцветки, които нямат силни отблясъци и наподобяват максимално като профил естествената плячка на щуката – костур, каракуда и бабушка. Щуките предпочетоха по-бавното водене, вместо агресивното, което обикновено им прилагам.

Накрая на излета останах приятно изтощен от откриването на щуките и по случая, като се прибрах, му ударих няколко бири както си трябва. 🙂 След ново продължително търсене и магарешки инат бях напипал щуките и стана супер добър риболов. Направо сам си се кефя колко упорит съм понякога, докато не постигна успех. Рибите обаче кълвяха много плахо и над 50% от тях ми се откачиха при повеждането или по времена борбите … Резултатът бе: имах 11 удара, от които 2 откачени добри щуки и 4 уловени… 🙂
Самите кълванета изобщо не бяха агресивни и силни, като усетих, че ще трябва хубаво да ги причаквам преди да направя засечка… На дължина рибите бяха от 50 до 60+ сантиметра, като видимо по форма – си бяха направо като точилки. Вероятно наскоро са приключили размножаването – преди седмица-две. Усещането ми е, че тепърва започват да се хранят и да се подсилват след изтощението по хвърлянето на хайвера. Примамките, на които имах слука бяха от 7 до 10 см – Salmo Slider, Salmo Minnow и Izumi Shad Alive (все щукарски класики). На големите „паркети“ изобщо нямах пипане, а рибите бяха пред мен…
За финал на публикцията добавям и едно кратко влогче от излета, фокусирано около пускането на рибите. Все пак искам да запазя максимално това дивно щукарско гьолче „в тайна“, че да не бъде опоскано и пресирано, като първите две, които бях посетил до обяд! 😉

За боклуците и хората 2022 |“-ЧИСТИ!“|(шест години по-късно)

Преди да продължа със следващата риболовна публикация искам да избягам леко встрани и отново да засегна темата „За боклуците и хората !„. От доста години наблюдавам как бреговете около водоемите ни се превърнаха в пълен боклучарник. В някои случаи са виновни риболовците, защото си зарязват отпадъците от риболовния излет край брега или в околните храсти, в други случаи злосторниците са селски или градски бизнесмени, дали пара на някой сиромах да им извози и захвърли някъде отпадъците. Често, докато съм на риболов и обикалям по бреговете, намирам нерегламентирани локални сметища – малки микросметища или много по-крупни. Доста сигнали съм подавал през годините към подразделенията на РИОСВ и съм ги изчиствал. Ето един такъв пореден случай от Марица край Димитровград, които реших да кача на сайта. За последно такава тема съм качвал тук през март 2016-та година – „За боклуците и хората !„, когато изчистих над 300 автомобилни край река Марица.

26.02.2022 – привечер, докато се разхождах за сом край бреговете на Марица, под Димитровград, имах изненадваща и „добра слука“. Извадих кепа и хоп – снимка: 😄

Много мразя да виждам такива гледки край реката – направо полудявам! Oбразуваните незаконни микросметища от излезли от употреба автомобилни гуми и смесени отпадъци покрай река Марица бяха на три отделни точки. Както казваше един зъл герой от български мафиотски сериал „- ЧИСТИ!“.

Имам супер нетърпимост към подобни свинщини по нашите водоеми и когато констатирам нещо такова крупно никога не „замитам проблема под килима“, а напротив – снимам наред със смартфона, взимам координати по Google Maps на микросметищата и сигнализирам отговорно до компетентните институции, защото знам, че те не обикалят по водоемите толкова колкото ние – риболовците. Разбира се, изгубих време за риболов, но удовлетвореността, че ще се справя със създалия се проблем и ще изчистя бреговете на реката и прилежащите й площи, бе мотивираща.
Докато снимах микросметищата с употребените и захвърляни автомобилни гуми, един автомобил спря до мен и от него слезнаха трима роми, които си избраха две-три що-годе „читави“ гуми. От една страна добре – тези гуми се „махат“ от бреговете на Марица, но от друга…. Попитах ги за какво са им, а те отговориха, че ги продават на пазара, за да извадят някой лев – ужас. Взеха ги и споделиха, че отиват на другия куп, за да подберат и от там някоя друга. Хора, не си взимайте от подобни „продавачи“ гуми втора употреба. Предполагам, сами разбирате какъв е риска за вашето здраве, както и на хората, които ще качите в своите автомобили, окоплектовани с тези евтини гуми, които сте купили от подобни хора на далавера! Никога не правете компромис с гумите – приятелски съвет, колкото и евтино да ви ги дават, щото не знаете преди това, от кое сметище са взети и прочие.
Та, още същия ден – на 26.02.2022, след като се прибрах вкъщи и систематизирах информацията подадох сигнал до РИОСВ-Хасково, чрез електронната им поща с всички материали – снимки, кратки обяснения и точни координати по Google Maps. Инспекторите от своя страна направиха проверка на 08.03.2022 и издадоха предписание към Община Димитровград със срок за изчистването им до 31.03.2022, за което ме уведомиха по надлежния ред.

