Месечни архиви: декември 2018

За бодлоперки 2018 – 2

Денят е събота – първи септември, а водоема язовир Пясъчник! Не бях ловил там от първи август. И този път целта на посещението ми бе проверка на активността на белите риби и костурите. Бях отишъл сутринта, като смятах да ловя докъм 11 часа. Слънцето вече се бе показало малко над хоризонта, когато започнах да търся бодливите хищници – някъде към 7 часа.

Внимателно наблюдавах водната повърхност за хищническа активност, като във всеки един момент бях готов да извадя от кутията с примамки някой от повърхностните ми бойци. Силно се надявах този път по плитчините да се покажат дебелите пясъчни костури и да направя един динамичен риболов.

Да обаче през първите 40 минути от излета нямах слука! Нямаше и активност на повърхността. Какво им ставаше на тия риби?!? Условията за риболов бяха повече от добри! Може би трябваше да сменя тактиката си – така и направих. Заложих на силикон и реших да търся рибите далеч от брега. Такъмът с който ловях ми позволяваше това – спининг FilStar Light Game във вариант 2.74 M и плетено влакно Gosen-W 4ply Multi 300 m в размер №1. След две проводки вече се радвах на успех! На максимална дистанция, около 50+ метра, имах удар на риба, който успешно отразих и така наклоних везните в моя полза! 🙂

Очаквах, че бях излъгал по-едра белка, но се оказа, че е по-дребничка и тумбеста. Изглежда тъкмо беше закусила, което означаваше, че хищника се храни навътре, а не край брега. :)Пуснах рибката и продължих с дългите кастинги.

След 10-тина минутки смених успешния силикон на Pontoon 21 с Fox – Zander Pro Shad 10 sm в цвят fire tiger. С него ковнах две маломерни бели, за които размера на силикона идваше голям залък за малките им лакоми усти, поради което се откачиха набързо, защото бяха захапали преди куката. 🙂

Рибите изведнъж се покриха и през следващия час и половина нямах слука. Все пак успях да ги открия, като размерите им не бяха впечатляващи, но пък почти нямаше празна проводка. 🙂

В един момент спрях да ги снимам, защото беше безсмислено да щаракм еднотипни снимки. Успешната примамка в случая бе клатушка на DAM – Effzet Slim Standart.

Така и не се вреди някой дебел костур… Времето напредваше, а с него и предстоящата жега.

Дръпнах още няколко белки с идентични размери като предните на Orka Mermaid в цвят FY и приключих с риболова.

Общо взето не бях капо – имаше доста наскубан дребосък, но целта на риболова бе отчасти изпълнена. 🙂
Търсенето на бодлоперките на язовир Пясъчник продължи. Следващият ми риболов там бе чак през средата на октомври. Сутринта навалицата по бреговете на язовира беше пълна. 🙂 Все пак успях да си намеря местенца където да помятам.

През първите 30 минути на излета успях да ковна една бяла риба, която ми клъвна непосредствено преди да извадя силикона от водата…

В следващите часове нямах пипане… Сменях постоянно различни видове примамки, с които търсех рибите на различни дистанции от брега, но слуката така и не идваше.

Упоритостта ми ме докара до там, че открих доста гъст пасаж от дребни костури край брега, които си позволих да надърпам с малка примамчица, нетипична за използвания такъм. 🙂 Ами като имаше лимони – си направих лимонада!

Червейчето на Bait Breath се оказа доста атрактивно за мъниците. В един момент обаче ми писна цялата тая работа и се отказах да ловя повече… ставаше ми досадно. 🙂

За съжаление Пясъчник не ми предложи нещо друго по-атрактивно в този ден и към 15 часа напуснах „бойното поле“. 🙂

За балканки 2018 -2

Ах тия балканки…. 🙂
Въпреки, че предния излет не бе кой знае какво и слуката не беше голяма, реших да дам още един шанс на балканките. Бяха изминали почти 3 седмици откакто ги бях потърсил за последно. Денят бе празничен – 6-ти септември! Малко преди 8 часа бях на реката, а там имаше и други колеги, които като мен отбелязваха националния празник, първом с риболов. 🙂 Настаних се на перспективен вир и първия ми избор за примамка бе воблер – Storm Gomoku Dense T, със сменени куки на DUO Spearhead Ryuki Single Hook в размер 9.

Подадох воблера до отсрещния подмол и започнах да го водя. Първите две проводки бяха безрезултатни, но на следващата – хубава балканка започна да прави пируети над водата. Почти ми беше „вързана в кърпa“ за снимки, но се засуетих и ми избяга. 🙂 След 10 минути се качих по-нагоре и нагазих в хладната река. 

Подадох няколко пъти воблера… смених с DUO Ryuki, но рибки нямаше. Ами беше време да сменя с въртяща блесна. Явно нещо балканките се назландисваха на воблерите ми. Ако и на Мепсът не ми ударят, то със сигурност пред мен няма риби! 🙂 За 15 минути успях да извадя извън нерви няколко балканки, като стигнах до снимки с три от тях. 

Без да искам привлякох хорските очи и малко над мен се настани друг риболовец, поради което ми се намали зоната на облавяне. Поседях още 5 минутки и се отправих към следващото място, където още при първите подавания имах слука – за две минути, две риби.

Това бе едно страхотно начало на излета с много добра активност от страна на балканките. В следващия час обаче, нямах и сторване. Къде се дянаха тия диви пъстърви? Боднах една малка, след доста упорство, която ми подсказа да остана още малко на реката.

Това „малко“ ми коства още 2 часа и половина, докато отново напипах активни балканки (в най-голямата жега), които най-много се дразнеха от въртящата блесна на Мепс…

Тя жегата се усещаше само когато се налагаше да излезна от водата и да заобиколя по пътеката. 🙂 Празничното настроение бе приповдигнато от тази красавица, която се бори достойно и си заслужи да я пощракам малко по-дълго.

