Начало на щуколова – май 2020 (част 2)

Втората седмица на май месец отново се отправих в търсене на щуките. Предните излети показаха една много учудваща тяхна пасивност. Три различни водоема посетих, а щуките бяха все така апатични. Време беше да отида на четвърти щукарски водоем.
Денят е 9-ти май – денят на победата! Сутринта времето е прекрасно за риболов, а пролетта вече беше раззеленила набързо почти всичко. Тучните поляни бяха пъстро обагрени от полските макове. Оставаше само да разбера дали щуките ще са отново апатични?

Край брега, покрай новопоявилите се туфи с водорасли, се забелязваха милиони новоизлюпени рибки – бъдещето на нашите водоеми и слука при излетите ни.

Към щукарските примамки добавих една класика – Salmo Slider 7, която до момента нямах точно в този атрактивен цвят. Трябваше някак си да се поглезя още с нови примамки, предвид новия щукарски сезон – винаги го правя. 🙂 

Допълнително си бях взел и един пакет силикони на Bait Breath от модела им TT Shad в цвят S813 и размер от 10 сантиметра. Бях забучил шада на 12 грамова глава и кука 4/0. Цветът на шада, според мен, е убиец, който би избол очите на всяка една щука и няма начин да не бъде нападнат от нея. В допълнение той има голяма пета, която създава много шум и вибраци на дъното! Е, поне така си мисля, де. 🙂 

Мислите ми се потвърдиха почти моментално. Залагайки с TT шад, на максимална дистанция (35-40 метра от брега) в дълбокото, започнах да ловя ритмично щуки, но с малки размери. Бланката на Jig Master-а индикира прекрасно на 5-6 пъти удари, като бяха заловени 5 ей такива бандита, които моментално заминаха обратно в щукарника: 

Голямата агресия на тези малчугани ме накара да поема към следващите местенца на водоема – нямаше смисъл да ги тормозя. След два часа тършуване най-накрая набарах щуките! Ясно изразена обедна активност, като се бяха скатали в една плитчина, която обаче имаше тайна дупкаааа. Та от тая дупка настана голям екшън… Първата риба се излъга на един мой любим боец в щуколова – Rapala Shadow Rap.

Пуснах рибата и последваха още две атаки, които не успях навременно да засека. Щуките следваха воблера почти до краката ми и в последния момент се решаваха да атакуват! Поради многото шум последва кратка пауза без никакви риби. Реших да сменя формата на воблера с такъв, който има по набит профил и контрастира по костурски още по-зверски на фона на прозрачната вода. Извадих „тежката артилерия“ – Salmo Perch 12 см. Въпреки теста на спининга ми – 5-21 грама, бях сигурен, че ще мога да го заметна и да го водя.

След две три подавания в дупката – кратката пауза на рибите изчезна. Perch-ът агресира отново щуките и ги извади за атака от скривалището им. При една от проводките получих такава бърза и бясна атака, че…. вижте как се заплете тая зъбла във влакното ми: 

От куките – само едната тройка се бе забила в тялото й, но при снимките се заби и още едно жило от другата кука, защото рибата не миряса – все подскоци и превъртания.

Направи ми впечатление, че щуката беше поизтъняла и явно с нейните дружки ги гонеше бесен глад, след размножителния сезон. След снимките и тази отплува обратно, като ми остави един „гоблен“ за разплитане… 🙂 

Поизгубих 5 минутки в разплитане, като накрая просто реших да си спестя време и да си подсиля линията – изрязах всичко и наново я превързах с флуорото. Общо 15 минути загуба, вместо да ловя риби, но каквото това. На следващото замятане забравих за тегобата. 🙂 

Този път щуката бе по-едра, а отново Perch-а бе в играта.

В опашната част на рибата забелязах белези от брачните танци на щуките. Определено рибите събираха сили след края на размножителния си период, който по принцип бе изтекал преди цели 10 дни – на 30-ти април в 24:00 часа. 

Понеже тази риба се очертаваше да бъде „най-голямата“ и последната ми за излета – я щракнах за разнообразие на метъра, след което пое при другите си озверели дружки.

Както казах, в началото на репортажа, прекрасно пролетно време за риболов, а това, че имах добра слука направи щуколова напълно ползотворен, за разлика от предните три излета. 

Perch-ът, в размер от 12 см, блесна някак си при този излет и убедително ми показа, че може да се разчита на него при евентуалните бъдещи излети, когато рибите са се пласирали в плитчините.

24-ти май – светъл празник за всички българи и ден, отреден отново за щуколов!
И този път се отправих към друг водоем от тип класически щукарник. Време беше за пети излет в рамките на месеца, посветен само и единствено на щуките. Пристигайки на язовира рано сутринта, новините за слука бяха отчайващи. Е, бил съм път – ще си пробвам и аз късмета. 🙂 Никога нищо не се знае.
През първите три часа, обаче, установявам, че щуките не са предразположени и са апатични – нямам удар на различни примамки, дори. Реших да сменя тактиката и да пробвам на максимална дистанция – в дълбокото със силикон. Какъв цвят, размер, форма и грамаж на главата обаче да подбера? Гледам кутията с примамките в слинг бега и избрах да заложа на Bait Breath TT Shad в цвят S813 и размер от 10 сантиметра, с 12 грама глава и кука 4/0. Този шад ми показа, в предния ми излет, че може да се разчита на него при риболова на щуки в дълбокото. Е, бях хванал дребни щуки, но пък за сметка на това имаше количество.

Три подавания по-късно, както и предполагах, на максимална дистанция усетих удар и моменталически засякох! Ето, че тактиката ми сработи и гледах как към мен се задава първата щука за излета. 

На дължина рибата беше около 45 см. Пуснах я обратно (без видео) и продължих да настоявам.

В следващия един час имах още два удара – само на ТТ шада. Едната риба не успях да я зашия добре и се откачи, но втората беше в ръцете ми за снимка. Шадът…. бе зверски погълнат, което означаваше само едно – яростна атака, която естествено се усети на бланката на Sportex-a!

На дължина щуката беше между 50 и 60 сантиметра.

След тези три удара на щуки, почна пак обикаляне на местността и доста трудно изчоплих за снимка из плитчините още една щука, но на воблер – Salmo Perch 8.

Щракнах едно видео с пускане на рибата, колкото да не е без хич. На предните две риби така и не направих, но не е загуба.

Супер изненадващо, докато си туичих под водата из плитчините, имах още един много странен удар на Rapala Shadow Rap Shad! Показвайки слуката на повърхността, видях, че всъщност случайно съм уловил… водна змия! 😀 Доста я бях разярил и тове се познаваше по многото с-с-с-с-съскане. 

Откачих с кохера куките от тялото на змията и след това пуснах и тази твар да си отплува, като й щракнах още няколко снимчици в естесествената й среда. 🙂 

6 часа обикаляне и щуколоов ми стигат – време е да се прибирам обратно, че и път ме чака. 
Тази година целия май месец посветих на щуките. Общо взето началото на щуколова беше трудно – рибите бяха супер пасивни, след това нещата си дойдоха на място, но усилията, които положих в търсенето на рибите от брега не бяха никак малко. 
Чао щукарски май! Време е да отделя специално внимание на река Марица, защото от 1-ви юни откриваме риболова във всички водоеми намиращи се до 500 метра надморска височина. 🙂 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

15 − 10 =