На 03.04.2022 бях отново в района, в търсене на властелина на река Марица – сома. 🙂 Направих проверка на микросметищата – дали са там или са изчистени (може би преди да е минал последващия контрол от страна на инспекторите). Констатирах, че и трите сметища са изчистени, с което предписанието е спазено стриктно и напълно, а аз съм удовлетворен от свършената работа!

Изразявам благодарност към Кмета на Димитровград и неговите служители от Общината, че постъпиха отговорно и ликвидираха в срок тези микросметища, които някои лоши хора бяха направили. 😙👍

От опит знам, че общините и областните администрации в България нямат човешки ресурс, който да следи и глобява нарушителите извън урбанизираните територии – защото отново се спестяват едни пари. Ето защо, искам отново да апелирам и провокирам всички нормални хора и съвестни риболовци да подават сигнали до институциите – лесно е. Това са нашите водоеми, на които ежеседмично извършваме нашето любимо хоби – риболова, и ако не поемем първи инициативата да посочваме проблемите и да ги опазваме, то ще продължаваме да газим в кочината от отпадъци, докато ловим риба…

Това е списък със сайтовете на съответните регионални инспекции по околната среда и води. Вземете от там контактите им за вашия регион (зелени телефони и и-мейли) и действайте без много да се чудите. Инспекторите разчитат много на нашите сигнали – нека ги подпомогнем в дейността им по контрол!

Аз ще продължа с този подход на сигнализиране, без значение в коя част на България риболовствам – направете го и вие. 👌 Споделяйте навсякъде из Интернет своя добър пример, за да „заразим“ и пробудим все повече хора. Добрия пример трябва да се споделя и показва. Проблемът с нерегламентираното изхвърляне на отпадъци от всякакъв тип е много сериозен и не трябва да го подминаваме с лека ръка – особено ние, които сме от риболовното съсловие и искаме да ловим на чистичко и зеленичко край бреговете на любимите ни водоеми.

По-здрави – за по-чиста и здрава околна среда! 😊 👊

По Марица през март 2022 – част 2

Лека-полека пролетта започна да настъпва все по-уверено и в края на март месец вече нямаше и помен от студовете, които владееха по-голямата част от мартенското време. С това настъпление, обаче, Марица започна да вдига все повече нивото си от пролетното снеготопене в планинските масиви. Цветът и облика на реката се промениха не само по бреговете й, но и този на водата. Резонно, това доведе и до изместване на рибите от обичайните местостоянки, по които ги ловим. Само за ден Марица вдигна бързо ниво и нещата се измениха доста. Ето я реката на 26.03.2022 – красота:

Височкото ниво наби част от кефалите по спокойните „джобове“ и ръкави на реката, където ги виждах на големи пасажи, съставени от по-малки по размер риби.

Това за мен означаваше, че трофейките са все още някъде там – в централната част на коритото или в подмолите край брега. Залагайки на 10 грамова чебурашка с три инчовата Larva, реших да проверя, в около обедните часове, дали рибите не са в основното течение. Понеже нивото на реката бе височко си избрах единственото удобно място на един висок бряг. След 3-4 подавания имах добър удар в бързото течение, но реакцията ми бе супер прибързана ииии както обикновено се случва – силикона е изхлузен от куката….

Продължих да настоявам още един час, но без резултат. Реших да отскоча до близкия „джоб“ и да потърся по-малките кефали с малки силикони. Предварително знаех, че са там, защото първоначално към това място бях спрял за оглед, но реших да видя каква е активността на рибите в основното корито на Марица.
Предния ден видях едни готини малки силикончета в магазина на Митака – „Риболовен свят“. Не стига, че са готини ами и евтини – 50 стотинки броя. За първи път ги виждах и ми се сториха супер интересни. Те са на украинската фирма Toirtap – модел Fish Killer. Интересното при тях е, че можете да си модифицирате силикончето на четири различни варианта, взависимост от предпочитанита и вижданията ви – чрез разкъсване на частите правите силикончето от активно в пасивно.

Отначало започнах надлъгването с кефалчета, залагайки Fanatik Larva 1,6 инча с 3 грама чебурашка, после минах на два, един и накрая без чебурашка. Кефалчетата бяха много, но без никакъв апетит. Силикончето минаваше покрай тях, но тук-там по някое проследяване и дотам. След малката ларвичка дойде ред на Fish Killer-чето – пак по същата схема, докато накрая махнах и чебурашката, за да мога повече време да витая из водния слой.