Придвижих се отново и стигнах до едно доста перспективно местенце! Вижте каква разкошотия:

Бях сменил въртящата блесна с воблер. На линията бях поставил Rapala X-rap Countdown 5. Метнах го точно ей там, където сочи върха на пръчлето:

….и бууум – там ме чакаше още една балканка, която бе и последната ми риба за празничния ден! 🙂

Помятах още 20-30 минутки и се отправих към нас зареден с положителна енергия и емоция от добрия пъстървов риболов.

Всъщност това бе и последния ми пъстървов излет за 2018-та. Така и не ходих след това официално да закривам риболова на балканките. След месец и половина е откриването, а до тогава можем само да се „греем“ със спомените от предните години, планирайки да посетим нови места и да заложим на нови примамки и такъми. 🙂 

За балканки 2018

Средата на декември е. Навън времето е лошо – студено е, вали дъжд, а някъде из страната и виелици се вият, та какъв по-хубав повод от това да седна и да драсна набързо един летен репортаж. 🙂 Така и така този уикенд не остана време за риболов, то поне едно разказче да спретна… и то какво само – за пъстърви, които към момента са в забрана, поради настъпването на размножителния им период. 🙂
Бях ви споменал, че в края на март тази година, реших да обърна внимание за първи път на балканките. „Откриването“ ми беше пълна трагедия откъм риби. За 5-6 часа така и нямах слука. Реших да оставя балканките за някой по-късен етап от годината. Чак на 18 август се организирах и посетих отново реката. Някъде към 08:30 сутринта бях вече там и марширувах из вировете. Рибари не се виждаха, но не беше изключено някой вече да беше минал преди мен по вировете, набождайки петнистите дивачета. През първите два часа нямаше помен от баликанки! Каквото имах като примамки го предложих на петнистите красавици, но така и не се появи риба, дори и само за сторването. Времето напредваше – аз също по маршрута си, но риби… къде ли бяха? Нивото беше сравнително високо за сезона и явно рибата се беше пръснала на някъде си. Все пак замятанията не бяха напразни, защото за първи път пробвах новата си макарa (Shimano Stradic CI4+ FB във варианта STCI42500HGFB) при пъстървов риболов. Усетих, че по-голямото предавателно число – 6,0:1 ми дава някакво предимство при воденето на примамката по бързото течение. Досега бях ловил единствено с макари с предавателно число 5,1:1 и усилието, като че ли беше по-голямо. Въпреки, че бях направил вече един излет на Марица със Страдик-а, като че ли чак сега си пролича това – на по-малката и бърза река. 
Мятайки тук, мятайки там, все пак след мигове на упорство излъгах първата хубавица на въртящата блесна на Мепс!

Рибката беше полудяла и направи няколко последователни подскока, опитавйки се да се откачи от тройката на блесната. Перфектен момент да видя и как Zodias-а ще отреагира. Нямаше много време да усетя всичко от първия път, но да речем, че впечатленията ми бяха положителни и въдицата ми даде това, което едва ли би ми дала някоя друга със  супер-хипер бърз строй. Балканката, която бях излъгал беше на резмер около 25-те сантиметра. 

Щракнах й още няколко кадъра и я пуснах обратно.

Продължих да настоявам в този вир, но след 10 минутки се придвижих към следващата точка. Там успях отново да бодна едно зверче, но по-малко.

Последва отново кратко настояване и придвижване по коритото на реката, че по брега не бе толкова достъпно и щях да изгубя доста минути в заобикаляне. На следващото ниво от играта прилъгах първата жертва на Rapala X-Rap Countdown 50 мм в цвят S

Укротих „опърничевата“ и я подготвих за снимки, след което отплува обратно в реката.

Положителните ми впечатление от X-rap Countdown-а се позатвърдиха. Той притежава много добър кастинг и ми да ва предимство, когато трябва да преодолея далечна дистанция за да цопна на правилното място, да речем във втичалото на вира, ако аз съм застанал на изтичалото. Свидетелство за това е и долната снимка. Престарах се доста в кастинга и воблерчето кацна на едно дърво. За късмет успях да си го върна. 🙂 Туичва се добре в спокойна и бърза вода, като отблясъците му са доста видими.

Общо взето бях много доволен и от поведението на целия си такъм – удоволствие бе за мен да си джиткам насам-натам из реката, подавайки на горещите точки, където очаквах да стоят пъстървите.  

Красотата на реката пък ми донесе допълнителен положителен заряд, макар и рибките да бяха не толкова активни. 

Хванах още една балканка, която доста лакомо беше атакувала блесната на Мепа, с която тръсех по-едрите й посестрими, а други две с подобни размери се откачиха преди да ги щракна. Явно бях напипал детската градина. 

Продължих нататък по реката, но така и нямах друга слука. Сменях постоянно примамките – воблери и блесни, но не би…
Бях взел с мен едни единични куки на DUO, които са предназначени за любимия ми Spearhead Ryuki 50S, но така и не ги смених по време на излета с тройките, че ме беше налегнала апатията. То и никоя от балканките не пожела Ryuki-то – нещо странно, поне за мен. Куките са много остри и впечатленията ми от тях засега са положителни. Единствената несигурност виждам само във въженцето, което свързва халкичката с куката.


Така лятната ми разходка за балканки приключи и след общо 5-6 часа ходене насам-натам се ориентирах да си ходя, макар и прохладата на реката да ми казваше да остана още. Ами не останах капо, пробвах си такъмите, поразходих се – време беше да се връщам в бетнонната джунгла за да свърша и някоя друго по-полезна работа от риболова. 🙂