При този монтаж се появиха и първите ударчета по силикона, но настана игра на нерви. Кефалчетата все пак си бяха дребни и почти апатични. По едно време, от отсрещния подмол се втурна след силикончето един по-едър кефал, но се размина с примамката. После имах удар на едно по-дребно, което се откачи във въздуха – беше захапало само опашката на силикончето, но не и до куката. 🙂
Десет минути по-късно улових „царя на гьола“ – това бе и най-едрия кефал, който изобщо видях наоколо от стотиците дребни кефалчета.

Реших, че съм постигнал целта си, зайгравайки се с тези дребосъци. Обърнах им гръб и отново се насочих към основното корито на Марица, да диря трофейките. Докъм 15 часа следобяд нямах пипане и се преместих в друг подучастък, където обаче не се видя нито една риба. Може би беше грешка, че смених мястото, но трябваше да видя как стоят нещата и там, за да планирам следващите излети, отчиайтки предвид все повече покачващото се ниво на Марица.
Нов ден – нов късмет. Неделята на 27.03.2022 пак бях на реката, знаейки вече от опит при това ниво на Марица къде е възможно да имам слука. В това разкошно време си беше грехота човек да остане заврян у дома.
Край бреговете на реката все повече започваха да се виждат топлите цветове, радвайки очите ми.

Този път отидох на Марица малко по-рано от обичайното. Заставайки на точното място, с точната примамка, в точното време – още с първото подаване имах удар в течението. Нещо ми спря силикона, водейки го по течението, комбинирано в първия момент с лек тропот на върха на спининга и след това поява на „корем“. Появата на „корема“ по линията ми бе в резултат на причакването – 2-3 секунди, след което мощно засякох и първоначално малко трудно отлепих нещото от дъното. Отлепяйки го, то стръска с глава и разбрах, че имам сомче! О, радост! Първото ми сомче за новата риболовна година е вече пред мен – кеф. 🙂

Беше от стандартните по размер и сметнах, че няма смисъл да омазвам в слуз метъра. Бях го зашил по учебник – в кюшето на устата. Впечатление ми направи старата му рана, която бе на върха на долната му устна.

Бях вдигнал шум във вира и сметнах, че трябва да се придвижа нагоре по течението. Пуснах сомчо и отпраших нагоре да видя каква е хавата.
Няколко замятания и удар – абе удар, но пак с бавно отлепяне и трудно повеждане. След няколко секунди на борба, усещам, че надали е риба, защото ми липсват тръсканията и подозренията ми се оказват верни – бая голям клон, който най-вероятно съм изровил. 🙂 Има и такива моменти – уж сомче, а то се окаже клонче и обратното.

След този „екшън“ нещата поутихнаха. Разбрах, че е време отново да се поразтъпча край бреговете на Марица и да се порадвам на настъплението на пролетта в този топъл мартенски ден.

Слагам „сладък картоф“ и замятам в замътените води на Марица. Второ проводка и имам пощипване на силикона край брега. Добрееем – има риба/риби пред мен ще обловя пак по същата траектория. Подавам отново от бързото към тихото и тоя път вече съм нащрек – улавям евентуалния гладник, който преди това може би е опитал Larva-та. Този път си я беше захапал както трябва.

В следващите няколко часа до залез слънце нещата откъм слука никакви ги няма. Рибите не искат да ‘апят…

Знаете ли по какво още се познава, че е настъпила пролетта край Марица? По това, че почваш да ловиш вместо риби млади откършени и зелени върбови клонки, които течението носи и ти ги забива в силикона или линията. Малко досадно, но това е положението. 😀

Необичайно ми се стори за края на март да плесна първия маришки комар, дръзнал да ме хапе, но ей го на – тая гад…..

Денят вече е по-дълъг и почваме да изпращаме все по-късно залеза. За съжаление до края на деня нямах друга уловена риба – само красоти с пролетен оттенък и чист въздух, необременен от никакви проблеми.

Март месец се изтъркули и настана април. Все си мислех, че нещата откъм слуката на кефал и сом ще се по-добрят, но те пък тръгнаха в другата посока.

В началото на месеца, Марица си бе стабилно плавателна, а малко преди забраната за пролетно-лятно размножаващи се риби, дори с още по-високо ниво и супер ниска видимост.

Смених тактиката и заложих на целенасоченото търсене на сома. За съжаление обаче набих още четири безапелационни валата, с което „сметка капо“ нарастна на седем безрибни излета. Абе, имах си два удара в кафявата вода, но само на ларвообразните силикони, обаче не ме огря слуката…

Поне си припомних хамалогията и помятах отдавна захвърлените в рибарския шкаф тежки такъми и сомски примамки.